Последната среща



Дата27.10.2018
Размер125.98 Kb.
#101782
Слава на Исус Христос!

ПОСЛЕДНАТА СРЕЩА”


Библията е пълна със срещи…

Срещата на която повече от всички други съм искал да бъда… Лука.24:50-53


1. Последната среща на Исус с учениците.

След възкресението остана известно време на земята, за да могат учениците да се запознаят с Него във възкръсналото Му и прославено тяло. Сега бе готов да си отиде. Удостоверил бе фактът, че е жив Спасител. Неговите ученици нямаше защо повече да Го свързват с гроба. Щяха да мислят за Него като за прославен пред небесната вселена.

За възнесението Си Исус избра мястото, толкова често освещавано от Неговото присъствие, докато живееше сред човеците. Исус стигна до Елеонския хълм, спря и с копнеещо сърце се загледа към Ерусалим. Горичките и долинките на планините бяха осветени от Неговите молитви и сълзи. Склоновете на планината бяха ехтели от триумфалните викове на множеството, което Го бе провъзгласило за цар. На неговия полегат склон Той бе намерил дома на Лазар от Витания. В подножието му в Гетсиманската градина се бе молил и агонизирал сам. От този хълм Той щеше да се възнесе на небето. На неговия връх ще стъпят нозете Му, когато ще дойде отново. Вече не като човек на скърби, а като славен и тържествуващ Цар ще застане Той на Елеонския хълм, докато еврейското "алилуя" се слее с езическото "осанна" и гласовете на безбройното множество изкупени ще избухнат в мощно възклицание: "Венчайте Го за Господар на всички!"

Сега, заедно с единадесетте ученици Исус се запъти към планината. Когато минаха през Ерусалимските порти, много учудени очи изгледаха малката група, водена от Този, Който само преди няколко седмици бе осъден и разпнат от управниците. Учениците не знаеха, че това бе последната им среща с Учителя. Вървейки, Исус разговаряше с тях, като им повтаряше предишните Си наставления. Като наближиха до Гетсимания, Той се поспря, за да могат те да си спомнят уроците, които им бе предал през нощта на Неговата голяма агония. Пак погледна лозата, чрез която тогава бе представил връзката на църквата с Него и с Отца. Пак повтори истините, които тогава им бе разкрил. Всички неща Му напомняха за Неговата невъзнаградена любов. Даже и учениците, тъй мили на сърцето Му, Го бяха оскърбили и напуснали в часа на Неговото смирение.

Христос престоя на този свят тридесет и три години. Той изтърпя неговото презрение, хули и подигравки. Бе отхвърлен и разпнат. Сега, когато щеше да се възнесе при славния Си престол, когато погледна назад към миналото и размисли върху неблагодарността на народа, който бе дошъл да спаси, дали нямаше да оттегли от тях съчувствието и любовта Си? Нямаше ли да съсредоточи любовта Си върху онова царство, където всички Го ценят и където безгрешни ангели чакат да изпълняват заповедите Му? Не! Неговото обещание към обичните Му, които оставя на земята, е: "Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века" (Матей 28:20).

Когато стигнаха до Елеонския хълм, Исус ги поведе през билото към околността на Витания. Тук Той се спря, а учениците Го заобиколиха. Лъчи от светлина се излъчваха сякаш от лицето Му, докато ги гледаше с любов. Не ги изобличи за грешките и недостатъците им; думи на най-голяма нежност - това бе последното, което се отрони от устата на техния Господ и което стигна до ушите им. С ръце протегнати за благословение, сякаш уверявайки ги в Своята грижлива закрила, Той бавно започна да се възнася отсред тях, привличан към небето от сила, много по-голяма от земното притегляне. Когато се издигна над тях, благоговеещите ученици напрегнаха поглед, за да зърнат за последен път своя възнасящ се Господ. Облак от слава Го закри от очите им. И когато колесница от ангели Го обгърна като облак, до тях долетяха думите: "Ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века!" В същото време до тях долетяха и звуците на най-сладката и радостна музика на ангелския хор.

Докато учениците все още се взираха нагоре, някой им заговори с глас, подобен на най-тържествена музика. Обърнаха се и видяха двама ангели в човешки образ, които им говореха: "Галилеяни, защо стоите, та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето."

Тези ангелите бяха от групата, която като светла колесница чакаше да придружи Исус до небесния Му дом. Те бяха двамата, заемащите най-издигнатото положение в ангелското войнство, дошлите на гроба при Христовото възкресение и придружавали Го през целия Му живот тук на земята. С радост и копнеж цялото небе очакваше да настъпи краят на Неговия престой в свят, опетнен от проклятието на греха. Дошло бе времето небесната вселена да приеме своя Цар. Не копнееха ли и тези двама ангели да се присъединят към групата, посрещнала Исус? Но от съчувствие и любов към тези, които Той бе оставил, останаха назад, за да ги утешат. "Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?" (Евр. 1:14).

2. Променени завинаги

Христос се възнесе на небето в човешки образ. Учениците видяха облака да Го приема. Същият Исус, Който бе ходил и говорил и се бе молил с тях; Който бе разчупвал хляб заедно с тях, Който заедно с тях бе в лодките им на езерото и Който същия този ден се бе изкачил заедно с тях на Елеонския хълм - същият Този Исус се бе възнесъл, за да сподели престола със Своя Отец. И ангелите ги бяха уверили, че същият, Когото бяха видели да се възнася на небето, щеше да дойде отново точно така, както се е възнесъл. Той ще дойде "с облаците и ще Го види всяко око". "Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик при глас на архангел и при Божия тръба, и мъртвите в Христос ще възкръснат." "А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всичките святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол" (Откр. 1:7; 1Сол. 4:16; Матей 25:31). Така ще се изпълни обещанието, което Господ даде на учениците Си: "И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето Съм Аз, да бъдете и вие" (Йоан 14:3). С право те можеха да се радват на надеждата за завръщането на Господа.

Когато учениците се върнаха в Ерусалим, хората ги гледаха с учудване. След процеса и разпятието на Христос те смятаха, че ще изглеждат унили и засрамени. Неприятелите им очакваха лицата им да изразяват скръб и поражение, но вместо това видяха само радост и тържество. Лицата им излъчваха неземно щастие. Те не тъгуваха над несбъднати надежди, но в тях бликаше хвала и благодарност към Бога. С удоволствие разказваха удивителната история за Христовото възкресение и възнесение на небето и свидетелството им се приемаше от мнозина.

Учениците вече нямаха никакви съмнения за бъдещето. Знаеха, че Исус е на небето и че продължава да ги обича. Знаеха, че пред Божия престол имат един Приятел и с желание представяха молбите си пред Отца в името на Исус. С тържествено благоговение се прекланяха в молитва, повтаряйки уверението: "Ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. Досега нищо не сте искали в Мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна" (Йоан 16:23,24). Те издигаха ръката на вярата все по-високо и по-високо със силния аргумент: "Христос Исус..., Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас" (Римл. 8:34). А Петдесетницата им донесе пълна радост от присъствието на Утешителя, както Христос им бе обещал.


Р.П.стр.48

След като разгледахме славата на храма и излязохме от него, Исус ни остави и отиде в града. Скоро отново чухме прекрасния Му глас, който каза: “Елате, народе мой, вие сте дошли от голямата скръб и сте изпълнявали волята ми; елате на вечеря, защото ще се препаша и ще ви слугувам.” Ние извикахме: “Алилуя, слава!” и влязохме в града. И видях маса от чисто сребро; тя бе дълга много мили, но нашите очи можеха да я виждат цялата. На нея съзрях плода от Дървото на живота, манна, бадеми, смокини, нарове, грозде и много други различни видове плодове. Помолих Исус да ми позволи да ям от тях. Той каза: “Не още. Онези, които ядат от плодовете на тази страна, не се връщат повече на Земята. Но ако останеш вярна, скоро ще ядеш от Дървото на живота и ще пиеш от водата на извора. И след това добави: “Трябва пак да се върнеш обратно на Земята и да разкажеш на другите това, което ти разкрих.”



Тогава един ангел внимателно ме занесе долу, в тъмния свят. Понякога си мисля,че не ще мога да издържа повече; всички неща на тази земя изглеждат толкова печални. Тук се чувствам много самотна, защото видях една много по-добра страна. О, да имах крила като на гълъб, тогава бих отлетяла да си почина!

