Повишените изисквания за опазване на околната среда изискват оптимизиране на съществуващите или изграждане на нови системи за събиране и транспортиране на битови отпадъци от територията на общините



страница1/2
Дата17.08.2018
Размер0.67 Mb.
  1   2


Република България

Министерство на околната среда и водите



Ръководство за определяне броя и вида на необходимите съдове и техника за събиране и транспортиране на отпадъци

София 2004 г.



УВОД
Повишените изисквания за опазване на околната среда изискват оптимизиране на съществуващите или изграждане на нови системи за събиране и транспортиране на битови отпадъци от територията на общините. Тези системи трябва да бъдат технически и икономически обосновани и устойчиви в дългосрочна перспектива. В същото време те трябва да са гъвкави, с възможност за допълнително и поетапно включване на дейности, произтичащи от променящата се нормативна база и да предоставят възможности за разширение и допълнително включване на територии и обекти, непредвидени в първоначалния им вариант.

В ръководството е обобщен натрупания досега у нас опит по решаване на горепосочените въпроси. Посочени са възможностите за прогнозиране на количеството генерирани отпадъци, начина за определяне на броя на съдовете и специализираните автомобили, технико-икономически показатели и др.

Настоящето ръководство е разработено с цел да подпомогне общинските администрации при определяне на оптимална система за събиране и транспортиране на отпадъците от населените места на територията на една община или регион до мястото за тяхното третиране.

ГЛАВА I. Количество генерирани отпадъци

За определяне броя и вида на необходимите съдове и техника за събиране и транспортиране на отпадъците е необходима информация за количеството генерирани отпадъци към момента, както и в прогноза за следващите 15-20 години.

При липса на данни, годишното количество на битовите отпадъци (Вг) може да се определи по формулата:

Вг = в х N3), (кг) (1.1)

където:


- в –норма на натрупване на битови отпадъци от 1 човек за една година – в м3 или кг;

- N – числеността на населението в града, района, микрорайона и т.н.

Предвид колебанието на количеството отпадъци по месеци и сезони се въвежда и коефициент на денонощна неравномерност (К1) – това е отношението на максималната величина на денонощно натрупване на отпадъци към средноденонощното натрупване (по маса и обем).

Максимално денонощното количество отпадъци (Вм.д.) ще бъде:



3), (кг) (1.2)

Коефициентът на денонощна неравномерност е в границите от 1,25 – 1,40, като по-голямата стойност се използва при определяне на Вм.д. за по-малките населени места.



Норма на натрупване е количеството отпадъци, образувани от установена разчетна единица (1 човек - за жилищните сгради, 1 място - за хотелите, 1 легло - в болниците, 1 м2 площ - за магазините и т.н.) за определен период от време (денонощие, година). Нормите се определят както в единица маса (кг, т), така и в единица обем (дм3, м3).

Нормите на натрупване могат да бъдат индивидуални (диференцирани), за всеки обект отделно (за жилища, магазини, училища, болници и т.н.) и общи. Общите норми включват всички видове отпадъци от жилищните сгради и отпадъци от отделните обекти, подлежащи за извозване със специализиран транспорт (без промишлените, специфични и строителни отпадъци).



Диференцираните норми на натрупване се използват при организиране на събирането и транспортирането на отпадъците и за разчети между заявителите (жилищни кооперации, индивидуални жилищни сгради, предприятия и др.) и изпълнителите (фирми, извършващи тази дейност).

В таблица 1.1 са дадени ориентировъчни диференцирани норми на натрупване на битови отпадъци за отделните сгради с обществено предназначение, търговски и културно-битови обекти, училища и др.

Таблица 1.1



Обекти

Норми на натрупване на битови отпадъци

Обемно тегло

кг/м3









средногодишни

среднодневни










кг

л

кг

л




1.

Болница – 1 легло

230

700

0,63

1,9

330

2.

Поликлиника – 1 място

-

-

0,1

0,4

250

3.

Хотели – 1 място

80

400

0,22

1,1

200

4.

Общежитие – 1 място

100

330

0,28

0,93

300

5.

Детска градина, ясла – 1 легло

70

235

0,19

0,78

300

6.

Училище – 1 ученик

20

90

0,06

0,3

320

7.

Институти, техникуми – 1 учащ

26

120

0,09

0,4

220

8.

Театри, кина – 1 място

20

90

0,06

0,3

220

9.

Учреждения – 1 служащ

50

250

0,14

0,7

200

10.

Ресторант – 1 блюдо

-

-

0,06

0,2

300

11.

Стол – 1 блюдо

-

-

0,03

0,1

300

12.

Магазини за хр. стоки – 1 м2 площ

120

460

0,33

1,27

260

13.

Магазини за промишлени стоки – 1 м2 площ

30

150

0,08

0,4

200

14.

Шивашко ателие – 1 работник

100

250

0,27

0,68

400

15.

Складови помещения – 1 м2

35

70

0,09

0,19

500

16.

Пазар – за 1 м2 площ

18

36

0,06

0,12

500

Забележка: В количествата отпадъци от болници и поликлиники не влизат специфичните болнични отпадъци (инфектиран материал, отпадъци от хирургически отделения и др.), които се изгарят в инсинератори. Таблица 1.1 се използва при прогнозни оценки в случай, че няма достоверни данни за годишните количества отпадъци.

Общите норми на натрупване се използват при планиране на работата и необходимите средства за третиране на битовите отпадъци, за определяне на необходимата транспортна техника и за оразмеряване на проектираните съоръжения за тяхното обезвреждане. Общите норми са годишни и средноденонощни, като годишните се използват при определяне на мощността и производителността на съоръженията за обезвреждането или преработката на отпадъците, а средноденонощните – за оразмеряване на транспортните средства и оборудването за събирането и кратковременното съхранение на отпадъците.

Нормата на натрупване зависи от следните фактори:

а) степен на благоустрояване на сградите (отоплителна система, наличие на електрически печки, водопровод и канализация, наличие на сметопроводи);

б) големината на населеното място;

в) вида на използваното гориво при местно отопление;

г) културата при производство на предмети;

д) културата в търговията;

е) развитие на заведенията за обществено хранене и битовите услуги;

ж) използване на разделното събиране на отпадъците;

з) климатичните условия;

и) жизнен стандарт на населението.
При централно отопление и използване на газови или електрически печки се изключва възможността за отпадане на пепел и сгурия, а също така и на възможността за изгаряне на горимите части на отпадъците, съставляващи от 15 до 50% при местното отопление. Това увеличава количеството на леките съставящи (хартия, пластмаса) и обема на отпадъците, а намалява обемното тегло.

Големината на населените места също влияе на нормата на натрупване. При по-големите градове тя е по-голяма, което се дължи на по-добрата благоустроеност и сравнително по-високия стандарт.

При местно отопление, отпадъците са в зависимост от използваното гориво, като при използване на дърва отпадъците не превишават 2-3% от тяхното тегло; при антрацит – 10-15% и при лигнитни въглища до 25-30% от теглото им.

Нормите на натрупване на битовите отпадъци се определят периодично, но не по-рядко от 1 път на пет години. Замерванията се извършват сезонно в течение на 1 година. Продължителността на проведените замервания се приема: при ежедневно транспортиране – в течение на 7 дни, при извозване през 1-2 дни – по 10 дни в месеца.

Нормата на натрупване на битови отпадъци за един човек в денонощие, в обемни показатели, се получава като се раздели целия обем на изхвърляните отпадъци от дадения обект на броя на разчетните единици и дните между транспортирането на отпадъците.

Теглото на натрупаните отпадъци се определя от разликата в теглата на натоварената и разтоварената машина при теглене на автомобилен кантар. При необходимост от планиране на дейности в областта на управление на отпадъците се прогнозира тяхното количество, въз основа на прираста на населението и нормата на натрупване. Прирастът на населението е съобразно демографските прогнози, а нормата на натрупване може да се определи по формулата:



м3/жит/год. (1.3)

където:


bn – нормата на натрупване за n-та година;

b – максималната възможна стойност (ординатата на асимптотата, равна на bn при n  по логистичната крива) на нормата. Приема се 5 м3/жит/год.;

е – основа на натуралните логаритми;

а – показател, равен на bn при n = 0;

x – коефициент, показващ темпа на нарастване на показателя, зависещ от местните условия;

n – периода, за който се изготвя прогнозата, в години

Обикновено годишния темп на нарастване на отпадъците е 3-8%. С оглед на условията в нашата страна, може да се приеме х  0,05.

Когато няма измервания за нормата на натрупване за даденото населено място или регион, могат да се използват данните от Таблица (1.2).


Таблица 1.2



Населени места с население в хиляди жители

примерни норми за натрупване на битови отпадъци в м3/жител за една година







2000 г.

2005 г.

2010 г.

2015 г.

2020 г.

1.

До 1

0,56

0,64

0,73

0,81

0,87

2.

От 1 до 5

0,61

0,69

0,77

0,83

0,90

3.

От 5 до 10

0,98

1,08

1,17

1,25

1,32

4.

От 10 до 25

1,08

1,20

1,30

1,38

1,46

5.

От 25 до 50

1,12

1,27

1,35

1,42

1,50

6.

От 50 до 100

1,23

1,40

1,49

1,55

1,60

7.

От 100 до 150

1,32

1,48

1,57

1,64

1,67

8.

От 150 до 250

1,49

1,67

1,79

1,85

1,90

9.

От 250 до 300

1,65

1,83

1,95

2,02

2,05

10.

Над 300

1,81

1,98

2,05

2,10

2,13

От проведените досега изследвания, за основна част от общините нормата на натрупване се движи между 0,5 и 2 кг/жит/ден.

От проучване, извършено през четирите сезона на 2001 г., в рамките на проект за оптимизиране на системите за събиране и транспортиране на отпадъците в регионите на Созопол, Перник, Монтана, Севлиево, Русе и Силистра са установени норма на натрупване и обемно тегло, посочени в Таблица 1.3.

Таблица 1.3

Показател

Брой на жителите на населеното място




До 3000

От 3000 до 25000

От 25000 до 1000000

Над 1000000

Норма на

натрупване



кг/ж/ден.

0,40-0,50

0,90-1,00

1,05-1,15

1,15-1,25




кг/ж/год.

150-180

330-365

380-420

420-455




l/ж/ден.

1,05-1,45

2,30-2,85

3,10-3,85

3,95-5,00




м3/ж/год.

0,40-0,55

0,85-1,05

1,15-1,40

1,45-1,80

Обемно тегло

кг/м3

340-380

350-390

300-340

250-290

За предварително определяне на количествата на отпадъците могат да се ползват стойности за норма на натрупване по данни от проведени изследвания в страната или по литературни данни. Но за гарантиране успешното реализиране на проекти в областта на управление на отпадъците от съответните населени места е необходимо да се извършат целогодишни реални наблюдения за норма на натрупване и състав на отпадъците.

Нарастването на количеството на отпадъците може да се приеме в размер до 20% от нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) за съответната година.

ГЛАВА II. Периодичност на транспортиране на отпадъците

Периодичността на транспортиране на отпадъците зависи от характера на населеното място и гъстотата на застрояване, от сезона, от вида и количеството генерирани отпадъци, от степента на обезпеченост с необходимите съдове и техника.

В по-големите градове и административните центрове, както и в курортните комплекси, периодичността е минимална. В определени периоди на годината, при увеличено количество генерирани отпадъци, приетата периодичност се намалява, с цел осигуряване на своевременно транспортиране на отпадъците.

Периодичността на транспортиране на битовите отпадъци варира от ежедневно - за центровете на населените места и териториите за обществено ползване, до 1 път на 14 дни - за малките населени места. По-голяма периодичност е недопустима, поради вероятността от разлагане на органичните съставки на отпадъците и опасността за здравето на населението и обслужващия съдовете персонал.

Периодичността на транспортиране на отпадъците се определя и в зависимост от вида на ползвания контейнерен парк.

Контейнерите тип “Бобър” (с обем 1,1 м3), с които се обслужват централните градски части, търговските обекти и единични обекти в границите на селищата и извън регулация, се транспортират ежедневно или 3 до 2 пъти седмично.

Съдовете тип “Мева” (EN 840-1:1997) (с обем 110 л) или пластмасовите кофи (с обем 120 л или 240 л) най-често се използват като индивидуални съдове за всяко отделно домакинство и се транспортират ежедневно или 2 до един път седмично.

Контейнерите с обем 4 м3 се транспортират 1 път на 7 до 14 дни, или по заявка на ползвателите. При обслужване на райони с голямо количество генерирани отпадъци, тези контейнери се транспортират на по-малък период.

Кошчетата за отпадъци с обем до 0,40 м3, предназначени за централните части на града, се поставят на спирки и на места, където потока от хора е голям. . Поставянето на такива съдове е необходимо за поддържане чистотата и естетическия вид на населените места и се препоръчва събраните отпадъци да се транспортират ежедневно..

Хартиени и пластмасови чували също могат да се използват за събиране на отпадъците, особено при въвеждане на разделното им събиране. В зависимост от специфичните условия (брой жители, норма на натрупване, морфологичен състав на отпадъците, периодичност на транспортиране и пр.), техния обем може да бъде 40, 60, 80 и 110 л.

Периодичността на събиране и транспортиране на отпадъците трябва да осигурява необходимите санитарно-хигиенни изисквания, поради което, в общия случай, не бива да се допуска период по-дълъг от 7 до 14 дни.

Наблюденията за състав на битовите отпадъци от малките населени места показват почти пълно отсъствие на органични съставки. Това е основание за приемане на по-дълъг (но не повече от 14 дни) период на транспортиране на битовите отпадъци в тези населени места.


ГЛАВА III. Вид и брой на необходимите съдове за събиране на отпадъци

Видът и броят на необходимите съдове за събиране на отпадъците е в зависимост от населеното място, броя жители, характера на територията (релеф, климат, транспортна инфраструктура и др.), характер и гъстота на застрояване (разположение на жилищните и обществени сгради, предприятията и търговските обекти), начин на събиране (смесено, разделно) и периодичността на транспортиране .

Съдовете за събиране на отпадъците са:

а) несменяеми,

б) сменяеми.

III.1. Несменяеми съдове

Несменяеми са съдовете, които обслужват непрекъснато дадена сграда или микрорайон, като периодично отпадъците от съдовете се претоварват на специализиран автомобил. Това са преносими съдове с обем 80-240 л и подвижни контейнери с обем 500-1100 л.

Преносимите съдове се произвеждат от поцинкована ламарина с дебелина 1-1,5 мм или от пластмаса. У нас се използват поцинковани съдове с обем 110 л – тип “Мева” (EN 840-1:1997) и пластмасови съдове с обем 120-240 л (EN 840-1:2000). Пластмасовите съдове са по-леки – тези с обем 120 л тежат 10 кг и имат товароносимост от 60 кг, а съдовете с обем 240 л тежат 16 кг и имат товароносимост 80 кг.

Използването на преносимите съдове се препоръчва за сгради с малък брой жители, за еднофамилни и двуфамилни къщи и сгради в селските райони.

За по-големи сгради е целесъобразно използването на подвижни контейнери тип “Бобър”, които са с различни типоразмери, но обикновено са с обем 500-1100 л.

Те се използват в централните градски части, при многоетажните жилищни сгради, за обществени сгради и търговски обекти.

Подвижните контейнери се изготвят от защитена от корозия стоманена ламарина, или от пластмаса. Пластмасовите контейнери са значително по-леки и по-лесно подвижни, докато металните имат собствено тегло от 60 до 160 кг. За по-лесно придвижване те се монтират на колела. Пластмасовите контейнери са лесно запалими, което ги прави непригодни за събиране на отпадъци в райони без централно отопление.

При избора на вида на съдовете трябва да се отчетат специфичните условия на общината и изискванията на потребителя.

В системите за събиране на отпадъците могат да се използват следните видове съдове (Таблица 3.1).

Таблица 3.1





Тип съдове

Обем (м3)

Материал за изработка

1.

Контейнер тип “Бобър”

1,10

метал







1,10

пластмаса







0,70

метал







0,70

пластмаса

2.

Кофи тип “Мева”

0,11

метал

3.

Кофи на колела

0,08

пластмаса







0,12

пластмаса







0,24

пластмаса

4.

Контейнер

4,0

метални

5.

Кошче за улична смет

0,04

метални

6.

Хартиени и пластмасови чували

0,04

пластмаса/хартия







0,06

пластмаса/хартия







0,08

пластмаса/хартия







0,11

пластмаса/хартия

Необходимият брой съдове за всяка сграда се определя в зависимост от броя жители (Nж), които могат да бъдат обслужени от един съд при определена периодичност на транспортиране. Броят жители (Nж) се определя по формулата:



(3.1)

където:


Vc – обем на стандартния съд в м3;

b – норма на натрупване в м3/жит/ден;

К1 – коефициент на денонощна неравномерност – 1,25-1,40;

К2 – коефициент на напълване на съдовете. Обикновено се приема 0,7-0,95;

t – срок за съхранение на отпадъците в дни (периодичност на извозване).

Определянето на необходимите несменяеми съдове (Nc) за цялото населено място се извършва по формулата:



(бр.) (3.2)

където:


Vc – обем на стандартния съд в м3;

К2 – коефициент на напълване на съдовете. Обикновено се приема 0,7-0,95;

Вмакс.ден – максимално денонощно количество отпадъци в м3/ден;

К3 – коефициент, отчитащ съдовете, намиращи се в ремонт, измиване и т.н. Приема се 1,05 до 1,2, в зависимост от състоянието на парка и степента на оптимизиране на системата за събиране на отпадъците.

t – срок за съхранение на отпадъците в дни (периодичност на транспортиране).
Необходимите съдове могат да бъдат изчислени и чрез максималното годишно количество БО, което се получава, като се умножат броя на жителите на населеното място по нормата на натрупване (Таблица 1.3).
Nc = В. t. К1 (бр.) (3.3)

365. Vc2


където:


Nc -за цялото населено място;

Vc – обем на стандартния съд в м3;

К1 – коефициент, отчитащ съдовете, намиращи се в ремонт, измиване и т.н. Приема се 1,05 до 1,2, в зависимост от състоянието на парка и степента на оптимизиране на системата за събиране на отпадъците;

К2 – коефициент на напълване на съдовете. Обикновено се приема 0,7-0,95;

В – максимално годишно количество отпадъци в м3;

t – срок за съхранение на отпадъците в дни (периодичност на извозване).


Кошчетата за отпадъци са своеобразни несменяеми съдове. Местата им се определят след оглед на територията. Поставят се на спирките на градския транспорт, на кръстовищата, до търговските обекти, училища, паркове и др. Препоръчително е тяхното ежедневно събиране. То се извършва със специализирани малки машини, с обем на каросерията от 4-4,5 м3, със степен на уплътняване 1:2,5-1:3 и странично изсипване на кошчетата.

Съществен недостатък на несменяемите съдове е трудното им организирано измиване. Често пъти по дъното и стените остават отпадъци, които през топлите летни дни са източник на неприятни миризми и създават условия за развъждане на мухи и гризачи. Затова е необходимо съдовете да се дезинфекцират периодично, като през лятото този период е 10-15 дни, а през зимата –20-30 дни.

Препоръчително е съдовете да се поставят на специална площадка, разположена на не повече от 80-100 м от най-отдалечения вход и не по-близо от 15-20 м от прозорците на жилищни и обществени. Площадките могат да бъдат оградени или изолирани от околното пространство със зелени насаждения. Размерите на площадката, вида на оградата и покритието й зависят от типа, размера и броя на съдовете, които ще бъдат разположени на нея, като за един съд се предвижда 1,2-1,5 м2 площ. Съдовете могат да се разположат и в пристройки към сградите или в специални помещения в самите сгради, като тези помещения трябва да са с отделен вход, с водопровод, канализация, осветление и вентилация.

При сгради с малък брой жители могат да се използват и метални шкафове за съхранение на съдовете за събиране на отпадъците.

Типови схеми на несменяеми съдове за събиране на отпадъци са посочени в Приложение 1 .

III.2. Сменяеми съдове

. При системата на сменяемите съдове (контейнерна система) отпадъците се извозват до местата на обезвреждане в същите съдове, в които се събират и съхраняват. По този начин се избягва пресипването на отпадъците, намалява се контакта на работниците с отпадъците, всички тежки и трудоемки операции са механизирани, контейнерите могат да се измиват на местата за обезвреждане на отпадъците.

Разпространените в България контейнери от този тип са с обем 4 м3. Този тип съдове не е подходящ за събиране на отпадъци в малки населени места, тъй като населението ще трябва да изхвърля отпадъците си на голямо разстояние. В случай на преоразмеряване, контейнерите ще се транспортират до депото на по-голям интервал, а при спазване на периода на транспортиране - ще изискват по-високи транспортни разходи.

Броят на сменяемите контейнери (Nk) се определя по аналогична формула както несменяемите съдове:



(бр.) (3.4)

където:


Vк e обема на контейнера в м3;

К4 – коефициент, отчитащ броя на съдовете, намиращи се на платформите на контейнеровозните машини.

К4 се определя по формулата:

(3.5)

където:


К4 – коефициент, отчитащ броя на съдовете, намиращи се на платформите на контейнеровозните машини. Определя се по формулата:б1 – количество контейнери, едновременно поставени на платформата на контейнеровоза. За контейнерите с обем 0,5-0,7 м3 - б1 е 6 или 8.

б2 – количество контейнери, извозени от 1 контейнеровоз за периода на съхраняване на отпадъците (между две извозвания от обслужвания район).

Контейнерите се разполагат също на специални площадки, с радиус на обслужване до 100 м.

Контейнери с по-голям обем се използват за транспортиране на битовите отпадъци от претоварните станции до депата за отпадъци.

Като разновидност на сменяемите съдове се явяват пластмасовите и книжни чували, които се изхвърлят в автомобилите заедно с отпадъците, а на тяхно място се ползват нови чували. Те се използват за малоетажни и отделно стоящи сгради, подходящи са за използване в закрити помещения. Чувалите могат да се поставят на стойки за чували - стенен или подов тип.

III.3. Разделно събиране на отпадъците

Разделното събиране на отпадъците може да се извърши по два начина – в местата на тяхното образуване и в местата на тяхното обезвреждане.

Разделното събиране трябва да бъде насочено към отпадъците, за които съществуват мощности за преработка в страната. Към момента това са хартиените и картонени отпадъци, пластмасовите отпадъци, стъклените отпадъци и отпадъците от черни и цветни метали.

Според произхода и предназначението, хартиените и картонени отпадъци могат да бъдат групирани, както следва:

- отпадъци от вълнообразен картон;

- отпадъци от гладък картон;

- отпадъци от хартия за писане и печат;

- стари вестници;

- опаковъчна хартия за торби;

- опаковъчна хартия за пликове, пакетиране, обвиване и др.;

- лят амбалаж.

Видовете хартия и картони по класове са определени с БДС EN 643.



Пластмасовите отпадъци включват:

- отпадъци от полиетилен (ПЕ)-ниска и висока плътност;

- отпадъци от полиетилен терефталат (ПЕТ);

- отпадъци от полипропилен (ПП);

- отпадъци от полистирол (ПС);

- отпадъци от поливинилхлорид (ПВЦ).



Стъклените отпадъци са основно от стъклени опаковки – бяло, зелено и кафяво стъкло.

Металните отпадъци, образувани в домакинствата, са предимно от повредени уреди, негодни за употреба метални предмети, като: брави, панти, обков, пружини, оградни мрежи, домакински инструменти; дефектирали части от инвентар и техника; метални опаковки от бира, консервни кутии, капачки, дебели фолийни материали и др.

За определяне на количествата отпадъци за рециклиране се използват резултатите от изследванията за нормата на натрупване и морфологичния състав. Системите за разделно събиране трябва да са насочени предимно към по-големите населени места в отделните региони, поради по-високата норма на натрупване и по-високото съдържание на рециклируеми компоненти в отпадъците.

Организацията на разделното събиране може да стане по един от следните начини:

- разполагане в близост до мястото на образуване на отпадъците на различно оцветени контейнери тип “Бобър”(табл. 3.2);

- разполагане на големи контейнери, разделени с преградни стени за отделните видове отпадъци;

- специални контейнери тип “Иглу”, ;

- раздаване на домакинствата на пластмасови или книжни торби с различни цветове с вместимост 30, 40, 60 или 110 литра;

- събирателни пунктове.

Таблица 3.2



Вид на съдовете за разделно събиране

Обем

(литри)


Цвят

Предназначение

1.

Контейнери, метални (пластмасови) с модифициран капак

1100

жълт

Хартиени и картонени отпадъци

2.

Контейнери, метални (пластмасови) с модифициран капак

1100

червен

Пластмасови и метални отпадъци

3.

Контейнери, метални (пластмасови) с модифициран капак

1000

зелен

Зелено стъкло

4.

Контейнери, метални (пластмасови) с модифициран капак

1000

син

Бяло (прозрачно) стъкло

Броят на контейнерите за разделно събиране на отпадъците се определя в зависимост от количеството и състава на отпадъците, съобразно приета периодичност на транспортиране. При липса на информация, може да бъде прието обслужване на около 500 жители от 1 контейнер.

В населените места, с население по-малко от 500 жители, се предвижда по един контейнер от всички видове. По този начин се обособяват площадки с по 4 контейнера за разделно събиране.

Транспортирането на стъклените отпадъци до площадката за събиране и обработка може да бъде извършено с товарен автомобил с хидравличен повдигач с товароподемност 1,5 тона, а за хартиените, пластмасовите и метални отпадъци може да се използва специализирания транспортен автомобил за отпадъци.

При системата с големи контейнери се използват контейнеровозни автомобили. За контейнерите тип “Иглу” се използва специален камион с кран. При разделно събиране с чували могат да се използват обикновени бордови автомобили или специализирани автомобили за отпадъци.

Периодичността на транспортиране се определя в зависимост от вида на отпадъците.

При системата на разделно събиране на отпадъци трябва да се предвиди и площадка за сортиране и обработка, която да бъде оборудвана с линия за сортиране, инсталация за балиране на хартиени и пластмасови отпадъци, оборудване за трошене на стъкло и отделяне на металните примеси, мелница за пластмасови отпадъци, складови площи за съхранение на постъпващите и обработените отпадъци, транспортни средства и товаро-разтоварна техника.


Каталог: static -> media -> ups -> tiny
tiny -> I. Кратка обобщена информация за осъществената контролна дейност и резултати от извършената контролна дейност на басейновите дирекции
tiny -> Списък на заповеди на министъра на околната среда и водите за определяне на санитарно-охранителни зони на находища и водовземни съоръжения на минерални води
tiny -> Проект план за действие за опазването на червеногушата гъска (branta ruficollis) в българия за периода 2017 – 2026
tiny -> Правителство на Румъния Февруари 2015г. Министерство на транспорта
tiny -> Екология и околна среда
tiny -> Проект план за действие за опазването на червеногушата гъска (branta ruficollis) в българия за периода 2017 – 2026
tiny -> Проект план за действие за опазване на белоглавия лешояд (gyps fulvus)
tiny -> Екология и околна среда
tiny -> Директива на съвета 89/370/еио от 8 юни 1989 година


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница