Повече отколкото виждат очите Галина Стоянова



страница1/7
Дата25.06.2017
Размер1.04 Mb.
#24379
  1   2   3   4   5   6   7



Повече отколкото виждат очите

Галина Стоянова

Една неслучайно разказана история



правоъгълник 54 правоъгълник 52 правоъгълник 55

Съдържание


Съдържание 2

Глава 1 - Загадката 2

Глава 2 - Пътят към истината 5

Глава 3 - Сила от подкрепата 14

Глава 4 - Да спасим розата 27

Глава 5 - В топлината на закрилата 33

Глава 6 - Повече, отколкото виждат очите 48



Издателство “Логос и Рема”

Пловдив 2002 г.

 

 



ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО ВИЖДАТ ОЧИТЕ

Една неслучайно разказана история

Автор: Галина Стоянова

Редакция и корекция: Мария Стаматова

Първо българско издание – юли 2002 г.

ISBN 954-8990-27-X

Издателство “Логос и Рема” Пловдив

За контакти с автора – E-mail: galina_55@hotmail.com

 

Глава 1 - Загадката

Топлото гръцко слънце рисуваше върху пясъка фигури, обагрени в оранжево, жълто, златисто. Сенките на акостиращите кораби танцуваха по пристанището на Пирея и усилваха усещането за мирис на сол и море.

Наблизо бе пазарът, бликащ с жизнеността на гласовитите търговци и шумното суетене на купувачите.

Анна жадно пое въздух. Вдишваше го бавно, на глътки, с очи, искрящи от великолепието на морето пред нея. Вятърът си играеше с косите й, рошеше ги и обръщаше. Завърташе ги в кръг на снопчета. После палаво ги издухваше в противоположна посока, обратна на тази, в която Анна грижливо ги беше сресала. Тя не се опита да ги оправи, както често правеше. Остави вятърът да отгръща косите й, а с тях и мислите й. Вгледа се в пясъка – хиляди и хиляди малки обли зрънца. И всяко от тях й беше безкрайно скъпо.

Погледна хората, които се връщаха от пазар, влачейки след себе си малки железни колички. Кога беше започнала да ги чувства близки! Преваляше пладне. В горещината небето бе застинало като стъкло – копринено и неподвижно. Неусетно Анна беше започнала да обича това дълбоко наситено синьо небе, топлите дни и нощи на Елада.

“Това ти ли си, Господи? – мислеше тя. - Ти създаде това небе и тази земя, а после ме доведе тук.”

Анна тръсна коси и се гмурна в спомена си като във вода.

Оттам я погледна млада жена, любопитна за живота край нея.

Беше търсеща личност. Вироглаво тичаше след един свой въпрос от момиче. Гонеше нещо, което все не успяваше да стигне – смисъла на човешкото съществувание. Търсеше го в доктрините на различни философски школи, в науката, в изкуството, в правенето на добри дела. Търсеше го с всичкия си ум. И винаги имаше чувството, че нещо малко, но значимо й се изплъзва.

Тогава започна трескаво да учи. Може би там беше смисълът – в човешкото усъвършенстване. Завърши колеж. После – университет. Последваха изучаване на чужди езици, специализация в чужбина. Но чувството за неудовлетвореност оставаше. В сърцето й имаше огромна пустота, която никое човешко знание не можеше да запълни.

Така у нея се появи болката. Почти физическа. Болката от липса на смисъл в живота.

Анна трепна при спомена за тази болка. Като нажежена спирала миналото се завъртя в главата й, прониза годините. Вряза се в пролетта на младостта й, задълба в корена – при Началото.

То носеше в себе си зародиша на загадката. Там, в началото, беше усещането от липсата на смисъл в космоса.

Тогава за първи път блесна ослепителната за ума светкавица:

Коя е истината?

Беше чувствителна към заобикалящия свят – пъстър и чудат. Извън него нито у Анна, нито в начина, по който живееше, имаше нещо изключително. Харесваха й малките радости в живота, простотата и искреността в отношенията, книгите. Беше слабо момиче, импулсивно и свито. Нямаше големи проблеми. Освен един, който стапяше спокойствието на дните и нощите й:

Къде е мъдростта?

Потърси я за първи път, поглъщайки системно романите на руската класическа литература. Питаше се защо в едно и също общество на аристократи в древна Русия Онегин на Пушкин скучае, а Печорин на Лермонтов страда.

Защо умният и проницателен Печорин, познал добре пружините, движещи светското общество и изкуството да се живее, попада в безизходицата на отчаяние, което не се лекува с дулото на пистолета. Нима звездата на вътрешния му човек не изгасваше след смъртта?

Максим Горки продължаваше слизането в дълбоките невидими пластове на човешките души и философията им за живота. “Лети или пълзи, краят е известен. Всички ще легнат в земята. Всичко ще стане на прах.”

Сигурна беше в едно – не искаше да пълзи. Но какво ще стане след края с кълбото от мисли и чувства у нея, не знаеше.

Разумът на Анна искаше да познае истината с ума, сърцето – с чувствата. Разкъсваха я. Искаха доказателства. Болезнено и противоречиво бе това търсене. Беше готова да го прекъсне, да заглуши противоречията. ”Но възможно ли е това?” – нашепваше й някой. - Неизвестността не е ли по-страшна! Започна да предполага, че този Някой е разумно същество, щом се опитва да постави ред в мислите й. Или бе близо до налудничава идея.

Разумният човек търси разумно обяснение на света от разумно същество.

Реши да опита. Да потърси смисленото, а не случайното начало на света и открие извора му. В мислите си искрено се обърна към великия разум на вселената с горещата молба да й се открие. Изповяда му, че боледува в копнежа си да го познае. Че световете биха били необясними, ако Той не съществува, а животът – безсмислен.

Беше дръзка и състави списък с желанията си към него. И още един – с въпроси. Те бяха конкретни и изискваха конкретни отговори.
₪ ₪ ₪
Ритмично и неумолимо, като пясъчен часовник, времето отмерваше годините в търсене нишката на съществуванието.

Анна бавно проглеждаше. Боязливо и мътно в началото, все по-ясно с времето, тя започна да прави първите си самостоятелни изводи за човешкото битие. Опитваше се да постави огромната вселена в малкия си ум. Да я обясни и вмести в човешките науки. Анна обичаше логиката. Смяташе я фундамент на всички човешки достижения. Често разсъждаваше над постановките й: “Тъй като човешкото познание отразява субективно обективната действителност, то законите на мисленето съвпадат със законите на обективния свят. Всяко учение за битието е същевременно учение за неговото познание и за мисленето, като негово субективно отражение. Следователно логиката разглежда законите на развитие на всички материални, природни и духовни неща.”

Анна пусна химикала, с който водеше бележките, и уморено притисна слепоочията си. Тежък беше денят днес. Чувстваше лицето си сухо и опънато, като изпотъпкано от копита на коне, мозъка си – пожълтяла свита хартия, изхабена и ненужна. Огледа стаята си – до болка познати предмети, удобни и стари, – в крещящ контраст с мислите й – винаги нови и изтощаващи.

Стана и завъртя газта на малкия котлон. Постави огромна доза кафе в кафеварката и докато чакаше да заври, запали цигара. Огънчето на върха й припламваше между пръстите на Анна, придаваше уют в здрача.

Усети здрач и в мислите си. Тъмна пелена покриваше това, което тя наричаше “зоркост на ума.” Заспиваше. В този момент острият мирис на силно кафе стигна до ноздрите й. Анна всмукна дълбоко от цигарата, стана, спря газта и наля чаша от черната течност. Отпи глътка кафе, погледна изписания до половина лист и автоматично посегна към химикала. Опита да събере мислите си и продължи. Но биологичният часовник у нея се съпротивляваше срещу методичната разруха на организма й.

Тишина.


Бяла тишина. Невероятна.

Тишина навън. Тишина в стаята.

Неподвижност на мисли и предмети.

Бавно смачкване на фаса в пепелника.

Щракане на падаща бариера пред очите й.

В същия миг крайно изтощение отпусна дребната й фигура и я изпрати в отморяващия свят на младите й сънища.

Събуди се в седем сутринта. Първото нещо, което видя, бе изстиналото кафе. После погледът й се спря на недописания лист, паднал ненужен до леглото й. Протегна ръка като към скъпоценност. Прочете го отново. И отново.

Свежа и отпочинала, мисълта й като пеперуда отлетя към нови, красиви като цвете светове, и търсеше да кацне върху съвършените между тях.

Все по-уверено Анна търсеше истината. Нямаше ли нещо, изместено встрани от сухите теоретични постановки? “Често, слепи за очевидното – помисли тя, - търсим мъдростта в концепциите на философските школи.” Продължи, като смело погледна нещата от обратната им страна:

Голяма част от човешките знания за света деформират човешкото мислене. Беше смаяна от прозрението си, резливо като утрото на новия ден. Собствените й мисли я изгаряха. Пареха я с двоякостта си. Да, истината не беше еднозначна в проницателността си.

Защото “човекът господства както над духовния, така и над физическия свят. Невеж по отношение на тези два свята, той започва да преодолява своето физическо невежество чрез науката, а духовното – с помощта на религията. Религиите учат хората да съсредоточават своя живот в търсене на невидимия, причинния свят.

От друга страна, науката помага на хората да разширят границите на знанията за физическия свят или света на следствието. Така религията се оказва нематериалният свят на причините. А науката изследва видимия материален свят на следствието.”

Напълно естествено е, че те трудно можеха да достигнат съгласие една с друга.

Тогава естествени бяха и противоречията в малката кестенява глава на Анна. Тя разроши енергично косата си и стана. Знаеше, беше много близо до истината. Трябваше да предприеме нещо. Трябваше да действа.

“Има време за всяко нещо.

И срок за всяка работа под небето.

…Време за търсене.”

А щом имаше време за търсене, следователно имаше и време за намиране на търсеното.

Когато то дойде…, не знаеше кое усещане бе по-силно – радост или стрес. Получи отговор на част от въпросите си от непознат за нея човек, проповедник в малка църква вън от града. Реши да потърси истината за духовния свят и там. Отиде тръпнеща, с чувство средно между недоверие и срам.

Разказваха историята на египетски фараон, живял преди новата ера, който отишъл при един Божи човек да се допита за нещо, което ограбвало мира му. “Също като мен!” – подскочи Анна. Остана изумена от невероятното съвпадение. Но беше истински смаяна, когато в края на чудния разказ проповедникът не само даде отговорите, които я вълнуваха, но позна и въпросите й. Мотивира страните в тях, които най-силно я интересуваха. Той погледна безпогрешно в миналото й, упъти я в бъдещето, назова мислите й. Но милостиво, защото тези факти я разтърсиха с чудатостта си. Беше близо до шок. Всичко четено и чуто до този момент леко се завъртя в главата й. Тогава един мек глас прошепна у нея:

- Не се страхувай. Казвам ти това, за да разбереш, че Аз знам всичко за теб. Но най-много се радвам, че ти днес дойде при Мен.

- Кой говори? На кого? – слисано попита Анна.

- Чувате гласа на Бога – ласкаво каза проповедникът.

Беше почти толкова, колкото можеше да понесе. Дума или две още щяха да я повалят.

Така, след дълги години на търсене, те се срещнаха – Анна и Всемогъщият Бог. Беше красива и реална среща, в която Бог говори на сърцето й. Радост като фонтан забълбука у Анна, обля я от върха на косите до върха на нозете й. Да, имаше отговор на въпросите й. Мислите й не бяха налудничави идеи. За първи път от години изпита спокойствие. То се разливаше в нея широко и волно като пълноводна река. Анна се отпусна в тази река като в прегръдка.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница