18
боязън, също както има време за сеене и време за жътва. Мъдрост е да разпознаваш правилното време. Истинската мъдрост познава Божиите сезони и времена. Аз те доведох до тук, понеже беше време да се поклониш на Господа в славата на Неговата любов. След такава битка ти имаше нужда най-много от това. Сега обаче те водя на друго място, понеже е време да Му се поклониш в благоговение пред Неговото правосъдие. Докато не познаеш двете, нашите пътища остават разделени".
"Да не би да казваш, че ако бях останал в градината, в това славно хваление, щях да те загубя?", попитах, невярвайки.
"
Точно така. Винаги, когато Ми се отдадеше случай, бих те посещавал, но през останалото време пътищата ни щяха да останат разделени. Трудно е да изоставиш такава слава и мир, но това не е цялото откровение за Царя. Той е както Агнецът, така и Лъвът от Юдовото племе. За младенците Той е Божият Агнец. За подрастващите Той е Лъвът. За възмъжалите Той е и Агнец и Лъв. Ти си знаел това с ума си и си го поучавал, но сега ще го познаеш със сърцето си, понеже ти предстои да преживееш правосъдието на Христа".
Завръщане в битката Преди да излезем през портите на градината помолих Мъдростта да ме почака малко, докато размисля над всичко преживяно. "Точно това трябва да направиш", отговори тя. "
Но аз имам предвид по-подходящо място".
Последвах Мъдростта и ние излязохме от портите на градината и се спуснахме към подножието на планината. За моя изненада битката все още продължаваше, но боят вече не бе така ожесточен, както когато се изкачвахме по планината. Все още на по- долните нива се забиваха
стрели на Осъждение и Клевета, но по-голямата част от оцелялата вражеска орда беше съсредоточила силите си срещу големите бели орли.
Орлите държаха надмощие без каквото и да е усилие.
Продължихме да се спускаме надолу, докато накрая стигнахме подножието на планината. Спряхме на нивото "Благодарение и Хваление". То се намираше над нивата "Спасение" и "Освещение". Добре си спомням за него, понеже когато се опитвах да се кача точно тук, преживях една от най-големите вражески атаки. Ако човек успееше да стигне дотук, изкачването нататък ставаше по-лесно. На
това ниво раните, нанасяни от стрелите, изцеляваха много по-бързо.
Врагът веднага ме забеляза и започна да стреля срещу мен. Мъдростта оставаше скрита от очите им. Върху ми се изсипа дъжд от стрели. Така лесно ги отбих с помощта на щита си, че врагът спря да стреля. Запасите му от стрели бяха намалели значително и той не можеше да си позволи разхищения.
Войниците, които се биеха на това ниво, вторачиха изумен поглед в мен.
Почитанието им ме накара да се почувствам неудобно. Едва в този момент забелязах, че облеклото и щита ми излъчваха Господната слава. Казах на войниците да се
изкачат до върха на планината, като ги уверих, че и те ще видят Господа. Веднага щом се съгласиха да се изкачат очите им се отвориха за Мъдростта. Те започнаха да падат на колене пред нея, но тя ги възпираше и показвайки им пътя ги насърчаваше да продължат.
Сподели с приятели: 
