Практическо ръководство за обучение по директивите за сео и овос



страница4/21
Дата22.07.2016
Размер1.94 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

2. Дефиниция за план/програма и обхват на Директивата за СЕО


П/п са дефинирани заедно в чл. 2(а) от Директивата за СЕО като:

"планове и програми" означава планове и програми, включително тези съфинансирани от ЕС, както и всяко тяхно изменение:

  • които подлежат на изготвяне и/или приемане от орган на национално, регионално или местно ниво, или които се изготвят от орган с оглед приемане посредством законодателна процедура от парламента или правителството, и

  • които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби.

Българският ЗООС в т. 22 от ДР възприема същия подход, като дефинира п/п по следния начин:

"Планове и програми" са планове, програми, стратегии и други подобни документи, както и техните изменения, които:



а) се изискват от законови, нормативни или административни разпоредби;

б) са предмет на подготовка и/или приемане от публичен орган на национално, регионално или местно равнище или които се подготвят от даден орган за приемане чрез одобрена от Министерския съвет или от Народното събрание процедура.”

Директивата за СЕО и ЗООС не уреждат отделни дефиниции за п/п, а препращат към тяхното съдържание (както и към обхвата и мащаба им) и връзката между тях (по отношение на предвижданата дейност). В някои учебници, наръчници и ръководства могат да бъдат открити и дефиниции, като например тази, представена в Каре 1.

Каре 1. Определение за п/п

  • Планиране: приоритети, опции и мерки за разпределяне на ресурси в зависимост от това дали те са подходящи и налични, като се има предвид определена посока на действие и изпълнение на съответни секторни и глобални политики

  • Програма: организиран дневен ред с определени цели, които да се постигнат в хода на изпълнението, при дефиниране на дейностите и нужните инвестиции в рамките на съответни политики и планове6

Директивата за СЕО и ЗООС се прилагат към публични п/п (и до техните изменения), които са изготвени и/или одобрявани от КО и които са предмет на уреждане от законодателни, регулаторни и административни изисквания.

Дефиницията за п/п и по-специално в частта й относно изискванията към одобряването им, вече бе тълкувана от СЕС в Решение по Дело С-567/10, като Съдът разшири приложното поле и до п/п, чието одобряване не е задължително при всички случаи:



Каре 2. СЕС, Решение по Дело С-567/10 (Inter-Environnement Bruxelles ASBL, Pétitions-Patrimoine ASBL, Atelier de Recherche и d’Action Urbaines ASBL срещу Région de Bruxelles-Capitale)

Следва да се констатира, че не може да се приеме тълкуване, което води до изключване от приложното поле на Директива 2001/42 на всички планове и програми, и по-специално на свързаните с устройството на територията, чието приемане в различните национални правни системи се урежда от правни норми, единствено с довода че не във всички случаи приемането има задължителен характер.

Всъщност изложеното от посочените правителства тълкуване на член 2, буква а) от Директива 2001/42 би довело до сериозно ограничаване на обхвата на въведената с тази директива проверка на екологичните последици от плановете и програмите, свързани с устройството на територията на държавите-членки.” (параграфи 28 и 29)

Приложното поле на Директивата е определено в чл. 3:

  • п/п, които се изготвят за специфични сектори (селското и горското стопанство, риболова, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, далекосъобщенията, туризма, градското и териториално планиране или земеползването) и които определят рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проектите по Директивата за ОВОС;

  • п/п, които, с оглед вероятните последици върху местата, са били определени, че изискват оценка в съответствие с чл.чл. 6 или 7 от Директива за местообитанията (92/43/ЕИО);

  • някои от горните п/п, които определят използването на малки площи на местно ниво, както и незначителните изменения на горните п/п, изискват екологична оценка само когато държавите-членки определят, че е вероятно те да имат съществени последици върху околната среда

  • п/п, които определят рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проекти – различни от тези по Директивата за ОВОС и неограничени до горните сектори и за които държавите-членки са установили, че е вероятно да имат значително въздействие върху околната среда.

