Правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи част І общи изисквания

(2) Биологичните езера са предназначени за пречистване на отпадъчни води от малки населени места.

(3) При проектирането на биологични езера трябва да бъдат спазвани изискванията на БДС EN 12255-5.

Чл. 274. Биологичните езера трябва да бъдат разположени от подветрената страна на населеното място на най-малко 200 m от него и да бъдат оградени за предотвратяване на нерегламентиран достъп на хора и животни до тях.

Чл. 275. При повишени изисквания към качествата на пречистените отпадъчни води, след биологичните езера могат да бъдат предвидени биореактори с висши растения, биофилтри или биодискове.

Чл. 276. (1) Биологичните езера трябва да бъдат проектирани като вкопани земни съоръжения оградени със земен вал с откоси 1:2, адаптирани в максимална степен към местния релеф.

(2) Съотношението между ширината и дължината на съоръжението трябва да бъде не по-малко от 1:3.

(3) За предотвратяване на директно протичане през тях на отпадъчните води, биологичните езера трябва да бъдат проектирани с подходящо разположени и максимално отдалечени едно от друго входно и изходно устройства, като бъдат предвидени и 2 – 4 полупотопени направляващи стени между тях.

(4) Когато не е възможно или не е целесъобразно изграждането на полупотопени стени, съотношението между ширината и дължината на съоръжението трябва да бъде не повече от 1:3, като се предвидят мерки за пълно размесване на водния обем.

1. 
   анаеробни;
   
2. 
   аеробни;
   
3. 
   факултативни.
   

(2) Анаеробните и факултативните биологични езера трябва да бъдат конструирани с дълбочина на водния слой 1,5 – 2,5 m, под който трябва да се предвиди слой за изгниване на акумулираните утайки с дълбочина 1 m.

(3) В анаеробните биологични езера липсват плаващи водни растения. При тяхното действие се отделят неприятни миризми, дължащи се на образуването на H₂S. Поради това съоръженията трябва да бъдат разполагани от подветрената страна на населеното място на подходящо разстояние от него, в зависимост от местните метеорологични условия.

Чл. 280. (1) Аеробните биологични езера се прилагат за пълно пречистване (90 – 95 % отстраняване на БПК) и нитрификация (90 – 95 % отстраняване на NH₄⁺), както и за допречистване на отпадъчните води.

(2) Аеробните биологични езера се проектират с дълбочина 0,8 - 1,0 m.

(3) Когато кислородът за аеробните биологични езера се доставя чрез механични или пневматични аератори, дълбочината на биологичните езера трябва да бъде 1,5 - 3 m, а пространството около механичните аератори трябва да бъде свободно от плаващи водни растения.

(4) За осигуряване на необходимия пречиствателен ефект на биоезерата през зимния период трябва да се извършва рециркулиране на пречистени отпадъчни води към входните устройства или да се спре изходящия поток, като се предвиди достатъчен акумулиращ обем за непрекъснато постъпващия поток.

(2) Всяка секция на биологичните езера се състои от 3 – 4 последователно свързани биологични езера.

1. Относителна водна повърхност: 6 - 7 m²/ЕЖ – за анаеробни и факултативни биологични езера, предвидени за утаяване на суспендираните вещества, такива за утаяване на плаващите алгии и биоезера за отстраняване на остатъчните алгии чрез асимилирането им от зоопланктон и първаци; 8 – 10 m²/ЕЖ – за аеробни биологични езера с естествена аерация, предвидени за отстраняване на биоразградими въглерод-съдържащи замърсители (БПК); 15 m²/ЕЖ – за аеробни биологични езера с естествена аерация, предвидени за отстраняване на биоразградими въглерод-съдържащи замърсители и окисляване на амониевите съединения до нитрати (нитрификация);

2. Обемно органично натоварване (по БПК): до 25 g БПК₅/m³.d – за аеробни биологични езера с изкуствена аерация, предвидени за отстраняване на биоразградими въглерод-съдържащи замърсители (БПК);

3. Повърхностно органично натоварване (по БПК): 60 – 65 kg БПК₅/ha.d – за факултативни биологични езера, предвидени за утаяване на суспендираните вещества и отстраняване на биоразградими въглерод-съдържащи замърсители (БПК);

4. Относително количество на утайките: 0,2 m³/ЕЖ.год – за анаеробни и факултативни биологични езера, предвидени за утаяване на суспендираните вещества.

Раздел ХІII

(2) Физико-химичното пречистване на отпадъчните води от населени места се прилага с цел отстраняване на суспендираните вещества и колоидите.

(3) Физико-химичното пречистване чрез коагулация и утаяване се извършва чрез добавяне към отпадъчните води на метални соли (най-често алуминиеви или железни), вар, а в някои случаи и на органични полимери (флокуланти).

Чл. 284. Реакторите и сепараторите за отделяне на образуваните при коагулацията флокули от метални хидроокиси (утаители, флотатори и други) се вграждат в други части на пречиствателните станции или са отделна част от тях.

Чл. 285. Коагулацията и утаяването могат да се извършват в следните варианти:

1. 
   директно утаяване;
   
2. 
   предварително утаяване;
   
3. 
   симултанно утаяване;
   
4. 
   последващо утаяване;
   
5. 
   утаяване на повече места;
   
6. 
   утаяване преди филтрация.
   

(2) Реагентът за утаяване трябва да се добави към отпадъчните води в първото стъпало на пречистване (след решетки, пясъкозадържатели и евентуално – след първични утаители), като се осигури бързо и пълно смесване на реагента.

(3) Флокулацията се извършва в камера за флокулация, а образуваните флокули на металните хидроокиси се отделят в утаител или друг вид сепаратор.

Чл. 287. (1) При предварителното утаяване, добавянето на реагентите се извършва в съоръжения пред биологичното стъпало (аерирани пясъкозадържатели, басейни с предварително аериране или камери за флокулация).

(2) Отделянето на образуваните флокули на металните хидроокиси се извършва в първичните утаители заедно с първичните утайки.

(2) Отделянето на смесените биологични утайки и флокулите на металните хидроокиси се извършва във вторичните утаители или в съоръжения за флотация.

(2) За образуването на флокули трябва да бъде предвидена камера за флокулация.

(3) Отделянето на образуваните флокули се извършва в утаители.

(4) Като алтернатива за отделянето на флокулите могат да бъдат приложени ламелни утаители или флотатори.

(2) Добавянето на реагентите може да бъде на две или три места в пречиствателната станция.

(2) Реaгентът трябва да бъде добавен към отпадъчните води във входния канал или входния тръбопровод на филтъра, като се осигури ефективно смесване.

(2) Като реагенти за утаяване или флокулация се допуска и използването на отпадъчни и/или вторични продукти.

1. 
   алуминиев сулфат Al₂(SO₄).14 до 18H₂O – доставя се на гранули или плочи;
   
2. 
   полиалуминиев хлорид Al_n(OH)_mCl_{3 n-m}. – доставя се течен;
   

(3) При коагулация с полиалуминиев хлорид, оптималната стойност на рН е от 5,7 до 8,0.

1. 
   феросоли – феросулфат-монохидрат и феросулфат-хептахидрат;
   
2. 
   ферисоли – ферихлорид.
   

(3) Феросулфатът-хептахидрат Fe₂SO₄.7H₂O се доставя във вид на кристали. Съдържа около 90 % по маса Fe₂SO₄.H₂O. Оптималната стойност на рН при коагулация с него е над 6,5.

(4) Ферихлоридът (разтвор на FeCl₃) има оптимална стойност на рН при коагулация с него от 4,5 до 6,5 или над 8,5.

Чл. 295. (1) Калциевите соли, които се използват за утаяване, са:

1. 
   калциев хидроокис Са(OH)₂;
   
2. 
   калциев окис.
   

(3) Калциевия окис трябва да бъде доставян в затворени цистерни.

(2) Разтворите на алуминиевия сулфат, полиалуминиевия хлорид и феросулфата-монохидрат трябва да бъдат съхранявани в резевоари от корозионноустойчиви материали.

(2) Ферихлоридът трябва да бъде съхраняван в корозионноустойчив резервоар, без да се извършва разреждане или аериране на течността.

(2) Допуска се добавяне на алуминиевия сулфат в сухо състояние.

(3) Скоростта в тръбите за подаване на разтворения алуминиев сулфат трябва да бъде минимум 0,5 m/s.

Чл. 302. (1) Техническият полиалуминиев хлорид и разтворът на ферихлорида трябва да се дозират директно от резервоара за съхраняване.

(2) Резервоарите, помпите, тръбопроводите и арматурите трябва да бъдат от корозионноустойчиви материали.

(2) Устройствата към резервоара за разтваряне трябва да бъдат проектирани така, че да бъде избегната опасността от запушвания.

(2) Калциевият хидроокис се подава към резервоар за смесване с вода посредством шнек, монтиран под дъното на силоза, където той се съхранява.

(3) Подаването на разтворения калциев хидроокис трябва да се извършва с дозираща помпа.

(4) Тръбопроводите за подаване на разтворения калциев хидроокис трябва да бъдат проектирани така, че да могат лесно да бъдат почиствани и промивани.

(2) Тръбопроводите трябва да бъдат с възможно най-малка дължина, да нямат зони за застояване и да бъдат без остри чупки.

(2) Изборът на устройства за разбъркване се извършва в зависимост от характеристиките на отпадъчните води.

(3) При проектирането трябва да се предвиди възможност за лесно изваждане на устройствата за разбъркване, без да се изпразват резервоарите.

Чл. 307. (1) В камерите за флокулация, в зависимост от прилаганата технология, се извършват следните процеси:

1. химично трансформиране на разтворените фосфати във фосфорни соли на съответната силна минерална киселина

2. дестабилизиране на колоидите и образуване на флокули на металните хидроокиси.

(2) При хидравличното проектиране на камерите за флокулация трябва да бъде намалена до минимум възможността за директно протичане на отпадъчните води през тях.

(2) Допуска се камерите за флокулация да бъдат вградени в утаителите.

(3) Скоростта на отпадъчните води от камерите за флокулация до съоръженията за отделяне на флокулите трябва да бъде по-малка от 0,1 m/s.

Чл. 309. Отделянето на флокулите, образувани в камерите за флокулация, се извършва в утаители, флотатори или филтри.

Чл. 310. (1) За отделяне на флокулите чрез утаяване се прилагат вертикални, хоризонтални, радиални или ламелни утаители.

(2) Утаителите се проектират в съответствие с изискванията на Гл. четвърта, Раздел VІ.

(2) За събиране и изваждане на утайките от дъното на флотаторите трябва да бъде предвидена отделна система.

(2) Когато като утаителен реагент се използва вар, пясъчната филтрация е неподходяща.

(3) Филтрация се прилага обикновено като допълнение към утаяването и флотацията.

Чл. 313. (1) При химичното утаяване на фосфора с метални соли се образуват смесени фосфатно-хидроокисни утайки.

(2) При липса на специални изследвания, количеството на образуваните при коагулация суспендирани вещества може да се приеме както следва:

1. 
   1 g Al⁺³ образува 4 g суспендирани вещества;
   
2. 
   1 g Fe⁺³ образува 2,8 g суспендирани вещества;
   
3. 
   1 g Ca⁺² образува 0,7 g суспендирани вещества.
   

Раздел ХIV

(2) Технологиите за отстраняване на азот и фосфор от отпадъчни води на населени места не се отнасят към методите за допречистване, поради задължителното им прилагане в преобладаващата част от технологичните схеми в съвременните условия, което вече ги нарежда между конвенционалните методи за пречистване.

(3) Изборът на съоръжения за допречистване се извършва в зависимост от количеството и качествата на отпадъчните води, изискваните качества на пречистените води и др.

Чл. 315. (1) Барабанните сита се прилагат пред пясъчните филтри в случай, че се предвижда допречистване на биологично пречистени отпадъчни води.

(2) Микрофилтрите се прилагат като самостоятелни съоръжения за допречистване на отпадъчните води.

(2) Прилагат се еднослойни, двуслойни или трислойни филтри, филтри с низходящ или възходящ поток.

(3) Като филтриращ материал се използва кварцов пясък, чакъл, антрацит, сгурия от доменните пещи, полимерни материали и др.

Чл. 318. Технологичното оразмеряване на филтрите със зърнест пълнеж трябва да се извършва въз основа на данни, получени от изследвания в пилотни съоръжения или на данни от аналогични пречиствателни станции.

Чл. 319. При проектиране на филтрите със зърнест пълнеж трябва да бъдат взети мерки срещу възможността от биологично обрастване на пълнежа.

Чл. 320. (1) Биологичните езера се прилагат за допречистване на механично или биологично пречистени отпадъчни води.

(2) Основните изисквания при проектирането на биологичните езера са дадени в Гл. четвърта, Раздел ХІІ.

(2) Като адсорбери с пълнежен слой от гранулиран активен въглен се прилагат безнапорни и напорни филтри.

(3) При адсорберите с кипящ (подвижен) слой активният въглен е във вид на суспензия.

Чл. 322. Технологичното оразмеряване на съоръженията за адсорбция трябва да се извършва въз основа на данни, получени от изследвания в пилотни инсталации или на данни от аналогични пречиствателни станции, както и на данни от производителите на такива съоръжения.

Чл. 323. Конструкцията на адсорберите, тръбопроводите и арматурите трябва да бъдат корозионноустойчиви.

Раздел ХV

(2) Проектирането, изграждането и поддържането в постоянна експлоатационна готовност на технологично стъпало за дезинфекция в пречиствателните станции за отпадъчни води е задължително.

(3) Дезинфекцията може да бъде извършена чрез инактивиране на микроорганизмите чрез хлориране, озониране, обработка с други бактерицидни препарати, UV облъчване, термично обработване и др. или чрез отстраняването им от отпадъчните води (мембранна филтрация, почвена филтрация, изкуствени езера за подобряване на качествата на отпадъчните води).

Чл. 325. (1) Системите за дезинфекция трябва да осигуряват необходимото ниво на дезинфекция, стабилност, сигурност и ефективност на процеса, намаляване до минимум на неблагоприятните въздействия върху околната среда и здравето на хората и минимален разход на електроенергия.

(2) За осигуряване на ефикасна дезинфекция не се допуска директно протичане, байпасно преминаване или непълна дезинфекция на отпадъчните води.

(3) Ефикасна дезинфекция трябва да бъде осигурено и при максимално количество на отпадъчните води и максимална потребност от дезинфектант.

(4) Съоръженията за дезинфекция трябва да бъдат корозионноустойчиви.

(2) За дезинфекция на отпадъчните води, при условията на ал.1, могат да бъдат използвани разтвор на натриев хипохлорид, хлор-газ или хлорен окис, както и други бактерицидни препарати, разрешени от компетентните органи.

(3) При дезинфекция с хлор и хлорни препарати, оразмерителните концентрации на активния хлор в третираните отпадъчни води зависи от степента на тяхното пречистване, както следва:

1. 
   при пречиствателни станции само с механично пречистване – 10 mg/l;
   
2. 
   при пречиствателни станции с непълно биологично пречистване по схема С – 5 mg/l;
   
3. 
   при пречиствателни станции с пълно биологично пречистване по схеми С и С+N – 3 mg/l;
   

(2) Съоръженията и устройствата за съхраняване, подготовка на работния разтвор, смесване и дозиране зависят от вида на реагентите, които се използват за дезинфекцията.

(2) Помещенията трябва да бъдат контролирани чрез детектори за наличие на хлор-газ.

(2) Допуска се съхраняване и използване на хлорния диоксид в около 5 процентов разтвор, като се спазват инструкциите на производителите му.

(3) Реакторите за получаване на място на хлорен диоксид трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че да се осигури ефективното му получаване и ниска концентрация на хлор-газ в разтвора.

Чл. 331. (1) Смесването по хидравличен или механичен начин на отпадъчните води с разтвора на дезинфектанта трябва да бъде интензивно, в продължение на няколко секунди.

(2) Контактните резервоари трябва да бъдат проектирани така, че да се осигури възможно най-добър контакт между микроорганизмите в отпадъчните води и дезинфектанта в продължение общо на 30 min, с отчитане на времепротичането от смесителя до заустването.

(2) При хлориране на отпадъчните води, остатъчната постоянна концентрация на свободен хлор след контактния резервоар трябва да бъде 0,2 mg/l.

1. 
   генератор на озон;
   
2. 
   смесител;
   
3. 
   реактор;
   
4. 
   разрушител на озона в отпадъчния газ.
   

(3) Всички елементи на озонаторните станции трябва да бъдат устойчиви на въздействието на озона.

(2) В реакторите трябва да бъдат създадени условия за протичане на отпадъчните води, които са възможно най-близки до протичане “бутален” тип и да бъде осигурено достатъчно времепрестояване за пълно завършване на реакциите на дезинфекция.

(2) Разрушаването на озона в отпадъчния газ се извършва чрез топлинна деструкция, каталитична деструкция или чрез адсорбцията му върху активен въглен.

(2) Остатъчната концентрация на озон в отпадъчните води трябва да бъде от 0,1 g/m³ до 1,0 g/m³.

(2) Като UV-реактори се предвиждат затворени съдове или участъци от открит канал, в които се монтират лампите с UV-лъчи с ниско или средно налягане.

(2) Инсталациите трябва да бъдат проектирани така, че UV-облъчването да не може да действа директно на очите и кожата на експлоатационния персонал.

(2) Инсталациите за мембранна филтрация включват следните съоръжения:

1. 
   модули, които се състоят от мембрани във вид на кухи нишки, тръби, дискове, плоски или навити листове, както и от системи за разпределение на постъпващия поток и за събиране на концентрата и филтрата;
   
2. 
   нагнетателни или вакуумпомпи за осигуряване на изискваното налягане за преминаване на отпадъчните води през мембраните;
   
3. 
   системи за обратно промиване и/или химично почистване на мембраните.
   

(2) Допуска се връщане на концентрата пред биологичното стъпало.

Раздел ХVІ

1. 
   уплътняване (сгъстяване);
   
2. 
   стабилизиране;
   
3. 
   механично обезводняване;
   
4. 
   изсушаване;
   
5. 
   изгаряне;
   
6. 
   окончателно отстраняване от пречиствателната станция или оползотворяване в селското и горското стопанства.
   

(2) Оползотворяването на утайките може да бъде извършвано чрез използването им като органичен биологичен тор в селското и горското стопанства, регламентирано с Постановление на МС № 339 от 2004 г. (ДВ, бр.112 от 2004 г.), чрез използването им за рекултивация на увредени терени или чрез т.н. “вермитехнология” (виж Гл. четвърта, Раздел XXVI).

(3) Изборът на технология за третиране на утайките зависи от големината на пречиствателните станции, вида, произхода и свойствата на утайките, както и от начина за тяхното окончателно оползотворяване или отстраняване.

(4) При проектирането на утайковото стопанство на пречиствателните станции трябва да бъде проучена и възможността за централизирано третиране на утайките от по-малки пречиствателни станции, разположени в района, като бъде взето предвид допълнителното натоварване на пречиствателните станции с биогенните елементи азот и фосфор, внасяни с утайковите води.

1. 
   начинът за отстраняване или оползотворяване на утайките и съответните изисквания за качеството им;
   
2. 
   количеството на утайките и сезонната му неравномерност;
   
3. 
   химичният състав и свойствата на утайките (концентрация на суспендирани вещества, влажност, съдържание на органични и на биоразградими вещества, сух остатък, специфично съпротивление при обезводняване, коефициент на свиваемост и др.);
   
4. 
   възможността за съвместно третиране с други утайки и органични отпадъци;
   
5. 
   необходимостта от отделяне и раздробяване на грубите вещества, които могат да предизвикат запушвания или други експлоатационни проблеми;
   
6. 
   наличието на тежки минерални частици (пясък);
   
7. 
   възможността за образуване на опасни газови емисии и течове, включително такива, свързани с неприятни миризми и/или усилващи парниковия ефект;
   
8. 
   възможността за възникване на условия за корозия или абразия на строителните конструкции;
   
9. 
   допълнителното натоварване на пречиствателните станции с биогенните елементи азот и фосфор, внасяни с утайковите води, отпадащи от процесите на третиране на утайките;
   
10. 
    химическите реагенти, използвани при пречистването на отпадъчните води (прилагани при процесите на утаяване, коагулация и флокулация) и тяхното въздействие при оползотворяването на утайките;
    
11. 
    мерките за сигурността и здравето на експлоатационния персонал и обществото.
    

(3) При проектирането на съоръженията за третиране на утайките трябва да бъдат взети предвид всички изисквания относно намаляването на миризмите, шума, вибрациите и взривоопасността на средата.

Раздел ХVІІ

1. 
   гравитационни уплътнители;
   
2. 
   механични уплътнители (сгъстители) – барабанни сгъстители, сгъстителни маси (вибрационни, вакуумни);
   
3. 
   центрофуги;
   
4. 
   флотационни уплътнители.
   

1. 
   необходимата концентрация на сухото вещество в утайките за следващите етапи на тяхното третиране;
   
2. 
   разделителния ефект на съоръжението;
   
3. 
   вероятността за допълнително освобождаване на фосфор от утайките в гравитационните уплътнители;
   
4. 
   необходимият изчислителен времепрестой на утайките в гравитационните уплътнители (който не трябва да бъде повече от 1 d, поради опасността от развиване на процеси на анаеробно разграждане, свързано с отделяне на миризми, пяна, образуване на плаващи вещества и влошена обезводнителна способност на утайките);
   
5. 
   възможностите за регулиране на подаването и изваждането на утайките и отвеждането на утайковата вода;
   
6. 
   целесъобразността от задържане (усредняване по дебит и състав) и отделно третиране на утайковата вода, преди включването й в основния поток отпадъчни води на входа на пречиствателната станция, с оглед отстраняване на високите концентрации на азотни и фосфорни съединения в нея.
   

(2) Гравитационните уплътнители са кръгли или квадратни в план проточни съоръжения със съответно конично или пирамидално дъно, захранвани непрекъснато или периодично.

(3) Конструкцията на гравитационните уплътнители е подобна на тази на вертикалните утаители (Гл. четвърта, Раздел VI).

(4) Неуплътнените утайки се подават към гравитационните уплътнители по открит канал или напорен тръбопровод в централна разпределителна тръба.

(5) Уплътнените утайки се отвеждат от дъното на гравитационните уплътнители чрез напорен тръбопровод с диаметър не по-малък от 200 mm.

(6) Утайковата вода (декантата) се събира в периферен преливен канал и се отвежда с открит канал.

(7) Коничното дъно на гравитационните уплътнители трябва да бъде с минимален наклон 50^о, а пирамидалното – с минимален наклон 60^о.

Чл. 349. (1) С цел ускоряване на процесите на гравитационното уплътняване трябва да се предвиди бавно разбъркване на сместа в уплътнителите чрез система от вертикални пръти (жалузи) с диаметър 30 – 50 mm, поставени на светло разстояние 15 – 20 сm един от друг.

(2) Системата от жалузи се върти около централна вертикална ос със скорост 0,1 min^-1, задвижвана от електродвигател.

В този случай дъното на съоръжението трябва да се проектира почти плоско с наклон 1 – 3 % към централна събирателна камера, към която уплътнените утайки се прибутват чрез система от дънни скреперни щитове (чистачи), прикрепени на фермата, носеща жалузите.

Чл. 350. (1) Технологичното оразмеряване на гравитационните уплътнители трябва да се извършва чрез използване на съвременни оразмерителни методики, приети и прилагани в световната практика, базирани на кинетиката на процесите на уплътняване.

(2) При липса на данни за кинетиката на уплътняване, технологичното оразмеряване на гравитационните уплътнители трябва да се основава на определена еднозначна комбинация от стойностите на следните основни емпирични технологични параметри:

1. 
   повърхностно хидравлично натоварване;
   
2. 
   повърхностно натоварване по сухо вещество;
   
3. 
   изчислителен времепрестой на уплътнените утайки;
   
4. 
   височина на зоната на уплътняване.
   

(2) Като механични уплътнители (сгъстители) се предвиждат:

1. 
   барабанни сгъстители – въртящи се около хоризонтална ос полупотопени барабани с полупропусклива мембрана по цилиндричната си повърхност, чиято вътрешна страна задържа твърдата фаза на суспензията, а филтрационните процеси се извършват под действието на гравитацията;
   
2. 
   вибрационни сгъстителни маси – съоръжения с хоризонтални вибриращи плотове с полупропусклива мембрана върху тях, задържаща на горната си открита повърхност твърдата фаза на суспензията, при които филтрационните процеси се извършват под действието на гравитацията и вибрационното ускорение;
   
3. 
   вакуумни сгъстителни маси – съоръжения с хоризонтални плотове с полупропусклива мембрана върху тях, задържаща на горната си открита повърхност твърдата фаза на суспензията, при които филтрационните процеси се извършват под действието на вакуум, приложен от долната страна на мембраната.
   

(2) Механичните уплътнители (сгъстители) трябва да бъдат разполагани в закрити помещения с изкуствена вентилация.

