Последната Битка



Pdf просмотр
страница9/40
Дата18.04.2022
Размер0.63 Mb.
#114136
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   40
Poslednata bitka
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
Клопката
Бившите пленници се радваха изключително много на своето избавление.
Когато започнаха да се изкачват по планината, те бяха толкова преизпълнени с благодарност за всяко ново ниво, че това накара и нас отново да оценим тези истини.
Не след дълго бившите пленници бяха обхванати от непреодолимо желание да вземат активно участие в битката срещу врага. Те се облякоха с доставеното им всеоръжие и поискаха разрешение да се върнат обратно, за да атакуват врага. Ние обсъдихме предложението им, но все пак решихме, че трябва всички да останем на планината и оттам да се бием. Отново чух Божия глас да казва: "Ти избра Мъдростта за втори път.
Не е възможно да надвиеш врага, ако се биеш на негова територия. Трябва да правиш
това от Моята Свята планина."
Отново бях изумен, че взехме едно толкова важно решение като просто помислихме и накратко го обсъдихме. Реших повече да не вземам каквото и да е било решение без предварително да се моля. Мъдростта се появи отнякъде и пристъпи към мен. Хващайки ме здраво за раменете, ангелът ме погледна право в очите и каза: "Точно
така трябва да правиш!".
Когато Мъдростта изрече това, тя ме дръпна сякаш за да ме предпази от нещо.
Погледнах назад и видях ,че независимо от широкото пространство на нивото
“Галатяни 2:20", без да осъзнавам се бях придвижил почти до ръба, откъдето лесно


12 можех да падна. Отново погледнах Мъдростта в очите и тя ми каза с абсолютна сериозност: "Внимавай когато мислиш, че стоиш, да не паднеш. В този живот можеш
да паднеш независимо до кое ниво си стигнал!"
Размишлявах над това доста дълго. Ентусиазиран от победата, която бяхме постигнали, и от единството на братята, бях станал невнимателен. По-достойно бе да паднеш при вражеска атака отколкото да паднеш поради небрежност.
Змиите
Известно време продължихме да убиваме лешоядите и да изтребваме демоните, които яздеха християни. Открихме, че различните стрели Истина въздействаха върху различни демони. Знаехме, че битката ще продължи дълго, но сега вече не давахме никакви жертви и бяхме преминали нивото "Дълготърпение". Въпреки това, едва малка част от християните, чиито демони биваха убити, идваха на планината. По-голямата част от тях вече бяха приели техния образ и природа и продължаваха да се движат в заблуда дори и без помощта им. С разпръскването на тъмнината, причинена от нечистите сили, можехме ясно да видим земята, на която бяха стъпили тези християни.
По нея се движеха змии, носещи името Срам. Те връзваха краката на християните.
Започнахме да стреляме по змиите със стрели на Истина, но те не оказваха почти никакво въздействие върху тях. Опитахме и със стрелите на Надеждата, но отново без резултат. От нивото “Галатяни 2:20" изкачването беше много по-лесно, защото всички си помагахме взаимно. И тъй като изглеждаше, че не можем нищо повече да направим срещу врага, ние решихме просто да се постараем да се изкачим възможно най-високо докато открием оръжие, което да противодейства на змиите.
Преминавахме нивата на истина много бързо. Не си давахме даже труда да огледаме повечето от тях, щом разбирахме, че там няма оръжие срещу змиите. Вярата,
Надеждата и Любовта оставаха неизменно до нас, но не бях забелязал, че сме оставили
Мъдростта далеч зад себе си. Щеше да мине дълго време преди да осъзная каква грешка сме допуснали. Тя наистина щеше да ни настигне на върха, но фактът, че я изоставихме, ни лиши от една много по-бърза и лесна победа над вражеската орда.
Почти без да усетим достигнахме до ниво, на което бе засадена градина. Това бе най- прекрасното място, което някога съм виждал. На входа бе написано: "Безусловната любов на Отца". Гледката беше толкова великолепна и привлекателна, че ние изпитахме непреодолимо желание да влезем. Веднага щом пристъпих в градината видях Дървото на Живота, което стоеше в средата. То все още бе пазено от ангели с внушителна сила и мощ. Погледнах ги и те - също. Лицата им бяха приветливи и сякаш ни бяха очаквали. Обърнах се и видях, че в градината вече имаше цяла войска.
Държанието на ангелите и присъствието на останалите воини ни даде смелост да минем покрай тях и да се приближим до дървото. Единият ангел извика: "Стигналите до това ниво, които познават любовта на Отца, могат да ядат от плода на дървото".
Едва сега осъзнах колко бях гладен . Когато опитах плода му, той бе по-вкусен от всеки друг който някога съм ял, но в същото време ми напомняше нещо познато.
Вкусът му ми навя спомени за слънчева светлина, дъжд, прекрасни полета, морски залез и дори нещо повече – за хората, които обичах. С всяка следваща хапка любовта ми към всичко и всички нарастваше. Пред очите ми започнаха да изплуват лицата на моите неприятели. Усетих как сърцето ми се изпълни с любов към тях. Не след дълго любовта, която чувствах, далеч надминаваше всяко мое предишно преживяване, та дори и мира на Галатяни 2:20. Отново чух Божият глас да казва: "Отсега нататък
това ще бъде Всекидневният ти хляб. Той никога не ще бъде отнет от теб. Можеш
свободно да ядеш от него, колкото ти душа иска, понеже Моята любов никога не се


13
изчерпва."
Погледнах към клоните на Дървото, за да видя откъде идва гласът, който ми говореше.
Дървото беше покрито със снежнобели орли. Те имаха най-прекрасните дълбоки очи, които някога съм виждал. Те ме гледаха така сякаш очакваха от мен заповеди какво да правят. Един от ангелите каза: "Те ще изпълнят заповедите ти. Тези орли ядат змии". Аз казах: "Идете! Пояжте Срама който е вързал братята ни!" Те разпериха криле и се издигнаха нагоре. Небето се изпълни с ослепителната им слава. Дори от височината, на която се намирахме, можех да чуя ужасните стенания, които появата на орлите предизвика всред вражеския лагер.


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница