Последната Битка

14 по важност въпрос който за някои ще е първостепенен, ще бъдат парите. Също както по време на Американската гражданска война понякога е изглеждало сякаш войната ще унищожи цялата нация, това, което църквата ще преживее, понякога ще изглежда така, сякаш ще я довърши. Но както американската нация не само оцеля, но по-късно стана и най-силната нация на света, същото ще се случи и с църквата. Тя няма да бъде унищожена, но пък институциите и доктрините, които са държали хората в духовно робство, ще бъдат разрушени.
И въпреки това, пълната справедливост в църквата няма да бъде постигната за един ден. Все още има борби за правата на жените и за това църквата да бъде освободена от други форми на расизъм и експлоатация. Трябва решително да се изправим срещу всички тези проблеми. И все пак посред духовната гражданска война
Вярата, Надеждата и Любовта, както и Божието царство, върху което те са основани, ще започнат да разкриват превъзходството си над всяко човешко управление. Това ще започне да привлича всички хора към царството. Предстои ни Божието управление да разкрие превъзходството си над всяко човешко управление.
И нека винаги да помним, че за Господа "хиляда години са като един ден". За един ден Той може да извърши в нас това ,за което ние може би си мислим, че са потребни хиляда години.
Работата за освобождението и издигането на църквата ще бъде извършена много по- бързо отколкото си мислим, че е възможно за човека. Но все пак тук не говорим за човешките възможности.
Втора част
СВЯТАТА ПЛАНИНА
Намирахме се под Дървото на Живота, което е в Божията градина. Имах усещането, че цялата Божия армия присъства там. Много от нас бяха коленичили пред
Господ Исус. Той току-що ни бе заповядал да се върнем в битката, за да помогнем на братята си, отведени в плен, както и заради света, който Исус обичаше. Тази заповед бе колкото прекрасна, толкова и ужасяваща. Прекрасна защото идваше от Божия Син, а ужасяваща, понеже значеше, че трябва да излезем от изявеното Му присъствие, и от прекрасната градина. Да оставим всичко това и да се върнем в битката ни изглеждаше непонятно.
Господ продължи увещанието Си като каза: "Дал Съм ви духовни дарби и сила.
Освен това Съм увеличил знанието ви за Моето Слово и Царство, но най-голямото
оръжие, което Съм ви дал е любовта на Отца. Докато ходите в Неговата любов
никога няма да отпаднете. Плодът на това дърво е Любовта на Отец, изявена в Мен.
Тази любов, която е в Мен, трябва да бъде всекидневният ви хляб".
Това място блестеше с такава красота и слава, че ни се струваше сякаш Господ не ни се изявява в славата Си. Всъщност външността Му бе по-скоро обикновена. Но дори и такъв, благодатта, с която се обхождаше и говореше, Го правеше най- привлекателната личност, която някога съм срещал. Човешките думи са слаби, за да изразят достойнството и благородството, които се излъчваха от Него. Сега вече разбирах защо Неговото същество изразяваше всичко, което Отец обича и цени. Той наистина е пълен с благодат и истина до степен, в която всичко друго изгубва значение.
В момента, в който вкусих от плода на Дървото на Живота, душата ми се изпълни с мисълта за всичко добро, което бях опитал през живота си. Същото усещане

15 се повтори когато Исус проговори, само че този път то бе много по-силно. Исках единствено да остана на това място и да Го слушам . Дойде ми наум как някога си мислех, че на ангелите, които непрестанно хвалят Бога, сигурно им е скучно . Сега вече бях убеден, че няма нищо по-вълнуващо и прекрасно от това просто да хвалиш Бога.
Точно за това сме били създадени и това сигурно ще е най-прекрасното нещо на небето.
Не можех да си представя колко прекрасно щеше да е, ако към нас се присъединяха всички небесни ангели. Беше ми трудно да повярвам, че съм скучал по време на хвалебствените служби. Осъзнах, че в такива моменти съм бил на километри разстояние от действителността.
Изпитах непреодолимо желание да се върна назад и да наваксам за случаите, когато по време на хваление, позволявах на ума си да блуждае или пък да се занимава със странични неща. Желанието ми да изразя възхищението си от Божия Син стана почти неустоимо. Трябваше да Го прославя! Отворих уста и бях изненадан от спонтанното хваление, което избликна едновременно от устните на цялата Божия армия. Почти бях забравил, че освен мен има и някой друг в градината, но гласовете на всички ни бяха в поразяващо единство. Човешките думи не са достатъчно силни, за да изразят славата на хвалението, което преживяхме.
Видях как по време на хвалението от Исус започна да излиза едно златно сияние.
После се появиха сребърни проблясъци. След това всички ние бяхме обхванати от най- различни цветове чиято наситеност от багри не е позната на човешкото око. Цялата тази слава ме доведе до едно изключително усещане. Осъзнах, че през цялото време тази слава е била на наше разположение. Но едва след като съсредоточихме цялото си естество в Него като Го хвалехме, започнахме да виждаме много повече славата Му.
Колкото повече хвалехме Господ Исус, толкова повече слава се откриваше. Ако това беше раят, то преживяното далеч надминаваше всяко мое очакване.

Изтегляне 0.63 Mb.

Сподели с приятели: