Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос
II. Практическо ръководство относно прилагането на Директивата за ОВОС и българското национално законодателство относно ОВОС
Изтегляне 1.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Преглед на ОВОС
- Основни етапи на процедурата по ОВОС
II. Практическо ръководство относно прилагането на Директивата за ОВОС и българското национално законодателство относно ОВОСЦелта на тази глава от настоящето Ръководство е да опише ролята и приноса на ОВОС в процеса на вземане на решението и да представи най-актуалното развитие на тази оценка в ЕС и България, включително и съдебната практика на СЕС, доклади и ръководства, издадени от или за ЕК и други относими документи. Освен това в тази глава се предоставя информация относно приложимия правен режим в България. 1. Преглед на ОВОСДефинирана накратко, ОВОС е систематичен процес, при който се идентифицират, предвиждат и оценяват въздействия върху околната среда на предлаганите проекти преди вземането на главните решения и поемане на съществените ангажименти. Целта на ОВОС е да:
Както вече бе казано по-горе, правният инструмент, регулиращ ОВОС на ЕС, е Директивата за ОВОС. Тя цели опазване на околната среда чрез гарантиране на участието на обществеността и на това, че предлаганите проекти, които поради своя характер, мащаби или местоположение е вероятно да окажат значителни въздействия върху околната среда, ще бъдат подложени на ОВОС преди да е издадено разрешението за по-нататъшното им осъществяване. Директивата съдържа списък от проекти, които задължително следва да бъдат предмет на ОВОС и такива, за които необходимостта от извършването на ОВОС се преценява (‘EIA screening’). Когато е ясно, че ОВОС следва да бъде извършена, Директивата урежда процедура, която накратко обхваща следните етапи: възложителят може да поиска от КО да го/я посъветва относно информацията, която следва да предостави – това е т.нар. етап на определяне на обхвата (‘scoping stage’); възложителят предоставя информацията относно въздействията върху околната среда в т.нар. ДОВОС; КО по околна среда и обществеността (и на засегнатата страна) са информирани и консултирани; КО взема решението, като отчита и резултатите от консултациите. Обществеността бива информирана за взетото решението и има право на достъп до процедура за преразглеждане пред съд или друг независим и безпристрастен орган, установен със закон. Както вече бе споменато, съгласно ДФЕС, държавите-членки са задължени да хармонизират националното си законодателство и тази директивата17 и по този начин да я прилагат по един унифициран начин на територията на целия ЕС18. Следва да се има предвид, че с оглед чл. 288(3) от ДФЕС задължението да се гарантира съответствие с правото на ЕС тежи върху държавите-членки, а не върху възложителя на проекта. В случай на установено несъответствие ЕК може да стартира процедура по нарушение срещу държавата и ако е необходимо да сезира СЕС за това. Следователно властите на държавите-членки следва да предприемат всички мерки: законодателни, административно, организационни и др., за да гарантират съответствие с изискванията на Директивата. Това тълкуване бе потвърдено нееднократно от СЕС. Например в Решение по Дело C-72/95, Kraaijeveld and Others, Съдът заяви следното: Каре 13. СЕС, Решение по Дело C-72/95 (Kraaijeveld and Others) “… следва да бъде припомнено, че задължението на държавите-членки да предприемат всички необходими мерки за постигане на предписания резултат е правнообвързващо задължение, наложено от третия параграф на чл. 189 от Договора за ЕО (Европейската общност) и от самата директива (вж Дело 51/76 Verbond van Nederlandse Ondernemingen [1977] ECR 113, точка 2 и Дело 152/84 Marshall [1986] ECR 723, точка 48). Това задължение да се предприемат всички подходящи мерки били те общи или специални, е правнообвързващо за всички власти на държавите-членки, включително и на съдилищата относно въпросите, попадащи в тяхната юрисдикция (вж Дело C-106/89 Marleasing [1990] ECR I-4135, точка 8).” (точка 55) Съгласно доклад, подготвен за ЕК през 2010 г.19, на територията на ЕС в 27-те държави-членки се извършват приблизително 16 000 ОВОС, заедно с около 34 000 решения за преценка на необходимостта. Това показва, че ОВОС е инструмент за оценка на екологичните разходи и ползи от специфичните проекти с цел да се гарантира устойчивост и че Директивата се е превърнала в ключов инструмент за интегриране на екологичните съображения, което от своя страна е донесло екологични и социално-икономически ползи. Все пак развитието на ОВОС е един по-бавен процес. От една страна следва да се гарантира ефективното прилагане на Директивата на територията на разширения ЕС, а от друга – че тя е приспособена към политиките и юридическия контекст в ЕС и на международно ниво. Докладът на Комисията до Съвета, Европейския Парламент, Европейския Икономически и Социален Комитет и Комитета на Регионите относно прилагането и ефективността на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) (Директива 85/337/ЕИО, съответно изменена с Директива 97/11/EО и Директива 2003/35/ЕО) от м. юли 2009 г.20 показва, че са налице и сфери, където все още е необходимо подобряване (напр. преценката на необходимостта, участието на обществеността, гарантиране качеството на процеса на ОВОС, трансграничните ОВОС, координацията между ОВОС и другите директиви и политики в областта на околната среда като биологичното разнообразие и измененията на климата) и посочва възможни препоръки за предприемане на действия.
Както бе казано по-горе, Директивата за ОВОС в България се прилага чрез ЗООС и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Тази правна рамка определя кои проекти следва да бъдат подложени (задължително) на ОВОС, процедурата за преценката на необходимостта от извършване на ОВОС, компетенциите на националните власти и изискванията относно участие на обществеността в процеса на вземане на решение. Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗООС, ОВОС се извършва на инвестиционни предложения22 съгласно Приложения № 1 и 2 (Приложения І и ІІ от Директивата, за повече подробности вж по-долу) за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда. По смисъла на българското национално законодателство с ОВОС се цели интегриране на предвижданията по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и въвеждане принципа на устойчиво развитие. ОВОС определя, описва и оценява по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреките въздействия от инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии върху човека, биологичното разнообразие и неговите елементи, включително флора и фауна, почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта, земните недра, материалното и културно-историческото наследство и взаимодействието между тях. Основни етапи на процедурата по ОВОСШироко припознатите в ЕС ключови етапи на процедурата по ОВОС са:
* Потъмненият текст показва кои етапи са задължителни към момента по смисъла на Директива 2011/92/ЕС. В следващите раздели на настоящето Ръководство е представена подробна информация съобразно последователността на етапите от процедурата от ОВОС. Българското национално законодателство юридически припознава следните етапи на процедурата по ОВОС (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ОВОС):
Каталог: files -> file -> Industry file -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см file -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София file -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо file -> Календар на значимите международни събития в областта на околната среда през 2016 Г file -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо file -> За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г Industry -> Първа общи положения ч file -> Наредба №3 от 1 август 2008 Г. За нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите Industry -> Правителство на Румъния Февруари 2015г. Министерство на транспорта Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|