Послепис от Стефка Евстатиева
Изтегляне 45.85 Kb.
|
| Послепис от Стефка Евстатиева
Благодаря сърдечно, че сьм заобиколена с хора, които споделиха нашия ентусиазъм в създаването на „Гергана”. Много съм щастлива, че една скромна идея, да имаме бьлгарски детски хор в центъра на Ню Йорк, беше така възторжено приета и сега сме едно голямо семейство от ръководители, деца на възраст между 4 и 15 години, родители, баби и дядовци, приятели. Още в началото, на прослушванията, имаше дечица, които се хващаха за ръчички и негласно си обещаваха приятелство. Така е и до днес. Както Симона, едно от пьрвите 12 деца на хора и дъщеря на първата ни любима пианистка Даниела Стоянова, каза веднъж: „имам приятели в американското училище, но приятелите в хора са ми като роднини”. Родителите също намираха нови приятелства, а някои започнаха да се ангажират и с повече организационна работа. Ярък пример е Нели Хаджийска, доктор по философия, която доведе в хора дъщеря си Яна в 2004 г., като приятел, за да подкрепи нашата инициатива... и се увлече. Нагърби се с училището, което беше нейна идея, стана пьрвата преподавателка и сега е ръководител, кьм когото всички се обръщат. Запознанството ми със семейство Хаджийски, чиято идея е тази песнопойка, е забавна история. На една от репетициите ми на последното действие на Мадам Бътерфлай в Метрополитън опера, в 1997 г, ми доведоха детенце на 4 години, което изпълняваше ролята на детето на Чо Чо Сан - малко, сладко, чаровно момиченце. Тя трябваше да бъде моето дете на сцената. Всички започнахме да му се радваме, да го прегръщаме, да го разпитваме, и в един момент тя каза, че името й е Яна. Погледнах я изумено и нещо ме накара да я попитам на български дали не е българче и кои са родителите й. Така се запознах с Нели, Валентин и сина им Деян, който също като сестричката си пееше в детския хор на Метрополитън опера. Деян след няколко години изпълни и солото на Робинзон Крузо в хор "Гергана" с мутиращия си баритонов глас.
Запознах семейството с Гергана Велинова, моя ученичка някога,, и те й станаха възторжени почитатели, не пропускаха нито един неин концерт. Гергана е джаз певица по образование, с интереси и в предкласика, и в модерна музика. Преди години тя спечели конкурса " За земята и хората" в София. Веригата от запознанства продължиха през годините. В 2003 семейство Хаджийски се запознаха с други мои многи близки приятели, Даниела и Стоян Стоянови. Даниела стана първият ни корепетитор - очарователен, много добър и всеотдаен човек. Децата я обичаха безкрайно. След създаването на хора семействата на Нели и Даниела станаха неразделни, включително децата им. Когато напусна хорчето, Дани ни подари едно от пианата си. Няма да е силно да кажа, че нашият хор и училище е едно голямо семейство от приятели. Така беше създаден и така живее и до днес.
Присъствието на Валентин Хаджийски, преводачът в тази песнопойка, на всички наши концерти беше тихо, сякаш наблюдаващо, преценяващо и ненатрапчиво. В 2007 г. се появи възможност да направим концерт в централата на ООН и възникна идеята да пеем "Върви, народе възродени" на български и английски. Валентин направи с удоволствие превода на стиховете. Концертът ни беше много успешен. Следващият превод беше на "Зимна песничка" ("Над смълчаните полета") . Учителката по музика от американското училище на едно от нашите дечица, Мегaн, присъстваше на наш концерт и толкова ни хареса, че поиска да пее тази песен със собствения си училищен хор. Мегaн беше солист, а съучениците й американчета пееха песента на български и на английски. Беше много вълнуващо да видим записа онлайн, бях горда и възхитена. Естествено, преводът беше на Валентин, много, много хубав превод, а адаптацията на музиката направи Краси, сегашният диригент на хора. След това дойде преводът му на "Cantique de Noel" от френски и сега можем да пеем тази чудесна коледна песен на български, френски и английски. Така Валентин стана наш официален преводач. Задачите му в хора и училището се увеличиха - адаптиране пиески за нашите годишни концерти (поне 3 годишно), наскоро стана и преподавател в училището по българска история и география. Друг обичан член на голямото ни семейство е Зора Бояджиева, архитект, дипломиран в Харвард, която също от родителско чувство доведе сина си Камен, когато беше само на четири годинки, и от тогава, в продължение на 6 години, посвети неделите си на училището и хора, където е учител, фотограф, дизайнер на програмите и оформител на тази песнопойка (заедно със съпруга си Калин Креснички). Фотографиите в песнопойката са нейно дело. Красимира Иванчева замести диригентката Гергана Велинова, една не лесна задача (с която тя се справи добре), защото ние, децата и родителите, не можехме да се примирим с факта, че „кака Гергана“ трябва да ни напусне. Гергана не само ги учеше на радостта да пеят на български, но беше сякаш една от тях – изработваха заедно дори мартеници и суровачки за българските ни празници. Краси е вече 6 години с нас, подбира и разширява репертоара ни, дирижира,и ние всички я ценим и обичаме. Тя осигури и повечето нотни текстове за тази песнопойка. Виктория Цоцкова дойде по моя голяма молба като корепетитор на хора, стана следващия любимец на децата. Учи ги на солфеж, работи индивидуално с много от тях и в момента е помощник-диригент и музикален редактор на тази песнопойка. Да не забравим и нашите някогашни учители: Яна Калинкова, която доведе двете си дъщерички и стана една от учителките, Росица Чилингироива, която има внук в хора ни, и Таня Георгиева, още една майка на дете от хора, също оставиха своя отпечатък върху възпитанието на децата, благодаря им! От огромно значение беше и помощта на генералния консул в Ню Йорк Антон Карлов, който ни приюти в консулството в 2004 г., кьдето сме и до ден днешен. След него имахме покровителството на консул Светлана Стойчева-Етрополска, а сега и на генералния консул Радослав Точев, чиято дъщеричка от тази година е в малката група на хора и в подготвителната група на училището. Искам да подчертая голямата си благодарност към Тед Василев и Дико Михов от Американската фондация за България, без чиято безкористна помощ не можехме да стигнем дотук. Моята обич и за младите и талантливи музиканти от "Български концертни вечери в Ню Йорк" и на моята скъпа Павлина Доковска, които включват понякога в програмата си и децата от "Гергана" с което показват, че гледат на тях като на свои наследници. Благодаря за учебниците и помагалата, за всичко, което правят за нас от Министерството на образованието и науката в България. Благодаря и за обичта на Агенцията за работа с българите в чужбина, която ни подкрепи в тази издателска инициатива.
Оперна певица, Музикален и сценичен консултант на хор и училище„Гергана” Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 45.85 Kb. Сподели с приятели:
|