Прасета в хола Практическо ръководство по освобождение

Ударението в тази книга е поставено върху личното освобождение. Това е изходната точка за цялостно духовно воюване. Когато ние се занимаваме с врага на нивото на личното освобождение, ние воюваме срещу предните позиции на войските на сатана. Офицерите от "най-високия ранг" са отзад и преди да свърши битката, трябва да достигнем до тях. Първата цел в духовното воюване е да освободиш себе си. Всеки ли се нуждае от освобождение? Аз лично не съм срещал изключения. Докато сме ходили в невежество и тъмнина, врагът е успял да си проправи път към душата на всеки един от нас. Ние трябва да се научим как да го изгоним и как да го държим далеч от себе си. Говори високо на демоните! Може да се чувстваш глупаво и неловко, докато свикнеш да го правиш, но това е една ефективна и необходима тактика на духовното воюване. Очевидно е, че когато изгонваме демоните, трябва да говорим. Ние трябва да говорим и на демоните, които ни нападат отвън. Например в случаите, когато някой демон ни казва следното: "Еди кой си мисли, че си глупав". Демоните говорят в ума на хората. Това е начинът, по който те посаждат семена на огорчение и подозрение. Ти можеш бързо да се научиш да различаваш дали дадено нещо е от теб, от Бога или от сатана. Можеш да кажеш на демона нещо такова: "Ти си лъжец, дяволе. Аз отхвърлям тази мисъл за моя приятел. Моят ум е под протекцията на кръвта на Исус Христос. Аз те връзвам и не те допускам в моите мисли. Заповядвам ти да ме оставиш в името на Исус."

Това е един пример как да се съпротивляваме. Библията ни казва: Съпротивявай се на демона. Ние може да не сме открили практическия начин, по който да воюваме и този принцип. Независимо какви думи използваш, ти трябва гласно да изразиш своята позиция в Христос, и да се съпротивиш на демоните, като използваш името и кръвта на Исус. Те са нарушители и когато им се противопоставяме по този начин, те трябва да "бягат". Нито веднъж не ги оставяйте, без да им припомните това. Демоните могат да са много упорити, затова продължавайте да им се съпротивлявате, докато в ума ви дойде мир.

Изучавай внимателно седемте начина за откриване на нуждата от освобождение (виж: глава 6). Бъди честен със себе си. Помоли Бог да ти помогне да разбереш как са влезли демоните. Това не означава да размишляваш върху стари грехове и неприятни спомени от миналото. Трябва просто да разпознаеш демоните, които са се възползвали от грехове и обстоятелства в живота ти, за да може тези натрапници да бъдат изгонени и вратите след тях да бъдат затворени. Търси помощ от служение за освобождение там, където живееш. Подобна помощ е много по-достъпна, отколкото преди няколко години и Бог издига много нови служители, които да поучават и да служат с освобождение. Ако наблизо няма помощ, моли се и Бог ще ти я осигури. Срещай се с други вярващи от Тялото Христово, които се интересуват от това. Възможно е Бог да ви насочи как да се научите да си служите един на друг. Освобождението трябва да бъде възстановено в Църквата. То е също толкова важно служение пред Бога както проповядването, поучението и изцелението. Исус изпълняваше всяко едно от тези служения и упълномощи Църквата да продължи да ги прилага. Започни да практикуваш самоосвобождение. Избери област от твоя живот, в която знаеш, че те безпокоят демони и им заповядай да си тръгнат в името на Исус. Когато демоните разберат, че ти напълно ги отхвърляш и говориш във вяра, те ще се подчинят. Не им позволявай да останат нито ден повече, без да си ги предизвикал! „Божието царство е... праведност, мир и радост в Святия Дух." (Римляни 14:17). Това е Божието наследство за теб СЕГА! Ти трябва да си го вземеш.

В много домове, днес независимо от това, че съпругът, съпругата и децата могат да са приели Исус в сърцето си, съществуват конфликти, разделение, объркване и хаос. Време е дяволът да поеме своя дял от вината. Време е също семействата да се научат как да го изритат от своите домове.

