Последната Битка
Изтегляне 0.63 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
| Ново оръжие Стрелите на Истината рядко успяваха да засегнат сериозно лешоядите, но затова пък ги нараняваха достатъчно, за да ги държат настрана. Ние използвахме промеждутъците, когато отблъсквахме лешоядите, за да се изкачим на по-горно ниво. Когато достигнахме нивото, наречено "Галатяни 2:20", вече бяхме извън обсега на лешоядите. На това ниво почти бяхме заслепени от светлината и красотата на небето над нас. Непознат досега мир обхвана цялото ми същество. Преди това бойният ми дух се дължеше в по-голяма степен на страха, омразата и отвращението към врага, отколкото на любов към Царството, Истината или пленените ми събратя. Но на това ниво аз застанах редом с Вярата, Надеждата и Любовта, които преди това следвах отдалече. Сега бях завладян от непреодолимата им слава. И въпреки това, не се страхувах да ги приближа. Когато застанах до тях, те се обърнаха към мен и започнаха да поправят и лъскат моето всеоръжие. Не след дълго то бе напълно преобразено и с блясък отразяваше славата, която се излъчваше от тях. Когато докоснаха меча ми, от него започнаха да излизат искри ослепителна светлина. Тогава Любовта каза: "На достигналите това ниво е поверена силата на бъдещия век".А после, обръщайки се към мен със сериозен глас, добави:"Но трябва първо да те науча как да си служиш с нея." Нивото, наречено Галатяни 2:20, беше толкова широко, че почти нямаше опасност от падане. Тук също имаше неограничен брой стрели, наречени Надежда. Изстреляхме някои, целейки се в лешоядите и повалихме не малко. Докато половината от нас стреляха по лешоядите, останалите започнаха да носят стрели на воините, които се намираха на по-долни нива. Лешоядите настъпваха на вълни, атакувайки по-долните равнища. Но с всяко по- горно ниво броят им все повече намаляваше. От нивото "Галатяни 2:20" можехме да уцелим който и да е вражески войник освен главнокомандващите. Те все още бяха извън нашия обсег. Решихме да не използваме стрелите на Истината за нищо друго освен за пълното унищожение на лешоядите, тъй като облакът Депресия, създаден от тях, правеше Истината безплодна. Това отне много време, но ние неуморно стреляхме. 11 Най-накрая в небето над планината почти не останаха лешояди. Вярата, Надеждата и Любовта израстваха с всяко ниво подобно на оръжията ни. Сега те бяха тъй големи, че лесно можеха да бъдат видени дори отвъд бойното поле. Славата им проникна даже в пленническия лагер като премина през гъстия облак лешояди. Бях много окуражен, защото сега пленниците щяха да могат да ги видят. Сега може би християните, които врагът бе използвал и държал в плен, щяха да разберат, че ние не сме техни врагове, но че всъщност те са използвани от врага. Но изобщо не стана така. Онези от лагера на врага, които забелязаха светлината на Вярата Надеждата и Любовта, започнаха да ги наричат "светли ангели",изпратени да заблудят слабите и несмислените. Тогава разбрах, че заблудата, с която бяха поробени, е много по-силна, отколкото съм разбирал. Но и онези, които не участваха в битката, невярващите, също видяха славата им и се приближиха към планината, за да огледат по-добре. С приближаването си те започнаха да разбират за какво всъщност се води битката. Това силно ме обнадежди. Във всеки един от нас все повече се засилваше въодушевлението от победата. Съзнавах, че да воюваш в тази битка, като част от тази армия, е вероятно едно от най- великите приключения на всички времена. След като унищожихме повечето от лешоядите, атакуващи планината, започнахме да се прицелваме в другите, които все още покриваха пленниците. С разпръскването на облака тъмнина слънцето започна да грее ярко. Докоснати отлъчите му, пленниците започнаха да се пробуждат сякаш от дълбок сън. Те бяха отвратени от състоянието, в което се намираха, и особено от повърнатото от лешоядите. Започнаха да се чистят. Когато съзряха Вярата, Надеждата и Любовта те забелязаха и планината и затичаха към нея. Стрели на Обвинение и Клевета се изсипваха над тях, изпращани от злата орда, но те не бяха в състояние да ги спрат. Докато стигнаха до планината, много от бягащите бяха улучени от десетки стрели, но като че ли дори не забелязаха това. Веднага щом за изкачваха планината, раните им започваха да зарастват. С разпръскването на облака Депресия всичко сякаш ставаше много по- лесно. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|