(2) За реализиране и/или повишаване на ефикасността на флотационните процеси се използват химикали (флотореагенти) с различно технологично предназначение:

1. 
   събиратели;
   
2. 
   пенообразуватели;
   
3. 
   регулатори.
   

(2) При напорните флотатори, за образуване на фини въздушни мехурчета при нормално атмосферно налягане, предварително техническата вода с утайката се насища с въдух под налягане 0,2 – 0,4 МРа в напорен съд при времепрестой 2 – 5 min.

(3) Флотацията при напорните флотатори се извършва алтернативно чрез:

1. 
   насищане с въздух под налягане на 20 - 50 % от постъпващия във флотатора утайков поток;
   
2. 
   насищане с въздух под налягане на постъпващия във флотатора рециркулационен поток от утайкова вода с дебит 20 - 50 % от този на постъпващите утайки;
   
3. 
   насищане с въздух под налягане на постъпващия във флотатора рециркулационен поток от техническа вода.
   

(2) Изплавалите на повърхността на флотатора твърди частици на утайките образуват концентриран слой пяна, чиято влажност при времепрестой около 4 h достига 95 % (при липса на реагентна обработка) и 90 % (при реагентна обработка).

(2) При липса на данни за кинетиката на уплътняване, технологичното оразмеряване на флотационните уплътнители може да се извърши чрез използване на следните емпирични технологични параметри:

1. 
   времепрестой в приемната камера – 0,5 – 5 min;
   
2. 
   времепрестой във флотационната камера – 15 – 60 min (обикновено 20 min);
   
3. 
   времепрестой на пяната в зоната на уплътняване – 3 – 4 h;
   
4. 
   време за насищане на водата с разтворен въздух в напорния съд (ресивер, хидрофор) – 2 – 3 min при налягане 0,2 – 0,4 МРа
   
5. 
   отношение обем на въздуха/тегло на твърдата фаза = 10 – 12 l/kg;
   
6. 
   повърхностно натоварване със сухо вещество – 10 – 12 kg/m².h ;
   
7. 
   повърхностно хидравлично натоварване – 2 – 3 m³/m².h.
   

Раздел ХVIII

(2) В зависимост от температурата, при която протичат съответните биологични процеси, стабилизирането се подразделя на следните видове:

1. 
   анаеробно мезофилно стабилизиране при естествена температура 8^о – 15^о С;
   
2. 
   анаеробно мезофилно стабилизиране при оптимална температура 33^о – 35^о С;
   
3. 
   анаеробно термофилно стабилизиране при оптимална температура 53^о – 55^о С;
   
4. 
   аеробно (мезофилно) стабилизиране при нормални температури на утайките (10^о – 25^о С) и атмосферния въздух;
   
5. 
   термофилно аеробно стабилизиране (т.н. “течно компостиране”) при температура 45^о – 65^о С.
   

(4) Биологично трансформиране на утайките с оглед тяхното оползотворяване се постига и чрез използване на жизнената дейност на специално селекционирани земни червеи (vermis), преработващи в хумус биоразградимите органични вещества в обезводнени и частично или пълно изгнили утайки – т.н. “вермитехнология”.

1. 
   реагентна обработка на необезводнени или обезводнени утайки с вар (варно мляко, хидратна вар) или натриева основа за достигане на стойност на активната им реакция рН > 12 и задържането й в продължение на не по-малко от 24 h;
   
2. 
   термично изушаване на обезводнени утайки до влажност не по-голяма от 20 %.
   

1. 
   метантанкове (отопляеми изгниватели) – при мезофилни или термофилни условия;
   
2. 
   открити (неотопляеми) изгниватели – при нормални температури на утайките и атмосферния въздух;
   
3. 
   изгнивателни камери на двуетажни утаители - при нормални температури на утайките и атмосферния въздух.
   

1. 
   открити проточни съоръжения, работещи в мезофилни условия (10^о – 30^о С) - аеробни мезофилни стабилизатори;
   
2. 
   в закрити топлоизолирани реактори, работещи в термофилни условия (45^о – 65^о С) – аеробни термофилни стабилизатори.
   

(2) Анаеробното стабилизиране е най-ефективно по отношение на самостоятелното третиране на необезводнени първични утайки, а аеробното стабилизиране – при самостоятелното третиране на необезводнена излишна суспендирана биомаса (излишни активни утайки).

(3) Не трябва да се допуска самостоятелно анаеробно стабилизиране на излишни активни утайки, както и самостоятелно аеробно стабилизиране на първични утайки.

Чл. 366. (1) Биологичното стабилизиране на необезводнени утайки се извършва по следните технологични схеми:

1. 
   анаеробно стабилизиране на смесени утайки в метантанкове, открити изгниватели или в изгнивателни камери на двуетажни утаители;
   
2. 
   аеробно стабилизиране на смесени утайки;
   
3. 
   паралелно разделно стабилизиране – анаеробно за първичните утайки и аеробно за излишните активни утайки.
   

(2) Изборът на технологична схема и конкретен вид съоръжение за биологично стабилизиране зависи от вида и количествата на утайките и трябва да бъде съобразен с общата технологична схема на пречиствателната станция и нейните технологични параметри.

1. 
   при анаеробно стабилизиране - не по-малка от 40 kg/m³;
   
2. 
   при аеробно мезофилно стабилизиране - около 20 kg/m³;
   
3. 
   при аеробно термофилно стабилизиране – не по-малко от 30 kg/m³.
   

(2) При липса на други конкретни съображения и изисквания оразмеряването на биологичните стабилизатори се извършва при остатъчна част на биоразградимите органични вещества в стабилизираните необезводнени утайки, както следва:

1. 
   при стабилизиране само на първични утайки - 0,15 (степен на стабилизиране 0,85 или 85%);
   

(3) При определяне на степента на анаеробно стабилизиране, свързана с остатъчната част на биоразградимите вещества в стабилизираните утайки, трябва да се отчита и наличието в тях на анаеробна биомаса, синтезирана при процесите на асимилация в анаеробните стабилизатори.

(4) При определяне на степента на стабилизиране на излишни активни утайки трябва да се отчита тяхната възраст в биореакторите, откъдето те са отстранени.

(5) При определяне на степента на стабилизиране на смесени утайки в аеробни стабилизатори трябва да се отчита и прирастта на новосинтезираната там суспендирана активна биомаса с възраст 1 d, дължащ се на асимилирането на първичните утайки в сместа.

1. 
   биоразградимост на суспендираните вещества в утайките;
   
2. 
   допустими стойности на емисиите на миризми и техния контрол;
   
3. 
   необходима степен на разграждане на биоразградимите вещества;
   
4. 
   технологична схема на биологичните стабилизатори;
   
5. 
   температура на утайките в биологичните стабилизатори и начините и съоръженията за нейното поддържане и регулиране при метантанковете;
   
6. 
   обем и/или маса (доза) на утайките, подавани в изгнивателите за 1 d;
   
7. 
   честота и начин на подаване на нестабилизираните (пресни, сурови) утайки;
   
8. 
   необходим изчислителен времепрестой на утайките в съоръженията;
   
9. 
   средноденонощни и максималноденонощни количества на подаваните за стабилизиране (пресни, сурови) утайки;
   
10. 
    вид и размери на реакторите;
    
11. 
    средноденонощно и максималноденонощно количество на образувания газ (биогаз) при метантанковете;
    
12. 
    мерки за намаляване на образуването на плаваща кора и пяна, както и за тяхното отстраняване при анаеробните стабилизатори;
    
13. 
    начините и съоръженията за разбъркване съдържанието на метантанковете, откритите изгниватели и аеробните стабилизатори;
    
14. 
    мерки за избягване на директното протичане на подаваните утайки в съоръженията;
    
15. 
    необходим разход на енергия за разбъркване на утайките в биологичните стабилизатори и за загряване на утайките в метантанковете;
    
16. 
    топлинна изолация и топлинни загуби при съоръженията, работеши в мезофилен и термофилен температурен режим;
    
17. 
    топлинен баланс на процесите в метантанковете с отчитане използването на отделения биогаз;
    
18. 
    максималното хидростатично налягане в реакторите;
    
19. 
    динамичните натоварвания върху конструкцията на реакторите от устройства за механично разбъркване, рециркулационни помпи, пароструйни ежектори, аератори и др., както и натоварванията от температурни деформации;
    
20. 
    възможност за ремонт и подмяна на техническото оборудване без изпразване на съоръженията.
    

Раздел ХIХ

(2) В зависимост от конкретните условия и изисквания, метантанковете трябва да бъдат проектирани като едностепенни реактори-смесители без отделяне на утайковата вода или като последователно свързани двустепенни съоръжения – херметично затворен отопляем реактор-смесител като първа степен и открит реактор-уплътнител с отделяне на утайковата вода като втора степен.

(3) Метантанковете трябва да бъдат проектирани полувкопани или фундирани върху терена, като вертикалната планировка на околното пространство трябва да бъде съобразена с изискванията за намаляване на топлинните загуби, възможността за гравитационно подаване на изгнилите утайки за следващо третиране и условията за фундиране.

(4) Трябва да бъдат проектират най-малко две съоръжения, работещи паралелно.

(5) Метантанковете трябва да бъдат конструирани като ротационни черупки с подходяща форма за осигуряване на минимална специфична повърхност (отнесена към обема на съоръжението) при минимални строителни и експлоатационни разходи, както и за осигуряване на пълно размесване.

(6) За събиране на отделения газ в най-горната част на метантанковете трябва да бъде предвидена цилиндрична гърловина, като се имат предвид следните изисквания:

1. 
   Височината на гърловината трябва да бъде такава, че статичното ниво на утайките да бъде на 0,2 – 0,3 m над долната й основа, а динамичното ниво (при разбъркване) на 1,0 – 1,5 m под горната й основа;
   
2. 
   Площта на основата на гърловината трябва да осигурява отделяне на относително газово количество 600 – 800 m³/m².d;
   
3. 
   Върху горната основа на гърловината се монтира метален газов калпак за контрол, регулиране на налягането и отвеждане на отделения газ;
   
4. 
   Отворените краища на газоотвеждащите тръби в газовия калпак се предвиждат най-малко на 2 m над динамичното ниво на утайките в метантанковете.
   

1. 
   дозирано подаване на неизгнилите утайки в горната им част и за изваждане на изгнилите утайки от дъното им;
   
2. 
   изпразване на съоръженията от дъното им с възможност за рециркулиране на утайките към горната им част;
   
3. 
   свободно преливане при достигане на горното проектно ниво на утайките.
   

1. 
   устройства (воден затвор) за осигуряване на необходимото налягане в газовата среда над утайковата повърхност в 5 kPa (0,5 m воден напор) с оглед предотвратяване проникването на въздух;
   
2. 
   херметично затварящ се наблюдателен люк към повърхността на утайките в изгнивателите с вътрешна и външна чистачка;
   
3. 
   херметично затварящ се ревизионен люк за достъп на работник в горната част на метантанковете;
   
4. 
   херметично затварящ се люк в долната част за периодично изваждане на натрупания на дъното пясък ;
   
5. 
   външна стълба и евентуално - асансьори, осигуряваща достъп до горната част на метантанковете и гърловината им;
   
6. 
   помпи и тръбопроводи за промиване на утайкопроводите с техническа вода.
   

1. 
   помпена станция за дозирано подаване на неизгнилите утайки в метантанковете и евентуално за изваждане на изгнилите утайки и подаването им за следващото третиране;
   
2. 
   парокотелна инсталация - в отделна сграда, осигуряваща топлоносител за загряването на сместа в метантанковете;
   
3. 
   устройства и съоръжения за загряване на утайките;
   
4. 
   газови резервоари (газхолдери) за събиране на отделения газ и регулиране на неговия разход и налягане;
   
5. 
   газови филтри и сепаратори (капкоуловители);
   
6. 
   тръбопроводи и други комуникационни съоръжения между помощните стопанства и метантанковете.
   

(2) Количеството топлина, необходимо за загряване на утайките и поддържане на постоянна температура в метантанковете, трябва да бъде определяна чрез съответни балансови изчисления, като се отчитат и топлинните загуби. При липса на конкретни данни се приема, че при изгарянето на 1 m³ газ се отделя 21.10⁶ J топлина.

(3) Парокотелните инсталации трябва да бъдат проектирани за основно гориво – отделения при гниенето на утайките газ, като задължително трябва да бъде предвидена възможност за използване и на други горива.

(4) В помпените станции, обсужващи метантанковете, трябва да бъдат предвидени:

1. 
   дозиращи помпени агрегати или устройства за измерване и дозиране на подаваните в съоръженията утайки;
   
2. 
   агрегати за изпразване на съоръженията, за рециркулацията на утайките в метантанковете и между тях и външните нагреватели;
   
3. 
   помпени агрегати за промиване на тръбопроводите с техническа вода.
   

(2) Тръбопроводите трябва да бъдат монтирани на подходящи фундаменти и да бъдат осигурени срещу деформации от температурни изменения. При доказана целесъобразност, тръбните комуникации или части от тях може да бъдат проектирани в монтажни галерии.

1. 
   устройства за дозиране на алкални или анти-пенообразуващи средства;
   
2. 
   устройства по линията за отвеждане на уловения газ – сепаратор (капкоуловител), груб (чакълен) газов филтър, фин (керамичен) газов филтър, съоръжения за отделяне на сярата и уред за измерване на количеството на газа, монтирани между изгнивателя и газовия резервоар с възможност за изключването им чрез предвиждане на байпасна тръбна връзка;
   
3. 
   устройства за измерване количествата на утайките, отделения газ и парата;
   
4. 
   устройства за измерване на температурата в отделни точки от обема на метантанка;
   
5. 
   устройства за измерване на рН;
   
6. 
   устройства за оперативно анализиране на състава на отделяния газ с възможност за определяне на процентното съдържание на въглероден двуокис, сяроводород и водород в газовата смес;
   
7. 
   предпазни вентили за налягане;
   
8. 
   нивосигнализатори;
   
9. 
   сензори за течове на биогаз, свързани с алармена система.
   

(2) Специално внимание трябва да бъде отделено на мерките за предотвратяване на проникването на въздух в метантанка, обсужващите го съоръжения и комуникации и смесването му с отделяния биогаз.

(3) Метантанковете и газовите резервоари (газхолдерите) трябва да бъдат ситуирани на разстояние най-малко 20 m от останалите сгради съоръжения в пречиствателната станция, автомобилните пътища и железопътните линии.

(4) Разстоянието до електропроводите с високо напрежение не трябва да бъде по-малко от 1,5 пъти височината на електрическите стълбове.

(5) За предотвратяване на нерагламентиран достъп до изгнивателите и газовото стопанство, територията в която са разположени метантанковете и газхолдерите, трябва да бъде оградена и да бъде охранявана отделно от останалите съоръжения в пречиствателната станция. За транспортното обслужване на метантанковете и помощните сгради и съоръжения трябва да бъдат предвидени съответни вътрешноплощадкови автомобилни пътища.

Чл. 378. Технологичното оразмеряване на метантанковете трябва да се извършва съгласно изискванията на чл. 395.