Посланията на апостол Павел, 13 на брой, са последователно поместени в Библията, като "Посланието към Римляните" е първо, а последно е "Посланието до Филимон"



Дата15.11.2017
Размер22.92 Kb.
РИМЛЯНИ

Посланията на апостол Павел, 13 на брой, са последователно поместени в Библията, като "Посланието към Римляните" е първо, а последно е "Посланието до Филимон". Някои специалисти приемат Павел за автор и на "Посланието към Евреите"; ако това е така, броят на Посланията, които Павел е написал се увеличава на 14 - приблизително половината от новозаветните книги.

В младостта си Павел /чието еврейско име е Савел/, живее в Тарс Киликийски /Деяния 21:39/. За неговите родители не знаем нищо, освен че баща му е бил от Вениаминовото племе /Филип.3:5/, фарисей /Деяния 23:6/и че по някакъв начин се е сдобил с римско гражданство. По-късно Павел заявява:”... аз съм се и родил в него /римското гражданство/... ”/Деяния 22:28/. Подобно на други юдейски младежи, е обучен за определена професия - строене на шатри /Деяния 18:3/. Явно, още като млад бъдещият апостол отива в Ерусалим, където става ученик на известния учител Гамалиил /Деяния 22:3/. Павел, блестящ и обещаващ млад мъж, скоро се издига до завидна позиция в религиозната йерархия - вероятно дори става член на Синедриона. Той е ревностен защитник на юдаизма. При надигането на християнската “секта,” Павел получава голяма власт да преследва и да унищожава християните. Той прави това с голяма ревност, като изпраща много от тях в затвори, дава съгласието си за тяхната смърт и ги подлага на мъчения /Деяния 26:9-11/.

Животът на Павел обаче коренно се променя, когато по пътя за Дамаск той лично се среща с Исус Христос - преживяване, което апостолът споменава отново и отново през остатъка от живота си. Тогава Павел - убиецът се превръща в Павел - мисионерът. Същата ревност, която той проявява при преследването на църквата, сега е насочена към разпространение на християнската кауза. По-голямата част от информацията за живота на този забележителен мъж достига до нас чрез книгата "Деяния на апостолите" и посланията, които той е написал.

Макар Павел да основава много църкви през трите си мисионерски пътувания, малко вероятно е той да е основал църквата в Рим. Неговото послание към Римляните е написано три или повече години преди той да е посетил този град. Навярно църквата в Рим е основана или от от хора,които са приели християнството в деня на Петдесятница /Деяния 2:10/ и които занасят евангелието в имперския град, или от последователи на Павел или на другите апостоли. Членовете на римската църква са предимно езичници /Римл. 1:13; 11:13; 15:5,6/ и Павел изпитва голямо желание да служи на тази църква, която вече доста се е прочула /1:8/.

Посланието към римляните е признато за една от великите книги в Библията. Мартин Лютер я нарича “съвършеното евангелие” и е насърчавал своите последователи да я запаметяват.

Ключовата нота на посланието звучи в Римляни 1:16,17: ”Защото не се срамувам от благовестието (Христово); понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: ‘Праведният чрез вяра ще живее‘.”

Някои от великите теми в посланието към римляните са: Божият съд /1:18/, Всеобщата греховност /3:9-29/, Оправдание /3:24/, Изкупление /3:25/, Вяра /гл.4/, Първоначален грях /5:12/, Духовни дарби /12:3-8/ и Почитане на властта /13:1-7/.



"Посланието към Римляните" е написано в Коринт по време на Павловия тримесечен престой в Гърция /Деяния 20:2,3/. Това става около 58 г. Сл. Хр., след като Павел е бил християнин приблизително двадесет години.Предполага се, че Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея близо до Коринт /16:1/ е отишла в Рим и лично е предала Посланието на светиите.

Ключови стихове за запаметяване от книгата Римляни са: 1:16,17; 3:23,24; 5:1; 5:8; 6:23; 8:1; 8:37; 10:9,10; 10:13; 12:1,2; 15:13.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница