Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос



страница13/21
Дата22.07.2016
Размер1.94 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   21

2. Преценка на необходимостта от извършване на ОВОС – проекти, за които се изисква издаване на разрешение за осъществяването им


В тази глава се идентифицират общите и специалните аспекти на преценката на необходимостта от извършване на ОВОС във връзка с определени категории проекти и техните потенциални въздействия върху околната среда и предоставя практическа информация при вземането на решението да се извършва ли ОВОС или не – т.нар. „решение за преценка на необходимостта от извършване на ОВОС“.

2.1. Информация, която следва да бъде представена за извършването на преценката на необходимостта от ОВОС като част от заявлението за издаване на разрешението за осъществяване на проекта


Директивата за ОВОС не урежда задължения относно данните и информацията относно проекта, която следва да бъде предоставена от възложителя на КО за целите на преценката на необходимостта от ОВОС. Този аспект следва да бъде взет предвид най-вече при проектите, попадащи в Приложение ІІ на Директивата и за тези, за които няма установени гранични стойности и критерии и за които на етапа на преценката на необходимостта от извършване на ОВОС се извършва оценка за всеки отделен случай по реда на чл. 4(2) от Директивата. Пропуски или липсата на данни и информация могат да доведат до неправилно решение по преценката на необходимостта от ОВОС.

Информацията, представяна от възложителя на етапа на преценката на необходимостта от извършване на ОВОС, следва да включва най-малко аспектите, които биха позволили един подходящ анализ при използване на критериите по Приложение ІІІ от Директивата за ОВОС:

  • описание на местоположението на проекта;

  • описание на характеристиките на проекта, включително и кратко описание на отделните му компоненти; кратко представяне на това как предлаганият проект е свързан с други съществуващи или предвиждани проекти;

  • описание на потенциалните въздействия върху околната среда (положителни и отрицателни);

  • описание на мерките, предвиждани за избягване, предотвратяване или ограничаване на значителните въздействия върху околната среда;

  • карти, изображения, планове и т.н., показващи местоположението на предлагания проект и на неговите характеристики.

Информацията, внасяна от възложителя, трябва да позволи на КО да оцени потенциалните значителни въздействия върху околната среда на проект върху околната среда и да реши дали да изиска извършването на ОВОС или не.

Освен това, въз основа на информацията, предоставяна от възложителя и другите относими и налични данни (които може да включват коментари или жалби, получени от заинтересуваната общественост относно предлагания проект), КО по преценката ще може да определя (на етапа на определянето на обхвата на ОВОС) ключовите аспекти и потенциалните въздействия, които трябва да се бъдат разгледани в ДОВОС.

В съответствие с чл. 4, ал. 1 от Наредбата за ОВОС възложителят е задължен да уведоми КО, а именно министъра на околната среда и водите/директора на съответната РИОСВ, на възможно най-ранен етап за своето инвестиционно предложение, като внася уведомлението на хартиен и електронен носител с еднакво съдържание.

По реда на чл. 4, ал. 3 от Наредбата за ОВОС възложителят с уведомлението следва да внесе най-малко следната информация:


  • данни за възложителя;

  • резюме на предложението, в т.ч. описание на основните процеси, капацитет, обща използвана площ; посочва се дали е за ново инвестиционно предложение и/или за разширение, или изменение на производствената дейност, необходимост от други, свързани с основния предмет, спомагателни или поддържащи дейности, в т.ч. ползване на съществуваща или необходимост от изграждане на нова техническа инфраструктура (пътища/улици, газопровод, електропроводи и др.); предвидени изкопни работи, предполагаема дълбочина на изкопите, ползване на взрив;

  • връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности в обхвата на въздействие на обекта на инвестиционното предложение, необходимост от издаване на съгласувателни/разрешителни документи по реда на специален закон; орган по одобряване/разрешаване на инвестиционното предложение по реда на специален закон;

  • местоположение на площадката - населено място, община, квартал, поземлен имот, географски координати (по възможност във WGS 1984), собственост, близост до или засягане на защитени територии и територии за опазване обектите на културното наследство, очаквано трансгранично въздействие, схема на нова или промяна на съществуваща пътна инфраструктура;

  • природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията, предвидено водовземане за питейни, промишлени и други нужди - чрез обществено водоснабдяване (ВиК или друга мрежа) и/или от повърхностни води, и/или подземни води, необходими количества, съществуващи съоръжения или необходимост от изграждане на нови;

  • отпадъци, които се очаква да се генерират, и предвиждания за тяхното третиране;

  • очаквани количества и тип отпадъчни води (битови/промишлени), предвиден начин на тяхното третиране - локално пречиствателно съоръжение/станция, заустване в канализация/воден обект, собствена яма или друго, сезонност и други.

2.2. Категории проекти, включени в Приложение І от Директивата за ОВОС


За проектите по Приложение І от Директивата, за които се счита, че ще окажат значителни въздействия върху околната среда, ОВОС е задължителна. В това Приложение са посочени проекти с индикация за техния мащаб под формата на количествени гранични стойности и така е определено, че за тях се изисква извършването на ОВОС.

Проектите по Приложение І от Директивата за ОВОС по смисъла на чл. 1(2)(а): „… извършването на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми, друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми“ трябва да бъдат свързани с определени дефиниции.

Същата е формулировката и в т. 17 от ДР на ЗООС, където е дефинирано понятието „инвестиционно предложение“.



В този смисъл Директивата за ОВОС представя няколко препращания към определения по:

  • ДИРЕКТИВИТЕ НА ЕС И БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО:

Таблица 4. Определения по директиви на ЕС и националното законодателство, с което са транспонирани в България

Директиви на ЕС

националното законодателство, с което са транспонирани в България

Директива 2008/98/ЕО: по отношение на инсталациите за обезвреждане на отпадъци

Закон за управление на отпадъците (обн. ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г.)

Директивата 91/271/ЕИО: по отношение на пречиствателните станции за отпадъчни води

  • Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.; посл. изм., ДВ. бр. 82 от 26.10.2012 г.);

  • Наредба № 6 от 09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн., ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп., бр. 24 от 23.03.2004 г.);

  • Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн., ДВ, бр. 47 от 21.06.2011 г., изм., бр. 14 от 17.02.2012 г.);

  • Наредба  Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн., ДВ, бр. 98 от 01.12.2000 г.);

Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации

Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра (обн. ДВ, бр. 14 от 17.02.2012 г., изм. и доп. ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г.)

  • ДРУГИ ДОКУМЕНТИ:

        • Конвенция за международно гражданско въздухоплаване, Чикаго, 1944 г., ратифицирана от България с Указ № 596 от 04.08.1966 г. : Приложение 14 по отношение на определението за летище;

        • Европейското споразумение за главните международни пътни артерии от 15.11.1975 г., ратифицирано от България с Указ № 940 от 14.06.1977 г., в сила от 15.03.1983 г.: по отношение на определението за високоскоростни пътища;

Други проекти могат да бъдат идентифицирани чрез дефинициите, уредени в други директиви на ЕС и в референтните документи за НДНТ (BREFs) и в решения на СЕС:

  • Други директиви, прилагани от българското национално законодателство, например:

    • Рамковата директивата за водите (2000/60/ЕО) и Закона за водите: напр. „речен басейн“;

    • Рамкова директивата за отпадъците (2008/98/ЕО) и Закона за управление на отпадъците: напр.: „опасни отпадъци“.

  • Референтните документи за НДНТ (BREFs)

    Дефинирането на видове/категории проекти чрез използването на дефиниции от Референтните документи за НДНТ (BREFs) е полезно, но трябва да се избягват объркванията, като се отчитат съществуващите различия между граничните стойности, определени за целите на проектите по Приложение І от Директивата за индустриалните емисии (2010/75/ЕС) и тези по Приложение І от Директивата за ОВОС.

  • Решения на СЕС

Пояснения относно значението на определени дефиниции за видове/категории проекти могат да бъдат открити в „Ръководството относно тълкуването на дефинициите за определени категории проекти по Приложения І и ІІ на Директивата за ОВОС“, ЕК, ГД „Околна среда“, 2008 година23.

Някои примери за тълкуване на определени дефиниции за проекти са представени в Каре 14.



Каре 14. Строителство на релсови пътища за железопътен трафик на големи разстояния железопътен транспорт и на летища с дължина на основната писта 2100 м или повече – Приложение І, т. 7(a) от Директивата за ОВОС

“… формулировката на т. 7 от Приложение І на Директивата 85/337/ЕИО (сега Директива 2011/92/ЕО) следва да бъде разбирана и като обхващаща удвояването на вече съществуващ релсов път.

Такъв вид проект може да окаже значително въздействие върху околната среда по смисъла на Директивата, тъй като е вероятно да въздействията му да са продължителни, например върху флората и фауната и състава на почвите и дори на ландшафта и да причини значителен шум, поради което трябва да бъде включен в обхвата на Директивата. Целта на Директивата 85/337/ЕИО би била сериозно подкопана, ако проект за изграждане на нов релсов път, дори и паралелен на съществуващия, бъде изключен от задължението за извършване на оценка на въздействията му върху околната среда. Следователно такъв проект не може да бъде считан за просто изменение на вече съществуващ проект по смисъла на т. 12 от Приложение ІІ на Директивата за ОВОС.

това заключение е още по-очевидно в настоящия случай, където изпълнението на проекта включва нов релсов път, дори и това да се отнася само до част от проекта. Такъв проект за строителство по своя характер е вероятно да окаже значително въздействие върху околната среда по смисъла на Директивата 85/337/ЕИО“. (СЕС, Решение по Дело С-227/01, Комисия/Испания, точки 48-50).



Каре 15. Инсталации за обезвреждане на отпадъци – Приложение І, т. 10 от Директивата за ОВОС

Приложение І: обезвреждане на отпадъци

За целите на Директивата за ОВОС понятието „обезвреждане на отпадъците“ има самостоятелно значение, което следва да бъде дадено за да отговори на целите, преследвани с тази мярка, която както е ясно от чл. 2(1) от Директивата, е да се гарантира, че преди да се разреши осъществяването на проекта, който е вероятно да окаже значително въздействие върху околната среда поради своя характер, мащаби и местоположение, е подложен на оценка на тези въздействия. Следователно това понятие не е равносилно на това по Директивата 75/442/ЕИО24, а следва да бъде разгледано в по-широк смисъл, като включващо всички дейности, водещи или до обезвреждането на отпадъците в тесен смисъл или до тяхното оползотворяване.



В резултат на това, предприятие, което произвежда електричество чрез изгарянето на биомаса и горими материали, извлечени от отпадъци и чийто капацитет надвишава 100 тона на дена, попада в категорията инсталации за обезвреждане чрез изгаряне или химично третиране на неопасни отпадъци по т. 10 от Приложение І на Директивата за ОВОС. Като такъв, преди да бъде разрешено осъществяването му, той трябва да бъде подложен на систематичната оценка по чл. 2(1) и чл. 4(1) от същата Директива.“ (СЕС, Решение по Дело C-486/04, Комисия/Италия, точки 44 и 45)

2.3. Преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за проектите по Приложение ІІ от Директивата за ОВОС


Тълкуването на понятията, използвани в Приложение ІІ от Директивата може да се направи по начин, подобен на този, представен по-горе относно категориите проекти по Приложение І (определения по референтните документи за НДНТ (BREFs), решения на СЕС и други).

Директивата за ОВОС не урежда гранични стойности, чрез които да се определи дали за един проект, попадащ в обхвата на Приложение ІІ от Директивата за ОВОС, е необходимо извършването на ОВОС. В съответствие с чл. 4(2) от Директивата, определянето на това дали извършването на ОВОС е необходимо или не може да бъде направено чрез разглеждане на всеки отделен случай или чрез установяването от държавите-членки на критерии и гранични стойности (или чрез прилагането на двете процедури комбинирано).



Особени случаи, произтичащи от прилагането на тези два подхода:

  • в националното законодателство са определени гранични стойности и критерии:

  • решение да се извърши/да не се извършва ОВОС, ако характеристиките на проекта са над/под граничните стойности или отговаря/не отговоря на специфичните характеристики (прилагане на процедурата по чл. 4(2)(б));

  • решение да се извърши ОВОС дори и ако характеристиките на проекта са под уредените гранични стойности поради вероятността от настъпване на значителни въздействия върху околната среда с оглед на характера и местоположението на проекта (процедурите по чл. 4(2)(а) и чл. 4(2)(б) прилагат се заедно при използване на критериите по Приложение ІІІ).

Без значение коя процедура се прилага за да се определи дали един проект по Приложение ІІ от Директивата за ОВОС, съответно по Приложение № 2 от ЗООС, следва да бъде подложен на ОВОС, не трябва да бъдат пренебрегвани разпоредбите на чл. 2(1) от Директивата и чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС

Пример за това е Решение на СЕС по Дело С-392/96 (Комисия/Ирландия).

Каре 16. СЕС, Решение по Дело С-392/96 (Комисия/Ирландия)

Държавата-членка, която на основание чл. 4(2) от Директивата за ОВОС е установила гранични стойности и/или критерии, като е взела предвид само мащабите на проектите, но не и критериите по Приложение ІІІ [а именно характеристиките и местоположението на проектите], е превишила границите на своята свобода по смисъла на чл. 2(1) и чл. 4(2) от Директивата за ОВОС. (точки 65 и 72)

СЕС прилага същия подход и в решения по дела C-66/06, Комисия/Ирландия, т. 64; C-255/08, Комисия/Холандия, т.т. 32-39)25.

  • националното законодателство не урежда гранични стойности и критерии: на етапа на преценяването на необходимостта от извършването на ОВОС се извършва разглеждане на всеки отделен случай чрез използването на критериите за избор по Приложение ІІІ от Директивата (прилагане на процедурата по чл. 4(2)(а)).

Съгласно Приложение ІІІ от Директивата за ОВОС, съответно по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, относимите критерии се отнасят до:

  • характеристиките на проектите;

  • местоположението на проектите;

  • характеристиките на потенциалните въздействия.

Решението на КО за това дали следва да се извърши ОВОС или не трябва да бъде мотивирано съобразно разпоредбите на Директивата за ОВОС и чл. 93, ал. 5 от ЗООС и чл. 8, ал. 4 от Наредбата за ОВОС и да бъде представено на обществеността.

Каре 17. Информацията, необходима за проверка на адекватността на преценката на необходимостта от извършване на ОВОС

Решението, с което националните компетентни органи приемат, че характеристиките на проекта не изискват извършването на оценка на въздействието върху околната среда, следва да съдържа или да бъде придружено от цялата информация, от която е възможно да се провери адекватността на преценката на необходимостта от извършването на ОВОС, извършена съобразно изискванията на Директивата за ОВОС.“ (СЕС, Решение по Дело C-87/02, Комисия/Италия, т. 49)


2.4. Преценка на необходимостта от извършване на ОВОС на проекти, отнасящи се до свързани/спомагателни и рехабилитационни дейности


Когато се разглежда прилагането на Директивата за ОВОС към свързани/спомагателни дейности, следва да бъде взет предвид документът „Тълкуване, предложено от Комисията, относно прилагането на Директивата за ОВОС към свързани/спомагателни дейности“ 26. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗООС: „Когато за осъществяване на инвестиционното предложение трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка, спомагателни или поддържащи дейности, те също се включват в изискващата се оценка, независимо дали самостоятелно попадат в обхвата на приложения № 1 или 2. Ако спомагателните или поддържащите дейности самостоятелно като инвестиционни предложения са предмет на ОВОС, всички оценки се съвместяват, като се провежда една обединена процедура.“

Когато се взема решение за това дали такива дейности следва да бъдат предмет на ОВОС, трябва да се отчетат следните аспекти:



  • Свързани дейности

    • ако са включени в Приложение І от Директивата за ОВОС, от ОВОС следва да бъде извършена;

    • ако са включени в Приложение ІІ от Директивата за ОВОС, от следва да бъде извършена преценка на необходимостта от ОВОС.

  • Връзка между свързаните дейности (по Приложение І и ІІ от Директивата за ОВОС) и основните дейности по проекта, за които се изисква извършването на ОВОС:

    • свързаните са тясно свързани с основните дейности: ОВОС следва да се извърши за целия проект;

    • свързаните дейности са независими от основния проект: следва да бъдат подложени на ОВОС самостоятелно.


Ако е видно, че свързаните дейности са тясно свързани с основните дейности, тяхното одобряване и стартиране следва да се разглежда като стартиране на изпълнението на самия проект. По този начин, когато основният проект изисква ОВОС, одобряването и/или физическото изпълнение на свързаните дейности преди извършването на ОВОС ще се счита за нарушение на Директивата за ОВОС. Изпълнението на тези дейности може да започне, само след като е извършена ОВОС на целия проект (включващ основните и свързаните дейности).

Ако е видно, че свързаните дейности са независими от основния проект, те следва да бъдат предмет на ОВОС самостоятелно по реда на Директивата за ОВОС и тяхното изпълнение може да започне след приключване на техните процедури по ОВОС или по преценка на необходимостта от извършване на ОВОС.
Приложения І и ІІ от Директивата за ОВОС следва съдържат списък на категориите проекти, които са дефинирани като „промяна или разширяване на проекти“:

  • Приложение І, т. 24 от Директивата за ОВОС, съответно т. 38 от Приложение № 1 на ЗООС: „Всяка промяна или разширяване на проекти, включени в настоящото приложение, когато такава промяна или разширяване сами по себе си достигат праговете, ако такива съществуват, посочени в настоящото приложение“;

  • Приложение ІІ, т. 13(а), съответно чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗООС: „Всяка промяна или разширяване на проектите, изброени в приложение I или в настоящото приложение, които вече имат разрешение или които са изпълнени или са в процес на изпълнение, ако тази промяна или разширяване може да има значително отрицателно въздействие върху околната среда (промяна или разширяване, които не са включени в приложение I)“.

Някои дейности по рекултивация на съществуващи проекти могат да бъдат разглеждани като проекти, състоящи се от извършване на дейности по „промяна и разширяване на проекти“ и ако отговарят на горепосочените условия, следва да бъдат предмет на ОВОС.

Решението за това дали проекти за извършването на дейности по рекултивация попадат в обхвата на Приложение І или ІІ от Директивата за ОВОС, следва да бъде основано на разглеждането на следните аспекти:

  • количествените гранични стойности за проекта-предмет на дейностите по рекултивация – съгласно начина, по който са дефинирани проектите по т.т. 1-23 от Приложение І;

  • преглеждане за всеки отделен случай при използване на критериите за избор по Приложение ІІІ от Директивата за ОВОС.

Пример относно тълкуването на категориите проекти по т. 13(а) от Приложение ІІ от Директивата за ОВОС е (Kraaijeveld and others) (вж Каре 18).

Каре 18. СЕС, Решение по Дело C-72/95 (Kraaijeveld and others27)



Всяка промяна или разширяване на проектите, изброени в приложение I или в настоящото приложение, които вече имат разрешение или които са изпълнени или са в процес на изпълнение, ако тази промяна или разширяване може да има значително отрицателно въздействие върху околната среда (промяна или разширяване, които не са включени в приложение I)“ (т. 13 от Приложение ІІ от Директива за ОВОС)

В Решението по Дело C-72/95, Kraaijeveld and others, СЕС определи, че изграждането на канали и аварийни съоръжения срещу наводнения по т. 10(е) от Приложение ІІ от Директивата 85/337/ЕИО (преди изменението с Директива 97/11/ЕО) следва да се тълкува като включващо не само строителството на нова дига, но и промяната на съществуващата дига, което включва нейното преместване, подсилване и разширяване, замяната на дига с изграждането на нова на място, без значение дали новата дига е по-устойчива или по-широка от старата или комбинацията то тези дейности (т. 42).

Що се отнася до дейностите по рекултивация на депа, за които извършването на ОВОС не е било изискано при ОВОС за самото депо, ГД „Околна среда“ на ЕК обръща внимание на необходимостта от определяне дали такъв проект следва да бъде предмет на ОВОС:

Европейската комисия е на мнение, че рекултивацията на депа в определени случаи може да окаже значителни въздействия върху околната среда (например при изграждането на физически инсталации, образуването на излужвания или на метан или други газове). Тези въздействия в стандартните случаи следва да бъдат включени в ДОВОС, изготвен като част процедурата за разрешаване на изграждане на депото. Ако Директивата за ОВОС не е била приложима към онзи момент или ако е счетено, че извършването на ОВОС не е необходимо, то следва да бъде извършена преценка на необходимостта или цялостна процедура по ОВОС преди извършването на дейностите по дейностите по рекултивация“ 28.

2.5. Дейности по разрушаване


Съгласно решение на СЕС от 2011 г., дейностите по разрушаване следва да бъдат разглеждани като попадащи в обхвата на понятието „проекти“ и следователно в обхвата на Директивата за ОВОС.

Каре 19. СЕС, Решение по Дело С-50/09, Комисия/Ирландия

97. Що се отнася до това дали, както поддържа Комисията в писмените си изявления, дейностите по събаряне попадат в приложното поле на Директива 85/337 или, както твърди Ирландия, те са изключени от него, преди всичко следва да се отбележи, че съдържащото се в член 1, параграф 2 от тази директива определение на термина „проект“ не позволява от него да се направи изводът, че дейностите по разрушаване не могат да отговарят на критериите на това определение. Всъщност подобни дейности могат да се квалифицират като „друга намеса в естествената околна среда и ландшафта“.

98. Това тълкуване се потвърждава от обстоятелството, че ако дейностите по разрушаване бяха изключени от приложното поле на тази директива, щяха да са безпредметни препращанията към „културното наследство“ в член 3 от нея, към „ландшафт с историческа, културна или археологическа стойност“ в точка 2, буква з) от приложение ІІІ към тази директива и към „архитектурното и археологическото наследство“ в точка 3 от приложение ІV към същата.

99. Вярно е, че съгласно член 4 от Директива 85/337, за да е необходима оценка на въздействието върху околната среда на даден проект, той трябва да попада в някоя от категориите, съдържащи се в приложения І и ІІ към тази директива. Както обаче твърди Ирландия, тези приложения не препращат изрично към дейностите по разрушаване, с изключение на посочения в точка 2 от приложение І случай на демонтаж на ядрени електроцентрали и други ядрени реактори, който е неотносим към настоящия иск.

100. Все пак трябва да се вземе предвид обстоятелството, че тези приложения се отнасят по-скоро до категориите проекти по сектори, без да описват точното естество на предвидените дейности. За онагледяване може да се отбележи, както прави Комисията, че посочените в точка 10, буква б) от същото приложение ІІ „градоустройствени проекти“ много често обхващат разрушаването на съществуващи структури.

101. Следователно дейностите по разрушаване попадат в приложното поле на посочената директива и на това основание могат да представляват „проект“ по смисъла на член 1, параграф 2 от нея.“

2.6. Преценка на необходимостта от ОВОС за проекти, които е вероятно да окажат значително въздействие върху околната среда на други държави-членки


Определянето на потенциалните негативни трансгранични въздействия върху околната среда се извършва на етапа на преценката на необходимостта от извършване на ОВОС.

Конвенцията от Еспо29 определя трансграничните въздействия като „… всяко въздействие, не само от глобален характер, в район, намиращ се под юрисдикцията на дадена страна, предизвикано от предлагана дейност, чиито физически източник е разположен изцяло или частично в район под юрисдикцията на друга страна“ (чл. 1, т. VІІІ).

Проектите, които е вероятно да окажат значително въздействие върху околната среда на Страна или от които Страна е вероятно да бъде значително засегната, за които е необходимо извършването на ОВОС преди вземане на решение за разрешаването им или преди изпълнението им, са изброени в Приложение І от Конвенцията от Еспо.

В хода на преценката на необходимостта от извършване на ОВОС категорията проект следва да бъде ясно определена. За да се избегнат объркванията по повод идентифицирането на проекта, се препоръчва списъците на проектите по Приложение І от Директивата за ОВОС и Приложение І от Конвенцията да се използват заедно.

За дейностите (които е вероятно да окажат трансгранични въздействия), невключени в Приложение І от Конвенцията от Еспо, ще се приложат общите критерии за определяне на значимостта на дейностите за околната среда по Приложение ІІІ от Конвенцията.

Това ще включва проекти или дейности, които поради своя характер и/или местоположение е вероятно да окажат неблагоприятни въздействия отвъд административните граници на държавата, където е предложено да бъдат изпълнени.

Критериите за определяне на потенциалните негативни трансгранични въздействия върху околната среда включват:

  • проектни характеристики на проекта или дейностите, които ще бъдат извършвани по време и след развитието на проекта;

  • терен, където ще бъде изпълнен проектът, въздух и води, които е възможно да бъдат засегнати;

  • видове и количества материали, които ще бъдат използвани по време на изграждането и експлоатацията на проекта;

  • възможни продукти и странични продукти, включително отпадъци, образувани от проекта.

Освен това, следва да се отчете дали проектът в комбинация с други предвидени или вече изпълнени проекти е вероятно да предизвика негативни трансгранични въздействия.

Когато проектът се изпълнява частично на територията на друга държава, неговото потенциално трансгранично въздействие следва да бъде разгледано на етапа на преценката на необходимостта от извършване на ОВОС. Относим пример за това е Решение на СЕС по Дело C-205/08, Umweltanwalt von Kärnten.



Каре 20. СЕС, Решение по Дело C-205/08 (Umweltanwalt von Kärnten)

54. … проекти, визирани в приложение I към Директива 85/337, разположени на територията на няколко държави-членки, не могат да избегнат прилагането спрямо тях на тази директива единствено поради мотива, че последната не съдържа изрична разпоредба, отнасяща се до тях.

55. Такова освобождаване сериозно би накърнило преследваната с Директива 85/337 цел. Нейното полезно действие всъщност би било сериозно застрашено, ако за произнасяне по въпроса дали даден проект е обект на задължението за оценка на въздействието му върху околната среда компетентните органи на държава-членка можеха да не вземат предвид частта от проекта, която предстои да бъде осъществена в друга държава-членка (вж. по аналогия Решение от 16 септември 2004 г. по дело Комисия/Испания, C 227/01, Recueil, стp. I 8253, точка 53).

56. Както посочва генералният адвокат в точка 81 от заключението си, тази констатация се потвърждава от текста на член 7 от Директива 85/337, който предвижда междудържавно сътрудничество, когато даден проект може да окаже значително въздействие върху околната среда в друга държава-членка.“


2.7. Изключения


Съгласно чл. 1(3) от Директивата за ОВОС и чл. 81, ал. 4 от ЗООС, проектите, които служат на целите на националната отбрана, могат да бъдат изключени от задълженията Директивата, ако това е предвидено в националното законодателство.

Важен аспект от прилагането на разпоредбата на чл. 1(3) от Директивата и чл. 81, ал. 4 от ЗООС е определянето на категорията проект (дали проектът попада в обхвата на Приложение І или ІІ от Директивата, съответно Приложение № 1 или 2 от ЗООС) и на неговите характеристики и да се гарантира и обоснове заключението, че той обслужва основно националната отбрана.



Относим пример за това е Решение на СЕС по Дело C-435/97, WWF и Others.

Каре 21. СЕС, Решение по Дело C-435/97 (WWF и Others)

Директивата, както е посочено в чл. 1(4) [чл. 1(3) след кодифицирането на текста на Директивата], не обхваща „проектите, които служат на целите на националната отбрана“. По този начин тази разпоредба на Директивата изключва от обхвата й, следователно и от процедурата по оценка, проектите, предназначени да осигурят националната отбрана. Такова изключване въвежда изключение от общото правило, установено с Директивата, че въздействията върху околната среда следва да бъдат оценени предварително и следователно трябва да бъде тълкувано стеснително. Само проекти, които обслужват основно целите на националната отбрана могат да бъдат изключвани от задължението за извършване на оценка.

От това следва, че в обхвата на Директивата попадат и проектите – предмет на разглеждане в основния процес, които както е видно от документацията по делото, имат за основна цел реконструкцията на летище така че то да може да се използва и за търговски цели, независимо от това, че може да се използва и за военни цели.

Чл. 1(4) от Директивата следва да бъде тълкуван като означаващ, че летище, което може едновременно да обслужва граждански и военни цели, но чиято основна цел е търговската, попада в обхвата на Директивата.“ (точки 65-67)

Чл. 1(4) от Директивата изключва от обхвата й и проектите „подробните правила за които са приети чрез специален акт на националното законодателство, тъй като целите на настоящата директива, включително тази за предоставяне на информация, се постигат по законодателен път.“ Що се отнася до тези проекти следва да се има предвид, че с оглед на формулировката на Директивата и относимата съдебна практика, се стига до заключението, че те могат да бъдат изключени от обхвата на Директивата, ако са изпълнени следните условия:

  • проектът е одобрен по реда на специален законодателен акт, който предвижда всички елементи, които могат да бъдат относими към оценката на въздействието на проекта върху околната среда;

  • законодателният проект е гарантирал постигането на целите на Директивата за ОВОС, включително и тези за предоставяне на информация на парламента за одобряване на елементите проекта е еквивалентна на тази, която би била предоставена на КО при стандартната процедура по одобряване на проекти.

Това тълкуване се подкрепя от редица решения на СЕС, например по дела: C-435/97, WWF и Others, C-128/09, Boxus and Others, C-287/98, Linster, C-182/10, Solvay и Others.

Каре 22. СЕС, Решение по Дело C-128/09 (Boxus и Others)

Член 1, параграф 5 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година [чл. 1(4) след кодифицирането на текста на Директивата], трябва да се тълкува в смисъл, че от приложното поле на тази директива се изключват единствено проектите, подробностите по които са приети чрез отделен законодателен акт, така че целите на посочената директива да са били постигнати в рамките на законодателната процедура. Националният съд трябва да провери, че тези две условия са били изпълнени, отчитайки както съдържанието на приетия законодателен акт, така и законодателната процедура, довела до приемането му, в нейната цялост, и по-специално подготвителните актове и парламентарните обсъждания. В тази връзка законодателен акт, с който само и единствено се „ратифицира“ заварен административен акт, като същият законодателен акт се ограничава да посочи наличието на императивни съображения от обществен интерес, без преди това да е открита законодателна процедура по същество, позволяваща да се изпълнят тези условия, не може да се счита за отделен законодателен акт по смисъла на посочената разпоредба и следователно не е достатъчен за изключването на проект от приложното поле на Директива 85/337, изменена с Директива 2003/35.” (точка 58.1)

По смисъла на чл. 81, ал. 7 от ЗООС, процедурата за ОВОС за инвестиционни предложения не се провежда, когато по реда на специален закон те се одобряват по процедура, включваща подобна оценка и при осигурен обществен достъп до информация.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница