Прасета в хола Практическо ръководство по освобождение



страница1/10
Дата04.02.2018
Размер1.74 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10










Прасета в хола



Практическо ръководство по освобождение
Франк и Ида Мае Хамънд
Всички цитати от Библията са взети от ревизираното издание на "Библейско дружество" или са превод от Kin James Version на Библията.
Съдържание

Предговор

Прасета в хола

Нашите духовни врагове

Воювай в добрата битка

Цената на освобождението

Как влизат демоните?

Седем начина да установиш нуждата от освобождение

Седем стъпки към освобождение

Седем стъпки към запазване на освобождението

Изпълване на къщата

Демонични проявления

Освобождение: Индивидуално и групово

Самоосвобождение

Молитвено ходатайствено воюване

Освобождение на деца

Връзване и развързване

За и против - похватите и методите за освобождение

Тимът за освобождение

Трябва ли да бъда служител на освобождението?....

Практически препоръки към служителя с освобождение

Групи от демони

Шизофрения

Въпроси и отговори във връзка с освобождението

Решаващият сблъсък
Предговор

По въпроса за демоните до този момент е изписано много, но малцина са тези, които са се занимавали обстойно с практическите аспекти на освобождението от демонични духове. В тази книга нещата са представени именно от практична гледна точка. Целта ни е била да създадем практическо ръководство по освобождение. Църквата се събужда бързо и открива нуждата от това служение. То представлява един от аспектите на възстановителната работа на Святия Дух в Църквата днес.

Тази книга представлява звука на тръбата, призоваваща към духовно воюване. Църквата като цяло, както и отделният вярващ трябва да преминат отвъд схващането за лично освобождение и да пристъпят към духовно воюване срещу духовните владетели, които са наречени „духовни войски на нечестието в небесни места" (Ефесяни 6:12 RSV). Тук се съдържат отговорите на някои от въпросите, свързани с освобождение и духовно воюване.

Изказвам моята признателност и дълбока благодарност към доктор Дерек Принс за влиянието, което е оказал върху моето служение. Голям брой от принципите за освобождение, отразени в моята книга са дошли в резултат на неговото здраво и основополагащо поучение. Искам да благодаря на доктор Принс, затова че ми позволи да цитирам неговата „Молитва за освобождение”.

Изразявам моята признателност и към Филип К. Браун и Маргарет Е. Руди за корекциите на ръкописа на тази книга.

Имената и инициалите на хората, споменати в примерите за освобождение са променени, за да се избегнат евентуални недоразумения.

В случай, че не е указано нещо друго, цитираните библейски стихове са взети от Authorized Version.

Франк Д. Хамънд
1. Прасета в хола

Демоничните духове могат да завладеят и да населяват човешкото тяло. Това е една от техните цели. Когато населяват тялото на даден човек, те получават по-голямо преимущество при упражняването на контрол върху него, отколкото ако действат отвън. Когато демон населява тялото на даден човек, ние казваме, че човекът "има" зли духове, е "със" зли духове или е "обладан" от демони (виж Марк 9:17; Лука 4:33; Марк 1:23, 5:2; Матей 4:24). Думата, която е преведена "обладан" в King James версията на Библията е гръцката дума "daimonizomai". Много специалисти по гръцки са на мнение, че този превод е неточен. Смятат, че тази дума трябва да се преведе "демонизиран" или "имам демони". Много голямо неразбиране е дошло в резултат от употребата на думата "обладан". Смисълът на тази дума означава – пълно притежание. В този смисъл, вярващият в Христос никога не може да бъде "обладан от демон". Той не може да бъде собственост на демони, защото е собственост на Христос. „Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато -сте били изкупени, но със скъпоценната кръв на Христос.” (1 Петр. 1:18-19).

Какво? Не знаете ли, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото сте получили от Бога и вие вече не сте свои си? Защото сте били с цена купени: затова прославете Бога в тялото си и в духа си, КОИТО СА БОЖИИ.” (І Коринтяни 6:19-20).

Християните трябва да се отнасят към населяващите ги демони като към ненужни и нежелани НАРУШИТЕЛИ. Нарушителят е човек, който незаконно и тихомълком навлиза в чужда територия. Нарушителите могат да продължават своите незаконни действия, докато не се появи някой, който да ги конфронтира и предизвика въз основа на законните права на собственика. Исус е изкупил вярващия със Собствената Си кръв и го е направил настойник на собствения му живот. Дяволът няма никакво законно право над вярващия, така че от самия човек зависи, дали той ще защитава правата си.

Никой демон не може да остане, ако вярващият силно желае той да си тръгне! „Съпротивлявайте се на дявола и той ще бяга от вас.” (Яков 4:7). Демоните считат тялото на човека, което населяват за техен "дом". „Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през сухи места, за да търси покой, но не намира. Тогава казва: ще се върна в КЪЩАТА СИ, откъдето съм излязъл.” (Матей 12:43, 44а).

Не е необичайно демоните да говорят през човека, на когото се служи с освобождение (Марк 1:23-24). Често съм чувал зли духове да заявяват: „Това е моят дом". Под къща те разбират тялото на човека и търсят начин да измамят самия човек и служителя, който му служи с освобождение, така че те да си помислят, че той наистина има право над това тяло. Никой демон не може да обоснове такава претенция. Всички демони са лъжци и измамници. Те нямат никакво право над телата, изкупени чрез кръвта на Исус Христос. Когато на демоните им бъде заповядано да излязат от даден човек, те понякога казват: "Аз съм бил тук отдавна", като че ли периодът на пребиваването им дава някакво право над това човешко тяло. Вярващите трябва да са сигурни, че никакъв демон няма легалното право да населява техните тела.

Двайсет и пет пъти в Новия Завет демоните са наречени „нечисти духове". Думата "нечист" е същата дума, която е използвана, за да се опишат определени животински видове, които израилтяните не е трябвало да ядат (Деяния 10:11-14). Свинята е била едно от тези „нечисти" животни. Според Старозаветния Закон те не е трябвало да ги ядат, нито да се докосват до тях. Новият Завет премахва тази забрана, като обяснява, че тези същества са духовни прототипи. „Бог обезоръжи началствата и властите, които воюваха срещу нас и смело ги изобличи, извади ги на показ, явно, триумфирайки над тях чрез Него и чрез кръста. И така, никой да не ви осъжда заради онова, което ЯДЕТЕ И ПИЕТЕ или относно някой празник, или ново-месечие, или събота. Тези неща са само СЯНКА на онова, което ще дойде и те имат само СИМВОЛИЧНО значение. Но реалността на тяхната същност, непоклатимият факт за всичко онова, което е предначертано, принадлежи на Христос.” (Кол. 2:15-17, Разширената Библия).

Точно това, което е свинята в областта на естественото, същото нещо е демоничният дух в областта на духа. Точно както израилтяните ревностно пазеха себе си от контактуване със свине, християните трябва да се пазят от контактуване със зли духове. Какво би направил, ако стадо мръсни свине се вмъкне в моята всекидневна и започнат да се разполагат като у дома си? Би ли приветствал такова нещо? Ще ги оставиш ли необезпокоявани, надявайки се да напуснат по собствено желание? Би ли могъл да изчистиш мръсотията толкова бързо, колкото те я нанасят. Ти не би направил нито едно от тези неща. Би ги изгонил, колкото е възможно по-бързо и безцеремонно! Такова трябва да бъде и нашето отношение към демоничните духове. Веднага, щом бъдат открити, те трябва да бъдат изгонвани.

Във всяко от четирите Евангелия се описва как Исус почиства храма. Това е едно нетипично действие за нашия Господ. Той беше изпълнен с праведно негодуване срещу онова, което намери в храма. Тогава не беше време за говорене, но време за действие. Той самият започна решително да изчиства храма от всяко нечисто нещо. Това е преобраз за очистването на нашите тела от всичко нечисто, защото те са храмове на Святия Дух. Демоничните духове не носят нищо добро, а само замърсяват. Те нямат място в нас точно, както животните, птиците и среброменителите нямаха място в старозаветния храм. Ние можем да действаме в същата власт, в която действаше Исус, когато очистваше храма и да се освободим от всички нечисти зли духове. Исус не произнесе приятни речи, нито проведе дебати с онези, които замърсяваха храма – Той ги изгони! Колкото и нелогично да изглежда, някои християни не желаят достатъчно силно да се отърват от населяващите ги демони. Някои от тях са объркани и не искат да си признаят, че се нуждаят от освобождение. Това объркване не бива да се поражда от факта, че хората имат демон, но по-скоро от неспособността им да действат по правилния начин, за да ги изгонят. Други хора за толкова дълго време са ходили в съгласие с определени духове, че вече не желаят да се променят.

Всъщност не всички вярващи искат да живеят в чистота. Някой са като онези, които са приятели с прасетата. Но дори и блудният син, когато се озова при свинете, дойде на себе си и реши да се махне от там и да се върне при баща си. Нека се молим, всяко едно Божие дете, което съжителства с духовна свиня, да прогледне и да види, че има и по-добър живот.

Един учен по биохимия ми разказа за един експеримент, в който участвал. Целта била да открият факторите, определящи миризмата на свинските кочини. Ако се определи причината, поради която прасетата миришат, би било възможно да се намери средство срещу нея. По този начин бихме могли да направим прасетата по-съвместими с обществото на хората. Обаче нашата цел не е да направим демоничните духове по-приемливи. Не търсим начини, чрез които да направим по-лесен съвместния си живот с демоните, а търсим пътища как да се отървем от тях. Не искаме прасета в нашите холове!
2. Нашите духовни врагове

Демоните са наши духовни врагове и е отговорност на всеки християнин да се справи с тях в лична духовна битка. „Най-после братя, бъдете силни в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете цялото Божие въоръжение, за да можете да устоите срещу злините на дявола. Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу управителите на тъмнината в този свят, срещу духовното нечестие във високи места.” (Ефесяни 6:10-12).

Защото ако и да ходим в плът, по плът не воюваме: Защото оръжията на нашето воюване не са плътски, но са мощни пред Бога за събаряне на крепости.” (ІІ Коринтяни 10:3-4).

Писанията използват аналогия между борбата и нашето воюване срещу сатана и неговите войски. Борба е много точно и ясно описание на същността на нещата. Тя говори за близък конфликт, за лична схватка със силите на тъмнината. Повечето от нас биха предпочели да използват гигантски топове, за да взривят тези врагове от километри и от разстояние, но това е невъзможно. Битката е в много личен и твърде близък план. Врагът е духовен. Оръжията са духовни. Борбата предполага тактики за упражняване на натиск. Това ни показва, че стратегиите на сатана включват упражняване на натиск върху нас. Той ги прилага в областта на нашия мисловен живот, чувства, воля и върху нашите физически тела.

Често пъти по един или друг начин, вярващите се чувстват притиснати от врага. Когато човек е невеж относно плановете на сатана, може да се обърне за помощ към съвета на психиатър, успокоителни таблетки или приспивателни. Но само духовното воюване е Божието лекарство за победа над демоничната опресия. Библията показва как християните могат да оказват натиск върху демоните и да ги побеждават! Те трябва да се научат на практическите начини, по които се прави това. Трябва да отхвърлят неефективните плътски оръжия и да вземат мощните духовни оръжия. Вярващите трябва да познават както своето въоръжение и как да го прилагат, така също и тактиките на врага и начина, по който да го разгромяват.

Ефесяни 6:12 ни открива четири основни неща за нашия духовен враг. Първо там се казва, че се борим срещу НАЧАЛСТВА. Гръцката дума за началства е "arhes". Тази дума се използва за описание на поредица от управляващи длъжности например: лидери, управители и магистрати. "Последователност" от лидери или управители описва техния ранг и начина им на организация. И така думата началства ни показва, че царството на сатана е добре организирано. Вероятно войските на сатана имат организация, подобна на тази в армията на една страна, в която главнокомандващ е президентът, който има подчинени на него генерали, полковници, майори, лейтенанти и така нататък, докато се стигне до редниците. Сатана е главнокомандващ в своето царство и на неговото управление са подчинени голям брой управляващи духове. Определението на английската дума "началство" е "територия или юрисдикция на принц или държавата, която дава титла на принца" (тълковен речник на Уебстър). От тук разбираме, че тези управляващи духове се назначават от определени територии – нации и градове. Това се потвърждава и от написаното в Данаил десета глава. Данаил търсеше слово от Господа, като се молеше и след дни и седмици се появи ангел с послание от Бога, който му обяснил, че се е забавил, защото е воювал с "принца на Персия". Тук ангелът не говори за земен принц, защото обикновен човек не може да устои пред небесен пратеник. Говори се за демоничен принц. Оттук става ясно, че над нациите и градовете има управляващи демонични духове, поставени от сатана, за да изпълняват неговите зли цели. Проблеми, които се появяват постоянно в църквите и домовете на вярващите са индикатор за това, че специални зли агенти са назначени, за да причиняват злини в тези области. Ние откриваме, че нашето духовно воюване обхваща много повече от нашия личен живот. Ние се борим за благополучието на нашите домове, общества и нации. Врагът има цялостна организация. Неговите действия са мотивирани от зли цели.



Второ казва се, че нашето воюване е срещу ВЛАСТИ. Гръцката дума, преведена като "власти" е "exousias". Тя ни показва, че на демоните, които се поставят над различни области и територии се дава власт да изпълняват нарежданията, които им се дават. Войникът-християнин не бива да се плаши или обезсърчава, когато разбере, че на тези, които среща лице в лице в битката е дадена власт, защото властта, която е дадена на него, е по-велика от тяхната. Той е облечен във властта на името на Исус. „И тия знамения ще следват повярвалите: В МОЕ ИМЕ ще изгонват демони.” (Марк 16:17). Този стих ни казва, че вярващият има по-голяма власт от властта на демоните, които са принудени да се покорят на властта в името на Исус. Писанията ни казват, че демоните не само имат власт, но и сила. В Лука 10:11 четем за "силата" на врага. Думата, използвана тук за "власт" е гръцката дума "dunamis". Думите динамо и динамит произхожда от тази дума. И все пак този факт не бива да обезкуражава христовите воини, защото те имат обещанието на Божието Слово, че им е дадена по-велика сила от тази на врага. „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух.” (Деяния 1:8). Силата идва върху вярващия в момента, когато се кръсти със Святия Дух. Исус знае, че за да се справят с врага, Неговите последователи се нуждаят както от власт, така и от сила. Когато изпрати дванадесетте в служение, Той ги изпрати напълно екипирани.

Тогава Той извика дванадесетте ученици и им даде СИЛА (dunamis) и ВЛАСТ (exousia) над всички демони, а също така и да изцеляват болести.” (Лука 9:1). Малко по-късно, в Своето служение, Исус изпрати седемдесетте двама по двама и когато се върнаха, те съобщиха, че са се справили успешно с демоничните сили в мощното име на Исус. „И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: "Господи, в Твоето име и демоните ни се покоряваха". А Той им каза: "Видях сатана да пада от небето като светкавица. Ето давам ви власт (exousia) да настъпвате на змии и на скорпии и над цялата сила (dunamis) на врага; и нищо няма да ви навреди." (Лука 10:17-19). Поръчението, което Исус даде на Своята Църква, осигурява същата власт и сила. В Марк 16:10 Бог ни казва, че вярващите трябва да изгонват демони в името на Исус. Това обещание не включва само апостолите или учениците, живели през първи век, но то е за ВСИЧКИ вярващи от всички времена. Поръчението, записано в Матей 28:10-12 започва с изявлението „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Затова идете..."

Днес ние имаме голяма власт и сила за служение, каквито първоначално бяха дадени на Църквата. Без тази сила би било пълна глупост да излезеш срещу демоничните духове. Властта идва чрез спасението; силата идва чрез кръщението със Святия Дух (виж: І Коринтяни 12:7-11). Дарбите на Духа, като свръхестествени думи на знание и разпознаване на духовете са незаменими в духовното воюване. Силата и властта в името на Исус са дадени на вярващия, за да може да надделява над демоничните сили.

Полицаят е пример за власт и сила. Той става сутрин и преди да отиде на работа, облича униформата и си слага значката. Когато видят униформата и значката му, всички разпознават неговата "власт". Но съществуват беззаконни личности, които нямат респект към тази власт. Затова на едното си бедро той окачва палка, а на другото револвер. Сега вече той има "силата", която върви заедно с тази власт! По същия начин би било глупаво, ако християнинът излезе срещу демоничните сили без своята сила и власт. Не трябва да очакваме Бог да дойде и да ни избави. Сега не е време да се молим Бог да ни осигури сила и власт. Той вече е осигурил нашето спасение и кръщението ни в Святия Дух.

Следователно Той ни чака да разпознаем, че вече ни е осигурил това, което ни е необходимо и ние сами трябва да започнем духовно воюване и да станем онази войнствена Църква, за която е пророкувано следното: „Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята Църква; и портите на ада няма да й надделеят.” (Матей 16:18).

Трето ние научаваме, че се борим срещу УПРАВИТЕЛИТЕ. В този стих думата, преведена като "светски управители" е "kosmokratoras". Думата може да бъде преведена и като "господари на света" или "принцове на този свят”. Този начин на назоваване на врага подчертава неговото намерение да упражнява контрол. В Писанията се говори за сатана, като за "бога на този свят" (ІІ Коринтяни 4:4).

Когато, поради своя грях, Адам падна, сатана спечели господство над целия свят. Затова и Исус не отрече претенциите, които дяволът предяви, когато го изкушаваше в пустинята: „Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и Му казва: "Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.” (Матей 4:8-9).



Абсолютно задължително е да разпознаем сатана като победен враг. Той е лишен от своята сила и царство. Ние имаме пълното право да се отнасяме към него като към нарушител!!!

Нека да предположим, че притежаваш част от гора. В своята собственост ти поставяш табели: "Влизането забранено!". Това означава, че ти притежаваш тази земя и имаш легално право да не пускаш другите в нея. Ако някой ловец минава, без да обръща внимание на забраните и навлезе в твоята собственост, когато го откриеш там, можеш да го принудиш да напусне. Той няма право да остане. Важно е да разберем, че демоничните духове нямат законно право над живота на християните. Те биха могли да навлязат незаконно в нашата територия, но когато ние сме готови да вземем инициативата и наистина да им се противопоставим, те са длъжни да напуснат.

Исус обясни Своята способност да изгонва демони със следните думи: „Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то без съмнение Божието царство е достигнало до вас. Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност. Но когато един по-силен от него го нападне и го надвие, взема му ВСИЧКОТО ОРЪЖИЕ, на което е разчитал и разделя плячката.” (Лука 11:20-22). Исус заявява, че оръжието на силния човек е отнето. Това означава, че сатана е останал беззащитен. Изразът "всичкото му оръжие" е гръцката дума "panoplia ", panoplia е използвана още веднъж в Новия Завет. В Ефесяни 6:11 християните са увещавали да вземат от Бога цялото въоръжение. Християнинът няма уязвими места, а дяволът е уязвим навсякъде! Сатана продължава да търси начини да управлява света и трябва да признаем, че той е напреднал доста в това. Защо? Защото църквата не се е надигнала във властта и силата, които са й дадени. Днес обаче, голяма част от Тялото Христово разпознава врага и своето духовно въоръжение и сила, и заема нападателна позиция срещу сатана и неговите войски. Колкото повече християни влязат в тази битка, толкова повече загуби ще претърпи сатана.

Четвърто, Писанията казват, че ние се борим срещу ДУХОВНОТО НЕЧЕСТИЕ ВЪВ ВИСОКИ МЕСТА. Ключовата дума в този израз е "нечестие". Тази дума предполага нещо, което нанася големи щети и е разрушително по своя характер. Тези зли сили имат само една цел – нечестие. Те може да се появят като ангели на светлината и чрез своята измама да привлекат мнозина в своите мрежи на разрушение. Исус изобличи техните нечестиви цели със следните думи: „Крадецът идва само да открадне, да заколи и да разруши.” (Йоан 10:10а). Тези четири израза от Ефесяни 6:12 ни представят една много жива картина на царството на сатана. То е добре организирано, за да може да изпълнява своите цели. Демоничните сили са подредени в боен ред и им е дадена власт от сатана да контролират целия свят и да го поразяват с гибелно зло. Нямаме никаква полза да пренебрегваме силите и методите на сатана. Това само му дава разрешение да работи незабелязано и необезпокоявано. Да пропуснем да се въвлечем активно в духовно воюване е все едно да заявим, че не ни е грижа какво става с нас, с любимите ни хора, с нашето общество, с нацията ни и със света, в който живеем. Повечето от християните не са се включили в духовната битка, защото никой не ги е учил за важността й и как трябва да се води. Днес както никога преди в човешката история сатана парадира със своята сила чрез спиритизъм, окултизъм, фалшиви религии и култове. Църквата трябва да преосмисли отново ресурсите, с които разполага.

Един национален вестник цитирал следните думи на Били Греъм: „Всички ние, които сме въвлечени в християнска работа, сме постоянно съзнателни за факта, че трябва да водим битка със свръхестествените сили и власти... За нас, духовните работници, е напълно очевидно, че хората могат да бъдат обладани от демони, да бъдат нападани и контролирани от тях. Повече и повече служители ще трябва да се научат как да си служат със силата на Бога, за да освобождават хората." Днес Бог издига мощна армия, която с духовни оръжия да настъпва напред. Резултатите са впечатляващи! Чрез служението на освобождение, хиляди хора са били избавени от опресията на демонични духове.


3. Воювай в добрата битка

Отрезвяващо откровение за Църквата днес е разбирането за това, колко организирани са силите на сатана и колко систематично работи той срещу нас. Повечето от нас сме били поучавани, че отговорност на всеки вярващ е да бъде свидетел за Исус Христос и дори сме били обучавани и насърчавани да свидетелстваме, но в същото време не сме били научени, че задача на всеки вярващ е да бъде войник за Христос, активен в духовно воюване. Колко християни са били обучавани в "СЪБАРЯНЕ на крепости" (ІІ Коринтяни 10:4) или как да се "СЪПРОТИВЯВАТ на дявола" (Яков 4:7) или как да се "БОРЯТ срещу началствата... властите... управителите на тъмнината в този свят и духовното нечестие във високи места" (Ефесяни 6:12). Като войници на Христос трябва да получаваме практично знание. Когато през Втората световна война бях на военно обучение изучавах какви са оръжията и тактиките на врага. Учиха ме и какви оръжия и тактики да използвам срещу него. Днес Божията армия е лагер за обучение. Ние се учим как да бъдем войници на Христос и как "да воюваме в добрата битка.” (І Тимотей 1:18).

В Ефесяни 6:10 Бог ни увещава да сложим цялото си въоръжение и да устояваме срещу "злините на ДЯВОЛА!", Думата, преведена като "злините" е "methodeia", която означавала "следваш определен метод или установен план, като използваш измама, лукавство и коварство" (Тайер). Сатана има методи –установени планове – да покори всеки един от нас, заедно със семейството му, църквата, обществото и нацията му. Обаче Бог е осигурил оръжия за защита и оръжия за нападение. Чрез тях ние можем да се съпротивим на всяко нападение срещу нас и да започнем атака, която да отблъсне врага!

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница