Посрещане на първокласници 2010/2011 учебна година оу”Шандор Петьофи”- хасково

1. Украса на класната стая.

2. На чиновете: учебници и тетрадки, завързани с цветна панделка и здравец.

3. На дъската:

- лява дъска /роден край/ - дървета , цветя, животни, слънце....

- дясна дъска /математика/ - гъсеница с обувчици и цифрите от 1-10 в тялото и; геометрични фигурки като елементи от лице в ябълка, задачи.

- средна дъска: надпис „Добре дошли, мили първокласници!” /всяка буква е с различен цвят- ръкописно/; под него бял пощенски гълъб с плик в човката; илюстрации към приказката”Най-скъпоценният плод” /старец в носия с кесия жълтици, книга, южни плодове- ананас, грозде..../;

- пред дъската на подиума- голяма кошница за цветя, пълна с буквите на пръчици като букет; вътре са скрити учебниците за І клас и топка; ограда, украсена с цветя и листа като градинка около кошницата.

Звучи музика и децата влизат с учителя в класната стая. Настаняват се на чиновете. След тях влизат родителите и гостите.

Сега спокойни ли сте? Да започваме!

Скъпи ученици, уважаеми родители и гости,

Отново е месец септември и отново училищното звънче призова учениците в училищния двор.

Мили първокласници, за вас денят е особено важен, защото за първи път прекрачвате училищния праг и заставате пред учебниците, за пръв път сядате на училищния чин. Не се притеснявайте! Всеки човек трябва да направи тази първа крачка. Тук са вашите родители, които с умиление си спомнят как и те са били толкова малки и така развълнувани като вас.

Аз съм вашата учителка. Казвам се Златка Вълчинова. Поздравявам ви с голямата радост – станали сте първокласници! Радвам се, че ще бъдем заедно. С голямо нетърпение очаквах първия учебен ден и срещата с вас. Много се вълнувам! А вие?

Затова предлагам да започнем първия учебен час. Готови ли сте? Седнете правилно на чина /показвам как се седи/.

Време е да се запознаем с нашата класна стая. Тя е четвъртата подред в дългия коридор. До нея са класните стаи на останалите първи класове. У дома всяка вещ си има място. Тук също е така. /Показвам секциите, шкафчетата и обяснявам за какво служат./ Тези цветя аз засадих за нашата стая, за да бъде тя още по уютна и красива. Ще ми помагате ли да ги отглеждаме заедно?

Вашето работно място са чиновете, а моето работно място е това бюро. Тук стоят моите учебници, пособия, химикали, вашите тетрадки за проверка. Аз винаги се грижа то да бъде чисто и подредено.

Това е класната дъска. От днес нататък тя ще бъде нашата голяма тетрадка. На нея ще пишем с маркер и ще я изтриваме с тази гъба. За нейната чистота се грижат дежурните ученици.

Я, какво виждам на дъската? Гълъбче! Кога ли е долетяло? Носи писмо-

значи е гълъбче-пощальон. Кой ли ми е написал писмо? Деца, аз ви изпратих писмо. Получихте ли го? А прочетохте ли го? Кой ви го прочете? Виждам, че сте украсили гърдите си с отличителния знак, който ви изпратих. Да не би някой от вас да ми е написал това писмо?

/Вземам плика от дъската и чета:/

Рогльо-Богльо пише днес,

праща ви приятна вест.

На децата в този клас

имената пращам аз.

Ти, госпожо, отвори,

имената прочети,

бързичко ги запомни!

Деца, за да не обидим нашия пощальон, трябва да прочетем писмото.

/Отварям плика и изваждам списък на класа./

Я, колко много имена! Цели 23. Да проверим има ли деца с такива имена в нашия клас. /Чета името. Детето казва: ”Аз съм Александър.” Отивам до него, стискам ръката му и се запознаваме- „ Приятно ми е, Александър. Добре дошъл в І в клас!/..............

Оказа се, че всички имена в писмото са на децата от нашия клас. Не е сгрешило гълъбчето. Долетяло е точно, където трябва.

А сега да се върнем пред класната дъска. /Показвам кошницата с буквите в градинката и разказвам:

В една далечна страна в красив палат живеели дружно и весело 30 сестрички-буквички. По цял ден си играели, залавяли се една за друга, танцували и образували пъстър букет. Двамата братя Кирил и Методий харесали този букет и решили да го покажат на децата. Ето го /Посочвам кошницата- изваждам няколко букви една след друга и питам дали ги познават. Браво!/ Буквичките-сестрички искат да останат при вас, за да се забавлявате заедно. Искате ли?....А какво ще правим с буквите? – Ще четем и пишем. Буквите са решили да ни изненадат. Носят нещо в кошницата. Искате ли да проверим какво е то? Обичате ли изненадите? Кой е най-смел и пръв ще бръкне в кошницата?

/Излиза дете и вади буквар от кошницата. Вдига го високо и го показва./

Това е букварчето. То ще бъде вашето най-добро другарче, деца. То е учебник за буквите.Чрез него ще се научите да четете срички, думи, изречения и текст /похвала за смелото дете/.

Дете изважда читанката и така се показват всички учебници, като за всеки от тях казвам по нещо.

Това е сестричката на букварчето – читанката. От нея ще научим стихотворения, приказки и гатанки. Искате ли да ви разкажа една приказка, която прочетох в читанката?

/Разказвам приказката „Най-скъпоценният плод” на фона на инструментал-кавал./

Поуката от тази приказка е, че с труд и знания всичко се постига. През тази учебна година ще се трудим заедно много, ще усвоим знания и ще проверим дали бащата е бил прав.

В кошницата има още изненади /продължава представянето на учебниците, като децата ги изваждат един по един и ги вдигат високо над главата си/.

Това е учебникът по математика. Тя е царицата на цифрите, числата и задачите. В уроците по математика ще броим и ще пресмятаме. А вие можете ли да броите? Хайде всички заедно да преброим до 10!......Браво!

Това е учебникът по роден край. От него ще научим много неща за нашата родина България, за нашия роден край, за животните и растенията.

В училище ще имаме часове, в които ще се забавляваме. Ще пеем и ще танцуваме. Това ще правим в часовете по музика. Обичате ли да пеете? Още в понеделник ще попеем заедно. Напомнете ми да ви изпея моята любима песен!

Обичате ли да рисувате? Това е учебникът по изобразително изкуство. Той ще ви научи да рисувате по-добре.

Освен това ще изрязваме, лепим, сглобяваме в часовете по ДБТ. Ето го и учебникът по ДБТ.

Учебниците свършиха. Искате ли още изненади? /изваждам топката/ Какво се прави с този предмет?......В часовете по ФВС ще бягаме, ще скачаме, ще играем с тази топка, с въженца.....

Изненадите в кошницата наистина свършиха....Искате ли още? Имам още една., а тя е, че след всеки час ще имаме почивка. Нарича се междучасие. Тогава ще се разхождаме, ще закусваме, ще пием вода, ще си играем, ще разговаряме помежду си.....

Днес пред всеки от вас има по един комплект от учебниците, които видяхте. Те са ваши. Вкъщи ще ги подвържете и ще ги разгледате. Ще ги носите всеки ден в училище и ще ги пазите чисти и здрави. От тях ще събираме скъпоценните плодове на знанието.

Деца, днес на тържеството на двора ..... и ..... се представиха отлично. Аз ги поздравявам! В училище ще има още тържества, в които ще участват и останалите деца. А сега нашето тържество продължава. Вие имате думата. Искате ли да кажете нещо, да изпеете, да поздравите? Заповядайте!

/Децата вдигат ръка...излизат отпред или от място рецитират, пеят, казват гатанки ......../

Браво, деца! Заслужавате награда. Подарявам на всеки от вас учебна програма, а този стикер е от бащата на Криси. Той е полицай и в момента е на работа. Днес по улиците на града ни се движат много хора и превозни средства и той трябва да се грижи за безопасността на всички. Таткото на Криси ви поздравява и ви моли да залепите този стикер на такова място у дома, така че винаги да го виждате преди да излезете навън. Той ще ви напомня да спазвате правилата за движение, за да стигате живи и здрави там, закъдето сте тръгнали. /Раздавам подаръците./

Деца, днес вие сте мои гости. Какво правим, когато у дома имаме гости? /Черпим ги./ Сега аз съм домакинята, а вие – гостите. Затова искам да изкажа моето уважение към вас и по стар български обичай да ви почерпя с питка и мед. Чуйте моето пожелание. Колкото са зрънцата в тази пита, толкова да е здравето в нашия клас! Колкото са трудолюбиви пчелиците, събрали този мед, толкова да са трудолюбиви моите първокласници! Както е сладък медът, така да е сладък трудът ви през учебната година! На добър час, мили мои първокласници! Заповядайте! /Разчупвам питата и давам на всеки парче/

Първия учебен час завърши. Ще се видим отново утре сутринта. Довиждане!

Тези снимки са от преди 4 години по същия сценарий. Само те ми останаха от това време, след като преди година при една буря компютърът ми се повреди и изгубих цялата си информация. Много боли, още ме боли...