Потребление на домакинствата в българия



страница1/3
Дата28.08.2017
Размер0.53 Mb.
  1   2   3


СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ

ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ И МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ ПРИ ВАК


ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

КАТЕДРА “ОБЩА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ”

ТАТЯНА ЖИВКОВА ИВАНОВА


ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ДОМАКИНСТВАТА В БЪЛГАРИЯ

(ОПРЕДЕЛЯНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКАТА ФУНКЦИЯ ЗА ПЕРИОДА 1992 – 2006 Г.)

А В Т О Р Е Ф Е Р А Т

на дисертационен труд

за присъждане на образователна и научна степен “ доктор” по научната специалност 05.02.01. Политическа икономия

Научен ръководител:



ст.н.с. II ст. д-р Васил Цанов
Рецензенти:

проф. д-р Трайчо Спасов

доц. д-р Красимира Николова
Варна, 2009 г.

Дисертацията е разработена в общ обем от 155 страници, в т.ч. основен текст 149 страници и 6 страници използвана литература. В основния текст са включени 13 таблици и 24 фигури. Списъкът на използваната литература съдържа 104 заглавия, от които 47 на български, 52 на английски, 4 на руски и 1 на френски език.


Татяна Живкова Иванова е докторант на самостоятелна подготовка в катедра “Обща окономическа теория” при Икономически университет – Варна. В момента е главен асистент в същата катедра.
Дисертационният труд е обсъден на заседание на катедрата и насочен за защита в Сециализирания научен съвет по икономически теории и международни икономически отношения при ВАК.


  1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД



  1. АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА

Потреблението на домакинствата формира най-стабилния и основен компонент на съвкупното търсене. В резултат на действието на множество фактори домакинствата изграждат определен стереотип на поведение, който се изразява в стремеж към устойчиво повишаване на жизнения стандарт в дълъг период и поддържане на относително неизменен пакет от стоки и услуги в краткосрочен хоризонт. Това осигурява стабилност както за отделното домакинство, така и за икономиката като цяло. Ключово значение при изясняването на промените в динамиката на потреблението и спестявията има моделирането и оценяването на потребителската функция1 на домакинствата. Тя дава възможност да се идентифицират основните фактори, формиращи потребителското поведение и да се оцени степента на тяхното въздействие. В този смисъл, потребителската функция представлява важен инструмент за формирането на всяка макроикономическа политика.

Изследването на потреблението на българските домакинства в условията на преход към пазарна икономика е актуална тема с подчертан научен и приложен интерес. Това се дължи на съществените промени в модела на потребление, породени от провежданите икономически и социални реформи. Интересът на автора към изследване на потреблението е провокиран и от ниската степен на разработеност на проблема в българската научна литература. Реформите, започнали през 90-те години, оказват съществено въздействие върху качеството и равнището на живот на домакинствата. Обичайно процесите на либерализация на икономическите отношения водят до растящо неравенство и преразпределение на доходите и богатството в обществото. В България процесът на подоходна диференциация и поляризация на населението е съпътстван от нарастване на бедността и промяна в потребителското поведение на домакинствата. Настъпват количествени, качествени и структурни промени в системата на потребностите им, намаляват реалните възможности за потребление и спестяване за значителна част от тях. По-чувствителното неравенство в доходите води до формиране на категории домакинства, които се отличават не само по равнището и структурата на потребление, но и по начина на реакция спрямо въздействието на определящите го фактори.

Агрегираният подход за анализ не позволява детайлно да се откроят особеностите в потреблението на различните категории домакинства. Изводите, които се правят за съвкупността, често не кореспондират със съставните единици, тъй като въздействието на факторите е различно. Това налага да се изследва потребителската функция за отделните категории домакинства и да се анализира еластичността на потреблението им по отношение на всеки от факторите. В дисертационния труд се акцентира върху зависимостта между потреблението на домакинствата в България и определящите го фактори. Изследването е фокусирано върху три категории домакинства.

Първата обхваща всички домакинства в страната, което позволява да се установи изследваната зависимост за цялото население.

Останалите две групи обхващат домакинствата, намиращи се на двата полюса на подоходното разпределение – най-бедните и най-богатите. Това разграничаване позволява да се анализира не само диференциацията в равнището на потребление, но и различията във влиянието на основните определящи фактори. На базата на натрупаните постижения в макроикономическото моделиране и концепциите за потребителската функция се тества тяхната приложимост в българските условия. Основа за извеждането на модела е познанието за основните теории за потреблението, статистико-икономическия анализ и методологията за подбор и обработка на информацията.



2. ОБЕКТ И ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ
Обект на изследване в дисертацията е потреблението на домакинствата в република България, изразено чрез потребителските им разходи, а неин предмет е зависимостта между крайното потребление на домакинствата и определящите го фактори на основата на класически и нови подходи за анализ.

3. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ
Основната цел на настоящото изследване е на базата на съществуващите теоретични концепции за потреблението да се построят и оценят потребителските функции на домакинствата в България и на отделни категории от тях, и на тази основа да се изведат евентуалните ефекти от мароикономическата политика върху разходите. Постигането на тази цел е свързано с решаването на следните задачи:

1. Да се открои ролята, мястото и значението на потреблението в икономиката;



  1. Да се обощят и систематизират възловите теоретични кончепции за потреблението и резултатите от емпиричната проверка на моделите;

  2. Да се очертаят методологическите проблеми, свързани с анализа на потреблението в конкретните за страната условия;

  3. Да се изведат основните детерминанти на потреблението в България и количествено да се оцени тяхното влияние върху обема на разходите;

  4. Да се построят и оценят модели на потребителски функции както на национално равнище, така и по отделни групи домакинства, според размера на дохода.



4. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ТЕЗА
Основната теза, която се защитава в дисертационния труд, е, че през изследвания период в потребителското поведение на българските граждани са налице особености, които могат да се интерпретират като емпирични свидетелства на леко модифициран вариант на модела на Кейнс за текущия доход. В условията на рязко снижаване на потреблението, всяко по-значително нарастване на дохода рефлектира върху ръста на разходите, което обрича икономиката на ниска норма на спестяване за дълъг период. Такова поведение е характерно за всички икономически субекти, без значение на техния доход - както за “бедните”, така и за “богатите”2. Подобна особеност поставя под съмнение приложимостта на теориите, базирани на постоянния или на очаквания доход за българската икономика и извежда текущия доход като единствен, който има съществено значение за възстановяване на потреблението.

5. МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Методологията на изследването е изградена върху системния подход. Тя включва използването на анализа, синтеза, индукция, дедукция, статистически и иконометрични методи на моделиране. Теоретичните основи на дисертацията са методологията на кейнсианската теория, научните постижения на Милтън Фридман, както и редица частни методи на статистиката, в т.ч. табличен метод, графични изображения, корелационен и регресионен анализ.

В информационен аспект изследването се основава върху проучена библиография, вторични източници на статистически данни, справочници и бюлетини. Основни източници на статистическа информация в работата са издадените през периода на изследване официални публикации на НСИ: “Бюджети на домакинствата в Република България” и “Доходи, разходи и потребление на домакинствата”, “Основни макроикономически показатели на Република България”, Статистически годишник. За обработка на статистическите данни са използвани програмните продукти MS Exsel и E-views.

Периодът на изследването е ограничен до 15 години – от 1992 г. до 2006 г. Използват се тримесечни и годишни данни. Поради факта, че при анализа е използвана вторична статистическа информация, методиката за събиране и обработка на която претърпява промени, разширяването на периода с включването и на период преди 1992 г. прави данните несъпоставими.

Ограничения са поставени и по отношение на избора на факторите, детерминиращи потреблението, както и на критерия за формиране на отделните групи домакинства. Поради редица обективни фактори или съображения на автора броят на детерминантите на потреблението е сведен до пет. След извършен теоретичен анализ се акцентира върху три от тях - текущ доход, равнище на цените и лихвен процент, тъй като те имат определящо значение за динамиката на потреблението в България. Те са и основните компоненти в изведената и емпирично тествана потребителска функция.



6. АПРОБАЦИЯ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Дисертационният труд е обсъден на две заседания на катедра “Обща икономическа теория” в Икономически университет – Варна. По темата на дисертацията са публикувани два научни доклада и две статии.

II. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД



  1. СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

В съответствие с поставената цел и произтичащите от нея изследователски задачи, дисертационният труд е структуриран в увод, три глави, заключение и използвана литература. Той е разработен в общ обем от 155 страници, от които: въведение 5 страници; основен текст (три глави) – 138 страници, в които таблици – 13, графики – 24, заключение - 5 страници; списък на използваната литература със 104 заглавия, от които 47 на български, 52 на английски, 4 на руски и 1 на френски език.




  1. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД


ВЪВЕДЕНИЕ

ПЪРВА ГЛАВА: ПОТРЕБЛЕНИЕТО В ИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ
Ролята на потреблението в икономиката

1.2. Макроикономически променливи, влияещи върху потреблението

1.3. Потребителската функция - инструмент за анализ на потреблението (ретроспективен анализ)

1.4. Eмпирична проверка на потребителската функция
ВТОРА ГЛАВА: ПОТРЕБЛЕНИЕТО И НЕГОВИТЕ ДЕТЕРМИНАНТИ В Р. БЪЛГАРИЯ
2.1. Методологични и информационни особености

2.2. Динамика, структура и тенденции на потреблението

2.2.1. Анализ на агрегатното потребление

2.2.2. Потребление на нискодоходните и високодоходните групи

2. 3. Фактори на потреблението

2.3.1. Състояние и тенденции на доходите

2.3.2. Динамика и тенденции на инфлацията

2.3.3. Трансфери от чужбина, потребителски кредит и

лихвен процент
ТРЕТА ГЛАВА: ОЦЕНКА НА ПОТРЕБИТЕЛСКАТА ФУНКЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОМАКИНСТВА
Емпирична оценка на зависимостта между потреблението и неговите определители

Влияние на текущия доход

Връзка между потреблението и ценовия индекс - ефект на дохода и ефект на заместването

3.1.2. Влияние на лихвения процент



3.2. Моделиране на потребителски функции

3.2.1. Избор на модел

3.2.2. Приложение на хипотезата за постоянния доход

3.2.3. Извеждане на агрегатна потребителска функция

3.2.4. Оценка на потребителската функция за бедните и за богатите домакинства
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
III. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

ПЪРВА ГЛАВА: ПОТРЕБЛЕНИЕТО В ИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ
Теоретичният анализ в първа глава проследява възникването и развитието на идеите за потреблението. Разработена е в обем от 49 страници и включва 4 точки, в които се дефинира същността на потреблението на домакинствата и се разглеждат основните икономически теории и концепции за факторите на потреблението и потребителската функция. Изложението е допълнено с критичен преглед, обощение и систематизация на публикациите в специализираната литература по темата на дисертацията, като е отделено специално място на българските автори. Целта на изложените теоретични постановки в тази глава е да се очертае методологичната база, върху която следва да бъде изграден по-нататъшния анализ.
В 1.1. Ролята на потреблението в икономиката е проследено развитието на идеите за потреблението, за връзката му с производството и за ролята му в механизма на функциониране на икономическата система. Откроени са достойнствата и недостатъците на отделните гледни точки, различията и причините за тях и на база на това е изведено авторовото виждане по проблема.

