Правила за благовъзпитание и задължения между вярващите بسم الله الرحمن الرحيم в името на Аллах Всемилостивият, Милосърдният!

بسم الله الرحمن الرحيم

Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Който ни напъти в Исляма, дари ни с безброй благоденствия и отреди да бъдем от последователите на най-достойния от Пратениците – Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем).

Свидетелствам, че няма друго божество освен Аллах, Той е единствен и няма съдружник. И свидетелствувам, че Мухаммед (с.а.в) е Негов раб и пратеник - нека саляту селям да бъде за него, неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи.

Уважаеми братя!

Нашето желание е да разясним няколко от задълженията и правилата за благовъзпитание в отношенията между вярващите. Те са споменати в хадиса на Аллаховия Пратеник (с.а.в) предаден от Ебу Хурейра (р.а) той казва:

“Пратеникът на Аллах (с.а.в) каза: Задълженията на мюсюлманина към мюсюлманина са шест: Когато го срещнеш поздрави го, когато те покани отзови се на поканата, когато поиска от теб съвет посъветвай го, когато се кихне и каже “Елхамдулиллях”-/Слава и благодарност на Аллах/- кажи му:”Йерхамукеллах”-/Аллах да те помилва/. Ако се разболее посети го, и когато почине участвай в погребението му.”/Муслим/.

Като се разясни по-подробно, от този хадис трябва да разбираме:

Първо: Когато срещне човек, вярващ да го поздрави, т.е. да го приветства с Аллаховия селям, преди да е разговарял с него, казвайки му “Есселяму алейкум ве рахметуллах” и се ръкува с него. А другият вярващ отговаря на поздрава, казвайки “Ве алекумусселям ве рахметуллахи ве берекятуху”.

Това е съобразено с думите на Аллах Теаля:

Съобразено е и с думите на Аллаховия Пратеник (с.а.в) предадени от Абдуллах ибни Амр ибнил Аас (р.а) в отговор на питането на един човек ”Кое от Исляма е най-добро? А Той (с.а.в) отговорил: Да храниш с храна и да поздравяваш с /Есселяму алейкум/ и познати и непознати.”/Бухари и Муслим/.

Изричането на поздрава “Есселяму алейкум” е силен суннет - /Суннетул муеккеде/, а отговорът е задължителен - /Ваджиб/.

Поздравяват се познати и непознати от мюсюлманите, също поздрав се прави при влизане вкъщи, на обществени места, телефонни разговори и при разотиване. Пратеникът (с.а.в) е казал още:

“Започва с поздрава “Есселяму алейкум” возещият се към пешеходеца, и пешеходецът към седящия, малцината към мнозината.”/Бухари и Муслим/

Когато този суннет не бъде спазен от този на когото е задължение, то нека да го направи другия мюсюлманин за да не се губи селяма т.е. ако младежът не приветства, то нека възрастния да го стори, за да вземе наградата.

Селямът е средство за сплотяване на сърцата на мюсюлманите и е израз на взаимна обич и зачитане. Доказателство за това са думите на Пратеника (с.а.в):

“Кълна се в Аллах, че не ще влезнете в Дженнета, докато не повярвате, и не ще бъдете вярващи докато не се обичате помежду ви. Да ви известя ли за нещо, което ако извършвате, ще се обичате? - Разпространявайте сред вас селяма.”/Муслим/.

Пратеникът (с.а.в) започваше пръв със селям и приветстваше с него дори и децата.

Второ: Когато бъде поканен, да се отзове на своя брат мюсюлманин, ако го кани за помощ, вкъщи за храна, сватба или по друг повод – това е силен суннет и средство за сплотяване, сътрудничество и взаимна обич. Но се изисква да бъдат спазени определени условия, за да бъде зачетена поканата, т.е. да не е повод това посещение за сбор на чужди мъже и жени на едно място, неприлични думи, песни и музика или алкохол.

Ако тези условия са спазени, отговора на поканата е задължителен съобразно с думите на Пратеника (с.а.в):

“Който не откликне на поканата, се възпротивява на Всевишния Аллах и Неговия Пратеник.”/Бухари и Муслим/.

Когато поканата е за помощ, то непременно трябва да се зачете, защото Пратеникът на Аллах (с.а.в) в хадис, предаден от Ебу Муса ел-Ешари (р.а), е казал:

((المؤمن للمؤمن كالبنيان يشد بعضه بعضا ـ و شبك بين أصابعه)) ـ رواه البخاري و مسلم.

“Мюсюлманинът за мюсюлманина е като /отделните елементи на / постройката, всеки един от тях подсилва останалите – и свърза пръстите на ръцете си един с друг.”/Бухари и Муслим/.

В хадис, предаден от Темим бин Евс ед-Дари (р.а) се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

“Вярата е добро напътствие, вярата е добро напътствие, вярата е добро напътствие. Казахме за кого? /О,Пратенико на Аллах!/ Каза за Аллах, за Неговата Книга, за Неговия Пратеник, за водачите на мюсюлманите и за обикновените мюсюлмани.”/Муслим/.

Когато човек не е потърсил напътствие, но бъде видян, че той предприема да върши дело, което е вредно за него или за останалите хора, е задължение на мюсюлманите да го коригират и напътят към добро.

Когато пък види недостатък от недостатъците на своя брат, да се стреми да го поправи и да не го разпространява между хората.

Мухаммед (с.а.в), пояснявайки това поведение, е казал:

“Мюсюлманинът е огледало за мюсюлманина.” - Защото огледалото показва недостатъците на човека, за да се поправи и не говори, т.е. не ги разпространява. Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

“Който прикрие недостатък на своя верски брат, Аллах ще прикрие негов недостатък в съдния ден.”/Муслим/.

“Когато някой от вас кихне, нека каже ^“Елхамдулиллях^”, а неговия брат или ближен да му рече:^”йерхамукеллах^” и след като му е рекъл ^“йерхамукеллах^” той пък да му каже: ^“йехдикумуллах в юслих балекум^”- ^“Аллах да ви напъти и подобри състоянието ви^”.”/Бухари и Муслим/.

Когато продължи кихането, след третия път му се казва:”Аафаакеллах”-“Аллах да ти даде здраве” или “Йегфираллаху ли ве лек”-“Аллах да опрости на мен и на теб.”

А когато кихне и не каже ^“Елхамдулиллях^”, не е задължение да му бъдат изказани горе споменатите благопожелания. По възможност да се поставя на устата дланта или кърпа, за да се намали шума и да не бъдат притеснявани намиращите се в негова близост.

Посещението е според състоянието на болния, понякога е необходимо по-често посещение, а при други случаи по-рядко. Също при визитацията е необходимо да се спазват определено поведение и правила:

1.Да се подбере подходящо време за посещение, за да не бъде притеснен болният.

2.Да не се стои продължително време при него, защото той е обзет от болки и страдания, освен ако по-продължителният престой бъде желан лично от болния.

3.Да му направи благопожелание и открехне за него вратите на надеждата, като го успокои с думи за бързо оздравяване.

4.Редно е да се застане близо до главата на болния и да бъде попитан за състоянието му, да се постави ръка върху него и направи дуа /молба към Аллах за помощ и оздравяване/.

Пратеникът на Аллах (с.а.в), когато влизал при някой болен, казвал:

((لا بأس طهر إن شاء الله)) ـ البخاري – “Ля ба^,с тахурун иншаеллах”-

“Няма вреда, ще се пречистиш, ако е пожелал Аллах.”/Бухари/.

И напътства (с.а.в) когато мюсюлманинът отиде на посещение при болен, да каже седем пъти:

((اسأل الله العظيم رب العرش العظيم ان يشفيك)) ـ رواه الترمذي و أبو داود.

“Моля Великия Аллах, Господаря на великия престол да те изцери.”/Тирмизи и Ебу Давуд/.

С помощта и позволението на Всевишния Аллах болния оздравява.

5.Да му се припомни за наградата при сабр търпение, което е проявил към болките и мъчението, защото болестта е причина за опрощаване на прегрешенията на болния.

6.Да го подканим с подходящ похват към тевбе /покаяние/, зикр /споменаване на Аллах Субханеху ве Теаля/ и истигфар /търсене прошка от Аллах/.

Шесто: Когато почине вярващ да се участва в погребението, това включва задължението за изкопаване на гроба, измиване, кефиносване /завиване в платно/, кланяне на намаза и поставянето му в гроба.

Това е потвърдено от думите на Пратеника (с.а.в), който е известил за голямата награда при извършването му:

“Който участва в дженазе /погребение/, докато кланя намаза, за него има един кират, а който участва, докато бъде погребано, за него има два кирата. Тогава бе попитан (с.а.в): Какво значи два кирата? Той (с.а.в) казал:”Като две огромни планини.”/Бухари и Муслим/.

Вярващият човек живее със съзнанието и убеждението, че е под постоянното наблюдение на Аллах Теаля, и че всички дела, постъпки и изказани думи се знаят от Всевишния Аллах, той очаква Неговата награда, милост и опрощение и е сигурен в това, което е обещано. Аллах Аззе ве Джелле казва:

§Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.§/Сура Зелзеле/99/:7,8./

С основните си нравствени добродетели Ислямът създава благоприятни условия за възтържествуване на съвестта и постигане на обществено благополучие. Стимулирани са чувството за отговорност и самоконтрол. Дори без наличността на нравствено принудителни средства, само с милостта към Всевишния Аллах и със страхопочитанието Ислямът съумява да осигури необходимите бариери и възможно най-висок морален стандарт. Това е една от най-важните цели на Исляма - да изгради образцова личност и примерно общество. Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

“Едни от най-обичаните за мен сред вас, които ще седят най-близо до мен в Деня на Къямет /денят на съживяване и равносметка/, са онези, чиято нравственост е най-възвишена.”/Тирмизи/.

Аллах Субханеху ве Теаля казва:

§...Каквато и добрина да сторите, Аллах я узнава. И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта. И бойте се от Мен, о, разумни хора!§/Сура Бакара/2/:197./