Последната Битка



Pdf просмотр
страница11/40
Дата18.04.2022
Размер0.63 Mb.
#114136
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   40
Poslednata bitka
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
Господното обиталище
Нямам представа колко време продължи това хваление. Може би минути, а не е изключено да са били и месеци. В присъствието на такава слава времето изгубва значение. Затворих очи, понеже славата, която виждах със сърцето си беше също толкова велика, колкото славата, която изпълваше очите ми. Отваряйки ги, с изненада открих, че Господ вече Го нямаше там. На същото място стоеше ескадрон ангели. Един от тях пристъпи към мен с думите: "Затвори очите си пак". Подчиних се и отново съзрях Господната слава, което моментално ме облекчи. Знаех, че вече не мога да съществувам без славата, от която бях вкусил.
Тогава ангелът ми обясни: "Това, което виждаш с очите на сърцето си, е по- реално от това което виждат физическите ти очи". Много пъти преди бях повтарял тази истина, но едва сега разбрах колко малко съм живял съобразно нея! Ангелът продължи с думите: "Именно заради това Господ каза на учениците Си, че е по-добре за тях да си отиде, за да изпрати Святия Дух. Господ Исус пребъдва вътре в теб. Досега често си повтарял това, но вече е време да заживееш според него, защото си вкусил от Дървото на Живота".
След тези думи ангелът ме поведе към портата. Аз изразих гласно нежеланието си да изляза от градината. Изненада се изписа по лицето на небесния служител. Той ме хвана за раменете и ме погледна право в очите. Едва в този момент го познах- беше
Мъдростта. "Не е необходимо да напускаш тази градина, тя остава завинаги в
сърцето ти понеже в теб обитава Творецът на Вселената. Ти избра най-доброто, а
именно да хвалиш Бога и да останеш завинаги в присъствието Му и затова то никога
не ще бъде отнето от теб, но ти трябва да го вземеш оттук и да го занесеш там


16
където имат най-голяма нужда от него."
Знаех, че е права. Отново погледнах към Дървото на Живота. За момент ми се прииска да награбя колкото се може повече плодове, преди да напусна градината.
Прочитайки мислите ми Мъдростта нежно ме разтърси. "Не трябва да правиш това,
дори този плод е податлив на гниене ако е събран от страх. Същото това Дърво,
както и плодовете Му, са в теб, понеже Господ е в теб. Трябва да вярваш в това".
Затворих очите си, опитвайки се отново да видя Бога, но не можах. Когато ги отворих Мъдростта все още ме гледаше настойчиво. С огромно търпение ангелът продължи: "Ти вкуси от небесното царство и като всеки друг не искаш да се върнеш
на бойното поле. Никой не желае да излезе от изявеното Господно присъствие.
Когато апостол Павел дойде тук, той страдаше до края на живота си, разкъсвайки
се между дълга да остане на земята и да служи на Христа и църквата и желанието
да се върне тук, за да влезе в наследството си. Но, знаеш ли, с престоя на земята
наследството му тук беше постепенно увеличавано. Сега, след като имаш сърцето на
истински поклонник, винаги ще искаш да бъдеш тук. И ти можеш да бъдеш тук всеки
път, когато навлезеш в истинско хваление. Колкото повече съсредоточаваш погледа
си върху Него, толкова повече слава ще виждаш, независимо къде се намираш".
Думите на Мъдростта най-после ме успокоиха. Затворих отново очи като исках просто да благодаря на Бога за прекрасната опитност, както и за изобилния живот, който ми бе дал. Веднага щом го направих, душата ми преля, наводнена от същите чувства, които бях изпитал по време на поклонението. Господният глас беше толкова ясен, като че ли Сам Бог стоеше до мен. Той каза: "Никак няма да те оставя, и никак
няма да те забравя".
"Господи, прости неверието ми!" беше моят спонтанен отговор."Моля те помогни ми никога да не те оставя, и никога да не те забравя". Това беше едно чудесно време, но и време на изпитание. Тук "истинският свят" не бе реален, а духовното измерение беше толкова по-действително, че дори не можех да си представя да се върна обратно там. Аз бях обхванат от удивление и ужасен страх, че може да се събудя всеки момент и да разбера, че всичко е било просто сън.
Мъдростта разбра какво ставаше вътре в мен."Ти наистина сънуваш”, каза тя.
"Но този сън е много по-реален от това, което ти наричаш реалност. Отец дава на
хората сънища за да им помогне да видят Неговото обиталище. Той може да живее
само в човешките сърца, а сънищата са врата към твоето сърце, която ще те заведе
при Него. Точно затова Неговите ангели толкова често се явяват на хората в
сънищата им. Там те могат да заобикалят заспалия ум на човека и да достигнат
директно неговото сърце".
Когато най-после отворих очи, Мъдростта все още ме държеше за раменете. "Аз
Съм най- важният дар, който ти е бил даден и от който се нуждаеш за делото на
служението. Ще ти открия пътя, по който да вървиш, и ще те държа на него, но
единствено любовта е в състояние да те опази верен. Да се боиш от Господа е начало
на мъдростта, но най-висшата мъдрост е да Го обичаш".
След тези думи Мъдростта ме пусна и се отправи към портата. Последвах го изпълнен с колебание. За миг си припомних въодушевлението, което изпитах по време на битката и като изкачвах планината, но то не можеше да се сравни със славата на изявеното Божие присъствие както и с усещането, изпълнило съществото ми по време на хвалението. Решението да напусна това небесно кътче беше най-голямата жертва, която някога съм правил.
Тогава си спомних, че Божието Царство е вътре в мен. Учудих се колко бързо бях забравил тази истина. В мен се водеше борба между това, което виждах с физическите си очи, и това, което виждах с очите на сърцето си.


