Общи изисквания при проектирането на съоръжения за биологично пречистване

(2) Биологичното пречистване на отпадъчните води се извършва в естествени условия или в съоръжения с изкуствено създадени жизнени условия за активната биомаса, включваща съответно микрофауна (микроорганизми - бактерии, инфузории, първаци и др.) или макрофлора (водолюбиви висши растения - макрофити).

(3) Активната биомаса от микроорганизми в съоръженията за изкуствено биологично пречистване се създава при определени условия във вид на флокули (аморфни утаими агрегати) или на гранули (компактни тежки агрегати с диаметър 0,5 – 3 mm), суспендирани във водния обем, както и във вид на биофилм (биологична ципа), прикрепен към фиксиран или суспендиран инертен носител.

(4) Биомасата се отделя от биологично пречистените отпадъчни води във вторични утаители, където се извършва и нейното уплътняване в случаите, когато тя е флокулирана. Системата биореактор-вторичен утаител се дефинира като “биологично стъпало” (“биостъпало”) в технологичната схема на пречистване на отпадъчните води.

1. 
   аеробни биореактори със суспендирана флокулирана биомаса (активна утайка) – биобасейни или такива с гранулирана биомаса;
   
2. 
   безкислородни биореактори със суспендирана флокулирана или гранулирана биомаса;
   
3. 
   анаеробни биореактори със суспендирана флокулирана или гранулирана биомаса;
   
4. 
   аеробни биореактори с прикрепена (фиксирана) биомаса (биофилтри и биодискове);
   
5. 
   анаеробни биореактори с прикрепена биомаса.
   

(2) За отстраняване само на биоразградимите въглерод-съдържащи органични вещества (схема С) се прилагат конвенционалните схеми с аеробни биореактори със суспендирана биомаса (биобасейни с или без регенератори за рециркулиращата активна биомаса) или непотопени аеробни биореактори с прикрепена биомаса (капещи биофилтри).

(3) За отстраняване на въглерод-съдържащи и азот-съдържащи биоразградими органични вещества по схема C + N се прилагат аеробни биореактори с продължителна аерация и ниско натоварване на активната биомаса (активната утайка) – до 0,2 gБПК₅/gCB.d, както и нисконатоварени биофилтри и биодискове.

(4) За последователното отстраняване на биоразградимите въглерод-съдържащи и азот-съдържащи органични вещества по схема C + N + D могат да се използват подходящи комбинации от безкислородни и аеробни биореактори по известните в специализираната литература и най-добрата световна практика технологични схеми.

(5) За предотвратяване на развитието на нишковидни микроорганизми в аеробните активни утайки (т.н. “разбухване на утайките”), пред биобасейните могат да бъдат проектирани аерирани съоръжения – селектори (предаератори) с хидравличен времепрестой 20 – 30 min.

Чл. 227. Отстраняването на фосфор-съдържащите вещества може да се извърши чрез химично третиране с железни или алуминиеви соли на солната или на сярната киселина в биореакторите със суспендирана биомаса или в отделни съоръжения (схема Р), както и чрез самостоятелно биологично третиране с прилагането на подходящи комбинации от анаеробни и аеробни биореактори със суспендирана биомаса (схема C + Р) по известните в специализираната литература и най-добрата световна практика технологични схеми.

Чл. 228. Последователното отстраняване на биоразградимите въглерод-съдържащи и азот-съдържащи органични вещества и на фосфор-съдържащите съединения може да се извърши в едно биостъпало чрез подходящи комбинации от анаеробни, безкислородни и аеробни биореактори (схема C + N + Р или схема C + N + D + Р) по известните в специализираната литература и най-добрата световна практика технологични схеми.

Чл. 229. В зависимост от конкретните условия и изисквания, могат да се използват подходящи комбинации от биореактори със суспендирана и с прикрепена биомаса.

Чл. 230. Успешното прилагане на технологиите за биологично отстраняване на азотни и фосфорни съединения от отпадъчни води на населени места може да бъде гарантирано само при ненарушени качествени параметри (съотношения на концентрациите на въглерод-съдържащите, азот-съдържащите и фосфор-съдържащите съединения) на постъпващия за пречистване поток. При постъпване в пречиствателните станции на разредени отпадъчни води, необходимото технологично съотношение на посочените по-горе замърсители трябва да бъде възстановено чрез допълнително включване на подходящи процеси и съоръжения към биологичното стъпало (ферментатори за обогатяване с въглерод-съдържащи съединения, премахване на първичното утаяване, химично отстраняване или доотстраняване на фосфор-съдържащите съединения и др.).

Раздел VIII

1. 
   проточни - с непрекъснато преминаване на водния поток през тях;
   
2. 
   непроточни (контактни, с циклично действие – “sequencing batch reactors”, SBR) - с периодично пълнене и изпразване.
   

1. 
   биореактори-смесители - с почти еднакви концентрации на замърсителите и биомасата по всяко време и във всички точки на реактора при основно хоризонтално движение на потока;
   
2. 
   дифузионни биореактори - коридорни реактори с нестабилни/неустановени надлъжни циркулационни “дифузионни” потоци с основно хоризонтално направление и непълно размесване на водния обем;
   
3. 
   биореактори с псевдокипящ слой - с гранулирана биомаса и основно вертикално движение на потока;
   
4. 
   биореактори с експандиран слой - с флокулирана или гарнулирана биомаса и основно вертикално движение на потока;
   
5. 
   биореактори със суспензионен слой - с флокулирана или гранулирана биомаса и основно вертикално движение на потока.
   

(2) Изборът на механични бъркалки (миксери) се извършва в зависимост от концентрацията на биомасата, формата и размерите на биореакторите. Мощността и обхватът на действие (размерът на струйния факел) на механичните бъркалки трябва да осигуряват минимална скорост от 0,3 m/s на създавания от тях циркулационен поток в биореактора, както и възможност за ресуспендиране на утаената биомаса при биореакторите с циклично действие (SBR).

(3) При технологичното проектиране и монтирането на механичните бъркалки трябва да бъдат предвидени мерки за предотвратяване на съприкосновението им с влакнести материали.

Чл. 235. (1) Аерационните системи се прилагат за доставяне на необходимото количество кислород за биологичните процеси в аеробните биореактори в отпадъчните води, както и за разбъркването на сместа в биореакторите и поддържане на биомасата в суспендирано състояние.

(2) В зависимост от принципа на действие и конструкцията си, аерационните системи се подразделят на следните основни видове:

1. 
   пневматични - с барботаж на въздуха, подаван под налягане при дъното на биореактора;
   
2. 
   механични - с въртящи се устройства за повърхностно диспергиране на сместа в биореактора;
   
3. 
   струйни - с помпи и устройства за засмукване на атмосферен въздух в рециркулационен воден поток при биореактора;
   
4. 
   комбинирани - пневмо-механични.
   

(2) При оразмеряването на аерационните устройствa съгласно изискванията на ал. 1 трябва да бъдат отчитани денонощните вариации на концентрациите на замърсителите, кислородния дефицит в сместа и намалената разтворимост на кислорода в отпадъчните води.

1. 
   окислителна способност, kg O₂/m³.h или kg O₂/h;
   
2. 
   ефективност на аерацията, kgO₂/КWh.
   

(2) При необходимост от покриване на цялото дъно на биореакторите с пневматични аератори, трябва да бъдат взети мерки срещу транзитното преминаване на водния поток в пространството между водовъздушната завеса и стените на биореактора.

(2) Оразмерителната скорост на въздуха във въздухопроводите на пневматичните аерационни системи трябва да се приема в граници 10 – 20 m/s.

(3) Въздушните компресори (въздуходувките) трябва да могат да работят с променливи обороти и дебити на въздуха в оптималния си обхват на коефициента на полезно действие с оглед осигуряването на възможност за намаляване на количеството на подавания въздух в зависимост от технологичните нужди в определени условия.

(4) При монтирането на механични аератори трябва да се предвидят технически мерки за предотвратяване на разпръскването на водни струи, капки и аерозоли в околното пространство и обледеняването им през зимата.

(2) При оразмеряването на предавателните механизми и лагерите на повърхностните аератори, факторът на използване, съгласно БДС-EN 12255-1 и БДС-EN 12255-6, трябва да бъде К_А = 2.

1. 
   вид, обем, форма, размери,брой и компановка на съоръженията;
   
2. 
   вид и устройство на системите за рециркулация на активна биомаса и други технологични потоци, както и на тези за отстраняване на излишната биомаса от биологичното стъпало;
   
3. 
   конструктивни мерки за предотвратяване на транзитното преминаване на водния поток или части от него през съоръжението;
   
4. 
   вид, капацитет и монтажни изисквания към устройствата за разбъркване и/или аериране с оглед нормалното им функциониране и избягването на т.н. “мъртви зони”;
   
5. 
   конструктивни мерки за предотвратяване навлизането на вода в пневматичните аерационни системи;
   
6. 
   предвиждане на устройства за поддържане на постоянна зададена дълбочина на потопяване на механичните аератори при промяна на постъпващото водно количество (савак-клапи, плаващи аератори и др.);
   
7. 
   възможност за превключване на отделни зони от биореакторите при различен технологичен режим чрез подаване на отпадъчните води и/или рециркулиращата активна биомаса в определени пунктове, както и на съответно манипулиране с устройствата за аериране и/или разбъркване;
   
8. 
   осигуряване на минимални напорни загуби при протичането на водата през съоръженията;
   
9. 
   възможност за гравитационно или помпено изпразване на съоръженията (с подходящ наклон на дъната им към дренажни канали и камери), съпроводено с мерки за осигуряване на тяхната физическа стабилност при високи подземни води (предвиждане на дънни възвратни клапи, баластен бетон, временно понижаване на нивото на подземните води).
   

(3) За предотвратяване на развитието на нишковидни микроорганизми в активната биомаса, което би затруднило отделянето й във вторичните утаители, в началото на биологичното стъпало може да се предвиди т.н. селектор – аеробен биореактор за кратковременен (30 min) контакт на рециркулиращата биомаса и постъпващите отпадъчни води.

(2) Технологичното оразмеряване на биореакторите със суспендирана биомаса, в зависимост от необходимата степен на пречистване, трябва да извършва въз основа на определена еднозначна комбинация от стойностите на следните основни технологични параметри: концентрация на суспендираните вещества (биомасата) в биореактора; концентрация на органичните суспендирани вещества (органичната част на биомасата) в биореактора; възраст на активната биомаса; натоварване на активната биомаса; индекс на активната утайка (активната биомаса).

(3) При технологичното оразмеряване на биореакторите със суспендирана биомаса трябва да се имат предвид стойностите на технологичните и кинетичните параметри на съответните биологични процеси, получени при моделните изследвания, съгласно изискванията на Чл. 183, ал. 1 и 2, както и резултатите и изводите от симулационните изследвания, съгласно изискванията на Чл. 183, ал. 3.

Раздел IХ

1. 
   с насипен филтърен пълнеж от естествен материал (речен чакъл);
   
2. 
   с насипен филтърен пълнеж от изкуствени материали (тежки керамични зърна, тежки пластмасови тела с разнообразна конфигурация);
   
3. 
   с пълнеж от тежки профилирани пластмасови листове, подредени в пакети с формата на паралелепипед или на цилиндрични рула (т.н. “блоков пълнеж”);
   
4. 
   с насипен пълнеж от леки порьозни пластмасови зърна, поддържани в суспендирано състояние;
   
5. 
   с пакети от полупотопени дискове от метал или пластмаса, въртящи се около обща ос (биодискове – въртящи се биоконтактори).
   

1. 
   да има голяма относителна повърхност;
   
2. 
   да има голяма порьозност;
   
3. 
   да има малко обемно тегло;
   
4. 
   да има подходяща грапавина на повърхността за осигуряване задържането на биомасата върху нея;
   
5. 
   да бъде устойчив на климатични въздействия и слънчева радиация;
   
6. 
   да бъде устойчив на агресивното действие на отпадъчните води;
   
7. 
   да бъде биологически неразградим (инертен);
   
8. 
   да бъде устойчив на натоварване, абразия и деформация.
   

1. 
   неподвижен (фиксиран);
   
2. 
   с експандиран слой;
   
3. 
   с псевдокипящ слой.
   

1. 
   аеробни непотопени (с естествена или изкуствена вентилация на порьозното пространство - капещи биофилтри) – схема C и C+N;
   
2. 
   аеробни полупотопени (биодискове - ротиращи биоконтактори) - схема C и C+N;
   
3. 
   аеробни потопени (с пневматични напорни аерационни системи) – схема C и C+N;
   
4. 
   безкислородни потопени – схема D;
   
5. 
   анаеробни потопени – схема С и Р.
   

(2) В зависимост от конкретните климатични условия, биореакторите с прикрепена биомаса могат да бъдат проектирани като открити съоръжения или да бъдат поместени в сгради.

1. 
   обемно субстратно (органично) натоварване, kg/m³.d (като БПК₅, ХПК, NH₄-N, общ азот по Келдал - TKN или NO₃-N);
   
2. 
   повърхностно субстратно натоварване, kg/m².d (като БПК₅, ХПК, NH₄-N или NO₃-N);
   
3. 
   окислителна мощност, kgБПК₅/m³.d ;
   
4. 
   повърхностно хидравлично натоварване, m³/m².d;
   
5. 
   обемно хидравлично натоварване, m³/m³.d;
   
6. 
   специфична повърхност на инертния носител (филтърния пълнеж), m²/m³;
   
7. 
   порьозност на инертния носител (филтърния пълнеж), % ;
   
8. 
   обемно тегло на инертния носител (филтърния пълнеж), kg/m³;
   
9. 
   коефициент (степен) на рециркулация на разреждащия рециркулационен поток от пречистени отпадъчни води.
   

1. 
   нисконатоварени (обикновени), работещи по схема C + N – с окислителна мощност 150 - 300 gБПК₅/m³.d, повърхностно хидравлично натоварване 1 - 3 m³/m².d, обемно органично натоварване до 0,4 kgБПК₅/m³.d, обемно натоварване по общ азот по Келдал до 0,1 kgТКN/m³.d, височина на филтърния пълнеж 1,5 – 2 m, едрина на зърната на естествения филтърен пълнеж 20 – 40 mm;
   
2. 
   високонатоварени, работещи по схема С - с окислителна мощност 800 - 1200 gБПК₅/m³.d, обемно органично натоварване 400 – 600 gБПК₅/m³.d повърхностно хидравлично натоварване 10 - 30 m³/m².d, височина на филтърния пълнеж 2 – 4 m (4 – 7 m при работещите по схема C + N), едрина на зърната на естествения филтърен пълнеж 40 – 80 mm;
   
3. 
   свръхнатоварени (работещи по схема C) - с обемно органично натоварване 1000 - 3000 gБПК₅/m³.d, повърхностно хидравлично натоварване 35 - 65 m³/m².d, височина на филтърния пълнеж 4 – 7 m.
   

(3) При капещите биофилтри отпадъчните води трябва да се разпределят равномерно, но периодично (залпово, на порции с намаляваща интензивност през максимум 30 min) по повърхността на филтърния пълнеж, с цел създаването на условия за образуване на воден филм, обтичащ фиксирания биофилм и въздушно пространство около него, позволяващо естествена или принудителна въздушна циркулация за доставяне на необходимия за биологичните процеси кислород.

(4) Интензивността на подавания периодично и залпово воден поток (хидравличното повърхностно или обемно натоварване) трябва да бъде достатъчно голяма, за да позволи отмиването на излишната биомаса, транспортирането й към по-долните слоеве на филтърния пълнеж и изнасянето й от съоръжението. Същевременно тя не трябва да надхвърля определени граници, зависещи от вида и концентрацията на замърсителя, както и от пречиствателния капацитет (окислителната мощност) на капещите биофилтри.

Чл. 251. За реализиране на изискванията на чл. 150, ал. 4, в зависимост от подаваното към съоръжението водно количество, вида и концентрацията на замърсителите и пречиствателния капацитет (окислителната мощност) на капещите биофилтри, може да се наложи разреждане на входящия поток с рециркулационен поток от пречистени отпадъчни води. Съотношението между дебитите на рециркулационния и основния поток (т.н. “рециркулационно съотношение” или “коефициент на рециркулация”) трябва да бъде определено чрез съответни технологични изчисления при използване на съвременни оразмерителни методики, приети и прилагани в световната практика или експериментално.

Чл. 252. Устройствата за разпределяне на водата по повърхността на капещите биофилтри се подразделят на следните основни видове:

1. 
   реактивни разпределители с перфорирани, радиално разположени тръби, въртящи се около централна вертикална ос;
   
2. 
   разпръсквателни дюзи (спринклери), свързани с напорна тръбна мрежа, равномерно разпределена под/на филтърната повърхност и захранвани периодично (залпово) от специални дозиращи съдове, снабдени с изпразнителни сифони или преобръщащи се около хоризонтална ос;
   

(2) Дренажната система се състои от перфорирано хоризонтално дъно (решетка), монтирано на 0,6 m над водоплътно дъно с наклон към събирателни дренажни канали за отвеждане на отпадъчните води, както и от вентилационни отвори, разположени равномерно по периферията на ограждащите стени на съоръжението около пространството между перфорираното и водоплътното дъно.

(3) Когато при съоръженията с принудителна вентилация се предвиждат околовръстни отвори за естествено вентилиране, те трябва да могат да бъдат затваряни с жалузи.

Чл. 256. Конструкцията на стените и основата на капещите биофилтри трябва да е устойчива на пълен воден напор, предизвикван при евентуалното задръстване на филтърния пълнеж, освен ако са взети мерки той да не може да се задръсти или ако стените са конструирани като водопропускливи. Когато се използва минерален пълнеж, трябва да бъдат взети предвид напреженията, възникнали в стената при наместването на пълнежа по време на сезонните му разширения и свивания.

Чл. 257. Относителното количество на излишната биомаса, изнесена от капещите биофилтри и отделена във вторичните утаигели, е 8 g/ЕЖ.d след нисконатоварени биофилтри и 28 g/ЕЖ.d след високонатоварени биофилтри.

Чл. 258. (1) Аеробните потопени биореактори с прикрепена биомаса трябва да бъдат аерирани чрез подходяща пневматична аерационна система с аератори, разположени равномерно в основата на филтърния пълнеж. Кислородната потребност и съответното количество на въздуха се определя в зависимост от вида на отстраняваните замърсители.

(2) Филтърният пълнеж при аеробните потопени биореактори с прикрепена биомаса може да бъде от естествен материал (едър пясък) или от експандиран керамичен материал с едрина на зърната 2 – 8 mm.

(3) Височината на филтърния пълнеж при аеробните потопени биореактори с прикрепена биомаса е 2 – 10 m.

(4) При аеробните потопени биореактори с прикрепена биомаса трябва да бъдат предвидени вторични утаители.

(2) Обемът на промивната вода е 7 – 8 % от този на пречистваните отпадъчни води. Промивната вода е отпадъчна и подлежи на отделно третиране.

(3) Вторични утаители след анаеробните потопени биореактори с прикрепена биомаса с фиксиран (неподвижен) филтърен пълнеж не са необходими.

Чл. 260. (1) Въртящите се биоконтактори (биодискове) се състоят от пакети с определен брой дискове с диаметър 1 – 5 m, поставени на светло разстояние около 2 – 3 cm един от друг върху общ хоризонтален въртящ се вал с дължина до 10 m.

(2) Провисването на вала при пълно експлоатационно натоварване, при което роторът е напълно запълнен с биомаса, не трябва да бъде по-голямо от 1/300 от дължината на вала.

(3) Пакетите с биодискове могат да бъдат монтирани поединично (при малки водни количества) или последователно в няколко степени по дължината на потока в биореактора (при по-големи пречиствателни станции).

(4) В зависимост от конкретните условия и изисквания, въртящите се биоконтактори могат да бъдат полупотопени и в биореактори със суспендирана биомаса, образувайки комбинирано съоръжение.

(5) Роторният комплект на въртящите се биоконтактори трябва да бъде устойчив на максималното проектно натоварване, което се получава при максимално количество на прикрепената биомаса. Двигателите, предавките и лагерите трябва да бъдат устойчиви на значителни дебалансиращи сили, които могат да възникнат, когато роторът е бил продължително време неподвижен в нормалното си състояние с частично потопени дискове. Лагерите на въртящите се биоконтактори трябва да могат да понасят осово отклонение до 5 mm на 1 m от дължина на вала.

(6) Когато не е съгласувано нещо друго, проектният експлоатационен срок на електро-механичните устройства трябва да бъде съобразен с техния клас, съгласно изискванията на БДС-EN 12255-1 и БДС-EN 12255-6.

(7) След въртящите се биореактори трябва да бъдат предвидени вторични утаители.

Чл. 261. (1) Технологичното оразмеряване на биореакторите с прикрепена биомаса трябва да се извършва чрез използване на съвременни оразмерителни методики и/или програмни продукти, приети и прилагани в световната практика.

(2) Технологичното оразмеряване на биореакторите с прикрепена биомаса, в зависимост от техния вид и необходимата степен на пречистване, трябва да се извършва въз основа на определена еднозначна комбинация от стойностите на някои от следните основни технологични параметри:

1. 
   обемно субстратно (органично) натоварване, kg/m³.d (като БПК₅, ХПК, NH₄-N или
   

2. 
   повърхностно хидравлично натоварване, m³/m².h;
   
3. 
   повърхностно субстратно натоварване, kg/m².d (като БПК₅, ХПК, NH₄-N или NO₃-N) или окислителна мощност, kgБПК₅/m³.d;
   
4. 
   специфична повърхност на инертния носител (филтърния пълнеж), m²/m³;
   
5. 
   порьозност на инертния носител (филтърния пълнеж), %;
   
6. 
   коефициент (степен) на рециркулация на разреждащия рециркулационен поток от пречистени отпадъчни води.
   

Раздел Х

(2) Вторичните утаители се подразделят на следните основни конструктивни видове:

4. 
   хоризонтални;
   
5. 
   радиални;
   
6. 
   вертикални.
   

1. 
   може да липсва устройство за събиране и отстраняване на плаващи вещества;
   
2. 
   утайките се вадят непрекъснато – помпено или гравитационно при минимален хидравличен напор 1,2 m;
   
3. 
   размерите им са различни и зависят от технологичните им функции и по-голямия им проектен хидравличен капацитет;
   

1. 
   вторични утаители след биореактори със суспендирана биомаса;
   
2. 
   вторични утаители след биореактори с прикрепена биомаса.
   

1. 
   разделяне на суспендираната биомаса от биологично пречистените отпадъчни води;
   
2. 
   уплътняване на суспендираната биомаса;
   
3. 
   съхраняване и регулиране на количеството на биомасата, транспортирана от биореакторите при динамично изменение на водното количество.
   

(7) Във вторичните утаители се наблюдава характерно разслояване (вертикална стратификация) на биомасата и избистрената вода, при което се открояват характерни зони, имащи отношение към конструкцията и функционирането на съоръженията.

(8) Вторичните утаители трябва да бъдат проектирани с най-малко две съоръжения или секции, работещи паралелно.

Чл. 264. (1) Технологичното оразмеряване на вторичните утаители трябва да бъде извършвано за оразмерително количество на отпадъчните води по време на дъжд, равно на удвоеното максимално часово количество в сухо време.

(2) При технологичното оразмеряване на вторични утаители трябва да бъдат използвани съвременни оразмерителни методики и/или програмни продукти, приети и прилагани в световната практика.

(3) За контрол при технологичното оразмеряване на вторични утаители могат да бъдат използвани и следните емпирични стойности на основните технологични параметри:

6. 
   повърхностно хидравлично натоварване – 1,2 – 1,6 m³/m².h;
   
7. 
   натоварване по суспенирани вещества – 3 – 6 kg/ m².h;
   
8. 
   изчислителен хидравличен времепрестой – 1,5 – 2,0 h;
   
9. 
   максимално хидравлично натоварване на преливните ръбове – 30 m³/m.h.
   

Раздел ХІ

1. 
   с хоризонтален поток;
   
2. 
   с вертикален поток;
   
3. 
   комбинирани – с последователно свързани биореактори с вертикален и хоризонтален поток.
   

1. 
   пълнеж от едър пясък и дребен чакъл с минимална дълбочина в началото - 0,6 m и едрина на зърната d₁₀ = 0,3 – 2 mm, d₆₀ = 0,5 – 8 mm и коефициент на нееднородност d₆₀/d₁₀ < 4;
   
2. 
   водонепропусклива пластмасова мембрана с минимална дебелина 0,5 mm под филтърното легло, поставена между два пласта от геотекстил или пясък;
   
3. 
   минимална дължина на съоръжението – 10 m;
   
4. 
   минимален наклон на дъното на съоръжението - 1 %;
   
5. 
   разпределителен (захранващ) и събирателен дренажен канал (и/или тръби), съответно в началото и в края на съоръжението, запълнени с едър чакъл;
   
6. 
   довеждащи и отвеждащи тръбопроводи.
   

1. 
   пълнеж от пясък и дребен чакъл с минимална дълбочина - 1 m ( добре дрениран почвен пълнеж с дълбочина 1,5 m при засаждане на върби) и едрина на зърната d₁₀ = 0,25 – 1,2 mm, d₆₀ = 1 – 4 mm и коефициент на нееднородност d₆₀/d₁₀ < 3,5;
   
2. 
   водонепропусклива пластмасова мембрана с минимална дебелина 0,5 mm под филтърното легло, поставена между два пласта от геотекстил или пясък;
   
3. 
   водоразпределителна система от перфорирани тръби, разположени равномерно на повърхността на филтърния пълнеж и осигурени срещу замръзване, например с топлоизолационен слой с дебелина 0,2 m от дребни дървесни частици или с друга подходяща изолация;
   
4. 
   събирателна дренажна система от перфорирани тръби (min Φ150 mm), разположени по дъното на съоръжението в дренажен пласт от едър чакъл (d = 20 – 40 mm) с дебелина 0,25 m и свързани с атмосферата чрез вертикални вентилационни тръби в края на всеки дренажен лъч. Дренажните тръби (лъчи) трябва да се проектират на разстояние 3 – 5 m една от друга в план.
   

(3) Предварително утаените отпадъчни води трябва да се подават пулсационно на периоди с продължителност до 1 ч. с прекъсвания от по 10 – 30 min или непрекъснато в продължение на 3 – 4 d, следвани от прекъсвания на водоподаването от 6 – 8 d. За реализиране на такъв хидравличен режим биореакторите трябва да се проектират с подходящ брой алтернативно работещи секции (клетки).

(4) При необходимост към основния поток може да се предвиди и рециркулационен поток от пречистени отпадъчни води със степен на рециркулация 0,50.

Чл. 269. В зависимост от топографските особености на релефа и необходимата степен на пречистване може да бъде проектирана каскада от последователно свързани биореактори с висши влаголюбиви растения с хоризонтален поток, от такива с верикален поток или от комбинирани биореактори.

Чл. 270. (1) Биореакторите с висши влаголюбиви растения с хоризонтален поток се предвиждат за отстраняване на БПК до 90 %, без нитрификация и отстраняване на фосфора.

(2) Биореакторите с висши влаголюбиви растения с вертикален поток, както и комбинираните биореактори, се предвиждат за отстраняване на БПК до 95 %, нитрификация до 90 % и незначителна степен на отстраняване на фосфора.

(2) Последователно свързване на биологични езера с биореактори с висши растения се предвижда и в случаите с целогодишни благоприятни условия на експлоатация и когато е необходима висока степен на нитрификация.

1. 
   относителна площ 5 m²/ЕЖ – за биореакторите с хоризонтален поток и 2,5 m²/ЕЖ – за биореакторите с вертикален поток;
   
2. 
   минимална интензивност на оросяване на биореакторите с вертикален поток – 0,6 m³/m².h.