Посвещение Ани Безант предговор

Дългият стръмен Път най-после е пре­минат и този, който е преодолял, който е пре­минал през всички човешки изпитания и ги е победил, Този, който няма вече какво да учи в тази мирова система, който е претърпял агонията на самотата, който е преминал вра­тите на смъртта за последен път - Той стои тържестващ пред вратата на петото Посве­щение, която се отваря пред него, а зад нея се простира безгранична слава. Той достига до Нирвана, както наричат на Изток онова състояние на съзнанието, което обгръща всичко. Той вече е унищожил своето нисше аз, но в същото време неговият Дух е достигнал пълно разширение. И когато той достигне това, когато почувства безграничната мощ на новото състояние и е станал всемогъщ, от неговите устни излизат тържествените думи: „Ето, Аз съм този, който живее и който беше умрял, отсега нататък аз ще живея завинаги!" Той сега е господар на живота и на смъртта, свободен от всяка връзка, която би могла да го спъва, владетел на пълната власт над небето и земята. Той е Съвършен Човек, Той е завършил човешкия цикъл, достигнал е до идеала на Божественото Мъжество, според източната терминология Той е освободеният, според западната - Той е спасеният. Този, за когото се казва, че роденият в него Христос е достигнал целия ръст и пълнота. И сега Той е в обществото на множество Братя, всред които Христос е „Първенствующия". Той „е станал един от стълбовете в храма на моя Бог, от който никога вече не ще излезе". В християн­ските и еврейски Писания се срещат тук там загатвания за тези велики Мъже. Така в еврейския Стари Завет се говори за едно велико Същество, което патриархът Аврам срещнал и за което е писано: „Без баща и без майка, без начало и край, създаден по образа на Сина Божи, Той си остава завинаги све­щеник". Такъв е великият триумф на човека, който е постигнал човешкото Съвършенство. Дългото минало лежи зад Него със своите борби, неуспехи и успехи. Той е роден за последен път, смъртта няма вече власт над Него, Той е станал един от Учителите на Мъд­ростта, Той е достигнал Вечния живот.

Сега, когато Посветеният е завършил великото странстване, пред него се откриват седем пътя, които ще го отведат във вели­чественото царство на свръхчовешкия живот. Седем пътя на слава и сила, от които всички, освен един ще го освободят завинаги от товара на човешката плът. В онова величествено царство, където материята е само послушен слуга на Духа, там влиза Той, за да работи в обширната Вселена, в която Той сега е Цар и Свещеник. Но като разглежда тези седем пътя, Той открива, че само един от тях води назад към земята, която той е оставил зад себе си, където материалните грижи трябва пак да бъ­дат поети, където тежестта на физическата материя пак ще обременява пътя. Само този път води назад към работа в света, докато шестте други водят напред, далеч от нашата земя.

Докато Той стои там, сред най-упоителната музика, която го заобикаля, мъчителни вико­ве и стонове го достигат от земята, която той е оставил след себе си. Той чува зова на за­робеното човечество, вижда блуждаенето на незнаещия, на немощния, на слепия. Вижда страданията, над които се е издигнал, сла­бостта, която в него се е превърнала в сила, немощта, която в него е станала могъщество. Неговата раса е едничката връзка, която все още има сила да задържи освободения Дух. Това са връзките на състраданието, връзките на любовта, на дълбоката симпатия към човечеството, на което той е цвят, към тези, които още не са потънали в мрака и сянката на смъртта, в това време когато Вечната Светлина радва неговото око със своя блясък. И той се връща назад в света. Вместо да отхвърли товара на плътта, той го нарамва отново и продължава да го носи, за да може да помага на човечеството. Тялото, което е било тяло на смирение и сега е станало тяло духов­но и прославено, той все още е готов отново да го понесе, за да не губи връзка с човечеството, което обича. И тъй като запазва висшето си съзнание, което е придобил, и като се нато­варва с тежката плът, той остава в света, когото има правото да напусне, за да бъде в контакт с човечеството, което го зове на помощ. Той става един от тези, които ние наричаме Учители, един от тези освободени Духове, които се съгласяват още да носят товара на плътта. Именно той и тези, които като него са се издигнали над всяка човешка нужда и сила, съставят Окултната Йерархия, тази Йерархия, чиито членове са Пазители на света. Това са тези, които са решили да останат с нас, за да помагат, направляват, укрепяват и поддържат човечеството, за да не бъде то без водач по Пътя, по дългия и труден Път на човешката еволюция.

Пътникът вече е станал Спасител на света. Той е добил правото и силата да помага, както слънцето разлива светлината и живота си върху света, и неговите лъчи оживяват всеки живот на земята, както топлината му кара семето да пусне корени, помага на растението да закрепи своето съществуване, дава сила и здравина на животното и прави възможен човешкия живот. Така и тези Велики Слънца на духовното небе, разливат върху земята силата и мъдростта си и стоплят скритите се­мена на доброто в човечеството, от което те бързо се развиват. Те не заемат нашето място, те не поемат върху себе си нашето несъвър­шенство, те не могат да ни заместват, но благодарение на сродството по природа, благодарение на висотата, на която те стоят над нас, те могат да изливат живота си, за да подтикват нашето растене докато нашата слабост се превърне в сила под действието на Тяхната мощ.

Така те помагат на света и му помагат по начин, който сега ще се опитам да изложа накратко. Има три главни пътища, по които великият живот на тази Йерархия се излива върху човечеството. Тяхната светлина слиза от висшите духовни сфери като всеобща благословия, както слънчевата светлина, с която току-що я сравних, осветява и благославя всичко без разлика. Всички вие може да се възползвате от нея, доколкото можете да откриете вашите сърца за нея, доколкото можете да я дишате, както дишате въздуха, който ви заобикаля. Както можете широко да разтворите прозорците си, за да пуснете благотворните лъчи на слънцето в жилището си, или пък да затворите капаците и така да им попречите да влизат и да ви носят живот и здраве, така също можете да отворите или затворите сърцата си за всеобщата благословия и за живота на Учителите - благословия и живот, които съставят духовната атмосфера и се разливат като духовна Светлина. Отворете прозорците си и тяхната Светлина ще проникне, тя бие по капаците, Отворете ги и вашият дух ще бъде облян от тяхната светлина и сила.

Всяка велика организация, всяка религиозна община получава благословия и сила от някой Учител. Големите световни религии са като съдове за изливане в тях водата на жи­вота, като големи резервоари, които да се изпълнят и които да разпределят водата по множество тръби и така да се утоли жаждата за духовност в хората. В тези най-различни движения, организирани с цел да разпростра­няват духовните доктрини, един Учител из­лива своя живот и вдъхновение, за да бъдат те разпределени сред тези, които са влезли в оградата им. Ето произходът на различните световни религии, с разните им тайнства или средства за благодат, приспособени към нуж­дите на времето, за което са дадени, към тем­перамента на народите, на които са дадени, за да бъдат приготвени и въздигнати специални цивилизации и така да бъдат ръководени расите и подрасите на човечеството.

Учителите на мъдростта помагат на света и по трети един начин, а именно като пращат в света мощни мисли на знание, красота и вдъхновение за тия гениални мъже и жени, които са достигнали до една точка, когато те могат да възприемат мислите и така да послужат за канали, по които те да бъдат раз­пространени по целия свят: научни мисли за гениалния учен, мисли на красота за гени­алния артист, патриотични и практични мисли за държавника, мисли на творческо вдъхновение за гениалния писател - за да ги изкаже той в проза или стихове. Тези са даровете, които Учителите на мъдростта пращат, за да се помогне на хората по техния нагорен път. И всяко велико вдъхновение, което е посещавало ума или сърцето, всяка велика мисъл, която е осветявала цяло едно поле на познания, всяка една прекрасна форма на красота, която е пробивала своя славен път в земната атмосфера - всички са идвали от онази велика Йерархия, която живее, за да помага на хората, която вечно намира нови пътища, изработва нови планове, посредством които да се усили еволюцията и човечеството да напредне по своя нагорен път.

Между тези Учители на мъдростта има такива, които взимат за ученици - по начин който вече ви дадох - такива хора, които искат да следват Пътя, който те самите са пре­минали, така че никога да не оредява Велика­та Йерархия и това ще следва, докато хората имат нужда от помощ и ще продължи, докато съществува човечеството на нашето земно кълбо.

От това помагане на общества и индивиди, нека се обърнем към два велики отдела на човешкия живот, в които особено ясно се вижда работата на Йерархията и които лесно може да види всеки, който има очи за това. От тези два отдела на човешкия живот, за които е необходима специална помощ, единият е Управителният отдел, който направлява вся­ка естествена еволюция, променя лицето на земната повърхност, създава и разрушава кон­тиненти, приготвя нови раси, които мощно се развиват до най-висше стъпало и след това изчезват. Отдел, който контролира съдбата на народите, дава насока на цивилизациите, из­равнява от време на време сметките между ра­си и народи и управлява външните съдбини на хората.

В този обширен Управителен отдел Окултната Йерархия е постоянно на работа и там Идеалният Човек - Ману, направлява дейността на този отдел, под надзора на вис­шия Началник на Йерархията, Господарят на нашия свят.

Вторият отдел е Училищният отдел, който изпраща всички религии, за да вдъхновяват и украсяват цивилизациите. Начело на този отдел стои Висшият Учител, който е две степени по-високо от Учителя - Учителят на ангелите и на хората, когото на Изток наричат Бодхисатва, а на Запад - Христос. Това велико същество има задължението да бди над духовната съдба на човечеството, да направлява, благославя и поддържа световните религии, чиито общи очертания са били установени от Него самия. Той е, който поставя начело на всяка една от тях един Учител като ръко­водител и покровител, а Неговата благосло­вия се носи върху всички живи религии на времето. Той е, който, когато настъпи опре­деленото време, се явява отново на земята, за да вдъхне някоя нова религия, да удари един нов ключ-тон, докато един подир друг бъдат ударени всичките тонове, които съставят великия акорд от религии на нашето човече­ство, и които тонове са различни помежду си, но във взаимно съгласие вкупом образуват едно мощно съзвучие.

Като хвърлим един поглед върху миналото на нашата раса, ние виждаме как Бодхисатва на ония далечни времена, тогавашния Хрис­тос, създава ранните религии на великата Арианска раса. Как Той изгражда най-напред Индуизма за расата-майка, как Той е учил под името Тот, по-късно наречен Хермес, в Египет. Как идва като Заратустра преди 31 хиляди го­дини във великата персийска империя. Как под образа на Орфей, Той основава Орфеевите Мистерии в Гърция, от които произхождат всички други гръцки мистерии. Който е говорил за Неизвестната Мистерия под формата на Слънцето в Индия, на Светлината в Египет, на Огъня в Персия, на съвършената красота в музика и форми в Гърция. Който дава едно след друго на всяка голяма нация нейната собствена религия, полага на всяка една от тях основите на цивилизацията, на която религията трябва да даде окраската на вдъхновението. И който, след като извършва работата си, се явява за последен път в Индия, за да достигне просветлението като Буда и като завършва с Будизма древния цикъл религии, оставя на своя Приемник да положи началото на новия цикъл.

Защото когато Мировият Учител завършва своята мисия, когато Той се връща много и много пъти, за да образува една след друга великите религии, които Той трябва да разкрие тогава, когато един велик цикъл се привърша, Той идва за последен път, казва последната си дума, достига крайното си Просветление и напуска окончателно земята. Така Будизмът беше завършекът на древния цикъл, е тази велика религия бе казана пос­ледната дума на древния свят и Този, който бе учил, който бе просветлявал, Христос на оня древен свят, отмина по пътя напред, понеже неговото дело за човечеството беше завършено, задължението му изпълнено и Приемникът му готов да го замести.

Тогава се открива новият цикъл, новата ера на расовия живот. Старият цикъл е бил за­вършен, новият е трябвало да бъде започнат и петата подраса, нашата Тевтонска, която води днес света, отваря новия цикъл, и в нея идва Бодхисатва, новият Христос, за да основе една още по-велика цивилизация. Той идва между еврейския народ да донесе своето послание и да посрещне съдбата си - да бъде отхвърлен от съвременниците си и убит от народа, от който Той бе взел тялото си. Все пак, от този по-видимому външен неуспех последва един чудесен резултат, от видимото пропадане на неговата мисия израства дървото, което днес покрива с клоните си Европа и Америка.

Христос удря два ключ-тона от жизнено значение и двата отбелязващи началото на една нова ера и пътят, който трябва да се следва, когато дойде времето.

Всички велики цивилизации на миналото бяха съградени върху семейството, взето като единица. Човекът, беше казано в Индия, се състои от мъжа, жената и детето. Затова, когато погледнете назад в тия стари циви­лизации, вие ще видите, че индивидът се зачита сравнително малко, а семейството е основата на държавата, че държавата е из­градена от семействата и че гражданският дълг се счита за отличителен признак на висша моралност.

Нотата, която бе ударена в новата ера, е нота на индивидуалността, а не на семейст­вото, на стойността на индивида, на нуждата да бъде усъвършенстван индивида, на мисълта -че човекът трябва да се научи да стои сам известно време, за да добие силата на уповаване в себе си. Благодарение на тази мисъл, заедно с всичко, което е било необходимо за нейното развитие, заедно със затварянето пред погледа на хората на идеята за прераждането, а също с идеята за вечен ад и вечен рай, като едничък край на този къс живот - всичко това е породило преобладаващото чувство за важността на настоящия живот, за цената на отделната душа, която мисъл Християнството е имало за първо задължение да прибави към мисълта на хората. Наистина, тази нова мисъл е значила борби, бури, понякога хаос, дори анархия, но без това бъдещето не би било възможно. Докато камъкът не бъде изваден от кариерата, докато той не бъде издялан като отделен камък, докато не бъде изработен в необходимата форма и не бъде полиран до съвършенство, докато това не бъде направено и отделните камъни не бъдат готови, то ни­какъв храм на Братство у хората не би бил възможен. Груба е работата на длетото и чука, пълен с прах и шум е дворът на бъдещия храм, но от тия прах и шум, от тия удари и блъскания излизат полираните камъни на самите ин­дивиди, пригодни да бъдат сглобени в една постройка, пригодни да съставят едно мощно Братство. Защото, преди да изградите Брат­ството, вие трябва да изработите братята. Тъй тази минала индивидуалистична борба е била необходима, за създаването на една по-мощна и по-щастлива раса.

Отворете очите си за по-широки хоризонти, вижте очертанията на един голям обширен План. Как една нация отначало бива изо­лирана, за да развие в себе си нещо ценно за човечеството и след това тя бива разпръсната нашироко, за да разнесе навред това, което е изработила в своите граници. Всички тези войни и завладявания, тези борби на народ против народ, на раса против раса, всички имат своето място във великия План. Те се нап­равляват от Ману, който знае точно нуждите на всяка нация, на всяка раса и който пре­дизвиква тези смесвания, благодарение на които човечеството прогресира. Вземете, на­пример, последния голям конфликт, който стана между Русия и Япония, ще видите, че зад тези армии се сражаваха два големи идеала -източният и западният. Първият беше за­почнал бързо да губи своето влияние, из­точната мисъл не беше достатъчно уважавана. Понеже везните, които толкова често са се накланяли ту на Изток, ту на Запад, за дълго време бяха наклонени на Запад. Затова Изток и Запад бяха хвърлени един срещу друг в страшните бойни полета на Манджурия. Временно един източен народ стана победи­тел, не за себе си, а за човечеството, така че никой от великите идеали на Изток да не пропадне за земята. И така ние разбираме, че където има борба, там ръководи Ману, че навред, където има смутове, могъщата ръка на Господаря на хората приготвя бъдещето. Колко страшен би бил за вас вида на един ледник, който пада от върха на планината и проорава своя път по нейните хълбоци или пък вида на една река, която отнася всички пречки по пътя си и наводнява и разрушава всичко в долината, като жертва дори човешки и животински животи. Но върнете се тук няколко века по-късно, върнете се в тая страна, когато са из­текли няколко хиляди години и същата тази долина, която сте оставили разрушена от падането на ледника, ще блести от цветя и ще бъде покрита от златни жита. Вие ще видите там децата да се отдават на весели игри и човекът да живее щастливо. Разрушението означава възсъздаване, смъртта означава само нов живот. Благодарение на многобройните изпитания, човечеството се издига до мощен ръст и Йерархията работи и направлява крайното издигане на всички.

И така, когато се намираме всред буря, когато борбата между класите - по-страшна отколкото войната между нациите - опустошава нашата страна и всява страх в сърцата на хората, в този момент, когато изглежда, че не е възможно никакво лекарство, никакъв изход, понеже старата цивилизация се сгромолясва преди да се е очертала новата, спомнете си думите на Христос: „Нека сърцето ви не се смущава", защото сегашните страдания крият обещания за бъдещо щастие. Всичко е добре, където Окултната Йерархия, израсла и про­славена из нашата плът и кръв, се крие зад войнствените воли на хората и прави така, че даже злото да работи за тържеството на доброто.

И аз бих желала да ви оставя не с надежда, а с увереност, не със съмнение, а с пълна сигурност. Там, където Христос е Учителят, където Идеалният Човек е Царят, всичко върви към добро, в един свят, който Те обичат и пазят. Основи могат да се рушат около нас, това е само за да бъдат отново по-добре положени. Сгради могат да се превръщат в развалини около нас, това е защото те са изгнили и мощни храмове ще изникнат от техните развалини. Няма основание за от­чаяние в една раса, която е дала един Христос и един Буда. Няма място за отчаяние в едно човечество, където навсякъде хората растат нагоре, към Бога.