Въпроси и отговори във връзка с освобождението

Има неща, свързани с демоните и освобождението, които не би било мъдро да превръщаме в догма. Съществуват въпроси, за които не могат да се намерят изчерпателни отговори. Има известни различия в мненията на хората, на които е дадена власт да работят в тази област. Вместо да пренебрегвам напълно тези теми и въпроси, ще засегна някои от тях, които според мен са най-важни и ще направя кратък коментар.

Може да се спори и аз вярвам с пълно основание, че Новият Завет свидетелства за това, как Исус освобождаваше хора от демонични духове с по-голяма власт и в по-голям мащаб, отколкото виждаме това да се прави днес. Нека не се отдръпваме от това служение, понеже не можем да го извършим перфектно и да не чакаме, докато станем като Исус. Това е все едно човек, който не знае да плува, да реши никога да не влиза във водата, докато не се научи да плува като олимпийски шампион! Видял съм нещо, което считам за сериозна грешка в тази област. Когато не се видят резултати веднага, някои хора компетентно заявяват, че всичко е въпрос на вяра. Следователно те заповядват на всички демони да напуснат човека и чакат във „вяра” това да стане. Но самонадеяността не е вяра. Когато вследствие на така наречената вяра, човекът не е освободен, тогава трябва да се признае, че нещо не е направено, както трябва. Срещал съм хора, за които се предполага, че са били освободени по този модел. Те бяха страдали от заблуждение и разочарование. Бяха им казали, че са освободени, но нищо не се беше променило. Дали служителят с освобождение е бил наистина честен? Бил ли е готов да отдели необходимото време, за да проведе ефективно служение? Дали не е търсил пряк път към ефективността? Как можем да преценим това? Един ден обсъждах този трънлив въпрос с друг служител. Докато говорехме, Святият Дух проговори в сърцето ми и каза, че на Църквата й предстои да влезе в по-голяма сила за освобождение. Духът ми каза, че ще ми даде предварителната картина на това, което предстои в бъдеще. Съпругата на този служител беше в стаята с нас и беше пожелала да й се послужи с освобождение. Бях воден от Духа да заповядам с едно изречение на всички безпокоящи я демони да я напуснат. Никой от нас дори не се помръдна от мястото си. Аз посочих с пръст към жената, която беше в другия край на стаята и заповядах на демоните да я напуснат. Последва минута мълчание и тя започна да кашля. Когато разбра, че е била освободена, тя се изправи и вдигна ръце, за да хвали Бога. Тя веднага падна на пода под силата на помазанието, което беше върху нея. Аз не съм удовлетворен само с помазанието, което съм преживял или наблюдавал в служението на другите. Вярвам на Бог за по-добри дни. Въпреки всичко вече съм преживял известно увеличаване на властта при служение с освобождение. За духовни битки, които преди това са изисквали часове, сега са достатъчни само няколко минути. Демоните със сигурност разпознават по-голямата власт и се подчиняват по-бързо и с по-малки и по-кратки проявления. На няколко пъти демоните в хора, присъстващи в стаята започваха да викат само поради това, че разпознаваха в наше лице опасност и заплаха за себе си. Можем да свържем това със случката, когато Исус влезе в синагогата и нечистият дух в един мъж извика (виж Марк 1:23, 26). Нека останем отворени за обучението на Святия Дух. Без съмнение проблемът е в хората, а не в Бога!

Как може демоничен дух да населява едно и също тяло заедно със Святия Дух? Изглежда логично да предположим, че това е невъзможно, но не всяка логика води до истината, а някои логични заключения са основавани на погрешни предположения. В тази книга вече изразихме мнението, че християните могат да бъдат населявани от демони. Обяснението как е възможно това, се основава, както вече съм приел, на разликата между душата и духа. Новозаветната дума за дух е „рпеита”. В противоположност на естественото или „душевното”, духът е тази част от човека, която има способността да схваща и разбира Божествените неща. „Но естественият (т. е. душевният) човек не приема това, което е от Божия Дух, защото за него то е глупост; нито може да го разбере, понеже то се разпознава духовно.” /І Кор. 2:14/.

Думата за душа е „psyche”. Тази дума определя живота на личността – емоциите, интелекта и волята. Павел показва, че човекът се състои от три части. „А сам Бог на мира да ви освети напълно; моля се на Бога целият ви ДУХ, ДУША и ТЯЛО да се запазят безупречни до пришествието на Господ Исус Христос.” /І Солунци 5:23/. Словото ни учи, че преди спасението си човекът е „мъртъв в престъпления и грехове” (Ефес. 2:1). Такъв човек не е мъртъв физически – сърцето му все още бие. Той е духовно мъртъв – няма връзка с Бога; няма никакво разбиране за Божествените тайни. Новорождението (спасението) изцелява състоянието на човешкия дух. Духът му е възкресен – съживен. Той е възкресен чрез Божието присъствие, което навлиза в човека. Исус влиза в духа на човека и донася Своя живот.

„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че този живот е в Сина Му. Който има Сина има тоя живот; който няма Божия син, няма тоя живот.” /І Йоан 5:11-12/. От това виждаме, че в момента на спасението Божият Дух идва да живее в човека. Действието на демоничните духове е ограничено само в душата и в тялото на вярващия. Демоните влияят на емоциите, ума, волята и на физическото тяло, но не и на духа на християнина. Целта на освобождението е да се отстранят от душата влезлите без разрешение демонични духове, за да може Исус да започне да управлява в тези области.

Господ Исус е осигурил всичко необходимо за всяка част от човека, но част от отговорността пада върху нас, както е показано в следния стих: „Изработвайте спасението си в страх и трепет, защото Бог е, Който според благоволението Си, действа във вас да желаете това и да го изработвате” /Фил. 2:12-13/.

За вярващия се казва, че Бог работи „в теб”, но спасението, за което се говори не е завършено. То трябва да се „изработва”. Думата за „спасение” в този стих е soteria. Тълковният речник на Тайърс ни дава основното значение на тази дума „освобождение от набезите на враговете”. Картината започва да се изяснява. Исус е освободил нашия ДУХ от силата на сатана; сега Той ни казва: „Воювайте за собственото си спасение поради атаките на враговете, докато освободите както ДУШАТА, така и ТЯЛОТО си.."

Очевидният отговор на този въпрос е „да”. Демоните трябва да се покоряват на тези, които упражняват власт в името на Исус. Аз никога не съм служил с освобождение на невярващ, но не се съмнявам, че демоните ще реагират и ще ми се покорят. Въпреки това, поради две причини аз сериозно се съмнявам, дали е мъдро да се прави такова нещо. На първо място, каква вероятност има човекът да запази освобождението си? Дали демоните няма скоро да се върнат? Човекът лично трябва да се съпротивлява на дявола, а той няма правото да направи това, освен ако не е покорил себе си на Господ. Грехът отваря врата, за да влязат демоните и един непокаял се грешник е лесна плячка за дявола. На второ място, според Словото, ти може по-скоро да му навредиш, отколкото да му помогнеш. Според Матей 12:43-45, когато нечистият дух е изгонен, той ще търси начин да се върне. Ако мястото, освободено от демона не се замени с нещата на Бог, нечистият дух може да се върне и да доведе други по-зли от него духове и така „последното състояние на човека да стане по-лошо от първото”. Не виждам никакво основание да се служи с освобождение на невярващ, освен ако не се получи директно Слово от Господа. Единствено Бог знае бъдещето и това, дали човекът ще приеме Христос за свой Спасител. Освен това, какъв мотив би имал за получаване на освобождение един невярващ? Докато остава в своето неверие, мотивът му не би могъл да бъде славата на Бога. Неговият мотив би бил напълно егоистичен. Освобождението не е игра. Това е сериозно нещо. То е за онези, които са сериозни с Бога. Тогава въпросът е не, дали неспасеният човек МОЖЕ да бъде освободен, а дали ТРЯБВА да бъде освободен? Обикновено, първо неговият дух би трябвало да бъде освободен, а това става чрез новорождението.

Библията няма много какво да каже по този въпрос. Нашият основен източник е Матей 12:43. Там ние четем: „Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през сухи места да търси покой и не намира.” /Мат. 12:43/. Нашият проблем е, че искаме да знаем точното тълкувание, което да дадем на този стих. Тъй като демоните са духовни същества, как би им подействала естествената пустиня? Може би думите са с преносно значение? Тогава тук се описват демоните, които ходят или се скитат в места извън човешкото тяло. Извън човешкото тяло, демонът е неспокоен и неудовлетворен, защото само ако населява и контролира човешки живот, този демон може да изпълнява злите си желания. Има един интересен пасаж в Йов, който е преди всичко описание на онези, които се скитат в сухи места. Тъй като книгата Йов е за човек, който се намира под атаките на сатана, описанието започва да звучи по-смислено. По време на служението с освобождение, аз съм използвал този пасаж срещу демоните. Аз съм им напомнял, че те ще отидат в сухите места. Демоните определено се измъчват, когато ме слушат да чета този пасаж. Те, изглежда, разбират по-добре от нас, че там се описва онова, с което им предстои да се сблъскат. Читателят трябва да изследва цялата тридесета глава на Йов, от която цитираме тези няколко стиха.

„От немотия и глад те са измършавели; гризат изсушената и безплодна земя или бягат в пустинята, в мрака на пустотата и опустошението. Между храстите къса слез и луга, и корените на къпината им служат за храна и топлина. Те са изпъдени измежду човеците, които викат след тях като след крадци. Те трябва да населяват пукнатините на страховити долини, браздите, образувани от пороите, и в дупките на земята и скалите. Сред храстите те реват и вият като диви животни; под тръните се събират и се притискат един в друг. Недостойни и безименни синове, те бяха бичувани и изгонени от земята.” /Йов 30:3-8/ (Разширената Библия).

5. Можем ли да кажем на демоните къде да отидат?

Този въпрос е свързан с предишния. Освен, че пасажът в Йов ни обяснява, че изгонените демони „ходят в сухите места”, не се казва нищо за това, какво се случва с тях. Никъде не е записано, че Исус или учениците Му някога изговориха съд върху демоните, изпращайки ги в ада, в ямата или в някое друго подобно място. Демоните очевидно разбират, че окончателното им осъждение все още предстои. Те изразиха това, когато проговориха през обладания човек в Гадариния: „Какво имаш Ти с нас Божий Сине? Нима си дошъл ПРЕДИ ВРЕМЕ ТУКА, за да ни мъчиш?” /Матей 8:29/. Писанията не ни дават право да налагаме преждевременно мъчение върху демоните. Това време е определено от съвета на Бог. Тогава можем ли да ги изпращаме в друга страна или местност? Демонът, който се беше идентифицирал като „Легион” молеше Исус да не го изпраща на друго място. „И той (Легионът) много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.” /Марк 5:10/. От това излиза, че демоните могат да бъдат изпращани в други части на света. Дали това трябва да се прави във всички случаи или само в определени случаи?

Няколко пъти Святият Дух ме е водил да заповядвам на демоните да отидат в специфични страни на света. В такива случаи съм ги чувал да се съпротивляват ожесточено. Един демон се молеше да не го изпращам в Африка, като се оплакваше, че там е твърде горещо. Поради някаква причина, те предпочитат да стоят на едно определено място. Защо демоните от случката в Гадариния помолиха да отидат в свинете и защо Исус им даде такова разрешение? Със сигурност Исус не проявяваше някаква симпатия към демоните. Причината за това вероятно беше Неговата загриженост за благополучието на обладания човек. Моята собствена теория е, че човекът щеше трудно да преживее съпротивата при изгонването на цял легион от демони. (Исус никъде другаде не предпази хора от съпротивата на демоните.) Тъй като на демоните им беше разрешено да отидат на безопасно място, те не се съпротивляваха. Оказа се, че свинете бързо намериха своята гибел и демоните отново останаха без „дом”. Демоните предпочитат да населяват хора. Второто им предпочитание са животните. Не е много приятно да разбера, че ако един демон не може да живее в мен, вторият му избор е едно прасе! Демоните могат и населяват животни.

6. Можем ли да забраним на демоните да влязат отново в даден човек?

Само в един случай ни се казва, че Исус забрани на демона да се върне обратно. Това беше едно момче, обладано от ням и глух дух, което беше доведено при Исус от баща си. „А Исус като видя, че се стича народ, смъмри нечестивия дух, казвайки: `Душе, неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него и ДА НЕ ВЛЕЗЕШ ВЕЧЕ В НЕГО`.” /Марк 9:25/. Това изглежда, че е някакво изключение. Както видяхме от Матей 12:43-45, демонът ще се опита да се върне и ще успее да го направи, освен ако освободеният човек не направи това, което е необходимо, за да го задържи вън от себе си. В случаите с освобождение на деца, родителите са духовните пазачи. Във въпросния случай бащата показа слаба вяра, казвайки: „Вярвам, помогни на моето неверие.” В момента, когато Исус насърчаваше вярата на човека, беше прекъснат от насъбраната се тълпа. Може да се каже, че Исус действаше в полза на детето, което не беше получило необходимата духовна протекция от страна на своя баща. В този случай, един пример не изглежда като достатъчно доказателство, за да го считаме за прецедент. Ако имахме необходимата власт във всички случаи да забраняваме на демоните да се върнат, това би опростило освобождението. Наред с това би снижило до минимум усилията, които трябва да положим, за да останем свободни, което пък прави вярващия по-силен. Със сигурност Господ ще ни даде указание за всяка ситуация, в която Той цели да ограничи дейността на демона, като му забрани по-нататъшен достъп до дадения човек.

Сатана трябваше да получи разрешение от Бога, преди да може да излезе срещу Йов. „И Господ каза на сатана: "Ето той е в ръката ти; само живота му опази.” /Йов 2:6/. Ако Бог чрез слово на знание показва, че се забранява на демона да населява повече дадено човешко тяло, ние можем да кажем на демона: „Въз основа на властта на Господ Исус Христос, не влизай повече в него.”

7. Трябва ли домовете да бъдат очиствани от зли духове?

Поради занимаването ми с демони, по време на освобождение, аз съм слушал много разкази за необичайна демонична дейност във връзка с предмети и жилища. Често пъти ме молят да изгонвам демони от домовете на хора. Знае се, че книги и предмети, изобразяващи неща, свързани с царството на сатана привличат към себе си демони. Греховни дейности от страна на предишните наематели предизвикват необходимост много къщи да бъдат очистени. Много хора са казвали, че са чували гласове или звуци в къщите си. Тези проявления понякога са наричани „портър-гайстери”, немска дума, която означава „чукащи или тракащи призраци”.

Докато служехме на едно девет годишно момиче, майката ни каза, че то се събуждало всяка вечер в полунощ много изплашено. Родителите не можеха да разберат защо. Причината се оказа нещо, за което не бяхме и подозирали. Помолихме да разгледаме стаята на момичето. Там намерихме три неща, които биха могли да привлекат зли духове. Имаше книга за една вещица – донесена от училище. Имаше голяма плюшена играчка жаба, а над леглото на детето имаше автомобил, от който се подаваха половин дузина бухали, чиито очи светеха в тъмнината. Семейството се съгласи да махне тези предмети и да ги унищожи. Заповядахме на демоните, които се криеха в стаята да напуснат веднага в името на Исус и призовахме кръвта на Исус да покрие момичето. От този ден нататък момичето спи съвсем спокойно.

Какво да кажем за жабите и бухалите? Те са посочени сред нечистите и скверни животни във Второзаконие 14:7-19. Те са прототипи на демоничните духове. Моето служение ме е довело до много домове и имам представа колко много „нечисти същества” са превърнати в „предмети на изкуството” и са използвани за украса. Това важи особено много за бухалите и жабите. Не е просто едно съвпадение, че две такива същества бяха намерени в стаята на момиченцето. Те идват през нощта и преследват плячката си. Демоните също са същества на тъмнината. Те не могат да действат на светло!

В един друг дом дванайсет годишно момче също имаше проблеми със съня. То беше много нервно и се страхуваше. Къщата беше пълна с много предмети, донесени от мисионерското поле на Африка. Имаше маска на вещица и амулети, използвани от докторите по магии по време на езическите поклонения. Понякога икономическата и сантименталната страна на подобни предмети означава повече за хората, отколкото благополучието на семейството. Чуй какво казва Бог на Своите хора, Израел за такива неща: „Кумирите и боговете им изгаряйте с огън; да не пожелаеш да вземеш за себе си среброто или златото, което е тяхно, за да не се впримчиш в него, понеже ТОВА Е МЕРЗОСТ ПРЕД ГОСПОДА ТВОЯ БОГ. Нито да внасяш в дома си някаква мерзост (идол), да не би да се впримчиш в нея; ЗАЩОТО ТОВА Е МЕРЗОСТ ПРЕД ГОСПОДА ТВОЯ БОГ.” /Втор. 7:25-26/ (Разширената Библия).

Демоните определено биват привличани към домовете чрез предмети и литература, отнасяща се до фалшиви религии, култове, окултизъм и спиритизъм. Всички такива материали трябва да бъдат изгаряни или унищожавани по друг начин. Домове или сгради, за които подозираме, че са населени с демони, трябва да бъдат очистени чрез властта в името на Исус. Хората, които живеят в такива места, трябва да застанат върху обещанията за кръвта на Христос.

Някои интересни неща се случват в процеса на служението с освобождение във връзка с имената или предназначението на демоните. Понякога демоните излизат, без да бъдат назовавани. Такова освобождение може да продължи дори цял час, без да бъдат назовани специфични духове. В други случаи става точно обратното. Нито един демон не излиза, без да бъде назован по име. По време на едно освобождение назовах демон на отхвърляне. По късно беше разпознат и демона на страх от отхвърляне. Аз попитах: „Ти защо си все още тук? Защо не излезе, когато изгонвах отхвърляне?” Демонът ми отговори следното: „Защото ти не назова моето име. Аз не съм отхвърляне. Аз съм страх от отхвърляне.”

Демоните обикновено ще реагират на описанието на това, което те причиняват. Например: „Ти демон, който носиш лоши сънища на този човек.” Повечето демони се поддават на този подход: когато им се даде някакво специфично име, тогава да излизат. Аз лично съм на мнение, че настойчивостта на демоните да бъдат наричани по определен начин е просто тактика за забавяне на тяхното изгонване. Имал съм случаи, когато демони се противопоставят на изгонването като заявяват: „Това не е моето име.” В такива случаи обикновено казвам: „Ти трябва да излезеш, така или иначе.” И те излизат.

Основната полза да се знаят имената на демоните е, че дават възможност на човека, който преживява освобождение, да знае какво е било извършено. Ако някой от демоните се опита да се върне обратно, важно е да можем да му се противопоставим отново. По този начин човекът може да бъде нащрек и да се справя с тази област в плътта си, като затвори вратата за повторно връщане на демоните. Някои демони много обичат да се хвалят. Те сякаш се удоволстват да си казват имената. Един такъв демон отговори надуто: „Аз съм единственият, който беше останал”, като по този начин твърдеше, че е последният демон, който е бил изгонен. Той продължи: „Аз съм гордост. Всичката гордост идва чрез мене.”

Всички знаем, че през Библейската история, Бог е говорил на Своите слуги чрез видения и сънища. В деня на Петдесятница Петър цитира от пророк Йоил: „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка плът; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения И СТАРЦИТЕ ВИ ЩЕ СЪНУВАТ СЪНИЩА.” /Деяния 2:17/.

На 2 юли 1970 г. Господ ми говори в духовен сън. Той ми обясни, че трябва да предам на другите истината, която Ми е показал чрез този сън. Моля се това да бъде благословение и вдъхновение за теб, както е било за много други, с които съм го споделял.
Сънят

Когато сънят започна, видях себе си да излизам на голям стадион. Местата бяха запълнени с хора и в атмосферата цареше вълнение и очакване на това, което ще се случи. Щеше да се играе бейзболна среща и аз бях един от играчите. Бях облякъл екипа си. Униформата на моя отбор беше червено и бяло. Видях, че играчите от противниковия отбор са облечени в черно-бели униформи.

Когато се придвижвах към игралното поле, установих, че моите съотборници са на страничната линия и водят разгорещен спор с членовете на противниковия отбор. Не исках да вземам участие в този спор и продължих да вървя към игралното поле, като се надявах, че останалите скоро ще ме последват.

Докато се придвижвах, един от противниковите играчи се придвижваше заедно с мен. Умът ми беше изпълнен със загриженост как да се справя със ситуацията. Съдейки по положението на слънцето знаех, че остават само два часа от деня. Срещата трябваше скоро да започне. Най-накрая спорът на страничната линия се прекрати и отборите започнаха да заемат местата си. Нашият отбор трябваше да бъде на полето, а противниковият на бухалката. Бях излязъл в лявото поле, разбирайки, че все още не ми е дадено разрешение да заема позиция в играта. Потърсих треньора си и го видях в средата на игралното поле. Той ми направи знак да покрия третата база и аз веднага заех позицията си. Нашият тим се събра заедно. Всеки от нас викаше, окуражавайки другите. Започвахме да влизаме в духа на битката. После започнахме да раздвижваме крайниците си – протягахме ръце, сгъвахме колене и се навеждахме от кръста. Време беше да започнем играта. Питчърът хвърли първата топка над гредата. Противниковият играч я удари с всички сили с бухалката. Изпрати много висока топка. Наблюдавах как тя мина високо над главата ми, прелетя назад, назад, назад и падна във фаул извън игралното поле. Страх сграбчи сърцето ми. Мислех си: „Ако всичките им играчи са силни като този, какъв шанс за победа имаме?” Разбрах, че трябва да съм много бдителен. Пристъпвах от крак на крак. Ако следващата топка дойдеше в моята посока, трябваше да съм ловък като котка, да подскоча в правилната посока, за да хвана топката и да изкарам играча извън играта.

На това място сънят свърши. Когато се събудих, започнах да си го припомням. Първоначалната ми реакция беше разочарование.
Тълкуванието

Духовният сън не може да бъде пресметнат – той трябва да бъде разтълкуван. Когато на следващата сутрин Святият Дух ми припомни съня, той започна да ми дава тълкуванието. Грабнах лист и молив и започнах да го записвам, колкото може по-бързо. Всичко ми се изясни само за няколко секунди. Записах го, без да прекъсвам, точно така, както Святия Дух ми го даваше.

Игралното поле представлява целият свят. Местата, заети от зрителите, са картината, представена в Евреи 12:1. „Следователно и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели...” /Евр. 12:1/.

Господ ми каза, че онези, които стояха на пейките, са големият облак от свидетели. Те бяха всички онези християни, които някога са живели по земята и сега гледаха надолу към нея от своята небесна позиция. Всички патриарси и светии от времето на Стария и Новия Завет седяха там. Там бяха Авраам, Яков, Исаак, Йосиф, Давид, Данаил, Еремия, Исая, Петър, Яков, Йоан и всички останали. Те бяха всички ония, които бяха участвали в „шампионските надбягвания” в предишните поколения. Много от тях се бяха представили добре и бяха сред „Героите на вярата” в алеята на славата, както е записано в Евреи 11 глава. Те наблюдаваха с най-разпалено очакване, да видят, какво ще направят онези, които са на игрището в нашето поколение. Тогава Господ ми каза: „ТОВА Е СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО, ТОВА Е РЕШАВАЩИЯТ СБЛЪСЪК МЕЖДУ СИЛИТЕ НА ЗЛОТО И СИЛИТЕ НА ПРАВЕДНОСТТА. ТОВА ЩЕ ОПРЕДЕЛИ ИЗХОДА ОТ СВЕТОВНИЯ ШАМПИОНАТ!"

Тогава ми обясни значението на униформите. Нашите униформи бяха червено и бяло. Червеното представляваше кръвта на Исус. То ни бележи като тези, които принадлежат на Исус. Кръвта говори за нашата сила в Исус Христос. „Те (вярващите) го победиха (сатана) чрез кръвта на Агнето..." (Откр. 12:11). Бялото говори за чистота. Участниците в отбора на Господа трябва да са белязани с чистота. Духът поставя ударението върху личната чистота и действащата праведност. Сега не е време да ходим с единия крак в света, а с другия в царството на Бога! Противниковият отбор беше облечен в черно и бяло. Черното символизираше злото. То характеризира сатана и неговите зли дела. Противниковият отбор ясно беше определен като дявола и неговото войнство от демонични духове. Бях объркан. В униформите на дяволския отбор имаше също така и бяло. Какво можеше да означава това? Докато този въпрос възникваше в ума ми, Духът ми даде отговора... Черното и бялото представлява смесица от зло и добро.

Сатана никога не идва при нас само с черно и зло! Той идва също и с бяло. Черното и бялото представляват смесица от истина и заблуда. Това е една от най-силните стратегии на дявола – смесването. Днес, както никога преди, има смесване на добро и зло; на истина и заблуда. „А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и доктрини на дяволи.” /І Тимотей 4:1/. Писано е също, че сам сатана се преправя на светъл ангел, а неговите служители се преправят на служители на правдата (виж ІІ Коринтяни 11:14-15).

Какво правех аз в този конфликт? Господ ми показа, че участвам в тази среща като представителна личност. Аз бях представител на многото християни, които се движат по полето на духовния конфликт и участват в офанзивата срещу силите на ада.

Попитах: „Но, Господи, защо всичките ми съотборници спореха с противниковите играчи на страничната линия?" Бог ми обясни, че това е просто една от тактиките на врага. Той се опитва да закара Божиите хора на страничната линия вън от основното действие и да ги държи вързани. Той ми обясни, че това представляват различните видове деноминационно християнство. Дяволът държи на страничната линия християни, които защитават своите собствени доктрини и традиции, но много малко от тях разбират, че са измамени. Време е Божиите хора да дойдат в единство да свършат работата. Всъщност точно това се случва в резултат от великото изливане на Святия Дух по целия свят днес.

Бях обезпокоен, че денят вече е към своя край. Оставаха само два-три часа дневна светлина. Наистина идва нощта, когато никой няма да може да работи. Ние живеем в последните часове на човешката история. Ние трябва да оползотворяваме всяка минута. Трябва да разберем като християни, че трябва да излезем на бойното поле и да разгромим сатана и неговите войски.

Най-накрая отборът започна да се придвижва към игралното поле. Един човек не може да представлява цял отбор. Периодът от живота на Църквата, към който се придвижваме, изисква работа в екип, изисква единство! Тогава Господ ми припомни, че в бейзболния тим има девет играча. Числото 9 представлява деветте дарби на Духа и деветте плодове на Духа. Онези, които са в тима на Господа, в този окончателен сблъсък със силите на сатана, ще действат под управлението на Святия Дух. Дарбите на Духа – слово на мъдрост, слово на знание, вяра, дарбите на изцеление, правене на чудеса, пророчество, разпознаване на духовете, говорене на езици и тълкуване на езици (виж: 1 Коринтяни 12:8-10) ще действат по време на тяхното служение. Плодовете на Духа – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост – ще бъдат свидетелство за това (виж: Галатяни 5:22-23).

Слава на Господа! Той въвежда Своя отбор на игралното поле в наши дни. Това е изпълнен с Духа отбор. Дарбите на Духа се възстановяват в Църквата. Плодовете стават явни сред Божиите хора, както никога преди. Бариерите, които са ни разделяли и за дълго са ни държали на страничната линия се, превъзмогват. Междуденоминационните бариери се сгромолясват. Доктринални въпроси, носещи разделение се погребват. Исус е Господ! Ние преживяваме потока на любов. Ние сме на своя земя. Можем да хвалим и да се покланяме заедно в Святия Дух.

Когато аз се придвижих към игралното поле, член от противниковия отбор се придвижи заедно с мене. В действителност аз се придвижих към полето на конфликта, когато преживях Святия Дух. Именно тогава аз бях изпълнен със сила и станах заплаха за дявола. Кръщението ми в Святия Дух със сигурност не премахна всичките ми проблеми – в действителност от тогава нататък проблемите ми изглеждаха дори по-големи. За един ден всичките ми приятели ми станаха врагове, като ме отхвърлиха и ме обвиниха в гордост и заблуждение. Страх сграбчи сърцето ми и аз се чудех, какво ще стане с мен. Демоничните сили се бяха придвижили в полето, за да ми противостоят!

В този момент аз стоях в лявата част на полето. Знаеш ли, какво означава да бъдеш в лявото поле? Този израз се използва, за да опише човек, който е объркан и не знае къде се намира. Знаех, че съм в конфликта и на полето, но нямах представа, каква беше моята роля. Това много точно и образно описва моята дилема след кръщението ми в Святия Дух. Но не описва ли то състоянието и на много други християни? Те са в лявото поле. Те никога в действителност не са открили Божията воля за своя живот. Те се скитат безцелно. Те не са в помощ за отбора. Мястото, което трябва да запълнят, е празно. Има празни места в редиците. Но Треньорът е там, готов да даде указания! Кой е Треньорът? Той е Святият Дух. И къде можем да Го намерим? Това беше странната особеност на съня. Обикновено треньорът е на страничната линия или седи на скамейката. Но в съня ми Треньорът беше точно в средата на полето. Къде е Святия Дух днес? Той е точно посред нас. Той е там, за да ни дава указания, когато погледнем към Него. Той ми направи знак да застана на трета база. Ще разберем смисъла на това само след минута.

Различните членове на отбора бързо намираха местата си. Играта скоро щеше да започне. Започнахме да изговаряме думи на насърчение един към друг. Каква красива картина за Църквата!

„И нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме в любов и добри дела, като не преставаме да се събираме, както някои имат обичай да престават, но да се увещаваме един друг и толкова повече, като виждате, че денят наближава.” /Евреи 10:24-25/.

След това започнахме разгрявката. Господ ми показа, че физическите упражнения на играчите са паралел на християнските духовни преживявания. Ако ще стоим във форма за духовния конфликт, ние трябва да следваме правилата и дисциплините на духовните упражнения – като подгъваме колене в молитва и издигаме ръцете си в хваление! Алилуя! Участниците в битката за световния шампионат винаги трябва да са в най-добрата си форма. Нека за нас да не се казва, че: „Децата на този свят в своето поколение са по-мъдри от децата на светлината.” /Лука 16:86/.

Ако участниците в спортните състезания могат да дисциплинират живота си и да останат в най-добра форма, за да получат земна корона, колко повече ние, християните, трябва да платим цената, за да бъдем напълно подготвени за най-великия сблъсък на всички времена!

Сега беше дошло време да започне сблъсъкът. Господ ми показа, че нашият отбор е от страната на защитата. Той ми показа, че Неговите хора са били в тази позиция за твърде дълго време. Време е да преминем в нападение!!! Добрата защита е важна, но нападението е това, което увеличава резултата. Днес Църквата преминава в нападение, в духовната битка. Демоните биват изгонвани. Началства и власти на духовната тъмнина биват нападани и разгромявани. Веднъж Исус каза следното: „Ако Аз с Божия пръст изгонвам демоните, несъмнено Божието царство е достигнало до вас.” /Лука 11:20/.

Това е ден на духовна битка и духовна победа. Силите на ада, които ни атакуват, трябва да бъдат конфронтирани и преодолени, преди Божието царство да стане реалност в твоя и в моя живот. Преди Църквата да изпълни онова, което Господ е пророкувал за Своята победоносна Църква (Матей 16:18), тя трябва да премине в настъпление срещу дявола. Днес посланието и практикуването на духовно воюване се разпространява широко в Църквата. Тя се съпротивлява на дявола и го кара да бяга. За пръв път ние виждаме гърба на дявола. Това е хубава гледка!

Спомням си историята за момчетата, които играели на топка в полето. Един човек минал и попитал едно от тях как върви играта. Момчето отговорило, че нещата вървят добре. Мъжът попитал за резултата. То отговорило, че е 35 на 0. Мъжът попитал в чия полза. Момчето отговорило, че било в полза на другия тим. Тогава мъжът отбелязал, че отборът на момчето е победен много лошо. Момчето погледнало учудено и казало: „О, не сър, ние не сме победени.” Сега мъжът се объркал. Той поискал да разбере, как така не са победени, щом резултатът е 35 на 0, при което момчето обяснило: „Господине, ние все още не сме заставали в позицията с бухалката”. Каква картина за Църквата! Дяволът е увеличавал резултата. Но сега е времето Църквата да премине в нападение и да порази дявола. Амин!

Тогава първата топка беше изстреляна. Противниковият играч с бухалката удари много лошо топката. Топката излетя много високо и падна във фаул. Господ каза: „Искам да ти покажа делата на врага. Те са като тази топка, която беше ударена. Врагът има някаква сила, но всичко, което прави, често пъти е много високо и впечатляващо, но въпреки това то винаги е `фаул`.”

Страхът, който беше сграбчил сърцето ми, е често срещан при много от Божиите слуги, когато те видят какво прави дяволът. Те се чудят има ли някакъв шанс за победа и започват да си мислят за грабването. Но Бог не извежда напред такава Църква! Той е Господ на войнстваща Църква. Той е чакал поколение като нашето, което да заеме позиции в игралното поле. Това ще стане под Неговото ръководство. Врагът ще бъде разгромен. Ти част от отбора ли си? Заемаш ли нападателни позиции срещу врага?

В този момент от съня, разбрах, че трябва да бъда готов. Трябва да бъда в най-добрата си форма. Трябва да мога да се движа в която посока е необходимо и да изкарам от играта своя противник.

„Внимавайте да ходите благоразумно, не като глупаци, но като мъдри хора, изкупувайки благовремието, защото дните са лоши.” /Ефесяни 5:15-16/.

Изглеждаше така, сякаш сънят беше свършил преждевременно. Аз попитах Господ, защо не ми е позволил да видя края на играта. В отговор Той ме попита, защо искам да видя всичко до края. Обясних, че желая да видя изхода от играта. Тогава Господ ми каза нещо много хубаво: „Сине”, каза Той, „не ти е необходимо да научаваш крайния резултат; ти вече го знаеш. Моето Слово обещава, че ти си в отбора на победителите. Ще бъде точно, както Съм го казал. Не, ти не се нуждаеш да научиш крайния изход, достатъчно е да знаеш, че РЕШАВАЩИЯТ СБЛЪСЪК Е ЗАПОЧНАЛ!"

Да, скъпи вярващи приятелю, ние сме в края на времената. Решаващият сблъсък между силите на сатана и армията на Бога ВЕЧЕ е започнал. Ние виждаме признаците на това, накъдето и да се обърнем. Това е призивът за битка. Няма повече време за губене. Войната е на дневен ред! Ти включен ли си в нея?
Продължение

Тълкуванието на съня не беше свършило. Беше ми дадено значението на базите. Първа база представляваше социалните взаимоотношения, втора база беше бизнес взаимоотношенията, трета база бяха взаимоотношенията в Църквата. Ето защо ме бяха сложили на трета база. Моята работа беше да избутвам дявола, когато се опитва да дойде до трета база – Църквата.

Основната база беше точно онова, което обозначаваше – взаимоотношения в дома. Духът ми показа, че всичко започва и свършва в основната база. Когато членовете на отбора на Господ дойдеха до позицията с бухалката, те трябваше да започнат от дома и да ударят първо там. Без значение колко впечатляващо се справяха на базата на социалните, бизнес и дори църковните взаимоотношения, ако те не започнеха точно от дома, те не бяха нищо друго освен лицемери!

Днес Бог поставя ударението върху праведен живот в дома. Той слага ред в нашите домове. Той възстановява съпруга и бащата на неговото място на власт в дома. Домът започва да става център на духовния живот. Това е Божествения ред. Ние не можем да сме в правилни взаимоотношения в друга област от нашия живот, докато не оправим живота си у дома. Дяволският отбор хвърля бързи и заобиколни топки върху нашите домове.

Всеки член на семейството трябва да приеме ролята, която Бог му е отредил. „Жени, подчинявайте се на своите мъже като длъжност към Господа... Мъже любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея... Деца покорявайте се на родителите си в Господа; защото така е правилно.” /Ефесяни 5:22, 25, 6:1/.

Първият тест за християнски живот се провежда в дома. Ако любовта, радостта и мира на Святия Дух не се излъчват от нашия живот във взаимоотношенията ни с нашите близки, то тогава сатана е спечелил победа над нас. Когато стане явно, че сатана е стъпил в нашия дом чрез нас, това е призив за духовна битка. Порази дявола в твоя собствен живот и твоето семейство и тогава ще бъдеш способен да водиш битката и в другите области от твоя живот.

В притчата за сламката и гредата Исус ни показа, че трябва да сложим в ред собствения си живот, преди да можем да послужим на другите. Нека да сме сигурни, че в нашия хол няма прасета.