Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос



страница17/21
Дата22.07.2016
Размер1.94 Mb.
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21

6. Участие на обществеността и консултации с другите компетентни органи


Участието на обществеността в процедурата по ОВОС е едно от основните задължения по смисъла на законодателство на ЕС и националното законодателство, което осигурява изпълнението на задълженията на Съюза, произтичащи от Орхуската конвенция, по която, както бе споменато по-горе България е Страна.

Целта на участието на обществеността е да:



  • да бъдат информирани заинтересованите страни (засегнатите власти и обществеността) относно предлагания проект и вероятните му въздействия върху околната среда;

  • да се съберат становищата, коментарите, възраженията и предложенията им;

  • да се вземе предвид информацията и становищата на заинтересованите от процеса на ОВОС страни при вземането на решението33.

Консултациите следва да се проведат, когато е налична достатъчна информация относно проекта и въздействията му върху околната среда, преди да е взето решението за неговото осъществяване. СЕС потвърди нееднократно, че участието на обществеността е част от процедурата по ОВОС и по вземане на решението за осъществяването на проекта и че неговата роля е да подпомогне КО преди вземането на решението. Следователно на обществеността трябва да бъде дадена възможност за ефективно участие в този процес на ранните етапи от процедурата по ОВОС. Такова становище Съдът изрази в Решение по Дело C-332/04 (Комисия/Испания).

Box 28. СЕС, Решение по Дело C-332/04 (Комисия/Испания)

Доколкото чл. 6(1) и (2) от Директивата за ОВОС изискват от държавите-членки да проведат консултации, на които органите, които биха имали отношение към проекта поради конкретните си задължения в областта на опазването на околната среда и обществеността да бъдат поканени, съответно да дадат своето становище, то остава фактът, че тази процедура следва да се изпълни задължително преди издаването на разрешението за осъществяването на проекта. Такива становища и допълнителни такива, които могат да бъдат изразени от държавите-членки, представляват част от процедурата по вземане на решението за осъществяването на проекта и целят да подпомогнат компетентния орган при съгласието или отказа от издаване на разрешение за осъществяване на проекта.“ (точка 54)

В друго свое решение (по Дело C-263/08, Djurgarden) Съдът поясни обхвата на правото на обществеността да участва в процеса на вземане на решение по ОВОС и правото на съдебно разглеждане след приключване на процедурата по ОВОС.

Каре 29. СЕС, Решение по Дело C-263/08 (Djurgarden)

“… член 6, параграф 4 от Директива 85/337 гарантира в частност на заинтересованата общественост ефективно участие в процеса на вземане на решения в областта на околната среда по отношение на проектите, които могат да имат значително въздействие върху околната среда.

[…]


правото на обжалване по смисъла на член 10а от Директива 85/337 не зависи от това дали приелият оспорваното решение или акт орган е административен или съдебен. От друга страна, участието в процеса по вземане на решения в областта на околната среда при условията, предвидени в член 2, параграф 2 и член 6, параграф 4 от Директива 85/337, се различава от правото на обжалване пред съд и има различна от него цел — последното може евентуално да се упражни срещу решението, прието вследствие на този процес. Следователно това участие не влияе върху условията за упражняване на правото на обжалване..” (точки 36 и 38)

Докладът на Комисията относно прилагането и ефективността на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда от 2009 г. сочи, че въпреки засиленото участие на обществеността в процеса на вземане на решенията, на територията на ЕС все още не се прилага стандартна практика.

Следователно с Прегледа на Директивата за ОВОС се предлагат промени в чл. 6, които засилват ролята на КО по околна среда и определят стриктни времеви рамки по отношение на етапа на консултациите по ДОВОС, така че органите по (л. 6(1) и засегнатата обществеността да се подготвят и да участват ефективно в процеса на вземане на решенията в областта на околната среда.

6.1. Информиране на обществеността и консултации с компетентните органи на етапа на преценката на необходимостта от ОВОС


С решението по чл. 4(2) от Директивата може да се изиска извършването на ОВОС и да се заяви, че проектът не се нуждае от оценка. Решението следва да бъде мотивирано и в двата случая. След вземането на решението относно необходимостта от извършване на ОВОС, без значение какво е то, КО е задължен да го обяви на обществеността, заедно с мотивите за него. За целта КО може да използва една или повече от следните опции: да ги публикува на своята уебстраница, да постави съобщение и/или решението в своята сграда и/или в тази на местните власти, където ще се изпълнява проектът или където е вероятно да се появи въздействие, да публикува прессъобщения, да направи обявления в медиите (телевизия, радио, вестници), да създаде публично-достъпен регистър, чрез който да предоставя обществен достъп до решенията и мотивите за тях в съответствие с националните процедури за достъп до информация за околната среда по реда на Директива 2003/4/ЕО относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета.

