Правила и техника при венозна инфузия

Провежда се предимно с лечебна цел. Вливането на различни разтвори във кръвоносните съдове позволява бързо и ефективно да се въздейства на различни звена, на нарушеното вътретелесно равновесие на организма.

• 
  за поддържане на нормалния обем и състав на телесните течности
  
• 
  за нормализиране на водно-електролитното равновесие в организма (особено при диабетна ацидоза, алкалоза, кома, бъбречни и чернодробни заболявания)
  
• 
  за корекция на киселинно-алкалния обмен
  
• 
  за лечение на нарушените функции на сърцето, белите дробове, пикочоотделителната система, стомашно-чревния тракт и ендокринната система
  
• 
  за осигуряване на адекватен метаболизъм чрез внос на енергитични, градивни вещества, витамини и др.
  

• 
  при неприемане или недостатъчно приемане през устата на храна, вода, електролити
  
• 
  при големи загуби на вода (дехидратация) и електролити, които не могат да бъдат компенсирани per os
  
• 
  в предоперативно, пероперативно и постоперативно поддържане на жизнените функции
  
• 
  при остри нарушение в състава и обема на телесните течности
  
• 
  остри хемодинамични разтройства
  
• 
  шок
  
• 
  обилни повръщания и диарии
  
• 
  при болни с голяма загуба на кръв - различни кръвоизливи,травми, изгаряния
  
• 
  при тежки отравяния
  
• 
  при тежки инфекции
  
• 
  при силно понижение на кръвното налягане от различно естество – шок: травматичен, алергичен, септичен
  

• 
  напреднала атеросклероза
  
• 
  тежка сърдечна и бъбречна недостатъчност
  
• 
  хипретония
  
• 
  хеморагична диатеза (предразположеност към кървене)
  
• 
  оток на мозъка
  
• 
  декомпенсация
  

• 
  да са стерилни
  
• 
  да са приготвени с двойно дестилирана апирогенна вода
  
• 
  да са със стайна температура
  
• 
  след отваряне да се употреби веднага, еднократно
  
• 
  да не действат пряко върху кръвта (хемолиза, съсирване)
  
• 
  да са в срок на годност
  

1. Изотонични – осмотичното налягане е еднакво с това на кръвта

• 
  Изотонични солеви – NaCl 0,9 %
  
• 
  Изотонични въглехидратни – Glucose 5 %
  
• 
  Изотонични въглехидратни-солеви – Serum Glucosae 5 % (съдържа NaCl 9% + 5% Glucose )
  

• 
  Въвждат в ограничено количество, за да не предизвиква плазмолиза. Те са:
  
• 
  Solutio Glucose 10%, 20%, 40% . Когато се въвежда за по-бързо и качествено резорбиране на всеки 100 мл глюкоза се прави 5-10 единици инсулин
  
• 
  Хипертонични солеви – NaCl - 10%, 25 %, KCl – 15 %,
  
• 
  Manitol – 10%, 18%, 25%
  

Най-често използваният разтвор е дестилираната вода (aqua redestilata). Хипотоничните разтвори не се вливат венозно

1. Колоидни (плазмозаместители) – успешно заместат кръвта и плазмата. В практиката се използват желатинови декстринови разтвори

2. Препарати за парентерално хранене – заместване на хранителната функция на кръвта. Показан е при неприемане на храна през последните 7-10 дни и при наличие на недохранване (загуба на над 10% телесна маса). Такива разтвори за парентералното хранене са:

* въглехидратни – глюкоза, левулоза

* белтъчни – които добре се понасят от организма и не кумулират – хидролизин, алвезин

* аминокиселинни – аминостерил 10 %

* мастни емулсии – липофлондин

3. Специални разтвори – това са перитониална диализа, амонячна интоксикация. Най-често се използва Манитол 10, 18 и 25 %

1. Интра венозни инфузии – най-често използвания, най-удобния и най-ефективният. Извършва се по капковия метод.

2. Интраартериални инфузии – прилагат се само под формата на консервативна терапия при артериални смущения на крайниците ил ипри операция на артериалните съдове

3. Подкожни инфузии – по-рядко се прилагат; използват се само в гериатрия, и то при случаи на тежка дехидратация, когато не може да се намери венозен съд