Потенциалната миграция от България

СтУ, № 1731

Изоставането на страните от икономическата периферия се трансформира в съзнанието на техните работещи като неудовлетвореност от заплащането и стандарта на живот в сравнение със същата категория работещи в страните от центъра. Тази неудовлетвореност сама по себе си обаче не може да бъде основание за масова миграция, доколкото хората са свързани с други връзки – семейни, роднински, общностни и културни, които биха могли донякъде да я компенсират.

Данните от изследванията показват, че процентът на твърдо решените да мигрират сред изследваните лица – вътре в или вън от страната – се е увеличил. В случая се наблюдава ярко изразено диференциране на мненията в зависимост от типа населено място. Броят на тези, които декларират удовлетворение от живота в населеното си място прогресивно намалява от живеещите в София и голям град към живеещите в малък град и на село. Точно в обратна посока се увеличават намеренията за преместване.

Що се отнася до личните намерения да се замине в чужбина, като цяло е намалял броят на респондентите, които нямат никакво намерение да мигрират³. В същото време обаче не е голям процентът на тези, които са направили всичко необходимо да емигрират, а малко повече са тези, които се подготвят, без разбира се да е ясен резултатът от тази подготовка⁴. Очевидно между декларираното желание за емиграция и реалните възможности има голямо разстояние, свързано с визови, материални, семейни или други причини.

Тези данни са слабо повлияни от типа населено място или етническа принадлежност, но факторът възраст е от изключително значение. Право пропорционално на възрастта расте процентът на анкетираните, които не биха желали да емигрират, докато сред тези, които твърдят, че са готови или се подготвят да заминават, зависимостта е обратна. Младите хора на възраст от 18 до 29 години са два пъти повече от представителите на останалите възрастови групи до 49 години в кръга от потенциалните емигранти. В този кръг неженените също са два пъти и малко повече от женените. Сред тези, които казват, че са се подготвили да емигрират, най-много са анкетираните безработни и учащи се. Сред нежелаещите да емигрират най-голям е процентът на бизнесмените. Нито един от земеделците не е декларирал, че е готов или пък се подготвя за чужбина.

Следователно, профилът на потенциалните емигранти при съществуващите условия изглежда така: млади хора (18-29 г.), неженени, със средно и висше образование, безработни и учащи се.

Нарасналото намерение да се търси по-добър живот чрез миграция се потвърждава от отговорите на особено чувствителния въпрос дали родителите желаят децата им да останат да живеят в същия град/село или да се преместят другаде. Делът на тези, които биха искали децата им да останат по едни или други причини, е намалял, като съответно е нараснал броят на тези, които биха искали децата им да заминат на друго, по-добро място в България или в чужбина⁵.

Със спечелените в чужбина пари, завърналите се емигранти най-често откриват собствен бизнес или ги влагат в недвижима собственост. Тези впечатления на анкетираните са обнадеждващи само на пръв поглед. По-детайлните анализи от други страни-износители на работна сила показват, че емигрантите изпращат или се връщат с относително скромни суми, недостатъчни за големи инвестиции. Макар и необходими за техните семейства, тези суми нямат стратегическо значение за развитието на страната. Завърналите се от чужбина не стават агенти на модернизацията, тяхната цел е осигуряване на относително спокойно добруване и обзавеждане. Те постепенно губят опита и квалификацията от чужбина, защото най-често няма условия за неговото приложение⁶.