Правила за добра медицинска практика по хирургия на лекарите хирурзи в Република България Глава първа общи положения



Дата09.01.2018
Размер156.47 Kb.
#42638
ТипПравила
Правила за добра медицинска практика по хирургия на лекарите - хирурзи в Република България

Глава първа – общи положения

Чл. 1./1/ Хирурзите трябва да са почтени във всички аспекти на тяхната професионална практика.

/2/ Да не злоупотребяват с доверието на пациентите си към тях, или доверието на обществото към професията.

/3/ Те трябва да се придържат към всички принципи, установени в „Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в България“.

Чл. 2./1/ Задължения на лекаря-хирург с призната специалност по хирургия:

  1. Грижата за пациента да бъде приоритет.

  2. Да се стреми към осигуряване на по-добър стандарт на клинична практика и грижи.

  3. Да поддържа актуални професионалните си знания и умения.

  4. Да поеме отговорност за продължаване на своето професионално развитие.

  5. Да предприема лечебни и диагностични процедури в рамките на своята компетентност.

  6. Да предприеме незабавни действия, ако смята, че безопасността на пациентите, достойнството или комфорта им е застрашена.

  7. Да уважава и да зачита достойнството на пациента.

  8. Да уважава правото на пациентите за поверителност.

  9. Да работи в партньорство с пациента, да го изслушва, да отговаря компетентно и изчерпателно на зададените въпроси и да предоставя клиничната информация в разбираем вид за пациента.

  10. Да обясни на пациента всички възможни методи и алтернативи за лечение на неговото заболяване.

  11. При отказ на пациента от оперативно лечение да продължи грижите за него и лечението му с възможните средства и методи освен в случаите, когато пациентът категорично отказва всякакво лечение.

  12. Да си сътрудничи с колегите и да изисква консултации със специалисти, касаещи предоперативната подготовка, оперативната процедура и следоперативното лечение на пациента.

  13. Да оказва своевременна консултация и помощ, заявена от друг лекар.

  14. Да не злоупотребява с доверието на пациентите и да не уронва престижа на професията.

Глава втора – професионално развитие

Раздел 1. Знания, умения и работоспособност

Чл. 3./1/ Хирурзите са отговорни за своето професионално развитие и израстване. Те трябва да подържат високо ниво на компетентност, като актуализират знанията и уменията си посредством провеждане на курсове за специализация, участие в научни форуми, участие в клинични проучвания, публикации в научни списания. Трябва да са запознати с новостите и тенденциите в развитието на съвременната хирургична практика.

/2/ За спазване на стандартите за добра медицинска практика всеки хирург трябва да подържа своите умения и знания чрез продължаващо професионално обучение.

/3/ Ако работният график и условията на работа възпрепятстват професионалното му израстване, той е длъжен да потърси подкрепа от ръководството на лечебното заведение, от БХД и от БЛС.

Чл. 4./1/ Хирургът-специалист има право да извършва самостоятелно хирургични намеси във всички области на човешкото тяло в обем, съответстващ на придобитата от него професионална квалификация и компетентност.

1.1 Добра клинична практика

Чл. 5./1/ Пациентите трябва да бъдат третирани в съответствие с приоритета на заболяванията им.

Чл. 6./1/ При усложнени пациенти хирургът трябва да свика мултидисциплинарен екип за обсъждане на диагностично-лечебния план.

/2/ Рисковете и ползите от хирургическа намеса трябва да бъдат разгледани и обсъдени, както и използването на алтернативни, но утвърдени в националната и световната практика форми на лечение.

Чл. 7./1/ На пациентите и техните близки трябва да бъде предоставено достатъчно време преди оперативното лечение, за да обсъдят предложените процедури, възможните последици, рискове и ползи, за да се позволи на пациента да вземе напълно информирано решение, преди да подпише формуляр за информирано съгласие, освен в случаите на животозастрашаващо състояние, налагащо спешна хирургична интервенция.

/2/ Решение за оперативно лечение в спешен порядък може да бъде взето с консенсус от трима специалисти – хирург, анестезиолог – реаниматор и интернист.

Чл. 8./1/ Шефът на хирургичния екип трябва да поеме пълната отговорност за пациента, работата на хирургичния екип и контрола върху предоперативната подготовка, оперативното лечение и следоперативното възстановяване.

/2/ Хирургичните процедури трябва да бъдат извършвани своевременно, сигурно и компетентно, в съответствие със съвременните тенденции и достижения на хирургичната практика.

Чл. 9./1/ При недостатъчна квалификация на лекуващия хирург и необходимост от извършване на процедури, изискващи специализирани умения и компетентност, трябва да бъде потърсена консултация с друг експерт-консултант колега и/или да бъде транспортиран пациентът до лечебно заведение с по-високо ниво на компетентност, където необходимите ресурси и умения са на разположение.

Чл. 10./1/ Преди предприемането на диагностично-лечебна процедура или оперативно лечение хирургът трябва да се увери, че разполага с необходимия ресурс, оборудване и консумативи за извършване на определената процедура с най-малък риск за живота и здравето на пациента.

/2/ Ако тези средства не са налични, трябва да се помисли за отлагане на планираните действия.

/3/ Ако безопасността на пациента и ефективността от приложеното лечение могат да бъдат компрометирани от липсата на ресурси, това трябва да бъде отразено в медицинската документация и да се уведоми ръководството на лечебното заведение.

/4/ Ако процедурата е животоспасяваща и не търпи отлагане, отговорността при неблагоприятен изход или настъпили усложнения трябва да бъде споделена освен от извършилия процедурата и от ръководството на лечебното заведение.

Чл. 11./1/ При лечение на планови пациенти, извършваните хирургични процедури трябва да съответстват на нивото на компетентност на хирурга и лечебното заведение и да отговарят на съвременните стандарти за лечение на хирургичните заболявания.

Чл. 12./1/ Лекуващият хирург трябва да контролира дали пациентите получават адекватна следоперативна грижа, своевременно да нанася данните от текущия контрол на състоянието на пациента в медицинската документация и да споделя съответната информация с екипа и болния.

/2/ На лежащо болните с хирургично заболяване трябва да бъде провеждана визитация от лекар – хирург, с подходящи умения и знания най-малко два пъти на 24 часа, 7 дни в седмицата.

/3/ При промяна в състоянието на пациента налагащо допълнителни диагностично-лечебни процедури или оперативно лечение в спешен порядък, лекуващия хирург уведомява дежурният консултант и предприема съгласувано с него необходимите диагностични и лечебни мероприятия (ако организацията на хирургичната помощ в лечебното заведение не е предвидила друг вид организация).

Чл. 13. /1/ При изписване от лечебното заведение на пациента се предоставя епикриза с пълна информация за неговото лечение и с негово съгласие се уведомяват близките му.

/2/ Епикризата и препоръките за последващо лечение и наблюдение на пациента е желателно да бъдат предоставени на личния му лекар в рамките на 24 часа на хартиен носител и по възможност в електронна форма.

    1. Спешна хирургия

Чл. 14./1/ Спешна медицинска /включително хирургична/ помощ се оказва от всички лечебни заведения, регистрирани по реда и условията, посочени в Закона за лечебните заведения.

/2/ Спешната медицинска /включително хирургична/ помощ включва всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на организма.

/3/ Всички лечебни заведения оказват необходимия обем от спешна медицинска помощ на всяко лице, нуждаещо се от такава, независимо от неговото гражданство, местожителство и лечебно-осигурителен статут.

Чл. 15./1/ Дежурният хирург трябва да бъде на разположение за осигуряване на 24 часова спешна хирургична помощ на територията на лечебното заведение.

Чл. 16./1/ Дежурният хирург извършва оценка на състоянието на спешните пациенти и заедно със специалисти от необходимите специалности взема решение за предоперативна подготовка, диагностично-лечебни процедури, кардиопулмонална ресуститация и последващо оперативно лечение, съобразено с нивото на компетентност на хирургичния екип и лечебното заведение.

/2/ При недостатъчна компетентност се изисква консултант или при възможност пациентът се транспортира до лечебно звено с по-високо ниво на компетентност, при спазване на регламентираните съгласувателни процедури между хирурзите и/или лечебните заведения.

Чл. 17./1/ Дежурният хирург, заедно с екипа от специалисти в лечебното заведение, е отговорен за триажа на спешните пациенти, за оценката на риска от усложнения и смъртност, за назначението на лечебно-диагностичните процедури и спазването на протокола за оказване на спешна медицинска помощ.

/2/ Когато е налице висок риск за смъртност и усложнения, консултантът хирург присъства и участва активно в грижите за пациента.

Чл. 18./1/ При животозастрашаващи състояния, които налагат действия от страна на хирургичния екип извън тяхното ниво на компетентност, тези действия трябва да бъдат обсъдени и подкрепени от интердисциплинарен екип.

/2/ В интерес на пациента, процедури надхвърлящи компетентността на хирургичния екип и нивото на лечебно заведение трябва да бъдат предприемани само в случаи, когато няма друга безопасна клинична алтернатива, при липса на квалифициран специалист и възможност за консултация на място и когато трансферът до подходящо лечебно заведение се счита за по-голям риск за болния, отколкото предприемането на лечение на място.

/3/ Опазване живота и здравето на пациента е първостепенна грижа.

Чл. 19./1/ Шефът на хирургичния екип носи отговорност за състоянието на пациента, докато болният не бъде официално прехвърлен на грижите на друг лекар.

/2/ Спешните хирургични пациенти се нуждаят от мониториране на жизнените показатели и преглед от консултант хирург най-малко два пъти на 24 часа и по-често, ако пациентът е с висок риск.

1.3 Клинични изследвания и проучвания

Чл. 20./1/ Хирурзите са в уникална позиция да предприемат клинични изследвания от жизненоважно значение за подобряване на грижите за пациента и при внедряване на новости при лечението им. Те трябва да се стремят да участват в инициативи, научни изследвания и иновации, свързани с тяхната практика.

Чл. 21./1/ Иновациите в областта на хирургичните изследвания са инструментът за разширяване на гамата от процедури, които могат да се извършват безопасно.

/2/ Внедряването на нови технологии и инструментариум прави операциите по-безопасни, по-малко агресивни, а лечението по-ефективно.

Чл. 22./1/ Хирурзите активно трябва да следят научните изследвания, критично да оценяват публикуваните научни резултати, да ги усвояват и прилагат в практиката.

Чл. 23./1/ При участие в научни проучвания хирургът своевременно и задължително трябва да е запознат с пълните протоколи за предложените изследвания и подробностите за извършване на техническите процедури към местния комитет за научни изследвания и етичната комисия към лечебното заведение.

/2/ Проучването трябва да бъде съобразено с правилата в Декларацията на Световната медицинска асоциация от Хелзинки 1964/2013 относно етичните принципи за медицински научни изследвания върху хора.

/3/ Пациентите, участващи в научните изследвания като партньори, трябва да бъдат информирани за целите, намеренията, ценностите, уместността, методите, опасности и неудобства на предложеното изследване, процедурите, които се сравняват и техните рискове и ползи.

Чл. 24./1/ Всички клинични изпитвания следва да се регистрират и всички резултати от изпитвания следва да бъдат публикувани, включително отрицателните резултати или резултатите, различни от очакваните.

/2/ Резултатите от клиничното проучване не трябва да се публикуват в ненаучни медии, преди да бъдат докладвани в реномирани научни списания или клинични срещи.

Чл. 25./1/ Хирургът, участващ в клинично проучване, трябва да знае, че пациентът, може да откаже да участва или да се оттегли по време на програмата, като в този случай неговото лечение не трябва да бъде неблагоприятно повлияно.

1.4 Въвеждане на нови техники, апарати и инструментариум в хирургичната практика

Чл. 26./1/ Въвеждането на нови хирургични намеси, инвазивни процедури и хирургически техники (включително оборудване), които се отклоняват от установената практика, трябва да бъдат подкрепени от строги клинични проучвания, като интересът на пациента е първостепенно съображение.

Чл. 27./1/ Новите технологии трябва да се въвеждат от сертифицирани хирурзи, със съответното ниво на компетентност при спазване на местните протоколи във връзка с получаването на одобрение от комисията по етика или местния комитет по клинично управление към лечебното заведение.

/2/ Трябва да се предоставят доказателства за безопастността на новата апаратура и технология, а персоналът, който ще работи с новата техника, да премине съответното обучение, наставничество и оценка.

/3/ Българското хирургическо дружество по искане на колективи от отделните хирургични отделения и клиники трябва да отправя настоятелни изисквания към ръководствата на болниците за въвеждане на работна среда, инструментариум и апаратура, осигуряващи на пациентите обслужване и лечебен процес, съответен на европейското ниво.



Чл. 28./1/ Хирурзите, въвеждащи нови технологии, трябва да организират и провеждат подходящо обучение за новата техника на сътрудници и медицински персонал, да вземат участие в редовни образователни дейности, научни форуми и публикации, които поддържат и развиват компетентност и ефективност. Те трябва да дадат възможност за обучение на други хирурзи и повишаване на квалификацията на хирургичната общност като цяло.

Чл. 29./1/ Хирурзите при възможност трябва да осъществяват фотодокументация/видео запис на извършваните оперативни процедури.

Раздел 2. Безопасност и качество

Чл. 30./1/ Хирурзите са задължени да се съобразяват със системи и процеси, имащи за цел намаляване риска от увреждане на пациентите чрез измерване и контрол на качеството на здравните грижи. Отчитането на резултатите трябва да бъде редовна част от клиничната практика.

Чл. 31./1/ За спазване на стандартите за добра медицинска практика хирурзите трябва да са запознати с принципите и практиките на публикувания от СЗО Хирургичен чек лист за безопастност / WHO Surgical Safety Checklist 2008/ и петте стъпки за безопастна хирургия на Националната Агенция по безопастност на пациентите / National Patient Safety Agency, 2010/ и да ги прилагат в хирургичната си практика.

Чл. 32./1/ Хирурзите са длъжни да поддържат безопасни грижи за пациента по всяко време.

/2/ Да не работят, когато здравословното им състояние може да наруши преценката им и/или да застраши безопасността на пациентите.

/4/ Да бъдат наясно с наредбите и законовите разпоредби за безопасност по отношение на хирургичната практика и да спазват съответното законодателство.

2.1. Отчитане на качеството и резултатите

Чл. 33./1/ Това е крайъгълният камък за професионализъм и медицинска етика и основното задължение на всеки хирург, независимо от ранга в служебната йерархия.

Чл. 34./1/ За спазване на стандартите за добра медицинска практика, хирургът трябва да бъде ангажиран с подобряване на качеството на всички медицински и организационни действия в интерес на грижите за пациентите и като основна част от неговите задължения в клиниката.

Чл. 35. Необходимо е да се подготви и апробира от БХД система за регистриране и проследяване на резултатите от индивидуалната хирургична дейност на всеки хирург ежегодно. Общата електронно въведена информация трябва да послужи за създаване на национална база данни под контрола на БХД.

Раздел 3. Комуникация, партньорство и работа в екип

Чл. 36./1/ За спазване стандартите за добра медицинска практика от съществено значение е ефективната комуникация и качеството на обмен на информация между лекар - пациент и лекар - лекар. Добрата комуникация определя нивото на грижите и безопасността на пациентите.

3.1. Комуникация с пациенти

Чл. 37./1/ Хирургът трябва да признава и зачита различните нужди на пациентите /възрастни, деца, болни с ментални отклонения/ за информация и обяснение, като информацията, от която имат нужда, им се предоставя с подходящ език и по начин, който те могат да разберат.

Чл. 38./1/ Хирургът трябва да отдели достатъчно време за подробно обяснение на клиничния проблем и възможностите за лечение пред пациента и неговите близки.

/2/ Ясната комуникация с пациентите /при съгласие на пациента – и с неговите близки/, а ако са деца – с техните родители /отговорни възрастни/, пълното информиране за здравословния проблем и възможните усложнения от проведеното лечение или непровеждане на лечение е предпоставка за свеждане до минимум на недоразуменията при неблагоприятен изход.

Чл. 39./1/ Когато е възможно, трябва да се предоставя писмена информация на пациентите /към или в допълнение на формуляра за информирано съгласие/, за да им се даде възможност да обмислят и потвърдят своето решение. Хирургът трябва да дава съвети за това как пациентите могат да получат допълнителна информация, за да разберат лечебната процедура и своето състояние.

Чл. 40./1/ Хирурзите трябва да установят и поддържат ефективни връзки с пациентите и при необходимост – с техните близки. Преди операция хирурзите трябва да обсъдят с пациентите различните възможности за лечение, което води до информирано и съзнателно съгласие.

Чл. 41./1/ Съгласието за хирургическа намеса не е просто подписване на формуляр. Това е процес за предоставяне на информация, която позволява на пациента да вземе решение да се подложи на хирургично лечение. Съгласието трябва да се разглежда като информирано вземане на решение или като информиран избор. То изисква време, търпение и яснота на обяснение.

Чл. 42./1/ Ефективната приемственост на грижите за пациента е от жизнено важно значение за защитата на безопасността на пациентите. Задължение на всеки хирург е да подаде качествена и изчерпателна клинична информация към последващите здравни специалисти, ангажирани с проследяването и лечението на пациента, което позволява безопасното пренасяне на отговорността за пациентите в здравеопазната система.

3.2. Комуникация с колеги

Чл. 43./1/ Предоставянето на висококачествени хирургически услуги изисква ефективна работа в екип и между екипите. Добрата практика почива на колегиалност, взаимно уважение, лична отговорност и култура на откритост, подкрепяща дискусия и отчетност, за да предложи безопасна и ефективна грижа за пациентите.

/2/ Хирурзите имат задължението да насърчават положителната работна среда и ефективната екипна работа, което води до по-добри резултати за пациентите.

3.2.1 Индивидуално поведение

Чл. 44./1/ Хирургът трябва да е достъпен и отзивчив към колегите си.

Чл. 45./1/ Да е наясно с въздействието на собственото си поведение върху хората около него и особено върху младшите лекари и стажанти.

Чл. 46./1/ Да не ​​забравя, че поведението му служи като модел за подражание за младшите лекари и да дава пример на другите колеги, като се държи професионално и с уважение към всички членове на екипа.

Чл. 47./1/ Да ​​насърчава и да бъде отворен за обратна връзка с колегите си, включително и с младшите колеги.

Чл. 48./1/ Хирургът трябва да приема критика относно собствената си работата и поведение и да признава пропуските си.

Чл. 49./1/ Хирургът трябва да поема отговорност, да действа като наставник на по-малко опитните си колеги и да търси наставник за подобряване на собствените си умения във всеки етап на кариерното си развитие.

Чл. 50./1/ Хирургът трябва да е готов да поеме отговорност за пациенти, обгрижвани от отсъстващ колега, дори ако не са направени официални договорености, включително и особено ако състоянието на пациента изисква спешни действия.

Чл. 51./1/ Хирургът продължава да участва в грижите и решенията във връзка с пациентите си, когато те са в интензивно отделение или са преведени в друго болнично звено.

3.2.2 Работа в екип

Чл. 52./1/ Естеството на хирургичната дейност изисква работа в екип – хирургичен и мултидисциплинарен, както и добра комуникация между различни екипи.

Чл. 53./1/ Шеф екипът трябва да разбира и уважава мненията на всички членове на екипа. Да е убеден, че всеки член на екипа разбира собствената си и на другите отговорност и последствия от действия. Трябва да насърчава добре структурирани и приобщаващи процеси, които способстват за формиране на доверие и колаборация и да гарантира, че възгледите на новите и младшите членове на екипа се вземат под внимание.

Чл. 54./1/ Рискът от размиване на отговорността в мултидисциплинарния екип и споделянето на отговорност не намаляват професионалната отговорност на всеки член от екипа и отговорността на Шеф екипа за целия екип.

Чл. 55./1/ Хирурзите трябва да са готови, като част от своята професионална практика, да се включат в обучението и надзора на студенти, стажанти и други членове на хирургическия екип. Те носят отговорността за създаване среда, подходяща за преподаване, обучение и ръководство на студенти, стажанти и др. 

3.3. Преподавателска дейност

Чл. 56./1/ Хирурзите, работещи в Университетски Катедри и Клиники, освен отговорност към пациента, носят и отговорност за обучението на студентите по медицина.

/2/ Те трябва да насърчават и подкрепят студентите по медицина при работата им с пациентите.

Чл. 57./1/ На пациентите трябва да бъде разяснено, че имат право да откажат да участват в обучението на студенти, като техният отказ няма да се отрази неблагоприятно върху лечението им.

Чл. 58./1/ Отговорност на хирурга-преподавател е да запознае обучаващите се с изискванията за конфиденциалност и неприкосновеност на личния живот на пациентите и да се увери, че те разбират и спазват това изискване.

3.3.1 Обучение на специализанти и стажанти

Чл. 59./1/ Хирурзите, натоварени с обучението на стажанти и специализанти, трябва да поемат отговорност за дейността им, както и за задълженията и дейностите, които са им делегирали.

Чл. 60./1/ Обучаващият хирург възлага задължения и отговорности на специализанти и стажанти, за които е убеден, че притежават съответната компетентност да се справят с поставените задачи. Длъжен е да присъства при извършването на клинични процедури, етапи от оперативно лечение или цялостна операция, докато не се увери, че обучаваният е компетентен да извършва процедурата без непосредствен надзор, което не го освобождава от отговорност.

Чл. 61./1/ Обучаващият хирург е длъжен да следи оценяването и атестирането на стажантите и специализантите, което трябва да се извършва редовно, старателно, честно и открито. При незадоволителен напредък трябва да се подходи конструктивно, да се разбере проблемът и да се предложи вариант за подобряване на подготовката.

Чл. 62./1/ При отсъствие на обучаващия хирург, дежурният хирург е длъжен да подпомага стажанта или специализанта в неговата дейност, освен ако не са направени конкретни договорености със заместващ колега.

Чл. 63./1/ Обучаващият се хирург, в допълнение към спазване на изискванията, посочени в този документ трябва:

/2/ Да поеме отговорност за обучението си и активно да търси възможности, които ще му помогнат да отговори на изискванията на учебната програма.

/3/ Да поддържа пълна, точна и актуална документация, свързана с обучението си.

Използвана литература:

  1. Закон за здравето - 01.01.2005г.

  2. Общи правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България – 25.11.2013г.

  3. Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия,съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия – 27.01.2015г.

  4. Good Surgical Practice - The Royal College of Surgeons of England – 2014.

  5. WHO Surgical Safety Checklist – 2008.

  6. A Surgical Safety Checklist to Reduce Morbidity and Mortality in a Global Population – The New England Journal of Medicine - 2009; 360:491-499

  7. Five Steps to Safer Surgery (National Patient Safety Agency, 2010).





Каталог: media -> articles
articles -> Европейската школа по клинична хомеопатия Организира Обучение по клинична хомеопатия
articles -> Медицински стандарт ортопедия и травматология
articles -> Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г
articles -> Union européenne des méDÉcins spécialistes european union of medical specialists
articles -> Превземане на държавата
articles -> Проект! Национален рамков договор за медицинските дейности


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница