Пояснения към финансовите отчети

1. 
   Обща информация
   

“ПАНГЕА” АД (наричано по-нататък още “дружеството”) е акционерно дружество, регистрирано през 1993 г. като дружество с ограничена отговорност с регистриран основен капитал 165 хил.лв.

С Решение № 4 на Софийски градски съд от 19 декември 2000г. “ПАНГЕА” ООД е преобразувано в “ПАНГЕА” ЕАД, еднолично акционерно дружество, съгласно условията за универсално право за унаследяване на собствеността.

С Решение № 5 на Софийски градски съд от 07 ноември 2001г. се регистрира сливането на “Пангеа Недвижими Имоти” АД и “ПАНГЕА” ЕАД съгласно условията за универсално право за унаследяване на собствеността. Дружеството е преименувано на “ПАНГЕА” АД, акционерно дружество.

На 22 декември 2003г. Комисията по финансов надзор регистрира “ПАНГЕА” АД като публично дружество с 105.838 обикновени поименни акции с номинална стойност 50 лв. всяка.

С протокол № 6 от 24 февруари 2004г. Бордът на Директорите на Българската фондова борса регистрира “ПАНГЕА” АД на Българската фондова борса.Дата на първа котировка: 11 март 2004г.

С Решение № 8 на Софийски градски съд от 23 юни 2004г. се вписва промяна на номиналната стойност и броя на акциите на Дружеството, съответно 5 291 900 броя.
Основната дейност на Дружеството включва търговия с трикотажни изделия и спортно облекло, както и отдаване под наем на собствена сграда.
Дружеството се управлява и представлява от Стелла Тсангари.
Дружеството има регистриран капитал в размер на 5 291 900 лева, разпределен в 5291 900 обикновени поименни акции с номинал 1 лев всяка.

2. 
   Обобщено представяне на значимите счетоводни политики
   

Основните счетоводни политики, прилагани при изготвянето на тези финансови отчети, са представени по-долу. Тези политики са прилагани последователно за всички представени периоди, освен ако изрично не е посочено друго.

1. 
   Основа за изготвяне
   

Финансовите отчети на “ПАНГЕА” АД са изготвени в съответствие с Международните стандарти за финансови отчети (МСФО).

МСФО 10 „Консолидирани финансови отчети” въвежда нова дефиниция на контрола, базирана на определени принципи, която следва да се прилага за всички инвестиции при определянето на базата за консолидация. МСФО 11 „Съвместни ангажименти” в сила от 1 януари 2014 г., приет от ЕС на 11 декември 2012 г.

МСФО 11 „Съвместни ангажименти” замества МСС 31 „Дялове в съвместни предприятия“ и заменя трите категории „съвместно контролирани предприятия“, „съвместно контролирани операции“ и „съвместно контролирани активи“ с две категории – „съвместни операции“ и „съвместни предприятия“. Изборът относно прилагането на метода на пропорционална консолидация при отчитането на съвместни предприятия вече не е допустим. Методът на собствения капитал е задължителен за прилагане при отчитането на всички съвместни предприятия. Ръководството не очаква съществени промени в нетните активи или финансовия резултат на Дружеството.

МСФО 12 „Оповестяване на дялове в други предприятия” в сила от 1 януари 2014 г., приет от ЕС на 11 декември 2012 г.

МСФО 12 „Оповестяване на дялове в други предприятия” е нов стандарт относно изискванията за оповестяване при всички форми на дялово участие в други предприятия, включително съвместни предприятия, асоциирани предприятия, дружества със специална цел и други неконсолидирани структурирани предприятия относно рисковете, на които е изложено Дружеството в резултат на инвестиции в структурирани предприятия. Ръководството очаква прилагането на МСФО 12 да доведе до разширяване на оповестяванията във финансовия отчет на Дружеството.

Преходните разпоредби позволяват на предприятията да не прилагат МСФО 10 ретроспективно при определени обстоятелства и да представят коригирана сравнителна информация съгласно МСФО 10, МСФО 11, МСФО 12 единствено за предходния сравнителен период. Разпоредбите освобождават предприятията от изискването да представят сравнителна информация в неконсолидирани финансови отчети за периоди, предхождащи първата финансова година, в която МСФО 12 е приложен за първи път.

МСС 27 „Индивидуални финансови отчети” (ревизиран) се отнася вече само за индивидуални финансови отчети, изискванията за които не са съществено променени.

Измененията изключват дружества, които отговорят на дефиницията „инвестиционни предприятия“ и имат определени характеристики, от изискването да консолидират своите дъщерни предприятия. Вместо това инвестициите в дъщерни предприятия следва да се отчитат от инвестиционните дружества по справедлива стойност в печалбата или загубата.

МСС 28 „Инвестиции в асоциирани и съвместни предприятия” (ревизиран) изисква прилагането на метода на собствения капитал при отчитането на асоциирани и съвместни предприятия. Промените в обхвата на стандарта са извършени поради публикуването на МСФО 11 „Съвместни ангажименти”.

Изменението уточнява, че правото на нетиране на финансови активи и пасиви трябва да бъде в сила към момента, а не да възниква в зависимост от бъдещо събитие. То също така трябва да може да бъде упражнявано от всички страни в рамките на обичайната дейност, както и в случаи на неизпълнение, несъстоятелност или банкрут.

Измененията изискват оповестяване на информация относно възстановимата стойност на обезценени нефинансови активи, в случай че тя е определена на базата на справедливата стойност, намалена с разходите за продажба. Те следва да се приложат ретроспективно. По-ранното прилагане е възможно само заедно с МСФО 13.

Измененията позволяват да продължи отчитането на хеджиране в случай на новиране на деривативи в резултат на законови промени, които са определени като хеджиращи инструменти и които не се търгуват на борсата.

Разяснението засяга отчитането на задължения за плащане на данъци, различни от данъци върху дохода, наложени от държавата. Задължаващото събитие е дейността, в резултат на която следва да се плати данък съгласно законодателните норми. Дружествата нямат конструктивно задължение да заплащат данъци за бъдеща оперативна дейност, ако те са икономически принудени да продължат дейността си в бъдещи периоди.

Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) издаде МСФО 9 „Финансови инструменти“, като завърши своя проект за замяна на МСС 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване”. Новият стандарт въвежда значителни промени в класификацията и оценяването на финансови активи и нов модел на очакваната кредитна загуба за обезценка на финансови активи. МСФО 9 включва и ново ръководство за отчитане на хеджирането. Ръководството на Дружеството е все още в процес на оценка на ефекта на МСФО 9 върху финансовия отчет.

Измененията водят до съществена промяна в отчитането на хеджирането, която позволява на дружествата да отразяват техните дейности във връзка с управлението на риска по-добре във финансовите отчети.

Тези изменения са в резултат на несъответствието между изискванията на МСФО 10 и МСС 28 при третирането на продажба или апортна вноска на активи между инвеститора и асоциираното предприятие или съвместното предприятие. Вследствие на тези изменения се признава печалба или загуба в пълен размер, когато сделката включва бизнес независимо дали бизнесът е отделен в дъщерно предприятие. Частична печалба или загуба се признава, когато сделката включва активи, които не представляват бизнес, дори и тези активи да са собственост на дъщерно предприятие.

Това изменение дава насоки относно подходящото счетоводно третиране на придобиването на дял в съвместна дейност, която представлява бизнес.

МСФО 14 позволява на дружества, прилагащи за първи път МСФО, да продължат признаването на суми, свързани с регулирани цени в съответствие с изискванията на тяхната предишна счетоводна база, когато прилагат МСФО. С цел подобряване на съпоставимостта с отчети на дружества, които вече прилагат МСФО и не признават такива суми, стандартът изисква да бъде представен отделно ефекта от регулираните цени.

МСФО 15:

• въвежда нов модел за признаване на приходите на базата на контрол

• променя правилата за определяне дали приходите са признават към даден момент или през даден период от време

• води до разширяване и подобряване на оповестяванията относно приходите.

МСФО 15 е базирано на основен принцип, който изисква дружеството да признава приход:

• по начин, който отразява прехвърлянето на стоки или предоставянето на услуги на клиентите

• в размер, който отразява очакваното възнаграждение, което дружеството ще получи в замяна на тези стоки или услуги.

Допуска се по-ранното прилагане на стандарта. Дружествата следва да прилагат станадарта:

• ретроспективно за всеки представен предходен период или

• ретроспективно като кумулативният ефект от първоначалното признаване се отразява в текущия период.

Тези изменения поясняват, че използването на методи за изчисляване на амортизации, базирани на приходи, не е подходящо, тъй като приходите, генерирани от определена дейност с дълготрайни материални или нематериални активи, не отразяват използването на икономическите ползи, които се очакват от активите.

Тези изменения засягат финансовото отчитане на плодоносни растения като лозя, каучукови дървета и маслодайни палми. Плодоносните растения следва да се третират като имоти, машини и съоръжения, тъй като техните процеси са подобни на производство. Вследствие на това те се включват съгласно тези изменения в обхвата на МСС 16 вместо в обхвата на МСС 41. Отглеждането на плодоносни растения остава в обхвата на МСС 41.

Измененията към МСС 19:

• 
  поясняват изискванията на МСС 19 относно вноски на служители или трети лица
  
• 
  дават възможност вноски, които не зависят от броя на годините за предоставяне на услугите, да бъдат третирани като намаление на разходите за текущ стаж в периода, в който съответните услуги са предоставени.
  

Това изменение позволява на дружествата да използват метода на собствения капитал при отчетането на инвестиции в дъщерни предприятия, съвместни и асоциирани предприятия в техните индивидуални финансови отчети.

Тези изменения включват промени от цикъла 2010-12 на проекта за годишни подобрения, които засягат 7 стандарта:

• 
  МСФО 2 „Плащане на базата на акции“;
  
• 
  МСФО 3 „Бизнес комбинации“;
  
• 
  МСФО 8 „Оперативни сегменти“;
  
• 
  МСФО 13 „Оценяване на справедлива стойност“;
  
• 
  МСС 16 „Имоти, машини и съоръжения“ и МСС 38 „Нематериални активи“;
  
• 
  МСФО 9 „Финансови инструменти“ и МСС 37 „Провизии, условни пасиви и условни активи“;
  
• 
  МСС 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване“.
  

Тези изменения включват промени от цикъла 2010-12 на проекта за годишни подобрения, които засягат 4 стандарта:

• 
  МСФО 1 „Прилагане за първи път на МСФО“;
  
• 
  МСФО 3 „Бизнес комбинации“;
  
• 
  МСФО 13 „Оценяване на справедлива стойност“;
  
• 
  МСС 40 „Инвестиционни имоти“.
  

Тези изменения засягат 4 стандарта:

• 
  МСФО 5 „Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности“ относно методи на отписване;
  
• 
  МСФО 7 „Финансови инструменти: оповестяване“ относно договори за услуги;
  
• 
  МСС 19 „Доходи на наети лица“ относно дисконтови проценти;
  
• 
  МСС 34 „Междинно финансово отчитане“ относно оповестяване на информация.
  

• 
  МСФО 9 Финансови инструменти издаден на 12 ноември 2009 г.) и Допълнения към МСФО 9 и МСФО 7 Задължителна дата на влизане в сила и оповестявания за преминаването (издадени на 16 декември 2011 г.) , в сила от 1 януари 2015 г.; Отчитане на хеджирането и изменения на МСФО 9, МСФО 7 and МСС 39 (издадени на 19 ноември 2013 г.), все още не е приет от ЕС
  
• 
  Изменения в МСС 19 Доходи на наети лица – Планове с дефинирани доходи: Вноски от наетите лица (издадени на 21 ноември 2013 г.), в сила от 1 януари 2014. г.; все още не са приети от ЕС
  
• 
  Годишни подобрения 2010 - 2012 г. (издадени на 12 декември 2013 година), в сила от 1 юли 2014 г., все още не са приети от ЕС
  
• 
  Годишни подобрения 2011 - 2013 г. (издадени на 12 декември 2013 година), в сила от 1 юли 2013 г., все още не са приети от ЕС
  

2. 
   Превеждане на чуждестранна валута
   

1. 
   Имоти, машини и съоръжения