ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ АНЕКС I НА ДИРЕКТИВА 92/43/ЕЕС

Регламент ЕЕС/3254/91 за използването на капани за задържане на крака

Институциите, отговорни за прилагането на Регламента са определени със Закона за лова и опазване на дивеча (ДВ, бр. 78/2000 г.) Това са Министерство на земеделието и горите и Министерство на околната среда и водите.

Институциите, отговорни за прилагането на Регламента ще бъдат определени до края на 2001 г. На практика няма регистриран внос на китове и продукти от тях в България.

РБългария е подписала и ратифицирала следните международни споразумения и конвенции в областта на защита на природата:

• 
  Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска) - ратифицирана на 25.01.1991 г., в сила за Р България от 01.05. 1991 г., обн. ДВ, бр. 23/1995 г.
  

• 
  Конвенция за биологичното разнообразие - ратифицирана на 29.02.1996 г., в сила за РБългария от 16.07.1996, обн. ДВ, бр.19/1999 г.
  

• 
  Конвенция по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска) - ратифицирана, в сила за РБългария от 24.01.1976 г., обн. ДВ, бр. 56/10.07.1992 г.
  

• 
  Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (Вашингтонска, CITES) - ратифицирана 1990 г., в сила за Р България от 16.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 6/1992 г.
  

• 
  Конвенция за защита на световното културно и природно наследство - подписана, ратифицирана и влязла в сила за България през 1976 г.
  

• 
  Конвенция за защита на мигриращите видове (Бонска) - ратифицирана със закон - ДВ, бр. 69/1999 г., обнародвана в ДВ, бр. 16/2000 г., в сила от 1.11.1999 г.
  

• 
  Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан - ратифицирано и обнародвано в ДВ, бр. 87/1999 г.
  
• 
  Споразумението за опазване на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия - ратифицирано със закон - ДВ, бр. 87/1999 г. Обнародвано в ДВ, бр. 16/2000 г., в сила от 01.02.2000 г.
  
• 
  Споразумение за опазване на прилепите в Европа - ратифицирано със закон - ДВ, бр. 69/1999 г., Обнародвано в ДВ, бр. 16/2000 г., в сила от 9.12.1999 г.
  

Законовата база ще бъде установена от представения за приемане от НС нов Закон за опазване на околната среда. Разпоредбите относно издаване на комплексни разрешителни са изцяло в съответствие с текстовете на Директива 96/61/ЕС. Законът ще влезе в сила незабавно след приемането му от НС, което се очаква към средата на 2001 г. Предвижда се (в срок от една година от влизане в сила на Закона) приемането на Наредба на Министерския съвет за реда и условията за издаване на комплексни разрешителни.

Компетентен орган по издаване на комплексни разрешителни е Министерство на околната среда и водите. В изпълнение на правомощията си по издаване и контрол на изпълнението на условията на комплексните разрешителни Министерството на околната среда и водите:

• 
  гарантира пълната координация на условията и процедурите по издаване на разрешителните, когато в тях участва повече от един орган;
  
• 
  следи за развитието на най-добрите налични техники и поддържа информационна система за тях;
  
• 
  предоставя ръководства за развитието и прилагането на най-добрите налични техники;
  
• 
  провежда консултации с операторите на инсталации за възможностите за прилагане изискванията на директивата за всеки отделен случай;
  
• 
  провежда консултации по проблемите на трансграничното замърсяване и отражението му в условията на разрешителното;
  
• 
  провежда редовен преглед и ако е необходимо - променя условията по издадените разрешителни;
  
• 
  организира система за обществен достъп до съдържанието на молбите за издаване на разрешителни и издадените такива;
  
• 
  поддържа регистър за резултатите от собствения мониторинг на емисиите от страна на оператора, титуляр на разрешителното;
  
• 
  провежда периодични и инцидентни проверки по съблюдаване на условията по разрешителното.
  

• 
  За нови инсталации и съоръжения – от 01.01.2003 г.
  
• 
  За действащи инсталации и съоръжения – от 01.01.2003 с краен срок за издаване на всички разрешителни – 01.01.2012 г.
  

За издаване на комплексни разрешителни за съществуващите инсталации и съоръжения са в ход подготвителни дейности. Тези дейности са както следва:

1. 
   Определяне на обектите, попадащи в обхвата на Приложение I на директивата. Предварителният списък съдържа около 400 предприятия. Инсталациите, попадащи в обхвата на Приложение I на Директивата (представени с техния брой в отделните сектори – с обща численост 310), са следните::
   

• 
  Горивни инсталации с номинална топлинна мощност, превишаваща 50 МVV и рафинерии за минерални масла и газове – 35
  
• 
  Производство и обработване на метали – 52
  
• 
  Добив и преработка на нерудни минерални суровини – 57
  
• 
  Химическа промишленост – 44
  
• 
  Управление на отпадъците – 47
  
• 
  Други дейности – 75
  

2. 
   Подготвени са проект на формат на заявление за издаване на разрешително и формат на интегрираното разрешително за експлоатация на инсталации и съоръжения. Така създадените форми ще бъдат използване за издаване на пилотни интегрирани разрешителни през 2000 - 2001 г.
   
3. 
   Дефиниране на най-добрите налични техники за съответните отрасли или индивидуални инсталации, ако това е необходимо.
   
4. 
   В начален етап е подготовката на регистър за развитието на най-добрите налични техники съгласно докладите на Европейската комисия, подготвени в резултат на обмяна на информация между страните-членки на ЕС.
   

За съществуващи предприятия Проектът на Закон за опазване на околната среда предвижда краен срок за издаване на комплексни разрешителни за действащи предприятията бъде 01.01.2012 г. Ето защо за пълното прилагане на Директива 96/61/ЕС за комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ) Република България иска преходен период от пет години.

Предварителните заключения от анализа на текущото състояние показват, че основните проблеми във връзка с прилагането на Директивата, са следните:

• 
  Високите разходи за хармонизацията с най-добрите налични техники;
  
• 
  Използването на остарели технологии, които водят до увеличаване консумацията на суровини и енергия;
  
• 
  Неефективни пречистващи съоръжения;
  
• 
  Липсата на подходящи съоръжения за провеждане на мониторинг;
  
• 
  Недостиг на финансовите средства за реконструкция и модернизация;
  
• 
  Нова и неустановена организационна структура в предприятията след приватизацията им;
  
• 
  Недостатъчна информираност на ръководствата на определени предприятия (предимно средни) относно проблемите на околната среда;
  
• 
  Липса на достатъчен опит на компетентните органи (МОСВ, РИОСВ) по отношение на въвеждането на нови механизми за комплексно предотвратяване и контрол върху замърсяването.
  

Изискванията на Директивата са транспонирани в националното законодателство чрез:

• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух (в сила от месец май 1996 г.);
  
• 
  Наредба №15 за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и прахообразни вещества, изпускани в атмосферния въздух от нови големи горивни инсталации (ДВ, бр.73/1999 г.);
  
• 
  Наредба № 6 за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (ДВ, бр.31/1999 г.) и
  
• 
  утвърдената през 2000г. от министъра на околната среда и водите Методика за балансово определяне на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух (разработена въз основа на Методиката CORINAIR на Европейската агенция по околна среда).
  

За прилагане изискванията на Директивата, отнасящи се до действащите големи горивни инсталации, Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси (съгласувано с Министерство на околната среда и водите) разработи през 1999 г. Национален план за изпълнение задълженията на страната по Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на големи разстояния и Втория Протокол за сярата. Планът се основава на приетата преди това от Народното събрание на Република България Национална Стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност за периода до 2010 г. и включва конкретни мерки, отнасящи се до ГГИ в системата на НЕК и топлофикационните дружества с оглед постигането на съответните национални прагове за общите годишни емисии на серни оксиди.

С оглед осигуряване на пълно съответствие, в т.ч. с изискванията на Директивата към обхвата на програмите за ограничаване на емисиите от действащи ГГИ , се предвижда разработването (от Министерство на околната среда и водите, Министерство на икономиката и Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси) и приемането от Министерски съвет преди края на 2001 г. на Национална програма за ограничаване на емисиите от серни и азотни оксиди от действащите ГГИ.

Установените с Директивата НДЕ и свързаните с тях разпоредби, отнасящи се до новите ГГИ, се прилагат в националното ни законодателство от 29.07.1999 г.

В горепосочената сума не са включени средствата за постигане на съответствие на съществуващите ГГИ в промишлеността, които според предварителни експертни оценки надхвърлят сумата от 1 млрд. щатски долара (най-голямата част от която се пада на ТЕЦ “Лукойл Нефтохим” АД).

В заключение трябва да се посочи, че направената оценка не включва съответните амортизационни и експлоатационни разходи, както и допълнителните разходи по обслужване на банковите кредити. Общите годишни разходи за транспониране на Директивата ще нараснат до 2 млрд. лева или 1 млрд. щатски долара, ако тези средства се вземат пред вид.

Р България не предвижда преходни периоди във връзка с прилагането на изискванията на Директива 88/609/ЕЕС, при условие че бъде прието направеното предложение, в рамките на преговорите по присъединяването, националните прагове за намаляване на общите годишни емисии от действащи ГГИ да бъдат определени съобразно нейните международни задължения по Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на големи разстояния и Втория Протокол за сярата ( емисионните прагове за ГГИ са предварителни/индикативни; те все още са обект на преговори в ДАЕЕР и МИ и ще бъдат фиксирани с приемането на Националната програма за намаляване на емисиите до края на 2001г.), а именно:

Националният компетентен орган – МОСВ – притежава необходимия капацитет за ефективно прилагане на изискванията на Директивата.

Изискванията на Директивата са частично транспонирани със:

• 
  Закон за здравни и безопасни условия на труд (ДВ № 124/1997);
  
• 
  Правилник за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи (ДВ №13/1998);
  
• 
  Наредба №3 за предотвратяване на пожари в действащи предприятия (ДВ №60/1997);
  
• 
  Наредба №4 за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ № 84/1998);
  
• 
  Наредба №5 за оценка на риска (ДВ № 47/1999)
  
• 
  Наредба №2 за предотвратяване на аварии от дейности, включващи опасни химични вещества (ДВ №100/1990);
  
• 
  Наредба №41 за здравословните и безопасни условия на работа (ДВ №88/1999);
  
• 
  Национална програма за превантивните дейности и ограничаване на последиците от природни бедствия и индустриални аварии за периода 1997-2002г.
  

До края на 2002 се предвижда приемането на Наредба за контрола върху големи аварии с опасни вещества, транспонираща изискванията на Директивата. Към настоящия момент се провежда идентификация на предприятията, попадащи в обсега на директивата. По предварителни оценки броят им в страната е около 150.

Компетентни органи за прилагане на законовите изисквания според проекта на Закон за опазване на околната среда са: Министерство на околната среда и водите (РИОСВ), Министерство на отбраната (Служба Гражданска защита), Министерство на труда и социалната политика (Главна инспекция по труда и Регионални инспекции по труда), Министерство на здравеопазването (Регионални хигиено-епидемиологични инспекции), Министерство на вътрешните работи (Национална служба противопожарна охрана и регионалните й органи), Държавна Агенция по стандартизация и метрология и областните администрации. В случай на голяма авария в предприятие горепосочените институции предприемат различни стъпки за овладяване на ситуацията и противодействие на аварията. По време на първоначалната реакция се акцентира на предотвратяването на вторичното замърсяване на околната среда и предотвратяване на вторична заплаха за човешкото здраве.

Доброволните схеми за управление и проверка на околната среда и присъждане на еко-етикети са въведени чрез проекта на Закон за опазване на околната среда. Подробните изисквания за организацията и прилагането на доброволните схеми ще бъдат въведени чрез Наредби, предвидени в проекта на Закон за опазване на околната среда в срок до 1 година от влизане на закона в сила.

Компетентните органи, които ще бъдат отговорни за прилагането на Регламент 1836/93/ЕЕС и Регламент 1980/2000/ЕС , ще бъдат определени в бъдещите Наредби предвидени в проекта на Закон за опазване на околната среда.

В България от 3 години се разработва подобна схема за присъждане на еко-етикети. Тази схема се нарича “Зелена ябълка” и се разработва от Федерацията на потребителите в България. По-голямата част от продуктите, включени в тази схема, попадат в обхвата на Регламент 1980/2000/ЕС. Ако Изпълнителната агенция “Българска служба по акредитация” докаже своята компетентност като орган за сертификация на продукти, съществуващата институционална структура може да бъде използвана за прилагането на Регламента.
ХИМИКАЛИ
Директива 87/217/EEC за азбеста

Съществуващо законодателство

Разпоредбите на Директива 87/217/EEC са частично въведени в съществуващото национално законодателство чрез:

• 
  Наредба № 12 за санитарните правила при внос, производство и употреба на азбест и азбестосъдържащи материали и изделия ñ öåë ïðåäïàçâàíå íà ðàáîòíèöèòå è íàñåëåíèåòî îò âðåäíîòî âúçäåéñòâèå íà àçáåñòîâèÿ ïðàõ (ДВ бр. 98/1993 г.);
  
• 
  Çàïîâåä íà министъра на здравеопазването № ÐÄ-09-618, ñ êîÿòî ñå çàáðàíÿâà, ñ÷èòàíî îò 01.06.1996 ã. âíîñа è ïðîèçâîäñòâîòî íà: àçáåñòîâ êàðòîí, àçáåñòîâè íàвèâêè âêë.èìïðåãíèðàíè ñ ãðàôèò, òåðìîèçîëàöèîííè øíóðîâå, ñúäúðæàùè àçáåñò;
  
• 
  Íàðåäáà №2 çà íîðìè çà äîïóñòèìè åìèñèè (êîíöåíòðàöèè â îòïàäíè ãàçîâå) íà âðåäíè âåùåñòâà, èçïóñêàíè â àòìîñôåðíèÿ âúçäóõ îò íåïîäâèæíè èçòî÷íèöè (ДВ бр. 51/1998 год.) íà ÌÎÑÂ, â êîÿòî ÷ë.21(1) âúâåæäà ñòîéíîñò íà ÏÄÊ ïî ìàñà â åäèíèöà îáåì âúçäóõ, àíàëîãè÷íà íà òàçè, êîÿòî ñå ïðåäëàãà â Äèðåêòèâàòà íà ÅÑ;
  
• 
  Íàðåäáà №13 çà ïðåäåëíî äîïóñòèìèòå êîíöåíòðàöèè íà âðåäíè âåùåñòâà âúâ âúçäóõà íà ðàáîòíàòà ñðåäà (ÄÂ áð.81/1992 г.);
  
• 
  Çàêîí çà îïàçâàíå íà îêîëíàòà ñðåäà - пðèëîæåíèå êúì ÷ë.20, àë.1, ò.1, â êîåòî ò. 2.6 è ò. 12.6 èçèñêâàò ïðîåêòèòå çà äîáèâ íà àçáåñò è ïðîèçâîäñòâî íà àçáåñòîöèìåíòîâè èçäåëèÿ äà ïîäëåæàò íà ÎÂÎÑ;
  
• 
  Çàêîí çà îãðàíè÷àâàíå íà âðåäíîòî âúçäåéñòâèå íà îòïàäúöèòå âúðõó îêîëíàòà ñðåäà;
  
• 
  Çàêîí çà ÷èñòîòàòà íà àòìîñôåðíèÿ âúçäóõ;
  
• 
  Íàðåäáà №7 çà õèãèåííèòå èçèñêâàíèÿ çà çäðàâíà çàùèòа íà ñåëèùíàòà ñðåäà (ДВ бр. 46/1992 г.) - ò. 189 è ò. 202 íà Ïðèëîæåíèå 1;
  
• 
  Íàðåäáà №13 çà èçãðàæäàíå è èçïîëçâàíå íà äåïà çà îòïàäúöè (ДВ бр. 152/1998 г.).
  

Разработва се ïðîåêò çà îáùà Íàðåäáà çà ïðåäîòâðàòÿâàíå è íàìàëÿâàíå íà çàìúðñÿâàíåòî íà оêîëíàòà ñðåäà ñ àçáåñò, êîÿòî äà îòìåíè äåéñòâàùàòà Íàðåäáà №12 зà ñàíèòàðíèòå ïðàâèëà ïðè âíîñ, ïðîèçâîäñòâî è óïîòðåáà íà àçáåñò è àçáåñòîñúäúðæàùè ìàòåðèàëè è èçäåëèÿ è äà îáåäèíè è îñèãóðè öÿëîñòíîòî òðàíñïîíèðàíå íà Äèðåêòèâèòå íà ÅÑ â îáëàñòòà.

Компетентните органи по прилагането на изискванията на Регламента са Министерство на здравеопазването (Регионалните Хигиенно-епидемиологични Инспекции) и Министерство на околната среда и водите (РИОСВ).

Изискванията на Директива 98/8/ЕС са частично транспонирани чрез:

• 
  Наредба №8 за реда и условията за провеждане на дезинсекция и дератизация (ДВ бр.49/1992 г.)
  
• 
  Наредба №27 за вноса на стоки, имащи значение за здравето на населението (ДВ бр. 75/1995 г.)
  
• 
  Наредба №17 за дейността на ДДД станциите (ДВ бр. 87/1992 г.)
  
• 
  Постановление №194 на МЗ за организация на мерките срещу насекомите и гризачите-вредители
  

Изискванията на Директивата ща бъдат изцяло транспонирани в българското законодателство чрез приемане на Наредба за разрешаване на биоцидни продукти до края на 2002 г. до средата на 2001 г. е предвидено приемането на нова Наредба, отменяща Наредба №8.