I. Практическо ръководство относно прилагането на Директивата за СЕО и българското национално законодателство относно екологичната оценка

I. Практическо ръководство относно прилагането на Директивата за СЕО и българското национално законодателство относно екологичната оценка

1. Общ преглед на стратегическата екологична оценка

СЕО може да бъде дефинирана като един формализиран процес на оценяване на последствията за околната среда от предлагана (политика и) п/п с цел да се гарантира, че те са напълно включени и подходящо оценени на възможно най-ранен етап от процеса на вземане на решенията заедно с всички други съображения, например икономическите и социалните.

Основната цел на СЕО е да се интегрират екологичните съображения в определени п/п, одобрявани от държавните органи за да се гарантира едно високо ниво на опазване на околната среда. Като процес, подпомагащ вземането на решенията, СЕО е общо припознавана като един инициативен екологичен предпазващ инструмент, която комбинирана с участието на обществеността и консултациите, подпомага ЕС за постигането на други екологични цели и политически принципи.

Директивата за СЕО е правният инструмент, регламентиращ СЕО на ниво ЕС. Приложима е към широк кръг публични п/п в различни области (напр. земеползване, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, селско стопанство и други), но не е приложима към политики и законодателни мерки, което е възможно да се промени поради влизането в сила на 10.07.2010 г. на Протокола за Стратегическа екологична оценка към Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, познат още и като Протокола от Киев.

Директивата за СЕО допълва Директивата за ОВОС, като установява процедура за екологична оценка, която да се извършва в хода на разработването на п/п преди одобряването им. Тази процедура включва изготвянето на екологичен доклад (който подробно описва значителните въздействия върху околната среда, и разумните алтернативи и др.), провеждането на консултации (с обществеността, с органите, компетентни в областта на опазването на околната среда и в случай на значителни трансгранични въздействия – с други държави-членки). Докладът относно въздействията върху околната среда и резултатите от консултациите следва да бъдат взети предвид преди одобряването на п/п. След одобряването им органите с компетентност в областта на опазването на околната среда, обществеността и консултираните други държави-членки следва да бъдат уведомени за това, като освен това следва да им бъде предоставена и относимата информация. За да могат възможно най-рано да бъдат определени всякакви непредвидени неблагоприятни въздействия е необходимо да се гарантира, че значителните въздействия върху околната среда от изпълнението на п/п са предмет на мониторинг.

Директивата за СЕО е транспонирана и се прилага в българското законодателство в Глава VІ от ЗООС и с Наредбата за ЕО. Още в самото начало следва да се отбележи, че за международно признатия термин „стратегическа екологична оценка“ у нас се използва терминът „екологична оценка“ или „ЕО“.

ЗООС установява общата рамка на ЕО в България, като определя приложното действие, видовете п/п, които попадат в обхвата й, КО, съдържанието на доклада за ЕО (ДЕО) и основните етапи на процедурата.

Наредбата за ЕО допълва ЗООС, като регламентира подробно:

• 
  преценяването на необходимостта, и обхвата на екологичната оценка на възможните въздействия от прилагането на плана или програмата, както и начина за публично обявяване на решението по чл. 85, ал. 4 от ЗООС;
  
• 
  задълженията на органите, възлагащи или прилагащи плана или програмата, които са предмет на екологична оценка;
  
• 
  обхвата, съдържанието и формата на доклада за екологичната оценка;
  
• 
  сроковете, условията и реда за извършване на консултации с обществеността и трети лица, за които има вероятност да бъдат засегнати от плана или от програмата;
  
• 
  формата и съдържанието на решението за преценяване и на становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ;
  
• 
  условията за включване в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ на резултатите от консултациите с обществеността и третите лица;
  
• 
  наблюдението и контрола на изпълнението на условията, мерките и ограниченията, определени в решението за преценяване или в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ, в процеса на прилагане на плана или програмата;
  
• 
  наблюдението и контрола на въздействията върху околната среда при прилагане на плана или програмата с цел предприемането на мерки за предотвратяване или намаляване на екологичните щети в резултат на това прилагане;
  
• 
  съдържанието и поддържането на регистъра с данни за процедури по екологична оценка като част от регистъра по чл. 102 от ЗООС.
  

Процесът на ЕО е представен на Фигура 1.

Тази графика до голяма степен е съвместима с процеса по българското законодателство, като следва да се има предвид, че елементите на процедурата по ЕО са подробно описани в чл. 3 от Наредбата за ЕО:

• 
  преценяване на необходимостта и обхвата за ЕО;
  
• 
  изготвяне на ДЕО;
  
• 
  провеждане на консултации с обществеността, заинтересувани органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от плана или програмата;
  
• 
  отразяване на резултатите от консултациите в доклада за ЕО;
  
• 
  определяне на мерките за наблюдение и контрол при прилагане на плана или програмата;
  
• 
  издаване на становище по ЕО;
  
• 
  наблюдение и контрол при прилагането на плана или програмата.
  

КО за ЕО на п/п по смисъла на чл. 4 от Наредбата за ЕО са:

• 
  министърът на околната среда и водите – за п/п, одобрявани от централните органи на изпълнителната власт и от Народното събрание;
  
• 
  директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) или министърът на околната среда и водите в обхвата на тяхната компетентност, определена съгласно чл. 10, ал. 2 ЗООС или по съответния специален закон – за п/п, одобрявани от териториалните органи на изпълнителната власт или от общинския съвет.
  

Тези съвети действат като консултативни органи към министъра или директора на РИОСВ. Освен представителите на МОСВ, в тях задължително участват представители на Министерството на здравеопазването, на Министерството на земеделието и храните и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и/или регионалните им структури.