След като излязох от видението, всичко ми изглеждаше променено; мрак се стелеше над онова, което гледаха очите ми. О, колко неприветлив ми изглеждаше този свят! Плаках, когато се намерих пак тук, и чувствах носталгия по онази страна. Бях видяла един по-добър свят и не можех да се радвам повече на земята.”

- След тази среща с Исус те бяха завинаги свързани със света на духовното

- бяха богати с познаването на духовните неща

- Ходещи сред хората за тяхно осветление, издигане, насърчение


3. Великият ден

Втората част от пътешествието –

Цялото небе чакаше да приветства Спасителя в небесните дворове. Като се възнасяше, Той вървеше начело, а множеството пленници, освободени при възкресението Му, го следваха. Небесните ангели с възклицания, хвалебни викове и небесни песни придружаваха радостното шествие.

Като наближиха Божия град, придружаващите ангели извикват силно:

"Повдигнете, порти, главите си.
Повдигнете се вие, вечни врати.
И ще влезе Царят на славата!"
Чакащите стражи радостно отговарят с въпроса:
"Кой е Тоя Цар на славата?"

Това те казват не защото не знаят кой е Той, но защото им е приятно да чуят хвалебния отговор:

"Господ могъщият и силният.
Господ силният на бой.
Повдигнете, порти, главите си.
Повдигнете се вие, вечни порти.
И ще влезе Царят на славата!"

Отново се чува питането: "Кой е Тоя Цар на славата?", защото ангелите никога не се уморяват да слушат името Му да се възхвалява. Придружаващите Го ангели отговарят:

"Господ на силите, Той е Цар на славата!" (Пс. 24:7-10).

Тогава портите на Божия град се отварят широко и ангелското множество влиза през тях всред изблик на възторжена музика.

Ето и Божият престол, заобиколен от дъгата на обещанието. Там има херувими и серафими. Началниците на ангелското войнство, Божиите синове, представителите на непадналите светове - всички са събрани там. Небесният съвет, пред който Луцифер бе обвинил Бога и Неговия Син, представителите на безгрешните царства, над които Сатана смяташе да установи своето владичество - всички са там, за да посрещнат и приветстват Изкупителя. Те копнеят да отпразнуват Неговото тържество и да прославят своя Цар.

Но Исус ги отклонява от Себе Си. Не още! Сега Той още не може да приеме короната на славата и царската одежда. Влиза в присъствието на Своя Отец. Посочва наранената Си глава, прободеното тяло, пробитите нозе, издига ръцете Си, носещи белезите от гвоздеите. Посочва символите на Своя триумф: Той представя пред Бога "движимия" сноп - възкръсналите с Него, като представители на онова голямо множество, което ще излезе от гробовете при второто Му идване. Приближава се към Отца, Който се радва и на един покаял се грешник. Преди още да бяха положени основите на земята, Отец и Синът бяха сключили завет, за да изкупят човека, ако той бъде победен от Сатана. Бяха се обвързали с тържествената клетва, че Христос ще се застъпи за човешкия род. Христос изпълни тази Своя клетва. Когато на кръста извика: "Свърши се!", се обърна към Отец. Заветът бе изпълнен напълно. Сега Той заявява: Отче, свърши се! Изпълних волята Ти, о, Боже Мой. Извърших изкупителното дело. Ако Твоята правда е задоволена, "желая гдето Съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал" (Йоан 19:30, 17:24).

Чува се Божият глас, който заявява, че правдата е задоволена. Сатана е победен. Христовите работници, борещите се ученици на земята, са приети в лицето на "Възлюбения" (Еф. 1:6). Пред небесните ангели и пред представителите на непадналите светове те са обявени за оправдани. Където е Той, там ще бъде и Неговата църква. "Милост и вярност се срещнаха, правда и мир се целунаха" (Пс. 85:10). Отец прегръща Своя Син със собствените Си ръце и казва: "Поклонете се Нему всички Божии ангели!" (Евр. 1:6).

С неизказана радост началства, власти и сили признават върховенството на Княза на живота. Ангелското войнство пада пред Него да Му се поклони, докато небесните дворове се изпълват с радостния вик: "Достойно е Агнето, Което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благоволение!" (Откр. 5:12).