17
Ускорих ход докато се изравних с Мъдростта. Попитах: "През последните 25 години молитвата ми винаги е била да бъда възнесен на третото небе също като Павел.
Това третото небе ли е?"
"Едва част от него", беше отговорът, "Но има много повече".
"Възможно ли е да видя нещо повече?",попитах отново.
"Да, възможно е. Точно това ще направя в момента. Ще ти покажа нещо
повече", отговори Мъдростта.
Спомних си за книгата "Откровение" и веднага попитах:"Откровението на Йоан беше ли част от третото небе?"
"Част от откровението на Йоан беше от третото небе, но в по-голямата си
част беше от второто небе. Първото небе беше преди падението на човешката раса.
Второто небе е духовната област по време на властването на злото на земята.
Третото небе е, когато любовта на Отца се възцари и вземе надмощие по лицето на
земята чрез Царя."
"Как изглеждаше първото небе?", попитах аз, чувствайки странна студенина при задаването на този въпрос.
"По-разумно е да не се интересуваш от това точно сега", отговори моят спътник, а в гласа Му усетих сериозност, която преди не бях улавял. "Мъдростта е да
търсиш познание за третото небе както ти първо пожела. Земният живот не е
достатъчен да обхване всичко, което се отнася за третото небе и за Царството,
което трябва да проповядваш в този живот. В идните векове ще узнаеш всичко за
първото небе, но засега това знание не ти е необходимо".
Реших никога да не забравям студенината, която бях почувствал. Мъдростта поклати глава в знак на съгласие.
"Какъв прекрасен спътник Си Ти, Мъдрост", отбелязах аз с благодарно сърце.-
"Ти наистина ме държиш в правия път".
"Да, това е вярно", отговори Мъдростта.
Този път бях убеден, че усетих любовта в гласа на Мъдростта. Това откритие бе изключително понеже никога преди не бях усещал любов в гласа на който и да е ангел.
Всички те говореха загрижено, но по-скоро от задължение, отколкото от любов.
Мъдростта отговори на мислите ми все едно ги бях изказал гласно.
"Да обичаш е мъдрост и Аз не бих носил това име, ако не те обичах. Да се
Възхищаваш на Божията благост и строгост също е мъдрост. Мъдрост е да обичаш
Господа и да се боиш от Него. Ако не правиш това, ти си в заблуда. Това е
следващият урок, който трябва да научиш", каза тя с пълна сериозност.
"Зная това, аз съм и поучавал върху него много често", отговорих, като едва ли не си мислех че Мъдростта не ме познава достатъчно добре.
"Аз отдавна Съм твой спътник и много добре познавам поученията ти", отговори Мъдростта "Сега е време да научиш значението на някои от собствените си
поучения. Също както често казваше: Не чрез вярване с ума, но чрез вяра, която идва
от сърцето, човек ще бъде оправдан".
Побързах да се извиня, чувствайки се гузен до известна степен, че посмях да се усъмня в Мъдростта. Тя любезно прие извинението ми. Едва в този момент прозрях, че през по-голямата част от живота си се бях съмнявал и изпитвал Мъдростта и често бях страдал от това.


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница