Позиции по ключови теми от дневния ред на срещата, към които се придържа българската делегация

• 
  Оперативност на Конвенцията - периодичност и др.;
  
• 
  Пети национални доклади;
  
• 
  Защитени територии;
  
• 
  Биологично разнообразие и климатични промени;
  
• 
  Оценка, достъп и разпределение на генетичните ресурсите
  
• 
  Планини и биоразнообразие;
  
• 
  Селско стопанство и биоразнообразие;
  
• 
  Гори и биоразнообразие;
  
• 
  Морско биоразнообразие;
  
• 
  Финансови ресурси и финансов механизъм;
  
• 
  Биогорива и биоразнообразие;
  
• 
  Чужди инвазивни видове;
  
• 
  Биоразнообразие и вътрешни водни басейни;
  
• 
  Връзка на Конвенцията с други конвенции и международни организации- инициативи, ангажименти, партньори
  
• 
  други
  

Във връзка с решение IX/9 на Конференцията на страните-членки в Бон, Германия, през 2008 г., страните бяха окуражени да пристъпят към ревизия и адаптиране на Стратегическия план.

България участвува и подкрепи Проекта на Заключенията на Съвета на министрите по околна среда през март 2010 г. и ще продължи да участвува в процеса на изготвяне на Стратегическия план за опазване на биологичното разнообразие след 2010 г., както и в конкретните инициативи и дейности по неговото изпълнение.

Цели и елементи на новия Стратегически план:

• 
  обхват – Обхваща състоянието, тенденциите и сценария за биологичното разнообразие, във връзка с трите цели на Конвенцията и функциите на екосистемите, свързани с последствията за човешкото благосъстояние.
  
• 
  визия - До 2050 г. дългосрочната визия е биоразнообразието и екосистемните услуги – неговият природен капитал - да бъдат опазени, оценени и възстановени по най-подходящия начин, поради изключитвлната им стойност и заради огромното им значение за човешкото благоденствие и икономически просперитет, за да се избегнат катастрофалните промени, причинени от загубата на БР.
  
• 
  мисия - Главната цел е да се спре загубата на биоразнообразие и деградацията на екосистемни услуги в рамките на ЕС до 2020 г., същите да се възстановят, доколкото е възможно, както и да се увеличи приносът на ЕС за намаляване загубата на биоразнообразие.
  
• 
  стратегически цели и задачи до 2020 - включва и набор от подцели, ориентирани към различните сектори, проблемни ситуации и екосистеми и дефинира показателите за изпълнението на главната цел с краен срок 2020 г. Стратегията е насочена към интегриране на БР във всички свързани вътрешни и външни политики на глобално, европейско, национално и регионално ниво и схеми за финансова помощ на развиващите се страни.
  
• 
  въвеждане, мониторинг, преглед и оценка
  
• 
  поддържащи механизми
  

България е изразила принципна подкрепа на необходимостта от общ документ, който да определя визията, целите и политиките по отношение на биоразнообразието; потвърждава ангажираността си да координира с научните страни, неправителствените организации и бизнеса работата за постигане на напредък и за изпълнение на новия Стратегически план за опазване на БР.

Стратегическият план ще допринесе за по-ефективно прилагане на Конвенцията за биологично разнообразие.

Стратегическия план ще осигури основа за развитие и засилване на комуникациите, образованието и връзките с широката общественост.

Приоритетно значение България отдава на прилагането на трите цели на Конвенцията – опазване; устойчиво ползване на БР и справедливо и безпристрастно разпределение на ползите от оползотворяване на биологичните ресурси. Това са и най-важните предизвикателства пред съвременното общество.

Усилията на България включват спиране загубата и доколкото е възможно възстановяване на БР и екосистемни услуги и преодоляване на заплахите, пред които то е изправено в резултат на човешката дейност и развитието на обществото.

България потвърждава ангажираността си да координира с научните страни, неправителствените организации и бизнеса работата за постигане на напредък и за изпълнение на новия Стратегически план за опазване на БР с неговите мисия с краткосрочни цели до 2020 г. и дългосрочна визия до 2050 г.

По отношение готовността за поемане на финансови ангажименти, свързани с биоразнообразието и времевата рамка за изпълнение на поетите ангажименти, държавите-членки единодушно споделят становището, че на COP 10 трябва по-ясно да се подчертае приноса на ЕС досега, а именно осигуряването на директно или косвено финансиране за биоразнообразието, като в това число се добавят и поетите ангажименти за преодоляване на климатичните промени.

В тази връзка всички делегации подкрепиха предложението на председателството за подход в преговорите, при който ЕС да отчете необходимостта от това развитите страни да подпомогнат мерки за опазване на биоразнообразието в развиващите се страни, като конкретните обхват и начин на подпомагане се договорят в периода непосредствено след СОР 10.

Страните-членки се обединиха още около предложението на председателството по време на СОР 10 да се инициира процес за постигане на устойчиво финансиране за целите на КБР. Ще бъде предложена и индикативна времева рамка за изпълнение на процеса, ориентирана към СОР 11 и Срещата на върха „Рио+20”, които ще се проведат през 2012 г.

• 
  по-нататъшно разработване на индикатори и цели на стратегията за мобилизиране на ресурси (реформиране, отстраняване и пренасочване на вредни за биоразнообразието субсидии; мобилизиране на средства от частни източници; интегриране на биоразнообразието във финансово-икономическите системи и използване на пазарни инструменти за целите, свързани с опазване на биоразнообразието);
  
• 
  предприемане на задълбочен анализ на финансовото въздействие от новия стратегически план и от поетите конкретни ангажименти, като се проучат всички възможни източници на финансови средства, които биха могли да бъдат използвани за периода 2010-2020 г.;
  
• 
  преценка относно мерките, които може да се предприемат с наличните (и вече предвидени) ресурси и оценка на необходимостта от допълнителна подкрепа, тясно обвързана с поетите ангажименти;
  
• 
  проучване на механизмите за подобряване прилагането на КБР: болшинството държави-членки изразиха скептицизъм относно необходимостта от приемането на протокол за прилагането и предпочетоха позицията на ЕС по отношение на конкретните механизми да остане „отворена”;
  
• 
  доразвиване на възможностите, предоставяни от други международни процеси (като Конференцията за устойчиво развитие на ООН; РКОНИК; процеса REDD; Съглашението от Копенхаген).
  

При настоящата икономическа ситуация Общността не може да се ангажира с допълнително финансиране, освен определеното такова в рамките на дефинираната финансова рамка на ЕС. Поради тази причина към въпроса за обезпечаване целите на КБР следва да се подходи по различен, по-всеобхватен начин, като се разгледат алтернативни начини на подпомагане и мобилизирането на допълнителни източници на финансиране. В тази връзка се налага необходимостта от гъвкави подходи, при които страните да имат възможност да избират най-подходящите за техните условия механизми за мобилизация на ресурси, както и така различните форми на техническа помощ като изграждане и укрепване на капацитет, трансфер на технологии и др.

В допълнение, по-голямо внимание следва да се отдели на прилагането на мерки, водещи до намаляване на разходите за възстановяване на биоразнообразието и по-специално на превантивните мерки. Основна сред тях трябва да остане интегрирането на политиката за опазване на биоразнообразието в останалите секторни политики (като новата селскостопанска политика на ЕС напр.), като финансирането, свързано с биоразнообразието се разглежда в контекста на устойчивото развитие (борбата с бедността и постигането на целите на хилядолетието за развитие).

Позиция:

България продължава участие в дискусиите и ще подкрепи ревизираните общоприети текстове сред другите държави членки на ЕС.

България е ратифицирала и прилага и свързаните с Конвенцията по биоразнообразие други конвенции и споразумения към тях за опазване на видовете от дивата флора и фауна, и цели укрепване на съвместни действия и координация помежду им. МОСВ е координиращ орган на Конвенция по влажните зони с международно значение – Рамсарска; Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна – CITES; Конвенция за опазване на световното и културно наследство - UNESCO; Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания – Бернска; Конвенция за съхраняване на мигриращите видове диви животни – Бонска.

България подкрепя засилването на взаимодействието и го доказва на национално ниво с прилагането и укрепване на съвместните дейности на Трите конвенции от Рио.

Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР), рамковата Конвенция по изменението на климата (РКОНИК) и Конвенцията за борба с опустиняването (КБОООН), познати като Конвенциите от Рио на ООН, доказват необходимостта от тясно сътрудничество и интеграция с други, отнасящи се до тази област инструменти и процеси, като възможен начин за обхващане и решаване на много глобални проблеми.

На КС е необходимо да се определят начини да се гарантира приноса на КБР към процеса, с основна цел максимално увеличаване на взаимните ползи и постигане на по-голямо единодействие между политиките по отношение на изменението на климата и биологичното разнообразие.

Подкрепяме предприемане на спешни мерки за адаптация и смекчаване на въздействието на климатичните промени върху видовете от дивата флора и фауна и техните местообитания.

Подкрепяме работата по намаляване на емисиите от обезлесяването и деградацията на горите (REDD+ програмата).

На 9-тата КС се прие Международният режим за генетичните ресурси да съдържа някои задължителни елементи, а също и международни стандарти по отношение на националните закони и практики за достъпа, свързани с мерки в подкрепа на прилагането. Това се изразява в национална оценка на ресурсите, резултатите от която да бъдат известни в КБР; международните стандарти да бъдат отразени в национален закон и добри практики; да бъдат определени опростени процедури при оценка на не-търговски ресурси и др.

ЕС е фокусирал усилията си върху разработване и прилагане на Протокол за Достъп до и споделяне на ползите от генетични ресурси (ABS), който да гарантира прозрачност, правна сигурност и предсказуемост по отношение достъпа до генетични ресурси и същевременно да осигури честно и равнопоставено споделяне на ползите от оползотворяването на тези ресурси.

Позиция:

Понастоящем Комисията води преговори по бъдещия Протокол от името на ЕС, въз основа на приетия през октомври миналата година мандат. В хода на преговорите се очертават ключови спорни въпроси, по които ЕС следва да прецизира позицията си, тъй като се намира в относителна изолация спрямо другите партньори, а именно:

• 
  възможността за установяване на процес извън Протокола, който може да включва доброволни ангажименти за споделяне на ползите от нови или съществуващи употреби на генетични ресурси, предшестващи влизането в сила на Протокола за ABS
  
• 
  ЕС да се съгласи Протоколът да включва мерки за злоупотребата с традиционното познание, само ако страните разполагат с достатъчно гъвкавост при прилагането им на местно ниво и ако тези мерки бъдат преразгледани в светлината на резултатите от преговорите в Световната организация за интелектуалните права.
  
• 
  мерките да са доброволни, да бъде изключено познанието, което е обществена собственост и прилагането да бъде преразгледано в контекста на преговорите в Световната организация за интелектуалните права
  
• 
  текстовете на Протокола в частта за традиционното познание, по които за момента няма финален документ.
  

Процесът за създаване на Mеждуправителствена научно-политическа платформа по въпросите на биологичното разнообразие и екосистемите е резултат на Решение IX/15, параграф 8 на Конференцията на страните-членки в Бон, Германия през 2008 г. и се очаква да бъде приключен от Министерския сегмент от 27-29 октомври 2010 г. на 10-тата Конференция на страните-членки в Нагоя, Япония. Това решение отбеляза необходимостта от въвеждане на научната информация във всички конвенции, свързани с биологичното разнообразие и укрепване на ролята на Спомагателния орган по научните, техническите и технологичните въпроси (SBSTTA) на Конвенцията.

Очаква се новата, независима Платформа да спомогне за по-добро информиране и предоставяне на научни данни и резултати на хората, които взимат политически решения за опазване на глобалното биологично разнообразие.

България се присъедини към инициативата (още при предлагането й от Френското правителство) и е изказвала позиции за финализиране и одобряване на концепцията, тъй като това ще спомогне за цялостна визия върху промените и оценката на състоянието на видовете и екосистемите по света.

България подкрепя създаването на Междуправителствена научно-политическа платформа по въпросите на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, което ще допринесе за укрепване на научно-политическото взаимодействие в областта на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, повишаване ролята на науката и използване на научнообосновани подходи при вземане на решения, като крайната цел е дългосрочното осигуряване на благоденствие и развитие на обществото при опазване и устойчиво управление на природните ресурси.

Очаква се изготвяне на правилник за работа и следващи стъпки, които да се разглеждат на първата среща на Платформата, което ще се предложи на гласуване за провеждането и в началото на 2011 г.
Морски защитени територии

Подчертана е необходимостта от мерки за опазване на биологичното разнообразие в морските територии, важността от създаване на глобална оперативна база от научни данни (което е свързано и с гореописаната Платформа) и се очаква да се очертаят следващите стъпки на това развитие.

ЕС счита, че направлението е особено важно във връзка с климатичните промени, използването на живите морски ресурси и установяване на защитени морски територии извън националната юрисдикция на държавите.

Позиция:

България ще подкрепи позицията на ЕС за опазване на БР в морските защитени територии и обявявяне в гласувания вече срок - 2012 г. - на морските НАТУРА 2000 зони.

БР в планините играе основна роля за подържане на световната околна среда, вкл. икономически, социален и културен сектор, свързано със замърсяването на въздуха, инвазивните видове, климатичните промени, туризма, горите и земеделието, защото планините са ¼ от земната повърхнност. Обръща се внимание на опазване на ендемичните видове. Изисква се наблюдение и оценка на промените, деградацията, туристическия натиск.

Има широк консенсус между страните, в резултат на който на срещата на Спомагателния научен орган (SBSTTA) в Найроби през м. май т.г. е изработен документ, който България (като страна на ЕС) ще подкрепи.

Разглеждат се текстове за ролята на водните басейни в екосистемните услуги; в борбата с бедността; управление на ресурсите им; усилия за опазване и възстановяване на екосистемите; мултиплициране на ползите за БР от намаляване на деградацията и разрушаването на влажните зони и намаляване на газовите емисии; адаптационни и смекчаващи мерки за климатичните промени; устойчив капацитет на влажните зони и усилване на съвместните действия с дейности в защитени територии.

На SBSTTA-14 в Найроби с постигнато съгласие е изготвен документ, предаден за одобрение в Япония, за който има обобщена позитивна европейска позиция и България ще подкрепи текстовете.

Бизнес средите, включително малките и средни предприятия, могат да играят важна роля за прилагането на КБР, както е посочено в Решение VIII/17 КБР относно участието на частния сектор. Комисията е поела ангажимент и призовава към постоянни усилия за повишаване на информираността, относно предимствата, които могат да бъдат спечелени от защитата на биологичното разнообразие, както и за насърчаване на по-нататъшното използване на пазара, корпоративната отговорност и регулаторните схеми, за подкрепа на бизнеса с оперативни средства и за насърчаване на нови стимули за развитие на публично-частни партньорства.

България подкрепя общата позиция на държавите-членки на ЕС.

ЕС подкрепя изцяло подготвения документ, като обръща внимание особено на позитивните мерки, различни от създаването на пазари и предоставянето на субсидии. Насърчава се устойчивото производство и потребление, вкл. чрез инициативата „Бизнес и БР”, стандартизационни схеми, зелени обществени доставки и други стимулиращи схеми за повишаване на секторната интеграция, като се вземат под внимание икономическите аспекти на БР.

България подкрепя общата позиция на държавите-членки на ЕС.

След прогреса на 3-тата среща по програмата за защитените територии в Найроби през м. май, настойчиво се изисква от държавите-членки, Комисията, други държави и организации, както и от частния сектор, да се обмислят начините за осигуряване на нови финансови средства в подкрепа на изпълнението на КБР и дейностите за спиране на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб, посредством иновативни механизми и допълнителни източници. Концепцията за плащания за екосистемни услуги и възможностите, предвидени по време на конференцията в Бали на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, за въвеждане на плащания за намаляване на емисиите от обезлесяването и деградацията на горите, бяха възприети по различен начин.

Силовите отрасли на икономиката (промишленост, енергетика, транспорт) доминират и, въпреки изискванията по отношение на околната среда, които се поставят за тяхното развитие, оказва се, че това е недостатъчно и са необходими специални усилия и целенасочена политика, която да доведе до намаляване и компенсиране за негативното въздействие, поставяне на по-високи екологични стандарти и развитие на т. н. „зелена икономика”.

Позиция:

България подчертава важността на екосистемните услуги, които определят в голяма степен благосъстоянието на обществото и възможностите за икономическо развитие, основано на естествените биологични ресурси и акцентира на тяхното оценяване и остойностяване, за да бъдат използвани като източник на икономически стимули за опазване на БР и за тяхното собствено опазване и управление, като се прилага принципа на устойчивостта, т. е. ползването да не надвишава възможностите за възстановяване на ресурсите, свързани с тези услуги.

България подкрепя изискването за устойчив капацитет, адекватно финансиране и усилващо се мобилизиране на ресурсите от всички възможни публични и частни сектори, включващи иновативни финансови механизми (вкл. Продължаване на Life Web-инициативата, Зелен механизъм за развитие).

Р България подкрепя текст, с който да се предоставя по – широка възможност за реакция и гъвкави подходи и решения, съобразно конкретните условия от страна на държавите.

В последните години чуждите, неместни видове се оценяват като втората по важност причина за загуба на биологично разнообразие след разрушаването и загубата на местообитания. Особено голям е ефектът върху изолираните екосистеми и островите. Глобализацията на икономиката води до значително повишаване на броя на въведените чужди видове и има непредвидими, често силно негативни последици за местното биологично разнообразие на дадена територия.

Набляга се върху необходимостта от преодоляване на съществуващите пропуски и несъответствия в международната регулаторна рамка и в този контекст се приема спешната необходимост от Стратегия на ЕС относно инвазивните видове, както и от ефективна система за ранно предупреждение, ефективни механизми и ответна реакция на равнище ЕС.

Позиция:

ЕС подкрепя подготвения от SBSTTA-14 документ, в който се предлага създаване на Ad hoc група за разработване на ръководство с международни стандарти, като се обърне особено внимание на опасността, свързана с използването на чужди видове като домашни любимци – аквариумни и терариумни видове, жива стръв и жива храна.

По отношение на чуждите видове, използвани за производство на биогорива и карбонфиксация, ЕС настоява за стриктно прилагане на принципа на предпазливостта, във връзка с опасността от непредвидими вреди за околната среда, обществото и икономиката, предвид липсата на опит и данни за последствията при използването на тези видове на големи площи.

България подкрепя позицията на ЕС

Във връзка с Декларацията на ООН за правата на местните хора, приета на Генералната асамблея на ООН на 13 септември 2007 г., се обсъжда страните по Конвенцията надлежно да отчитат тези права, така както са определени в съответните разпоредби, особено по отношение на традиционните познания и генетичните ресурси, с цел да се улеснява изпълнението на ангажиментите им по линия на КБР.

България ще подкрепи координираната позиция на ЕС по този въпрос. Очаква се преглед и ревизиране на текстовете на Многогодишната програма за въвеждане на чл. 8j с цел ефективност и съответствие с др. клаузи; наблягане на фундаменталната роля на индикаторите (преглед и цели до и след 2010 г.); участие и въвеждане на по-широк кръг от местни общности; допълнителни дискусии за връзките със защитените територии и с климатичните промени.

Друг засегнат въпрос е необходимостта да се адресира по спешност и приоритет въпроса за производство, потребление и търговия на биогорива и биомаса, свързаните с това проблеми, в контекст на опазване и устойчиво ползване на биоразнообразието и екосистемите.

Осигуряването на достатъчно и устойчиво производство на хранителни продукти в световен мащаб, в контекста на нарастващото търсене на храни, и широко разпространената и нарастваща употреба на хранителни и нехранителни култури за производство на биогорива, биоенергия и за други видове употреба, изразява дълбоката загриженост във връзка с тревожната скорост на загуба на земеделско биологично разнообразие, включително осигуряваните от него услуги за дивата природа и местообитанията.

Позиция:

България подкрепя координираната позиция на ЕС по този въпрос.

2010 г. е обявена за Международна година на биологичното разнообразие и темите, свързани с нейното отбелязване и резултатите от достигането и включването на широката общественост в събитията и инициативите на страните-членки, все още се осъществяват, което води до документ, подлежащ на много допълнения до октомври.

Очаква се укрепване на връзките и информирането на местните общности; продължаване на инициативата “Зелена вълна” (засаждане на дървета от ученици), в която тази година България се включва за първи път; засилваща се информационна кампания за новия Стратегически план 2011-2020 г.; осъществяване с НПО и научни организации на дейностите по Програмата на защитените територии; по-голям брой страни да подкрепят дейностите на Комисията по образование (CEPA) към конвенцията

Позиция:

България подкрепя координираната позиция на ЕС по гореизброените теми

Вече е известен следващият домакин на 11-тата Конференция на страните-членки на КБР – това е Индия. Предложението е тя да съчетае подготовка и организация със Секретариатите на всички Конвенции от Рио и да се отбележи и юбилея “20 години от подписването на Конвенцията по биологично разнообразие”.

България с останалите държави-членки на ЕС има изготвена позиция с предложение COP 11 да се проведе в началото на 2012 г.

Изразено е удовлетворението от работата на Научния орган; набляга се на работата му по новия Стратегически план и връзките между трите Конвенции от Рио.

Отразена е необходимостта от промяна на периодичността и продължителността на всяка среща. Поради финансови причини, срещата през 2010 г. беше само 7 дни, които се оказаха недостатъчни за дооформяне на документите. Трябва да продължи регулярността на срещите на SBSTTA между всяка COP.

В предвидения за приемане документ са засегнати темите:

- изграждане на връзки между SBSTTA, предложената за приемане Платформа (IPBES) и др. организации, свързани с БР на международно, регионално и национално ниво;

- анализ на решенията от COP, с цел определяне на възможни дублирания в съдържанието на решенията

- изясняване на финансовия механизъм с Изпълнителния секретариат

- повишаване ролята на националните координатори при въвеждане на Стратегическия план 2011-2020 г. и процесите по екосистемните услуги

- националните координатори на SBSTTA да представят национални доклади, които да са солидна база за докладите на координаторите на Конвенцията

- Бюрото на SBSTTA, с цел осигуряване на средства, да организира срещи с Бюрата на Конвенциите за изменение на климата и борбата с опустиняването и с др. конвенции, свързани с БР, като се осигури издаване на информационни бюлетини на 6-те езика на ООН

- осигуряване на солидна научна и техническа база за изследвания и резултати за климатичните промени, инвазивни видове

-подпомагане на развиващите се и страните в преход в подготовка на докладите

- повишаване ролята на информационния механизъм (CHM)

Позиция:

България подкрепя координираната позиция на ЕС по гореизброените теми.