Позиция на нс на бсп относно усвояването на средствата от европейските фондове

Състояние на изпълнението на програмите и проектите

За последните осем месеца страната ни се е сринала от 14-то до 26-то, предпоследно, място по усвояване на средствата по оперативните програми.

За периода 2007-2009 г. са договорени 2,6 млрд евро – или 339 евро на човек.

Това предизвиква сериозно безпокойство у Европейската комисия. В писмото на генералния директор на ГД „Регионална политика” до министъра за европейските фондове от 23.04.2010 се посочва:

„Един от общите изводи е, че като цяло усвояването остава под заложените цели. Договарянето е в стагнация и през изтеклия период увеличението е едва 1%, което означава, че през последните осем месеца нивото на договаряне е нараснало от 24% до едва 25%. Нещо повече, тези цифри включват всички договори по инструмента JEREMIE, който не е регистрирал напредък през това време. Ако изключим договорите по JEREMIE, нивото на договаряне е под 22%.”

Безпокойство у ЕК буди изоставането на България в ключови за европейската политика на растеж и заетост области, като икономическо развитие и транспорт, където договорените и съответно платените средства са на много ниско равнище. Относително по-високо е договарянето по програмите за развитие на селските райони и рибарството, но там изпълнението и плащанията по проектите са забавени. По структурните фондове програмите за техническа помощ (договорени 41%) и административен капацитет (40%) се развиват с по-добри темпове, но това са програмите с най-малък ресурс и по-ограничен характер.

Средно за страните от Централна и Източна Европа най-висок е процентът на договаряне на средства за здравеопазване – 95%, изследвания и иновативни проекти - 83%, развитие на човешките ресурси - 77% от предвидените средства за 2007-2009 г. За България тези средства съответно са – 0% за здравеопазване и за енергийни проекти, 46% за развитие на човешките ресурси.

Забавяне на изпълнението на проекти се наблюдава по всички оперативни програми, като най-сериозно е забавянето по най-големите инфраструктурни програми – „Транспорт” и „Околна среда”. Следва да припомним, че ние защитихме тези оперативни програми в много кратки срокове, успяхме да го направим за разлика от много други страни в края на 2007 г.. Беше създадена и една добра подготовка, която гарантираше усвояването на средствата по правилото „М + 3, М + 2”, т.е. нашата цел беше по-голяма част от проектите да бъдат одобрени до юни 2010 г.

Реалното изпълнение на проектите, които са финансирани от ОП „Околна среда” е силно затруднено и тяхното успешно приключване в рамките на заложените срокове е практически невъзможно. МОСВ предприе пълен преглед или т.нар. скрининг на 187 проекта във водния сектор по Приоритетна ос 1. Това създаде несигурност както у общините бенефициенти, така и у потенциалните фирми изпълнители по проектите. МОСВ бе въвело и временна мярка за преустановяване на провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки и сключването на договори с изпълнители, до провеждане на пълния преглед на всички проекти, което съществено забави и процеса на физическо изпълнение на програмата. Забавена е подготовката и изпълнението на проекти в сектор отпадъци по Приоритетна ос 2. По Приоритетна ос 3 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие” отново е налице сериозно забавяне на процедурите.

Наблюдава се бездействие и липса на ясна визия и политика по отношение управлението на европейските средства и в сектор Транспорт. Забавени са графиците и фактическото изпълнение на проектите, предвидени за финансиране по ОП „Транспорт”. Най-силно безпокойство буди натрупаното сериозно забавяне на железопътните инфраструктурни проекти, които по мнение и на ЕК до октомври 2009 вървяха с добри темпове. Макар че през м. октомври 2009 г. стартира търг за строителството жп линията Пловдив-Бургас, процедурата беше забавена с шест месеца, а в последствие бе отменена под предлог, че финансовите предложения надхвърлят бюджета на проекта! Има сериозно забавяне от приетия график за изпълнението на другия приоритетен жп проект - този за Модернизацията на жп линията София-Пловдив. Към настоящия момент дори не е стартирала подготовката на тръжната документация за възлагане на строителството. Това означава, че реалното изпълнение на този обект няма да стартира по-рано от средата на 2011 г. .

В края на миналата година на управляващите органи на оперативните програми беше позволено да ревизират прогнозите си за изпълнение за 2010 г. И това ревизиране бе направено в посока отлагане и забавяне на изпълнението.

