Потребление на домакинствата в българия

За анализа на потреблението са използвани данни на НСИ от извадково изучаване на домакинските бюджети, поради по-голямата им пълнота, в сравнение с данните от СНС и с цел да се обхванат отделни групи и категории домакинства, характеризиращи се с различни особености в процеса на потребяване на своите доходи. Пубикуваните от НСИ данни са съвкупни и отразяват общите и паричните разходи на домакинствата. За целите на изследването е предпочетено използването на паричните, а не на общите величини, тъй като натуралните компоненти в тях нямат съществено въздействие върху стопанската активност, макар да влияят на жизненото равнище.

Промените в методологията на събиране и обработка на статистическата информация от домакинствата ограничава времевия интервал на анализа. От 1999 г. разходите на домакинствата са структурирани по нов начин, съобразно приетата от Евростат международна класификация на потребителските разходи – COICOP. С оглед осигуряване на съпоставимост, данните за домакинските разходи са прегрупирани от НСИ по същата схема до 1995 г. Тъй като изследването обхаваща периода след 1992 г. е направен опит да се изчисли приблизително стойността на разходите за данъци, като се приема, че делът им е същият като през 1995 г.

Изследването на връзката между потреблението на домакинствата в България и определящите го фактори е свързано с идентификацията на тези фактори, оценка на методическите особености на тяхното формиране и възможностите за приложение, както и дискриптивен анализ на тяхната динамика и тенденции на развитие. Като основни икономически фактори, формиращи динамиката на потреблението в глава първа са изведени разполагаемия доход, лихвения процент, богатството, очакванията, инфлацията и данъците. Част от тях са определящи за динамиката на потребителските разходи на българските домакинства, други имат опосредстващо влияние, а трети трудно могат да се използват поради липса на адекватна статистическа информация.

Основавайки се на достиженията на теорията в областта на потребителската функция и отчитайки стопанската конюнктура в България през периода 1992-2006 г. се обобщава, че факторите с най-голямо значение за динамиката на потреблението са текущият доход, инфлацията и лихвения процент. Независимо от финансовото състояние на домакинството или от степента на развитие на икономическата система, величината, динамиката и структурата на дохода определят в най-голяма степен размера на потребителските покупки. С оглед постигането на съответствие с данните за разходите, в изследването се използват паричните, а не общите доходи на домакинствата. За по-голяма коректност от величината на паричния доход на лице от домакинството са приспаднати разходите за данъци, с което е изведена тази част от дохода, която остава на разположение на икономическите субекти – т. нар. разполагаем доход. Тази операция позволява по-точно да се определи стойността на спестяванията по смисъла, който се влага в това понятие от теорията.

За да се проследи динамиката на инфлацията и връзката и с потреблението на домакинствата в изследването е използван индекса на потребителските цени, публикуван от НСИ. Данните за периода не са напълно съпоставими поради направените съществени промени в методологията на неговото измерване.

За анализиране на лихвения процент и връзката му с потреблението са използвани данни за средногодишните стойности на основния лихвен процент, публикувани от БНБ. За разлика от доходите и потреблението, лихвеният процент се разглежда в номинално, а не в реално изражение³. Фактори като богатство, очаквания, данъци, макар да са анализирани на теоретично ниво, остават външни за модела поради трудности по набиране и обработка на данни за тях в България и твърде опосредстваното им влияние.
2.2. Динамика, структура и тенденции на потреблението е статистико-икономически анализ на потребителските разходи. Посредством табличен и графичен метод е представена динамиката и структурата на потреблението, потърсени са причините за изявените тенденции. Анализът обхваща както потреблението средно на лице, така и поотделно на бедните и богатите домакинства. Критерият, по който те са диференцирани в това изследване е равнището на паричния доход. От информацията за разходите по децилни групи са съставени три групи субекти – нискодоходни или бедни (първи, втори и трети децил), средна класа (четвърти, пети, шести и седми децил) и високодоходни или богати (осми, девети и десети децил). Тъй като целта е да се разкрие спецификата на потребителското поведение при бедните и богатите домакинства и евентуалните особености, които ги отличават от резултатите за съвкупността, изследователският интерес е насочен само към тези две групи.

Първата част от изложението има за обект потреблението средно на лице от домакинството. Изчислени са индексите на потребление и темповете му на прираст. Установени са съществени различия в динамиката на изследвания показател преди и след 1997 г. и са анализирани причините за тях..

Като най-важни фактори за промяната на тенденцията към спад и за нарастването на потребителските разходи след 1997 г. са посочени позитивните очаквания на икономическите субекти за присъединяване към ЕС, започналите реформи в социалната, здравно-осигурителната и банковата система, стабилността на валутния курс и на цените на местните активи, кредитната експанзия и прирастът на нетните трансфери от чужбина.

Анализът на динамиката е последван от структурен анализ на потребителските разходи. Паралелно е разгледана, оценена и съпоставена структурата за три години от целия период - първата (1992 г.), последната (2006 г.) и кризисната (1997 г.) и са потърсени причините за състоянието и за настъпилите промени.

Изследването на агрегатното потребление завършва с оценка за отностителния му дял – средната склонност към потребление. Поради стремежа на домакинствата да запазят сравнително стабилни равнища на своето потребление за сметка на спестяванията си и твърде ниските и променливи равнища на дохода, стойностите на средната сколонност към потребление се увеличава от 0,79 за 1992 г. до 0,95 за 1996 г. и се стабилизира около сравнително висока стойност - 0,84 след 1997 г.

Оценката за тенденциите в агрегатното потребление е допълнена с анализ на бедните и богатите представители на домакинствата. В техните разходи се наблюдават много сходства, но и редица различия, свързани както с динамиката, така и с абсолютната и относителната стойност на изследвания показател. При богатите домакинства потреблението като стойност е неколкократно по-голямо, след спада си се възстановява по-пълно, а делът му в текущия доход се запазва относително стабилен. За количествено измерване на различията в потреблението на двете групи е въведен показател, наречен коефициент на групова поляризация в потреблението (КГПП). Той показва колко пъти потреблението на богатите домакинства превишава това на бедните, а стойностите му по години са нанесени в Табл. 1.

Години__1992__1993__1994__1995'>Години	1992	1993	1994	1995	1996	1997	1998	1999
КГПП	1,96	2,06	2,07	2,13	2,12	2,22	2,27	2,60
Години	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2006
КГПП	2,68	2,72	2,65	2,42	2,60	2,44	2,53

Освен това са съпоставени темповете и индексите на потребление, делът на разходите за храна и средната склонност към потребление на двете групи. При последният показател се наблюдават следните особености:

• 
  Богатите домакинства запазват стабилен дела на потреблението в дохода си, което им осигурява стабилна норма на спестяване, за разлика от бедните домакинства, при които делът на потреблението е променлив;
  
• 
  При членовете на богатите домакинства склонността към потребление е значително по-ниска (0,75) в сравнение с бедните (1,07).
  

Макар и нараснало през последните години, реалното количество стоки и услуги, което домакинствата потребяват в рамките на своя доход, все още е с много ниски стойности (в сравнение с първите месеци на 1992 г.). Неблагоприятни промени са настъпили и по отношение на структурата и относителния му дял в разполагаемия доход. Въпреки позитивните изменения в потребителските разходи през втория период на изследването, при тези равнища те не могат да стимулират стопанското развитие и да подобряват качеството на живот, нито на отделното домакинство, нито в рамките на националната икономика. Особено неблагоприятни са тенденциите при бедните домакинства, за които на преден план стои въпросът за оцеляване, а спестяванията са отрицателна величина. За да може да се осигури дългосрочно позитивно изменение на потребителските разходи, което не е за сметка на намалени спестявания, е необходимо детайлно да се изучат техните детерминанти и да се оцени влиянието им както върху съвкупната величина на потребление, така и върху отделните групи.

В динамиката, структурата и относителния дял на отделните компоненти на доходите настъпват чувствителни изменения, провокирани от промени в производството, в заетостта, в цените, в равнището на заплащане на труда, както и в корективите на дохода. Съпоставени са реалните стойности на БВП и разполагаемия доход, както и темповете на прирастта им. Сравнението между двете величини за България показва известна синхронизация в техните флуктуации, но в рамките на целия период реалният доход изостава от динамиката на БВП. Приложена е графика, показваща дела на отделните източници на доход през 15-те наблюдавани години, която нагледно представя настъпилите изменения.

Наред с посочените характеристики в рамките на цялата икономика, са откроени различията в динамиката на доходите на бедните и на богатите домакинства. Те са резултат от разнородната структура на дохода при двете категории субекти и различната динамика на всеки от компонентите, изоставането на минималните плащания по отношение на средната работна заплата, преразпределението на доходите чрез “сивия” сектор, преструктурирането на икономиката.

Настъпилите изменения на доходите на двете групи е свързана с промени в диференциация и поляризация между тях, оценени съответно с коефициента на Джини и децилния коефициент. Показателите са съпоставени с тези в други икономики за 2006 г. (Русия, Бразилия, САЩ, Италия, Германия), които са чувствително по-високи и на тази основа се прави извода, че неравенството и поляризацията са естествени и умерено протичащи процеси за един формиращ се свободен пазар. Те не са заплаха за развитието на икономиката, а необходимост за нейното стимулиране.

Години	1992	1993	1994	1995	1996	1997	1998	1999
КГПД	2.7	3.04	3.07	3.21	3.43	3.34	3.31	3.57
Години	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2006
КГПД	3.64	3.64	3.57	3.34	3.58	3.41	3.28

Анализът на доходите показва, че равнището им в България е много ниско. Макар че през последните десет години страната постига забележителен напредък по пътя към дългосрочна стабилност и устойчив растеж, тя остава със значително по-ниско равнище на доходи, в сравнение със средното за страните от ЕС. Това предполага и ниско потребление, както и ниски спестявания.

Една от най-динамичните променливи, оказала влияние върху потребителските покупки в България, е инфлацията. Проследена е динамиката на нейния темп, откроена е промяната в тенденцията и са потърсени източниците за това, като отново е направено разграничение по отншение на периода - преди и след въвеждане на паричен съвет.

До 1997 г. натискът за увеличаване на цените в България идва от разходите за заплащане на труда, от поскъпването на енергията, на суровините и материалите, които намаляват съвкупното предлагане, предизвиквайки стагфлация. Неустойчивостта на реалната икономика, липсата на стабилен икономически растеж и нарастващото недоверие към банковата система подхранват инфлационните очаквания и превръщат инфлационните импулси в значителни ценови колебания. Но най-сериозни фактори, провокирали галопиращото нарастване на цените в страната до 1997 г. са паричната и фискалната политика.

Последните години относителната ценовата стабилност е свързана с действието на въведения паричен съвет, който свежда до минимум вероятността от поява на кредитна и фискална инфлация. Но въпреки значителния успех и подобряването на факторите на външната среда, натискът върху цените в страната остава висок, а темповете на инфлация са над средните за Европейския съюз, което определено се отразява върху реалната стойност на лева и покупателната възможност на домакинствата.

Други променливи, чиято динамика влияе на потребителските разходи са трансферите от чужди страни, кредита и лихвеният процент. Проследени са тенденциите в тях за наблюдавания период. Текущите трансфери от чужбина са естествен резултат от засилването на емиграционните процеси в българската икономика, както и разрастващата се глобализация, която създава предпоставки за интензивен обмен и свободно движение на стоки, капитали и работна сила. По данни на НСИ и БНБ салдото по текущите трансфери нараства повече от 15 пъти в сравнение с началото на реформите и през 2005 г. надхвърля 1 млрд. USD, а стойността им, съотнесена към БВП надхвърля 3%, като за 2005 е 3,7%. Размерът им засяга пряко равнището и динамиката на брутния разполагаем доход, а с това и на потреблението. От една страна, те са “свежи” постъпления на валута и могат да доведат до повишаване стойността на лева, но от друга, могат да са проинфлационен фактор и да деформират рационалното икономическо поведение на субектите. Независимо от противоречивото си отражение върху икономиката, подробното изясняването на което не е предмет на това изследване, текущите трансфери безспорно оказват влияние върху обема и структурата на домакинските покупки. Въпреки това, обаче, те няма да вземат участие във функцията на потребление, поради невъзможността за синхронизиране на формата на данните и несигурността и непредвидимостта на тези потоци в бъдещи периоди.

Другият източник на средства, позволяващ да се увеличава потреблението не за сметка на текущия доход, е кредитът. Представена е информация за нетните реални кредити на глава от населението, измерени като разлика между взети и върнати заеми в лева по цени от 2005 г., индексът на кредитите и темпът им на прираст. Данните свидетелстват за чувствително нарастване в нетния размер на кредитите след 2002 г. - реалният темп на прираст за 2003 г. е 51,6%, за 2004 г. - 36,7% спрямо предходната година. Това е резултат както от нуждите на домакинствата, така и от либералната политика на търговските банки.

Кредитната активност е свързана и с динамиката на лихвения процент. Той определя приблизително цената на кредита, както и разпределението на дохода за текущо и бъдещо потребление. Това го превръща в определител, макар и косвен, на потребителските разходи и обосновава необходимостта от анализ на неговата динамика. Ролята на лихвения процент за потреблението на домакинствата се определя преди всичко от възможността в българската икономика да се изглажда потреблението с помощта на финансовите пазари. Динамика на този показател също е оценена, като е отчетена и обоснована разликата в стойностите му преди и след ВБ.

Изводи: Като главни определители на потреблението, размерът на паричния доход на домакинствата, равнището на цените и на лихвения процент в икономиката детерминират динамиката на разходите. Анализът показа положителна тенденция в тях, която обяснява ръста и подобряването в структурата на потребление на българските домакинства. Инфлационните и лихвените равнища се променят с много голяма амплитуда. Докато доходите определят ресурса за потребление, тези два показателя формират средата, очакванията и цената на потреблението. Тенденцията към бавно, но стабилно нарастване на размера на потребление е резултат от стабилизирането на тези показатели на сравнително ниските им нива през последните години.

Трансферите от чужбина, които не са регулярен източник и кредитите, които намаляват доходите и потреблението в следващи периоди, значително увеличават текущото потребление, но не решават проблема с ниското качество на живот в дългосрочен план. Това е причина те да не намерят място в модела на потребление.

Във всеки анализ на потреблението доходът в различните му форми фигурира като основен определител. Паралелният анализ на индексите за двете променливи потвърждава тези констатации и за България - динамиката им е синхронна, с незначително разминаване до 1997 г. Съвпадането в темповете на изменение е характерно и при двете категории домакинства през целия период на изследване, но при богатите е по-силно изразено до 1997 г., а при бедните – след 1999 г. Тази особеност показва наличието на известна инертност в потреблението, нагаждане към минали или към очаквани нива на факторните променливи.

Корелационният анализ на текущия доход и стойността на потребителските разходи доказва много силната връзка между двете променливи. Стойността на коефициента е 0,992. Противно на очакванията, че бедните домакинства са по-зависими от текущите си доходи, в сравнение с богатите, корелационният анализ по категории субекти показва, че макар и незначително, потреблението на богатите е по-силно зависимо от текущия доход. За нискодоходните групи неговата стойност е 0,983, а за богатите 0,993.

Подобни резултати на пръв поглед са изненадващи и са своеобразно отколонение от общоизвестните зависимости, но те са естествен резултат от наблюдаваните преди това особености:

• 
  Бедните домакинства не могат да се задоволят само с текущите си доходи, поради твърде ниските им равнища. Те финансират потреблението си и от други източници, поради което стойността на потреблението превишава стойността на дохода.
  
• 
  При богатите доходът играе ролята не на ограничител, както е при бедните, а на основен ориентир за стойността на текущо направените разходи. По-високият доход в текущия период осигурява и по-високо потребление без да влияе на неговия относителен размер.
  

Оценяването на връзките продължава с инфлацията. Периодът на анализ е разделен на два подпериода, в които макроикономическите условия, конюнктурата и като цяло входните параметри на системата са от различен характер.

От 1992 г. до 1997 г. зависимостта между наблюдаваните величини е обратна - увеличението на ценовото равнище води до намаляване на обема на покупките, макар че нормата на потребление расте (от 0,79 до 0,95). Ефектите на дохода и на заместването са отрицателни. Коефициентът на корелация е статистически значим и има стойност R= -0,73, което определя връзката между двете величини като силна и отрицателна по характер.

За следващия подпериод повишаването на ценовото равнище се свързва с увеличаване на реалното потребление. Корелационният коефициент (0,93) определя зависимостта като силна и положителна. Основание за такъв извод дава и графичното интерпретиране на зависимостта и изведената с помощта на експоненциална функция трендова линия.

Предвид противоречивите резултати за наличието и характера на връзката между индексите на потреблението и на цените, изследването е допълнено с анализ на техните темпове. Независимо от противоречивите резултати при анализа на основа на индексите на цените и на потреблението, този с темповете потвърждава теоретичните констатации за наличие на инверсна връзка. Отрицателен е и корелационният коефициент (-0,533).

Освен за цялата съвкупност отрицателната зависимост е валидна и за бедните, и за богатите домакинства, разгледани като отделни сегменти. Зависимостта от инфлацията при бедните е по-силно изразена, отколкото при богатите - коефициентите на корелация са съответно - (-0,51) и (-0,47), т.е. при нискодоходните групи чувствителността към цените е по-голяма. Това най-общо означава, че при бедните домакинства увеличението на цените ще намали в по-голяма степен потреблението, а при дефлация увеличението е по-силно, отколкото при богатите.

Отново със сравнителен анализ на темповете започва оценяването на връзката между потреблението и лихвения процент. Разминаването в тях е съществено и предполага отсъствие на устойчива и значима връзка между двете величини, което е потвърдено и с корелационен анализ. За посочения период коефициентът на корелация е 0,015).

Анализирането на връзката между потреблението и лихвения процент поотделно за периодите до 1997 г. и след това дава значително по-добри резултати. И за двата периода домакинствата реагират с увеличаване на потреблението при намаляване на лихвения процент в кратък период, т.е. връзката между двете променливи е отрицателна. Коефициентът на корелация за първия период е (-0,69), а за втория (-0,91). След финансовата стабилизация и въвеждането на валутен борд потребителските разходи са много по-чувствителни към промяната в лихвения процент, най-вече заради умерените равнища на инфлация. Стабилизирането на цените осигурява предвидимост в бъдещето, сигурност, стабилни реални доходи и по-големи възможности и желание за спестяване.

Подобно на инфлацията, влиянието на лихвения процент е различно при различните категории домакинства, като по-осезаема е разликата преди 1997 г. При бедните домакинства връзката между двете величини се оценява на (-0,64), докато при богатите е (-0,54), т.е. 41% от промените в потреблението при бедните домакинства се детерминира от лихвения процент, срещу 29% за богатите. Нискодоходните домакинства се влияят повече от лихвените равнищa, поради по-голямата им зависимост от кредита през този период.

Получените резултати от корелационния и графичния анализ обосновават целесъобразността от включването на лихвения процент както в агрегатния модел, така и по отделни категории домакинства.