Послание за добра воля



Дата23.07.2016
Размер91.31 Kb.
Послание за добра воля
23 февруари 1905 г. Самолетът все още не може да се задържи във въздуха повече от няколко минути. Първият киносалон все още не е открит. Норвегия и Швеция прекратяват съюза си. Точно в този ден адвокатът от Чикаго Пол Харис се среща с трима приятели. Това, за което мислят и говорят от доста време е клуб, който да разпали приятелство сред членовете на бизнес общността. Това е идея, породила се от желанието му да намери уважение към отделния човек и да се чувства добре сред съмишленици.

Въпреки че онази вечер не използват думата “Ротари”, тази среща се счита за първата сбирка на Ротари клуб.

Това е първият клуб за служба на обществото, организиран в света.

В най-ранните дни на Ротари основателят Пол Харис не е могъл да знае, че организацията ще стане сила, съдействаща за мира в целия свят. Но от самото начало всички елементи за миротворство са налице: наблягането на запознанствата, дружбата, а малко по-късно - на службата. С развитието на Ротари, ротарианците прилагат тези елементи във всичко, което правят, и естественият резултат е ангажираност към установяването на разбирателство и добра воля.

Ротари винаги се стреми да преодолява социалните и културни бариери, насърчавайки сътрудничеството между членовете си. Разделенито на основата на раса, религия, култура, национални граници е в разрез с ротарианската дружба. Връзките между членовете са в основата на многобройни образователни и хуманитарни проекти в подкрепа на мира или насочени срещу скритите причини за конфликтите като бедността и глада.

Днес Ротари активно насърчава мирните взаимоотношения в целия свят. Почти цялата работа, извършена от РИ и Фондация Ротари е в полза на различни групи от хора, намалявайки вероятността от конфликт между тях.


Зараждането на едно движение за мир

След като става наистина международен - с основаването на Ротари клубове в Канада, Англия и Ирландия до 1911 г. - обръщането на Ротари към ролята му на миротворец става неизбежна. Първата световна война става причина за първия официален акт на организацията в подкрепа на мира между народите. Малко преди войната, Конгресът на Ротари в Хюстън през 1914 г. приема резолюция, с която се иска свикването на международна мирна конференция, и призовава ротарианците да подкрепят международното движение за мир. Чесли Пери, първият генерален секретар на Ротари, приканва ротарианците да участват в мирните кампании по места.

“Нека привлечем всички важни институции - пресата, църквата, образователните институции, търговските организации - пише Пери в септемврийския брой на The Rotarian през 1914 г. - и да създадем такова обществено настроение, което със своята сериозност да накара управляващите, след като сегашната беда отмине, да спрат в колебание дълго преди да се опитат отново да обявят война.”

Тези чувства вълнуват цялата организация. През същия месец РК - Минеаполис, изпраща до Международната асоциация на Ротари клубовете предложение всички клубове да станат защитници на мира в своите общности. По-късно същата година, когато президентът на САЩ Удроу Уилсън обявява 4-ти октомври за Ден за молитви за мир, президентът на Ротари Франк Мълхоланд се обръща към всички Ротари клубове да посветят седмичните си срещи на дискусии за начините за постигане на международен мир.

Зловещото лице на войната хвърля сянка върху конгреса на Ротари в Атланта през 1917 г. “Никога досега нито един конгрес не е провеждан с толкова явни спънки и несигурност” - казва президентът Арч Клъмф в обръщението си към участниците. Но в същото обръщение в този мрачен момент от историята той предлага дарение “за да се прави добро по света”. Това предложение е семето, от което израства Фондация Ротари, осигуряваща на ротарианците средства да предават мирното послание на Ротари по целия свят чрез образователна и хуманитарна служба.
Между световните войни

Клъмф и президентът за 1920-21 г. Естес Снедекор посещават Англия през 1919 г. и разбират, че ротарианското движение процъфтява независимо от войната. Много клубове са предприели проекти за подпомагане на засегнатите от войната. Окуражен от видяното, Клъмф казва на английските ротарианци, че си представя Ротари като един могъщ екип, който служи за опазване на мира, справедливостта, и честта сред народите в целия свят.

Поради преживяното през войната много от ротарианците изразяват желание мирът да бъде приоритетна задача за организацията. На конгреса на РИ в Лос Анджелис през 1922 г. делегатите одобряват допълнението за мира към целите на Ротари. Въпреки че формулировката на целта на Ротари е променяна през времето, оригиналното изречение за мира си остава до голяма степен непроменено до днес: “Да насърчава и развива международното разбирателство, добрата воля и мира чрез приятелство на бизнесмени и професионалисти, обединени от идеала за служба.”

На конгреса в Сейнт Луис следващата година президентът на САЩ Уорън Хардлинг, член на РК - Вашингтон, изразява личния си възторг относно мисията на Ротари “Ако можех да посея семената на Ротари във всяка една общност в света, бих го направил - казва той - и след това щях да гарантирам спокойствието и развитието на света.”

В годините между двете световни войни ротарианците започват усилена работа в стремежа си да допринесат за това спокойствие чрез действия, вариращи от символични до героични. През 1932 г. ротарианците от Монтана, САЩ, и Алберта, Канада, убеждават Конгреса на САЩ и Канадския Парламент да бъде създаден Международния парк на мира покрай границата между двете държави. С посланието си за мир между народите и показвайки важността на сътрудничеството между тях, паркът е първият по рода си.

Клубовете в Европа създават комитети за обмен между Германия и Франция. Обменът включва дискусионни групи, спортни събития и срещи на хора с близки еднакви професии - всичко това в името на утвърждаването на добрата воля и разбирателството между народите.


Президентът на РИ Уил Мениър Джуниър създава Ротари институтите за международно разбирателство - поредица от обществени форуми, лектори на които са изтъкнати обществени дейци. Организирани в гимназите, колежите и обществените центрове, те предават посланието на Ротари за мир до 1.5 млн. души в Съединените щати.

Във войната между Боливия и Парагвай през 1932-35 г. загиват 100 000 войници, хиляди други са взети в плен. Ротарианците от Боливия, Парагвай и други южноамерикански страни правят смел опит да облекчат страданията на военопленниците и семействата им, раздават дрехи, храна и други помощи.

В речта си на Конгреса в Детройт през 1934 г. Донато Гамиара от Монтивидео, Уругвай, който служи като вицепрезидент на Ротари през 1943-35 г. разказва за неуморната работа на ротарианците и резултатът от нея - добрата воля. “Преди няколко седмици, разхождайки се по улиците на Ла Паз - спомня си той - виждайки ротарианската ми значка, няколко бедни жени ме спряха, за да изразят благодарността си към организацията, позволила им да поддържат връзка с любимите им синове и съпрузи, които бяха военопленници.”
Втората световна война

Когато светът е на прага на нова война, в The Rotarian излизат поредица статии, посветени на необходимостта от световен мир, написани от изтъкнати мислители като Хенри Форд, Мохандас К. Ганди, Джордж Бърнард Шоу и Хърбърт Дж. Уелс. През годините на войната, започвайки от 1939 г., списанието публикува над 160 такива статии.

Когато войната избухва, Ротари продължава да прокламира идеала си за мир. Делегатите на конгреса в Хавана през 1940 г., подтикнати от враждебността в света, приемат резолюция, в която е отбелязано, че “Ротари не може да съществува, нито идеалът му да възтържествува, там където не се зачитат свободата, справедливостта, честната думи и човешките права.”
Създаване на ЮНЕСКО и Обединените нации

През Втората световна война Ротари оказва най-силното и продължително въздействие в борбата за световен мир: ротарианците изиграват ключова роля в създаването на Обединените нации.

През войната в Лондон работи един от най-силните клубове, част от един от най-активните дистрикти. Освен това хиляди други ротарианци - съюзнически офицери, дипломати, бежанци от континента - се намират там. През 1942 г. те организират конференция, за да разработят планове за мирно следвоенно устройство на света. На срещата, превърнала се във форум за изграждане на стратегия за развитие на образованието, науката и културата, присъстват представители от 21 страни. След последвалите няколко срещи конференцията се развива в автономна агенция, която накрая се превръща в Организация на Обединените нации за образование, наука и култура - ЮНЕСКО.

Заслугата за раждането на Обединените нации е не само на Ротари. Ротарианците също активно участват в поредица от срещи между 1943 и 1945 г., които довеждат до създаването на Обединените нации, а на учредителната конференция на ОН в Сан Франциско през 1945 г. на Ротари е даден статут на съветник. Все още без собствен персонал, ОН разчитат на ротарианските наблюдатели за различни услуги, в т. ч. преводи, изготвяне на резолюции и решаване на спорове между делегатите.

Бригаден генерал Карлос Ромуло, член на РК - Манила, и бивш вицепрезидент на РИ, е начело на филипинската делегация в Сан Франциско. По-късно Ромуло служи като четвърти председател на Генералната асамблея на Обединените нации. Когато през 1948 г. ОН изготвят собствена декларация за човешките права, те използват рамката на ротарианската резолюция от конгреса в Хавана през 1940 г.

“Поканата към Ротари интернешънъл (да участва в учредителната среща на ОН) е не просто жест на добра воля и уважение към една голяма организация - казва Едуард Стетинюс, държавен секретар на САЩ и ръководител на делегацията на страната на конференцията в Сан Франциско. - Това беше признание за практическата роля, която ротарианците изиграха и ще продължават да играят за развитието на разбирателството между народите.”

Само за 40 години добрите намерения, далновидността и усилената работа на ротарианците превръщат четиричленния социален клуб в една разрастваща се организация, заслужила уважението на най-влиятелните лидери в света.
Движение напред

През втората половина на 20 век Ротари съсредоточава усилията си върху установяването на хармония между народите. Ротари интернешънъл и Фондация Ротари изготвят поредица от хуманитарни програми, които развиват ротарианското движение за мир. Службата в полза на световната общественост, Младежкият обмен, Посланическите стипендии, Обменът на работни групи и Мачинг грантс са само някои от средствата, които обединяват хора от налични националности и култури.

Отделните ротарианци също продължават дават своя принос за мира. През 1980 г. след граничен спор между Аржентина и Чили, създал конфликт между хората от двете държави, президентът на РИ Джеймс Бомар взема нещата в свои ръце. Като част от Президентската конференция на добра воля същата година той кани 45 ротариански двойки от двете страни и ги насърчава да общуват и да се опознаят по-отблизо. Участниците бързо се сприятеляват и скоро започват да правят планове за младежки обмен, двустранни комитети и други форми на сближаване, които помагат на двете страни коренно да променят отношенията си. На конгреса на РИ през 1988 г. ротарианците от Чили и Аржентина награждават Бомар с отличието “Кондор от Андите”, отдавайки дължимото на новаторския му подход.

Миротворческите усилия на Ротари са отразени в някои клубни проекти, разработени, за да създадат трайни приятелства сред младежите от някои размирни региони. РК - Корк, Ирландия, и РК - Белфаст, Северна Ирландия, осъществяват проект, наречен “Към по-добро разбирателство”, в който ротарианци съпровождат групи от студенти на обменни начала. Участниците научават за историята, културата и социалните проблеми на страната в стремежа си да разсеят предубежденията и установят разбирателство помежду си. Подобни проекти събират заедно младежи от Израел и Палестина.

От 1981 г. РИ отдава заслужено признание на изтъкнати миротворци с Наградата на Ротари за мир и световно разбирателство. Тя е най-високото отличие за неротарианци и включва 100 000 долара субсидия за благотворителни цели по избор на получателя. Сред носителите на тази награда са папа Йоан Павел II, д-р Албърт Сабин, Международният комитет на Червения кръст, Вацлав Хавел, Джими Картър, Садако Огата - бивш висш комисар на ООН за бежанците, Нелсън Мандела.
Ротариански центрове за международни науки

Дълго време ротарианците мечтаят да организират спонсорирана от Ротари институция за висше обучение, за да развиват добрата воля и международното разбирателство. За Станли Маккафри, президент на РИ през 1981-82 г. и ректор на университет това е Университет на мира. Раджендра Сабо, председател на Управителния съвет на Фондация Ротари през 1996-97 г. си представя училище по международни науки към утвърден университет. “Това ще бъде място за обучение на хора, които могат да се развият и да станат висши държавни служители, премиери, министри на външните работи и президенти - казва Сабо.

Идеята е предложена в Центровете за международни науки “Пол Харис” по повод 50-годишнината от смъртта на основателя на Ротари. Сабо служи като председател на комитет, който препоръчва Ротари центровете да бъдат разположени в университети по света. Планът е одобрен през 1999 г. и центровете “Пол Харис” се превръщат в Ротари центрове за международни науки и решаване на конфликти. Университетите са подбрани измежду повече от 100 престижни институции от целия свят. Основани са центрове в Аржентина, Австралия, Англия, Франция, Япония и Съединените щати. През есента на 2002 г. 70 студенти започнаха двегодишното си обучение в тях.

Последният амбициозен план на Ротари за мира получи почти незабавно висока оценка. Елиз Фибер Смит, “посланичка на мира” през 1954-55 г. и президент на Коалиция за икономическо развитие и глобално равенство на жените счита, че Ротари центровете са една от най-значимите и новаторски инициативи на Фондация Ротари през новото хилядолетие. Ротари отговаря на една от най-големите нужди на обществото - казва тя. - Убедена съм, че подготовката на новите лидери за глобален мир и решаването на проблемите е една от най-важните нужди на 21 век.”

102 години след създаването на Ротари и 70 години след основаване на Фондация „Ротари” се постигат цели и се решават проблеми, каквито Пол Харис не си е представял.

И все пак в основата на всички постижения на РИ, Фондация Ротари, дистриктите, клубовете и отделните ротарианци навсякъде по света са залегнали идеалите, които преди 102 години събират заедно четирима мъже.



Произхождайки от 168 страни, говорейки на различни езици, и признавайки разнообразен диапазон на религиозни вярвания, ротарианците представляват микрокосмос на света с една важна особеност - Ротари е микрокосмос на един мирен свят, в който преобладават търпимостта, разбирателството и обичта.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница