Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците

Директива 91/689/ЕЕС за опасните отпадъци

Изискванията на Директивата са въведени в националното законодателство чрез:

• 
  Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (ДВ, бр.86/1997 г., посл. изм. бр.28/2000 г.);
  

• 
  Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци (приета с ПМС № 53 от 1999 г., ДВ, бр.29/1999 г.);
  
• 
  Заповед РД-323 на Министъра на околната среда и водите и на Министъра на здравеопазването за класификация на отпадъците (ДВ. бр.120/1998г.);
  

• 
  Наредба № 10 за реда за оформяне на документите относно отчета и информацията за управлението на дейностите по отпадъците (ДВ, бр. 151/1998 г.).
  

Европейският списък на опасните отпадъци (Решение 94/904/ЕС) е приет за национална класификация на опасните отпадъци, като е регламентирана и процедурата за класифициране на даден отпадък като опасен.

Въведено е задължение за регистриране и докладване и изискване за документиране при приемане, предаване и транспортиране на опасни отпадъци.

Националната програма за управление на отпадъците предвижда изграждане на система от регионални съоръжения и инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци, в т.ч. на 4 регионални депа и на 1 национален център за третиране на отпадъци.

Министерството на околната среда и водите, респективно Изпълнителната агенция по околна среда и РИОСВ са националните компетентни органи отговорни за прилагането и привеждането в действие на законодателството по управлението на опасни отпадъци. РИОСВ отговарят за издаването на разрешителни за дейности, свързани с управлението на опасни отпадъци. Те също така отговарят за проверката на документацията и спазването на изискванията за отчет и за условията, при които следва да се извършват периодичните проверки на инсталациите за депониране на отпадъци.

Министерството на околната среда и водите се подпомага от следните институции:

Министерството на здравеопазването участва при прилагането на изискванията за депониране на инфектирани болнични отпадъци, лекарства с изтекъл срок на годност и наркотични вещества. Чрез Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене, Министерството на здравеопазването участва в развитието на национална лабораторна система за отпадъците.

Република България ще предприеме необходимите мерки за укрепване на административния и технически капацитет на Министерството на околната среда и водите и другите заинтересувани институции с оглед прилагане изискванията на Директивата.

Изискванията за трансграничен превоз на отпадъци са регламентирани в българското законодателство чрез:

• 
  Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (ДВ, бр.86/1997 г., посл. изм. бр.28/2000 г.);
  

• 
  Наредба за случаите, за които се изисква разрешение за въвеждане, изнасяне и транзит на отпадъци и за условията и реда за неговото издаване (приета с ПМС № 166 от 2000 г., ДВ, бр.66/2000 г., изм. бр. 67/2000 г.). С Наредбата са определени и случаите, в които се изисква учредяване на банкова гаранция или застраховка.
  
• 
  Закон за ратификация на Базелската конвенция за контрол на трансграничния превоз на опасни отпадъци и тяхното третиране.
  

Република България разполага с необходимите институции за прилагането на изискванията та Директивите. Министерството на околната среда и водите е определено като национален компетентен орган за издаване на разрешения и осъществяване на наблюдение при превоза на отпадъци. Изпълнителна агенция “Митници”, осъществяваща граничния контрол, подпомага Министерството на околната среда и водите при прилагането и изпълнението на изискванията за трансграничен превоз на отпадъци. За органите, заети с прилагане изискванията на Регулацията ще се провежда съответното обучение в периода до присъединяването.

Директива 94/67/ЕС за изгаряне на опасни отпадъци

Изискванията на Директивата са напълно транспонирани в българското законодателство чрез Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци (приета с ПМС № 53 от 1999 г., ДВ, бр. 29/1999 г.).

Изискванията на Директивата за нови инсталации са напълно въведени в българското законодателство чрез Наредба № 11 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за обезвреждане на битови отпадъци (ДВ, бр.152/1998г.).

В страната не съществуват инсталации, попадащи в обхвата на Директивите.

Институционална рамка за прилагане

Министерството на околната среда и водите, респективно Изпълнителната агенция по околна среда е националния компетентен орган по прилагането и изпълнението на Директивата.