Триумфални песни се смесват с музика от ангелски арфи, докато Небето сякаш прелива от радост и хваления. Любовта е победила. Загубеното е намерено. Небесното семейство и земното семейство са съединени в едно.
Мат.28:18-20

Идете и до най-отдалечените кътчета на обитаемото земно кълбо и знайте, че Моето присъствие ще бъде с вас. Работете с вяра и доверие, защото Аз няма да ви напусна никога."

Поръката, която Спасителят даде на учениците Си, включва всички вярващи в Христос до края на времето. Фатална грешка е да се смята, че спасителното дело зависи единствено от труда на ръкоположения служител. Всички, до които е достигнало небесното вдъхновение, са длъжни да проповядват евангелието. Всички, които приемат живота на Христос, са назначени да работят за спасението на своите ближни. Именно за тази цел бе основана църквата. Всички, които приемат нейните свети обещания, се задължават да станат съработници на Христос.

Ж.Ис.461:3

"Духът и невестата казват: Дойди! И който чуе, нека рече: Дойди!" (Откр. 22:17). Всеки, чул поканата, трябва да я повтори пред други. Каквото и да е неговото призвание в живота, първият му интерес трябва да бъде да се спечелят души за Христос. Той може да не е способен да говори пред събрания, но може да работи с отделни лица и да им предаде наставленията, получени от своя Господ. Службата за Бога не се състои единствено в проповядване. Служат тези, които облекчават болните и страдащите, помагат на нуждаещите се, утешават наскърбените и маловерните. Навсякъде, наблизо и далеч, има души, притиснати под тежестта на чувството за вина. Причина за упадъка на човечеството не са трудностите, непосилният труд или беднотията, а вината, вършенето на зло. Тя е причина за безпокойство и неудовлетвореност. Христос желае Неговите служители да работят за заболелите от греха души.

Учениците трябваше да започнат от там, където бяха. Най-трудното и най-малко обещаващото поле не трябваше да бъде отминато. Така и всеки един от Христовите работници трябва да започва от там, където се намира. В нашите семейства може да има души, жадуващи за съчувствие, гладуващи за хляба на живота. Може да има деца, които трябва да бъдат възпитани за Христос. Има езичници до самите ни врати. Нека да изпълняваме вярно най-близката до нас работа. След това нека да разширим усилията си до там, до където Божията ръка би ни отворила пътя. Работата на много хора може да изглежда ограничена от обстоятелствата, но където и да се извършва тя, ако е придружена с вяра и усърдие, ще достигне краищата на земята”.

Йов.19:25-27

Човешкият език не е в състояние да опише наградата на праведните. Тя ще бъде разбрана само от онези, които я видят. Ограниченият смъртен ум не може да схване славата на Божия рай.

Наследството на светиите е наречено в Библията отечество Евр.11:14-16.

Дървото на живота дава плодовете си всеки месец, а листата му служат за изцеряване на народите. Там вечно течащите потоци са бистри като кристал, а люлеещи се дървета край тях хвърлят сенките си над пътищата, приготвени за изкупените на Господа. Там пространните долини преливат в красиви хълмове, а Божиите планини издигат величествените си върхове. По тези мирни равнини, край живите реки Божият народ, бил тъй дълго странник и скитник, ще намери своята родина.

Исая.32:18,60:18,65:21,22 “И Моите люде ще обитават в мирно заселище, в утвърдени жилища и в тихи успокоителни места.” “Няма вече да се чува насилие в земята ти, опустошение и разорение в пределите ти; а ще наречеш стените си Спасение и портите си Хвала.” “Те ще построят къщи и ще живеят в тях; ще насадят лозя и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее там; няма те да насадят, а друг да яде... И избраните Ми за дълго ще се наслаждават на делото на ръцете си”

В тази небесна атмосфера няма да съществува болка. Няма да има повече нито сълзи, нито погребални процесии, нито някакви белези на печал. “...смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач...; първото премина” (Откр. 21:4). “И жителят няма да рече: Болен съм; на людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им” (Исая 33:24).

Там е новият Ерусалим, столицата на прославената нова земя, “славен венец в ръката Господня” (Исая 62:3) “...Божествена слава... светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал... И народите ще ходят по Неговата светлина; земните царе ще донасят в него своите славни неща” (Откр. 21:11,24). Господ казва: “Аз ще се радвам на Ерусалим и ще се веселя за людете Си...” (Исая 65:19). “...скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях” (Откр. 21:3).

В Божия град “нощ не ще има”. Никой няма да има нужда от почивка, нито пък ще иска да почива. Никой няма да се уморява да върши Божията воля и да принася хвала на името Му. Винаги ще чувстваме свежестта на утрото и то никога няма да свърши. “И не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява” (Откр. 22:5). Светлината на слънцето ще бъде засенчена от блясък, който не е болезнено ослепителен, но неизмеримо надминава светлината на обедното слънце. Славата на Бога и на Агнето залива Светия град с никога неотслабваща светлина. Изкупените ще ходят в безслънчевата слава на вечен ден.

Божият народ има привилегията да общува свободно с Отец и със Сина. Любовта и съчувствието, вселени в душата от самия Бог ще намират най-истински нежен израз. Чистото и свято общуване с небесни същества, хармоничният съвместен живот с блажените ангели и с верните от всички векове, изпрали дрехите си и избелили ги в кръвта на Агнето, светите връзки, които свързват заедно “всеки род на небесата и на земята” (Ефес. 3:15) - всичко това ще допринесе за щастието на изкупените.

Там безсмъртни умове ще съзерцават с никога непреставащо възхищение чудесата на творческата сила, тайните на изкупителната любов. Няма да има лукав, жесток неприятел, който да изкушава хората да забравят Бога. Всяка дарба ще бъде развита, способностите ще се увеличават. Постиженията на знанието няма да уморяват ума, нито ще изтощават силите. Ще се провеждат и най-големите начинания, ще се осъществяват най-възвишените стремежи, ще се постигат най-висшите амбиции. И все пак, постоянно ще възникват все нови и нови височини за изкачване, ще се явяват все нови и нови чудеса за възхищение, нови истини за разбиране, нови предмети, които да развиват все повече и повече възможностите на ума, душата и тялото.

Всички съкровища на вселената ще бъдат открити за изучаване от Божиите изкупени. Освободени от връзките на смъртта, чрез неуморно летене, те достигат до далечни светове, изтръпвали, изпълвали се със скръб при гледката на човешкото нещастие и избухвали в радостни песни при вестта за една спасена душа. С неизразимо блаженство децата на земята ще навлизат в радостта и мъдростта на непадналите светове. Ще споделят съкровищата на знанието и мъдростта, постигнати през безкрайните векове, като разглеждат делата на Божията десница. С непомрачен поглед ще гледат славата на творението - как всички слънца, звезди и системи, кръжат в определения им ред около трона на Божеството. А отлитащите във вечността години ще донасят все по-богати и все по-славни откровения за Бога и за Христос. Както ще расте познанието, така ще се увеличава и любовта, преклонението и щастието. Колкото повече опознават Бога, толкова по-голямо ще бъде възхищението на хората от Неговия характер. Когато Исус им разкрие богатството на изкуплението и удивителните постижения във великата борба със Сатана, сърцата на изкупените ще се изпълват с още по-пламенна почит.

Великата борба е свършена. Няма повече грях и грешници. Цялата вселена е чиста. Необятното творение бие в един пулс на хармония и радост. От Този, Който е сътворил всичко, се излъчва живот, светлина и радост по всички царства на безбрежното пространство. От най-мъничкия атом до най-големия свят, всички неща, одушевени или неодушевени, в непомрачена красота и съвършена радост заявяват: БОГ Е ЛЮБОВ!







Каталог: MEDIA%20SET -> Propovedi -> p-r%20Kr.%20Karev%20! -> My%20Themes
My%20Themes -> Годините са отбелязани по Съвременния календар, работещ с грешката на Дионисий Екзигус!
My%20Themes -> Пътят, и истината, и животът
My%20Themes -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: "
My%20Themes -> Фактите около възкресението
My%20Themes -> Пътеката на живота
My%20Themes -> Хронологията на живота на исус христос според четирите евангелия
My%20Themes -> Хронологията на живота на исус христос според четирите евангелия”
My%20Themes -> Адвентното движение
My%20Themes -> Или те или ние !


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница