Посвещение Ани Безант предговор

Миналата седмица оставихме кандидата при прага на вратата, която води при Учителя. Той е служил във външния свят, той е научил теоретически за съществуването на Пътя и на Учителите. Той е добил известно познание за великите факти на човешкия живот и чо­вешката еволюция, той се е пробудил за же­ланието да вземе себе си здраво в ръце и да използва великите закони на природата, за да ускори еволюцията си, така че да може да бъде по-полезен на света. Аз ви посочих набързо имената на качествата, които задължително се изискват, преди да се достигне до Посвещение. Не че те трябва непременно да бъдат развити в пълно съвършенство, нито че човек трябва да може да ги практикува безпогрешно в пъл­ния разцвет на тяхната красота, но че той тря­бва да е успял донякъде да ги вплете в своя характер, че поне донякъде трябва да е съгла­сувал поведението си с тия главни идеи за Правилен Живот - правилният живот, както той е посочен от Учителите на Мъдростта като задължителен за кандидатите за Пътя. Аз ви казах също нещо и за Медитацията като средство, чрез което човек може да пресъздаде себе си, първо, като обмисля идеала и после, като го живее. Аз трябва да ви помоля да си спомните думите, с които завърших моята последна лекция, защото в краткото време, с което разполагам, за да изложа един така обширен въпрос, нямам свободно време, за да повтарям думите си.

И сега аз преминавам към самия процес на намиране на Учителя и към изживяването на тия качества на дело, по направленията, посочени от Учителя. Тук вие може би, не ще бъдете напълно съгласни с начина на мисле­не при окултистите. Вие без съмнение ще на­мерите, че се отдава твърде голямо значение на някои точки, които могат да ви се видят нищожни, или пък по-маловажни от други, които вие смятате за най-важни за доброто поведение. Но аз трябва да отбележа, че тук не сме вече в царството на мненията, а в царството на фактите. Ученикът не може да избира качествата, които се искат от него, той трябва просто да ги приложи на практика. И ако той мисли, че те не са избрани добре, или че са излишни, той е свободен да не влиза в Пътя, към който те водят. Само ако той иска да тръгне по този Път, чиито пазители са Учителите на Мъдростта, тогава той трябва да приеме условията, които те налагат. Той трябва да се помъчи да изгради себе си съг­ласно законите, които от незапомнени време­на са управлявали живота на ученика.

Впрочем, когато един човек се е проявил достатъчно чрез безкористна служба и е усвоил и възприел теоретическите гледища, които ние нахвърлихме в „Търсенето на Учителя", тогава той намира Учителя си или по-скоро, Учителя му го намира. Наистина, през цялото време, докато са траели усилията му в прог­реса, благосклонните очи на Учителя не са преставали да го наблюдават. В течение на дълги предишни животи той е бил привличан от същото това влияние, което сега е станало преобладаващо в живота му. Той е достигнал точката, в която Учителят може да му се открие, може окончателно да го постави върху Пътя на Изпитването и може да му помага да се приготви за Посвещение. Това е първият етап, този, при който един отделен Учител взима под свое наставничество този или онзи кандидат, за да го приготви за Посвещение. Защото, не забравяйте, че Посвещението е един напълно определен факт и че само тези, които вече са го достигнали, могат да помагат на други да влязат в Пътя, който Те сами са преминали.

Настъпил е вече моментът да се свърже връзката която никога не може да се скъса, индивидуална и отделна връзка, която ще свърже завинаги и за всички бъдещи животи Този, който е на върха на Пътя с този, който още не е направил първите си стъпки по него. Връзка, която трае от живот в живот и която не може да бъде скъсана нито от смъртта, нито от неуспехите, нито от грешките на ученика, защото тя противостои на всяко усилие, което иска да я скъса. Човек може да напредва бавно към целта, която си е наложил, но той вече не може никога да се отдели изцяло от нея, нито пък да не сполучи най-накрая. Връзката е там, завързана от Учителя и в тази вселена няма сила, която да може да строши това, което един Учител е направил. Учителят повиква при себе си кандидата не във физическото му тяло, разбира се, защото най-често Учителите жи­веят в уединени и мъчно достижими места. Но много преди този момент, човекът е научил, докато тялото почива в сън, да работи най-деятелно в невидимия за плътските очи свят и в едно тяло, което се нарича астрално. Както вие навярно си спомняте то е най-долното от невидимите тела, които стоят над физическото тяло, и които представляват напълно човека, тъй като обхващат неговите ум и душа в едно по-тънко тяло. Облечен в това тяло, той бива повикан във физическото присъствие на Учителя, където той застава лице в лице с Него и слуша думите Му. Тогава именно, Учителят поставя кандидата на изпитание, което съвпада с формирането на връзката, за която говорих. Тогава кандидатът бива из­пратен във външния свят, където ще бъде наб­людаван, за да се види как ще се държи той, как ще понася изпитанията, дали ще даде дока­зателства за морална сила или за слабост и където сам да си даде сметка за силата на съпротивлението, която притежава, за да ра­боти колкото се може по-бързо, за да изчерпи лошата си Карма, която може още да съ­ществува в него. Прочее, кандидатът се връща във външния свят като ученик на изпитание и той чувства, че нова сила е зад него, че нова мощ го поддържа. Той знае това много добре -макар да се случи да не си спомня това посещение - че се е случило с него нещо много важно в по-висшите полета на неговото съз­нание, защото силата на неговия Учител е в него, благословията на Учителя е върху него, Ръката на Учителя е простряна, за да го бла­гослови и така той отива на изпитание в света на хората.

По-скоро или по-късно, според това, дали той преминава изпитанието благородно или слабо, той бива отново повикан, когато Учи­телят забележи, че той е развил до висока сте­пен необходимите качества и че има нужда от по-пълни наставления, които ще му позволят да приложи познанията си по-ефикасно в живота. Отново бива повикан той, отново вижда своя Учител. И тогава Учителят го приема за ученик не вече на изпитание, но ученик приет и одобрен. Отсега нататък неговото съзнание трябва да започне да се съединява със съзнанието на Учителя и той трябва да започне да чувства по-ясно Негово­то присъствие и по-определено мисълта Му.

Често в този стадий младият ученик по­лучава специални и особени наставления, които ще му помогнат да премине по-бързо Пътя. Вие можете, ако искате, да прочетете тези поучения в малката книга, която носи названието „При нозете на Учителя", книга, в която един млад ученик, под ръководството на Учителя си, е записал, както е могъл, ден след ден, при всяко връщане във физическото си тяло, това, което Учителят му го е научил относно начина, по който да прилага в живота придобитите качества и да разбира напълно тяхното значение. Доколкото зная, това е първият случай, когато на ученик бива поз­волено да отбелязва текстуално наставле­нията, получени в полето на по-висше съзнание, които се отнасят до качествата. Не искам да кажа, че нищо досега не е било дава­но на света от великите Учители, но особено­то в този случай е, че тези Качества са раз­гледани едно след друго, като се дава точния начин, по който трябва да се прилагат в жи­вота. Ето какво казва този, който е записал тези наставления: „Това не са мои думи, това са думи на Учителя, който ме учи. Без Него аз нищо не бих могъл да сторя: с Негова помощ аз стъпих върху Пътя. Ти също - и ти желаеш да влезеш в същия Път - и думите, които Той каза на мене, ще помогнат и на тебе, ако само ги изпълняваш. Не стига само да се каже, че те са истинни и прекрасни: който иска да спо­лучи трябва да постъпи тъкмо така, както е казано тук. Ако гладният види храна и си каже „добра е", това няма да го насити: той трябва да протегне ръка, да вземе и да яде. Също така не е достатъчно да чуеш само словата на Учителя: трябва да вършиш каквото Той казва - внимателен към всяка негова думица, възприемчив към всяко загатване."

Това, което ще ви кажа за качествата, които са необходими на ученика, е заето от тази малка книга, която е прямото учение на един от Учителите на Мъдростта и Състра­данието. Аз не мога, разбира се, да ви дам всичко, което е казано в нея, защото това би ми отнело повече време, отколкото разпо­лагам, но прегледа, който мисля да ви дам, е извлечен от това специално наставление, кое­то - нека ви припомня - може да се намери -макар и под друга форма, неотговаряща на подробното изложение, което имаме тук - в Индуските и Будистки Писания, които са описали за нас Пътя на изпитание така добре, както и самия Път. Там са дадени техните имена и очертанието на тези качества отдав­на е дадено в наши ръце. Впрочем, специал­ното приложение може да помогне на тези измежду вас, които знаят имената, но често са се питали, как могат да бъдат приложени в живота. Именно това прилагане ще се опитам да ви посоча аз днес. Моите думи, естествено, ще бъдат много бледи покрай самите думи на великия Учител. Как биха могли устни, които са още земни, да изкажат ясно тези велики духовни истини, излезли от чистите устни на един Учител на Мъдростта?

* * *

Първото качество, което трябва да развие ученикът, както ви казах миналата седмица, е Различаването. Будистите го наричат „отва­ряне вратите на Духа", един образен и пълен със значение израз. Аз ви говорих също за ме­дитацията и за средствата, които трябва да се прилагат, за да намери човек в себе си висшето съзнание, което е истинското Аз. Прочее, как ще прилагаме в практическия живот това, което сме научили в медитацията? Да меди­тираме върху едно дадено качество и после да го живеем - ето сигурния път към прогрес.

Учителят разделя цялата човешка раса на две големи класи, много ясни и много раз­лични една от друга. Той казва, че в света има само две класи хора: тези, които владеят поз­нанието и тези, които не го владеят. Втората класа, естествено, обхваща засега по-голямата част от човечеството, защото, както казва един друг Учител: „Много малко са ония, кои­то влизат в тесния Път". Познанието, така как­то Учителят го определя, е познанието на Божествената Воля в еволюцията. И усилието, направено за да се работи с тази Воля, ще има за резултат да помага ефикасно да се прибли­жи деня, когато тази Воля ще бъде изпълнена и на земята, както вече е изпълнена във вис­шите светове. Да знае, че светът е воден към една цел, по-висока и по-благородна, да знае, че всеки син човешки, млад или стар, бавен или бърз в прогреса си, върви напред под импулса на Божествения План, и че той може да бъде подпомаган или спъван във вървежа си. Да признае този Божествен План и да се опита да живее съобразно неговите закони, да постъп­ва така, че собствената му воля да съучаства на Божествената Воля, която е едничката истинска воля в живота - това е характе­ристиката на тези, които знаят. Тези, които не знаят, те са невежи.

Като насочим сега вниманието си върху прилагането на практика на това познание, казва ни се, как да прилагаме различаването в живота, не само като различаване на дейс­твителното и недействителното, но разли­чаването на повече от по-малко действи­телното, търсене на тия, в които се намират най-главните белези на реалното. Най-напред ние трябва да признаем, че всяка форма е недействителна, а е действителен само животът в нея. Така че, да вземем един пример, малко значи за окултиста религията, към която той принадлежи, малко значи за него дали един човек е индус, будист, християнин , израилтянин, зороастриец или мохамеданин – всички тези религии не са важни форми, важен е начинът, по който човек практикува религията си и доколко духът на неговата религия влияе върху мисълта и живота му. Така че, различавайки действителното от недействителното в една религия, ние трябва да оставим настрана въпроса за формите, допускайки изцяло, че те имат своя цена за тези, които имат нужда от тях – те са жалони, които направляват човека по пътя на живота – знаейки, че те са пътища, които водят към само една цел – Съвършенството. Окултистът не се опълчва против никоя от тези форми, той не презира и не подиграва микоя от тези религии, които той може да е надраснал. Но той трябва да разбере, че докато тези форми са много, Мъдростта е една и че Мъдростта е храна за душата, докато формите служат за обучение на тялото.

Ученикът трябва също да се научи да прави разлика между истината и лъжата, не както светските хора правят това, а както прави окултистът. Човекът, който упражнява мисълта си в истината и избягва грижливо всичко, което му се вижда лъжливо, никога не бива да приписва на друг човек низък мотив в делата му. Ток не може да види този мотив, той няма право да съди това, което не може да знае. Постъпвайки така, той нарушава закона за истината. Ако някой човек ви говори с ядосан тон, не бива, само затова, да мислите, че той има намерение да ви обиди или наскърби, защото всяка душа си има своите грижи, своите занимания и възможно е, преди да ви срещне, този човек да е изпитал някоя неприятност или скръб, която вие не знаете и по причина на това нервите му са били възбудени, и той е бил принуден да ви говори грубо. Не приписвайте никога на другите някоя осъдителна причина, когато не я знаете със сигурност, защото, повтарям, така вие нарушавате окултния закон за истината и се излагате да бъдете осъден като лъжлив свидетел пред съда на великия Учител.

Трябва също да се научите да различавате не само доброто от злото – защото за окултиста не трябва да има избор между добро и зло. Той е длъжен да върши доброто на всяка цена и при каквито и да било жертви. Той не може както мнозина правят да се колебае между Пътя, който е съгласуван с Божествената Воля и този, който върви срещу Нея, защото, на­предвайки по Пътя, той трябва винаги да си спомня, когато се касае проблема на доброто и злото, че няма извинение за окултиста, който се отклонява от закона на доброто. Той даже трябва да се придържа о този закон по-здраво, по-ревностно и по-предано отколкото хората на външния свят. Да се държи о здравата страна трябва да бъде естествено за неговата природа, така че да не става въпрос за следване на на-долния път, щом веднъж вече той е видял нагорния. Не искам да кажа, че Окултистът никога не ще греши, че неговото разсъждение винаги ще бъде право, но искам да кажа, че той винаги ще застава на страната на истината, защото иначе неговите очи ще бъдат замъг­лени, той ще се мъчи и най-после ще падне по Пътя. Не само кандидатът трябва да раз­личава доброто от злото, но и по-важното от по-малко важното - по пътя на доброто, който той следва. Понякога се повдига въпрос за относителната важност на фактите. И когато този въпрос се явява, кандидатът трябва да си спомни, че да се подчинява на Божествената Воля и да следва ръководството на своя Учител е едничкото важно нещо в живота. Всичко друго трябва да стори път на това. Всичко друго трябва да бъде строшено, за да бъде запазено това, защото тази Воля указва най-важната длъжност и когато я следва, той извършва за хората най-голямата служба, която е възможна за човека.

После, като се старае грижливо да прави разлика между същественото и несъществе­ното, той трябва да култивира в себе си нежна отстъпчивост и приятна учтивост към нещата и работите, които не са от голяма важност. Добре е да отстъпва човек в дребните маловажни работи, за да може да държи здраво важните. Аз си спомням мъчнотията, която изпитах, докато победя властните инстинкти, които бях пренесла от миналите си животи, животи на борба и бури. При все това сполучих, правейки нарочно, в продължение на една или две години всичко, каквото ми иска­ха, дори и най-нищожните неща, освен, разбира се, когато бяха противни на доброто. Аз дори преувеличавах това практикуване с цел да поправя бързо този вроден недостатък. По такъв начин аз изгубих много време, би казал човек, да правя куп детински неща, които ми искаха, като например, да отида на разходка, когато бих предпочела да остана в къщи и да чета книга. Така аз отстъпвах пред всичко, което нямаше значение, за да мога да вървя напред към целта, без някога да се отклонявам.

Аз бих препоръчала това средство на тези от вас, които имат властна и упорита натура, защото за махалото, чието движение се наклонява повече на една, отколкото на друга страна, е най-добре да се увеличи движението в про­тивоположната посока, ако иска човек да възстанови равновесието - златната среда, която гърците считаха за висока добродетел. Та даже когато разполагате с малко време, а имате много работа, вие няма да изгубите, а напротив, много ще спечелите, ако стигнете дори до крайност, само за да придобиете тази добродетел и да изкорените един недостатък.

Също вие трябва да се научите да правите разлика между дълга да помагате и желанието да властвате. Мнозина са тези, които винаги се намесват в мислите и делата на другите и които искат, така да се каже, да спасят душата на техните съседи, вместо да се занимават със собственото си спасение. Нека ви бъде като правило това, че като сте свободни да пома­гате, никога не трябва да се опитвате да уп­ражнявате контрол върху други, освен в случаите, когато вие сте поставени за нас­тойник на някого. В такъв случай ваше за­дължение е да упражнявате контрол върху неговото поведение.

Учителят учи, че ние трябва да упражняваме различаването до такава степен, че това първо велико Качество да стане втора природа на ученика.

Второто Качество се състои в това да нямаш ни желания, ни страсти. Това е много лесно, що се отнася до грубите страсти и желания, тъй като това са неща, които са признати от ученика за нереални и преходни. Те нямат вече привлекателност и сила да задържат този, който върви по пътя на усъвършенстването.

Както казва един пасаж от старо индуско Писание: „Желанието за чувствени предмети изчезва, щом човек види Всевишния". Щом веднъж очите погледнат красотата и чудното съвършенство на един Учител, щом лъче­зарната светлина на Неговата природа е поразила ос лепените ни очи, остава само едно желание - да пораснем до Него и да станем, в малък размер, Негов образ, Негов пратеник сред хората.

Но има някои тънки желания, които могат да спънат невнимателния пътник. Например, желанието да видиш резултатите от своята работа. Ние работим с цялото си сърце и с всичките си сили, ние посвещаваме нашия живот да помагаме на хората и да ги издигаме. Но ще можете ли вие, без да ви трепне сърцето, да видите провалена в праха цялата ваша работа и стените, които сте построили за подслон, да паднат в развалини в нозете ви? Ако не - тогава вие работите за резултатите, а не от чиста любов към човечеството, защото ако въпреки добрите ви намерения, построй­ката е била погрешна, великият Божествен План я разрушава и това е добро. Но ма­териалите, които са служили за издигането й, не се изгубват. Цялата сила, която е била из­разходвана в работата, всеки стремеж, който е бил вплетен в нея, всяко изразходвано усилие, всичко това ще послужи за построяването на една нова сграда, по-голяма и по-удобна за Плана на великия световен Архитект. Така ние се научаваме да работим без да очакваме награда, уверени, че всичко, което е добро ще остане, и съгласни всичко, което е лошо, да бъде разрушено.

Понякога ученикът изпитва силно желание да притежава психични сили: „О! - казва той -колко по-полезен бих бил аз, ако само бях ясновидец, колко по-ефикасно бих помагал, ако можех да си спомням за това, което съм направил извън физическото си тяло!" Кой е най-добрия съдия в това? Ученикът или Учителят? Ако Учителят отсъди, че вие иде бъдете по-полезен в работата, ако притежавате психически сили, Той ще отвори за вас пътя и ще ви каже, как можете да ги добиете. Обаче понякога ученикът работи по-добре когато няма такива сили за някоя специална работа, която Учителят възлага на своя ученик да извърши. Оставете на Учителя грижата да избере удобния момент когато тези сили ще трябва да разцъфтят. Те са цветята на ду­ховната природа и те ще достигнат до пълна зрялост, когато великият Градинар отсъди че моментът на разцъфтяването им е дошъл.

Не само ние очакваме от делата си ре­зултати, не само ние желаем психични сили, но и често биваме обзети от още по-тънки же­лания, например, да бъдем уважавани, да блестим, а също и желанието да говорим, за да покажем колко знаем. Ние трябва да се откажем и от това желание, казва ни Учи­телят, защото мълчанието е характерният белег на истинския окултист. Този последният говори само когато иска да каже нещо ис­тинско, полезно и добро, в противен случай той знае, че думата е примка и стръв. Половината от злото в света е причинено от безполезни думи. Не напразно Христос е казал: „Истина ви казвам, хората ще си дадат сметка, в деня на съденето, за всички празни думи, които са ка­зали." Христос е предпазвал учениците си не само от вредните и лоши думи, но най-вече от празните. „Знай, искай, смей, мълчи" - това е една от характеристиките на окултиста. Трябва да се изкоренят всички тънки желания, дока­то остане само волята, здравата и решена да служи воля, но да служи в съгласие с Божес­твения План. По такъв именно начин се доби­ва отсъствието на всякакво желание, това, което будистите с право наричат „подготовка за действие".

После идват шестте скъпоценни камъни, за които ви говорих миналата седмица: Контрол на Ума, който предпазва ума от всичко лошо и го оползотворява за всичко добро. Този контрол на ума е необходим по Пътя, защото ние трябва да нагодяваме ума си така че той да не може по никакъв начин да бъде тревожен, нито смущаван от нещо, ид­ващо от външния свят като: загуба на прия­тели, загуба на богатство, хули, нещастия, всич­ко, което е причина за смущение в света. „Всичко това - казва Учителят - няма зна­чение". Но колко малко са тези, които при­знават тази велика истина! А при това, тези нещастия, както светът ги нарича, са само плодове, останали от мисли, желания и дейс­твия от вашите предишни животи - минала ваша Карма, която се изхарчва в сегашните действия. Тук няма нещо, което да ви смущава, напротив, трябва да ви окуражи, защото то ви показва, че лошата ви Карма от миналото сега се изхарчва, а вие малко бихте били полезни за работата на Учителя, докато не се освободите от нея. Помъчете се да владеете така своя ум, че да не мислите никакво зло, но да понасяте весело изпитанията и да бъдете винаги весели, доволни и спокойни.

Вие нямате право да падате духом, едно подобно държане пръска наоколо печал, която кара другите да страдат, защото ваше за­дължение е да умножавате радостта в света, а не да допринасяте за неговата мизерия. Ако вие сте убити духом, Учителят не може да си послужи с вас, за да прати Своя живот през вас с цел да помага на Своите братя. Отпадането духом е като преграда, издигната през някоя река, за да попречи на водата да тече свободно. И трябва да се пазите много да не издигате прегради по пътя, по който живота на Учителя се излива през ученика, защото това значи да се попречи на Неговата благословия да радва сърцата на хората. Бъдете господари на мис­лите си, а следователно, и на делата си. Бъдете добри и любящи колкото можете.

След това трябва да развиете Толерант­ността - тази тъй голяма добродетел, но тъй рядка между нас. Учителят препоръчва да се изучават различните религии, за да може човек да бъде полезен на тези, които ги изповядват. А присъдата на света е строга спрямо това. Колко пъти съм чувала тази критика от­правена срещу мене: „Ани Безант говори като индуска, когато е в Индия и като християнка, когато е в Англия". Да, разбира се! Как би могла да говори тя другояче? Да говори за индуизъм на християни! Но тогава в какво би могла тя да им помогне? Да говори за хри­стиянство на будисти и индуси! Но това само би забулило за погледите им великите истини. Нашият дълг е да знаем, за да можем да по­магаме, а човек може да достигне сърцата на хората само чрез симпатия, като се поставя на техния светоглед, вместо да стои упорито на своя. Това е главната характеристика на този, който наистина е толерантен, че той може да гледа на нещата от гледището на другите и говори от това гледище, за да може да помага. После трябва да се научите на Издръж­ливост, за да бъдете в състояние да понесете изпитанията, за които ви говорих, изпитания, които ще завалят върху вас, за да се изчерпи по-бързо Кармата на вашето минало в един кратък промеждутък от време, за да бъдете след това готови да служите. Посрещайте трудностите на живота като чест, а не като наказание. Приемайте ги като белег, че господарите на Карма са чули вашия повик за по-бърз напредък и ви дават вашата минала лоша Карма, за да я изхарчите и да се ос­вободите от нея. Тогава вие ще можете да понасяте всичко радостно, а не с печално и недоволно лице. Както са казали в древността, че мъчениците са гледали на огъня, който ги изгаря, радостно, като на огнена колесница, която ги отнася при техния Господ.

След това трябва да развиете в себе си Едноцелност или Равновесие, както го наричат индусите и будистите - такава едноцелност в Учителевата работа, такова равновесие, че нищо да не може да ви отклони от нея. Както иглата на компаса се насочва винаги към полюса и бързо се връща, когато бъде от­клонена от него, така и вие трябва да насочва­те цялата ваша воля към целта, която пре­следва Божествената Воля, т.е. това човешко усъвършенстване, което се стремите да дос­тигнете.

Последната от шестте скъпоценности е Вярата или Доверието във вашия Учител и в самите вас. Но, казва Учителят, човек може да възкликне: „Да имам доверие в себе си ли? Много добре се познавам аз, за да имам вяра в себе си!" „Но - Учителят ще отговори - вие не познавате себе си, вие познавате само външните си обвивки, които скриват силата, която е във вас, силата на непобедимото Аз." По такъв начин шестте скъпоценности на ума се врязват последователно в характера, така че по-късно да се усъвършенстват още повече, но засега поне дотолкова, че да могат да се виждат в характера на Кандидата.

И тогава, о, тогава остава последното от великите Качества, най-трудното от всички, това, което вероятно ще предизвика голяма опозиция в умовете на болшинството. Индусите и будистите го наричат Желание за Освобождение, Учителят го нарича Единение с Всевишния, а понеже Всевишния е Любов, то Той го свежда до Любов към всички хора. И като говори за тази голяма добродетел на Любовта, тази любов, която е изпълнението на закона, Той осъжда три порока като пре­стъпления срещу любовта, които ученикът трябва съвсем да изкорени в себе си. Това са злословието, жестокостта и суеверието. М Той обяснява защо е така. Той взима най-напред злословието и показва как, като мислим лошо за някой човек, ние нанасяме тройна вреда на хората около нас. Първо, ние изпълваме околността с лоши, а не с добри мисли и Учителят казва патетично: вие увеличавате човешките страдания. После, ако във въпрос­ния човек има наистина лошото, което ние мислим за него, с нашите мисли ние още по­вече ще го усилим и така той още по-трудно ще го победи. Вие правите задачата му по-мъчна и борбата, която той води, за да се поправи - по-трудна. Може би дори лошата мисъл, която вие храните към него, ще бъде решителният удар, който ще го накара да падне, докато в друг случай той би останал прав. Ако вашата мисъл е лъжлива, а не вярна, в този случай вие пробуждате в него едно зло, което още не съществува в характера му. Вижте, колко е гибелно да се мисли зло, дори без то да се изрича. Когато вие предадете такова едно злословие на другиго, той ще го предаде на трети и така вие ставате извор на зло, колкото и необмислено да сте казали вашите думи.

Жестокостта също така е голямо прес­тъпление срещу любовта и Учителят дава няколко примера за жестокост, за да може ученикът да ги избягва. Първо, жестокостта по религиозните въпроси - тя е била упражнявана в миналото чрез убийства и мъчения, които е извършвала инквизицията. Но същият дух ние срещаме днес и във всички разпалени ре­лигиозни спорове и в горчивите думи срещу тези, които се опитват да търсят истината извън утъпканите пътища на хората.

Нали такъв бе случаят с нашия твърде почитан приятел г-н Кембъл, който, вслед­ствие притесненията, които му причиниха неговите събратя в първите дни на борбата, която той трябваше да води, за да добие правото да излага публично това, което смяташе за истина, се принуди да изостави част от своята работа. Духът на религиозна жестокост не е умрял, макар той да не се проявява сега нито чрез огъня, нито чрез мъченията!

Вивисекцията е една друга форма на жестокост, която Учителят изобличава. По този въпрос всички окултисти са единодушни. Каквото и да казва науката, каквито и да са благосклонните мнения, изказани от коми­сиите, събрани да обсъждат този въпрос, вивисекцията (правенето на опити върху живи същества) е една безполезна жестокост. Даже в рапортите, обнародвани от защитниците на вивисекцията, се признава, че голяма част от жестокостите са били излишни и не са постигали целта си. Дори се казва, че опитите са можели да бъдат правени и без жестокости.

След инквизицията и прекалената на­божност и след вивисекцията, Учителят посочва една друга форма на жестокост -жестокостта на учителите към децата, които са им поверени за учене и възпитаване. Ученето е една от най-благородните професии, която би могъл да приеме човек, но тя също дава възможност да се нанася вреда, в която, за нещастие, изпадат мнозина. Телесните наказания, които силни и здрави хора нанасят на слаби и немощни деца, са една форма на жестокост, която Учителят на Състраданието твърде много осъжда и определя като такава, която спъва прогреса на човека по Пъ­тя. Четвъртият вид жестокост, споменат от Него - боя се, че няма да бъде призната тук - е ловът, при който се жертват живи същества само за удоволствие на човека. Признавам, че ловът е една традиция, че общественото мне­ние не го осъжда, че човек може да убива хи­ляди птици, без да бъде глобяван като палач, а по-скоро ще бъде погледнат като добър ловец - обаче тази спортна жестокост все пак е пречка за тези, които искат да влязат в Пътя. И Учителят обяснява, че се извършва необ­мислена жестокост с този дял в общата ми­зерия и страдание, както и преднамерената жестокост, която е сравнително по-рядка. Той казва, че законът на Карма не забравя, макар човекът да не помни и че всяка мъка, причинена на някое чувстващо същество неиз­бежно докарва страдание на този, който я е причинил.

Най-после Той посочва суеверието като последно престъпление спрямо любовта и учи младия Си ученик да го избягва напълно.

Но преди да разгледаме този въпрос, има един пункт, отнасящ се до жестокостта, който за момент аз изоставих, но върху който трябва да се върна, защото той засяга, в широк мащаб, тези между вас, които са богати и си служат с по-бедни от тях, за да им работят. Макар че това има по-голямо значение за Индия, Учителят изтъква като голяма жестокост неизплащането на заплатата, когато тя вече е заслужена. Макар че този факт се явява по-рядко в Европа, където е станало задъл­жително да се плаща редовно на работниците, индуските Учители не са престанали да го имат предвид. Така, както е казал Мохамед: „Плати на твоя работник преди да е изсъхнала потта от тялото му". Страданието, което про­излиза от такова пренебрегване често пъти бива горчиво и понякога причинява лоши последици за този, който е негова жертва.

Един друг грях, много общ на Запад, към който се прилага същото осъждане, е закъсня­ването при изплащането на фактурите на работници и доставчици, за които от това по­някога животът става много мъчен. Жените, които работят с иглата си, мъжете, които шият мъжките дрехи, са много често принудени да умрат от глад по причина, че високопоставени личности, заемащи високи обществени по­ложения, забравят страданията и грижите, които причиняват като протакат своите издължавания. Това е пак един от обществе­ните грехове, от които много трябва да се пази този, който се стреми да стане ученик. Този начин на действие понякога може да причини фалита на някой търговец, както и мизеруването на тези, които той използва като ра­ботници.

Последното престъпление срещу любовта, както вече казах, е Суеверието. Учителят го­вори специално за два вида такова: едно, което съществува и днес, макар и твърде ограничено - е принасянето в жертва на животни в някои храмове в Индия и то най-вече в селата, където населението е много бедно и съвсем невежо. Но има и такива храмове, срам ме е да го призная, където културни и чувствителни хора все още продължават да принасят в жертва кръвта на животни пред Божеството, което почитат. Учителят осъжда това и аз вярвам, че и вие ще се присъедините към Него. Впрочем, мисионерите също са съгласни с нас по този въпрос. Но какво отговарят те, когато им се отбелязва: „Защо забранявате да се принасят в жертва животни в нашите религиозни церемонии, когато вие жертвате много повече, за да задоволите вашите човешки гърла?" Това също е обявено от Учителя за голямо суеверие - „защото суеверие е, казва Той, да се вярва, че човек има нужда от месо за храна". Впрочем, както знаят това всички, които решително се отказват от неговата употреба, в резултат те са добили здраве, а не болест, следвайки закона на любовта. Ако вие обмислите това и стигнете до убеждението, че месоядството е едно суе­верие, това сигурно ще ви помогне да се откажете от този навик. Помнете наистина, когато изпращате мисионерите си в Индия, че те никога не ще успеят да трогнат сърцата на индусите, че били жертвали една коза за Дурга, докато в същото време такава коза се принася в жертва в дома на г-н и г-жа Проповедникови, за насладата на тяхното гърло. Защото ин­диецът е логичен и ще ви отговори: „Ако е грешно да се принася животно в жертва на Бога, защо да не е когато се принася на човека? Ако животът на животното, както вие казвате, е ценен в очите на Бога, тогава защо му го взимате, за да го поставите на вашата маса, а не върху жертвеника, посветен на Бога?"

Така великият Учител очертава Качес­твата, които ние трябва да изработим в себе си, ако искаме да преминем първата порта на Посвещението, когато се ражда Христос в човешкия дух. Аз успях да ви дам само един преглед твърде непълен и бърз за тези чудесни поучения, които идат от Учителя и които трябва да ви осветят, но все пак вие виждате, че това е едно строго изискване. Вие виждате, как от нас се изисква да се освободим от цял куп предразсъдъци, обичаи и необмислени действия, ако искаме да намерим Учителя и да бъдем приети от Него между учениците Му.

Дано успеете да преминете пречките, които рутината, безгрижието и навикът са натрупали около вас. Дано моят слаб глас успее да ви убеди, че в живота няма по-голяма радост от радостта на ученика, че няма жертва, която да не е като сурова руда, която като се хвърли в пещта, излиза оттам като чисто злато. Нека в сърцата на някои от вас - дори и на малцина в тази голяма зала - тези слаби думи запалят вечния пламък, и нека мимолетната емоция, изпитана може би, докато сте ме слушали, се развие в здрава воля и постоянно усилие! О, тогава вие също в едно близко бъдеще ще намерите Учителя, вие също, които търсите, ще намерите. Ако чукате, с чука на всички искани качества, вратата ще се разтвори широко пред вас и вие ще намерите Учителя, както аз имах щастието да Го намеря сама. Вие ще видите, че няма по-съвършена свобода от тази, която предлага „служенето" и по-дълбока радост от тази, която носи присъс­твието на Учителя. Тази е надеждата, която бих желала да ви оставя днес, това е стре­межът, който би ми било тъй сладостно да пробудя във вас. И нека несръчността на тази лекция и слабостта на нейните думи не ви по­пречат да видите блясъка на ослепителната светлина на тази съвършена и свръхчовешка красота на Учителя, когото вие можете да намерите, ако желаете, след което вие също ще можете да кажете: „Дирих и намерих".