Някои държави-членки изискват провеждането на консултации на етапа преценката на необходимостта от извършване на ОВОС. Така КО може да вземе по-информирано решение относно вероятните значителни въздействия върху околната среда от изпълнението на проекта и за това дали той трябва или не да бъде предмет на ОВОС. В някои случаи може да се окаже, че дори на този ранен етап от процедурата, например поради специфичните характеристики на околната среда на мястото, където ще се изпълнява проектът, той не може да бъде одобрен поради липсата на съответствие между въздействията от него и екологичните цели или може да бъде изпълнен но при специфични ограничения, които биха били определящи за решението по преценката на необходимостта и съответно за следващите етапи на ОВОС и процедурата по разрешаването на осъществяването на проекта.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, едновременно с уведомяването на компетентния орган по ал. 1, възложителят уведомява писмено кмета на съответната/съответните община/общини, район/райони и кметство или кметства, а засегнатото население - чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин. Когато инвестиционното предложение е за линеен обект (път, тръбопровод, електропровод и др.) и е разположено на територията на повече от три общини, възложителят уведомява само съответните общини и райони.

Освен това, когато инвестиционното предложение предвижда или е свързано с водовземане от повърхностни или подземни води, заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти или в съоръжения, които могат да създадат опасност от замърсяване на подземните води, или е пряко свързано с водовземане и/или ползване на воден обект по смисъла на Закона за водите, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице изпраща уведомлението по чл. 4 на директора на съответната басейнова дирекция за становище по Закона за водите относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения. Директорът на съответната басейнова дирекция в срок до 7 дни от получаване на искането по ал. 1 изпраща становището си до съответния компетентен орган, което съдържа:



  • заключението за допустимостта на инвестиционното предложение спрямо мерките за постигане добро състояние на водите, определени в плана за управление на речния басейн, като при заключение за недопустимост се посочват конкретните мерки с ограничения и забрани;

  • забраните и ограниченията, предвидени в Закона за водите, по отношение на този вид инвестиционни предложения;

  • информацията за съществуващи или разрешени въздействия върху водното тяло в района, които трябва да бъдат взети предвид при последващата процедура по глава шеста от ЗООС;

  • информацията за свободните водни ресурси в частта от подземно водно тяло, от което се предвижда водовземане (чрез съществуващи или чрез нови съоръжения), опасността от замърсяване на подземните води в процеса на изграждане на нови тръбни (сондажни) кладенци и изискванията за предотвратяване на замърсяването;

  • мотивираната оценка на значителното въздействие върху водите и водните екосистеми.

В съответствие с чл. 6 от Наредбата за ОВОС, за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за предложенията по чл. 93, ал. 1 ЗООС възложителят внася писмено искане до компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 ЗООС, към което прилага един екземпляр от информацията по приложение № 2 на хартиен и два екземпляра на електронен носител и информация относно обществения интерес към инвестиционното предложение, ако такъв е бил проявен по реда на ал. 9 от Наредбата за ОВОС.

В случаите по чл. 118, ал. 2 ЗООС – когато оценката на прилагането на НДНТ е интегрирано с ОВОС, при заявено писмено искане от страна на възложителя към искането по ал. 1 се прилага като отделно самостоятелно приложение и оценката по чл. 99а, ал. 1 ЗООС в един екземпляр на хартиен и два екземпляра на електронен носител, разработена поотделно за всяка от инсталациите по приложение № 4 към ЗООС в съответствие с § 1а от Допълнителните разпоредби. Целта е да се проведат консултации с ИАОС относно потвърждаването/непотвърждаването на прилагането на НДНТ.

Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредбата за ЕО:

За изясняване на обществения интерес по ал. 1 възложителят осигурява обществен достъп до информацията по приложение № 2 и не по-късно от едновременното внасяне на искането по ал. 1 предоставя копие на хартиен и електронен носител на съответната община/район/кметство по чл. 5, ал. 2, поставя съобщение на своята интернет страница и/или по друг начин за най-малко 14 дни за достъпа до информацията и за изразяване на становища от заинтересувани лица. В срок до 3 дни след получаване на информацията съответната община/район/кметство осигурява обществен достъп до информацията за най-малко 14 дни, като поставя съобщение на интернет страницата си (ако има такава) и на общественодостъпно място за достъпа до информацията и за изразяване на становища от заинтересувани лица. В срок до 3 дни след изтичане на определения срок съответната община/район/кметство изпраща служебно резултатите от обществения достъп, в т.ч. по начина на осигуряването му, на съответния компетентен орган.”

След произнасяне на решението относно преценката на необходимостта от ОВОС, в срок до 3 дни КО:


  • предоставя оригинал на решението на възложителя;

  • обявява решението чрез съобщение в продължение на 14 дни на обществено достъпно място в сградата на МОСВ и/или РИОСВ и на интернет страницата си, чрез която осигурява достъп до съдържанието на решението;

  • информира писмено за взетото решение съответната/съответните община/общини и съответната басейнова дирекция, на чиято територия е предвидено да се реализира инвестиционното предложение, и/или Агенцията за проучване и поддържане на р. Дунав, съответната РИОСВ, и/или дирекция на национален или природен парк, и/или Изпълнителната агенция по околна среда;

6.2. Информиране на обществеността и консултации с компетентните органи на етапа на определяне на обхвата на ОВОС


Съгласно чл. 5(2) от Директивата за ОВОС, участието на обществеността на етапа на определянето на обхвата на оценката е ограничено до органите, които биха имали отношение към проекта поради конкретните си задължения в областта на опазването на околната среда и които са оправомощени или по принцип, или за всеки отделен случай.

Така в повечето случаи държавите-членки включват в своето законодателство списък на органите, които следва да бъдат винаги консултирани и една по-гъвкава уредба относно консултациите с други органи, които биват консултирани в зависимост от конкретния проект. Определянето на органите, които да бъдат консултирани, става въз основа техните правнорегламентирани или админстративноустановени отговорности (на национално, регионално и местно равнище) и на информацията и експертизата в областта на околната среда, с които те разполагат във връзка с прилагането на Директивата за ОВОС. Тук могат да бъдат посочени местните власти, където проектът ще бъде изпълняван или които е вероятно да бъдат засегнати, органите по здравеопазването, органите, отговорни за издаването на разрешението за осъществяването на проекта, други органи с компетенции в областта на околната среда (например еко-инспекциите). Освен това, когато се определят органите, които да бъдат консултирани, следва да се имат предвид и задълженията, произтичащи от други актове на европейското екологично законодателство, по смисъла на които се изисква извършването на оценки, например: Директивата за местообитанията (чл. 6 и 7), ДИЕ (относно прилагането на НДНТ), Рамковата директива за водите (чл. 4(7)), Директивата за качеството на въздуха (чл. 24), Директивата за оценката и управлението на шума в околната среда и т.н.

Във всеки случай целта на консултациите и с тези власти е да се осигурят данни под формата на становища, коментари, предложения и друга важна информация относно аспектите, които следва да бъдат оценени и т.н., която да подпомогне КО и възложителя при определянето на обхвата на ОВОС и информацията, която следва да бъде включена в ДОВОС.

Освен това, когато ОВОС се изпълнява заедно с други екологични оценки (напр. заедно с подходящата оценка по чл. 6 от Директивата за местообитанията), КО следва да получи и становищата на съответните КО преди да определи обхвата на ОВОС.

Консултирането на тези органи обикновено е задължение на КО по ОВОС, а именно извършва се служебно. Следователно в съответствие с националната приложима процедура за консултации между държавните органи или в съответствие с такава, специално създадена за целите на ОВОС, на консултираните органи се предоставя относимата информация и от тях се изисква да дадат своя принос.

В съответствие с чл. 9 от Наредбата за ОВОС, възложителят, съобразно характеристиките на инвестиционното предложение, определя с кои специализирани ведомства и представители на засегнатата общественост да извърши консултациите по чл. 95, ал. 3 ЗООС, а именно: консултациите с компетентните органи за вземане на решение по ОВОС или оправомощени от тях длъжностни лица с други специализирани ведомства и засегнатата общественост по отношение на:



  • специфичните особености на предлаганото строителство, дейности и технологии, степента на развитие на проектното решение и взаимовръзката му със съществуващи или други планирани строителство, дейности и технологии;

  • характеристиките на съществуващата околна среда и всички нейни компоненти;

  • значимостта на предполагаемите въздействия;

  • заданието за обхват и съдържание на ОВОС;

  • границите на проучването във връзка с ОВОС;

  • алтернативите за инвестиционни предложения;

  • засегнатата общественост - интереси и мнения;

  • източниците на информация;

  • методиките за прогнози и оценка на въздействието върху околната среда;

  • мерките за намаляване на предполагаемите отрицателни въздействия върху околната среда.

При заявен писмен интерес към процедурата по ОВОС от лица или организации извън определените по ал. 1, възложителят осигурява извършване на консултации с интересуващите се. При консултациите възложителят предоставя достатъчна информация за изясняване на намеренията си и време на специализираните ведомства и засегнатата общественост за изразяване на становище. Тези консултации могат да се извършат чрез:

  • обявяване в средствата за масово осведомяване;

  • изпращане на съобщения до местните власти;

  • изготвяне и разпространение на проспект или брошура с кратка информация за инвестиционното предложение;

  • разпространяване на писма или въпросници до заинтересувани организации или лица, живеещи в непосредствена близост, с молба за информация и коментар по инвестиционното предложение;

  • поставяне на информационни табла или постери;

  • организиране на експертни или обществени групи по обхвата на оценката;

  • организиране на срещи със засегнатото население.

Възложителят изготвя справка за извършените консултации и за мотивите за приетите и неприетите бележки и препоръки и ги използва за изготвянето на ТЗ относно обхвата на ОВОС. След това възложителят задължително провежда консултации по изработеното ТЗ с КО по околна среда, който орган може да препоръча провеждането консултации с други заинтересувани лица или органи извън вече консултираните. Възложителят провежда консултациите със специализираните компетентни органи на МЗ относно съдържанието и обхвата на оценката на здравно-хигиенните аспекти на околната среда и риска за човешкото здраве.

6.3. Консултации по ДОВОС на национално ниво


С чл. 6 от Директивата за ОВОС се осигурява участието на обществеността в процеса на ОВОС. Накратко, консултации се организират:

  • с КО, които биха имали отношение към проекта поради конкретните си задължения в областта на опазването на околната среда и които са определени от държавите-членки като отговорни за изпълнението на задълженията Директивата за ОВОС по принцип или за всеки отделен случай

В чл. 1(2)(е) от Директивата за понятието „компетентен орган“ е дадена следната дефиниция:

"компетентен орган или органи" означава този орган или тези органи, които са определени от държавите-членки като отговорни за изпълнението на задълженията по настоящата директива.”

Освен това, чл. 6(1) от Директивата задължава държавите-членки да определят такива органи по принцип или на базата на всеки отделен случай, като тези органи трябва да бъдат консултирани поради техните конкретни задължения в областта на опазването на околната среда.

Както бе споменато по-горе, обикновено консултирането на тези органи е задължение на КО по ОВОС. Следователно в съответствие с националната приложима процедура за консултации между държавните органи или в съответствие с такава, специално създадена за целите на ОВОС, на консултираните органи се предоставя относимата информация и от тях се изисква да дадат своя принос.



Каре 30. СЕС, Решение по Дело C-188/89 (Foster and others v British Gas)

Понятието „орган“ е дефинирано от СЕС като: орган, без значение на правната му форма, които е отговорен по смисъла на мярка, одобрена от държавата, да предоставя обществени услуги под контрола на държавата и който за тази цел има специални правомощия, които се основат на нормалните правила, приложими за правоотношенията между индивидите.“ (точка 22)

Българското национално законодателство предвижда списък на органите, които следва да бъдат консултирани винаги и на други, които се консултират в отделни случаи в зависимост от вида на инвестиционното предложение или от това дали други оценки ще бъдат интегрирани с ОВОС.

Що се отнася до идентифицирането на органите, които следва бъдат консултирани, в повечето случаи това са тези, които вече са били включени на по-ранните етапи от ОВОС (ако е приложимо). Понякога обаче поради информацията, включена в проекта на ДОВОС, КО може да прецени, че е необходимо да бъдат консултирани и други органи. Най-вероятно ще бъде използвана същата процедура за консултации както тази на по-ранните етапи.

Когато консултации не са били провеждани на етапа на преценката на необходимостта или на определянето на обхвата, КО следва да гарантира, че документацията по ОВОС е консултирана с органите по чл. 6(1) от Директивата.

В скорошно свое решение относно прилагането на Директивата за СЕО СЕС разгледа специфичния въпрос относно задължението за определяне на други органи, които да бъдат консултирани.



Каре 31. СЕС, Решение по Дело C-474/10 (Department of the Environment for Northern Ireland v Seaport (NI) Ltd and Others)

С оглед на изложеното по-горе на първите два въпроса следва да се отговори, че при обстоятелства, като тези по делото в главното производство, член 6, параграф 3 от Директива 2001/42 не налага създаването или определянето на друг консултиращ орган по смисъла на тази разпоредба, при условие че в структурата на органа, който обикновено отговаря за осъществяване на консултациите във връзка с околната среда и е определен като такъв, бъде осъществено функционално обособяване по такъв начин, че в рамките на този орган административна структура да се ползва с действителна автономия, което по-конкретно предполага тя да бъде снабдена със собствени административни и човешки ресурси и по този начин да бъде в състояние да изпълнява задачите, поверени на консултиращите органи по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, и по-конкретно да дава обективно своето мнение относно плана или програмата, подготвян(а) от органа, към който е прикрепена.” (точка 43)

Консултираният орган следва да разполага с цялата информация, която да му позволи да си изгради мнение и с достатъчно време за отговор.

В съответствие с чл. 96, ал. 4 от ЗООС всички други органи, разполагащи с информация, която има отношение към извършваната ОВОС, са длъжни да предоставят тази информация.

Съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, за извършване оценка на качеството на ДОВОС по отношение на направените в него анализ и оценка на значимостта на положителните и отрицателните въздействия върху човека и възможния здравен риск от строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение, КО изисква становищата на:


  • съответната РЗИ в зависимост от местоположението на инвестиционното предложение - за докладите за ОВОС, които ще се разглеждат от Експертния екологичен съвет (ЕЕС) при РИОСВ;

  • МЗ - за докладите за ОВОС, които ще се разглеждат във ВЕЕС на МОСВ.

Становището на Министерството на здравеопазването и на РЗИ се изпраща по служебен път на РИОСВ или на МОСВ в срок 14 дни от постъпване на искането.

Когато становището на МЗ или на РЗИ не се получи в определения срок, счита се, че няма бележки, в т.ч. че не се предполага значително отрицателно въздействие и възникване на риск за човешкото здраве.

В случай на отрицателно становище на специализираните органи, те излагат своите мотиви въз основа на критерии, одобрени със заповед от министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на околната среда и водите, и дават конкретни указания за допълване и преработване на доклада по отношение на направената в него оценка на здравния риск.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 14 от Наредбата за ОВОС консултации с другите КО се провеждат и на етапа на оценката на качеството на ДОВОС и съпътстващата го документация. МЗ/РЗИ биват консултирани във всички случаи. В случай на интегриране на оценката на прилагането на НДНТ с ОВОС консултации се провеждат и с ИАОС.


  • чрез информиране на обществеността относно проекта, възможните решения по него или когато е налице едно – с неговия проект, посочване на наличността на събраната по реда на чл. 5 информация, посочване на времето и мястото, както и средствата, чрез които информацията е налична и относно подробностите около организирането на участието на обществеността

Стартовият момент на консултациите с обществеността е информирането й. Обществеността, която следва да бъде информирана е определена в чл. 1(2)(г) от Директивата, съответно в т. 24 от ДР на ЗООС:

(г) "общественост" означава едно или повече физически или юридически лица и, в съответствие с националното законодателство или практика, техните сдружения, организации или групи;”

КО е задължен да гарантира, че обществеността е информирана по подходящ начин. Директивата не предлага изчерпателен списък на средствата за информиране на обществеността, като оставя на държавите-членки да ги определят. В този смисъл или законодателството на държавата-членка урежда мерките, които възложителят трябва да предприеме, или КО му дава инструкции, а е възможно да се прилага и комбинация от тези два подхода. В държавите, където определянето на обхвата и оценката на качеството на процеса на ОВОС, са задължителни, често КО дава инструкции на възложителя за начина, по който обществеността следва да бъде осведомена и консултирана. И тук са налице различни възможности: поставяне на съответната информация на уебстраницата на КО, на местните власти, на възложителя, предоставяне на достъп до ДОВОС за определен период от време на леснодостъпно за обществеността място, прессъобщения, обявления в средствата за масово осведомяване или относно прилагане на комбинация от тези подходи. Преди вземането на решението КО трябва да провери дали и доколко ефективно е била информирана обществеността.

Съгласно българското национално законодателство консултациите с обществеността започват само след положителна оценка по качеството на ДОВОС.

Процедурата за провеждане на консултациите е уредена в чл. 97 от ЗООС и в Глава V от Наредбата за ОВОС (чл. 16 и 17). Всички заинтересувани физически и юридически лица могат да участват в консултациите, вкл. и представителите на КО по вземане на решението по ОВОС, органите на местната изпълнителна властта, обществените организации и гражданите.

Накратко процедурата е следната:

Заедно с положителната оценка на ДОВОС, КО определя и засегнатите общини, райони и/или кметства, с които възложителят да организира обществено обсъждане на доклада за ОВОС и приложенията към него.

След това възложителят предоставя на всеки от тези органи копие от ДОВОС и приложенията към него. Едновременно с това внася и искане до тях, като предлага място и време за провеждане на срещата/срещите за обществените обсъждания, мястото, където е налична документацията по ОВОС и където могат да бъдат представени мнения и възражения. Датата на срещата не може да бъде по-скоро от 60 дни от внасянето на искането. Органите потвърждават писмено предложението в 7-дневен срок или предлагат друга дата в рамките на същия 60-дневен срок.



  • чрез предоставяне на следната информация на обществеността: цялата събрана информация на етапа на определянето на обхвата и при изготвянето на проекта на ДОВОС, други доклади или всяка друга относима информация

Съгласно чл. 6(3) от Директивата за ОВОС, на заинтересуваната общественост (така както това понятие е дефинирано в чл. 1(2)(д)) по-подробна информация.

(д) "заинтересована общественост" означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната, или се интересува от процедурите за вземане на решения в областта на околна среда, посочени в член 2, параграф 2. За целите на това определение неправителствените организации, които подкрепят опазването на околната среда и отговарят на всички изисквания съгласно националното право, се счита, че имат интерес;”

Дефиницията за „заинтересувана общественост“ е уредена в т. 25 от ДР на ЗООС:

"Засегната общественост" е обществеността по т. 24, която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство.”

Следователно, освен информацията, която се предоставя на широката общественост, на засегнатата следва да й бъде осигурен достъп до по-подробна такава.

Идентифицирането на засегнатата или вероятно засегнатата общественост следва да се извърши въз основа на информацията, събрана на предходните етапи от процедурата по ОВОС. Способите за информиране могат да бъдат същите като тези за широката общественост. И отново следва да се обърне внимание, че информирането на засегнатата общественост трябва да се направи преди вземането на решението за одобряването на проекта от КО.

Съгласно релевантните разпоредби на ЗООС и Наредбата за ОВОС, заинтересуваните страни, а именно тези, вече идентифицирани и другите страни, за които възложителят смята за такива, следва да бъдат информирани за времето и мястото на провеждането на консултациите чрез средствата за масова информация или по друг подходящ начин. Обявлението следва да бъде направено най-малко 30 дни преди общественото обсъждане/ обсъждания. През това време се осигурява достъп до документацията по ОВОС: ДОВОС, приложенията към него и нетехническото резюме.

Срещата/срещите за общественото обсъждане се ръководят от възложителя или от оправомощено от него лице, който запознава присъстващите с инвестиционното предложение. За общественото обсъждане се води протокол от длъжностно лице, определено от кмета на общината/района/кметството, на чиято територия се провежда срещата. Протоколът се подписва от възложителя и от лицето, водило протокола, като към него се прилагат становищата, изразени преди срещата.



  • чрез осигуряване на възможност на обществеността да участва ефективно в процеса на вземане на решението, като й се дава възможност да изразява становища, коментари и т.н.

СЕС в своето решение по Дело C-263/08 (Djurgarden) постанови, че чл. 6(4) от Директива 85/337 гарантира ефективното участие на засегнатата общественост в процеса на вземане на решение в областта на околната среда, що се отнася до проектите, които е вероятно да окажат значително въздействие. Съдът поясни, че независимо от това, че държавите-членки имат известна свобода при установяването на процедурата в националното си законодателство, те все пак са обвързани от задължението да гарантират достъпа на обществеността до процеса на вземането на решението по ОВОС. Интерес представлява предметът на Дело C-216/05 (Комисия/Ирландия), където освен другите аспекти, Съдът разгледа и въпроса за това съвместимо ли е определянето на такса за участие с Директивата за ОВОС. В своето решение Съдът потвърди, че на обществеността трябва да й се гарантира възможността да участва, като прие, че определянето на такса, е правно допустимо, ако размерът й не представлява пречка за упражняване на правото на участие и не противоречи на целите и принципите на Директивата (вж т.т. 37-38, 42-45 от Решение на СЕС по Дело C-216/0534).

В съответствие със ЗООС и Наредбата за ОВОС, обществеността може да представя своите становища писмено или на общественото обсъждане или да ги изпраща на КО по вземане на решението по ОВОС в срок до 7 дни от общественото обсъждане.

В срок до 7 дни след срещата/срещите за обществено обсъждане възложителят представя на компетентния орган протокола/протоколите и всички предоставени писмени становища. В срок 10 дни след срещата/последната среща за обществено обсъждане възложителят представя на компетентния орган и на съответните общини/райони/кметства писмено становище по предложенията, препоръките, мненията и възраженията в резултат на общественото обсъждане. Съответните общини/райони/кметства осигуряват обществен достъп до становището на заинтересуваните лица или организации и на вносителите на предложения, препоръки, мнения и възражения в резултат от общественото обсъждане.

Когато в резултат на общественото обсъждане са предложени писмено други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение, възложителят по своя преценка възлага допълване на доклада за ОВОС и организира ново обществено обсъждане. Преценката да не се възлага допълване на доклада за ОВОС заедно с мотивите за нея се включва към горепосоченото становището.

Когато компетентният орган установи, че при провеждане на обществените обсъждания по ал. 1 е постъпила информация относно предмета и целите на защитените зони и/или очакваната степен на увреждането им, която се различава от представената от възложителя информация в приложения към ДОВОС доклад за оценка на степента на въздействие, КО дава указания за предприемане при необходимост на действия Наредбата за услови и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, като определя срок за това и уведомява писмено възложителя.

Българското национално законодателство осигурява широк достъп до участие в процедурата по ОВОС и не предвижда заплащането на такси или други ограничителни мерки.


6.4. Трансгранични консултации


6.4.1. Трансгранични консултации по реда на Директивата за ОВОС

Трансграничните консултации са уредени в чл. 7 от Директивата за ОВОС, който прилага Конвенцията от Еспо. Такива се изискват, когато държава-членка знае, че предлаган проект е вероятно да окаже въздействия върху околната среда на друга държава-членка или когато значително засегната държава-членка поиска това.

Когато държава-членка установи, че даден проект има вероятност да има значимо въздействие върху околната среда в друга държава-членка, или ако държавата-членка, която има вероятност да бъде засегната в значителна степен, поиска това, държавата-членка, на чиято територия е предвидено осъществяването на проекта, изпраща на засегнатата държава-членка във възможно най-кратък срок, и не по-късно от момента на информиране на нейната собствена общественост, inter alia описание на проекта, заедно с цялата налична информация за неговото възможно трансгранично въздействие и информация за същността на решението, което може да бъде взето. Ако държавата-членка, която получава тази информация укаже, че възнамерява да участва в процедурите по вземане на решение за разрешаване на осъществяването на проекта, държавата-членка, на чиято територия се предвижда осъществяването на проекта, изпраща, ако вече не го е направила, на засегнатата държава-членка, информацията, която трябва да се предостави съгласно чл. 6(2) от Директивата. Засегната държава-членка е задължена да гарантира ефективното участие на своята общественост в процеса на вземането на решението, като й предоставя информация и консултира КО, определени за целите на прилагането на Директивата за ОВОС по принцип или за конкретния случай. След като събере резултатите от обществените обсъждания, включително и относно потенциалните трансгранични въздействия на проекта и относно мерките за тяхното предотвратяване/ смекчаване, засегнатата държава-членка ги изпраща на държавата на произход.

СЕС в Решение по Дело C-205/08 (Umweltanwalt von Kärnten) потвърди, че проектите следва да бъдат оценявани в своята цялост, без значение дали те са с трансграничен характер и че ролята на чл. 7 от Директивата за ОВОС е да осигури сътрудничеството между страните в случаите, когато проектите е вероятно да окажат въздействия на територията на повече от една държава-членка.



Каре 32. СЕС, Решение по Дело C-205/08 (Umweltanwalt von Kärnten)

51. …Директива 85/337 предвижда обща преценка на въздействието на проектите върху околната среда (Решение от 25 юли 2008 г. по дело Ecologistas en Acción-CODA, C 142/07, Сборник, p. I 6097, точка 39 и цитираната съдебна практика) независимо от факта, че евентуално става дума за трансграничен проект.

[…]


54. Следователно проекти, визирани в приложение I към Директива 85/337, разположени на територията на няколко държави-членки, не могат да избегнат прилагането спрямо тях на тази директива единствено поради мотива, че последната не съдържа изрична разпоредба, отнасяща се до тях.

55. Такова освобождаване сериозно би накърнило преследваната с Директива 85/337 цел. Нейното полезно действие всъщност би било сериозно застрашено, ако за произнасяне по въпроса дали даден проект е обект на задължението за оценка на въздействието му върху околната среда, компетентните органи на държава-членка можеха да не вземат предвид частта от проекта, която предстои да бъде осъществена в друга държава-членка (вж. по аналогия Решение от 16 септември 2004 г. по дело Комисия/Испания, C 227/01, Recueil, стp. I 8253, точка 53).

56. … тази констатация се потвърждава от текста на член 7 от Директива 85/337, който предвижда междудържавно сътрудничество, когато даден проект може да окаже значително въздействие върху околната среда в друга държава-членка.“

Съображенията, посочени по-горе относно консултациите с КО и обществеността, са приложими за засегнатата държава-членка, вземаща участие в трансграничната процедура за вземане на решението.

Подробните условия за прилагането на настоящия член могат да бъдат определени от заинтересованите държави-членки и трябва да дават възможност на заинтересованата общественост на територията на засегнатата държава-членка да участва ефективно в процедурите по вземане на решения за околната среда за проекта. За целите на чл. 7 от Директивата за ОВОС могат да бъдат приспособени и споразумения, сключени за целите на Конвенцията от Еспо.

Ценни ръководства и примери са налични в „Ръководство относно участието на обществеността в ОВОС в трансграничен контекст“35 както и в документа „Трансграничен контекст на Конвенцията от Еспо: трансгранична оценка на въздействието върху околната среда: практическо ръководство за гражданите и неправителствените организации“36. Други документи могат да бъдат открити на уебстраницата на Конвенцията от Еспо. JASPERS разработи и конкретно ръководство относно прилагането на чл. 7 от Директивата за ОВОС, което бе адаптирано и съм българското национално законодателство и е налично на уебстраницата им.

6.4.2. Трансгранични консултации по реда на българското национално законодателство

Съгласно българското национално законодателство, ОВОС на инвестиционни предложения с трансгранично въздействие се извършва съгласно изискванията на ЗООС, на наредбата и на Конвенцията от Еспо, освен ако международен договор между Република България и засегната държава или държави предвижда друго.

Компетентен орган за процедурата по ОВОС в трансграничен контекст е министърът на околната среда и водите. Останалите органи по чл. 10 ЗООС37 са длъжни своевременно да предоставят постъпилата информация по провежданите процедури и да оказват необходимото съдействие на министъра на околната среда и водите и на възложителите.

В т. 1 и 2 от ДР на Наредбата за ОВОС са дефинирани понятията „държава на произход“ и „засегната държава“:

1. "Държава на произход" е договаряща се страна или страна по Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст, както и всяка друга държава, под чиято юрисдикция се предвижда да се осъществи предлаганото инвестиционно намерение, при строителството и реализацията на което се предполага трансгранично въздействие.

2. "Засегната държава" е договаряща се страна или страна по Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст, както и всяка друга държава, която може да бъде засегната от трансгранично въздействие от инвестиционното предложение.”

В случаите, когато България е държава на произход процедурата по трансгранична ОВОС е уредена по следния начин:



  • уведомяване на компетентните органи и засегнатата общественост по глава втора;

  • при предположение за значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави министърът на околната среда и водите уведомява засегнатата държава или държави и определя срок за отговор дали съответната (засегнатата) държава ще участва в процедурата; към уведомлението се прилага описание на инвестиционното предложение и наличната информация (която не представлява тайна съгласно Закона за защита на класифицираната информация) за евентуално трансгранично въздействие върху околната среда, както и информация за характера на решението, което се предполага, че ще бъде взето:

  • при отрицателен отговор от страна на засегнатата държава по-нататъшната процедура следва изцяло последователността по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ОВОС;

  • при положителен отговор от страна на засегнатата държава и заявяване на нейното желание за участие в процедурата по-нататъшната последователност на процедурата по чл. 2 от Наредбата се видоизменя и приспособява с оглед отчитане на трансграничните аспекти, като се предвижда и уведомяване на обществеността за прилагане на процедура в трансграничен контекст;

  • консултации между двете държави: дали ще се следва процедурата, установена от националното законодателство; ако предложението не е включено в Приложение I към Конвенцията от Еспо, но е включено в Приложение № 2 към ЗООС; предоставяне на информация за основните изисквания на законодателството; времето за консултации се определя между държавите случай по случай;

  • определяне обхвата на информацията, която възложителят следва да включи в доклада за ОВОС, като се обърне особено внимание на аспектите с трансгранично въздействие и на мерките за тяхното предотвратяване и ограничаване;

  • изготвяне на ДОВОС; възложителят е длъжен да представи на компетентния орган допълнително копие от доклада, превод на целия или на част от доклада, ако това е договорено между компетентните органи на двете държави, както и превод на нетехническото резюме;

  • оценка на качеството на ДОВОС; освен всички изисквания по глава четвърта компетентният орган отделя особено внимание на трансграничните въздействия и на мерките за тяхното предотвратяване и ограничаване;

  • изпращане на ДОВОС (неговия превод, ако е договорено) и превода на нетехническото резюме на компетентния орган на засегнатата държава и предоставяне на възможност за провеждане на консултации относно: потенциалните трансгранични въздействия и мерките за предотвратяване или намаляване на въздействието; възможните предлагани алтернативи на инвестиционното предложение; други въпроси от взаимен интерес;

  • предоставяне на възложителя на постъпилата документация от проведените консултации;

  • обществено обсъждане на ДОВОС с възможност за пряко участие на представител на компетентния орган на засегнатата държава и нейната общественост;

  • вземане на решение по ОВОС с отчитане на забележките и предложенията, направени от засегнатата държава, участваща в процедурата по ОВОС;

  • обявяване на решението по ОВОС и съобщаване на решението на засегнатата държава;

  • контрол на изпълнението на решението; при изрична предварителна договореност компетентният орган на държавата на произход уведомява компетентния орган на засегнатата държава за осъществените контролни мерки и за направените констатации.

Когато България е засегната държава, процедурата по трансгранична ОВОС е регламентирана по следния начин:

  • при получаване на уведомление за инвестиционно предложение, което ще се осъществи на територията на друга държава и което може да се очаква, че ще има значително въздействие на територията на България, в посочения в уведомлението срок министърът на околната среда и водите уведомява държавата на произход за своето решение да участва или да не участва в процедурата по ОВОС:

  • при изразено съгласие за участие се следва националната процедура на държавата на произход, ако друго не е предвидено в международен договор;

  • министърът осигурява обществен достъп до предоставената информация за ОВОС и своевременно изпраща всички становища по документацията преди вземането на решения от компетентния орган на другата държава;

  • в случай че не е постъпило уведомление от държавата на произход за инвестиционно предложение по Приложение I към Конвенцията от Еспо, което може да окаже съществено въздействие на територията на България, министърът на околната среда и водите прави необходимите постъпки пред компетентния орган на държавата на произход за провеждане на консултации за участие в процедурата.

6.4.3. Времеви рамки за осигуряване на участието на обществеността при трансгранични консултации

Чл. 6 от Директивата за ОВОС изисква от държавите-членки да предоставят информацията веднага след като тя е налична и може разумно да се предостави. Следва да бъдат гарантирани разумни времеви рамки за всеки от етапите на процедурата, които осигуряват достатъчно време за информиране на обществеността и за подготовка на засегнатата общественост да участва ефективно в процеса на вземане на решението. Директивата не определя какво представляват „разумните времеви рамки“, следователно това трябва да се направи от държавите-членки.



В Предложението на ЕК за преглед на Директивата за ОВОС се счита, че такива са между 30 и 60 дни.

Съгласно българското национално законодателство са предоставени достатъчни срокове за участие на обществеността (чрез задълженията за информиране и правото за изразяване на становища) на всеки етап от процедурата по ОВОС.

В случаите по чл. 7 от Директивата посочената в подраздел 6.4 информация следва да бъде предоставена, когато е налична, но не по-късно от момента на уведомяване на населението на държавата на произход, като се осигурява достатъчно време на другите държави-членки да вземат решение относно това дали ще участват в процедурата по ОВОС. Съгласно чл. 25, т. 1 от Наредбата за ОВОС засегнатата държава бива уведомявана на началния етап от процедурата по ОВОС – на етапа на уведомлението по Глава ІІ от Наредбата.

Освен това, Директивата изисква да бъде осигурено достатъчно време за провеждане на консултациите с другите КО и с обществеността на вероятно засегнатата страна, което означава, че трябва да бъде осигурено време, достатъчно за установяване на контакт между държавите и за отичате от съответните органи на държавата на произход на резултатите от консултациите – получените коментари. Преводът на документите също може да отнеме време.



Поради липсата на унифицирани времеви рамки в Предложението на ЕК за преглед на Директивата за ОВОС се предвижда сроковете, определени на национално ниво да послужат като основа за споразумението между страните за прилагането на чл. 7.

6.5. Резултати от консултациите


Съгласно чл. 8 от Директивата за ОВОС, КО на държавите-членки в хода на процедурата по разрешаването на осъществяването на проекта следва да вземат предвид резултатите от консултациите и информацията, събрана на етапа на определянето на обхвата на ОВОС, консултациите по чл. 6 и трансграничните консултации по чл. 7.

В някои случаи консултациите могат да предоставят допълнителна информация, която да доведе до промени в проекта и следователно до промени на вероятните значителни въздействия. В зависимост от конкретната ситуация, в такива случаи може да се наложи преработване на дизайна на проекта или предвиждане на промяна в начина му на експлоатацията. Във всички случаи КО трябва да гарантира, че решението е взето след отчитане на резултатите от консултациите.

След вземането на решението за издаването или отказа от издаване на разрешението за осъществяването на проекта обществеността следва да бъде информирана.

Не на последно място, държавите-членки трябва да гарантират на обществеността, която отговаря на изисквания на чл. 11(1) от Директивата, правото на информация и на достъп до процедура за преразглеждане пред съд или друг независим и безпристрастен орган, установен със закон.



В съответствие с чл. 99 от ЗООС, за вземане на решение в срок до 7 дни след обсъждането,възложителят представя на КО резултатите от него, включително становищата и протокола от неговото провеждане. КО взема решение по ОВОС в срок до 45 дни след провеждане на общественото обсъждане, като отчита резултатите от него. Тази правна рамка е допълнена от чл. 18, ал. 1, т.т. 2-4 от Наредбата за ОВОС, според който КО взема решение въз основа на:

  • документацията и становищата, изискани и/или представени в хода на процедурата, в т.ч. допълнението по чл. 17, ал. 6 и допълнителните проучвания по чл. 17, ал. 7;

  • становищата на други специализирани лица, органи, организации и структури, които имат предоставени компетенции с нормативен акт в областта на компоненти и фактори на околната среда, човешкото здраве и културно-историческото наследство;

  • резултатите от общественото обсъждане, в т.ч. становището на възложителя по чл. 17, ал. 5.
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница