Изисквания към личността на служителя с освобождение

Исус посъветва Своите последователи, да пресметнат цената на ученичеството. Служението на Господа изисква лични жертви. Ако човек не е готов да плати цената, той не бива да се посвещава на това. Ето някои от изискванията, които се поставят към личността на служителя с освобождение, които трябва да имаме предвид:

1. Време – освобождението изисква много време. Това е истина от гледна точка на часовете, които трябва да бъдат прекарани с един човек и от големия брой хора, на които трябва да се послужи. Днес има такава нужда от освобождение, че човекът, който посвещава себе си на това служение, твърде скоро разбира, защо Словото казва следното нещо за Исус: „Той влезе в една къща и не искаше да знае никой за това, но не можа да се укрие.” /Марк 7:24/.

2. Енергия – има случаи, когато служителят с освобождение ще служи в продължение на часове. Много пъти нашият екип е служил почти цяла нощ и отвън са оставали хора, които да чакат да им се послужи. На няколко пъти сме служили по 16 часа дневно за период от една седмица. В такива моменти сме получавали допълнителна сила от Господа. Но служителите с освобождение могат да бъдат видени, подобно на Исус и Неговите ученици, да търсят почивка. „И каза им: Елате вие сами на уединено място и починете си малко. Защото мнозина идваха и си отиваха и те нямаха свободно време, дори да ядат.” /Марк 6:31/.

3. Търпение – винаги има хора, които не запазват своето освобождение. Те възприемат бавно и трябва неколкократно да бъдат учени и насърчавани. Съществува изкушението да прекарваш повече време с ония, които са по-възприемчиви, но Господ би искал ние да бъдем търпеливи и с бавно възприемащите.

Служителят трябва да бъде посветен. Като човек, включен в това служение, мога да кажа, че то изисква пълно посвещение – на Христос и на другите! Когато Неговите ученици се провалиха в опита си да освободят болното момче от демонична опресия, те потърсиха причината за своя провал и Исус им даде следния отговор: „О, НЕВЯРВАЩО И ИЗВРАТЕНО поколение, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го тук при Мене.” /Матей 17:17/. Исус каза, че те са „невярващи”. Буквалното значение на думата е неверен или непостоянен. Те бяха обвинени, че не са били напълно посветени на Христос. Нещо повече, Той ги нарече извратено поколение. Думата извратено тук означава обърнато настрани. Учениците бяха по-заинтересовани от други неща, отколкото от Божието царство. В описанието на същата случка в Евангелието на Марк, четем, че учениците спореха помежду си кой трябва да е най-великият. Не е чудно, че Исус ги нарече неверни и отклонили се встрани. Не е чудно, че те бяха безсилни.

4. Любящ и мъдър. Служителят трябва да изпитва истинско състрадание към другите. Той ще има много възможности да покаже своята любов, и винаги трябва да е готов да извърви втората миля, и да обърне другата си буза. В нашето служение сме открили, че често пъти е необходимо да каним хората да прекарат известно време в дома ни, за да може да им се послужи по подходящ начин. Това изисква любов, но е необходима също и мъдрост. Демоните в такива хора се опитват да вземат надмощие над дома ти, да управляват твоя живот и да изговарят обвинения и осъждение. След като човекът е освободен, той ще оцени факта, че ти си разпознал разликата между него и това, което са говорили демоните.

2. Свободен от вина. Преди да бъде готов да служи на другите, служителят с освобождение сам трябва да бъде свободен от демонично влияние. Ако не подложи себе си на необходимото освобождение, той ще усеща вътрешна съпротива и борба, която сериозно ще пречи на ефективността му. Научих това от личен опит, когато веднъж се опитах да служа с освобождение на жена си. Ние разбрахме, че демони са причина за определено напрежение в нашите взаимоотношения. Един ден, когато си бяхме сами в къщи, решихме да си послужим един на друг в тези области. Когато заповядвах на демоните да я освободят, те я хвърлиха на пода и злите духове започнаха да говорят през нея. Единият демон изрече обвинения срещу мене. Аз знаех, че съм виновен за онова, за което демонът ме обвиняваше. Това ме постави под такова осъждение, че не можех да продължа с освобождението. Трябваше да изповядам греха си, да я помоля за прошка и да оставя тя да изгони от мене демона на осъждение, преди аз да мога да продължа да й служа. Това ни свърза в любов и прошка и затвори вратата пред всяка друга намеса на врага.

3. Носене бремето на другите. Служителят с освобождение ще се наложи да изслушва много мръсни истории за греховни действия и отношения. Може да се наложи да служи на уважавани служители в църквата, които никога не са споделяли вътрешните си провали и конфликти с другите. Това са случаи, когато той ще служи поверително и с любов, носейки бремето на другите, като по този начин изпълнява Христовия закон. Онова, което чува, не би трябвало да повлияе на неговото взаимоотношение с този човек. Той не може да си позволи да помни грехове, които Христос е простил или да размишлява върху грозните неща, очистени чрез освобождението. Служителят трябва да бъде като свещеника в Стария завет, който ядеше приносите за престъпление и грях. Според Числа 1:8, само Аарон и синовете му трябваше да ядат месото от тези приноси. „Всеки мъж трябва да го яде.” Другите приноси можеха да се ядат от семейството на свещеника, но само на свещеника му беше позволено да яде приносите за престъпление и грях. Тяхно ЗАДЪЛЖЕНИЕ беше да ги ядат. „Мъжът” представлява сила. Изисква се силен човек, който да извърши това служение. В Новия завет всички вярващи са свещеници. Като свещеници – наше задължение е да „ядем” приносите за престъпление и грях на другите. Това, което е донесено пред нас в духа на изповедта и покаянието, се поглъща и не се споделя дори и с членове на нашето семейство.

„Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните (т. е. силните в Господа) поправяйте такъв с кротък дух: внимавайте за себе си, да не би да бъдете изкушени. Носете теготите си един на друг и така изпълнявайте Христовия закон.” /Галатяни 6:1-2/.

4. С пост и молитва. Исус изясни факта, че някои видове демони са по-силни от други, като каза: „Този род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.” /Марк 9:29/. Учениците се бяха провалили в опита си да освободят един млад мъж от ням дух. Всъщност Исус отдаде техния неуспех на липса на духовно посвещение. Ние можем да се провалим поради същите причини. Исус препоръча молитва и пост, като лек за тяхното духовно състояние. Днес концепцията за поста се възстановява в Църквата. Постът не е начин да се пазарим за Божията сила, но начин да разпънем плътта, за да може нашето внимание да е поставено на нещата, които са горе, а не на земните неща. Без пост и молитва, никой не може да приеме онези духовни ресурси, които ще са му необходими при всяка среща с врага.

Не бива да остава впечатление, че освободителното служение представлява само трудности и жертви. То носи много благословения и ползи. Има много поводи за радост. Дори самият процес на освобождение е възможност за поклонение и хваление. Словото на Бог заема важно място, тъй като то е „мечът на Духа”, който пробожда врага. Много стихове също така се използват за поучение, корекция, инструкция и увещаване. Наред с това има молитви с разбиране и молитви в Духа, молитви на прошение, ходатайство, благодарение и хваление. Има песни, които издигат Христос и Неговата жертва и песни на обожание.

Има ликуване заради това, че пленниците са освободени и вълнението от победата намира израз в песни на хвала и поклонение към Бога. Когато освобождението се извършва в такава духовна атмосфера, се излива сила, която разчупва съпротивата на врага. Превъзходството на Исус е изявено, а слугите на Господа получават сила и изграждане. Чрез това служение съм срещнал едни от най-чудесните хора в Божието семейство. Моето сърце е благословено от това, да видя колко много християни търсят възможно най-пълния израз на духовния живот. Всяко лицемерие и преструвка са сложени настрана и много бързо виждаш какви са хората. Никога няма да мога да изчисля цената на приятелствата, които съм спечелил чрез контакти, възникнали по време на освободително служение. Каква радост е да видиш множества доведени до победа! Най-разочароващата част от пасторското ми служение е било съветването. Бях готов да изслушвам, да предлагам съвет и да давам насърчение, но в повечето от случаите нямаше резултат.

Сега ние достигаме до корените на проблемите и намираме отговори там, където преди това нямаше надежда. Християните биват спасявани от живот на разруха и поражение и биват довеждани до стабилност и плодовитост. Често съм споделял, че едно от най-големите благословения, които съм получил чрез това служение е откровението за духовната област. Открил съм, че съществува разделителна линия между областта на светлината и областта на тъмнината. Съзнателността за духовното е изострена. Злините на сатана биват разпознати по-бързо. Пътят на праведност пред Бога е по-ясно очертан, отколкото преди. По-лесно е да се пазиш от конфликти с другите в плътта и да водиш битката в Небесни места.

Как всъщност един човек служи на друг с освобождение от демони? Това е практическата страна на освобождението. Препоръките, които се дават в тази глава, не се предлагат като единствените в този процес. Нашата цел е да споделим какво сме научили при изучаване на Словото, чрез откровение и от личен опит. Увещаваме всеки един, който се въвлича в освободително служение, да остане отворен за поучението и водителството на Святия Дух.

Когато служението се планира предварително, трябва да се потърси подходящо място. Това трябва да е стая, която да е така разположена, че други хора да не бъдат обезпокоявани от звуците, които се чуват по време на служението. Разбира се, мястото трябва да е такова, че да не се пречи отвън. За всеки присъстващ трябва да се осигури стол. За желаещият освобождение трябва да се осигури обикновен стол, без облегалки за ръцете. Столът му трябва да се постави така, че другите да могат да застанат около него. Тъй като понякога демоните излизат с повръщане и изплюване на храчка, трябва да сме готови при нужда да се погрижим за това. Лесно може да се намери пластмасов съд като кошче или кофа. Под ръка трябва да има хартиени салфетки или кърпички за лице. Трябва да има тетрадка и химикал, за да се водят записки.

Ще приемем, че кандидатът за служение не е бил принуден да дойде от семейството си или от приятели и е отворен за освобождение. Трябва да му се обясни, че честността и смирението са ключ към успешното освобождение. Той трябва да е уверен, че всичко, което споделя, е поверително, и неговата история няма да бъде разгласена. Обаче, от друга страна тези, които са преживели освобождение, трябва да бъдат насърчавани да дават своето лично свидетелство като потвърждение за любовта и силата на Господ. Исус насърчи по този начин освободения от демони гадаринец: „Иди си у дома при своите и им кажи какви велики неща Господ направи за теб и как се смили за теб. И човекът тръгна и започна да разгласява в Декапол какви велики неща направи Исус за него и всички се чудеха.” /Марк 5:19-20/.

Целта на разговора е, да се установи наличието на демони и да се разкрие тяхната природа, което става чрез определяне на това: какви са демоните и какви проблеми са създавали в живота на дадения човек (виж главата „Седем начина да разпознаем нуждата от освобождение”). Демоните идват през врати, които сме отворили в живота си. Целта на разговора е да определим кога и как са били отворени тези врати.

Някой от екипа за освобождение трябва да изпълнява ролята на секретар. В горната част на листа трябва да напишем името и адреса на човека и датата на служението. Записките, които се правят, имат тройна цел. (1) Те дават възможност на тима за освобождение да работи последователно, с цел цялостно освобождение; (2) Човекът, който получава освобождение, може да поиска копие от записките, което да му помогне да разбере какви демони са били изгонени, какви са техните групи и да знае точно от какво да се пази, за да запази освобождението си; (3) Записките са нужни в случай, че се наложи по-нататъшно освобождение. Когато екипът служи на голям брой хора, не е възможно да се запомни цялата информация.

Първо накарайте човека да си спомни преживявания и отношения в детството и юношеството, които може да са отворили врати, през които да влязат демони. Сатана не се води от етични правила и не изпитва угризения да се възползва от обстоятелства в детството на човека. Всъщност той ще търси как да подреди обстоятелствата по такъв начин, че да може да подейства и да влезе в живота му по всеки възможен начин. Това припомняне ще разкрие такива неща като: отхвърляне, несигурност, самота, малоценност, негодувание, бунт, страхове, омраза, самосъжаление, фантазия, ревност, лъжа и мн. др. под.

Кандидатът за освобождение може да настоява, че тези неща не представляват реален проблем в живота му. Това може да е вярно. Обаче голям брой случаи доказват, че когато вратата веднъж е била отворена за определен демон, тя остава отворена, докато той не бъде изгонен. Когато даден човек се спаси и израсне в своя духовен живот, той придобива сила над влиянието на населяващите го демони. Това не означава непременно, че злите духове се обезсърчават и напускат. Исус никога не е поучавал за някакъв друг начин, чрез който да се освободим от демоните, освен като ги изгоним в Неговото име. Чували сме демони да се оплакват, че повече не се чувстват удобно в човека, в който живеят и че тяхната сила над този човек е отслабнала. И все пак демонът предпочита да остане, отколкото да рискува да напусне и да не може да влезе в някой друг. Той живее там с надеждата да хване човека в момент на слабост, когато ще може да възобнови контрола си. Настоящите проблеми с даден човек обикновено се коренят в по-ранните години от живота му. Например може да има много напрежение и боричкане между съпруг и съпруга.

Някои хора с опит в освобождението свидетелстват, че неизповядана изневяра може да блокира служението. Смята се, че обидата трябва да бъде изповядана пред този, спрямо когото е извършено. Съпруга да признае своята невярност пред съпругата си и обратно. Моят опит е доказал, че признаването пред брачния партньор не е изрично изискване, тъй като демони на похот и прелюбодейство са били изгонвани и от хора, които не са признали пред партньора си. Всички знаем, че какъвто и да е грехът, той трябва да бъде изповядан пред Бога. Мое лично убеждение е, че човекът трябва да е напълно отворен да признае прелюбодейството пред своя брачен партньор, ако Господ го води за това. Възможно е обаче другият партньор да не е подготвен за такова признание. Необходима е мъдрост. Нашата цел е „да не даваме място на дявола", ако не признаем или ако направим признание в неправилното време.

Молитвата е особено подходяща по време на освобождение. Всеки от присъстващите може да поиска да води молитвата. Но преди да започне същинското освобождение, нуждаещият се от служение трябва също да се моли. За тази цел ние сме установили, че една молитва в писмена форма е особено ефективна. Всеки член от екипа има по един екземпляр от молитвата в Библията си. Точната молитва, която ние сме използвали, е взета от служението на доктор Дерек Принс.

В главата, посветена на духовното воюване, вече показахме, че демоничните сили са подредени в определени рангове и имат специфични сфери на управление. Сатана има свои представители, поставени над нации, градове, църкви, домове и над живота на отделни индивиди. Писанията ни инструктират да водим духовна битка срещу тази структура на власт. Следователно, (1) вземи власт над всички по-висши сили, които имат власт над демоните, населяващи човека, на когото се служи с освобождение; (2) вържи тези по-висши сили, за да не пречат по никакъв начин на служението. След което (3) вържи силния човек или управляващия дух, който е поставен над по-низшите демони, които са в човека. „Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? След това ще ограби къщата му.” /Матей 12:29/; (4) заповядай на всички демони, които са вътре, да се отделят един от друг. Забрани им да получават помощ и окуражаване (спонсориране) помежду си, по какъвто и да е начин. И (5) заповядай на демоните да си тръгнат! Докато единият от служителите заповядва на демоните да си тръгнат в името на Исус, останалите хора в стаята трябва да се молят, да хвалят Бога, да пеят и/или да четат от Словото. Това трябва да се прави на не много висок глас. В началото на моето освободително служение за няколко часа аз пресипвах. Но не височината на гласа е тази, която кара демоните да треперят и да се покоряват, а властта, с която ние говорим в името на Исус!

След това човекът, който получава освобождение трябва да започне да издишва силно няколко пъти. Тъй като духовете излизат чрез дъха, това ще помогне за изкарването им. Или той може да се изкашля силно няколко пъти. Обикновено това е достатъчно, за да „започне изхвърлянето”, и демоните ще започнат по-лесно да излизат, като тяхното проявление ще бъде предотвратявано без особени усилия. Човекът може да се насили да се изкашля и тогава демоните започват да излизат.

Ако в продължение на четири-пет минути не излезе нито един от демоните, възможно е да има някаква пречка. Един млад мъж дойде за освобождение. Заповядахме на демоните да излязат. Те веднага проявиха своето присъствие, като започнаха да тресат тялото му. Битката продължи почти час. Очевидно демоните бяха там и се бяха раздвижили, но нито един не беше излязъл. Спряхме, за да потърсим водителство от Духа. Докато се молехме, младежът започна да нервничи и да бърка трескаво в джобовете си. Попитах го какво търси. Той ми отговори, че търси малък медальон със свети Христофор, който носел за късмет и протекция. Най-накрая го намери под ризата си, окачен на верижка на врата му. Това било идол, който замествал неговата зависимост от Бога. Беше се спасил преди няколко дни и беше отворен за поучение. Той се съгласи да махне идола, да се отрече от него и да помоли Бог да му прости, че е зависил на идол за помощ. Веднага демоните започнаха да излизат. Те вече нямаха легалното.право върху него.

Стиховете, песните и споменаването на кръвта на Исус са заредени със сила. Някои хора не могат да разберат израза „призовавам кръвта”. Тук не става дума да повтаряме отново и отново думата „кръв” или израза „призовавам кръвта”. По-скоро това е убеждението за това, какво прави кръвта за вярващия. Кръвта изкупва, очиства, оправдава и освещава вярващия. Чрез кръвта на Исус са простени всички грехове.

Веднъж, докато служехме на една млада жена, демоните взеха надмощие над нея и започнаха да я търкалят по пода на стаята. Ние говорехме на демоните за кръвта на Исус и те ни се молеха да не говорим и да не пеем за нея. Единият демон каза: „Не мога да понасям да слушам тази дума”. Заповядах на демона да ми каже, защо не може да понася да слуша за кръвта на Исус. (Напълно разбирам, че не черпим нашата теология от демоничните духове, но този демон каза истината.) Той каза: „Защото е толкова червена, защото е топла, защото е жива и покрива всичко.” Това ме наведе на следната мисъл, че червената кръв е жива кръв. Топлата кръв е също така жива кръв. Кръвта на Исус е жива!!! Ето защо тя е все още толкова силна днес, както в момента, когато потече от вените Му. Тя е изкупителната кръв. Изкупвам означава „покривам”. Демоните са победени чрез покриването ни с кръвта на Исус. Амин!