19
Напротив, излъчваха бодрост и ентусиазъм. Насърчих ги като им казах, че заслужават по-голяма почит от мен, понеже бяха издържали най- разгорещените вражески атаки и въпреки това достойно бяха отстояли позициите си. По
лицата им се изписа съмнение, но все пак ми благодариха за казаното. Аз обаче наистина смятах казаното, за вярно.
Всяко ниво трябваше да бъде защитавано. В противен случай оцелелите от лешоядите идваха и замърсяваха мястото с повръщано и изпражнения и така там ставаше трудно за стоене. Повечето издатини бяха заети от войници, които принадлежаха към различни деноминации и движения. Всяко от тях поставяше ударение
преди всичко върху истината, отговаряща на нивото, на което се намираше.
Изпитах неудобство от мнението, което поддържах преди по отношение на тези християни. Разкаях се, че ги бях
считал за отпаднали от вярата, а ето, че те вярно се бяха били отбивайки ужасното нападение на врага. Вероятно именно те бяха осигурили достъпа ми до върха на планината.
Някои от тези нива бяха разположени така, че от тях се откриваше добър изглед към планината или бойното поле, но
други бяха толкова изолирани, че войниците не виждаха нищо друго освен собствената си позиция. Те изобщо не съзнаваха, че и другаде се води ожесточена битка, нито пък че има и други които се бият. Те бяха наранявани от Обвинението и
Клеветата толкова често, че не желаеха да приемат поканата да се изкачат нагоре, която им се предлагаше от спускащи се от високото войници. Когато обаче от планината започнаха да слизат воини, отразяващи
Господната слава, тези християни приемаха казаното с голяма радост и не след дълго сами започваха да се изкачват. Те бяха изпълнени с решителност и кураж. През цялото това време
Мъдростта не каза почти нищо, но въпреки това изглеждаше много заинтересувана от моите действия.
Сподели с приятели: 