Идеалната стартова позиция за победа е всеки член на семейството отново да посвети живота си на Исус Христос. След това всеки един от тях трябва да преживее освобождение.

В една църква, където нашият тим беше поканен да служи, се случи нещо много хубаво. Пасторът беше поучавал радикално относно мястото на мъжа като глава на дома. Един по един мъжете излизаха напред, за да се запишат за освободително служение за тях и техните семейства. Това служение бе толкова важно за тях, че те си вземаха отпуски и освобождаваха децата си от училище, за да могат да дойдат с тях и да им бъде послужено. Това е именно начинът, по който тези неща трябва да стават. Насърчавам семействата да получават освобождение заедно. Когато цялото семейство се е събрало заедно и членовете му се уважават взаимно, дяволът много бързо претърпява поражение.

В някои домове обаче има по-големи препятствия. Възможно е не всички членове на семейството да са вярващи. Някои може би са отстъпили и са изгубили интерес към духовните неща. Какво трябва да се направи, ако само един човек е поел товара за благоуспяването на цялото семейство?

Проблемите на госпожа Д. са характерни и за много други, на които съм давал съвет. Тя беше правила всичко възможно, за да живее за Христос, но съпругът й се противопоставял през цялото време. Когато тръгвала на църква, той я ругаел. Пиел много и се занимавал с хазарт. Тя споделила, че той проявява грубост и се страхувала за себе си и за децата си, които започнали да проявяват признаци на психически смущения. Те били уплашени, несигурни, необщителни и нервни. Госпожа Д. се молела много за съпруга си, но нещата вместо да се поправят, се влошили. Тя планувала да се разведе с него.

Госпожа Д. се съгласи да й бъде послужено с освобождение. Ние знаехме, че ще й бъде трудно да запази напълно освобождението си, преди да се промени обстановката в семейството й, но бяхме сигурни, че ще получи облекчение от сълзите и напрежението. Тогава решихме да влезем в духовна битка срещу демоните, които контролираха живота на съпруга й и го заслепяваха за духовните истини. „Но ако благовестието е скрито, то е скрито за онези, които са изгубени – за тия невярващите, чийто ум богът на тоя свят е заслепил, за да не ги озари светлината на славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога.” (ІІ Коринтяни 4:3-4). ВОЮВАНЕТО НЕ Е МОЛИТВА! То е допълнение КЪМ молитвата. Няма никакъв смисъл да молим Бога за нещо, което вече ни е дал. Бог ни е дал сила и авторитет срещу дявола. Не бива да очакваме Бог да свали дявола от пийте гърбове. Той вече е поразил сатана и ни е дал почестта и отговорността да се грижим за себе си. Тази истина е ново откровение за много вярващи – това са добри истини. Не е чудно, че толкова много молитви са останали не отговорени.

Трябва да спрем да заливаме Небето с молитви за нещо, което вече ни е осигурено и да започнем да използваме онова, което Бог вече ни е дал. Ние започнахме да воюваме в Духа на страната на госпожа Д. Тя трябваше от опит да се научи как се побеждава врага, за да може след това да продължи сама. Трябва да се молим с власт: „Вие, демони, които безпокоите господин Д., ние вземаме власт над вас, в мощното име на Исус. Вие искате да разрушите този дом, но ние няма да ви разрешим да направите това. Ние седим заедно с Христос в позиция на духовна власт. Ние знаем каква е нашата позиция и какви са нашите права. Ние ви връзваме в името на Исус. Махнете ръцете си от неговия живот! Освободете неговата воля, за да може да приеме Христос като свой Спасител!”

За няколко седмици господин Д. се променил напълно – станал ново създание в Христос. Той преживял новорождение и кръщение в Святия Дух. Семейството започнало да ходи заедно на църква и господин Д. заел позицията си на духовен лидер в семейството. Не искам у вас да остава впечатление, че всички духовни битки завършват толкова бързо и победоносно както за семейство Д., но съм видял достатъчно победи вследствие на духовно воюване, за да съм сигурен, че то е удивително ефективно.