Изложението започва с идеите на А. Смит, Д. Рикардо, Ж. Б. Сей, според които потреблението е резултат, а не фактор на производството. Икономическият растеж се определя от спестяванията, които, от своя страна, са ограничители на потреблението. Проследена е промяната в ролята на потреблението в оформилия се в средата на XIX в. неокласически подход за анализ и характерния за него микроикономически поглед. На потреблението, като основна сфера на икономическата дейност, се приписва първостепенно значение. В началото на XX век акцентът при анализа на компонентите на възпроизводствения процес отново е върху потреблението, но не на конкретното благо, а на съвкупния обществен продукт и на възможността, посредством неговото управление, да се влияе на БВП. Като пренася анализа на макроравнище, Кейнс извежда зависимостта между растежа на автономните разходи и прираста на дохода в кратък период. В средата на 80-те години на миналия век икономическият растеж отново заема водещо положение, а т.нар. ендогенни теории представляват качествено нов поглед в интерпретирането на тази проблематика. За разлика от преобладаващите идеи преди това, според които дългосрочният растеж би могъл да се осъществи само в резултат на промени в съвкупното предлагане, новите теории отдават приоритет на търсенето, чиито основен компонент е потреблението. В пазарните икономики ролята на потреблението като изходен импулс за развитието на производство значително се увеличава, при което разширяването на личното потребление става все по-важна предпоставка за растежа на производството.

Изследвания за ролята на потреблението намираме и в българската научна литература. Л. Несторов и Св. Тодорова в две независими публикации изчисляват динамиката на крайното домакинско потребление и на БВП и проверяват за наличие на двустранната връзка между тях, посредством стойностите на мултипликатора и акселератора. Като естествено продължение на подетия спор за определящата или подчинена роля на потребителските разходи за макроикономическата динамика, позицията на авторите, както и резултатите от анализите им са противоречиви и не водят до категорично заключение за наличие или отсъствие на връзка между потреблението и растежа.

Макар че липсва единна позиция за ролята на потреблението, това не омаловажава неговото място и значение в икономиката и то се концентрира в три насоки:



  • Като най-голям компонент на БВП, поради което в най-голяма степен може да допринесе за увеличаването му;

  • В качеството му на индикатор за жизненото равнище и степента на развитие на икономиката;

  • Като създаващо условия, допринасящи за подобряването на производителността на човешкия фактор;

В същото време, неговата роля и значение не трябва да се абсолютизират. Потреблението осигурява задоволяване на нуждите на икономическите субекти, обемът и структурата му лежат в основата на определянето на жизненото равнище и линията на бедност. Но то е показател, а не средство за повишаване на жизнения стандарт.

Размерът и динамиката на потребителските разходи не следва да се разглеждат като гарантиран фактор на икономическия растеж, поради вероятността от проявление на два негативни ефекта, които не трябва да се пренебрегват: Потреблението на крайни продукти, които са резултат от производството на други икономики, не ускорява растежа, а увеличава отрицателното търговско салдо. В случай на изчерпване на възможностите на икономиката да посрещне нарасналото търсене, по-високото потребление рефлектира върху цените в национален мащаб.

В този смисъл, увеличаването на потреблението е само една възможност, която, използвана на подходящ етап от икономическото развитие, в комбинация с други инструменти, би осигурила позитивни изменения на макроикономическите променливи. Точните ефекти от промяната на потреблението зависят от стопанската конюнктура, от модела на потребление на домакинствата, както и от факторите, провокирали промените.
Точка 1.2. (Макроикономически променливи, влияещи върху потреблението) прехвърля акцента от потреблението като “фактор” към потреблението като “резултат”. Представен е теоретичен анализ на променливите, разглеждани в икономическите изследвания като определители на потреблението и резултати от емпирични изследвания с тяхно участие. Критично са разгледани и обобщени идеите и изводите на Кейнс, Ъ. Фишер, Боскин, Абел, Хол, Камбел и др., чиито разработки са ангажирани с извеждане и анализиране на ключовите за потреблението фактори - доход, лихвено равнище, очаквания, ценови изменения, данъци, здравно и социалноосигурителни програми.

На този етап от изследването задачата е с помощта на ретроспективен анализ да се извлекат основните разходоопределящи променливи, а впоследствие в разработката предстои анализирането на тези променливи в българската икономика и включването им в модел на потреблението. Това позволява да се оцени тяхното влияние върху потребителските покупки и дава възможност да се прогнозират евентуалните ефекти на макроикономическата политика върху потреблението.

Предвид основната му роля, разглеждането на разходните детерминанти започва с дохода. Tой определя както размера на текущо направените разходи, така и техния относителен дял (нормата на потребление). В теорията на Кейнс текущият доход е не само основен, а и единствен определител на потреблението, а спестяванията са резултативна величина и нямат отношение към потреблението в следващия период. Т. е. при временно увеличаване на разполагаемия доход, реакцията на домакинствата е по посока увеличаване на потреблението в същия период и обратно. По нататъшното участие на дохода като фактор, формиращ потреблението, се свързва с “бъдещоориентираните” теории за потреблението и идеите на Дюзенбери и Фридман за разминаване между обема на потребление на домакинството и дохода му. “Бъдещоориентираните” теории изискват добре работещи финансови пазари и при икономики, в които тези пазари не са достатъчно развити, практико-приложната им реализация среща сериозни ограничения и трудности.

В значителни по брой и обем изследвания е анализирано и влиянието на лихвеното равнище върху потреблението. Основни сред тях са тези на Ъ. Фишер и M. Фридман. В по-късни разработки тази зависимост е изведена статистически. Макар че отрицателното влияние на лихвения процент върху потребителските разходи е традиционното виждане за връзката между тях, в действителност тази зависимост се определя от действието на ефекта на заместване, ефекта на дохода и ефекта на човешкото богатство. При отсъствие на кредитни ограничения и положителен кредитен статус на частния сектор, ефектите на дохода и на заместването могат да се неутрализират, но ако се предположи и проявлението на ефекта на човешкото богатство, зависимостта е отрицателна.

При закупуване на даден пакет стоки и услуги домакинствата са повлияни и от ценовите изменения в икономиката. Подобно на лихвения процент, влиянието на инфлацията върху динамиката на потребителските разходи на домакинствата е разнопосочно. Отделено е място и за ефекта на очакванията (адаптивни и рационални), намерили място в изследванията на Фридман и Хол, както и на данъците и социалноосигурителните програми.

Влияниято на отделните фактори върху потреблението е разнопосочно. Те едновременно се преплитат и въздействат комплексно върху неговата величина. За да бъде анализът по-пълен и коректен в дисертационния труд се търсят отговори на два основни въпроса: Първият е какъв да бъде подходът за оценка на въздействията на отделните фактори върху потреблението; Вторият – как да се систематизират тези влияния с оглед на това да се измерват, анализират, оценяват и насочват в съответствие с целите на макроикономическата политика.


1.3. Потребителската функция - инструмент за анализ на потреблението (ретроспективен анализ). В тази част са представени четири от най-популярните модели на потребление: на Кейнс, Дюзенбери, Фридман и Модилиани, като са подчертани достойнствата и недстатъците, възможностите и ограниченията в тях.

Първият икономически модел на зависимостта между потреблението на домакинствата и определящите го фактори принадлежи на Дж. Кейнс. Потребителската му функция е естествен резултат от неговата хипотеза за текущия доход, според която потреблението е функция на дохода за същия период. Макар моделът му да е изиграл съществена роля в развитието на идеите в тази област, той е немалко критикуван и в много случаи неработещ поради абстрактния си характер, неадекватността си спрямо емпиричните данни и ненадеждните прогнози, направени на негова основа.

През 1949 г. Дж. Дюзенбери издига хипотезата за относителния доход, като поставя под съмнение ”Основния психологически закон” на Кейнс. Според тази хипотеза, спестяванията на домакинствата зависят от относителния, а не от абсолютния доход. Отчитайки факта, че потреблението зависи не само от текущия разполагаем доход, но и от лихвения процент и предпочитанията на домакинствата, които определят неговото равнище в бъдеще, М. Фридман разработва теорията за постоянния доход. От нея произтичат следните изводи, имащи отношение към емпиричните изследвания:


  • Пределната склонност към потребление от текущия доход е по–малка при домакинства с колебания в доходите, отколкото при такива, при които той е относително стабилен.

  • Пределната склонност към потребление зависи от “възрастта” на домакинството.

Макар че теорията за постоянния доход на Фридман дава по-убедителни обяснения за поведението на домакинствата от тази на Кейнс, тя не може да се приеме като универсален макроикономически модел на потреблението. При резки промени в дохода, които имат текущ, инцидентен характер, потреблението не винаги остава неизменно за сметка на спестяванията, които да тушират тези колебания. Отсъствието на добре работещи финансови пазари и лесен достъп до финансови институции също поставят под съмнение приложимостта на теорията.

Хипотезата за жизнения цикъл на дохода на Фр. Модилиани (в сътрудничество с Андо и Брамберг) обвързва потреблението с доходите, получавани през всички стадии на човешкия живот. Приносът в тази теория се състои в установяването на факта, че доходът се променя през живота на индивида, поради което стратегията за спестяване в значителна степен зависи от стадия на жизнения цикъл. Хипотезата е последвана от множество публикации, поставящи под съмнение възможностите за приложението и. Те са насочени най-вече към: Желаниято на старото поколение да остави наследство; Наличието на разходи, когато индивидът се приспособява към друг период; Наличието на навици в потреблението или желанието на индивида да изглажда и осигурява потреблението си чрез заеми, които са обвързани с текущия доход.

Ретроспективният анализ на потребителската функция показва многoобразието в схващанията за нейната структура. То е отражение на различните виждания на икономистите, на еволюцията в икономическата теория като цяло и е естествен резултат от развитието на икономиките. Всеки един от моделите се опитва да обясни и формализира процеса на вземане на решение за покупка, като се основава на определени виждания, допускания и ограничения. Макар да притежават и известни недостатъци, моделите на Кейнс, Дюзенбери, Фридман и Модилиани са основополагащи за икономическия анализ.

В съвременния етап от развитието на икономическата наука в областта на потребителската функция не са направени съществени нововъведения. Голямата част от изследванията са насочени предимно към тестване на хипотезите в конкретни за дадена икономика условия – приемане или отхвърляне на даден модел. С по-значими приноси, но по-малко са публикациите, в които се добавят нови фактори във функцията или се използват нови техники на анализ. В този смисъл е предизвикателство пред изследователите да търсят най-релевантния за съответната среда и период модел, да го допълват, да усъвършенстват методологията, така че той да съответства максимално на икономическата реалност и да отразява най-точно състоянието, особеностите и перспективите както на съвкупността като цяло, така и на отделни нейни елементи.


1.4. Eмпирична проверка на потребителската функция представя резултатите от тестването на потребителски функции, базирани на хипотезите, разгледани в т. 1.3. за различни страни в света, в т. ч. и за България. Изложението е съпроводено с критичен анализ, посредством който се търсят причините за непълната релевантност на моделите.

В опит да се провери общовалидността му за отделните икономики при различни състояния на макросредата, моделът на Кейнс е подложен на емпирично тестване. С. Кузнец установява, че делът на спестяванията в САЩ не се променя в продължение на едно столетие и като структура и модел е различно при групите с ниски и средни доходи, и при тези с високи доходи, а функцията на потребление на Кейнс е приложима само към първата група. Посочени и коментирани са оценките от тестовете на Е. Шапиро, които показват отклонения от очакваните резултати или грешки в регресията, известни като “Аномалия на Шапиро”. Като основна причина за наличието на такава аномалия е посочено отсъствието в модела на други променливи, освен абсолютния доход.

Много от иконометричните модели през 70-те години на миналия век, опитващи се да обяснят равнището и динамиката на потребление, се основават на теорията за постоянния доход при наличието на адаптивни очаквания, както е в модела на Фридман. Успешно е приложена хипотезата за постоянния доход при адаптивни очаквания за анализ на потреблението в 15 европейски страни. Е. Кацоли и А. Маницарис извеждат функции на потреблението за “старите” страни - членки на ЕС за периода от 1980 до 2005 г. Констатират се съществени различия в еластичността на потреблението към текущия и към постоянния доход за отделните икономики.

Като се основава на теорията на постоянния доход и на съществуването на рационални очаквания, Лукас (1976 г.) посочва, че потреблението зависи от очакванията относно дохода, поради това не може да се наблюдава стабилна връзка с лагове между потреблението и дохода, а през 1978 г. Р. Хол включва рационалните очаквания в модела на потребителските разходи. Успешното прилагане на хипотезата, при наличие на рационални, а не на адаптивни очаквания, изисква отчитането на някои особености и среща затруднения и това е основание редица икономисти да я отхвърлят. През 1981 г. изчисленията на М. Флавин дават доказателства срещу хипотезата за постоянния доход. Като използва потреблението на недълготрайни стоки и услуги, тя показва, че значителна част от промяната в потреблението между два периода се дължи на промяната на дохода през текущия период и на този, взет с лагове. Изследване на Кембъл и Манкю също потвърждава, че значителна част от изменението в потреблението се дължи на изменения на текущия, а не на постоянния доход.

Принос в изследването на връзката между потреблението и дохода е прилагането на коинтеграционния анализ. Коинтеграцията е представена за първи път от Енгел и Гренджър през 1987 г. Оттогава в много емпирични изследвания се прилага тази техника, за да се провери дългосрочната обвързаност между променливите. По-ранните анализи фокусират вниманието по-скоро върху нивата на потребление и доход – Кембъл (1987 г.), Филипс и Оливарес (1988 г.), Кохран и Сбордън (1988 г.). През 1991 г. Кинг представя версия на хипотезата за постоянния доход с постоянна еластичност на заместване, като използва не равнищата на двете променливи, а техните натурални логаритми. По този начин неговият модел за тестване на хипотезата за постоянния доход е съвместима с откритието на Кузнец (1947 г.), че в дълъг период нивото на спестявания в САЩ е стабилно. Отново на база на данни за американската икономика Лета, Лудвигсон и Барци (2001 г.) доказват, че не потреблението, а богатството се приспособява, за да съхрани дългосрочното равновесие между потребление, доход и богатство.

Подобни емпирични изследвания са извършвани и за европейски страни. През 2004 г. Дам, Хансен и Олсен оценяват и съпоставят три различни модела на потребление за Дания за периода 1956-1996 г. Съчетавайки трите модела, авторите показват, че е трудно да се избере със статистически способи който и да е от тях, така че да има диагностична и прогностична сила. Изследването се ограничава само до отхвърляне на моделите, без да се предлага релевантна комбинация от фактори.

В България изследването на потреблението посредством потребителска функция се свързва с имената на P. Петрова и Г. Стоянова от АИАП (1996 г.); Св. Тодорова (2005 г.); Г. Чукалев (2007 г.). Авторите се позовават на техниката на коинтеграционния анализ и с помощта на различен набор от данни оценяват връзката между потреблението и дохода. На база на получените параметри в моделите се правят прогнози за динамиката на потреблението в краткосрочен и средносрочен период.

Изводи: Резултатите от емпиричната проверка на потребителските функции потвърждават твърдението, че нито един от моделите в чистия си вид не е универсален инструмент за анализ на разходите на домакинствата. Необходим е синтез от достиженията на икономическата теория и практика, като се отчитат позитивите и негативите в тях и на тази основа извеждане на моделите, които най-добре описват потреблението на домакинствата в България за периода от 1992 до 2006 г.

След критичният теоретичен анализ в глава първа се прави заключението, че моделите на Кейнс и на Фридман, позволяват да се извърши емпирична проверка за условията на България. Едновременно с това е необходимо да се изчистят основните недостатъци в модела на текущия доход, свързани с отсъствието на други фактори и агрегатния характер на изследването. За целта, в стандартното уравнение на потребителската функция се добават нови променливи, чието влияние предварително е оценено като значимо, а анализът на съвкупността да се допълва с анализ на нейните елементи - категории домакинства с различно равнище на разполагаемия си доход.



ВТОРА ГЛАВА: ПОТРЕБЛЕНИЕТО И НЕГОВИТЕ ДЕТЕРМИНАНТИ В Р. БЪЛГАРИЯ
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница