Посвещение Ани Безант предговор

Има още един довод, даже по-силен, от­колкото бихте си помислили на пръв поглед. Това е все по-засилващото се очакване и чув­ство в хората, че те се нуждаят от Учител. Това се е случило и преди идването на Христа. Вие намирате следи от него в пророчествата на много народи, не само в тия на еврейския народ. Това очакване ние откриваме навсякъ­де в Римската Империя - и естествено, в еврейския народ, който очакваше един Месия, който да победи и да царства над тях. А има причини защо едно широко разпространено очакване трябва да предшества едно велико движение - защото мисълта винаги пред­шества делото, а мислите във висшите светове се отразяват тук долу като очаквания. Мисли­те на Духовните същества, които ръководят нашия свят, които оформят съдбините на на­родите, които изработват Божествения план на еволюцията и направляват великите сили на земята по канали, които нарочно са пригот­вени, за да могат те да текат в тях и така да докарат нови условия на земята - тези мисли на споменатите велики Същества носят сил­ното внушение, че един велик Учител ще дойде. Защото Те са натоварени да подготвят почвата за това идване - във свръхфизичните светове, и това приготовление се отразява тук долу на земята като очакване. Всички тия мисъл форми - както ние ги наричаме - са хвърлени в атмосферата на земята и създават в умовете на хората широко разпространеното очакване, което е обещание за едно събитие, което трябва да се изпълни. Поговорката: „Бъдещи събития хвърлят сенки напред" наистина крие в себе си една велика истина. Защото събитията същес­твуват в умствения свят преди да се реализират в материалния. Мислите предшестват делата и една мисъл, сянката на събитието, е про­рочество за настъпващата случка. Така че, когато констатирате едно широко разпрос­транено очакване навсякъде, вие можете да бъдете сигурни, че една действителност вече съществува в по-висшите светове, на която очакването е сянката. Това широко разпрос­транено очакване, което прониква все повече във всички велики религии по света, е наис­тина едно пророчество за събитието, което трябва да изпълни пророчеството, мисъл, която идва да възвести идването на Учителя.

Но това не е само световно очакване. То е и световна нужда. Това схващане, обаче, ще бъде възприето само от тези, които вярват, че светът е ръководен, подпомаган, покрови­телстван от сили по-висши от човечеството, от Същества по-мощни от нас, които гледат на света като на обширно поле на еволюция, където Духовете-хора трябва да завършат своето развитие и който свят съществува само за тяхното развитие. Които са убедени, че светът се управлява от един мощен Архитект, който съставя планове за прогреса на чо­вечеството, които планове се слагат в из­пълнение, стадий след стадий, от Негови аген­ти, негови подчинени, които строят прогреса бавно, според данните на неговия план.

Тези агенти, като констатират тъй голе­мите нужди на сегашния свят, чувстват, че трябва да дойде един Учител, за да проклами­ра и донесе помощта, чиято належаща не­обходимост светът чувства тъй дълбоко. Тези социални проблеми, за които ви говорих, очертават ясно нуждата на човечеството. Ние имаме нужда от един ръководител, по-силен от всички ни, който да ни покаже пътя, който да следваме, за да разрешим сложните за нас проблеми. Който да ни запази от Хаоса, който царува в земния живот и да приложи тези основни истини на морала, неизменни и вечни истини, които никога още не са били изцяло приложени към обществото и човешките организации. Всички велики Учители са говорили еднакво: „Обичайте се един други". Всички са ни казвали, че омразата не изчезва чрез омраза, но чрез любов. Но макар това да е било дадено преди двадесет и пет века от Буда, макар Христос в своята чудна проповед на планината да е настоял върху същото вечно учение, с думи, които са ви известни - къде намираме поне един народ, който да прилага тези принципи на практика? Къде срещаме поне една организация, която да е издигната върху този морален закон? Това е най-го­лямата нужда на нашето време. Ние знаем принципите, но не знаем как да ги приложим. Ние много добре разбираме, че любовта трябва да бъде основата на всяка обществена единица, но тъкмо обратното - върху съперничество и борба е издигнато нашето днешно общество. Ето защо, ние се нуждаем от такъв човек, който да ни говори с авторитет, който да апелира както към нашите сърца, така и към нашите умове, и който да ни води по оня най-хубав път на Братство, който е бил проповядван от векове, но никога не е бил при­лаган. Който е бил реализиран като дълг в семейството, но не еднакво и в държавата. Ние имаме нужда от едно ново вдъхновение, което да ни накара доброволно да работим в този смисъл, което да ни втълпи тази вяра, която ще ни помогне да преодолеем всички мъчно­тии по пътя и ще ни насърчи да приложим те­зи принципи към народите, както и към от­делните индивиди.

И ако, приятели мои, като пребродите редицата мисли, които ви нахвърлих кратко тази вечер, като хвърлите поглед към исто­рията на миналото, вие успеете да видите нещо от бъдещето, ако схванете нещо от промените, които стават около вас в света, понеже всички признаци показват физически преобразува­ния. Ако можете да си дадете сметка сами, че един нов човешки тип започва да се развива, за да образува новата подраса, ако разберете нещо от големите проблеми, които ни зани­мават и си дадете сметка, че няма никаква надежда да бъдат разрешени те с методите, употребявани досега. Ако схващате растящото очакване на света, очакването на един велик Мъж, който да ни ръководи и че, докато Той се готви да дойде, Неговите деца се готвят да Го посрещнат, да се наредят под Неговото знаме и да изпълнят волята Му. Аз вярвам тогава, че във вас, както и в някои между нас, ще се вдигне надеждата, даже увереността, че ние сме в навечерието на големи промени, които ще се извършат под ръководството на един велик Миров Учител, който ще ни дойде на помощ и ще бъде наш-Ръководител. И кол­кото повече тази идея закрепва във вашите сърца, животът ще се изпълва все повече с на­дежда и с весело очакване. Вие ще схванете, че светът не е изоставен, че сегашните смутове, които разкъсват света, са само родилни мъки, от които ще се роди една нова цивилизация. И както мъките бързо се забравят при радостта от раждането на дълго желан син, така сму­товете на нашето време, колкото и запла­шителни и ужасни да са те, ще ни се видят само като тъмния час, който предшества зората, като страданията, които предшестват ражда­нето. И ние също, преди да се измине много време, ще констатираме, че е настъпила про­мяна, че Учителят е с нас, че нашата надежда се е превърнала в действителност, и че очак­ването за идване се е превърнало в радост от посрещането.