Здравословни и безопасни условия на труд

1. 
   категорията, демографските и стопанските характеристики на населеното място и перспективите му за развитие;
   
2. 
   съществуващата водоснабдителна и канализационна инфраструктура и нормативните изисквания към тях;
   
3. 
   разрешителното за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, издадено съгласно изискванията на Закона за водите;
   
4. 
   морфологичните, хидроложките и хидродинамичните параметри на водоприемника;
   
5. 
   климатичните и метеорологичните характеристики на района;
   
6. 
   геоложките и хидрогеоложките условия на площадката на пречиствателната станция;
   
7. 
   регионалните технико-икономически условия.
   

(3) Технологията за пречистване на отпадъчните води, видът, конструктивните и технологичните параметри на пречиствателните съоръжения трябва да се установяват в зависимост от вида и концентрацията на замърсителите на входа на пречиствателната станция, характерните водни количества (максималночасови, минималночасови, средноденонощни), необходимата степен на пречистване и данните от технологичните изследвания.

(4) При определянето на концентрациите на замърсителите на входа на пречиствателната станция задължително трябва да се отчита влиянието на утайковите води, отпадащи от технологичните процеси на третиране на утайките, като за целта се прилагат съвременни изчислителни методики.

(5) При проектирането на пречиствателните станции за отпадъчни води трябва да бъдат спазвани изискванията на БДС EN 12255-11.

(2) На подходящи места в пречиствателните станции трябва да бъдат предвидени съоръжения и устройства за измерване на количествата на отпадъчните води и количествата на рециркулационните технологични потоци, както и такива за измерване и контрол на основните качествени параметри на третираните отпадъчни води и утайкови потоци, като елементи от системата за оперативен контрол и управление на технологичните процеси.

(3) Работните проекти на пречиствателните станции за отпадъчни води трябва да съдържат указания за въвеждане в експлоатация и техническа експлоатация на отделните технологични стъпала, съоръжения и комуникации.

Чл. 177. При проектирането на отделните технологични стъпъла и съоръжения трябва да бъдат предвидени мерки за предотвратяване на разпространението на неприятни миризми и вредни газови емисии, пяна и аерозоли, както и такива за намаляване на шума в максимално възможна степен.

Чл. 178. В проектите трябва да бъдат предвидени мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на обслужващия персонал.

Чл. 179. В проектите трябва да бъдат предвидени допълнителни площи за бъдещо разширение на пречиствателните станции.

Чл. 180. При проектирането на пречиствателните станции трябва да се предвижда електрозахранването им от поне два независими електроенергийни източника. Пречиствателните станции трябва да бъдат проектирани така, че да могат да достигнат отново нормалното си експлоатационно състояние, след като електроснабдяването бъде възстановено след спиране на електрическия ток.

Чл. 181. (1) Материалите за техническите съоръжения на пречиствателните станции трябва да са устойчиви срещу корозия от веществата, съдържащи се в отпадъчните води от населените места и утайките, както и срещу корозия от аерозолите, газовете от отпадъчните води и атмосферните влияния (микроклимата).

(2) Металните части на парапети, стълби, стъпала, площадки, скари, носещи конструкции и свързващите ги елементи (гайки, болтове, подложни шайби и винтове), които са в контакт с вода или корозионна атмосфера, трябва да бъдат от корозионноустойчива стомана от клас А2 или А4, съгласно изискванията в БДС EN12255-1, освен ако се изисква използването на високоякостен материал, който не е посочен в класовете А2 или А4.

(2) Устройствата за заустване на пречистените отпадъчни води трябва да бъдат проектирани с отчитане на хидравличните условия във водоприемника и нормативните изисквания за качеството на неговите води в контролираните му сечения.

(2) При прилагането на авангардни технологии на пречистване, когато липсват утвърдени оразмерителни методики и/или оразмерителни технологични параметри, преди проектирането трябва да се извършват моделни лабораторни и/или пилотни изследвания.

1. 
   демографски данни за населеното място към момента на проектиране и прогнозни данни към края на проектния експлоатационен период – брой на постоянните и на временно пребиваващите жители и тяхната сезонна, денонощна и часова динамика;
   
2. 
   данни за промишлените, комунално-битовите и селскостопанските предприятия на територията на населеното място към момента на проектиране и прогнозни данни към края на проектния експлоатационен период – вид, разположение, продукция, производствен капацитет, брой на работниците, водопотребление, количество и качество на отпадъчните води и тяхната денонощна и часова неравномерност;
   
3. 
   данни за съществуващата канализационна мрежа – вид на системата, степен на изграденост, материал на тръбите, съоръжения по мрежата, техническо състояние и хидравличен капацитет на мрежата и съоръженията, отводнителна норма (л/ж.д) към момента на проектиране и към края на проектния експлоатационен период на пречиствателната станция;
   
4. 
   данни за съществуващата водоснабдителна система – степен на изграденост, техническо състояние, водоснабдителна норма (л/ж.д) към момента на проектиране и към края на проектния експлоатационен период на пречиствателната станция;
   
5. 
   данни за съществуващи пречиствателни станции за отпадъчни води – технологична схема, техническо състояние, хидравличен и технологичен капацитет на съоръженията;
   
6. 
   данни за площадката на пречиствателната станция за отпадъчни води – ситуационни, топографски, геоложки, хидрогеоложки, комуникации (пътни, електроснабдителни, водоснабдителни, топлоснабдителни и газоснабдителни - включително и на електронен носител);
   
7. 
   данни за количеството и качеството на отпадъчните води в сухо време и тяхната денонощна и часова неравномерност в началото на вече изградения външен (извънселищен) канализационен колектор или на изградените главни канализационни колектори в местата на тяхното заустване във водоприемника;
   
8. 
   данни за водоприемника – характерни водни количества и стоежи с определена обезпеченост, наличие, вид, проектна категория на водите съгласно Приложение №3 към Заповед № РД-272 на министъра на околната среда и водите от 3 март 2001 г., класификацията на съответния участък на водоприемника като “чувствителна зона” или “по-малко чувствителна зона”, съгласно Заповед № РД-970 на министъра на околната среда и водите от 28 юли 2003 г. във връзка с Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (ДВ, бр. 97 от 2000 г.);
   
9. 
   геоложки и хидрогеоложки данни за площадката на пречиствателната станция – категория и носимоспособност на строителните почви, наличие, водни нива и динамика на подземните води, хидравлични параметри на водоносните пластове (водонаситеност, коефициент на филтрация, дебит на дренажните води и др.);
   
10. 
    климатични и метеорологични данни за района на населеното място – средногодишна, среднолятна и среднозимна температура на въздуха, продължителност на периода с температури на въздуха под -10^о С, посока и средна скорост на преобладаващите втрове;
    
11. 
    разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, съгласно изискванията на Закона за управление на водите;
    
12. 
    данни от моделни изследвания на технологични процеси на пречистване – при наличност и в съответствие с изискванията на чл. 183.
    

Раздел ІІ

(2) При проектирането на решетките и ситата трябва да бъдат спазвани изискванията на БДС EN 12255-3.

(3) Решетките и ситата се оразмеряват за удвоеното максимално часово количество на отпадъчните води в сухо време.

Чл. 187. (1) В зависимост от светлото разстояние между прътите, решетките са:

1. 
   груби – със светло разстояние от 20 до 50 mm;
   
2. 
   средни – със светло разстояние от 10 до 20 mm;
   
3. 
   фини – със светло разстояние до 10 mm.
   

(2) Скоростта на отпадъчните води в довеждащия канал при минимално водно количество не трябва да бъде по-малка от 0,3 m/s. Ако това изискване не може да бъде реализирано, трябва да бъдат предвидени мерки за предотвратяване на утаяването на суспендирани вещества в уширения канал пред решетките, например чрез барботиране с въздух.

(2) Допуска се проектирането на един канал с решетка с механично почистване, при условие, че се предвиди авариен канал с решетка с ръчно почистване.

(3) Трябва да се предвидят възможности за изключване от експлоатация на отделните решетки.

Чл. 190. (1) Количеството на отпадъците, задържани от решетките или ситата, се определя чрез непосредствени измервания или по данни от други аналогични пречиствателни станции.

(2) При липса на такива данни, количеството на задържаните отпадъци се приема от 5 до 25 l/ж.год – по обем или от 4 до 20 kg/ж.год. – по маса.

(3) При количества на задържаните отпадъци над 0,1 m³/d трябва да бъдат предвидени решетки с механизирано почистване.

(4) Отстраняването и третирането на задържаните отпадъци трябва да се извършва по такъв начин, че да не се получават неблагоприятни въздействия върху околната среда и здравето на хората.

(5) Отделената вода при уплътняването на задържаните върху решетките отпадъци трябва да бъде подадена за пречистване пред механичното стъпало.

(6) Възможно е задържаните отпадъци да бъдат раздробени с дробилки или да бъдат проектирани решетки-дробилки.

(2) Когато това не е възможно, конструкцията на устройството за почистване трябва да бъде оразмерена за по-големи натоварвания.

(3) Почистващите и задвижващите съоръжения и устройства трябва да са защитени от претоварване.

Чл. 193. При проектирането на решетките трябва да се предвиди подходящо място за поставяне на контейнери за събиране на задържаните отпадъци, както и да се осигури удобен достъп до тях.

Чл. 194. (1) Ситата се прилагат като допълнение към решетките или вместо фини решетки.

(2) Размерите на отворите на ситата са от 2 до 10 mm, а при самопочистващите се сита – от 0,25 до 5 mm.

(2) В машинната зала и работните помещения в сградата на решетките и/или ситата трябва да бъдат проектирани отоплителна и вентилационна инсталации.

Раздел ІІІ

Пясъкозадържатели
Чл. 196. (1) Пясъкозадържателите се прилагат за задържане на частици, намиращи се в отпадъчните води, които имат размери до 0,2 mm.

(2) При проектирането на пясъкозадържателите трябва да бъдат спазвани изискванията на БДС EN 12255-3.

(3) Пясъкозадържателите се оразмеряват за удвоеното максимално часово количество на отпадъчните води в сухо време.

Чл. 197. (1) Хоризонталните и аерираните пясъкозадържатели трябва да имат най-малко два успоредни канала (секции).

(2) Допуска се пясъкозадържателите да имат един канал, при условие, че бъде предвиден авариен обходен канал или друго алтернативно решение.

(3) Трябва да бъдат предвидени възможности за изключване от експлоатация на отделни съоръжения или канали.

Чл. 198. Видът на пясъкозадържателите се определя в зависимост от производителността на пречиствателната станция, количеството и състава на отпадъчните води, геоложките и хидрогеоложките условия на мястото на изграждане и др.

Чл. 199. (1) Пясъкозадържателите трябва да бъдат оразмерени така, че да могат да бъдат задържани максимално количество неорганични вещества и минимално количество органични суспендирани вещества.

(2) Оразмерителната постъпателна скорост на водата в съоръжението се приема в граници 0,15 - 0,3 m/s.

(3) Аерираните пясъкозадържатели могат да се използват и за отстраняване от отпадъчните води на масла и мазнини при съответното им технологично конструиране с предвиждане на резервоари за събиране, разслояване и възможност за оползотворяване на отделените масла и мазнии.

Чл. 200. (1) Количеството на задържания пясък се приема в зависимост от вида на канализационната мрежова система, степента на застрояване, вида на повърхностните покрития на канализираната територия и др.

(2) При липса на данни от непосредствени изследвания количеството на задържания пясък се приема от 7 до 20 л/ж.год при влажност 60 %.

(2) При предвидено изваждане на пясъка от събирателните камери с помпи трябва да се предвидят помпи с променлива дълбочина на потопяване.

(3) При изваждане на пясъка от събирателните камери с хидроелеватори трябва да се вземат мерки за промиването им.

Чл. 202. (1) За отстраняване на органичните материи от задържания пясък може да бъде предвидено промиване на пясъка.

(2) Органичните материи, отделени при промиването на пясъка, трябва да бъдат включени към потока от отпадъчни води за по-нататъшно пречистване, а пясъкът да бъде отстранен от пречиствателната станция, като се вземат мерки за предотвратяване на неблагоприятни въздействия върху околата среда и здравето на хората.

(3) За промиване и обезводняване на пясъка се прилагат класификатори, бункери, хидроциклони и др., които трябва да бъдат монтирани по възможност в закрити отопляеми и вентилирани помещения.

(4) Мазнините и маслата, задържани в пясъкозадържателите, трябва да бъдат събирани в резервоари за разслояване и отстраняване на водата, преди следващото им третиране или евентуално оползотворяване.

Раздел ІV

(2) Усреднители е препоръчително да бъдат проектирани за потоците на утайковите води, преди отправянето им за пречистване съвместно с основния поток на отпадъчните води, постъпващ в пречиствателната станция.

(3) Предвиждането на усреднители трябва да бъде доказано чрез технико-икономически анализи.

(4) При проектирането на усреднители трябва да бъдат спазвани изискванията на БДС EN 12255-3.

(5) Усреднителите трябва да бъдат проектирани с минимум две секции, работещи паралелно.

Чл. 206. Обемът на усреднителите се определя в зависимост от характеристиките на измененията на състава и/или количеството на отпадъчните води, изискваната степен на усредняване и др.

Чл. 207. При проектирането на усреднителите трябва да се предвидят възможности за почистване на твърдите материи, които се утаяват в тях.

Чл. 208. С цел да се избегнат анаеробни условия на гниене и неприятни миризми, усреднителите могат да бъдат аерирани.

Чл. 209. (1) За предотвратяване на утаяването на суспендираните вещества и за хомогенизиране на работния обем на съоръженията, водата в усреднителите трябва да бъде разбърквана постоянно. За целта могат да бъдат използвани механични бъркалки, циркулационни помпи или пневматични барботажни (аерационни) системи.

(2) Пневматични барботажни системи за разбъркване на усреднители не трябва да бъдат проектирани в случаите, когато от отпадъчните води или от утайковите води могат интензивно да се отделят летливи токсични или лошо миришещи газове (например NH₃, H₂S и др.).

Раздел V

Мазнинозадържатели и маслозадържатели
Чл. 210. (1) Мазнинозадържателите и маслозадържателите се прилагат за задържане на мазнини и масла, чиято концентрация може да доведе до затруднения в следващите пречиствателни процеси.

(2) Мазнинозадържателите и маслозадържателите могат да бъдат комбинирани с пясъкозадържателите или първичните утаители.

(3) За пречистване на отпадъчните води от ресторанти, обществени кухни, месопреработвателни предприятия, кланици, гаражи, автосервизи, автомивки и други подобни обекти трябва да се предвиждат собствени (локални) мазнинозадържатели и/или маслозадържатели, преди включването на тези отпадъчни води в селищната канализационна мрежа и селищната пречиствателна станция.

Чл. 211. (1) При проектирането на мазнинозадържатели и маслозадържатели трябва да бъдат спазвани изискванията на БДС EN 12255-3.

(2) При оразмеряването на мазнинозадържателите и маслозадържателите трябва да се гарантира надеждно задържане на мазнините и/или маслата от отпадъчните води.

(3) Времепрестояването на отпадъчните води се определя въз основа на непосредствени изследвания или по данни от други аналогични пречиствателни станции.

(4) При липса на такива данни изчислителният времепрестой на отпадъчните води се приема от 5 до 25 минути.

(2) Декантираната вода трябва да бъде включена към потока от отпадъчни води за по-нататъшно пречистване.

Раздел VІ

Първични утаители
Чл. 213. (1) Първичните утаители се прилагат за гравитационно отделяне на утаимите вещества, както и за отделяне и отстраняване на мазнини, масла и други плаващи вещества от отпадъчните води преди постъпването им за биологично пречистване или директното им изпускане в канализацията или водоприемника.

(2) В зависимост от основната посока на движение на отпадъчните води, първичните утаители се подразделят на следните основни конструктивни видове:

1. 
   хоризонтални – с минимална дължина на коридорите 12 m;
   
2. 
   радиални – с диаметър в диапазона 12 - 60 m;
   
3. 
   вертикални – с диаметър в диапазона 4,5 – 9,0 m.
   

(4) Първичните утаители трябва да бъдат проектирани с най-малко две съоръжения или секции, работещи паралелно.

(5) При проектирането на първични утаители трябва да бъдат спазвани изискванията на БДС EN 12255-4.

Чл. 214. При проектирането на първичните утаители трябва да се вземат предвид качеството и количеството на образуваните утайки, въздействието на остатъчното количество от замърсяващи вещества върху по-нататъшните пречиствателни процеси, необходимостта от ограничаване на времепрестояването с цел да се избегнат процесите на гниене и др.

Чл. 215. (1) Първичните утаители се оразмеряват за максималното часово количество на отпадъчните води, постъпващо в пречиствателната станция в сухо време.

(2) Времето за престояване на максималното часово количество на отпадъчните води в първичните утаители се приема от 0,5 до 2,0 h в зависимост от необходимия ефект на пречистване и изискванията на следващите пречиствателни процеси.

(3) При определяне на максималното количество на отпадъчните води трябва да се взема предвид дебита и продължителността на работа на помпите, когато отпадъчните води се подават към утаителите чрез изпомпване, както и количеството на рециркулационните потоци, ако такива се предвиждат в технологичната схема.

Чл. 216. (1) Постъпването на отпадъчните води в първичните утаители трябва да се извършва през отвори, които да бъдат оразмерени и конструирани по такъв начин, че да се постигне намаляване на кинетичната енергия на потока и се осигури равномерно разпределяне на отпадъчните води във входната утаителна зона или върху пакета от ламелни плоскости.

(2) Изходните отвори на утаителите трябва да бъдат оразмерени и конструирани по такъв начин, че да бъдат намалени до минимум вихровите потоци в утаителната зона и да се осигури задържане на плаващите вещества.

(3) Минималната разлика между котата на горния ръб на стената на утаителя и тази на максималното водно ниво трябва да бъде най-малко 0,3 m.

Чл. 217. (1) Ламелните утаителни плоскости или тръби трябва да бъдат монтирани под ъгъл между 55 и 65^о спрямо хоризонта.

(2) Ламелите трябва да бъдат монтирани на такова разстояние един от друг, че да се избегнат възможни запушвания.

(3) Пространството между ламелите и дъното трябва да бъде оформено по такъв начин, че да бъде постигнато равномерно разпределение на постъпващите отпадъчни води и осигурен достатъчен обем за задържаните утайки.

(4) Ламелните утаители трябва да бъдат конструирани така, че да бъде улеснено редовното почистване на плоскостите или тръбите.

(2) Наклонът на дъното на утаителите към събирателните камери, измерен спрямо хоризонта, трябва да бъде между 3 и 30^о в зависимост от големината на утаителя и вида на утайкочистача.

(3) При изваждане на утайките чрез засмукване не е необходимо дъното на утаителите да има наклон към камерите за събиране на утайките.

(4) При малки хоризонтални утаители без утайкочистачи наклонът на дъното трябва да бъде най-малко 1 %.

(5) Първичните утайки се изваждат от утайковите камери гравитационно чрез тръби с минимален диаметър 200 mm при минимален воден напор 1,5 m.

(6) Първичните утайки са с влажност 95 % при изваждането им през утайковите камери и с влажност 96 % при изваждането им чрез директно засмукване от дъното.

(2) За контрол при технологичното оразмеряване на първични утаители могат да бъдат използвани и следните емпирични стойности на основните технологични параметри:

1. 
   повърхностно хидравлично натоварване – 2,0 – 3,6 m³/m².h;
   
2. 
   изчислителен хидравличен времепрестой – 1,0 – 1,5 h;
   
3. 
   средна скорост на отпадъчните води във вертикална посока при максимално часово водно количество в сухо време при вертикалните утаители - 1,0 - 2,0 m/h;
   
4. 
   средната скорост на отпадъчните води в хоризонтално направление при максимално часово водно количество в сухо време при хоризонтални и радиални утаители - 20 - 30 m/h;
   
5. 
   максимално хидравлично натоварване на преливните ръбове – 30 m³/m.h.