Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос



страница10/21
Дата22.07.2016
Размер1.94 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   21

8. Осигуряване и контрол на качеството


За разлика от Директивата за ОВОС, Директивата за СЕО урежда задължението за осигуряване и контрол на качеството на екологичната оценка. Целта на чл. 12(2) от Директивата е да се гарантира, че ЕД съдържа информация, която е адекватна, пълна и надеждна.

Директивата и съдебната практика на СЕО не предлагат тълкуване на понятието „достатъчно качество“. ЕК е на мнение, че тъй като процесът по СЕО и съдържанието на ЕД са определени от Директивата, то нейното точно транспониране в националното законодателство и правилното й прилагане (както по отношение на съдържанието така и на процедурата) биха били достатъчни за да се постигне изпълнение на изискването за достатъчно качество. Директивата не определя допълнителни мерки, чрез които да се гарантира, че качеството е достатъчно. Процедурните и материално-правните изисквания на Директивата, ако се прилагат правилно, могат да бъдат разглеждани като „минимални стандарти“ за гарантиране качеството на ЕД. Държавите-членки могат сами да решат дали искат да въведат и допълнителни мерки и ако да – то какви. Налице са разнообразни модели. Много от практиките, прилагани по отношение на ОВОС, могат да бъдат ползвани по един съответен и подходящ начин и за целите на Директивата за СЕО12.

Във всички случаи КО на държавите-членки са тези, които следва да гарантират достатъчното качество на ЕД. Това може да означава, че КО може да изисква да бъде предоставена допълнителна информация или оценка или изменението на п/п, или която и да е друга мярка, която е счетена за необходима от гледна точка на целите на Директивата. Следователно националното законодателство следва да предостави правомощия на КО по околна среда, с които те да могат да гарантират, че ЕД и п/п съответстват на целите на Директивата.

По смисъла на българското национално законодателство проверката за качество ДЕО следва да се извърши преди започването на консултациите. Като допълнителна гаранция за постигане на целите на националното законодателство по ЕО, в чл. 20, ал. 7 на същата наредба се казва, че при три поредни отрицателни оценки на качеството на доклада за оценка на степента на въздействие КО прекратява процедурата по ЕО.


9. Вземане на решението


В съответствие с чл. 8 и чл. 9(1) и (2) от Директивата за ОВОС, при вземането на решението преди започване на изпълнението на п/п следва да бъде взета предвид информацията от ЕД от СЕО и от консултациите с обществеността и другите държавни органи и да се изготвят мотиви към решението. Екологичните или другите съображения могат да доведат до одобряването или отхвърлянето на п/п. Държавите-членки трябва да въведат разпоредби в националното си законодателство, които да гарантират отчитането на екологичните съображения в п/п, включително и правна възможност за КО по СЕО да поиска включването на специални условия или промяната на п/п.

9.1. Чл. 8 от Директивата за СЕО


Съгласно чл. 8 Директивата за СЕО, изразените становища в съответствие с член 6 и резултатите от трансгранични консултации, проведени в съответствие с член 7, трябва да се вземат предвид по време на изготвянето на плана или програмата и преди тяхното приемане или внасяне в законодателна процедура.

Задълженията, уредени в чл. 8, отразяват крайната цел на Директивата – да се гарантира, че екологичните съображения за взети предвид в процеса на планирането за да се постигне високо ниво на опазване на околната среда и да се стимулира устойчивото развитие. Те са и част от дефиницията за ЕО по чл. 2(б) от Директивата и имат за цел да гарантират, че на екологичните съображения е отдадено необходимото внимание в процеса на одобряване на п/п. Не на последно място, те отразяват задълженията, произтичащи от Протокола СЕО и Орхуската конвенция, а именно, че решенията по одобряването на п/п отчитат адекватно резултатите от консултациите с обществеността.

Директивата не предписва как трябва да се изпълни това задължение. Следователно държавите-членки сами трябва да намерят формата на постигане на съответствие с тази разпоредба на Директивата. Все пак е ясно, че резултатите от проведените консултации трябва да бъдат правилно документирани и анализирани и включени в документацията по СЕО. Органът, компетентен да одобри и изпълнява п/п, преди неговото одобряване трябва да събере, документира и анализира становищата, коментарите, възраженията и предложенията, направени от обществеността и консултираните държавни органи в хода на консултациите по реда на чл. 6 и 7 от Директивата и след това да мотивира приемането или отхвърлянето им. Националното законодателство следва да уреди процедура за преглед на проекта на п/п в светлината на получените коментари, ако това е необходимо. Специално внимание следва да се обърне на случаите, когато в хода на консултациите са предложени и други алтернативи за изпълнението на п/п.

Както бе споменато по-горе, ЗООС изисква резултатите от консултациите да бъдат отразени в ДЕО и да бъдат взети предвид от Министъра на околната среда и водите или от директора на РИОСВ, когато той/тя издава своето становище. Освен това, когато в резултат на консултациите е необходимо да бъдат разгледани и оценени други алтернативи, мнения или предложения към п/п, възложителят възлага допълване на ДЕО или преценява необходимостта от продължаване на консултациите, включително организиране на ново обществено обсъждане. Мотивите за възлагането на допълването или преценяването за продължаване на консултациите се включват в документацията по ЕО. Освен това, като част от документацията по ЕО, която се внася за да бъде издадено становището, се предоставя и документация за резултатите от консултациите с обществеността и със заинтересувани и засегнати органи и лица, в т.ч. справка с мотиви за приемане или не на получените мнения и предложения, както и мотивите за възлагането/отказа от възлагането на допълването или преценяването за продължаване на консултациите.

Становището се основава на резултатите от консултациите и на начина, по който те са взети предвид. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за ЕО, КО дава положително становище по ЕО и по този начин одобрява п/п, когато, inter alia:


  • в резултат на провеждането на консултациите не са постъпили мотивирани възражения по законосъобразност;

  • е депозирано мотивирано становище на специализираните компетентни органи - МЗ или съответната РЗИ, че не се предполага значително отрицателно въздействие и възникване на риск за човешкото здраве при прилагането на плана/програмата;

От друга страна, съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1 от Наредбата за ЕО, становището съдържа обосновка за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда, включително предвид резултатите от консултациите със заинтересуваните органи и с обществеността.

9.2. Чл. 9 от Директивата за СЕО


Съгласно определението за ЕО по чл. 2(б) от Директивата държавите-членки следва да гарантират предоставянето на информация относно решението. Чл. 9 определя кой и за какво следва да бъде информиран, като оставя на държавите-членки сами да намерят начина за това.

Чл. 9 от Директивата изисква от държавите-членки да информират обществеността и консултираните държавни органи относно одобрения п/п, отчитането на резултатите от консултациите по чл. 6 и 7, относно мотивите за избора на алтернативата измежду анализираните алтернативи и не на последно място относно мерките за мониторинг. Властите следва да предоставят достатъчно информация относно условията, при които екологичната информация е налична и как може да бъде получена.

Начините за информиране на обществеността може да включват една или комбинация от следните възможности: публикуване на информацията по чл. 9(1) на уеб-страницата на КО по изпълнението на п/п и на КО по околната среда, или на местните органи, които е вероятно да бъдат засегнати от изпълнението на п/п, съобщения в медиите, чрез създаването на регистър на п/п-предмет на СЕО, чрез предоставяне на достъп до документацията (по реда на законодателството по отношение на достъпа до обществена информация) и т.н. Възможно е държавите-членки да приложат директно и процедурата, създадена в изпълнение на Директива 2003/4/ЕО.

Уведомяването на обществеността по реда на Директивата за ЕО е сходно с това по Директивата за ОВОС, а именно държавите-членки могат да приложат директно опита от прилагането на ОВОС или като се създаде процедура специално за прилагането на процедурата по ЕО.

Консултираните държавни органи могат да бъдат информирани по същия начин както и обществеността, но могат да бъдат използвани и други начини, като например специфична кореспонденция. Задължението за информирането на другите държавни органи е свързано с изискванията за мониторинг по реда да чл. 10 от Директивата за СЕО.

Горното се отнася и до държавите-членки, участвали в трансграничните консултации по СЕО.

Съгласно българското национално законодателство, като общо правило, становището по ЕО или решението, с което е преценено, че провеждането на ЕО не е необходимо, следва да бъдат оповестени на засегнатите и заинтересованите страни и на държавите, които е вероятно да бъдат засегнати от изпълнението на п/п. Процедурата е детайлно разписана в Наредбата по ЕО. Накратко, изисква се становището да бъде публикувано на уеб-страницата на органа, който го издава и на органа, отговорен за одобряването на п/п. След одобряването становището се оповестява заедно с п/п, като процедурата за оповестяване се определя от процедурата за одобряване на п/п. Достъпът до ЕО/екологичната част на п/п се осигурява по реда на ЗООС, а именно съгласно процедурата за осигуряване на достъп до екологична информация (Глава ІІ от ЗООС). В случаите на трансгранична ЕО, когато п/п е иницииран от България, процедурата за достъп се урежда със споразумението по чл. 34, ал. 3 от Наредбата за ЕО. Когато България е засегната страна, министърът на околната среда и водите гарантира достъпа до предоставената информация по ЕО по реда на чл. 20 от Наредбата за ЕО и своевременно и преди вземането на решението от КО на държавата на произход изпраща цялата документация.

За разлика от Директивата за ОВОС, Директивата за СЕО не предвижда клауза за поверителност. Същият подход е възприет и в България. Директивата за СЕО и съответно българското национално законодателство, не предоставят изрично право на достъп до правосъдие. Формулировката на чл. 9 от Орхуската конвенция дава възможност за различни тълкувания за това дали националното законодателство следва да предостави право на съдебен надзор върху решенията по СЕО. СЕС в своето Решение по Дело C-240/09 представи тълкуване на въпроса за това дали чл. 9.3 от Конвенцията има непосредствено действие и заключението му бе, че този текст няма такова действие, с което остави на държавите-членки да намерят най-подходящия начин да постигнат съответствие с Конвенцията.



Box 11 CJEU, Judgement on Case C-240/09 (Lesoochraná rskezoskupenie VLK v Ministerstvo životného prostredia Slovenskej republiky)

“…член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция няма непосредствено действие съгласно правото на Съюза. При все това запитващата юрисдикция е длъжна да разтълкува, доколкото е възможно, процесуалното право относно условията, които трябва да са изпълнени за подаване на жалба по административен или съдебен ред, в съответствие както с целите на член 9, параграф 3 от тази конвенция, така и с тези на ефективната съдебна защита на правата, предоставени от правото на Съюза, за да позволи на организация за защита на околната среда, каквато е zoskupenie, да оспори по съдебен ред взето в резултат на административно производство решение, което може да противоречи на правото на Съюза в областта на околната среда.” (точка 52)
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница