Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос



страница3/21
Дата22.07.2016
Размер1.94 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

I. Практическо ръководство относно прилагането на Директивата за СЕО и българското национално законодателство относно екологичната оценка

1. Общ преглед на стратегическата екологична оценка


Целта на тази глава от настоящето Ръководство е да се представят основните концепции и принципи на СЕО, така както тя се извършва в ЕС и в България, като е поставена в рамката на устойчивото развитие, да опише целта, принципите и процедурата по СЕО и да представи най-актуалното развитие на тази оценка в ЕС и България, включително и съдебната практика на СЕС, доклади и ръководства, издадени от или за Европейската комисия (ЕК) и други.

СЕО може да бъде дефинирана като един формализиран процес на оценяване на последствията за околната среда от предлагана (политика и) п/п с цел да се гарантира, че те са напълно включени и подходящо оценени на възможно най-ранен етап от процеса на вземане на решенията заедно с всички други съображения, например икономическите и социалните.

Основната цел на СЕО е да се интегрират екологичните съображения в определени п/п, одобрявани от държавните органи за да се гарантира едно високо ниво на опазване на околната среда. Като процес, подпомагащ вземането на решенията, СЕО е общо припознавана като един инициативен екологичен предпазващ инструмент, която комбинирана с участието на обществеността и консултациите, подпомага ЕС за постигането на други екологични цели и политически принципи.

Директивата за СЕО е правният инструмент, регламентиращ СЕО на ниво ЕС. Приложима е към широк кръг публични п/п в различни области (напр. земеползване, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, селско стопанство и други), но не е приложима към политики и законодателни мерки, което е възможно да се промени поради влизането в сила на 10.07.2010 г. на Протокола за Стратегическа екологична оценка към Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, познат още и като Протокола от Киев.

Директивата за СЕО допълва Директивата за ОВОС, като установява процедура за екологична оценка, която да се извършва в хода на разработването на п/п преди одобряването им. Тази процедура включва изготвянето на екологичен доклад (който подробно описва значителните въздействия върху околната среда, и разумните алтернативи и др.), провеждането на консултации (с обществеността, с органите, компетентни в областта на опазването на околната среда и в случай на значителни трансгранични въздействия – с други държави-членки). Докладът относно въздействията върху околната среда и резултатите от консултациите следва да бъдат взети предвид преди одобряването на п/п. След одобряването им органите с компетентност в областта на опазването на околната среда, обществеността и консултираните други държави-членки следва да бъдат уведомени за това, като освен това следва да им бъде предоставена и относимата информация. За да могат възможно най-рано да бъдат определени всякакви непредвидени неблагоприятни въздействия е необходимо да се гарантира, че значителните въздействия върху околната среда от изпълнението на п/п са предмет на мониторинг.

Директивата за СЕО е транспонирана и се прилага в българското законодателство в Глава VІ от ЗООС и с Наредбата за ЕО. Още в самото начало следва да се отбележи, че за международно признатия термин „стратегическа екологична оценка“ у нас се използва терминът „екологична оценка“ или „ЕО“.

ЗООС установява общата рамка на ЕО в България, като определя приложното действие, видовете п/п, които попадат в обхвата й, КО, съдържанието на доклада за ЕО (ДЕО) и основните етапи на процедурата.

Наредбата за ЕО допълва ЗООС, като регламентира подробно:



  • преценяването на необходимостта, и обхвата на екологичната оценка на възможните въздействия от прилагането на плана или програмата, както и начина за публично обявяване на решението по чл. 85, ал. 4 от ЗООС;

  • задълженията на органите, възлагащи или прилагащи плана или програмата, които са предмет на екологична оценка;

  • обхвата, съдържанието и формата на доклада за екологичната оценка;

  • сроковете, условията и реда за извършване на консултации с обществеността и трети лица, за които има вероятност да бъдат засегнати от плана или от програмата;

  • формата и съдържанието на решението за преценяване и на становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ;

  • условията за включване в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ на резултатите от консултациите с обществеността и третите лица;

  • наблюдението и контрола на изпълнението на условията, мерките и ограниченията, определени в решението за преценяване или в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ, в процеса на прилагане на плана или програмата;

  • наблюдението и контрола на въздействията върху околната среда при прилагане на плана или програмата с цел предприемането на мерки за предотвратяване или намаляване на екологичните щети в резултат на това прилагане;

  • съдържанието и поддържането на регистъра с данни за процедури по екологична оценка като част от регистъра по чл. 102 от ЗООС.

Съгласно ЗООС, ЕО е изцяло интегрирана в съществуващите процедури за изготвяне и одобряване на п/п. Като правило, ЕО се изготвя под формата на самостоятелен доклад, но може и да е част от п/п, ако специален закон го изисква.

Процесът на ЕО е представен на Фигура 1.





Фигура 1. Процес по ЕО

Тази графика до голяма степен е съвместима с процеса по българското законодателство, като следва да се има предвид, че елементите на процедурата по ЕО са подробно описани в чл. 3 от Наредбата за ЕО:



  • преценяване на необходимостта и обхвата за ЕО;

  • изготвяне на ДЕО;

  • провеждане на консултации с обществеността, заинтересувани органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от плана или програмата;

  • отразяване на резултатите от консултациите в доклада за ЕО;

  • определяне на мерките за наблюдение и контрол при прилагане на плана или програмата;

  • издаване на становище по ЕО;

  • наблюдение и контрол при прилагането на плана или програмата.

Възложителят на п/п е дефиниран в т. 21 от ДР на ЗООС като лицето или органът, който е оправомощен да възложи изготвянето на п/п.

КО за ЕО на п/п по смисъла на чл. 4 от Наредбата за ЕО са:



  • министърът на околната среда и водите – за п/п, одобрявани от централните органи на изпълнителната власт и от Народното събрание;

  • директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) или министърът на околната среда и водите в обхвата на тяхната компетентност, определена съгласно чл. 10, ал. 2 ЗООС или по съответния специален закон – за п/п, одобрявани от териториалните органи на изпълнителната власт или от общинския съвет.

При упражняване на правомощията си по ЕО органите по чл. 4 се подпомагат от Междуведомствената комисия – специализиран състав на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към министъра на околната среда и водите, респективно от екологичен експертен съвет (ЕЕС) към РИОСВ.

Тези съвети действат като консултативни органи към министъра или директора на РИОСВ. Освен представителите на МОСВ, в тях задължително участват представители на Министерството на здравеопазването, на Министерството на земеделието и храните и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и/или регионалните им структури.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница