Прасета в хола Практическо ръководство по освобождение

Както вече беше обяснено, демоничните духове могат да влязат както в зародиша, така и в децата и е очевидно, че трябва да бъде осигурено освобождение за тях. Демоните в децата могат да бъдат назовавани по същия начин, както ги назоваваме във възрастните. Когато демоните напускат, могат да се наблюдават проявления през устата и носа. Обикновено децата много лесно получават освобождение. Тъй като духовете не са били продължително време в тях, те не са успели дълбоко да се внедрят в плътта им. Има и изключения, каквито са например деца, които са били подложени на демонична атака поради сурови обстоятелства. Дори и при децата могат да се наблюдават твърде драматични демонични проявления.

Млада християнска двойка доведе тримесечното си дете за служение. То беше тяхното първо бебе и те имаха несъгласия относно начините, по които да дисциплинират детето. Бащата и майката бяха водили много сериозен спор по този въпрос. Докато те спорели, детето започнало да пищи и след този случай станало явно, че то страда от тормозещи духове. Жена ми взе детето и започна да заповядва на духовете, които го безпокояха да излязат в името на Исус. Когато първият от тях излезе, детето се сви и изплака. Други два духа излязоха по същия начин. Тогава детето се успокои, отпусна се и съвсем скоро заспа.

Едно четиригодишно дете получи освобождение, докато седеше в скута ми и разглеждаше картинките на книжка с Библейски разкази. Святия Дух ме водеше да говоря по картинките, при което идентичността на духовете беше разкрита, след което им заповядвах да излязат. След като даден демон беше предизвикан, той излизаше с кашлица. На другите две деца от семейството, които бяха на 6 и 7 години послужихме под формата на разговор. Те бяха причинили големи неприятности на родителите си. Бяха доста бунтовни и трудни за управление. След освобождението имаше толкова забележителна промяна в тяхното поведение, че хора извън семейството започнаха да коментират това подобрение.

На повечето деца на 5 или 6 годишна възраст може да се даде кратко и просто обяснение на това, което ще направиш, преди да започнеш да им служиш с освобождение. Те трябва да знаят, че не говориш на тях, а на духовете, в противен случай могат да се обидят или уплашат от думите, с които заповядваш на демоните да излязат. Обикновено децата са много контактни. Тъй като обикновено се чувстват по-сигурни с родителите си, често е по-добре, докато им се служи с освобождение, родителите им да ги прегърнат. Служещият с освобождение трябва да различи реакциите на детето, които произтичат от раздвижването на злите духове. Те могат да накарат детето да се съпротивлява на това, че го държат. То може да плаче или да крещи и да показва признаци на голям страх. Демоните могат да опитат различни тактики, за да накарат околните да си помислят, че детето е наранено и погрешно третирано, така че родителят да съжали детето до толкова, че да спре освобождението и демоните отново да затегнат примката си около него.

При служението на деца от особена важност е да помним, че не силата на гласа изгонва демона, но властта в името и кръвта на Господ Исус Христос. Заповедите могат да се издават с такова спокойствие, че детето едва да разбира какво става. Как децата да се запазят свободни от демони, след като са били освободени, като не са способни да защитят себе си? Това не е отговорност на детето, а на неговите родители или настойници. В Писанията ще откриете, че когато Исус служеше на деца, присъстваха единият или и двамата родители. Отговорност на родителите е да бъдат духовни пазачи на своите деца.

Предлагам ви разказа на жена ми за един случай на освобождение, който ще илюстрира повечето от факторите, включени в освобождението на деца: „Най-драматичното освобождение на дете през живота ми беше освобождението на едно 6 годишно момиченце. Ще я наречем Мери. Бащата на Мери я доведе при нас. Докато разговаряхме, той ни разказа за трудностите, които е имал при отглеждането на дъщеря си. Той се беше развел с жена си и се грижеше за момичето. Сподели с нас, че това е най-трудното дете: упорито, своеволно и бунтовно. Бащата беше твърде загрижен, тъй като нейното поведение го караше да се ядосва много и сурово да я наказва. Ние му казахме, че момичето се нуждае от освобождение, колкото и самият той, и настояхме да я доведе при нас. След няколко дни Мери дойде при нас направо от училище.

Трябва да изтъкна, че докато се запознавахме и й обяснявах, че искам да се моля за нея, тя изпи около половин термос портокалов сок. Беше свръх подвижна, скачаше по редиците на църквата, беше неспокойна и по време на разговора беше напълно неспособна да седне. Аз й казах: „Мери, баща ти ми каза, че знаеш, за съществуването на зли духове.” Очите й се разшириха и тя започна да ми разказва напълно сериозно как всяка вечер, преди да си легне, проверява дали вратите са затворени. Когато ставала през нощта, за да пие нещо или да отиде до тоалетната, тя изпитвала страх и искала лично да се увери, че всички врати са добре заключени. Аз й казах: „Да, това е страх, Мери. Ти имаш демони на страх в тялото си. Те са тези, които те карат да се страхуваш и аз искам да се моля и да ги накарам да си тръгнат от твоето тяло. Те са влезли в теб и когато аз се моля, те ще излязат от устата ти и ще си тръгнат.”

Тя прие моите думи с проста, детска вяра. Помолих я да се приближи и да седне до мен на пейката, докато се моля. Тя дойде, но беше толкова неспокойна, че трябваше да я взема в скута си. Седеше в скута ми с гръб към мен. Започнах да се моля с молитва на вяра и упование, че Исус ще я освободи. Святият Дух ясно ми каза да се моля тихо... по-тихо от тона на обикновен разговор. Каза ми също, да считам всичко, което оттук нататък излезе от устата на Мери за думи на демони или за думи, вдъхновени от демони.

Тогава започнах да назовавам демоните. Казах следното: „Демони, които населявате тялото на Мери, искам да знаете, че Мери е покрита с кръвта на Исус поради взаимоотношението на нейния баща с Исус. Точно както бащите в дните на Мойсей опръскаха с кръв входните врати за протекция на цялото семейство, така и бащата на Мери е чул и приел истината на Божието Слово относно демоничните духове. Той вече знае, че се е борил срещу вас, а не срещу Мери.”

Чух, че Мери шепне нещо и се наведох, за да разбера какво казва. Тя прошепваше следното: „Не харесвам това, което казваш.” Аз отговорих: „Знам, че не го харесвате, демони, защото аз ви изобличавам и знам за вас. Вие сте измъчвали Мери още преди тя да се роди. Някои от вас са влезли още, докато тя е била в утробата на майка си. Но Бог е казал, че вие не може повече да останете в нейното тяло.” Демоните в Мери отново започнаха да шепнат. Този път през стиснати зъби и по много предизвикателен начин те запротестираха: „Ние... не... харесваме... това,... което казваш!” Внимавах да отговарям също с много тих глас. „Демони, не ви очаква нищо по-добро, но по-лошо, защото днес ще бъдете изгонени от нейното тяло. Вие изгубвате своя дом.” Тогава един демон изкрещя и отново каза: „Не харесвам това, което казваш сега, млъквай!” Отговорих: „Не, няма да млъкна, а ще продължа да говоря, докато не излезеш от нейното тяло.”

Продължих да говоря на демоните: „Сега, вие, демони, започнете да се проявявате един по един в името на Исус.” Веднага Мери започна да шепне: „Ти не ме обичаш. Ако ме обичаше, нямаше да ме държиш така.” Отговорих: „Точно така, демон на отхвърляне, ти я затвори за близки взаимоотношения. Ти я накара да мисли, че никой не я обича. Ти дори я накара да мисли, че Бог не я обича. Отхвърляне, ти ще излезеш от нея, в името на Исус.” Един по един демоните започнаха да проявяват своята природа. Те излизаха толкова бързо, че докато назова единия, следващият излизаше на повърхността.

Демоните караха Мери да се бори, за да се измъкне от прегръдката ми, но все още успявах да я задържа при себе си. По едно време, трябваше да хвана единия от краката й между моите, което предизвикваше физическо напрежение в тялото й. Демонът на омраза я накара да пъхне лицето си в моето, да опре носа си до моя и да изкрещи: „Мразя те.” Назовах демона все още с тих глас: „Излез, демон на омраза.” Тя започна да крещи: „Искам нож, искам нож.” Попитах: „Защо искаш нож?” Демонът изскърца през зъбите на Мери и каза: „За да те убия.” „Добре, ти, демон на убийство”, заповядах аз, „излез от нея в името на Исус". В следващия момент Мери се изправи, изпъчи се, сложи ръце на бедрата си и каза: „Никой никога да не ми казва какво да правя!” Аз казах: „Неподчинение, излез в името на Исус!”

Когато следващият демон проговори, имаше чувствителна промяна в гласа й. Той каза: „Аз правя само това, което искам.” Аз казах: „Своеволие, излез!” Последва нова промяна на гласа: „Никога няма да ме накараш да изляза”, каза следващият глас. „Упорство, ти също трябва да излезеш”, настоях аз. Тогава Мери вдигна ръцете си, като ги насочи към лицето ми, очите й ме пронизваха и тя крещеше. Аз казах: „Лудост, излез от Мери в името на Исус." Тя започна да рови в косата си и силно да си тресе главата. Аз казах: „Умствено заболяване и безумие, излезте.” После назовах духа на шизофрения. „Вие, демони на шизофрения, аз ви хвърлям ръкавица. Изкарайте наяве двете личности, които установявате в нея. Едната от вас е закоренена в отхвърляне и самосъжаление, а другата е закоренена в бунт и огорчение. Нито една от тези две личности не е личността на Мери. Аз освобождавам и развързвам истинската Мери да бъде това, което Исус иска тя да бъде.” При това тя впи нокти в мен, като одраска раменете ми и проби дупка в блузата ми. Когато се оказа с парче от дрехата ми между зъбите си, тя изглеждаше уплашена и сякаш очакваше да я ударя през лицето. Можех да разпозная, че истинската Мери беше стресната. Обърнах се към демоните и казах: „Не, демони, аз няма да навредя на Мери за това, че повреди блузата ми, защото аз мога да я отделя от вас. Твърде дълго тя е била наказвана в плътта си заради неща, които вие сте правили през нея. Вие, демони, сте оставали недокоснати. Днес е различно: вие понасяте наказанието, а Мери е свободна.” Мери погледна с облекчение за момент, но тогава други демони започнаха да се проявяват.

Накрая след около 20-30 минутен процес на освобождение Мери започна да издава продължителни писъци. Тя казваше: „Не ми дръж крака! Не ми дръж крака!” Святият Дух ми даде да разбера, че тя изпитва неудобство в тялото си, и аз трябва да й освободя крака, и да я оставя да седне до мен на пейката. Аз й казах: „Мери, ще те сложа да седнеш на пейката. Ясно ли е?” Тя плачеше тихо и каза: „Не ми харесва да ме държиш така.” Аз казах: „Съжалявам, че трябваше да те държа толкова здраво, но лошите духове те караха да се бориш с мен.” Внимавах през цялото време да поставям вината върху демоните. Със своя детски ум тя сякаш харесваше, че най-накрая не тя, а те поемат вината. За известно време тя седеше до мене тихо и спокойно. Святият Дух ми каза бързо да заповядам на останалите демони да излязат от нея. Казах: „Сега в името на Исус, заповядвам на всички демони, които са останали в Мери да излязат. Излезте сега... в името на Исус!” Изведнъж на Мери й прилоша и преди да мога да взема кърпа, повърна голяма топка слуз, която напълни моите и нейните ръце. Тя ме погледна, леко се усмихна и отново стана спокойна.

Спомнете си, че в началото казах, че когато дойде за служение, Мери беше изпила половин термос портокалов сок. В това, което тя повърна, нямаше и следа от сок. Останахме на пейката и разговаряхме в продължение на петнайсет минути. Мери седеше тихо и спокойно в пълна противоположност на свръх активното й поведение в началото. Баща й беше изумен. Той беше наблюдавал бурното й освобождение със смесени и объркани чувства. Незапознат с проявленията на демоните и неспособен да различи многото гласове, с които те говорят, както моето тренирано ухо, бащата на Мери си мислеше, че съм я третирала твърде грубо и сподели, че в един момент едва се е въздържал да не се намеси. Независимо от това, че след това не съм виждала лично Мери, аз получих няколко добри свидетелства за нея. Повечето хора казват: „Тя е толкова различна. Тя просто не е същата. Мога да я прегърна и тя откликва на любовта. Просто не можеш да повярваш, че е същото момиче.” Очите ми се просълзяват, когато пиша това. Нейното освобождение е единственото, което ме е накарало да плача. Битката беше толкова бурна и мирът след това толкова красив. Не мога да сдържа сълзите си. Слава да бъде на Бога!”
15. Връзване и развързване

Писанията декларират, че Исус ни е дал сила да връзваме и развързваме неща, идващи от сатана и неговите подчинени. Контекстът на това обещание е свързан с изявлението на Петър относно Исус: „Ти си Христос, Синът на живия Бог.” Забележи какво отговаря Исус: „Пък Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара, ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят. Ще ти дам ключовете на небесното царство и КАКВОТО ВЪРЖЕШ НА ЗЕМЯТА, ЩЕ БЪДЕ ВЪРЗАНО НА НЕБЕСАТА, А КАКВОТО РАЗВЪРЖЕШ НА ЗЕМЯТА ЩЕ БЪДЕ РАЗВЪРЗАНО НА НЕБЕСАТА” /Мат. 16:18-19/.

Този пасаж е тълкуван много противоречиво, но звучи много смислено, ако човек вече е получил дори и малко разбиране относно силата и властта, която християните имат над демоните. Какъв е контекстът, в който се говори за властта да връзваме и развързваме? Изречението непосредствено преди това е: „ПОРТИТЕ НА АДА НЯМА ДА Й НАДДЕЛЕЯТ”, т. е. на Църквата. С други думи на Църквата се дава пълна власт над „портите на ада”. В Разширената Библия преводът гласи: „Портите на ада (силите от областта на ада) няма да й надделеят – или да имат сила да й навредят или да устоят срещу нея.” По този начин Църквата е описана като войнстваща. Нищо не може да я спре – дори и силите на сатана!

Силата за връзване и развързване по отношение на сатана е описана като притежаване на „ключовете на небесното царство”. Думата за „царство” е basileia, което означава „управлявам”. В Божието Слово има обещание, че онези, които наследят Божието царство, ще управляват с Христос.

„Защото ако чрез прегрешението на един човек смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и дара на праведност ще царуват в живота чрез единия, Исус Христос.” /Римляни 5:17/. Слава на Бога! Той е обещал, че ние ще царуваме или управляваме като царе в живота – ДНЕС! Как бихме могли да направим това, без да сме способни да връзваме силата на дявола и да развързваме това, което той вече е пленил? Господ ни е обещал точно това. Християните имат нужда да се събудят и да осъзнаят, че им е дадена много повече власт, отколкото са си представяли. Вече не говорим за молитви, в които ние викаме: „О, Господи, моля Те ела и направи нещо с този ужасен дявол, който ми създава толкова много проблеми.” Но става дума за това – да се изправим в силата на името на Исус и да кажем на дявола, какво той би трябвало да направи! Какво е значението на израза „ще бъде вързано на небесата... ще бъде развързано на небесата”? Преводачът на Библията Уилиамс изтъква, че глаголните форми „вързано” и „развързано” са пасивни причастия и се отнасят за неща, които ВЕЧЕ са в състояние на забрана (или разрешение). Това ни показва, че каквото и да бъде вързано или развързано от вярващия, става на основание на това, че то вече е било направено „на небесата” т. е. от самия Господ. Какво тогава е това нещо, което Господ вече е вързал и за което ни е дал също сила да връзваме? Исус ни учи: „Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния? – тогава ще ограби къщата му.” /Мат. 12:29/.

Контекстът на този пасаж е предшестван от описанието на това как Исус изгонва демони. Неговата власт да прави това беше предизвикана от страна на религиозните власти. Те го обвиниха, че изгонва демоните със силата на дявола. Исус им обясни, че Той има способността да упражнява контрол над демонични духове и да ги накара да Му се подчиняват, защото вече е вързал „силния човек” – сатана. Фактът, че демоните Му се покоряват е доказателството, за това, че сатана е вързан. Сатана вече е вързан „на Небесата” – чрез небесната сила. Неговата сила е пречупена. Ключът ни е даден. Ние също имаме сила над него. Амин! Гръцката дума за "връзвам" в предходния пасаж е deo. Тя означава затягам или завързвам – като с вериги, както едно животно се връзва, за да не избяга. Това е славно! Когато сатана е вързан, неговото действие е спряно. Той изгубва способността си да действа срещу нас.

Преди няколко години моята съпруга разбра от опит как работи тази истина. Ние току що бяхме започнали да получаваме знание за демоничните духове и за това как да се справяме с тях. Тя работеше в една банка. Веднъж или два пъти седмично в банката идвал клиент, който имал изключително груб речник. Той бил много гръмогласен и привличал вниманието на околните. Всеки път, когато си отворел устата той украсявал всеки израз с псувни и проклинал, като използвал името на Исус. Тъй като жена ми никога през живота си не е чувала такъв нецензурен език, тя се ужасила от това. Започнала да се моли и казала на Бога: „Ти знаеш, че аз не говоря такива неща и не ги одобрявам.” Господ й отговорил: „Това е дух на богохулство, който кара този човек да говори по този начин и ти имаш власт над него.”

Жена ми никога преди не се била осмелявала да говори по подобен начин. Тя действала върху Словото, което Господ й бил дал. Следващия път, когато този мъж дошъл в банката, отново псувал и богохулствал както обикновено. Тя стояла на няколко метра от него и тихичко започнала да говори: „Ти, демон на богохулство, Бог ми показа, че това си ти. Аз имам власт над теб да те вържа в името на Господ Исус Христос. Ти не можеш да кълнеш в мое присъствие и да употребяваш напразно името на моя Спасител!” Мъжът разбира се, не чул нищо, но демонът чувал достатъчно добре! Лицето на мъжа пребледняло и той започнал да преглъща сякаш нещо се било заклещило в гърлото му. Той не изрекъл нито една псувня повече. От този момент нататък, всеки път, когато този клиент дойдел в банката, тя връзвала духовете в него и той не можел да проклина. Колегите й забелязали промените в неговото поведение и го коментирали. Те нямали и най-малка представа, какво се е случило. Но силата на сатана е била вързана на земята, както вече е вързана на Небесата.

Сатана е назначил своите „силни мъже” над нации, градове, църкви, домове и отделни личности. Бог ни показва, че тези силни мъже са били вече победени и вързани чрез силата на Небето.

„С тази цел беше изявен Божият Син, за да разруши делата на дявола.” /І Йоан 3:6/.

На нас са дадени „ключовете на царството”. Ние имаме на разположение сила, за да управляваме над тъмнината. Не е необходимо да се молим, за да ни бъде дадена. Битката е била спечелена в Небето; ние трябва да вържем на земята онова, което вече е било вързано на Небесата. Тогава за какво се отнася развързването? Развързването се отнася за освобождаването на пленниците. Чрез служението на освобождение пленниците се освобождават от връзките на робството, което сатана им е наложил.

„И ето една жена, която имаше ДУХ НА НЕМОЩ в продължение на осемнадесет години и беше сгърбена и изобщо не можеше да се изправи. А Исус като я видя, повика я и й каза: Жено, РАЗВЪРЗАНА (ОСВОБОДЕНА) си от немощта си.” /Лука 13:11-12/. Гръцката дума за „развързвам”, употребена в текста е luo. В тълковния речник тя е обяснена по следния начин: „да развържеш нещо, което е било завързано или затегнато; да развържеш нещо, което е вързано; да освободиш; да освободиш от затвор. Да освободиш от робството на заболяване (някой, държан от сатана) чрез възстановяване на здравето." (Тайърс). Победата над демоничните духове вече е спечелена от Исус. Що се отнася до Небето, всеки пленник е освободен! Същият принцип важи и за спасението. Исус осигури спасение за всеки човек. Защо тогава не всички са спасени? Кръвта трябва да се приложи лично. Всеки, който приложи кръвта чрез вяра, се спасява. Онези, които откажат да приложат тази кръв за своя живот, са изгубени.

Исус осигури спасение. Що се отнася до Небето, това е извършено. Ключът към развързване на пленниците е даден на вярващия. Той може да освободи себе си и другите хора по земята, защото това вече е извършено на Небето! Слава! Има и такива, които поучават, че развързването, за което се говори, означава развързване на Святия Дух или на ангелите, с цел да се запълни празнотата, освободена от демоните. Тъй като думата развързвам се отнася за нещо, което е било оковано или вързано, как е възможно това изобщо да се отнесе до Святия Дух или до ангелите? Те вързани ли са по някакъв начин? Нещо повече, хората нямат власт да заповядват на ангели. Колкото и благословена да е истината, че ангелите са служебни духове в полза на тези, които наследяват спасение (Евреи 1:14), трябва внимателно да се отбележи, че те са ИЗПРАТЕНИ да служат на нас. Кой е този, който изпраща? Това е работа на Бог. Можем да се молим и да поискаме от Бога да освободи ангели, но няма такъв прецедент в Писанията, ние да управляваме или насочваме ангелите. Изключително опасно е да приписваме на ангелите по-важна роля, от тази, която им е дадена в Писанията, защото по този начин започваме да търсим за помощ ангелите, а не Бога. Това всъщност представлява идолопоклонство и може да прерасне бързо в „поклонение на ангели”, което е забранено (Колосяни 2:18). Да търсим за помощ ангелите, вместо Бог, означава, че не сме успели да се свържем с Главата, която е Христос (Колосяни 2:19).

Нека повторим, че връзването се отнася до сатана и до неговите демони, а развързването до човека, който е бил вързан от силите на тъмнината. Сатана е вързан, а жертвата е развързана! Това е, което се случва в резултат от ефективно служение на освобождение.
За и против похватите и методите за освобождение

Въпреки че бих искал да ви дам някакви насоки, искам също така да стане много ясно, че служението с освобождение трябва да се прави под директното водителство на Святия Дух.

Сред християните се наблюдава тенденция да търсят формули и образци на духовно служение, вместо да останат зависими на водителството на Святия Дух. Забелязал съм, че различните хора, въвлечени в освобождение използват различни методи. Това е разбираемо, тъй като Библията не ни дава много подробности за методите, използвани от Исус и Неговите ученици. Ние не бива да се заплитаме в някакви малки правила, които сами сме си измислили. По какъв начин възникват подобни правила? Ако имаме успех, като използваме определен похват, ние сме склонни да смятаме, че чудото е станало поради него. Открил съм, че Святият Дух обича разнообразието и че ние трябва да разчитаме на Него за това, какъв метод да използваме. Ето някои от създадените от хората правила. Например: едни може да кажат, че никога не бива да полагаме ръце върху човека, от когото изгонваме демони. Други пък, също толкова силно, може да настояват, че винаги трябва да се полагат ръце. Някой пък може да твърди, че за да изкараш духовете, трябва да потъркаш с ръка стомаха на човека или да го удариш по гърба. Ако започнем да търсим методи и техники, ще завършим в безнадеждна бъркотия и точно това е, което дяволът иска.

Истината по този въпрос е, че Святият Дух може да те води да направиш някое от горе изброените неща. По време на служение с освобождение Духът на Бог ме е водил да правя някои странни неща.

Нашата работа е да слушаме Духа и да Му се покоряваме. Може би е изглеждало странно на Мойсей, когато Бог му е казал да удари скалата, за да осигури вода за народа си или да хвърли горчиво дърво във водата, за да стане годна за пиене. Странно изглежда и това, че Исус плю на земята и направи кал, с която намаза очите на слепеца и го изцели. Какво значение има каква техника ще избере Господ, щом тя ще даде резултати?
Полагане на ръце. Има хора, които спорят, че Исус никога не е докосвал хора по време на освобождение. Съществуват най-малко два случая, които доказват обратното. Единият е изцелението на тъщата на Петър. В Лука 4:39 се казва, че Исус „смъмри треската”. Той се отнасяше към треската като към личност. Това показва, че треската имаше демоничен произход. В описанието на същата случка в Евангелието на Матей 8:15 се казва: „И Той докосна ръката й и треската я напусна.” Вторият случай на докосване или полагане на ръка върху човек за освобождение виждаме в случая с жената, която беше превита на две от дух на немощ. „И ето една жена, която имаше дух на немощ в продължение на осемнадесет години, беше сгърбена и изобщо не можеше да се изправи. А Исус като я видя, повика я и й каза: Жено, развързана си от немощта си. И ПОЛОЖИ РЪЦЕ НА НЕЯ и веднага тя се изправи и славеше Бога.” /Лука 13:11-13/. Тъй като са описани само няколко случая, в които Исус полага ръце при освобождение, ние не можем да правим заключение, че винаги е необходимо полагане на ръце. Същият принцип важи и при служение за кръщение в Святия Дух. Писанията показват, че понякога, за да бъде предаден Святия Дух, бяха полагани ръце, но има и случаи, когато това не се прави. Отново трябва да останем чувствителни към водителството на Святия Дух за това, какво точно да направим.

Веднъж конфронтирахме демони в едно 16-годишно момче. Първият демон, който назовахме, беше страх. Духовете хвърлиха момчето на пода. Петимата мъже, които бяха там, се опитваха да го удържат, но почти без успех. Назовахме още няколко други демона и това беше съпроводено с буйстване. Тогава Святия Дух ни даде Слово на знание, че проявлението беше поради дух на насилие. Дадохме инструкции на момчето да не се оставя на демоните да го владеят, но да се бори заедно с нас в духа, като постоянно им заповядва да излязат в името на Исус. Духът на насилие беше изгонен без много боричкания, след което изгонихме още няколко демона и повече нямаше агресивни проявления. Това ни научи, че присъствието на определен демон в даден човек може да се прояви дори, когато биват назовавани и изгонвани други духове. Тази малка информация се оказа много полезна. По-късно при служение с освобождение, когато човекът започваше да буйства, изгонвахме демон на насилие и проявленията му напълно преставаха.

Много интересен беше случаят с една жена на около 30 години. Физически тя не беше силна и преди три месеца беше преживяла сериозна коремна операция. Независимо от това, когато демоните се проявиха, тя придоби неестествена физическа сила. Когато служението започна, тя се хвърли на пода и лежеше по гръб. Поради свръхчовешката сила, която демонстрира, поставихме по един човек да я държи за краката и ръцете. Жена ми държеше единия крак и каза с власт: „Този крак няма да ходи никъде.” При тази заповед жената повдигна във въздуха крака си заедно със съпругата ми! В нея имаше много силни духове. Борбата за изгонването на всеки от тях беше толкова интензивна, че в един и същи ден тя можеше физически да понесе изгонването на един, най-много на два демона. Обаче беше решена да бъде напълно освободена и идваше всяка вечер за служение. Чак след като изминаха две седмици на ежедневна борба, ние намерихме ключа. Научихме, че ако никой не докосва жената, духовете не реагират толкова бурно. Всеки път, когато някой я докоснеше, демонът в нея извикваше: „Не ме докосвай.” Ние се обърнахме към него като към „Не ме докосвай” и му заповядахме да излезе. След като този демон беше изгонен, нямаше никакво друго проявление на насилие. Няколко пъти сме попадали на демона „Не ме докосвай”. В някои случаи демонът реагира само на докосване от мъж, а в други случаи само на докосване от жена.

Това са случаите, когато е по-добре да не се полагат ръце. Обаче много по-чести са случаите, когато полагането на ръце помага за изгонването на злите духове. Понякога, в случаите, когато духовете говорят през човека, духът може да изкрещи или да изплаче: „Твоята ръка е гореща, изгаря ме”, или нещо подобно. Демоните могат да чувстват помазанието в ръката, която им служи, и да се измъчват от това.

Демоните могат да населяват всяка част от човешкото тяло. Една от любимите им области е долната част на корема. Когато по време на служение се положи ръка на това място, демоните много по-бързо излизат през устата. Ето защо е мъдро и полезно по време на освобождение да присъстват и мъже и жени. Жените могат да полагат ръце върху жени, а мъжете върху мъже.

Веднъж служехме на една млада жена. Стоях зад нея и бях положил ръце върху главата й. Демоните излизаха без съпротива. Тогава получих слово на знание веднага да си сваля ръцете от нея. Минах пред нея, за да видя какво проявление имаше по лицето й. Дух на похот беше излязъл на повърхността, който идентифицирахме като "флиртуващ дух". Чрез думи и изражение на лицето той започна да флиртува с мен и с другия мъж, който присъстваше в стаята. Докосването на мъжка ръка подхранваше силата на този дух, тогава ми стана ясно защо Святият Дух ми беше наредил да си сваля ръцете от нейната глава. Някои от причините, които се изтъкват, в полза на това, да не се полагат ръце, се базират на страх. Някои хора се страхуват да не би злите духове да ги атакуват. Чух един служител да казва, че когато по време на освобождение, положил ръце върху един човек, почувствал как зъл дух преминал през ръката му и влязъл в неговото тяло. Аз не съм преживявал такова нещо.

В продължение на няколко години съм полагал ръце на стотици хора и никога не съм бил атакуван от демон в резултат на физически контакт. Принципът е следният: никой демон не може да ни атакува или да влезе в нас, ако няма отворена врата. Страхът може да отвори такава врата. Ако някой се страхува, че демонът може да го атакува, той вече му е отворил вратата за това. Има ситуации, които могат да накарат някого да си мисли, че той е бил атакуван по време на служение с освобождение. Например при изгонване на дух на съмнение. Друг човек в стаята също може да има дух на съмнение. Когато се заповяда на "съмнение" да излезе, духът на съмнение и в двамата присъстващи може да се раздвижи, да започне да реагира и да се проявява. Многократно съм ставал свидетел на такива примери.

А какво да кажем за стиха: „Не полагай ръце прибързано на никого" (І Тимотей 5:22)? Аз лично съм убеден, че този пасаж се отнася за полагане на ръце при ръкополагане и не може да се приложи за полагане на ръце по други поводи като изцеление, кръщение в Святия Дух или освобождение. Дори и да приемем, че се отнася до освобождение, то не съдържа забрана да полагаш ръце, а само предупреждение да не го правиш прибързано. Този принцип е приложим към всяка ситуация, в която се използва полагане на ръце. Изводът е следният: не се предполага да служим на всеки човек, който срещнем или да служим на някого, преди той да е бил подготвен по подходящия начин. Отново искам да подчертая, че това, за което трябва да внимаваме е да не допускаме да се страхуваме от злите духове. Ако дяволът успее да ни накара да се страхуваме от него, неговата контраатака е успешна. Библията ни дава пълна увереност, че можем да се включим в битката с демонични духове без никакъв страх от това, че те биха ни отмъстили или навредили. „Ето давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.” /Лука 10:19/ „И, че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение и то от Бога.” /Филипяни 1:28/.

Демоните ще търсят начини да внушат страх в тези, които служат с освобождение. Много пъти съм чувал духове да изговарят през човека заплахи, че ще ми навредят. При едно освобождение, демонът отвори очите на човека, на когото служех, погледна ме с леден поглед и като навря лицето му в моето ми каза три пъти, като повишаваше тона си: Аз ще те хвана! Аз ЩЕ ТЕ ХВАНА! Аз ЩЕ ТЕ ХВАНА! Аз му отговорих тихо: „Не, демоне, ти не можеш да ме хванеш. Исус каза, че мога да стъпвам върху теб и ти по никакъв начин не можеш да ми навредиш. Аз не се страхувам от тебе, така че излез в името на Исус.” Той излезе, без да ми навреди. Не бива да обръщаме внимание на заплахите на демоничните духове, защото те са просто лъжци и обвинители. Няколко пъти демоните са ни заплашвали, като са казвали следното: „Ако ме изгониш, аз ще вляза в теб." (Или в някой друг от присъстващите в стаята.)