Правила и техника при венозна инфузия



Дата06.05.2017
Размер49.05 Kb.
Правила и техника при венозна инфузия
Определение – вливането (инфузията) предствалява въвеждането във венозната система на различни инфузионни разтвори, които не увреждат тъканите, не променят осмотичното налягане на кръвта и бързо се резорбират от организма в количество над 100 мл. за по-продължително време.

Цели:

Провежда се предимно с лечебна цел. Вливането на различни разтвори във кръвоносните съдове позволява бързо и ефективно да се въздейства на различни звена, на нарушеното вътретелесно равновесие на организма.



    • за поддържане на нормалния обем и състав на телесните течности

    • за нормализиране на водно-електролитното равновесие в организма (особено при диабетна ацидоза, алкалоза, кома, бъбречни и чернодробни заболявания)

    • за корекция на киселинно-алкалния обмен

    • за лечение на нарушените функции на сърцето, белите дробове, пикочоотделителната система, стомашно-чревния тракт и ендокринната система

    • за осигуряване на адекватен метаболизъм чрез внос на енергитични, градивни вещества, витамини и др.

Показания

      • при неприемане или недостатъчно приемане през устата на храна, вода, електролити

      • при големи загуби на вода (дехидратация) и електролити, които не могат да бъдат компенсирани per os

      • в предоперативно, пероперативно и постоперативно поддържане на жизнените функции

      • при остри нарушение в състава и обема на телесните течности

      • остри хемодинамични разтройства

      • шок

      • обилни повръщания и диарии

      • при болни с голяма загуба на кръв - различни кръвоизливи,травми, изгаряния

      • при тежки отравяния

      • при тежки инфекции

      • при силно понижение на кръвното налягане от различно естество – шок: травматичен, алергичен, септичен

Противопоказания – абсолютни не съществуват, но относителни такива са:

  • напреднала атеросклероза

  • тежка сърдечна и бъбречна недостатъчност

  • хипретония

  • хеморагична диатеза (предразположеност към кървене)

  • оток на мозъка

  • декомпенсация

Места за извършване (същите както при венозната инжекция) – обикновено на лакътните вени.

Изискванията към инфузионните разтвори са:

  • да са стерилни

  • да са приготвени с двойно дестилирана апирогенна вода

  • да са със стайна температура

  • след отваряне да се употреби веднага, еднократно

  • да не действат пряко върху кръвта (хемолиза, съсирване)

  • да са в срок на годност

Видове инфузионни разтвори:

Според осмоларитета:

1. Изотонични – осмотичното налягане е еднакво с това на кръвта



  • Изотонични солеви – NaCl 0,9 %

  • Изотонични въглехидратни – Glucose 5 %

  • Изотонични въглехидратни-солеви – Serum Glucosae 5 % (съдържа NaCl 9% + 5% Glucose )

2. Хипертонични - осмотичното налягане е по-голямо от това на кръвта

  • Въвждат в ограничено количество, за да не предизвиква плазмолиза. Те са:

  • Solutio Glucose 10%, 20%, 40% . Когато се въвежда за по-бързо и качествено резорбиране на всеки 100 мл глюкоза се прави 5-10 единици инсулин

  • Хипертонични солеви – NaCl - 10%, 25 %, KCl – 15 %,

  • Manitol – 10%, 18%, 25%

3. Хипотонични - осмотичното налягане е по-малко от това на кръвта. Внасят се в минимални количества.

Най-често използваният разтвор е дестилираната вода (aqua redestilata). Хипотоничните разтвори не се вливат венозно



Според състава:

1. Колоидни (плазмозаместители) – успешно заместат кръвта и плазмата. В практиката се използват желатинови декстринови разтвори

2. Препарати за парентерално хранене – заместване на хранителната функция на кръвта. Показан е при неприемане на храна през последните 7-10 дни и при наличие на недохранване (загуба на над 10% телесна маса). Такива разтвори за парентералното хранене са:

* въглехидратни – глюкоза, левулоза

* белтъчни – които добре се понасят от организма и не кумулират – хидролизин, алвезин

* аминокиселинни – аминостерил 10 %

* мастни емулсии – липофлондин

3. Специални разтвори – това са перитониална диализа, амонячна интоксикация. Най-често се използва Манитол 10, 18 и 25 %



Видове инфузии според мястото на приложение

1. Интра венозни инфузии – най-често използвания, най-удобния и най-ефективният. Извършва се по капковия метод.

2. Интраартериални инфузии – прилагат се само под формата на консервативна терапия при артериални смущения на крайниците ил ипри операция на артериалните съдове

3. Подкожни инфузии – по-рядко се прилагат; използват се само в гериатрия, и то при случаи на тежка дехидратация, когато не може да се намери венозен съд



4. Ректални инфузии – използат се под формата на медикаментозни клизми

Необходими принадлежности

  • Табличка

  • Бъбрековидно легенче

  • Лигнин

  • Памучни тампони

  • Спирт

  • Стерилни марли

  • Банка / Сак с инфузионен разтвор

  • Абокад

  • Ножица

  • Левкопласт

  • Система за еднократна употреба

  • Спринцовка с хепаринизиран разтвор на NaCl 0,9 %

  • Ръкавици

  • Есмарх

  • Статив

  • Картонче

Начин на извършване

    1. Приготвят се всички необходими пособия

    2. Измиване и дезинфекциране на ръцете

    3. Информиране на пациента:

  • Обясни в какво се състои манипулацията и нейното значение

  • Обясни поведението на пациента по време на инфузията

  • Вземи информирано съгласие от пациента

  • Прикани пациента да извърши физиологичните си нужди

  • Прикани пациента да заеме лежащо положение

    1. Болният заема легнало положение

    2. Отваря се системата

    3. Затваря са дозатора

    4. Спазване правилата за стерилност и откриване тапата на банката

    5. Със спирт се почиства банката

    6. Поставя се система в банката и иглата за въздух

    7. Объщаме системата и напълваме 2/3 от чорапчето

    8. Окачване банката на статива

    9. Над бъбрековидното легенче се отворя регулатора и се напълва подлежащата тръба, за да се изгони въздуха.

    10. Затваря се регулатора и се предпазва иглата от замърсяване

    11. Върху системата се залепва левкопласт, на който се пише името на болния, номера на стаята и леглото, имаето на лекарственото вещество

    12. Отново се проверява дали е изгонен въздуха

    13. Пристягаме ръката със есмарх

    14. Почистваме кожата със спирт

    15. Фиксираме добре вената

    16. Иглата се въвежда 2/3 от нея

    17. Освобождаваме есмарха

    18. Пускаме системата да тече

    19. Фиксираме иглата с левкопласт

    20. Имобилизираме крайника

    21. Наблюдение на пациента: израз на лице, температура, пулс, дишане, общо състояние

    22. Ако има мехурче трябва да отиде до гумената струя, спира се кранчето, изгонва се въздуха и се съединява отново

    23. Затворяме регулатора след изтичане на инфузионния разтвор.

    24. Отчленяване на системата.

    25. Изваждането на иглата става бързо под натиск на спиртен тампон

    26. Прави се стерилна превръзка с марличка.

    27. Оставяме пациента в легнало положение след манипулацията около 15 мин.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница