Постъпили въпроси от кандидати и разяснения по тях по процедура bg16rfop002 001 „подобряване на производствения капацитет в мсп“

Във връзка с горепосоченото, включването на два от принципите на хоризонталните политики на ЕС (като проектът трябва да е в съответствие с поне един от тях) като критерий за допустимост е целесъобразно, тъй като ЕК стриктно ще следи за изпълнението на отговорността на всяка една програма, разходваща средства по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове да допринесе за постигането на трите взаимно допълващи се типа растеж съгласно стратегията „Европа 2020“, два от които са именно приобщаващият и устойчивият растеж.

За да бъде проектът в съответствие с принципа на устойчиво развитие като критерий за допустимост, той следва да допринася за опазване на околната среда, повишаване на ресурсната ефективност и смекчаване на последиците от изменение на климата и приспособяване към тях. В т. 11 „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение“ от Формуляра за кандидатстване кандидатът следва да обоснове този принос и съответствие. Освен това, на етап техническа и финансова оценка се оценява начинът и методиката, посредством които ще бъде постигнат критерия.

По отношение на показател 3 от раздел IV „Приоритизиране на проекти“ от критериите за техническа и финансова оценка, неговото съдържание предполага включването в проектното предложение на дейности за внедряване на нови технологии за подобряване на ресурсната ефективност и ефикасност в производствения процес, т.е. дейности по т. 4 от допустимите такива по настоящата процедура (вж. т. 13.1 „Допустими дейности“ от Насоките за кандидатстване). Определение за понятието „ресурсна ефективност“ може да бъде намерено в Приложение Ц „Използвани съкращения и основни дефиниции“.

в т. 11.1 от насоките за кандидатстване е записано че кандидатите трябва "Да отговарят на изискванията за микро, малко или средно предприятие съгласно Закона за малките и средни предприятия и Приложение I на Регламент (ЕС) № 651/2014;

Заради това, че има разлика в критериите за персонал и обороти между закона и регламента, искам да ви попитам кой от двата документа е определящ при класифицирането на предприятието като микро, малко или средно?

Благодаря предварително за отговора.

Считаме, че в бизнес плана има сгрешена формула. От формулата в клетката за нетните приходи от продажби за 2014 г. става ясно, че за отразяване на информацията в ред 1 Нетни приходи от продажби в прогнозния ОПР се използва произведението от код 15100 нетни приходи от продажби и код 15200 Увеличение на запасите от продукция и незавършено производство от ОПР за 2014 г.

В същото време за отразяване на данните в ред 3. Други приходи от прогнозния ОПР се използва разликата от код 15000 Общо за група І, код 15100 Нетни приходи от продажби и код 15410 Приходи от финансирания от ОПР за 2014 г., без да се изважда сумата от код 15200 Увеличение на запасите от продукция и незавършено производство, като по този начин тази сума всъщност влиза два пъти в общия сбор на приходите, а това дава грешни цифри в ред.4. Общо приход, ред VІ Счетоводна печалба и съответно в ред VІІ Нетна печалба от прогнозния ОПР, които са различни от тези в ОПР за 2014 г.

Чрез така заложената формула всяка фирма, която има увеличение или намаление на запасите от продукция и незавършено производство в бизнес плана ще има цифри, различаващи се от предоставяните в НСИ с годишните отчети.

Моля за вашето становище по въпроса.

Подател: Н. Енчев

Ел. поща: casdkar@rozabg.com

Във връзка с посоченото в т. 13.1. и т.13.2. от Насоките за кандидатстване по процедурата, във връзка с отговор № 42.2. по процедурата и във връзка с прилагането на разпоредбите на Регламент № 651/2014г. (Регламента), относно регионалната инвестиционна помощ, е налице съществена неяснота относно коректното прилагане на разпоредбите на Регламента в рамките на настоящата процедура.

Моля за Вашето тълкуване и при необходимост - съответни корекции в документите по процедурата и предоставените от вас отговори.

Съгласно Регламент № 651/2014 (чл. 2, параграф 41, 49, 51 и чл. 14.4.а.) регионална инвестиционна помощ е допустима за:

А: Осъществяване на първоначална инвестиция (параграф 49 от чл. 2) – чрез закупуване на ДМА и ДНМА;

Б: Осъществяване на първоначална инвестиция за започване на нова икономическа/стопанска дейност (параграф 51 от чл. 2) – чрез закупуване на ДМА и ДНМА;

(Посочените две категории са първоопределящи за разграничаването на основните групи допустима регионална помощ, но те не се използват изобщо в Насоките за кандидатстване. Това вероятно води, като резултат, до смесване на използвани термини/понятия от страна на УО и до неяснота относно допустимите по процедурата дейности, които дейности от една страна са формулирани на база на ОПИК, а от друга страна – на база на посочения регламент).

В рамките на група А (т.е. в обхвата на първоначалната инвестиция по параграф 49) е допустимо закупуване на ДМА и ДНМА за:

А1 – Създаване на нов стопански обект;

А2 – Разширяване на капацитета на съществуващ обект;

А3 – Разнообразяване на продукцията (чрез въвеждане на нови продукти);

А4 – Фундаментална промяна в производствения процес (посочено по преценка на УО като недопустима дейност в Насоките за кандидатстване);

В рамките на група Б (т.е. в обхвата на първоначална инвестиция за започване на нова стопанска дейност) е допустимо закупуване на ДМА и ДНМА за:

Б1 – Създаване на нов стопански обект;

Б2 – Разнообразяване на дейността на предприятието (или диверсификация на съществуващ стопански обект – отново посочено по преценка на УО като недопустима дейност в Насоките за кандидатстване).

На база на този кратък анализ на приложимите разпоредби на Регламент № 651/2014г. (и в контекста на Насоките за кандидатстване по процедурата) се установява, че:

- Диверсификация на съществуващ стопански обект не е и не може да бъде еквивалентно на диверсификация на продукцията с нови продукти (както твърди УО в свой отговор № 42.2. позовавайки се на Регламента). Първото е недопустимо по процедурата (въпреки че става въпрос за допустима и най-важното - самостоятелна категория държавна помощ по смисъла на регламента), докато второто е напълно допустимо по процедурата (както и по регламента, където „диверсификацията на продукция” е обособена като самостоятелна допустима категория помощ) и не може да се приравнява по никакъв начин на първото. В този смисъл – в противоречие на Регламента би било една категория държавна помощ да се обяснява с друга категория държавна помощ, при условие че двете категории имат различно съдържание.

- В цитирания чл. 2, параграф 49.а. са разгледани хипотезите, които попадат в условно определената група А (т.е. първоначална инвестиция – вкл. диверсификация на продукцията, което е напълно допустимо). Това обаче не трябва да се смесва с чл. 2, параграф 51 (т.е. първоначална инвестиция за започване на нова стопанска дейност). В тази категория по параграф 51, съгласно Регламента, е посочено, че диверсификацията на съществуващ стопански обект означава стартиране на дейност, която не е нито същата, нито подобна на осъществяваните дотогава дейности в предприятието. Последното обаче не обхваща (нито по смисъл, нито с оглед на разграничението, направено в нормативния акт) хипотезата за диверсификация на продукцията (по параграф 49). Диверсификация на продукцията, по същество, представлява диверсификация на същата дейност на предприятието, а не диверсификация на стопанския обект чрез въвеждане на нови дейности. Диверсификация на продукцията е допустима дейност и категория дейности, видно, както от регламента (виж подгрупа А.3.), така и от текста на Насоките за кандидатстване – т. 13.1. – дейност 3.

- В т. нар. индикативни дейности по процедурата (общо 4 бр. – по инвестиционен приоритет 2.2. на ОПИК) има, или поне се създава впечатление, че има, очевидно смесване и объркване на текстове от ОПИК и Регламент № 651/2014г. Така например дейност 3 „Разнообразяване на продукцията” (по смисъла на ОПИК, но същевременно и по смисъла на Регламента) не би следвало да се обвързва с критериите за създаване на нов стопански обект и разширяване на съществуващ обект, при положение, че разнообразяването на продукцията е една от допустимите опции (и то самостоятелна такава) при извършване на първоначална инвестиция, съгласно Регламента за държавни помощи (виж А1, А2 и А3 по-горе). Диверсификацията на продукцията би следвало да бъде изведена в Насоките за кандидатстване като обвързващо изискване, еквивалентно по своето значение на посочените два критерия – създаване на нов стопански обект и разширяване на съществуващ стопански обект. В противоречие на Регламента би било да се изисква една от допустимите категории регионална помощ да съответства на други допустими категории регионална помощ.

- Що се отнася до останалите три дейности (по процедурата на инвестиционен приоритет 2.2. на ОПИК) – би следвало да се посочи, че именно те са допустими само тогава, когато попадат в категориите по приложимия Регламент за държавни помощи (с изключение, разбира се, на тези категории, които УО, по своя преценка, е решил да посочи в графата „Недопустими дейности”). Публикуваният текст обаче създава предпоставки да се предположи, че логиката на процедурата е изцяло обърната наопаки и е напълно неправилна. В момента трябва да се доказват абсурдни условия, като например, че „добавянето на нова характеристика на продукт/услуга” или „внедряването на нова технология” (дейности по смисъла на ОПИК) трябва да води до създаване на нов стопански обект или разширяване на капацитета на съществуващ стопански обект (като понятия по смисъла на Регламента). Още повече като се имат предвид и недопустимите дейности, определени от УО (т.е. същевременно не трябва да се стига до фундаментална промяна на производствения процес и до диверсификация на съществуващ стопански обект). Всъщност би следвало в рамките на допустимите по процедурата на УО категории по чл. 2, параграф 49 и 51 от Регламента (а те са общо три категории – А1/Б1, А2, А3 от изброените по-горе), да се посочи, какви дейности по смисъла на ОПИК могат да се изпълняват в рамките на проектите.

- С оглед на обстоятелството, че „диверсификация на съществуващ стопански обект” (по смисъла на Регламента) е включена в недопустимите дейности (по смисъла на Насоките за кандидатстване), а под това понятие се разбира стартиране на дейност, различна от досегашната (макар и принципно допустима сама по себе си, според Насоките за кандидатстване), това по същество биха били случаи, които ще доведат до недопустимост на подобен тип проектни предложения, въпреки че последното не е ясно изведено като ограничение в Насоките за кандидатстване. Напротив, допуска се (и според Формуляра за кандидатстване) кандидатът да има един допустим код по КИД-2008 и да кандидатства за проект в рамките на друг допустим код по КИД – 2008, а това всъщност може да се окаже нарушение на Насоките за кандидатстване, рефериращи към понятието, използвано в Регламента за държавни помощи.

Моля, за Вашето аргументирано и подробно разяснение, относно прилагането на Регламент № 651/2014г. в контекста на конкретните Насоки за кандидатстване и повдигнатите по-горе въпроси.