Регионалните инспекции по околна среда и водите са компетентни по отношение издаването на разрешения и извършването на инспекции на общинските инсталации за изгаряне на отпадъци.
Директива 99/31/EC за депониране на отпадъци

Съществуващо законодателство

Изискванията на Директивата са въведени в българското законодателство чрез:

• 
  Наредба № 12 за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъците (ДВ, бр.152/1998 г.);
  
• 
  Наредба №13 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци (ДВ, бр.152/1998 г.).
  

Изискванията на Директивата се прилагат за всички новоизграждащи се депа за отпадъци. Операторите са задължени да изготвят и прилагат план за функционирането на всички съществуващи депа.

В Република България е създадена процедура за изследване на рисковете за околната среда и за човешкото здраве от депата за отпадъци. Тази процедура попада в обхвата на приетите Правила/Ръководства/ за обхвата и съдържанието на докладите за оценката на минали екологични щети. Съгласно Правилата, депа, които не се използват, в приватизираните предприятия обикновено са разглеждани като минали екологични щети и в съответствие със Закона за приватизацията разходите за закриването им се поемат от държавата.

Въведени са изискванията за изграждане на национален кадастър на депата за отпадъци, в който да се описват минали екологични катастрофи. Данните за 57 най-големи съществуващи общински депа за отпадъци ще бъдат на разположение до края на 2001г.

Националната политика в областта на отпадъците предвижда преминаване към регионални депа за отпадъци, които постепенно да заменят съществуващите над 2500 сметища в общините. Националната програма за управление на отпадъците предвижда изграждане на 37 регионални депа, които ще обслужват около 33% от населението.При актуализирането на Националната програма за управление на отпадъците до 2002 г. следва да се предвиди построяване в рамките на периода до присъединяването на останалите регионални депа, така че да покриват цялата територия на страната.

Република България счита изискванията за повърхностно запечатване по т.3.3, Анекс I, за препоръчителни. Тези изисквания следва да се намалят по преценка на компетентните органи за депа, закрити преди датата на присъединяването. В такива случаи следва да се прилагат изискванията на чл.4 на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците .

Република България счита, че дефиницията за “течни отпадъци” по чл.2,т.q от Директивата не покрива смесването на отпадъци с води, предназначени за депозиране в хвостохранилища, сгуроотвали, изсушителни полета и подобни съоръжения.

Република България декларира, че прилагането на условията по чл.5,ал.2а,b,c ще бъде отложено с 4 години, а изискването на чл5, ал.2с ще се прилага до 16 юли 2020г. Поради факта, че няма стандартизирани данни на ЕВРОСТАТ за 1995г., Република България ще състави и представи на Комисията оценка за количеството но депонираните общински биоразградими отпадъци не по-късно от 31.12.2003г.. Тази оценка ще се използва при определяне на задълженията по чл.5 на Директивата.

Предвижда се изискванията на Директивата да бъдат напълно въведени в българското законодателство чрез изменение и допълнение на ЗОВВООС и изменение на Наредба №13 до края на 2002 г.

Съставът на 15 Регионални инспекции ще се увеличи постепенно до 2003 г., като ще се провежда адекватно обучение с оглед осигуряването на ефективен контрол за прилагането на тази Директива.

Република България би искала 2 г. преходен период за прилагане на условията, предвидени по чл.5, ал.2а и 2b, както следва:

• 
  намаляване на биоразградими общински отпадъци на 75% от определените количества, да се приложи най –късно до 01.01.2012 г.
  
• 
  намаляване на биоразградимите отпадъци на 50% от определените количества, да се приложи най-късно до 01.01.2015 г.
  

Ако оценката, направена в съществуващото законодателство, част от дефиницията за “течни отпадъци” не се одобри от Комисията ще бъде поискан допълнителен преходен период от 8 г.- до 01.01.2015 г., както следва:

• 
  Забраната на постъпване в депата на течни отпадъци да не се прилага за определен период за всички съществуващи депа като хвостохранилища, изсушителни полета, сгуроотвали и подобни съоръжения. На Комисията следва да се представи списък с видовете отпадъци, които могат да се депонират.
  

Република България си запазва правото да иска на преходни периоди за някои специфични депа след като се разгледат критериите за класифициране на инертните отпадъци и критериите, на които трябва да отговарят някои опасни отпадъци, за да могат да бъдат приети в депа за неопасни отпадъци.

Изискванията на Директивата са пренесени в националното законодателство чрез Наредба за изискванията за третиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (приета с ПМС № 131 от 2000 г., ДВ, бр.59/2000г.).

Република България ще оцени прилагането на изискванията на Директивата най-късно от 31.12.2004 г. На базата на натрупания опит, ще бъдат предприети допълнителни мерки по прилагането на йерархията по управлението на отпадъците, като се увеличи количеството на отработените масла, които ще бъдат регенерирани.

Институционална рамка за прилагане

Министерството на околната среда и водите, респективно Изпълнителната агенция по околна среда и Регионалните инспекции са националните компетентни органи по прилагането и изпълнението на Директивата. За да се осигури прилагането на законодателството относно отпадъчните масла ще бъде укрепен административния капацитет на тези институции.
Директива 86/278/ЕЕС за изискванията за опазване на околната среда и в частност на почвите в случаите на употреба на утайки от ПСОВ в селското стопанство

Съществуващо законодателство

Изискванията на Директивата са пренесени в националното законодателство чрез Наредба за изискванията за опазване на почвите при употреба на утайки от пречистване на отпадъчни води за нуждите на земеделието (приета с ПМС №262 от 2000 г., ДВ. бр. 101/2000 г.).

Изискванията на Директивата са пренесени в националното законодателство чрез Наредба за изискванията за производство и пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори (ДВ, бр.61/2000 г.).

Предвижда се изискванията на Директивата да бъдат въведени в националното законодателство в периода 2001-2002 г. чрез Наредба за ограничаване на количеството на отпадъците от опаковки в отпадъчния поток.

Министерството на околната среда и водите, респективно Изпълнителната агенция по околна среда, Регионалните инспекторати и общините. Някои специфични отговорности ще бъдат възложени на Държавна агенция “Митници”, на Националния статистически институт и на Държавната агенция по стандартизация и метрология. Република България ще оцени административна инфраструктура и ще предприеме адекватни мерки за осигуряване на достатъчен административен и технически капацитет.

Изискваната административна инфраструктура за въвеждане на информационна система относно опаковките и отпадъците от опаковки в съответствие с Решение 97/138/ЕС , ще бъде въведена най-късно до 31.12.2002 г.

Необходимост от преходни периоди

• 
  необходим е пет годишен преходен период – до 01.01.2012 г. за достигане на минимума за покриване на условието по чл.6,1а. Основни причини за това искане:
  
• 
  допускане на значително по малка консумация на опаковки в страната;
  
• 
  ограничения пазар на рециклирани материали и недостатъчен капацитет за рециклиране, който да компенсира достигането на главното условие за възстановяване;
  
• 
  липсата на инсталации за изгаряне с възстановяване на енергия, както и липса на обществена подкрепа за създаване на такива инсталации;
  
• 
  необходими са значителни инвестиции за построяване на такива съоръжения и за развиване на разделно събиране на опаковките и разделителна система;
  
• 
  покриване на инвестициите, които се изискват от други мероприятия по управление на отпадъците като закриване на съществуващи депа за отпадъци, депониране на опасни отпадъци и т.н.
  

На базата на оценката на разходите по прилагането, необходимостта от преходен период ще бъде преразгледана, за да се отмени или значително намали срокът.

Предвижда се изискванията на Директивата да бъдат въведени в националното законодателство в периода 2001-2002 г. чрез Наредба за изискванията за обезвреждане на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили.

Предвижда се изискванията на директивите за нови инсталации да бъдат въведени в националното законодателство в периода 2002-2003 г.

В България в момента няма производство на титанов диоксид.

КАЧЕСТВО НА ВОДИТЕ
В националното законодателство общите принципи на политиката на Европейския съюз в областта на качеството на водите са въведени чрез Закон за водите (ДВ, бр. 67/1999 г., в сила от 28.01.2000 г., изм. и доп. ДВ бр. 87/2000 г.).

Със Закона се въвежда басейновото разделение на водните обекти в България, като територията и се разделя на четири водосборни басейна. Въвежда се и басейновото управление на водите със съответните басейнови органи и планове за управление на речните басейни. Всички повърхностни води се класифицират съобразно екологичното им състояние. Прецизира се системата за мониторинг, включително разпределение на задачите между отделните институции. За големите предприятия се предвижда извършването на собствен мониторинг с периодични проверки от държавните институции. Обществеността е привлечена, като основен инструмент на общественото участие е създаването на Басейнови съвети като консултативен орган с обществено участие.

Българското законодателство към момента съответства на изискванията на Директива 76/160/ЕЕС. В областта на водите за къпане са в сила следните нормативни актове:

• 
  Наредба №14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите (ДВ, бр. 79/1987 г., изм. и доп. ДВ, бр. 88/2000 г.);
  
• 
  Наредба № 8 за качеството на крайбрежните морски води
  
• 
  Наредба № 7 за качеството на течащите повърхностни води (ДВ, бр. 96/1986 г.).
  

Пълна хармонизация на законодателството относно качеството на водите за къпане ще бъде постигната чрез приемане на следните нормативни актове:

• 
  Наредба за изисквания към качеството на водите, предназначени за къпане;
  
• 
  Íàðåäáà çà êà÷åñòâîòî íà êðàéáðåæíèòå ìîðñêè âîäè;
  
• 
  Íàðåäáà çà ïîêàçàòåëè è íîðìè çà êàòåãîðèçàöèÿ íà âîäèте във âîäíè îáåêòè.
  

Национални компетентни органи по прилагането и изпълнението на тази Директива са Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите и неговите Басейнови дирекции и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Министерството на здравеопазването и Регионалните хигиенно-епидемиологични инспекции отговарят за мониторинга и оценката за крайбрежните морски води, контрола за качеството на водите, предназначени за къпане и за питейно-битови цели.

Министерството на околната среда и водите и Басейновите дирекции отговарят за организацията и управлението на Националната система за мониторинг на водите, категоризация на водите и подпомагат дейностите свързани с инвестициите на национално ниво в тази област.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството и общините контролират строителството, поддържането и нормалното функциониране на канализационните мрежи и инсталации за третиране на градски отпадни води.
Директива 98/83/ЕС относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека

Съществуващо законодателство

За част от нормите и показателите, идентични с тези на Директивата, са предвидени по-строги изисквания. Близки са изискванията за честотата на провеждане на мониторинга. Съществува функционираща организация за пробовземане при “крайния консуматор”.

Пълна хармонизация на законодателството относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека, ще бъде постигната чрез приемане на Наредба за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Приемането на наредбата ще се осъществи до средата на 2001 г.

Няколко правителствени институции участват в прилагането на тази Директива. Основната институция е Министерството на здравеопазването и неговите регионални хигиенно-епидемиологични инспекции. Те отговарят за качеството на питейната вода за цялата страна и за епидемиологичната безопасност на населението. За тази цел министерството провежда мониторинга и пробовземането за питейни води.

• 
  Разработват държаната политика в областта на опазването и използването на водите;
  
• 
  Утвърждават плановете за управление на речните басейни;
  
• 
  Разработват национални програми за опазване и устойчиво развитие на водите;
  
• 
  Съставят водните и водностопански баланси на страната;
  

• 
  Установяват границите на водите и водните обекти – публична държавна собственост;
  

• 
  Организират разработването на плановете за управление на съответния басейн;
  

Идентични изисквания с тези на Директива 75/440/ЕЕС са заложени в Наредба № 7 за качеството на течащите повърхностни води (ДВ, бр. 96/1986 г.).

Пълна хармонизация на законодателството относно качеството на повърхностните води ще бъде постигната чрез приемане на следните нормативни актове Наредба за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Приемането на наредбата ще се осъществи до средата на 2001 г.

Няколко са институциите, отговорни за прилагането и изпълнението на тази Директива. Министерството на околната среда и водите и Басейновите дирекции:

• 
  Приемат Националния водостопански план;
  

• 
  Предоставят концесия за води – изключителна държавна собственост;
  

• 
  Установяват границите на водите и водните обекти – публична държавна собственост;
  

• 
  Организират разработването на плановете за управление на съответния басейн.
  

Българското законодателство към момента съответства напълно на изискванията на Директива 78/659/ЕЕС. Транспонирането на изискванията на Директивата се осигурява от Наредба №4 за изискванията към качеството на води, предназначение за обитаване от риби и черупкови организми (ДВ бр. 88/2000 г.).

Министерството на околната среда и водите, Басейновите дирекции и общините контролират качеството на водите, подходящи за развъждане на риби и черупкови.

Министерството на земеделието и горите също има определени правомощия по отношение на дейностите, свързани с развъждането на риби и черупкови.
Законодателство, насочено към установяване на контрол на емисиите:

Директива 91/271/ЕЕС относно пречиствателните станции за отпадъчни води от населени места, изменена с Директива 98/15/ЕЕС

Съществуващо законодателство

Българското законодателство към момента съответства в голяма степен на изискванията на Директива 91/271/ЕЕС Транспонирането на изискванията на директивата се осигурява от следните нормативни актове:

• 
  Наредба за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (ДВ, бр.97/2000г.).
  
• 
  Наредба за условията и реда за заустване на отпадъчни води в канализационните системи на населените места (ДВ, бр. 98/2000 г.).
  
• 
  Наредба за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на националната мониторингова система (ДВ, бр. 95/2000 г.).
  

Изискванията на директивата ще бъдат напълно транспонирани в националното законодателство чрез приемането до средата на 2001 г. на следните нормативни актове:

• 
  Наредба за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници;
  
• 
  Наредба за показатели и норми за категоризация на водите във водните обекти;
  
• 
  Наредба за качеството на крайбрежните морски води;
  
• 
  Наредба за оползотворяване или неутрализиране на утайките от ГПСОВ.
  

За целите на изпълнението изискванията на директивите Министерският съвет на Република България прие на 1.07.1999 г. Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 100 000 еквивалентни жители. Тази инвестиционна програма идентифицира необходимите градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 100 000 еквивалентни жители. Планирано е както изграждане на нови, така и реконструкция и модернизация на действащи пречиствателни станции, както следва:

• 
  81 нови пречиствателни станции за отпадъчни води;
  
• 
  23 пречиствателни станции – за реконструкция и модернизация.
  

Приета е и Национална програма за изграждане на канализационни мрежи и довеждащи колектори за градски пречиствателни станции за отпадъчни води в населени места с над 10 000 еквивалентни жители.

Поради изключително високите инвестиционни разходи и необходимото технологично време за изграждане на необходимите съоръжения, Република България би искала следните преходни периоди:

• 
  четири години- до 01.01.2011г. за населени места с над 10 000 еквивалентни жители
  
• 
  девет години –до 01.01.2015г. за населени места с от 2 000 до 10 000 еквивалентни жители
  

Транспонирането на изискванията на Директивата се осигурява от Наредба за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (ДВ, бр. 87/2000 г.).

Министерството на земеделието и горите е основната институция, отговорна за прилагането и изпълнението на тази Директива. Министерството на земеделието и горите провежда дейностите, свързани с обучението и популяризирането сред фермерите на най-добрите налични земеделски практики и употребата на торове в селското стопанство. Министерството на околната среда и водите и Басейновите дирекции отговарят за мониторинга и опазването на повърхностните и подземни води. Министерството на регионалното развитие и благоустройството осъществява държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, както и с определяне на санитарно-охранителните зони. Министерството на здравеопазването провежда мониторинга на подземните води, предназначени за питейни нужди.

Транспонирането на изискванията на Директивата се осигурява от следните нормативни актове:

• 
  Наредба за проучване, ползване и опазване на подземните води (ДВ, бр. 57/2000 г.);
  
• 
  Наредба за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (ДВ, бр. 87/2000 г.);
  
• 
  Наредба за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони (ДВ, бр. 88/2000 г.);
  
• 
  Наредба за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на националната мониторингова система (ДВ, бр. 95/2000 г.).
  

Изискванията на директивата ще бъдат напълно транспонирани в националното законодателство чрез приемането до средата на 2001 г. на Наредба за издаване на разрешителни за заустватне на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване

Министерството но околната среда и водите и Басейновите дирекции отговарят за мониторинга и използването на подземните води. Министерството на здравеопазването провежда мониторинга на подземните води, предназначени за питейни нужди.

Транспонирането на изискванията на Директивата и нейните седем дъщерни директиви се осигурява от Наредба за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (ДВ, бр.97/2000г.).

Индустрията е задължена да изгражда пречиствателни съоръжения и системи за извършване на собствен мониторинг на водите. Министерството на околната среда и водите и Басейновите дирекции контролират правилната експлоатация на инсталациите за пречистване на отпадни води, канализационните системи и системите за собствен мониторинг. Общините провеждат политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопански системи и съоръжения – общинска собственост.

Мерките за елиминиране на замърсяването на водите с веществата от Списък I на директивата изискват технологично време и инвестиране на значителни финансови средства. Ето защо Република България иска преходен период от четири години – до 01.01.2011г., за прилагане изискванията на чл.5 от дъщерна Директива 86/280/ЕС.

България е член на ЕАОС и подава информация за определени пунктове на повърхностните пресни води в страната, като част от общата европейска мрежа за мониторинг на повърхностните води.

Транспонирането на част от изискванията на Директивите се осигурява от следните нормативни актове:

• 
  Закон за защитените територии (ДВ, бр. 133/1998 г.);
  
• 
  Закон за защита на природата (ДВ, бр. 47/1967 г., изм. – ДВ, бр. 29/2000 г.);
  
• 
  Закон за лова и опазване на дивеча (ДВ, бр. 78/2000 г.);
  
• 
  Закон за рибното стопанство (ДВ, бр. 91/1982 г., изм. – бр. 11/1998 г.);
  
• 
  Закон за лечебните растения (ДВ, бр. 29/2000 г.);
  
• 
  Наредба за разработване на планове за управление на защитени територии (ДВ, бр. 13/2000 г.).
  

Изискванията на директивите ще бъдат напълно транспонирани с приемането на Закона за биологичното разнообразие и Закона за рибарството и аквакултурите до средата на 2001 г.

• 
  провежда държавната политика и контрол по опазване и поддържане на биологичното разнообразие;
  

• 
  изготвя с участието на отраслевите ведомства и внася в Министерския съвет Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие и Национална стратегия за лечебните растения;
  

• 
  изготвя с участието на отраслевите ведомства и внася в Министерския съвет Национален план за опазване на биологичното разнообразие;
  

• 
  изгражда Националната екологична мрежа, която включва системата на защитени територии, защитени и буферни зони;
  

• 
  възлага разработването и утвърждава плановете за управление за защитени територии и планове за действие за опазване на видовете;
  
• 
  финансира дейности в националните паркове и резервати и в други защитени територии, свързани с поддържане и опазване на защитените територии и видове;
  

• 
  координира и контролира дейностите на други министерства, ведомства, общини, обществени организации, научни и академични институти по опазване на биологичното разнообразие;
  

• 
  организира контрол върху дейностите на собствениците или ползвателите на земи, гори и водни площи, включени в Националната екологична мрежа;
  

• 
  организира и поддържа държавен регистър, кадастър и база данни за защитените територии;
  

• 
  подпомага дейности на собствениците или ползватели, сдружения, неправителствени организации и други, насочени към опазването, поддържането и възстановяването на биологичното разнообразие;
  

• 
  организира система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие;
  

• 
  изготвя годишен отчет за състоянието на биологичното разнообразие и за дейностите по неговото опазване;
  

• 
  осъществява контрол по опазването на генетичния фонд
  

• 
  издава разрешителни за посещения при определени условия в резерватите;
  

• 
  издава лицензии за функционирането на зоологическите градини
  

• 
  издава разрешителни за интродукция и реинтродукция на видове;
  

• 
  обявява и контролира опазването на защитени видове растения и животни;
  

• 
  регулира ползването на застрашени видове растения и животни;
  
• 
  пряко управлява и охранява националните паркове и резервати.
  

• 
  интегрира принципите на опазването на биологичното разнообразие и устойчивото управление на биологичните ресурси във всички планове, проекти, програми, политики и стратегии в съответствие с приоритетите на този закон, на Националната стратегия и на Националния план за опазване на биологичното разнообразие;
  
• 
  приоритетно финансира научни изследвания и дейности в защитените територии с изключение на националните паркове и резервати;
  
• 
  провежда мониторинг за въздействието на замърсяването на въздуха върху горските системи;
  
• 
  управлява и контролира организацията на ловното стопанство; опазването, възпроизводството, разселването и ползването на дивеча; търговията с дивеч и дивечови продукти; придобиването и упражняването на правото на лов; изпълнението на ловноустройствените проекти и планове за ползване.
  
• 
  използват резултатите от биологичното проучване при планиране на бъдещите си дейности, планове, проекти, програми и политики в сектора;
  
• 
  организира отраслови системи за мониторинг на състоянието на горите, на ловните и риболовните видове и предоставя на МОСВ тази информация;
  
• 
  осъществява охраната на горите, включени в защитените територии без тези в националните паркове и резервати;
  
• 
  финансира дейности в природните паркове и в други защитени територии, част от Горския фонд, с изключение на националните паркове и резервати;
  

• 
  възлага изпълнението на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни дейности в природните паркове;
  

• 
  организира, координира и контролира възпроизводството, ползването и опазването, проектирането и строителството в горите и земите от държавния горски фонд, включително и в защитените територии, без националните паркове, резерватите и поддържаните резервати.
  

От страна на Р България са направени следните предложения за адаптиране на анексите на Директиви 92/43/ЕЕС и 79/409/ЕЕС:

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ АНЕКС I ОТ ДИРЕКТИВА 79/409/ЕЕС

1. 
   Falco cherrug
   
2. 
   Falco vespertinus
   
3. 
   Lanius nubicus
   

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ АНЕКС II/2 ОТ ДИРЕКТИВА 79/409/ЕЕС

1. 
   Anser albifrons albifrons (Голяма белочела гъска)
   
2. 
   Anas acuta (Шилоопашата патица)
   
3. 
   Alectoris chukar (Тракийски кеклик)
   
4. 
   Anas clypeata (Клопач)
   
5. 
   Anas crecca crecca (Зимно Бърне)
   
6. 
   Aythya fuligula (Черна качулата потапница)
   
7. 
   Alectoris graeca graeca, (Балкански кеклик)
   
8. 
   Anas penelope (Фиш)
   
9. 
   Anas querquedula (Лятно Бърне)
   
10. 
    Corvus corone cornix (Сива врана)
    
11. 
    Coturnix coturnix (Пътпъдък)
    
12. 
    Corvus frugilegus (Посевна врана)
    
13. 
    Corvus monedula (Чавка)
    
14. 
    Fulica atra atra (Лиска)
    
15. 
    Gallinago gallinago (Обикновена бекасина)
    
16. 
    Phalocrocorax carbo (Голям корморан)
    
17. 
    Streptopelia decaocto (Гугутка)
    
18. 
    Scolopax rusticola (Горски бекас)
    
19. 
    Streptopelia turtur (Гургулица)
    
20. 
    Sturnus vulgaris (Обикновен скорец)
    
21. 
    Tetrao urogalus (Глухар)
    

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ АНЕКС III/2 ОТ ДИРЕКТИВА79/409/ЕЕС

1. 
   Anser albifrons albifrons (Голяма белочела гъска)
   
2. 
   Alectoris chukar (Тракийски кеклик)
   
3. 
   Anas crecca crecca (Зимно Бърне)
   
4. 
   Aythya fuligula (Черна качулата потапница)
   
5. 
   Fulica atra atra (Лиска)
   
6. 
   Scolopax rusticola (Горски бекас)
   
7. 
   Streptopelia turtur (Гургулица)
   
8. 
   Sturnus vulgaris (Обикновен скорец)