Някои битки отнемат наистина много време, а други могат да продължават с месеци, след като са започнали. Духовното воюване на страната на друг човек не е упражняване на контрол върху неговата воля. То просто връзва силата на демоничните сили и освобождава волята на дадената личност да взема решения без натиск от страна на демонично влияние. Демоните не са изгонени от човека, но тяхната сила е вързана за определено време. Този тип духовно воюване е в пълно съгласие с принципа за духовно воюване, заложен във ІІ Коринтяни 10:3 и Ефесяни 6:12. Тези стихове ни учат, че нашето воюване е срещу духовни врагове и трябва да се води с духовни оръжия.

Напълно безполезно е да се въвличаме в плътски конфликти. По-добре е да се говори силно на демоничните сили, когато излизаме срещу тях, но не и в присъствието на човека, за когото се молим или в присъствието на други хора, които не биха одобрили или разбрали, какво правим всъщност. Не е абсолютно задължително да говорим високо. Може да говорим тихо от духа си и в присъствието на човека, за чието освобождение от демонично робство се молим. Цел на всеки един дом трябва да бъде да запази брака си за Божествена власт – съпругите да се покоряват на семейството си, съпрузите да обичат съпругите си, както Христос е възлюбил църквата Си и деца, които да се покоряват на родителите си в Господа. Това би снижило до минимум възможностите на дявола да се намесва в даден дом.

Сатана проявява особен интерес към Църквата. Можем да сме сигурни, че той ще направи всичко, което е по силите му, за да отклони, попречи, отслаби и разруши служението на Църквата! Планът на дявола включва назначаване на принц – управляващ демон над всяка локална църква. Много църкви имат история, белязана от едни и същи повтарящи се проблеми. Управляващият принц над дадена църква може много лесно да се разпознае по специфичните проблеми в нея. В някои църкви може да се открие съществуването на дух на вражда – членовете враждуват помежду си. Това е едно от насъщните оръжия на сатана. Той ще разпали ревност и състезание между хората. Християни ще се възгордеят, мислейки, че са нещо повече от другите и мислейки за себе си по-високо, отколкото трябва да мислят. Докато християните се боричкат помежду си, те със сигурност не воюват срещу дявола. Именно това е неговата цел. Ако успее да го направи, той е спечелил битката. Други църкви са контролирани от доктринални демони. При някои от тях, това са фалшиви учения. „А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, слушайки съблазнителни духове и учения на демони.” (І Тимотей 4:1).

В други случаи доктрината (учението) може да не е фалшива, но демонът може да направи така, че хората да са обсебени и кой може да накара дадена група толкова да се концентрира върху една частица от истината (например: спасението или второто идване на Господа), че да спре да поучава целия съвет на Бога. В този случай църквата се е отклонила от пътя. Някои демони са специалисти в това, да накарат дадена църква да действа по-скоро, основавайки се на човешки таланти и способности, отколкото на силата на Святия Дух. „Имащи вид на благочестие, но отречени от силата му.” (ІІ Тимотей 3:5). Днес някои продължават да са заслепени за великото изливане на Божия Дух и продължават да действат в човешките си сили. Има управляващи принцове на деноминационализъм и сектантство. Тяхната цел е да държат Христовото Тяло разделено. Веднъж като видях надписа на входа на една църковна сграда, който я определяше като независима, фундаменталистка, усетих как те публично са заявили, кой е управляващият демон над това събрание. Други църкви се отличават с изолация и духовна гордост. Демони на светщина и материализъм управляват над някои локални събрания. Изпуснали са от погледа си духовното служение. Ударението е поставено върху търговия, бизнес, партита и други подобни. Списъкът продължава по-нататък – формализъм, ритуалност, контрол от страна на пастора или от определена група, самодоволство, безразличие, песимизъм, обезсърчаване, обсебване от неразрешими проблеми и т. н. „Затръбете в Сион и огласете тревога в святия Ми хълм..." (Йоил 2:1). Втора глава на Йоил призовава Божиите хора да се надигнат и да се сражават с ужасните войски на нечестието. Обаче преди това се дава призив за покаяние и връщане към Бога. „Но казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене с цялото си сърце, с пост, с плач и с ридание. Раздерете сърцето си, а не дрехите си и се обърнете към Господа Вашия Бог.” (Йоил 2:12-13а). Това е викът на Бога към Църквата днес. Нека всяко събрание се откаже от греховете си и се смири пред Бога. След това нека се надигне в Божията сила срещу духовните им принцове, които са се съюзили срещу него. Църквата трябва да се научи да ходи в небесни места и да излиза срещу „духовното нечестие в небесни места" (Ефес. 1:20-21, 2:6, 3:10, 6:12). Тези управляващи принцове над църкви могат да бъдат вързани и накарани да замълчат. Бог е дал силата на Своите хора. От тях зависи дали те ще го направят.
Битката за обществото и държавата

Ангелът, който се яви на Данаил, каза, че се е срещнал и се е сражавал срещу принца на Персия, който всъщност е управляващият демон, назначен за тази нация. Тези стихове свидетелстват за това, че над всяка нация на света, а също така и над всеки град и общество, сатана е назначил силен демон-управник. Управляващият принц над града, в който бях пастор ми беше открит от Бога чрез видение. Видението представляваше огромно същество, подобно на октопод, което се беше разпростряло над целият град. На главата му беше написано "ревност". Пипалата Му се протягаха надолу и обвиваха и разрушаваха всяка частица от живота в обществото – църкви, училища, бизнес, домове, обществен живот, управление, отдих и човешки взаимоотношения. Пипалата представляваха конфликти, критицизъм, завист, отстъпничество, алчност, клюка, себичност и пожелание.

Когато започнахме да размишляваме върху видението, можехме да осъзнаем, колко точно беше то. Ревността и всички пълномощници бяха стегнали цялото общество като в менгеме. Когато за първи път се преместих в града и започнах да служа, много пастори дойдоха при мен и ми казаха, че нито съм нужен нито съм желан. Те ме подканиха да си тръгна, тъй като и техните църкви били достатъчни, да служат на този град. По този начин дух на завист се прояви в отношенията между нас. Във видението Бог ми показа, че аз не се боря срещу съслужители, а срещу "власти и сили" на дявола.

Надеждата за обществата и държавите, в които живеем не се крие в социалните и правителствените програми. Нито в образованието и науката. Нашите проблеми в основата си са духовни. Бог ни е дал духовни оръжия и ресурси, за да победим. Църквата има отговора. Докато все още не е станало късно, тя трябва да премине в настъпление срещу редиците на демоничните сили. Как става това? Като влезем в духовна битка с тези сили. Изразявай гласно своята позиция в Христос и заявявай твоята власт над тези демонични сили, точно както би го направил в битка за самия себе си. Слава на Бога, че християните по целия свят овладяват техниките на духовната битка. Това освобождава съживление!

Процесът на изгонване на демоните се нарича освобождение. Освобождението не е лек за всичко, но е важна част от това, което Бог прави във връзка с настоящото съживление в Църквата. Някои хора очакват твърде много от освобождението, а други – твърде малко. Ние трябва честно за себе си да открием каква роля играе освобождението в живота на всеки един от нас, и да извлечем максимална полза от това.

Онези, които Бог е поставил в предните редици на освободителното служение, няма нужда да ходят наоколо, търсейки хора, нуждаещи се от него! Очевидно е, че Бог навсякъде поставя глад за чистота в сърцата на Своите хора. Непрекъснато се удивлявам на големия брой хора, които искат да им се послужи с освобождение. Още повече съм учуден от това, колко много от тях излизат напред, без да знаят какво да очакват. Те идват, защото вече са се протегнали към Бога. Те са вярващи, които искат да продължат духовния си растеж и разбират, че всяка пречка срещу духовното им развитие трябва да бъде премахната.

Църквата е невястата на Христос и Христос идва за нея. Писанията казват, че Неговата невеста трябва да бъде изчистена. „Мъже, обичайте жените си както и Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети като я очисти с водно умиване чрез Словото, за да я представи на Себе Си Църква славна, без петно и бръчка или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна.” (Ефес. 5:25-27). Освобождението е съществена част от подготовката на невестата на Христос – освобождаването й от "петна" и "бръчки". Тъй като Църквата, за която ще дойде Христос трябва да бъде "свята и непорочна" ние трябва да се съгласим, че нечистите духове трябва да бъдат изгонени от нашия живот.

Дали това очистване трябва да бъде суверен акт на Бога или то включва поемане на отговорност от страна на вярващия? „Нека да се радваме и да се веселим, и да Му отдадем слава: защото дойде сватбата на Агнето И НЕГОВАТА ЖЕНА СЕ Е ПРИГОТВИЛА.” (Откровение 19:7).

Този стих подчертава човешката отговорност. От нас зависи, дали ще се приготвим за идването на Господа. Изглежда сякаш някои хора очакват идването на Господа като време, когато ще настъпи автоматична промяна и всичките им недостатъци ще бъдат чудотворно изцелени. Писанието казва, че "Всички ще се изменим в един миг, в мигване на око, при последната тръба" (І Кор. 15:52а). Но тук се има предвид, че нашите смъртни тела ще станат безсмъртни. Трябва да внимаваме, да не би да прочетем в този пасаж повече от това, което пише в действителност. В Ефесяни се говори, че невестата се очиства посредством "умиване ЧРЕЗ СЛОВОТО". В един смисъл ние извършваме нашето умиване, като си осигуряваме водата – Словото. Всички знаят, че една булка прекарва доста дълго време пред огледалото, за да се приготви за своя младоженец. Божието Слово е това огледало, пред което ние стоим по време на подготовката си. „Защото ако някой бъде слушател на Словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа собственото си лице в огледало и понеже се оглежда, вижда се и веднага забравя, какъв е бил. Но който вникне в съвършения закон на свободата и продължава да ходи в него, той като не е небрежен слушател, но деен изпълнител, този човек ще бъде благословен в делата си. /Яков 1:23-25/. Когато Естир се приготвяше да стане невеста на своя цар, тя премина през време на подготовка. Писанията ни казват, че тя премина през едногодишно очистване на тялото си. В продължение на шест месеца тя се мажеше с масло и аромати (Естир 1:23-25). Царят й беше дал всичко, което й беше нужно затова. Тези неща имат символично значение. Нашият Цар ни е осигурил средствата, с които да очистим нашата плът. Маслото е преобраз на Святия Дух. Ние трябва да бъдем помазани със силата на Духа. Ароматите, използвани от Естир представляват плодовете. Днес, по свеж и нов начин, се поставя ударението върху дарбите и плодовете на Святия Дух. Невестата преминава през подготовка.

„Ние всички с открито лице като в огледало, гледайки Господната слава се преобразяваме в същия образ от слава в слава КАКТО ЧРЕЗ ДУХА ГОСПОДЕН.” /ІІ Коринтяни 3:18/. Демоните са врагове на дарбите и Плодовете на Духа. Те могат да им попречат да се проявяват в живота на християните и по този начин да възпрепятстват подготовката на нашия живот за идването на Господа. Ето защо освобождението е по-важна част от подготовката на невестата, която се очиства в момента. Например една от дарбите на Духа е пророчеството, и хората казват: „Нека пророкуваме съразмерно вярата” (Римляни 12:6). Демонът на съмнение и неверие може да блокира потока на вяра и по този начин да блокира потока на пророчество. Дарбата на пророчество може да заработи в някои хора, само след като се изгонят духовете, които възпрепятстват тяхната вяра. Това важи също и за другите дарби на Духа. Открили сме, че някои хора, които идват, за да бъдат кръстени в Святия Дух не могат да проговорят на езици, а на други молитвеният език е ограничен само до няколко думи. Това често пъти е причинено от демонична намеса. В голяма част от случаите, в своето минало хората са били въвлечени в окултни практики. Може да е било нещо, което на пръв поглед са мислели за безвредно, като това да играеш на викане на духове. Но такова въвличане в окултизъм, независимо дали е направено в невежество или съзнателно, отваря врата за демони и ще постави пречки спрямо дарбите на Духа. Много е важно да се освободим от всеки дух, който е бил „поканен” чрез навлизане в областта на окултизма. Помоли Святия Дух да ти открие и да ти припомни всяка врата, която е била отворена от теб или от други хора в твоя живот.

Плодовете на Духа са специална мишена за врага. Първият и най-основен плод е любовта. Любовта трябва както да се приема, така и да се дава. Демонът на негодувание може да разруши любовта в живота на даден човек. Много хора не могат да разберат защо са неспособни да обичат другите така, както би трябвало. Този проблем е силен индикатор за наличието на демоничен дух на негодувание или непростителност. Негодуванието обикновено води със себе си и други демони, като огорчение, омраза или гняв. Любовта може да бъде възпрепятствана и от дух на отхвърляне. Той е често срещан и често пъти е "силният" или управляващ дух в даден индивид. Отхвърлянето получава възможност да влезе в човека, ако той не се е чувствал обичан в детските си години. Родителите лесно могат да отворят врата за дух на отхвърляне в своето дете, ако не успеят да му дадат правилния вид любов.

Когато отхвърлянето е силно, то пречи на човека да приеме любовта на другите. Демонът на отхвърляне трябва да бъде изгонен, за да може този човек да се учи в Христос. Ако сатана успее да накара вярващия да чувства, че има нещо позорно, той може да му попречи да потърси освобождение. Не бива да обвиняваме сатана и демоните за всичките си проблеми. Но някои християни все още не са разбрали, че точно определени демони са отговорни за всеки един техен проблем. И когато проумеем, че те атакуват нашия живот тогава, ще бъдем и бдителни в желанието си да се освободим от тях.

Днес много християни намират истинска помощ чрез освобождението. Проблеми, които не са били възможно да се разрешат чрез известните досега начини се разрешават чрез освобождение и приключваме да се чудим, защо ни е отнело толкова дълго време. Ако видим тези истини в Божието Слово.

Демоните са зли личности. Те са духовни същества, врагове на Бог и на човека. Техните цели са да изкушават, заблуждават, унищожават, осъждат, замърсяват, да упражняват натиск, да се противопоставят, да контролират, да крадат, да убиват и да разрушават човешките същества.

Демоните влизат през „отворени врати”, когато получат възможност за това. Трябва да има отворена врата. С други думи, демон не може да влезе в даден човек просто, докато той се разхожда по улицата, нито човекът просто така може да налети на някой демон, който си търси `дом`. Организацията на царството на сатана му дава способност да общува всеки един от нас лично. Няма човек по лицето на земята, който да убягва от погледа му. Той замисля план как да разбие живота на всеки един. Тъжно е да разберем, че ти и аз сме мишена за злините на сатана. Но как той успява да си проправи път в нас?

Грях. Демоните влизат през врати, които ние сами им отваряме чрез грехове. В Деяния 5 гл. четем за историята на Анания и Сапфира. Те продадоха своя собствен имот, като казаха, че ще дадат цялата сума на църквата. Но промениха решението си. И скриха от парите за себе си после, за да прикрият греха, обаче Петър по свръхестествен начин получи слово на знание за това, което бяха направили. Той попита Анания защо е отворил себе си за дявола. Петър попита следното: „Анания, ЗАЩО ИЗПЪЛНИ САТАНА СЪРЦЕТО ТИ, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от цената на нивата?" /Деяния 5:3/. Поради своя грях, Анания и Сапфира отвориха себе си за духове на пожелание, лъжа и измама. Същото нещо може да се случи с всеки, който самоволно съгрешава. В Галатяни 5 гл. намираме списък със седемнадесет `дела на плътта`. Това включва греховете на прелюбодейство, блудство, магьосничество, омраза, гняв, завист, убийство и пиянство. Докато съм служил с освобождение през годините, съм срещал демони, които отговарят на всяко от тези описания. Каква връзка съществува между делата на плътта и делата на демоните? Когато един човек се поддаде на изкушението, той съгрешава в плътта. Чрез такъв грях се отваря врата за нашествие на врага. Тогава той се сблъсква с комплексен проблем – плътта и дявола.