В последните два случая държавите-членки определят дали п/п следва да бъде предмет на СЕО или чрез преценка за всеки отделен случай или като определят за кои п/п е необходима оценка или прилагайки двата подхода заедно, като прилагат критериите по Приложение ІІ от Директивата.

Незначителните промени на п/п и п/п, които определят използването на малки площи на местно ниво попадат в обхвата на директивата, само ако е вероятно да окажат значително въздействие.



СЕС вече прие съдебна практика относно п/п, попадащи в обхвата на Директивата и относно степента, до която държавите-членки имат право на преценка (Решение по Дело С-/295 GenovaitėValčiukienė и Others срещу Pakruojorajonosavivaldybė и Others).

Каре 3. СЕС, Решение по Дело С-/295 (GenovaitėValčiukienė и Others срещу Pakruojorajonosavivaldybė и Others)

Когато държавите-членки вземат решение относно обхвата на националното им законодателство, прилагащо Директивата, те следва да имат предвид, че свободата им на преценка „по силата на член 3, параграф 5 от Директива 2001/42, за да определят някои видове планове, които могат да имат съществени последици върху околната среда, е ограничена от предвиденото в член 3, параграф 3 от тази директива, във връзка с параграф 2 от същия член, задължение за извършването на екологична оценка на плановете, които могат да имат съществени последици върху околната среда по-специално поради своите характеристики, последици и зоните, които могат да бъдат засегнати“ (точка 46).

В друго свое решение Съдът ясно заяви, че националното законодателство не може да създава изключения, които противоречат на целите на Директивата за СЕО (Решение по Дело С-463/11, L срещу M)

Каре 4. СЕС, Решение по Дело С-463/11 (L срещу M)

31. В самото начало следва да се напомни, че основната цел на Директивата, както следва от член 1 от нея, е да наложи извършването на екологична оценка на плановете и програмите, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда, по време на изготвянето и преди приемането им (Решение от 22 септември 2011 г. по дело Valčiukienė и др., C 295/10, все още непубликувано в Сборника, точка 37 и Решение от 28 февруари 2012 г. по дело Inter-Environnement Wallonie и Terre wallonne, C 41/11, все още непубликувано в Сборника, точка 40).

[…]

43. Освен това от практиката на Съда следва, че когато, преди да бъде приет план по смисъла на Директивата, е трябвало да се направи оценка на последиците му върху околната среда в съответствие с изискванията на Директивата, националните юрисдикции, пред които е предявен иск за отмяната на този план, са длъжни да предприемат всички общи или специални мерки, за да поправят пропуска да се извърши такава оценка (вж. в този смисъл Решение по дело Inter-Environnement Wallonie и Terre wallonne, посочено по-горе, точки 44—46)..

44. Ето защо в случая по главното производство запитващата юрисдикция ще трябва да приложи, в рамките на своята компетентност, нормите на правото на Съюза и да гарантира пълното им действие, като остави без приложение всяка разпоредба на BauGB, и по-специално член 214, параграф 2a, точка 1 от BauGB, която би довела тази юрисдикция да постанови решение, противоречащо на Директивата (вж. в този смисъл Решение от 9 март 1978 г. по дело Simmenthal, 106/77, Recueil, стр. 629, точка 24 и Решение от 26 февруари 2013 г. по дело Åkerberg Fransson, C 617/10, все още непубликувано в Сборника, точка 45).“

П/п, чиято единствена цел е да е да обслужват националната отбрана или гражданско извънредно положение и финансови или бюджетни п/п, са изключени от обхвата на Директивата.

В Доклада на ЕК до Съвета, Европейския парламент, Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите относно прилагането на Директивата за СЕО от 2009 г. се казва, че като цяло държавите-членки са срещнали трудности при определянето на приложното поле на Директивата. Повечето от тях са докладвали, че са избрали комбинирания подход, при който списъкът на п/п, подлежащи на оценка, е допълнен с преценката за всеки отделен случай и така се определя кога е необходима СЕО.

Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗООС ЕО се извършва на п/п, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание за строителство, или на техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда.

В съответствие с чл. 85, ал. 1 от ЗООС, ЕО е задължителна за п/п в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2 от същия закон. Обхватът на чл. 85, ал. 1 е ограничен от чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за ЕО до п/п, изброени в Приложение № 1 от тази наредба.



Таблица 1. Списък на п/п, за които ЕО е задължителна по смисъла на Приложение № 1 от Наредбата за ЕО

Сектор

Нормативен акт, изискващ одобряването на п/п

План/програма

Горско стопанство

Закон за горите

Програма за ускорено залесяване на обезлесените и ерозиралите райони в страната чрез развитие на алтернативната трудова заетост

Рибарство

Закон за рибарството и аквакултурите

Национална програма за рибарството и аквакултурите

Транспорт

Закон за пътищата

Средносрочни и дългосрочни програми за развитие на пътната мрежа

Закон за железопътния транспорт

  • Програма за развитието на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура

  • Дългосрочна програма за развитието на железопътната инфраструктура и нейната безопасна и надеждна експлоатация, включително при кризисни ситуации (природни бедствия, терористични действия и военни конфликти)

Управление на отпадъците

Закон за управление на отпадъците

Национална програма за управление на отпадъците

Управление на водните ресурси

Закон за водите

Планове за управление на речните басейни

Устройствено планиране и земеползване

Закон за устройство на територия

Закон за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София

Общ устройствен план на София и Столичната община

Закон за регионалното развитие

  • Национална оперативна програма за регионално развитие

  • Регионални планове за развитие

Освен това и други п/п следва да бъдат предмет на ЕО, ако има такова изискване в нормативния акт, който ги урежда. Пример за това е националната стратегия за устойчиво развитие на туризма и стратегиите за развитие на отделните видове туризъм по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Закона за туризма, които могат да бъдат одобрени само след положително становище по ЕО и въз основа на решение, че ЕО не е необходима.

Когато горните п/п засягат малки територии на местно ниво и се отнасят до изменения на някои от горните п/п, ЕО се изисква, само ако те е вероятно да окажат значително въздействие върху околната среда.

ЕО задължително се извършва за п/п, за които е вероятно да окажат значително неблагоприятно въздействие върху ЗЗ, включени в мрежата „НАТУРА 2000“ съгласно решение по чл. 20 от Наредбата за Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони7 (чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за ЕО).

В чл. 2, ал. 2, т. 3 и 4 от Наредбата за ЕО се казва, че необходимостта от ЕО се преценява за п/п и техните изменения, извън приложения № 1 и 2, които очертават рамката за бъдещо развитие на инвестиционни предложения по приложение № 1 към чл. 92, т. 1 и приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 ЗООС и за п/п техните изменения извън приложения № 1 и 2, които не очертават рамката за бъдещо развитие на инвестиционни предложения по приложение № 1 към чл. 92, т. 1 и приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 ЗООС, за които се предполага, че ще имат значително въздействие върху околната среда и човешкото здраве при прилагането им.

Освен това съгласно чл. 2, ал. 3 от същата наредба се включват и п/п, предвидени в международно споразумение, по което Република България е страна, се възлага по определената в споразумението процедура.

Не на последно място, съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата за ЕО, за п/п по чл. 2, ал. 1 и 2, за които по реда на друг нормативен акт се изисква да се оцени въздействието върху околната среда, по писмено искане на възложителя КО по чл. 4 и органите по одобряване и/или приемане на съответния план или програма могат да координират провеждането на няколко процедури или да проведат една обща процедура.

Ал. 4 на чл. 81 от ЗООС изключва от задължението за извършване на ЕО п/п, разработени единствено за целите на националната отбрана или на гражданската защита, както и финансови планове и бюджети със самостоятелно значение.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница