А) Автоматизирани системи за радиационен контрол

В) Апаратура за радиационен контрол

• 
  42 гама-спектрометрични системи;
  
• 
  486 преносими радиометри (рентгенометри и дозиметри);
  
• 
  80 прибори за повърхностно алфа-бета и бета-гама замърсяване;
  
• 
  1 ултранискофонов течносцинтилационен алфа-бета спектрометър;
  
• 
  3 многоканални нискофонови алфа-бета броячи;
  
• 
  15 стационарни и 20 преносими пробовземни устройства за вземане на аерозолни проби;
  
• 
  мобилна станция към Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон, съоръжена с in situ гама-спектрометър;
  
• 
  национална система за контрол на индивидуалното външно облъчване на лицата работещи с източници на йонизиращи лъчения;
  
• 
  TLD система за мониторинг на гама-фона с 1000 детектора;
  
• 
  11 ведомствени системи за индивидуален дозиметричен контрол.
  

Главната цел на метрологичното осигуряване е да осигури точността и проследимостта на измерванията и използването на методи и средства за измерване, съответстващи на международните норми и изисквания и да повиши доверието в резултатите от измерванията, ефективността на радиационния контрол и мерките за ядрена безопасност и радиационна защита.

През първата половина на 2000 г. е проведено III-то поред национално калибриране на гама-спектрометричните лаборатории в страната (общо 42 броя гама-спектрометъра).

• 
  Чл.36
  

Р. България е в състояние да изпълни изискванията на този член и при поискване да предоставя данните на ЕК и на страните-членки преди официалното приемане на страна за членка на ЕС.

• 
  Чл. 37
  

Р. България е ратифицирала Конвенцията за оперативно уведомяване при ядрена авария с Указ на Държавния съвет No. 3514/1987 г. Конвенцията е в сила от 22.10.1986 г. и на основание чл. 9 на конвенцията, България е подписала следните двустранни споразумения с Турция, Гърция и Румъния.

Съгласно горецитираните споразумения България е предоставила информация на тези страни относно ядрените съоръжения, националната система за мониториг и хранилището за радиоактивни отпадъци – Нови хан.

В сила е и Споразумение от 26.03.1993 г. между КИАЕМЦ - Р. България и Федералното министерство на околната среда, защитата на природата и реакторната безопасност на Федерална Република Германия по въпроси от взаимен интерес във връзка с ядрено-технологичната безопасност и радиационната защита.

Р. България има готовност да предостави на ЕК информация за дейностите, свързани с реконструкцията н модернизацията на Постоянното хранилище за радиоактивни отпадъци (РАО) – Нови хан, както и за мерките по избор на площадка на Национално хранилище за РАО, преди приемането на страната за членство в Европейския съюз.
Директива 96/29/ЕВРАТОМ относно основните норми за радиационна защита

Новите Основни норми за радиационна защита (ОНРЗ) – 2000 са разработени в съответствие с Директивата на Европейския съюз 96/29/Евратом от 13 май 1996 г. Принципите залегнали в директивата, са в основата и на ОНРЗ – 2000 – принцип на нормирането, принцип на обосноваността и принцип на оптимизацията (ALARA).

При разработването на ОНРЗ-2000 са взети предвид и препоръките на Международната агенция по атомна енергия, съдържащи се в Основните стандарти за безопасност (Basic Safety Standards /BSS/–115) от 1996 г., както и опитът на страната при извършването на дейности в областта на ядрената енергия.

Срокът за приемане на ОНРЗ-2000 съгласно NPAA е края на 2000 г. Този срок е спазен. Влизането в сила на ОНРЗ ще стане след публикуването на ОНРЗ-2000 в Държавен вестник.

Изискванията, които не са предмет на ОНРЗ-2000 се очаква да бъдат включени в проекта на закон за безопасност при използване на ядрената енергия, както и при актуализацията на съществуващите подзаконови нормативни актове и разработването на нови такива в областта на използването на ядрената енергия.Разглеждането на проекта на закон е включено в законодателната програма правителството за м. януари 2001 г. ОНРЗ-2000 определя и границите на допустимото дозово натоварване, както на лицата, подложени на професионално облъчване в среда на йонизиращи лъчения, така и на цялото население при нормални условия и при аварийно или хронично облъчване. За целите на радиационната защита освен основните граници на дозите са определени вторични контролни нива и справочни данни.
Директива 97/43/ЕВРАТОМ относно защита на пациентите при облъчването им за медицински цели

Защитата на пациента при медицинското облъчване в Р. България се урежда със следните нормативни актове:

• 
  Основни норми за радиационна защита - ОНРЗ-92 (ДВ, бр.103/1992 г.);
  
• 
  Наредба 0-35 на МЗ и Министерство на вътрешните работи (МВР) за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения (ДВ, бр.60/1974 г.);
  
• 
  Наредба 108 на МЗ за работа с радиоактивни вещества в заведенията на МЗ (ДВ, бр.92/1974 г.);
  
• 
  Правилник 0-33 на МЗ и Министерство на архитектурата и благоустройството за проектиране и устройство на медицински рентгенови кабинети и експлоатация на медицински рентгенови уредби с максимално върхово напрежение до 300 keV (ДВ, бр.81/1981г.);
  
• 
  Правилник 0-34 на МЗ за лъчезащитата при използване на рентгенови лъчи с енергия до 300 keV за медицински цели (ДВ, бр.102/1971 г.);
  
• 
  Наредба 5 на КИАЕМЦ за издаване на разрешения за използване на атомната енергия (ДВ, бр.13/1989 г., изм. бр.37/1993 г.);
  
• 
  Наредба 6 на КИАЕМЦ за критериите и изискванията за обучението, квалификацията и правоспособността на кадрите, работещи в областта на атомната енергия (ДВ, бр.47/1989 г., изм. бр.43/1991г.).
  

Действащото българско законодателство изисква задължително наличие на общ и индивидуален дозиметричен контрол, както и система за отчитане на данните от него. Фирмите, извършващи услуги на оператора, и операторът трябва да докажат пред регулиращия орган – КИАЕМЦ, че спазват изискванията за радиационна защита. При издаване на разрешение за дейност контролният орган може да изисква допълнителни документи и информация, доказващи изпълнението на нормативните актове, регламентиращи условията и изискванията за работа в среда на йонизиращи лъчения.

С привеждане на българското законодателство в съответствие с Директива 90/641/ЕВРАТОМ до края на 2002 г. ще се постигне ясно разграничаване на задълженията и отговорностите на възложителя, на организацията – изпълнител и на всеки един външен работник, извършващ дейност в среда на йонизиращи лъчения, с което ще се постигне пълно съответствие с Acquis.
Информиране на населението в случай на радиационна авария и оперативно уведомяване в случай на радиационна авария

В националното законодателство на Р. България, мерките и процедурите за уведомяване са регламентирани в:

• 
  Закон за използване на атомната енергия за мирни цели
  
• 
  Наредба №2 за случаите и реда за уведомяване на КИАЕМЦ (ДВ, бр.28/1988 г.)
  
• 
  Наредба за планиране и готовност за действие при радиационна авария (ДВ, бр. 33/1999 г.)
  
• 
  Правилник за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи (ДВ, бр. 13/1998 г.)
  
• 
  Националния авариен план
  

Предвижда се актуализация на “Наредба за планиране и готовност за действие при радиационна авария”, която ще обхване аварийните събития с източници на йонизиращи лъчения, и в която ще бъдат отразени постановките на Директива 618/89/ЕВРАТОМ. Планираният срок на тази актуализация е 30.09.2001 г.

В българското законодателство тези въпроси са уредени с:

• 
  Наредба за планиране и готовност за действие при радиационна авария (приета с ПМС №58/1999 г., ДВ, бр.33/1999 г.);
  
• 
  Правилник на МС за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи (ДВ, бр.13/1998 г.) и Националния авариен план.
  

В българското законодателство не съществува такова изискване. В Заповед No. 171 от 1995 г. за държавния контрол на стоките от внос и за износ (ДВ, бр.74/1995) са определени документите необходими за износ на стоки, включително на храни и фуражи. Държавните служби, които извършват контрола, са органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол към Министерството на земеделието и горите (МЗГ) и на Хигиенно-епидемиологичните инспекции (ХЕИ) към МЗ. Тези органи издават сертификати за износ, ако страната, за която е предназначен износа, изисква такъв и то само за изискваните показатели. В случай, че такъв сертификат не се изисква търговецът-износител е длъжен да декларира това.

Необходимо е да се приведе българското законодателство в тази област в съответствие с това на ЕС. Предвижда се това да се осъществи до края на 2002 г.
Регламент ЕЕС/737/90 и свързания с него Регламент ЕС/727/97 относно вноса на селскостопански продукти след аварията в Чернобилската АЕЦ

Планирано е в NPAA МЗГ и МЗ да разработят проект на Наредба за условията и реда за провеждане на радиационен контрол при внос на селскостопански продукти след радиационна авария.

Нормативните актове от българското законодателство в областта на транспорта на радиоактивните отпадъци и радиоактивните вещества са следните:

• 
  Закон за използване на атомната енергия за мирни цели;
  
• 
  Наредба №4 на КИАЕМЦ за отчитане, съхраняване и превозване на ядрен материал (ДВ, бр.66/1988 г., изм. бр. 83/1993 г.);
  
• 
  Наредба №5 на КИАЕМЦ за издаване на разрешения за използване на атомната енергия (ДВ, бр.13/1989 г., изм. бр. 37/1993 г.);
  
• 
  Наредба №46 на МЗ и КИАЕМЦ за транспорт на радиоактивни вещества (ДВ бр. 53/1976 г.);
  
• 
  Наредба 7 на КИАЕМЦ за събиране, съхраняване, преработване, складиране, превозване и погребване на радиоактивните отпадъци на територията на Република България (ДВ, бр.8/1992 г.);
  
• 
  Наредба 8 на КИАЕМЦ и МВР за физическата защита на ядрения материал (ДВ, бр. 83/1993 г.);
  
• 
  Наредба 40 на МЗ за дозиметричния контрол на индивидуалното външно облъчване на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения (ДВ, бр.99/1995 г., доп. бр. 34/1996 г.);
  
• 
  Основни норми за радиационна защита - ОНРЗ-92 (ДВ, бр.103/1992 г.).
  

• 
  Наредба за безопасност при управление на РАО, която третира изискванията за безопасност при транспорт на РАО на територията на обектите генериращи и/или управляващи РАО, и
  
• 
  Наредба за транспорт на радиоактивни вещества, която ще дефинира изискванията за транспорт на радиоактивни вещества (вкл. РАО) на територията на България.
  

Държавният контрол по безопасното използване на атомната енергия и в това число в областта на радиационната защита се упражнява от КИАЕМЦ чрез Инспекцията по безопасно използване на атомната енергия. Инспекторите по контрола изпълняват разрешителни и контролни функции, издават задължителни предписания и съставят актове за установени нарушения на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели и нормативните актове по неговото прилагане. Укрепването на административния капацитет е една от първостепенните задачи на регулиращия орган.

С предвижданите за разработване нормативни актове се цели постигане а ясно разграничаване на отговорностите и задълженията на регулиращия орган и институциите в областта на ядрената безопасност и радиационната защита.

Нормативните актове в областта на ядрената безопасност и радиационната защита, с които се предвижда транспониране на законодателството на ЕС в срок до 2002 г. са следните:

• 
  Проект на Закон за безопасност при използване на ядрената енергия, който ще бъде разработен от КИАЕМЦ в срок до 31.01.2001 г. В срок от 6 мес. след влизането на закона в сила се предвижда да бъдат приети и проектите на наредби, описани по-долу в т. 7, т. 9. и т. 10.
  
• 
  Проект на Закон за управление на кризи, който е предмет на разглеждане от Народното събрание и се предвижда да влезе в сила в началото на 2001 г.
  
• 
  Проект на Основни норми за радиационна защита – 2000, които са разработени от КИАЕМЦ, съгласувани с компетентните министерства и ведомства и през м. декември 2000 г. предстои внасянето им в МС.
  
• 
  Проект на Наредба за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци който се разработва от КИАЕМЦ и ще влезе в сила в началото на 2001 г.
  
• 
  Проект на Наредба за безопасност на съоръженията за съхраняване на отработено ядрено гориво. Предстои влизането му в сила през 2001 г.
  
• 
  Проект на Наредба за издаване на разрешения за използване на атомната енергия, който ще бъде разработен въз основа на новия Закон за безопасност при използване на ядрената енергия
  
• 
  Проект на Инструкция за прилагане на Наредба за норми за целите на радиационната защита и безопасност при ликвидиране на последствията от уранодобивната промишленост в Република България, която е в процес на разработване и предстои въвеждането й в сила през 2001 г.
  
• 
  Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за планиране и готовност за действие при радиационна авария, който ще бъде разработен въз основа на новия Закон за безопасност при използване на ядрената енергия
  
• 
  Проект на Наредба за критериите и изискванията за обучението, квалификацията и правоспособността на кадрите, работещи в областта на атомната енергия. Проектът ще бъде разработен въз основа на новия Закон за безопасност при използване на ядрената енергия
  

В средносрочен план – 2002 г. е планирано разработването и приемането на следните нормативни актове:

• 
  Закон за радиационна защита на населението, който ще бъде разработен от МЗ, съгласувано с компетентните ведомства в срок до 2002 г.
  

• 
  Норми за допустимо радиоактивно замърсяване на храни и фуражи при радиационна авария, които ще бъдат разработени от МЗГ и МЗ до 2002 г.
  
• 
  Наредба за основните правила за работа с източници на йонизиращи лъчения, който ще бъде разработен от МЗ в срок до 2002 г.
  
• 
  Наредба за граничен радиационен контрол, който ще бъде разработен от КИАЕМЦ, МВР, МЗ и МЗГ в срок до 2002 г.
  
• 
  Норми за допустимо съдържание на радионуклиди в метални и неметални суровини, материали и изделия, който ще бъде разработен от МЗ в срок до 2002 г.
  

• 
  Наредба за медицинско осигуряване при радиационна авария, която ще бъде разработена от МЗ в срок до 2002 г.
  

• 
  Наредба за радиационна защита на населението при медицинско облъчване, който ще бъде разработен от МЗ в срок до 2002 г.
  
• 
  Наредба за безопасност на ядрените енергийни инсталации, който ще бъде разработен от КИАЕМЦ в срок до 2002 г.
  
• 
  Наредба за превозване на радиоактивни материали, който ще бъде разработен от КИАЕМЦ в срок до 2002 г.
  
• 
  Наредба за изменение и допълнение на Наредба 2 за случаите и реда за уведомяване на КИАЕМЦ за експлоатационни изменения, събития и аварийни състояния, свързани с ядрената и радиационната безопасност, който ще бъде разработен от КИАЕМЦ в срок до 2002 г.
  

България приема и изцяло ще прилага достиженията на правото на Европейския съюз в областта на ядрената безопасност и радиационната защита. Република България споделя общите принципи и цели на Европейския съюз по отношение на политиката на ядрена безопасност и радиационна защита, залегнали в Договора за създаване на Европейска общност за атомна енергия и останалите актове, които съставляват правото на ЕС в тази област. Република България има капацитет да прилага правото на ЕС в тази област.