Пример за такова отлагане е и ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, където за 10 месеца не бе открита нито една нова процедура, въпреки че такава програма в Европа се разглежда като най-важния инструмент за пряка подкрепа на бизнеса, особено в условията на финансова и икономическа криза. Предвидените за обявяване през първото тримесечие на 2010 г. процедури „Технологична модернизация в малки и средни предприятия” и „Технологична модернизация в големи предприятия”, особено важни и стратегически за бизнеса, закъсняха, като едва на 10 май 2010 бе стартирана схемата за „Технологична модернизация в малки и средни предприятия”. По оперативната програма “Конкурентноспособност” са контрактувани 32,8 % от предвидените средства, като реално разплатените са едва 1,38 %.

Неблагоприятно е развитието по програмата JEREMIE. В края на мандата на предишното правителство през май 2009 г. бе подписано споразумението с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), с което една сравнително голяма част от оперативна програма „Конкурентоспособност” от 200 млн.евро трябваше да бъде заделена в капиталов фонд. Тези средства преимуществено трябваше да бъдат разходвани за създаването на частни гаранционни фондове, които представителите на малкия и средния бизнес очакваха отдавна. Наред с това се предвиждаше и създаване на фондове за дялово инвестиране. С приетия в края на май 2010 г. от НС Закон за ратификация на Споразумението с ЕИФ по Програма Джеръми се премахва участието в него на държавната Българска банка за развитие, респективно създадения при нея Национален гаранционен фонд, под претекст, че е налице "държавна помощ". Понастоящем по Споразумението се очертава съотношение 80:20 в полза на фондовете за дялово инвестиране. По този начин на разпределение, средства ще има само за 100 - 120 фирми. В случай, че бе запазено старото споразумение с ЕИФ, вероятно средства щяха да достигнат до няколко хиляди малки и средни фирми.

Трудности има и при усвояването на европейските средства за социална политика. Сравнително добре се развиват двете малки оперативни програми – „Административен капацитет” и „Техническа помощ”, където натрупаната инерция от предходните години продължава. По ОП “Административен капацитет” са сключени 253 договора на стойност близо 140 милиона лева и са изплатени 76,3 млн. лв. или 21.6% от бюджета на ОПАК.

ОП „Развитие на човешките ресурси” е програмата с най-голям брой отворени операции. След юли 2009г. обаче се забави процеса на разгръщане на програмата и реално стартиране на част от одобрените и подготвени операции. От общо 61 процедури в процес на изпълнение в момента, на стойност 1,4 млрд. лв., 57 процедури на стойност 1,3 млрд.лв. са подготвени и одобрени от Комитет за наблюдение до м.юни 2009г. Реалното увеличение на усвоените средства към момента – 123 млн.лв., в сравнение с м.юни 2009г.- 40 млн.лв., е в резултат от подготвени, договорирани и стартирани операции преди изборите.

Много сериозно изостават операциите в една от важните приоритетни оси – ПО 1 «Въздействие и помощ за интегриране на пазара на труда на безработни лица». От общо 6 одобрени операции за 435 млн. лв., в които се предвижда да се включат 150 хил. безработни лица, до момента са усвоени едва 2 млн. лв..

По отношение на програмата за Развитие на селските райони генералният директор по земеделие на ЕК г-н Жан–Люк Демарти в писмо от 8 март т.г. изразява безпокойство от темповете на одобрение и изплащане на проекти. На практика от месец август 2009 не се приемат документи по нито една от мерките. Ако не се разплатят 202 млн. евро до края на 2010 г. страната ни ще ги изгуби по правилото N+2. Изостава подписването на договори и плащания особено по мерки 121- модернизация на селските стопанства и 112 – създаване на стопанства на млади фермери. Следва да се обърне внимание, че близо 70 на сто от проектите по ОС1 и ОС2 (10995 на брой) бяха одобрени или преминали през комисии за одобряване до края на месец юли 2009 г. Едва на 14 юни 2010 г. започна прием на документи по основните мерки на програмата „Развитие на селски райони”, но само в рамките на един месец и с много ограничен бюджет. Това става на фона на недовършени процедури по одобряване на проекти и без ясна визия за средствата които могат да бъдат резервирани по отделните бюджети. Отделно от това в последните промени касаещи ПРСР, се предвижда срокът на обработване на проектите да бъде 5 месеца, което означава, че е вероятно да изгубим доста средства дори от бюджет 2009 г., за която няма осъществен прием на документи.

По отношение на Оперативна програма „Рибарство и аквакултури” съществува реална опасност от спиране на финансирането от ЕС, поради прекомерно забавяне на процедурите по кандидатстване, одобрение и изпълнение на проектите.

Основни проблеми в работата на правителството на ГЕРБ по усвояване на европейските фондове

1. Липса на ясна стратегия за целите при усвояване на европейските фондове

Не се отчита, че стратегическите политики в оперативните програми произтичат от националната референтна рамка, одобрена от Европейската комисия и от стратегията за икономическо развитие за периода 2007-2013 г.

Така например, през последните 10 месеца под въпрос бе поставена стратегията за развитие на водния сектор и за изпълнението на цялата ОП „Околна среда”. През втората половина на 2009 г., новото ръководство на МОСВ стартира разработката на нов подход и методология за избор на проекти, според които определя секторните приоритети. През ноември 2009 г. Комитетът за наблюдение на програмата одобри новия подход и методология за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за водни проекти. С огромно закъснение Министерство на околната среда и водите обяви процедура за набиране на проектни предложения за водния сектор за населени места с еквивалент над 10 хиляди жители, което ще доведе до изключително забавяне в подготовката на тези проекти. Съгласно Договора за присъединяване на България към ЕС, имаме срок – до края на 2010 г., да бъдат изградени пречиствателни станции в населените места с над 10 хиляди еквивалент жители. Освен това, срокът за изграждането на инфраструктурата за обезвреждане на отпадъци изтече през юли 2009 г. Това на практика означава, че Европейската комисия може да започне наказателна процедура срещу страната още в началото на следващата година.

Ярък пример за пълна липса на стратегическа визия и последователен подход при нейното изпълнение е финансирането на европейските фондове в сферата на здравеопазването, което може да се финансира по две Оперативни програми – по програма “Развитие на човешките ресурси” и по програма “Регионално развитие”.

За здравеопазване в Оперативна програма “Човешки ресурси “ са предвидени 48 млн. лева. От предишното ръководство бяха подписани четири проекта на обща стойност 40 млн.лв.. По оперативна програма "Регионално развитие" са заделени 150 млн.лв., 50 млн.лв. от тях за онкодиспансерите, другите 100 млн.лв. за иновации и преструктуриране на болничния сектор. Тези значими ресурси не се усвояват.

2. Забавяне на подготовката и изпълнението на големи проекти

От индикативните 23 големи проекта за периода 2007-2013 г. до м. април страната ни е подала само 3 (по време на предишното правителство), и до момента само те са одобрени. В същото време Румъния е подготвила и подала 34 от очакваните 89 и има одобрени и стартирани 23 големи проекти.

Поради забавяне и на проектите за техническа помощ за подготовка на инфраструктурни проекти, финансирани по ИСПА, към момента има сериозен риск след края 2010 г. тези средства да бъдат изгубени, но още по-сериозна е опасността проектите за подготовка на бъдещите мащабни инвестиции да бъдат стопирани.

Има риск от загуба на средства за планираните обекти и по ОП „Транспорт”. С огромно закъснение беше подадена към ЕК АФ за финансиране на строителството на автомагистрала „Тракия”. Забавят се проектите за рехабилитация на жп линията Пловдив-Бургас и модернизацията на жп линията София-Пловдив. Това ще доведе до загуба на средства в размер над 130 млн. евро към края на 2011 г. съгласно правилото N+3/N+2.

Едва преди около месец беше подадена апликационната форма за проекта за управление на твърдите битови отпадъци на Столична община, въпреки че през октомври 2009 г., когато бяха местните избори, бе заявено, че тази форма вече е подадена.

3. Усложнени и непрозрачни процедури, липса на ефективен контрол и поемане на отговорност от съответните звена, бюрокрация

През последните месеци се провеждат редица непрозрачни и неадекватни тръжни процедури, със съмнения за създаване на корупционни практики и толериране на определени фирми при редица важни мащабни проекти.

Така например, има сериозни съмнения в безпристрастността при провеждане на процедурата за строителство и рехабилитация на жп линията Пловдив-Бургас. При подадени 8 оферти, пет от тях са отстранени поради административни причини и не са допуснати до отваряне на цени. Това буди сериозни съмнения, защото повечето от тези фирми са на българския пазар от доста дълго време и са запознати много добре с действащото българско законодателство. Същевременно цените на фирмите допуснати до класиране са високи и надхвърлят предвидения бюджет по проекта.

Тръжните процедури за строителство на АМ „Тракия” бяха обявени без да има актуализация на ОВОС и „Натура 2000”. Поради това в тръжните документи не са отразени необходимите компенсаторни мерки по ОВОС и „Натура 2000”, които кандидатите за строителството трябва да предвидят в офертите си. Това със сигурност ще доведе до обосновани искове от страна на бъдещите изпълнители срещу пътната агенция и завишаване на цените по договорите. Едва ли е възможно тези договори да приключат на цените, на които са сключени. С пренебрегване на тежестта на „техническата оценка” на офертите за строителство на АМ Тракия и наблягане на критерия „най-ниска цена” АПИ поощрява участниците към офериране на нереални цени. Постигнатите на този етап ниски цени след време със сигурност ще доведат до много по-високи икономически разходи за държавата. Практиката показва, че ниските цени винаги са за сметка на по-ниско качество на строителството и ненавременно завършване на обекта. Тези компромиси в дългосрочен план със сигурност ще доведат до загуба на приходи и по-големи разходи за поддръжка и ремонт.

От друга страна, по повод бюрокрацията и многобройните проверки в писмото на Дирк Анер специално се посочва „По време на общия преглед, с участието на звената, които са част от системата за плащания, открихме няколко аномалии. В един от случаите, стъпките предприети за обработване на една сметка бяха 44 (ОП „Регионално развитие“). В друг случай, минималния период за обработване беше 95 дни, а по една от оперативните програми, проверките се извършваха на три нива – регионални звена, междинни звена и управляващ орган. Отбелязвайки, че са предприети стъпки за разрешаване на проблема Ви призоваваме да ускорите опростяването на процедурите във всички управляващи органи, за да ускорите паричните потоци.”

За такова опростяване и ускоряване на процедурите се говори от първия ден на новото правителство, заявено е многократно от новия министър по еврофондовете, но реално нищо съществено не е направено.

4.Недостатъчен административен капацитет

Няма ясна стратегия, визия и разбиране на процесите и структурите, ангажирани по управление на европейските средства.

В резултат на необмислени изявления и действия след м.юли 2009г. се допусна сериозно напрежение, стресиране и демотивация на служителите, включени в процеса на усвояване на средства от ЕС.

Разрушава се постигнатият административен капацитет и се наблюдава слабо и неадекватно управление на проектите.

Съкратени са 10 % от подготвените служители на УО на ОПТ в МТИТС въпреки декларираната позиция на правителството, че в тези звена няма да се извършват съкращения.

В НКЖИ с 50% е намален броят на експертите работещи по ОП „Транспорт” и ИСПА. Уволнени са ключови експерти, ръководители на проекти и са сменени съставите на Звената за изпълнение и управление на проекти /ЗИУП/ по места. От друга страна се назначават лица без необходимия професионален опит, но с политическа протекция.

Представители на ЕК няколкократно официално изказват позиция, че административния капацитет на УО на ОПТ е нарушен, а този на Агенция „Пътна Инфраструктура” и НКЖИ е недостатъчен. Въпреки това ръководството на МТИТС и МРРБ не предприемат никакви мерки и дори продължават да работят в противоположна посока.

Незаети ръководни експертни позиции по ОП „Конкурентоспособност“ и бившата програма ISPA „Околна среда“ предизвикват сериозно безпокойство у ЕК.

Липсва капацитет у бенефициентите, особено в малките общини и те не намират никаква подкрепа от страна на правителството. Не се използват средствата от компонентите техническа помощ в оперативните програми за повишаване на този капацитет. Не са стартирали дейности по практическо обучение на общините и социално-икономическите партньори по ОП „Техническа помощ”.

На управляващите бяха необходими осем месеца, за да осъзнаят необходимостта от фигура на координатор в правителството, който да гарантира управлението на фондовете.

Безпокойство буди и фактът, че общините не срещат подкрепата на държавата в процеса на усвояване на еврофондовете. Под въпрос е готовността на държавата да осигури необходимото финансиране и съфинансиране на проектите. Въведеното през 2010 г. правило за участие на общините в националното съфинансиране в размер на 5 % от стойността на проекта ще възпрепятства усвояването на средства по ОП, свързани с проекти на местно равнище.

5. Неефективно управление на паричните потоци по еврофондовете

Бюджетът предоставя ограничени възможности за финансиране на държавата и общините, а в същото време не се плаща от авансите, получени от ЕС, не се подготвят искания за междинни плащания към ЕС.

Не се усвояват и средствата по споразумението за заем от ЕИБ в размер до 700 млн. евро годишно за периода 2007-2009 г., сключено от предходното правителство.

Към началото на този година са платени само ок 500 млн. евро или само 59 евро на човек от населението – отново на предпоследно място, докато средния размер на парите, които са платени на човек от ЦИЕ е 192 евро, т.е в България е 4 пъти по-малко. По оперативните програми по структурните и Кохезионния фондове ЕК е превела на страната ни авансови плащания в размер на 705,9 млн.евро, където са платени само 313,4 млн. евро.

По проектите в сектор околна среда значителен проблем представлява и забавения процес на възстановяване на средства по депозирани искания за плащане. Искания за плащания месеци наред не се възстановяват, въпреки че общините бенефициенти са получили официални писма от страна на Договарящия орган за верификация на тези разходи.

Непокрит финансов недостиг на средства има и по транспортните проекти. Поради факта, че железопътните проекти генерират приходи, ЕК изисква осигуряване на дофинансиране от страна на бенефициента, респективно Държавата, на инвестициите, който не се покриват от ОП „Транспорт”.

Сходно е и положението с пътните проекти, най-вече автомагистралите. Договорите за АМ „Тракия” се подписват без реално да е осигурено финансирането им. Парите за изграждането не са предвидени в Бюджет 2010, същевременно няма и одобрена АФ от страна на ЕК.

Държавата е абдикирала от финансовия си ангажимент и принос за авансово финансиране, обезпечаване и гарантиране на проектите и разчита единствено на средствата предвидени по програмите.

Неефективното управление на паричните потоци е констатирано и от ЕК:

„Що се отнася до нивата на плащания, напредъкът по този показател е 0.6% от края на миналата година – т.е. в момента е 1.9%, докато нивата на сертифициране на практика са спаднали (данни от LOTHAR към 1 април)” – Дирк Анер.

*

* *

Резултатите от изпълнението на европейките програми показват, че е налице сериозна заплаха от потенциална загуба на ресурси, предвид правилата за бюджетна дисциплина при отпускане на фондовете („правилото N+3/N+2”) дори и при удължените срокове за усвояване на ресурсите от началото на периода.

Като цяло следва да се отбележи, че слабото усвояване на европейските фондове, от една страна, поражда опасност от евро-скептицизъм, а от друга страна, стават основателни опасенията на редица експерти , че в края на първия бюджетен период ще имаме усвояемост около 25% от тези малко над 11 милиарда евро, които се предоставят на страната.

Следва да се засилят функциите на министъра по европейските фондове и да се завърши изграждането на единна информационна система, единен контрол и единен одит.

Необходимо е да стартира работата за следващия програмен период с оглед дефиниране на ясна национална стратегия и осигуряване на пълна проектна готовност. Това ще даде и възможност за защита и договаряне на по-голям бюджет за следващата финансова перспектива. Следва да започне конкретна работа по изясняване концепцията на България за структуриране, програмиране и управление на средствата от ЕС, за да има изградена система за ефективно, прозрачно и пълно усвояване на предвидените средства за следващия програмен период 2014-2020. През този период е желателно да се укрупнят оперативните програми в съответствие с европейските социален и кохезионен фонд, европейският фонд за регионално развитие, с фонда за селското стопанство и за рибарството и аква културите, следва да има централизация на управлението на средства от Европейския съюз.

За да се подобри оползотворяването на европейските средства, българските социалисти предлагат и конкретни, практически мерки:

• 
  Да се даде по-голяма автономност на Националния фонд и да се прехвърли администрирането му към министъра на еврофондовете; Национален фонд следва да поеме своята отговорност и да подготви План за ускоряване на плащанията, който да се следи от министъра и да се изпълнява от НФ и управляващите органи.
  
• 
  Да се създаде специален фонд към министъра на финансите за изпълнение на големите инфраструктурни проекти;
  
• 
  Да се подпомогнат общините чрез фонда ФЛАГ като се увеличи неговия портфейл и се възстанови компенсаторния механизъм за лихвените плащания на малките и средните общини; да се създадат условия за развитие на публично-частното партньорство, в това число и чрез нормативното му регулиране.
  
• 
  Да се реши устойчиво осигуряването на ДДС по проектите, свързани с Програмата за развитие на селските райони и Околна среда и води;
  
• 
  Да се гарантира информираност и прозрачност в работата на експертите и бенефициентите.
  
• 
  Да се делегират дейности по предоставяне на информация, събиране, оценка, мониторинг на изпълнението на проекти на регионалните структури на министерствата и агенциите и да се използват независими експерти за ускоряване на тези процеси.
  
• 
  Да стартират проектите по ОП „Техническа помощ” и по ОП „Регионално развитие” за конкретно обучение на общините, както и на експерти от Оперативните програми.
  

(Приета с решение на НС на БСП

от 3 юли 2010 г.)

Каталог: files -> attachments -> 2015
2015 -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега
2015 -> Оценка на едногодишната работа на правителството на герб
2015 -> Политическо обръщение
2015 -> Доклад за дейността към 31 декември 2013 година българска социалистическа партия годишен доклад за дейността

Изтегляне 158.05 Kb.

Сподели с приятели: