Пояснения към финансовите отчети
Имотите, машините и съоръженията се оценяват първоначално по себестойност, включваща цената на придобиване, както и всички преки разходи за привеждането на актива в работно състояние
Изтегляне 487.08 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Обезценка на нефинансови активи
- Нетекущи активи (или групи за освобождаване) държани за продажба
- Финансови активи Класификация
- Търговски и други вземания
- Пари и парични еквиваленти
- Текущи и отсрочени данъци върху дохода
- Управление на финансовия риск Фактори за финансов риск
Имотите, машините и съоръженията се оценяват първоначално по себестойност, включваща цената на придобиване, както и всички преки разходи за привеждането на актива в работно състояние.Последващото оценяване на Имотите, машините и съоръженията се извършва по цена на придобиване, намалена с натрупаните амортизации и загуби от обезценка. Направените обезценки се отчитат като разход и се признават в отчета за доходите за съответния период. Последващите разходи, свързани с определен актив от имоти, машини и съоръжения, се прибавят към балансовата сума на актива, когато е вероятно Дружеството да има икономически ползи, надвишаващи първоначално оценената ефективност на съществуващия актив. Всички други последващи разходи се признават за разход за периода, в който са направени. Остатъчната стойност и полезният живот на имоти, машини и съоръжения се преценяват от ръководството към всяка отчетна дата. Имоти, машини и съоръжения, придобити при условията на финансов лизинг, се амортизират на база на очаквания полезен срок на годност, определен посредством сравнение с подобни собствени активи на Дружеството, или на база на лизинговия договор, ако неговият срок е по-кратък. Всякаква натрупана амортизация към датата на преоценката е елиминирана срещу брутната балансова стойност на актива и нетната сума е преизчислена към преоценената стойност на актива. Всякаква друга собственост, машини и оборудване е изразена по историческа цена минус амортизация. Историческата цена включва и разходи, директно относими към придобиването на актива.
- съоръжения 25 години; - машини 3.33 години; - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и мобилни телефони 2 години; - транспортни средства 4 години; - обзавеждане и оборудване 6.67 години. Остатъчната стойност и полезният живот на активите се преразглеждат и ако е необходимо коригират към всяка дата на баланса. Балансовата стойност на актив се намалява незабавно до възстановимата му стойност, ако балансовата стойност на актива е по-висока от оценената възстановима стойност (виж бележка 2.5.). Печалбите и загубите от освобождаване се определят чрез сравняване на постъпленията и балансовата стойност и са признати в статия “други (загуби)/печалби – нетно” в отчета за доходите. Когато е продаден преоценен актив сумата, включена в други резерви, се прехвърля към неразпределената печалба.
Софтуер Разходи, свързани с поддържането на компютърни софтуерни програми, се признават за разход в момента на възникване. Разходи по развитие, които директно се отнасят до дизайн и тестване на идентифициран и уникален софтуерен продукт, контролиран от дружеството, се признават като нематериален актив, когато са изпълнени следните критерии:
Директно отнасящите се разходи, които са капитализирани като част от софтуерния продукт, включват разходите за наетите лица, развиващи софтуера, и подходяща част от общите разходи. Други разходи по развитието, които не отговарят на горните критерии, се признават за разход в момента на възникване. Разходи по развитие, които в предходни периоди са признавани като разходи, не могат да се признават като актив през следващи периоди. Разходите за развитие на компютърен софтуер, признати като актив, се амортизират за очаквания им полезен живот, който не надхвърля 3 години.
Дружеството е притежавало недвижим имот, а именно ПРОИЗВОДСТВЕНО ХАЛЕ С КОТЕЛНА на две надземни нива и едно подземно ниво, представляващ инвестиционен имот, който се държи за получаване на приходи от наем. Дружеството е избрало Модела на цената на придобиване за този имот. Инвестиционните имоти се оценяват първоначално по себестойност, включваща покупната цена и всички разходи, които са пряко свързани с инвестиционния имот, например хонорари за правни услуги, данъци по прехвърляне на имота и други разходи по сделката. След първоначалното им признаване инвестиционните имоти се отчитат по тяхната себестойност, намалена с всички натрупани амортизации и загуби от обезценка. Последващите разходи, свързани с инвестиционни имоти, които вече са признати във финансовия отчет на Дружеството, се прибавят към балансовата стойност на имотите, когато е вероятно Дружеството да получи бъдещи икономически ползи, надвишаващи първоначално оценената стойност на съществуващите инвестиционни имоти. Всички други последващи разходи се признават за разход в периода, в който са възникнали. Дружеството отписва инвестиционните си имоти при продажбата им или при трайното им изваждане от употреба, в случай че не се очакват никакви икономически изгоди от тяхното освобождаване. Амортизацията на инвестиционните имоти се изчислява, като се използва линейният метод върху оценения полезен живот на сградите, който е 25 години.
Активи, които имат неопределен полезен живот, например репутацията, не са обект на амортизиране, а се тестват за обезценка всяка година. Активи, които са обект на амортизиране, се преглеждат за обезценка когато събития или промени в обстоятелствата сочат, че балансовата стойност може да не бъде възстановена. Загуба от обезценка се признава за сумата, с която балансовата стойност на актива надвишава възстановимата му стойност. Възстановимата стойност е по-високата от справедливата стойност на актива минус разходите по продажба и стойността в употреба. За целите на оценяването на обезценката активите са групирани на най-ниското ниво, на което има отделно идентифицирани парични потоци (единици, генериращи парични потоци). Нефинансови активи, различни от репутация, които са били обезценявани, се преглеждат за възможно възстановяване на обезценка към всяка балансова дата.
Нетекущи активи (или групи за освобождаване) се класифицират като активи държани за продажба, когато тяхната балансова стойност ще се възстанови основно чрез сделка по продажба и продажбата се счита за много вероятна. Те са представени по по-ниската от балансовата стойност и справедливата стойност минус разходите по продажба, ако балансовата им стойност ще бъде възстановена основно чрез продажба, а не чрез продължаваща употреба. За отчетния период дружеството няма такива активи.
Дружеството класифицира финансовите си активи в следните категории: заеми и вземания и инвестиции държани до падеж. Класификацията зависи от целта на придобиване на финансовия актив. Ръководството определя класифицирането на финансовия актив при първоначалното му признаване. Заеми и вземания Заеми и вземания са недеривативни финансови активи с фиксирани или определяеми плащания, които не се котират на активен пазар. Те се включват в текущите активи, освен тези, чийто падеж е след повече от 12 месеца от датата на баланса – те се класифицират като нетекущи активи. Заемите и вземанията на дружеството включват “търговски и други вземания” и пари и парични еквиваленти в баланса (бележки 2.11. и 2.12.). Инвестиции, държани до падеж Това са финансови активи, които имат фиксирани или определяеми плащания и фиксиран падеж, които дружеството има намерение и възможност да задържи до падеж.
Обикновените покупки и продажби на финансови активи се признават на датата на търгуване – датата, на която дружеството се обвързва с покупката или продажбата на актива. Инвестициите първоначално се признават по справедлива стойност плюс разходите по сделката за всички финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност чрез печалба или загуба. Финансовите активи се отписват, когато правото на получаване на парични потоци от инвестициите изтече или е било прехвърлено и са били прехвърлени всички рискове и ползи от собствеността. Заеми и вземания, както и инвестиции държани до падеж се отчитат по амортизирана стойност по метода на ефективната лихва. Дружеството оценява към всяка дата на баланса дали има обективно доказателство, че финансов актив или група финансови активи е обезценена. Тестването за обезценка за търговските вземания е описано в бележка 2.11.
Материалните запаси са представени по по-ниската от себестойност и нетна реализируема стойност. Стойността на изразходваните материали се определя по метода среднопретеглена цена. Себестойността на стоките и незавършеното производство включва разходи за дизайн, суровини, пряк труд, други преки разходи и разпределени общи разходи (базирани на нормалния капацитет). Тя не включва разходи по заеми. Нетната реализируема стойност е преценената продажна цена при обичаен ход на бизнеса минус приложимите разходи по продажбите.
Търговските вземания първоначално се признават по справедлива стойност и последващо се оценяват по амортизирана стойност, като се използва метода на ефективната лихва, минус провизиите за обезценка. Провизия за обезценка на търговски вземания се установява, когато има обективно доказателство, че дружеството няма да може да събере всички дължими му суми по оригиналните условия за вземанията. Значителни финансови трудности на дебитор, вероятност, че дебитор или ще фалира или ще предприеме финансова реорганизация, или значително забавяне на плащането (с повече от 30 дни след падеж) се считат за индикатори, че търговско вземане е обезценено. Сумата на провизията е разликата между балансовата стойност на актива и настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци, дисконтирани с оригиналния ефективен лихвен процент.
Пари и парични еквиваленти включват пари в брой, депозити, държани на виждане в банки, други краткосрочни високоликвидни инвестиции с оригинален падеж до 3 месеца и банков овърдрафт. Банковият овърдрафт е представен при заемите като текущи пасиви в баланса.
Обикновените акции са класифицирани като собствен капитал. Обратно изкупени собствени акции се отчитат в намаление на собствения капитал, принадлежащ на собственици на групата до момента, в който акциите се канцелират или преиздадат – това включва платеното, включително директно относимите разходи, свързани с емитирането. Когато по-късно такива акции се преиздадат всички получени плащания, нетно от директно свързаните разходи по сделката и свързаните данъчни ефекти, се включват в собствения капитал, принадлежащ на собственици на групата.
Търговските задължения се признават първоначално по справедливата стойност и последващо се оценяват по амортизирана стойност като се използва метода на ефективната лихва.
Заемите се признават първоначално по справедлива стойност, нетно от възникналите разходи по сделките. Заемите последващо се оценяват по амортизирана стойност и всяка разлика между постъпленията (нетно от разходите по сделката) и стойността за връщане се признава в отчета за доходите през периода на заема по метода на ефективната лихва. Такси, платени за облекчения по заем, се признават като разходи по сделката до степента, до която е вероятно някои или всички облекчения да бъдат получени. В този случай таксата се отсрочва докато стане получаването. До степента, до която няма доказателство, че някои или всички облекчения ще бъдат получени, таксата се капитализира като предварително плащане за услуги и амортизира за периода на облекчението, с което е свързана.
Разходът за данък за периода включва текущи и отсрочени данъци. Данък се признава в отчета за доходите, освен до степента, до която е свързан със статии директно в собствения капитал. В този случай данъкът също се отразява за сметка на тези статии в собствения капитал. Текущият разход за данък се изчислява на база на данъчните закони, които са в сила към датата на баланса. Отсрочен данък се признава като се използва метода на задължението за временни разлики, възникващи от разликите в данъчните основи на активите и пасивите и техните балансови стойност във финансовите отчети. Отсрочен данък се определя като се използват данъчните ставки (и закони), които са в сила към датата на баланса и се очаква да бъдат прилагани, когато се реализира отсрочен данъчен актив или се урежда отсрочен данъчен пасив. Отсрочен данъчен актив се признава само до степента, до която е вероятна бъдеща облагаема печалба, срещу която могат да бъдат използвани временните разлики.
Дружеството не е разработвало програми за доходи след напускане на персонала. Дружеството отчита като краткосрочни задълженията си към персонала по неизползвани отпуски, които се очаква да бъдат използвани в рамките на 12 месеца след датата на баланса., както и неизплатените заплати.
Приходите включват справедливата стойност на полученото или подлежащото на получаване за продажби на стоки или услуги в обичайния ход на дейността на дружеството. Приходите са показани нетно от ДДС, възстановявания и отстъпки. Дружеството признава приход, когато сумата му може да бъде надеждно измерена, вероятно е бъдещи икономически ползи да потекат към него и са били изпълнени специфични критерии за всяка дейност на дружеството, описана по-долу. Сумата на прихода не се счита за надеждно оценена докато всички условности, свързани с продажбата не са били разрешени. Дружеството базира оценките си на исторически резултати, като взима предвид вида клиент, вида сделка и спецификата на всеки договор. Продажби на стоки – продажби на дребно Дружеството има магазин за продажби на дребно на трикотажни облекла и плат. Продажбите на стоки се признават, когато дружеството продаде стока на клиент. Продажбите на дребно се извършват обикновено в брой. Дружеството няма програми за лоялни клиенти. Приходи от наем Дружеството отдава под наем в собствена сграда помещения за офиси и производствени цехове. Тези услуги са предоставят по договори с фиксирани цени, като договорите обикновено са за срок от 1 до 3 години. Приходите обикновено се признават по договорните цени през периода на предоставяне на услугата. Приходи от лихви Приход от лихви се признава на времева пропорционална база като се използва метода на ефективната лихва. Когато вземане е обезценено дружеството намалява балансовата стойност до възстановимата стойност, която е очакваните бъдещи парични потоци, дисконтирани с оригиналния ефективен лихвен процент на инструмента и продължава да признава дисконтирането като лихвен приход. Приход от лихви по обезценени заеми се признава като се използва оригиналния лихвен процент.
Договори за лизинг, при които значителна част от рисковете и изгодите от собствеността се запазват от лизингодателя, се класифицират като оперативни. Направените плащания от лизингополучателя се отчитат като разходи в отчета за доходите по линеен метод за периода на лизинга. Там, където то запазва в значителна степен рисковете и ползите от собствеността, класифицира договорите като финансов лизинг. Тези договори се признават в началото по по-ниската от справедливата стойност на отдаденото по лизинг имущество и настоящата стойност на минималните лизингови плащания. Всяко лизингово плащане се разпределя между пасив и финансов разход така, че да се постигне постоянна лихва върху остатъка. Съответстващите наемни задължения, нетно от финансовите разходи, са включени в другите дългосрочни задължения. Лихвеният елемент на финансовия разход се включва в отчета за доходите по време на лизинговия договор така, че да се получи постоянен лихвен процент върху остатъка от задължението за периода. Активите, придобити по договори за финансов лизинг, се амортизират за по-краткия срок между полезния живот и срока на договора.
Дейностите на дружеството са изложени на няколко финансови риска: пазарен (включително лихвен, на справедливата стойност на лихвените равнища, на паричните потоци и ценови), кредитен и ликвиден. Общата програма на ръководството се фокусира към непредвидимостта на финансовите пазари и търси начин за минимизиране на потенциалните ефекти върху финансовото представяне на дружеството. Управлението на риск се осъществява от отдел по ликвидността по политики, одобрени от съвета на директорите. Този отдел идентифицира и оценява финансовите рискове в тясно сътрудничество с оперативните отдели. Съветът на директорите представя писмено принципи за общо управление на риска, както и написани политики за покриване на специфични области като валутен, лихвен и кредитен риск, използване на финансови инструменти и инвестиране на излишъка от ликвидността. Пазарен риск Валутен риск Дружеството няма международна дейност и не е изложено на валутен риск Валутните рискове възникват от търговски сделки и признати активи и пасиви. Риск на паричния поток и на справедливата стойност на лихвения процент Тъй като дружеството няма значителни лихвоносни активи приходите и оперативните му парични потоци са в значителна степен независими от промени в пазарните лихвени нива. Кредитен риск Кредитен риск възниква от пари и парични еквиваленти, депозити в банки и финансови институции, както и кредитни експозиции на клиенти по продажби на едро и дребно, включително несъбрани вземания и извършени сделки. През отчетния период не са били надхвърляни кредитни лимити и ръководството не очаква загуби от неизпълнение на задълженията на клиентите. Ликвиден риск Управлението на ликвидния риск включва поддържане на достатъчно пари и пазарно търгуеми ценни книжа, поддържане на разположение на възможност за финансиране чрез адекватна сума на сключени споразумения за кредитни облекчения и възможности за реализиране на търгуемите ценни книжа. Поради динамичния характер на бизнеса отдела на ликвидност на дружеството поддържа гъвкавост на финансирането чрез кредитни линии. Ръководството наблюдава прогнозите за ликвидните резерви и парите и паричните еквиваленти (виж бележка 10) на базата на очакваните парични потоци. Установени са лимити. Политиката за управление на ликвидността включва и проектиране на паричните потоци в основните валути и взимане предвид нивото на ликвидните активи, наблюдаване на нивото на задлъжнялост и поддържане на финансови планове. Таблицата по-долу анализира финансовите пасиви на дружеството и деривативните финансови пасиви, уреждани нетно, в съответни групи на базата на оставащия период към датата на баланса до договорените дати на падеж. Оповестените суми в таблицата са договорни недисконтирани парични потоци. Салда, дължими до 12 месеца, са с балансовите си стойности, тъй като влиянието на дисконтирането не е съществено.
|