Моделиране на потребителски функции

Моделирането преминава през няколко етапа: Избор на модел; приложение на хипотезата за постоянния доход, извеждане на агрегатна потребителска функция и оценка на потребителската функция за бедните и за богатите домакинства.

Представените модели на потребителска функция в глава първа срещат редица ограничения при приложението им в България. При ниско равнище на дохода и висока степен на незадоволеност от много стоки, както е при значителна част от домакинствата в България, временното увеличение на дохода (пряко или чрез намаление на данъците) се отразява на текущото потребление, противно на изводите на теорията за постоянния доход. В условията на често променящ се доход за българските домакинства е трудно да потребяват по примера на теорията за жизнения цикъл на потребление и спестяване, защото в много случаи в т.нар. период на зрялост, когато трябва да се изплащат дълговете от младостта и да се правят спестявания за старостта, много домакинства са с един безработен представител. Нестабилната банкова система през първата половина на изследвания период, големият марж между лихвения процент по кредити и влогове, несигурността на домакинствата за статуса им в бъдеще, информационната затрудненост и още ред фактори затрудняват ликвидността, която е от особено голямо значение при бъдещо ориентираните теории за потреблението. Всичко това доближава модела на потребление на значителна част от българските домакинства по-скоро до кейнсианския, отколкото до този на Фридман или Моделиани.

Моделът на Кейнс, отразяващ зависимостта на потреблението от текущия доход, е доказал неспособността си като универсален анализатор на потреблението, макар че в редица случаи дава добри резултати и полезна информация за поведението на икономическите субекти по повод на тяхното потребление, а също така и за планиране и прогнозиране на неговите параметри.

Предвид редица слабости в него, свързани предимно с линейния характер на модела и с факта, че Кейнс работи изключително само с агрегирани величини, прилагането на неговата теория за потреблението в България в чистия си вид е крачка назад в развитието на икономическите изследвания. Трябва да се използва модела на зависимост между потреблението и текущия разполагаем доход на Кейнс, но допълнен с други фактори, както и да се приложи за различни категории домакинства. Считаме, че е необходимо да се направи синтез от достиженията на работилите в тази област икономисти и на тази основа да се изгради нов модел, който да отчита особеностите в потреблението на българските домакинства. Това поражда необходимостта от извеждане не само на един общ модел на потребителска функция, касаещ домакинствата като цяло, а и на модели за отделните категории домакинства.

Следващата част от изложението съдържа резултатите от оценяването на модела на Фридман, с оглед потвърждаване на тезата, че за изследвания период той не кореспондира с българската действителност. В икономическата литература съществуват различни методически подходи за емпирична оценка на валидността на теорията за перманентния доход. В настоящото изследване са приложени два от тях.

Първият, предложен от Р. Хол, се основава на иконометрична оценка на потребителска функция, в която текущото потребление (C_t) е функция от потреблението в предходния период (C_t-1), текущия доход (Y_t) и дохода от предходния период (Y_t-1). Според хипотезата за постоянния доход единствено коефициентът пред C_t-1 трябва да бъде статистически значим, а останалите статистически незначими.

Вторият подход се основава на оценката на потребителска функция, базирана на хипотезата на постоянния доход и адаптивните очаквания за промени в дохода. Предполага се, че постоянните потребителски разходи са функция от постоянния доход, а изменението на постоянния доход е функция на адаптивните очаквания за промени в дохода.

Иконометричната оценка на първия подход се базира на следното регресионно уравнение:

1. 
   log C_t = α + β logY_t + η logY_t-1 + γlog C_t-1 + ζ MA(4) + ε_t ,
   

където: log C_t е логаритъм на реалните потребителски разходи, logY_t – логаритъм на реалния разполагаем доход; MA(4) – плъзгаща се средна от четвърти порядък.

Извършени са тестове за оценка на параметрите на модела и неговата адекватност⁴. Получените резултати за параметрите на уравнението показват силна зависимост на потреблението от равнището на текущия доход, а оценката на параметъра, изразяващ връзката между потреблението и дохода от предходната година - γ е много малка (-0.088) и, което е още по-важно, статистически незначима. Това дава основание да се отхвърли хипотезата за постоянния доход през изследвания период.

Вторият подход, използван за тестване на хипотезата на постоянния доход, се основава на следното регресионно уравнение:

Изграждането на потребителската функция на домакинствата в България в периода след началото на реформите трудно може да се обвърже с определена теоретична постановка поради специфичния характер на прехода. От една страна, високата инфлация до средата на 90-те години силно ерозира реалното потребление на домакинствата, а от друга, променя очакванията на потребителите за бъдещото равнище на доходите и респективно възможностите за оптимизиране на потреблението в дългосрочен аспект. Развитието на потребителският кредит през последните години в България ускорява процеса на възстановяване на реалното потребление, но не решава проблема с бъдещото му оптимизиране в резултат на очакванията в растежа на доходите. Тези и други особености на преходния период обясняват неприложимостта на хипотезата за постоянния доход за условията на България през този период. Следователно равнището на текущия доход през изследвания период би следвало да се приеме като основна детерминанта на потреблението.

Освен влиянието на текущия доход върху поведението на потребителите оказват въздействие и множество други фактори. За условията на България част от тях трудно могат да бъдат използвани поради информационни затруднения. Тези, за които има съответна статистическа информация са индексът на потребителските цени и основният лихвен процент. Анализът на връзките между потреблението и тези два фактора показа, че през изследвания период те оказват определено влияние върху потреблението на българските домакинства. Това влияние може да има инерционен ефект, т.е. текущото потребление да зависи в определена степен от предходните значения на цените и лихвения процент. Това означава, че поведението на потребителите се формира на базата на бъдещите очаквания за промените в тези фактори. Следователно включването им в потребителската функция ще има определено познавателно значение.

Общият модел на потребителската функция на българските домакинства може да се опише с помощта на линейна функция от логаритмите на променливите:

(0.34) (0.04) (0.004) (0.0041) (0.0017)

Получените оценки показват, че от статистическа гледна точка моделът добре описва емпиричните данни. Всички параметри на потребителската функция са статистически значими при висока степен на вероятност.

Анализът на резултатите от получените оценки дава основание да се направят следните по-важни изводи:

Първо, потреблението на домакинствата зависи в различна степен от промените в доходите, цените и лихвения процент.

Второ, основна детерминанта на потребителските разходи е равнището на текущия доход. Пределната склонност на потребление е относително висока - около 82%. Тази оценка показва висока степен на адаптивност на потреблението към промените в дохода.

Трето, ценовата еластичност на потреблението през изследвания период е практически равна на нула (увеличаването на потребителските цени с 1 процент води до намаляване на потребителските разходи с 0,03%).

Четвърто, оценката на влиянието на лихвения процент върху потреблението сочи за слаба чувствителност на домакинствата към промените в лихвената политика (процентното изменение на основния лихвен процент генерира свиване на потреблението с 0,03%).

Направените оценки за потребителската функция на домакинствата в България през изследвания период показват, че концепцията за текущия доход, допълнена с лихвения процент и инфлацията, намира адекватно приложение за обясняване на потребителското поведение в условията на криза и подем. Преминаването от режим на свиване на реалното потребление към процес на възстановяване зависи изключително от равнището на текущия доход. Ролята на отложеното във времето потребление е незначителна както и влиянието на други фактори, детерминиращи потреблението.

Изследването завършва с оценка на потребителската функция на бедните и богатите домакинства. Различията в равнището на потребление на бедните и богатите домакинства предполагат и съответна разлика в тяхното потребителско поведение. Опитите за приложение на хипотезата за постоянния доход и за двете категории домакинства са неуспешни. Поради тази причина са представени само резултатите, базирани на концепцията на текущия доход.

Получените емпирични оценки и на двата модела са приемливи. Сравнителният анализ на резултатите дава възможност да се очертаят приликите и различията в потребителските функции на двете категории домакинства. За тях са валидни изводите от оценката на агрегатната потребителска функция – определящо значение на дохода, слаба отрицателна зависимост от лихвения процент и инфлацията.

Развитието на теоретичните концепции за потреблението и формирането на потребителската функция се основават на стремежа към по-адекватно отразяване на променящите се социално-икономически условия в съвременния свят. В рамките на трите основни направления на теорията на потреблението (концепциите за абсолютния, постоянния доход и жизнения цикъл), новостите в развитието се изразяват главно в обогатяване на факторния анализ, чрез включването на нови, релевантни на съвременното развитие, фактори. Развитието на теорията на потреблението е свързана и с развитието на инструментариума за емпиричен анализ. Прилагането на коинтеграционния иконометричен анализ е крачка напред към търсенето на коригиращи механизми за постигане на дългосрочно равновесие между потреблението и определящите го фактори. Анализът на емпиричните достижения на отделни автори показва, че различните теоретични постановки не винаги съответстват на реалностите в отделните страни. Същият извод се потвърждава и от настоящото изследване.

Анализът на динамиката и структурата на реалното потребление на двете изследвани категории български домакинства (бедни и богати) показва, че потреблението има “възстановителен” характер (равнището на реалното потребление все още не достига нивото преди началото на реформите). Поради това вниманието е насочено към изследването на тези фактори, които имат най-съществено значение за неговото формиране. От получените резултати се прави извода, че сред тях основни са текущият разполагаем доход, равнището на цените и на лихвеният процент.

Иконометричният анализ доказа, че най-важният фактор, влияещ на потреблението на българските домакинства е текущият доход. Повече от 4/5 от увеличаването на дохода е насочено към задоволяването на текущите потребности. Влиянието на инфлационните процеси върху потреблението макар и слабо, не е за пренебрегване. По-високото ценово равнище намалява потреблението при бедните, а при богатите се отразява негативно върху спестяванията. Това превръща задържането на инфлационните равнища в едно от най-важните направления на макроикономическата политика. Оценките за влиянието на основния лихвен процент върху потреблението показват, че той намалява обема на реалното потребление в относително ниска степен. Това означава, че промените в лихвените равнища не провокират сериозни негативни промени в потреблението. Ако домакинствата имат по-голяма сигурност за величината му и го възприемат като сравнително неизменна величина за по-дълъг период от време, те ще настроят потреблението си спрямо съответните по-високи или по-ниски равнища.

Емпиричният анализ на потреблението на изследваните категории домакинства доказва, че за периода 1992-2006 г. теоретичната концепция на Кейнс за текущия доход успешно кореспондира с реалността на българската икономика през този период. В условията на силно намаление на реалното потребление домакинствата се стремят да увеличат потреблението в рамките на получавания текущ доход. В този смисъл, почти целият разполагаем доход е насочен към потребление. Проведените емпирични тестове не доказват валидността на хипотезата за постоянния доход през изследвания период. Липсата на постоянна компонента в рамките на текущия доход, предназначена за поддържането на едно, обособило се в течение на времето, постоянно равнище на потребление, се обяснява с намалената покупателна способност на доходите. В тази ситуация домакинствата предпочитат увеличаване на текущото потребление за сметка на бъдещото.

Диференцираният анализ на потребителските функции на изследваните категории домакинства показва, че между тях съществуват прилики и разлики, въпреки различията в равнището и структурата на потребление. Приликите се изразяват в два аспекта. Първият се изразява в това, че едни и същи фактори формират потребителското поведение на домакинствата. Вторият аспект е, че и при бедните, и при богатите домакинства равнището на текущия доход има приоритетно значение. Различията между тях се формират на базата на степента на въздействие на отделните фактори. Нискодоходният сегмент потребители е по-чувствителен към промените в дохода, докато на промените в лихвения процент и цените реагира по-слабо. При богатите домакинства влиянието на цените и лихвения процент е по-съществено.

На базата на получените оценки могат да се изведат две основни направления на макроикономическата политика:

Първо, увеличаване на спестяванията на богатите домакинства, което ще създаде предпоставки за бъдещ растеж на икономиката;

Второ, увеличаване на потреблението и намаляване на относителния му дял в дохода на бедните домакинства, за да се задоволят по-голяма част от потребностите им.

Повишаването на доходите при бедните групи следва да се търси не в преразпределителни мероприятия, а в повишаване на образованието, квалификацията, производителността. Силната преразпределителна дейност на държавата може временно да намали остротата на бедността, но не и да повлияе на нейните източници, освен това тя има негативен ефект върху растежа на икономиката. В този смисъл, предприетите данъчни реформи с въвеждането на пропорционален данък за всички субекти и премахването на необлагаемия минимум е стъпка в правилната посока. Позитивен резултат може да даде и плавното намаляване на данък добавена стойност.

1. 
   Систематизиране на теоретичните концепции и насоките на развитие на емпиричните изследвания в сферата на потреблението и изграждането на потребителската функция на домакинствата.
   
2. 
   Обогатяване и допълване на знанията с нова информация за потребителската функция на различни категории домакинства (бедни и богати) в България за периода 1992-2006 г.
   
3. 
   Приведени са емпирични доказателства, че моделът на потребление на българските домакинства през изследвания период се основава на хипотезата на абсолютния доход. На базата на емпиричното тестване на хипотезите за абсолютния и постоянния доход е установено, че последната не е релевантна за условията на България през този период. В условията на силно снижаване на реалното потребление домакинствата са склонни да формират своите потребителски разходи предимно на базата на текущия доход.
   
4. 
   На базата на хипотезата за абсолютния доход и анализа на факторите, формиращи потребителското поведение са изградени и оценени потребителските функции на три категории домакинства: общо за страната, както и на бедните и богатите домакинства в България.
   
5. 
   Оценени и обосновавани са приликите и различията в моделите на потребление на бедните и богатите домакинства. Приликите се основават на доминиращата роля на текущия доход при формиране на потреблението, а различията се базират на степента на въздействие на определящите го фактори.
   

1. 
   Зависимости и тенденции в потреблението на българските домакинства за периода 1994-1998 г. Известия, Варна, бр.1,1999, с. 104-113.
   
2. 
   Потреблението в България в светлината на потребителската функция. Известия, Варна, бр. 1, 2003, с. 97-105.
   

3. 
   Потребителската функция по примера на България – 1994 – 1999 г. – Доклад от юбилейната конференция: Икономиката и развитието на обществото. Варна, 2000, с. 409-415.
   
4. 
   Доходът и лихвеният процент като детерминиращи потреблението макроикономически променливи. Икономическата теория в началото на XXI век – постижения, проблеми, перспективи, Сборник доклади, “Наука и икономика”, Варна, 2005, с. 494-500.