Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос



страница11/21
Дата22.07.2016
Размер1.94 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   21

10. Мониторинг на значителните въздействия на плановете/ програмите


Съгласно чл. 10 от Директивата за СЕО, извършването на мониторинг на значителните въздействия върху околната среда на п/п, попадащи в обхвата на Директивата, е задължително. С оглед на широкия обхват на п/п, чл. 10 от Директивата не предписва стриктно начина, по който този мониторинг следва да бъде извършван и осигурява гъвкавост на държавите-членки. По-специално, те са свободни да определят кои власти/органи ще бъдат отговорни за мониторинга, времето, честотата и методите за извършването му и съответно какви действия ще се предприемат в резултат на мониторинга.

Значителните въздействия върху околната среда са дефинирани като всички видове въздействия, включително положителните, неблагоприятните, предвидените и непредвидените такива. Това най-често са въздействия, описани в ЕД и те могат бъдат предмет на пряк или непряк мониторинг (например чрез наблюдение на факторите, които оказват натиск или на мерките за предотвратяване/смекчаване).

Ценна информация относно прилагането на задълженията за мониторинг по реда на Директивата за СЕО може да бъде открита в Окончателния доклад от проекта на ИМПЕЛ: „Прилагане на член 10 от Директивата за СЕО 2001/42/ЕО“ (Final Report, IMPEL Project: Implementing Article 10 of the SEA Directive 2001/42/EC)13.

Каре 12 Окончателен доклад от проекта на ИМПЕЛ: „Прилагане на член 10 от Директивата за СЕО 2001/42/ЕО“

Нито Директивата, нито СЕС уреждат дефиниция на понятието „мониторинг“. В Ръководството относно прилагането на Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда Комисията приема, че мониторингът може най-общо да бъде описан като дейност на следене на развитието на параметрите, които са от значение поради своя магнитуд, място и време. В контекста на чл. 10 и с оглед на аспекта „дейност по възстановяване“ мониторингът може да включва и оценка на информацията за околната среда.

Ръководството дефинира изпълнението (на дейностите по мониторинга) като реализация не само на проектите, предвидени в плана или програмата, а и като другите дейности (като мерки, свързани с поведението или схеми за управление), които са част от плана или програмата (или от неговото прилагане).

Следните аспекти създават проблеми:


  • адекватното тълкуване на относимите разпоредби на Директивата за СЕО;

  • определяне на обхвата и дълбочината на мониторинга;

  • как следва да бъде организиран мониторинга: отговорни органи, ползване на информацията, подходи към мониторинга;

  • определяне на индикаторите за мониторинга.

В Проучването, свързано с Доклада относно прилагането и ефективността на Директивата за СЕО (Study concerning the report on the application and effectiveness of the SEA Directive) от 2009 г., се казва, че много малко държави-членки са разработили специфични ръководства относно индикаторите за мониторинга.

10.1. Адекватното тълкуване на относимите разпоредби на Директивата за СЕО и определяне на обхвата и дълбочината на мониторинга


Чл. 10(1) от Директивата за СЕО изисква извършването на мониторинг на значителните въздействия върху околната среда от изпълнението на п/п и разглеждане на дейностите за възстановяване, като оставя на държавите-членки да определят как да изпълнят това свое задължение и без да ги задължава да предприемат подходящите дейности за възстановяване. Обхватът на мониторинга е тясно свързан с обхвата на ЕО.

Чл. 10(2) от Директивата позволява на държавите-членки да използват съществуващите инструменти за мониторинг, включително и тези създадени за нуждите на други актове на законодателството на ЕС по околна среда (мониторинг на качеството на водите и въздуха, на индустриалните емисии и т.н.).

Анализът на текста на Директивата и на практическия опит показва, че обхватът и дълбочината на мониторинга са пряко свързани с обхвата на ЕО и със степента на детайлност на п/п. Те могат да бъдат определени от нивото на планиране в йерархията (при по-високото ниво се наблюдава тенденция на по-общи формулировки в сравнение с тези от по-ниските нива, а именно тези, които са по-специфични).

Въпреки че това не е ясно дефинирано в Директивата, в Доклада на ИМПЕЛ относно прилагането на чл. 10 се възприема становището, че има случаи, когато мониторингът на дейностите по предотвратяване/смекчаване трябва да се считат като попадащи в обхвата на Директивата за СЕО.

10.2. Организиране на мониторинга: отговорни органи, използване на информацията, подходи към мониторинга


Процесът на мониторинг преминава най-малко през следните 3 етапа:

  • събиране на информацията;

  • обработване на събраната информация;

  • оценяване и тълкуване.

В някои случаи отчитането на последствията може също да бъде част от процеса на мониторинг, което зависи от националните законодателства и системи.

Оценката на ситуацията показва, че събиране на данните за околната среда е задължение на КО по околна среда, докато мониторингът на изпълнението на п/п е отговорност на органа по планирането. Различните страни прилагат различни подходи при определянето на органите за оценяване и тълкуване на събраните данни. Те могат да бъдат или КО по околна среда или органът по планирането.

В много случаи данните от мониторинга, събрани за други цели, могат да бъдат използвани за целите на СЕО. Например, данни за емисиите на замърсители във въздуха могат да бъдат събрани в изпълнение на изисквания за КПКЗ, състоянието на животинските видове могат да бъде наблюдавано в изпълнение на плановете за действия в областта на биоразнообразието. В други случаи ще трябва да бъдат създадени специфични схеми за мониторинг. Има два общи източника на информация за състоянието на околната среда:


  • мониторингова информация, събрана с оглед на общия мониторинг на околната среда, което може да включва КОРИНЕ и ГИС и

  • информация, събрана чрез мониторинг на определен проект, с оглед прилагането на специфични актове на законодателството на ЕС: Директивата за КПКЗ (2008/1/ЕО), Директивата за изгаряне на отпадъците (2000/76/ЕО), Директивата за големите горивни инсталации (2001/80/ЕО)14, CAFE Директивата (2008/50/ЕО), Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) и Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО) и т.н.

Следователно на държавите-членки се препоръчва да преценят до каква степен тази или друга относима информация може да бъде достатъчна за всеки п/п и съответно къде е необходимо създаването на допълнителни механизми за мониторинг.

В Доклада на ИМПЕЛ относно прилагането на чл. 10 се предлага и ползването на индикатори за мониторинга на въздействията върху околната среда от изпълнението на п/п. Схемата DPSIR15 e методологическа основа, разработена от Европейската агенция по околна среда и може да даде някои идеи за подходящия фактор, които трябва да бъде разгледан във веригата причина-следствие.


10.3. Мониторинг на въздействията на плана/програмата


Мониторингът на въздействията на плана/програмата цели да16:

  • тества дали п/п постига целите си и поставените му задачи;

  • идентифицира негативните въздействия – прогнозираните и непрогнозираните и тези изискващи възстановителни работи;

  • подпомогне дейностите, гарантиращи изпълнението на предложените със СЕО мерки за предотвратяване/смекчаване;

  • осигури обратна връзка, която да подпомогне прогнозирането на въздействията при бъдещи СЕО.

В този смисъл мониторингът е свързан със съществуващото състояние на околната среда (това, към момента на изготвяне на СЕО), прогнозирането на въздействията и мерките за предотвратяване/смекчаване. Типична структура на мониторинга е показана в Таблица 3.

Таблица 3. Примерна структура на мониторинга



Цел на СЕО

Значителни въздействия върху околната среда

Предлагани мерки за мониторинг

Да осигури защита и където е възможно да подобри състоянието на флората и фауната

Постоянна загуба на местообитание, находящо се на линията между прилива и отлива (inter-tidal habitat) поради изграждане на системи от вълноломи и стесняване на крайбрежната ивица

Мониторинг на количеството на загубата и увеличаването на местообитание, находящо се на линията между прилива и отлива (inter-tidal habitat), като се използват:

  • моделиране, основано на нивата на водите (годишно);

  • фотографиране от въздуха (най-малко 5 пъти годишно).

Създаване на местообитание, находящо се на линията между прилива и отлива (inter-tidal habitat)

Дългосрочен мониторинг чрез:

  • фотографиране от въздуха;

  • проучвания на растителността;

  • проучвания на птиците;

  • изследвания на бентосните макро-безгръбначни.

Опазване на историческата околна среда

Възможност от изкопаване или повреждане на археологически елементи, заровени в земята

Изисква се нестратегически мониторинг. При изготвянето на детайлните проекти следва да се извършат подходяща оценка на археологическото състояние и предварителни наблюдения.

Източник: Въз основа на Проучването на укрепване на устието на Хъмбър, Агенция по околна среда, 2006 г., цитирано от УОН при Курсов модул по СЕО (Environment Agency (2006) Humber Estuary Defence Study, cited by UNU SEA Course).

10.4. Наблюдението и контрола върху изпълнението на плана/програмата по смисъла на българското национално законодателство


В съответствие с чл. 89 от ЗООС, мерките за наблюдение и контрол при прилагането на п/п се съгласуват между министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице или директора на съответната РИОСВ и органа, отговорен за прилагането на п/п.

Решението за преценката на необходимостта от извършване на ЕО следва да съдържа, ако е счетено за необходимо, мерки за наблюдение и контрол на изпълнението на п/п.

Становището по ЕО съдържа мерки за наблюдение и контрол на изпълнението на п/п, включително и периодичността на изготвянето на докладите от изпълнението на тези мерки.

КО по околна среда (по чл. 4 от Наредбата за ЕО), издал становището или решението за преценката на необходимостта от ЕО, е КО по изпълнението на мерките за наблюдението и контрола по становището по ЕО в хода на изпълнението на п/п. Възложителят е задължен в 14-дневен срок преди окончателното приемане и одобряване п/п да изпрати на този КО и на органите по изпълнението на п/п обобщена справка, включваща анализ на:



  • съответствието на п/п с основните резултати и препоръки от документацията по ЕО, с резултатите от консултациите, с условията, мерките и ограниченията в становището по ЕО или в решението за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО;

  • съответствието на п/п с обоснованата в становището по ЕО за постигане целите на плана или програмата;

  • степента, в която мерките, посочени в становището по ЕО или в решението относно преценката на необходимостта от извършване на ЕО, са предвидени в п/п.

КО по наблюдението и контрола или оправомощено от него длъжностно лице се произнася писмено по горната справка в срок 7 дни от представянето й, като уведомява за това органа по одобряване на п/п.

Възложителят уведомява КО по ЕО в 14-дневен срок след одобряването/приемането/ утвърждаването на п/п.

Възложителят изготвя доклад по наблюдението и контрола при прилагането на п/п, включително на мерките за предотвратяване, намаляване или отстраняване на екологичните щети в резултат на прилагането на п/п, с периодичността, определена в становището по ЕО или решението за преценяване на необходимостта от ЕО. Възложителят осигурява обществен достъп до този доклад и до горната справка.

Институции, контролиращи финансирането на п/п с бюджетни и обществени средства, уведомяват КО по наблюдението и контрола за констатирани нарушения на изискванията за извършване на ЕО, както и за неизпълнение на мерките за наблюдение и контрол при прилагането на п/п, включително периодичност на изготвяне на доклад по контрола и наблюдението.


1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница