Пояснения за употребата и изчертаването на условните знаци

ПОЯСНЕНИЯ ЗА УПОТРЕБАТА И ИЗЧЕРТАВАНЕТО НА УСЛОВНИТЕ ЗНАЦИ

1. С условни знаци и шрифтови обозначения, посочени в настоящия сборник се изобразяват и надписват обектите за снимане, съставляващи съдържание на едромащабните топографски карти в мащаб 1:10 000, 1:5000 и 1:2000.

2. В едромащабните топографски карти се изобразяват всички местни предмети и релефът на местността в съответствие с действителността, пределната графическа точност и възприетите норми за оптимално натоварване на картното съдържание.

3. Условните знаци са подредени по видове местни предмети в отделни групи и табла, както са посочени в съдържанието.

Знаците са подредени в три колонки по отделно за мащаб 1:10 000, 1:5000 и 1:2000. Общите условни знаци, които важат за два или три мащаба, са поставени в средата на колонките без ограничителни линии.

4. В колонката "Наименование на предмета" на всички табла на условните знаци цифрите, поставени в скоби след текста, определящ наименованието на предмета, означават номера на точките от поясненията към условните знаци.

В настоящия текст (пояснения) към условните знаци цифрите, поставени в скоби, означават номерата на условните знаци.

5. При ползуване на условните знаци важи следното правило:

всички предмети, чиито размери позволяват ясно ситуационно изобразяване в мащаба на картата, се изчертават по действителните им размери, форма и местоположение. Това се прави и тогава, когато има установени за тях условни знаци, но в този случай знакът се изчертава вътре в контура, ако самият чертеж или пояснителният му надпис не изразяват изобразявания предмет.

II. РАЗМЕРИ НА УСЛОВНИТЕ ЗНАЦИ

6. Размерите на условните знаци са дадени с големината на изображенията им, като по-важните са надписани с цифри в мм. Дебелините на ненадписаните линии са 0,16 мм. Разстоянието между отделните условни знаци, в съответствие с пределната графическа точност, не може да бъде по-малко от 0,2 мм. В случай, че изчертаването в предписаните размери става невъзможно, то по-маловажните знаци (нямащи геодезическо или ориентировъчно значение) могат да бъдат малко изместени, изпуснати или пък в изключителни случаи могат да бъдат изобразени с по-малки размери. Намаляването не трябва да бъде по-голямо от една трета от нормалните размери.

Знаците от раздела "Растителна и почвена покривка" (от № 181 до № 210 вкл.) се поставят в границите на съответните комплекси по групи, както е показано в условните знаци. Отделните групи за съответната култура се поставят в площта на комплекса на разстояние през 4-8 см. Разстоянията между площните знаци в дадената група могат за малки комплекси да се намалят на половина, като при нужда може да се намали и броят им, ако няма достатъчно място за изчертаване на цялата група.

7. В някои случаи за един и същи местен предмет са дадени два условни знака:

а) за предмети с малки размери, чиито контури не могат да се изобразят мащабно на картата;

б) за предмети с мащабно изобразени контури.

Условните знаци за един и същи местен предмет, означени с цифри 1 и 2 или в подзаглавие с тире пред текста, означават разновидност на местния предмет.

III. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА УСЛОВНИТЕ ЗНАЦИ

8. Местоположението на предметите, изобразени с условни знаци върху картата, се определя както следва:

а) за знаците, които имат правилна геометрична форма (например: кръг, квадрат, триъгълник), от техния геометричен център;

б) за знаците с перспективно изображение на предметите:

- от ъгъла, образуван от вертикалната и хоризонтална линия на знака (например: кръст (23), ориентировъчно дърво (191), бензинова станция (51) и др.);

- от средата на основата им (например: колиба (27), паметник (24), фабричен комин (35) и др.);

- от геометричния център на най-долната фигура на знака (например: параклис (19), постройки от типа на кули (18), пещи за вар (50), трансформатор (59) и др.).

9. Посочените по-горе знаци и знаците на растителната и почвена покривка и др. при изчертаването им трябва да бъдат ориентирани на север. Изключенията са дадени в поясненията към отделните групи знаци.

Перспективните условни знаци, при липсата на място за ориентирано на север изчертаване, могат да се завъртят около точката, уточняваща местоположението.на предмета на изток или на запад, докато стане възможно изчертаването им.

10. Условните знаци за местни предмети, които попадат близо до рамките на картния лист, се изчертават както следва:

а) ако геометричният център или основата на знака се намира вътре в картния лист, условният знак се изчертава изцяло;

когато геометричният център на знака покрива върха на картния лист, се нанасят само трайно стабилизираните точки от опорната и снимачната основа, с условен знак и в четирите картни листа;

б) при точно съвпадане на центъра или основата на знака с рамката на листа, знакът се изчертава напълно и на двата листа, като рамката не се прекъсва. Изключение се прави само за перспективните условни знаци, като: отделни дървета (191), кръст (23) и др., които попадат на северната или южната рамка на листа. В такива случаи те се изчертават само на северния картен лист.

IV. ЦВЕТОВЕ НА УСЛОВНИТЕ ЗНАЦИ

11. За цветове на условните знаци се използуват тези, които са показани в таблата. Допуска се изчертаването на топографските оригинали да се извърши само с черен цвят, а така също при картографското оформяване на топографските оригинали те да бъдат изчертавани и оформяни с молив, което се посочва в техническото задание, одобрено от ГУГКК.

12. Отпечатването на Едромащабната топографска карта в мащаби 1:10000 и 1:5000 се извършва в три цвята, в съответствие с настоящите условни знаци, а именно: ситуацията - в черен, релефът - в кафяв и хидрографията - в зелен цвят.

13. При бързи и специални нужди отпечатването на картата може да се извърши и в един цвят или в други цветни оформявания, но винаги по допълнителни указания на МСА - Главно управление по геодезия, картография и кадастър.

V. ОПОРНА И СНИМАЧНА ОСНОВА

14. На топографските карти в мащаб 1:10 000, 1:5000 и 1:2000 се нанасят всички точки от опорната и трайно стабилизираните точки от снимачната основа, като при изчертаването на условните знаци се спазват размерите им. С оглед да се осигури правилно оразмеряване и изчертаване на условния знак, може да се измести или изпусне образът на други местни предмети.

Съблюдава се центърът на условните знаци на точките от опорната и снимачна основа върху оригиналите да остане бод, който не следва да се тушира.

15. В районите на населените места нивелачните репери от IV клас се генерализират, като се оставя по един репер на 8-10 квартала.

16. На точките от опорната основа и на трайно стабилизираните точки от снимачната основа се надписва в ляво от знака номерът, а в дясно - надморската височина.

На нивелачните репери номерът не се надписва.

17. Когато точките имат орографско наименование, същото се поставя над условния знак на точките.

18. Нетрайно стабилизираните точки от снимачната основа (полигонови, опорни, графически засечки и височинни точки) се нанасят по изключение и при необходимост, като се надписва само надморската им височина.

19. Надморските височини на точките от опорната и снимачна основа се надписват с точност до см, когато са получени чрез геометрична нивелация и с точност до дцм - чрез тригонометрична.

20. На триангулачни точки, стабилизирани на постройки и недостъпни места, надморската височина не се надписва.

Не се надписват надморските височини на точките, разположени в гъста ситуация, особено в застроени терени.

VI. НАСЕЛЕНИ МЕСТА

21. В едромащабните топографски карти се нанасят всички постройки и съоръжения, изградени в населените места и вън от тях.

22. Постройките се подразделят на масивни и паянтови (14 и 15).

23. Масивни постройки са онези, на които основата, носещата конструкция и стените са изградени от камък, стоманобетон, бетон, тухли и други подобни материали.

24. Паянтови постройки са всички, на които носещата конструкция е дървена, стените са изградени от дървен скелет с пълнеж от тухли, кирпич, плет и други, измазани с кал или варов разтвор.

При съмнение за материала, от който са изградени, същите се класифицират като паянтови.

25. Когато няколко постройки от еднакъв тип са съединени в едно цяло, макар и с различни височини и етажност, те се изобразяват по външните контури, без да се показват вътрешните разграничителни линии.

26. Изображенията на обществените сгради с по-особено значение, като: ОбНС, училище, културен дом, болница и др. при наличие на възможност се допълват с пояснителен надпис.

27. В населените места се заснимат и изобразяват:

- за карта в М 1:2000 всички масивни и паянтови жилищни и обществени постройки, включително и тези със стопанско значение;

- за карта в М 1:10 000 и 1:5000 всички масивни и паянтови жилищни и обществени постройки, а тези със стопанско значение, само ако са с площ над 40 м².

Изключение от тези норми са постройките, имащи специално предназначение, като трансформатори, водонапорни кули и др., които се заснимат и изобразяват независимо от големината им.

28. В незастроени терени всички самостоятелни единични постройки, невлизащи в махали или групи от сгради, се заснимат и изобразяват независимо от тяхната големина и предназначение, На обитаемите се изяснява предназначението им със съкратен пояснителен надпис, например: жп кантон, почивен дом, кошара и др.

29. Строителните граници на населените места се определят, съгласно чл. 105 от Правилника за приложение на ЗТСУ, от общия градоустройствен план и се уточняват със застроителен и регулационен план, а за населени места без градоустройствен и регулационен план, от околовръстен полигон.

30. На населени места с общ градоустройствен и регулационен план или само с регулационен план, върху картните оригинали се нанасят границите определени от регулационния план, изчертани с условен знак (174). Тези граници се нанасят по външните фасади на крайните улици или по външните дворищно-регулационни линии на крайните парцели, когато няма крайни улици.

Когато населеното място няма регулационен план, нанася се околовръстния полигон, със същия условен знак.

31. В кварталите на населените места освен постройките се заснимат и изобразяват още:

- при М 1:2000 - външните фасади на отделните квартали и границите на отделните дворове, като оградите се изобразяват съобразно вида им; в случаите, когато същите не са материализирани с огради, се изчертават с плътна непрекъсната линия;

- при мащаб 1:5000 и 1:10 000 - външните фасади на отделните квартали. Когато тези фасади са материализирани с огради, изчертаването им се извършва съобразно вида на оградата, при условие, че дължината на последната е над 1 см в мащаба на картата.

Нематериализираните с огради фасади на квартали и когато дължината на материализираните е под 1 см в мащаба на картата, се изчертават с плътна непрекъсната линия.

32. При мащаб 1:5000 и 1:10 000 в кварталите на населените места не се изобразяват:

а) границите и оградите между отделните дворове в кварталите;

б) бордюри и декоративни дървета по тротоарите;

в) трайните насаждения и културни видове в отделните дворове, когато са с площ по-малка от 25 мм²; залесеността в дворовете се показва по преценка - само по-характерни дървета;

г) наименования на улици и площади не се надписват.

33. Наименованията на населените места се надписват в картния оригинал в зависимост от тяхната големина и административна категория с възприетите шрифтове.

34. Постройки с изградени основи и започнат строеж на първия етаж се означават като постройки в строеж (16).

Постройките в напреднал строеж - с изграден корпус и покрив се изобразяват като действително построени.

35. С условен знак за разрушена сграда - развалина (17) се изобразяват тези с ориентировъчно значение и обявените за паметници на културата археологически находки и се придружават с наименованието им: "Асенова крепост", "Римска стена" и др.

Малки разрушени постройки, нямащи значение на ориентир, не се изобразяват.

36. Постройките с религиозно предназначение, за които няма условен знак, се придружават с пояснителен надпис и при възможност се надписва наименованието им. Когато същите са преустроени за други цели, се изобразяват като обикновени постройки съобразно вида им.

37. Кръстът, означаващ църква (19), се изобразява винаги на най-високото място в контура на сградата, като се съблюдава линиите му да бъдат успоредни на рамките на картния лист.

38. При джамиите (20) знакът на полумесеца се изчертава така, че най-високата точка на сградата да попадне по средата на вътрешния полукръг на знака.

39. Ако най-високите точки на сградите с религиозно предназначение са и триангулачни точки, знакът на триъгълника има предимство.

40. Църквите, параклисите и джамиите се придружават с наименованията им, ако те са популярни сред местното население и има възможност да се надпишат.

41. Всички християнски и иноверски гробища се изобразяват на картите с условен знак (21). Гробищата, които не са оградени с материална ограда, се оконтуряват винаги с непрекъсната линия. Пръснати дървета в района на гробището се отразяват с условен знак (192), поставен между кръстчетата.

42. Паметник, скулптурна фигура, братска могила и лобно място се означават с условен знак (24). Същите местни предмети от национално значение се придружават с пояснителен надпис като: "Руски паметник", паметник "Васил Левски" и др.

43. Бетонни колони или каменни стълбове с височина над един метър, имащи маркировъчно или ориентировъчно значение за някое историческо събитие, се отразяват върху картата с условен знак (25).

44. При изобразяване на метеорологични станции (26) условният знак се поставя в средата на комплекса, отреден за нуждите на станцията. Ако в комплекса има сграда, знакът се поставя на мястото на най-високата й част, ако размерите позволяват.

45. Колиби и кошари с основи от камък, тухли или кирпич се заснимат, само ако са вън от населените места с условен знак за паянтово жилище и с пояснителен надпис "кош." или "кол.".

46. Оранжерийните остъклени производствени блокове се изчертават с условен знак (29), а всички стопански и административни постройки - според вида им по действителните им размери.

Общият комплекс на оранжериите се придружава с пояснителен надпис, като: "оранжерия за зеленчуци", "оранжерия за цветя" и др.

47. Парници от приземен строеж в зеленчуковите градини и при други култури се изобразяват с условен знак (31) и то само тези, които са построени на постоянни места. Придружават се с пояснителен надпис.

48. От пчелините (34) се изобразяват само тези, които са установени на постоянно място и кошерите са на брой повече от 10.

По-големите пчелини се изобразяват мащабно и се придружават с пояснителен надпис "пчел.".

49. Спортни комплекси, стадиони, колодруми, хиподруми и други се изобразяват в обобщени форми мащабно и се придружават с пояснителен надпис.

50. Минерални бани се изобразяват като постройки съобразно вида им. Когато минералният извор е вътре в банята, условният му знак се поставя в знака на постройката. При малки размери на постройката се показва само извора с пояснителен надпис "мин."

51. Воденици, дъскорезници, тепавици и други подобни съоръжения се изобразяват като постройки и се придружават с пояснителен надпис "вод.", "дъскор.", "теп." и др.

52. Асфалтови и бетонни площадки се изобразяват по действителните им размери и се придружават с пояснителен надпис - "А" или"Б".

53. Военни укрепления, постройки и съоръжения, както и всякакви комуникации, водещи към тях, не се изобразяват.

VII. ПРОМИШЛЕНОСТ

54. На картните оригинали в мащаб 1:10 000, 1:5000 и 1:2000 се нанасят всички промишлени предприятия - постройки и принадлежащите към тях съоръжения, заснети мащабно и със съответно предвидените за тях условни знаци.

Местни предмети, за които няма предвиден условен знак и трайно заемат площ, която позволява да се отрази в мащаба, се оконтуряват и поясняват с надпис.

55. Условните знаци на всички промишлени обекти и съоръжения се нанасят на картата, ориентирани на север с изключение на условния знак на вход на минна галерия (38), който се поставя по посока на минната разработка.

56. Заводските и фабрични комини (35) се нанасят по ситуация с ориентиран и центриран условен знак. Нанасят се всички комини с височина над 5 м, като височината не се котира.

Комини с голяма площна основа се ограждат по ситуация и в заградената площ се поставя условният им знак.

Когато предприятието има повече комини и те са толкова близо един до друг, че изобразяването им с условен знак е затруднено, тогава се показва най-високият от тях или се изобразяват по-характерните.

57. Проучвателни шахти и шурфове се изобразяват с условен знак (39), поставен в центъра на тяхната хоризонтална проекция. В случай, когато над шахтите има постройки, условният знак се поставя в контура на постройката.

58. Табани, заемащи площ по-малка от 0,5 см² върху съответната карта се изобразяват с условен знак (41), а всички останали с по-голяма площ се заснимат по ситуация, котират се и се изчертават само с удебелени хоризонтали. Заемащите голяма площ се поясняват с надпис "табан".

59. Нефтените кладенци без и с кула се нанасят на картните оригинали на действителните им места. Ако са много на брой и гъсто разположени, се прави подбор, като първо се нанасят най-крупните и тези в експлоатация.

60. Цистерни и газови резервоари (44) - нанасят се само големите цистерни за обществени и промишлени нужди. При течни горива запълнената част на знака е отдолу, а при газ - отгоре.

61. Геоложки канавки или ровове (45) с дължина 1,5 см по картата, с широчина до 5 м за М 1:10 000 и до 3 м за мащаб 1:5000 се изобразяват с една линия, а в М 1:2000 - във всички случаи по действителната им широчина с две линии. Геоложките канавки се поясняват с надпис "геол.", поставен успоредно на дължината им. Когато ровът не е направен за геоложки нужди, се поставя пояснителен надпис "окоп".

62. С условен знак (46) за открити солни разработки и пояснителен надпис "сол." се оконтурява цялата площ на солодобивните полета, като отделните тирове не се нанасят.

Солни разработки за добиване на каменна сол се изобразяват като кариери или мини, съобразно вида на разработката.

63. Големи торфени находища (47) се оконтуряват с граница (177) и върху площта им на едно или няколко места се поставя условен знак за торф.

64. Откритите разработки и разровени места - условни знаци (48) и (49), като: кариери за камъни, пясък, глина и др. се изобразяват с действителните им граници, като се придружават с пояснителен надпис за вида на изкопаемите (камък, пясък, глина и др.). На характерни места в по-големите разработки и разровени места се надписват надморски височини.

Детайлно изобразяване на неравностите при голямоплощни открити разработки се извършва само, ако това е указано в техническото задание.

65. Бензиностанциите се изобразяват на картите в мащаб 1:10 000 и 1:5000 с условен знак (51) само, ако се намират вън или в покрайнините на населените места.

В М 1:2000 се изобразяват всички постройки на бензиностанциите мащабно, а условният знак се поставя на мястото на помпите.

66. В пристанищни, гарови и индустриални райони в мащаб 1:2000 се заснимат неподвижните портални, мостови и повдигателни кранове (52 и 53) по действителните им размери, като изчертаването на условния знак се ориентира по протежението на релсовите пътища.

67. Със знака на естакада (54) се означават в картите в М 1:5000 и 1:2000 всички съоръжения от типа естакади, на които се извършва натоварване и разтоварване на изкопания материал от минни галерии, открити разработки или при направа на големи насипи. По тях може да бъде построена и линия за вагонетки.

68. Бетонирали или облицовани канали на или без подпори, за пренасяне на хвост в хвостохранилище се изобразяват с условен знак (134), като се поставя пояснителен надпис "хвост".

69. Линията на нивото на хвоста в хвостохранилищата се заснима и отразява в картите като бреговата линия на язовири и езера, изчертана с черен туш. Вътре или до хвостохранилището се поставя пояснителен надпис "хвостохранилище".

70. Пречиствателните кули в хвостохранилищата се изобразяват с условен знак (161) за командна или водонапорна кула. Ако кулите имат размери над 1,2 мм² в мащаба на картата, същите се заснимат мащабно, като се поясняват с надпис "пречиствателна кула".

VIII. НАДЗЕМНИ ПРОВОДИ

71. Електропроводите се нанасят съобразно материала и вида на стълбовете. На картите в М 1:5000 и 1:2000 стълбовете по всички електропроводи се изобразяват на действителните им места. Единични стълбове без проводници не се нанасят.

При изобразяване на П-образни ферми двата стълба на конструкцията се нанасят на действителните им места. При по-малки разстояния между тях се осигурява интервал 0,5 мм за свободно изчертаване на линията на електропровода. Така се постъпва при трикраки и четирикраки ферми.

На картата в М 1:10 000 се заснимат по местоположение само фермите, а стълбовете се нанасят по условен знак.

Електропроводи, които минават през населени места, не се изобразяват.

При изобразяване на електропроводи и съобщителни линии, минаващи през горски просеки, условният знак на просеката се запазва. Ако през просеката минават няколко паралелни линии и мястото не е достатъчно за изобразяването им, то тогава условният знак за просека не се изобразява.

72. Всички надземни тръбопроводи с местно значение (топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи, хвостопроводи и др.) се изобразяват с условен знак (60) и то само когато са с дължина над 10 мм в мащаба на картата и се допълват с пояснителен надпис. Строящите се тръбопроводи се показват като такива в експлоатаеия.

73. Подземни проводи и съоръжения не се заснимат, но в М 1:5000 и 1:2000 се нанасят всички шахти по тях по положение.

74. Съобщителните линии, минаващи покрай пътища на разстояние до 3 мм на картата, измерено от банкета на пътя, се изобразяват само с части от условния знак, дълги 1-2 см при влизане и излизане от населените места и при рамките на картния лист. Ако линията минава на разстояние над 3 мм в страни от пътя, изобразява се цялостно.

Съобщителните линии в населените места не се изобразяват.

IX. ТРАНСПОРТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

А) Железопътни линии

75. На картните оригинали в М 1:10 000,1:5000 и 1:2000 се нанасят всички жп линии (включително и вътрешнозаводските, въжените и зъбчатите) с техните съоръжения, така както са в действителност. Броят на коловозите се изобразява с вертикалните чертички на условните знаци (68) и (69).

76. При изчертаване на условния знак за жп линии се съблюдава средата на знака да съвпадне с оста на линията.

77. Стълбовете на електрифицираните жп линии в мащаб 1:10 000 и 1:5000 се поставят по условен знак, а в М 1:2000 - на действителните им места.

78. Изкопи, насипи и подпорни стени по жп линии се изобразяват:

- в М 1:10 000 - когато относителната им височина е над 1,5 м;

- в М 1:5000 и 1:2000 - когато относителната им височина е над 1 м.

Дължината на късите и дългите щрихи при изчертаването на изкопи и насипи покрай жп линии е в зависимост от заложението им. В краищата изкопът и насипът завършват в нулева точка

При много стръмни склонове откосите се изобразяват само с къси щрихи.

При големи заложения късите щрихи стигат най-много до 1/3 на дългите.

79. Тунелите (76) се показват с двата изхода, като се свързват с пунктирни линии — идейно, т.е. на картата не се показва точното местоположение на вътрешността на тунела.

80. В района на гарите и промишлените райони се нанасят всички жп линии, ако е възможно да се осигури 0,3 мм светло поле между условните знаци на отделните коловози. Ако това е невъзможно, броят на условните знаци за отделните линии се намалява и то така, че да се покрива действително заетата площ в района на гарата, като при всички случаи основната проходна п линия и външните линии се изобразяват на действителното им място (79 до 84).