Последната Битка
Изтегляне 0.63 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
- Навигация на страницата:
- Котвата на Божието Слово
| В безопасност Когато достигнахме нивото, наречено "Единството на братята", нито една от вражеските стрели не можеше да ни достигне. Много от нас решиха, че не е необходимо да се изкачват по- нагоре. Разбирах ги, понеже с всяко по-горно ниво опората за краката ставаше все по-несигурна. Същевременно, колкото повече се изкачвах, толкова по-силен се чувствах, а с това нарастваше и умението ми да боравя с оръжията. И така аз продължих да се придвижвам нагоре. Не след дълго станах достатъчно сръчен и успявах да улучвам демоните без да наранявам християните. Разбрах, че ако се изкача достатъчно високо, бих могъл да улуча главнокомандващите ордата на злото, които стояха зад армията си. Съжалявах, че толкова много воини останаха на по-долните нива, където се чувстваха в безопасност, но не можеха успешно да поразяват врага. Но затова пък силата и характерът на онези, които продължиха да се изкачват нарасна дотам, че всеки от тях стана могъщ воин, способен да унищожи цели пълчища от вражеската армия. На всяко ниво имаше разпръснати стрели на Истината, оставени от воините, паднали от позициите си. Всички те бяха наименувани според Истината на съответното ниво. Някои от нас изразиха нежелание да събират стрелите, но аз знаех, че трябваше да направим всичко възможно да поразим ордата на злото. Така че аз вдигнах една стрела, изстрелях я и с такава лекота улучих един демон, че останалите също започнаха да събират стрели и да стрелят. Поразихме голяма част от вражеските дивизии. Това привлече вниманието на цялата вражеска армия върху нас. За известно време изглеждаше като че ли колкото повече улучвахме, толкова по-голяма съпротива ни беше оказвана. Въпреки че задачата ни изглеждаше нескончаема, ние все повече се въодушевявахме. Котвата на Божието Слово С всяко ниво мечовете ни порастваха все повече и повече. Без малко да оставя своя меч защото изглеждаше сякаш на по-горните нива нямах нужда от него. Сякаш случайно реших да го задържа, защото сметнах, че ми е даден с определена цел. Тъй като издатината, на която стоях, бе твърде тясна и хлъзгава, забих меча си в земята и се завързах за него и така започнах да стрелям към врага. Тогава до мен достигна Божият глас: "Ти послуша Мъдростта, която ще ти помогне да продължиш нагоре. Много други паднаха, понеже не използваха мечовете си, за да се укрепят на мястото, на което стоят." Сякаш никой друг не чу този глас, но затова пък много от бойните ми другари последваха моя пример. Зачудих се защо Бог не ми бе казал това по-рано. В следващия момент осъзнах, че по някакъв начин Той вече ми го бе казал. Докато размишлявах над това започнах да 10 проумявам, че целият ми живот е бил подготовка точно за този ден. Разбрах, че съм бил подготвен само дотолкова, до колкото съм слушал Божия глас и съм Му се покорявал. Също така знаех, че мъдростта и разбирането, с които се бях сдобил, не можеха да бъдат допълнени или отнети от мен по време на тази битка. Сърцето ми се изпълни с дълбока благодарност за всяко изпитание, през което бях преминал. Също така съжалих, че не съм ги оценявал достатъчно преди. Сега вече улучвахме врага с абсолютна точност. Ярост, като огън и жупел се появи всред вражеската армия. Осъзнавах, че християните, впримчени от врага, с пълна сила усещаха въздействието на този гняв. Някои от демоните се вбесиха и започнаха да се изтребват взаимно. Щеше да е изключително насърчително, но най-много страдаха от това заблудените християни в лагера на врага. Знаех, че на хората от света им се струва ,и сякаш незнайно защо, християнството се разпада. Онези от нас, които не бяха използвали мечовете си да се закрепят, успяха да повалят много от лешоядите, но и много по-лесно падаха от тесните места, на които бяха стъпили. Някои от падналите се установяваха на по-долно ниво докато други падаха чак в подножието на планината и бяха отнасяни от лешоядите. Използвах всяка свободна минута, за да забия меча си още по- дълбоко в издатината, както и за да се привържа още по-здраво за него. Всеки път, когато правех това, до мен заставаше Мъдростта и разбирах, че наистина това, което правя, е изключително важно. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|