Правила за контрол на качеството на авиационното гориво и работни процедури при транспортиране, съхраняване и зареждане на въздухоплавателни средства с гсм глава първа



страница1/11
Дата05.03.2018
Размер2.19 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

ПРАВИЛА ЗА КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО НА АВИАЦИОННОТО ГОРИВО И РАБОТНИ

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ТРАНСПОРТИРАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ И ЗАРЕЖДАНЕ

НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА С ГСМ


ГЛАВА ПЪРВА

Общи положения
Чл. 1. (1) Настоящите правила уреждат:

  1. контрола на качеството на авиационните горива при експлоатацията на въздухоплавателни средства;

  2. изискванията и работните процедури при транспортиране, приемане, съхраняване на ГСМ във връзка с обслужването на въздухоплавателните средства с ГСМ;

  3. техническите и противопожарни изисквания към оборудването, складовете и средствата за зареждане с ГСМ;

  4. общите правила за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с обслужването на ВС с горива

(2) При устройването на складове за леснозапалими и горими течности и за съхранение на горивосмазочни материали проектите задължително се съгласуват с териториалните служби за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 2. (1) Правната рамка, уреждаща въпросите, свързани с транспортирането на гориво-смазочни материали по земя обхваща следните нормативни актове:



  1. Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (Обн. ДВ. бр.73 от 18 Август 1995г.) и Приложения А и B към нея, публикувани от Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ)

  2. Закон за автомобилните превози (Обн. ДВ. бр.82 от 17 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.11 от 31 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.99 от 11 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г.)

  3. Наредба № 40 от 14 януари 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта , министъра на вътрешните работи, министъра на околната среда и водите (Обн. ДВ. бр.15 от 24 Февруари 2004г.)

  4. Наредба № 46 от 30 ноември 2001 г. за железопътен превоз на опасни товари (Обн. ДВ. бр.107 от 11 Декември 2001г.)

(2) Правната и стандартизационната рамка, уреждаща въпросите, свързани с техническите и противопожарни изисквания към оборудването, складовете и средствата за зареждане с ГСМ обхваща следните нормативни актове и стандарти:

1. Наредба № 2 от 5 май 1987 г за противопожарните строително-технически норми (Обн. ДВ, бр. 58 от 1987 г, изм. и доп. ДВ, бр. 33 от 1994 г)

2. Противопожарни строително-технически норми (отпечатани от ДИ Техника, 1987 г. изм. и доп. БСА, бр. 1 от 1994 г, попр. БСА, бр. 2 от 1994 г и БСА, бр. 2 от 1996 г).

3. Наредба № I-209 за пожарната и аварийна безопасност на обектите в експлоатация (Обн. ДВ. бр.107 от 2004 г)

4. Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (Обн. ДВ. бр.98 от 7 Ноември 2003г.) (във връзка с изискванията към манометри, разходомери и изискваняиата за извършване на контрол на средствата за измерване)

(3) Правна рамка и стандартизационна рамка, свързана с изискванията към съоръженията и оборудването за превоз, съхраняване и зареждане с ГСМ обхваща следните основни нормативни актове и стандарти:



  1. Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), Приложение В1, секции 210000 – 210021

  2. Закон за автомобилните превози

  3. Наредба № 60 от 14 май 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Обн. ДВ. бр.59 от 1 Юли 2003 г )

  4. Наредба № 79 от 8 януари 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, предназначени за превоз на опасни товари по пътищата (в сила от 31.12.2005 г.обн. дв. бр.22 от 18 март 2004г.

  5. Airport Handling Manual

  6. Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (Обн. ДВ. бр.66 от 25 Юли 2003г.)

  7. Наредба за принципите, инспекцията и удостоверяването на добрата лабораторна практика (Обн. ДВ. бр.74 от 24 Август 2004г.)

Чл. 3. Правната рамка, свързана с изискванията за здравословни и безопасни условия на труд обхваща следните основни нормативни актове и стандарти:

1. Правилник по безопасността на труда в гражданската авиация София, 1988.

2. Правилник за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения

(Обн. ДВ. бр.32 от 20 Април 2004 г.)
ГЛАВА ВТОРА

ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ГСМ
Раздел I

Общи условия

Чл. 4. (1) Тук се разглежда случай на транспортиране по шосе на ГСМ за собствена сметка, т.е. транспортиране с автоцистерни на оператора по наземно обслужване.

(2) Kогато превозът по шосе на опасни товари за собствена сметка се извършва от оператора по наземно обслужване, той трябва да притежава удостоверение за регистрация, издадено от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", където се води регистър.

Чл. 5. Транспортирането на ГСМ с автоцистерни по пътищата попада под въздействие на изискванията на Закона за автомобилните превози (ЗАП). Съгласно чл. 14 от този закон, превозът на опасни товари на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) и на Наредба № 40 За условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта , министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.

Чл. 6. (1) ЗАП изисква от водачите, извършващи превози на опасни товари да притежават познания, придобити чрез посещения в курсове за професионално обучение, и удостоверение за успешно положен изпит. Удостоверението се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и е със срок на валидност 5 години. Валидността на удостоверението може да се продължи за нов период от 5 години в случаите, когато преди датата на изтичане на валидността му водачът е завършил опреснителен курс и е положил успешно съответния изпит.

(2) Курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за извършване на превоз на опасни товари и/или на консултанти по безопасността при превозите на опасни товари се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел с разрешение на министъра на транспорта или на упълномощено от него длъжностно лице. Обучението се извършва по учебна документация, утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Чл. 7. Контролът при превоза на опасни товари се осъществява от длъжностни лица на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Длъжностните лица могат да вземат проби за анализ от превозвания товар с цел разкриване на нарушения на изискванията за превоз на опасни товари.При извършване на проверки на пътя длъжностните лица съставят контролен лист по образец. Копие от контролния лист се връчва на водача на МПС. За констатираните нарушения длъжностните лица съставят актове за установяване на административни нарушения.
Раздел II

Опасни товари
Чл. 8. Опасните товари според ADR се класифицират в следните класове:

1. клас 1. Взривни вещества и изделия;

2. клас 2. Газове;

3. клас 3. Течни запалими вещества;

4. клас 4.1. Твърди запалителни вещества, самореагиращи вещества и твърди взривни вещества в неексплозивно състояние;

5. клас 4.2. Самозапалващи се вещества;

6. клас 4.3. Вещества, които отделят запалими газове в съприкосновение с вода;

7. клас 5.1. Вещества, поддържащи горенето (оксидиращи);

8. клас 5.2. Органични прекиси;

9. клас 6.1. Токсични вещества;

10. клас 6.2. Заразни вещества;

11. клас 7. Радиоактивни вещества;

12. клас 8. Корозионни вещества;

13. клас 9. Други опасни вещества и предмети.

Чл. 9. (1) Гориво-смазочните материали, използвани във въздухоплаването в качеството им на опасен товар по правило попадат в Клас 3.

(2) С оглед на ГСМ, наименованието Клас 3 обхваща вещества и изделия, съдържащи вещества от този клас, които

1. при нялагане 101,3 kPa имат точка на топене или начална точка на стапяне до 20ºС включително,

2. при температура 50ºС имат парно налягане не повече от 300kPa (3 бара), които не са изцяло газообразни при температура 20ºС и стандартно налягане 101,3 kPa (1 атмосфера) и

3. имат пламна температура не по-висока от 61ºС.

(3) Опасни товари от Клас 3 с оглед ГСМ, използвани във въздухоплаването са

1. бензин UN № 1203

2. дизелово гориво, газьол и леко отоплително гориво, които имат пламна температура над 61ºС, но не повече от 100ºС се смятат за вещества от Клас 3, UN №1202.

2. етиленгликол моноетилов етер: UN № 1171

3. керосин: UN № 1223

4. метанол: UN № 1230

(4) В табл. 1 са дадени данни във връзка с класификацията и изискванията, свързани с превоза на ГСМ като опасни товари. Използваните в таблицата данни имат следното обяснение:

1. класификационен код: веществата и изделията от Клас 3 се подразделят както следва:

а) F течни запалими вещества без допълнителна опасност:

б) F1 течни запалими вещества с пламна температура до, вкл. 61ºС

в) F2 течни запалими вещества с пламна температура над 61ºС, които се превозват или предават за превоз при температури равни или по-високи от пламната им температура (вещества с повишена температура)

г) FT Течни запалими вещества, токсични

д) FT1 течни запалими вещества, токсични

е) FT2 пестициди

ж) FC течни запалими вещества, корозионни

з) FTC течни запалими вещества, токсични, корозионни

и) D течни взривни вещества в неексплозивно състояние

2. опаковъчни групи

а) опаковъчна група I. Силно опасни вещества: течни запалими вещества с точка на кипене или начална точка на кипене не по-висока от 35ºС и пламна температура по-ниска от 23ºС, които са силно токсични или са силно корозионни;

б) Опаковъчна група II. Опасно вещества: течни запалими вещества с пламна температура по-ниска от 23ºС, които не спадат към група I.

в) Опаковъчна група III. Слабо опасни вещества: течни запалими вещества с пламна темпераура от 23ºС до 61ºС вкл. както и някои други вещества (не ГСМ)

3. Специални разпоредби. Съдържат се цифрови кодове на специални условия, които трябва да бъдат изпълнени. Конкретно за бензина кодът 534 означава, че доколкото при някои климатични условия бензинът може да има налягане на парите при температура 50ºС по-високо от 110 kPa (1,1 бара), но не по-високо от 150 kPa (1,5 бара) той следва да продължава да бъде считан като вещество, което има налягане на парите при температура 50ºС не по-високо от 110 kPa (1,1 бара).

4. ограничени количества (таблица 2). Съдържа буквеноцифров код със следното значение:

а) “LQ0” означава, че няма изключение от изискванията на ADR за опасните товари, опаковани в ограничени количества;

б) “LQ4” означава, че максималното съдържание на вътрешна опаковка и при комбинирана опаковка


Таблица 2. Ограничени количества

Код

Комбинирани опаковки

Вътрешни опаковки, поставени в подложки с гнезда и обвити със свиващо се и разтягащо се фолио




Вътрешна опаковка

Макс. съдържание



Пакет

Максимално брутно тегло (kg)/съдържание (l)



Вътрешна опаковка

Макс. съдържание



Пакет

Максимално брутно тегло (kg)/съдържание (l)



LQ4

3 l

12 l

1 l

12 l и 20 kg

LQ7

5 l

45 l

5 l

20 kg

5. опаковъчни инструкции (подробното описание на инструкциите е дадено в Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), Приложение А).Съдържа буквеноцифров код със следното значение:

а) буквено цифрови кодове, започващи с буквата „Р” се отнасят до инструкции за опаковане на пакети и съдове (с изключение на IBC), а с „R” когато се отнясат до инструкция за опаковане на метални опаковки.

б) буквено-цифровите кодове, започващи с буквите “IBC” се отнасят за инструкции за опаковане на IBC.

в) буквено-цифровите кодове, започващи с буквите “LP” се отнасят за инструкции за опаковане на големи опаковки.

г) буквено-цифровите кодове, започващи с буквите “PR” се отнасят за инструкции за опаковане на съдове с конкретно налягане.

6. разпоредби за смесено опаковане. MP 19 означава, че могат (в количества не по-големи от 5 литра на вътрешна опаковка) да бъдат опаковани заедно в една комбинирана опаковка с товари от същия клас под други класификационни кодове или с товари от други класове, когато и за тях също е разрешено смесено опаковане, както с товари, които не са обект на разпоредбите на ADR, при условие, че не реагират опасно един с друг.


Таблица 1.

UN№

Наименование


Класификационен код

Опаковъчн група

Етикет

Специални Разпоредби

Ограничени количества

Опаковки

UN цистерни

ADR цистерни

МПС за прево на цистерни

Категория на превоза

Спец.

Условия


за

превоз


Идент. № за опасност

UN№


Наименование

Инструкции

Смесено опако-

ване


Инструкции

Специални Разпоредби

Инструкции

Специални Разпоредби

Товарене,разтоварване, обра-

ботка


Оперативни

Изисквания



1171

Етиленгликол моноетилов етер

F1

III

3




LQ7

P001

IBC03


LP01

R001


MP

19


T2

TP1

LGBF




FL

3




S2

30

1171

Ethylene Glycol

Monoethyl Ether



1202

Газьол или Дизелово гориво, нафта за отопление, лека

F1

III

3




LQ7

P001

IBC03


LP01

R001


MP

19


T2

TP1

LGBF




FL

3




S2

30

1202

GAS OIL or Diesel Fuel or Heating Oil, light

1202

Дизелово гориво по EN 590:1993

F1

III

3




LQ7

P001

IBC03


LP01

R001


MP

19


T2

TP1

LGBF




AT

3




S2

30

1202

Diesel Fuel standard EN 590:1993

1203

Автомобилен бензин или бензин

F1

II

3

534

LQ4

P001

IBC02


R001

MP

19


T4

TP1

LGBF

TU9

FL

3




S2

S20


30

1203

Motor spirit or Gasoline or Petrol

1223

Керосин

F1

III

3




LQ7

P001

IBC03


LP01

R001


MP

19


T2

TP2

LGBF




FL

3




S2

30

1223

Kerosene

1230

Метанол

FT1

II

3+6.1




LQ0

P001

IBC02



MP

19


T7

TP2

L4BH

TU15 TE1

FL

2

CV13

CV28


S2 S19

336

1230

Methanol

7. етикети. Използваните етикети са дадени на следната фигура:



Етикетите за обозначение на запалими течности

Символ (пламък): черен или бял

Фон: червен; Цифра „3” в долния ъгъл

Етикет за Клас 6.1. (токсични вещества)

Символ (череп с кръстосани кости):черен

Фон: бял; Цифра: „6” в долния край

8. инструкции за преносими цистерни и специални разпоредби за преносими цистерни

Инструкцията за преносима цистерна съответства на най-малко строгите условия, допустими за превоз на веществото в преносими цистерни. Общите условия за дизайна, конструкцията, екипировката, вида одобрение, изпитанията и маркировката на преносимите цистерни, както и разшифровка на кодовете на инструкциите са дадени в Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), Приложение А.

9. кодове за цистерни по ADR:

а) код LGBF означава цистерна за вещества в течно състояние (L), минимално изчислено налягане (G) според изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), Приложение А, цистерна с долни отвори за пълнене и изпразване с 3 затварящи устройства (B), цистерна с вентилационна система с исктоуловител или цистерна и здържаща на експлозивно налягане (F)

б) код LGBH означава същото както по б.”а”, като последната буква (H) означава херметично затворена цистерна.

10.специални разпоредби

а) TU9 означава, че превозът на автомобилен бензин с налягане на парите при 50ºС по-голямо от 110 kPa (1,1 бара) но не по-високо от 150 kPa (1,5 бара) може да се превозва в цистерни, конструирани според изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), Приложение А.

б) TU 15 означава, че цистерните не трябва да бъдат използвани за превоз на хранителни продукти, изделия за консумация или за храна за животни.

10. МПС за превоз на цистерни

а) кодът FL означава превозно средство, предназначено за транспортиране на течности с пламна температура не по-висока от 61ºС (с изключение на дизелово гориво по стандарта EN 590:1993, на газьол и на битова нафта (лека)- UN№1202 с пламна температура по стандарта EN 590:1993), или на запалими газове, превозвани в контейнери-цистерни, преносими цистерни или ногоелементни газови контейнери с вместимост над 3 куб.м., в неподвижно монтирани или демонтируеми цистерни с вместимост над 1 куб.м., или в батерийни превозни средства с вместимост над 1 куб.м., които са предназначени за превоз на запалими газове.

б) кодът АТ означава превозно средство, което не отговаря на определението за FL, предназначено за транспортиране на опасни товари в контейнери-цистерни, преносими цистерни или ногоелементни газови контейнери с вместимост над 3 куб.м., в неподвижно монтирани или демонтируеми цистерни с вместимост над 1 куб.м., или в батерийни превозни средства с вместимост над 1 куб.м., които са различни от превозно средство FL .

11. категория на превоза

Указва транспортната категория, към която е причислено веществото или изделието във връзка с изключенията по отношение на кличествата, превозвани в една транспортна единица. Вж. Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR), Приложение А

Транспортна категория 3 се отнася до ГСМ (бензини, газьол, керосин)

12. специални условия за превоз-оперативни изисквания. Условието S2 включва допълнителни изисквания при превоз на запалими течнoсти:

а) в затворените транспортни средства, превозващи течности с пламна температура не по-висока от 61ºС, или запалими вещества или изделия от Клас 2, не трябва да влизат лица, носещи други осветителни средства, освен портативни фенерчета, които са проектирани и конструирани така, че да не могат да възпламенят никакви запалими пари или газове, които биха проникнали във вътрешнопстта на превозното средство.

б) забранено е действие на отоплителни съоръжения с гориво в превозните средства от тип FL по време на товарене и разтоварване и на товаро-разтоварните площадки.

в) при превозни средства от тип FL преди пълненето или изпразването на цистерната трябва да се създаде добра електрическа връзка между шасито на превознот средство и земята. Освен това скоростта на пълнене трябва да бъде ограничена като предпазна мярка против електрически разряд.

13. Идентификационен код на риска

а) код 30 за ГСМ означава запалима течност (пламна температура между 23ºС и 61ºС вкл);

б) код 336 означава силно запалима течност, токсична.
Раздел III

Изискване за професионално обучение на водачите на моторни превозни средства, превозващи опасни товари

Чл. 10. (1) Водачите, извършващи превози на опасни товари, трябва да са преминали курс за професионално обучение и да притежават ADR удостоверение за успешно положен изпит.

2) Водачите преминават основен курс на обучение. След завършване на основния курс водачите полагат изпит.

3) След успешно положен изпит за основен курс водачите завършат специализирани курсове за превоз на опасни товари. по темите, дадени по-долу. Водачите се допускат до специализиран курс за превоз в цистерни. След завършване на специализирания курс водачите полагат изпит.

4) Изпитите след завършен основен или специализиран курс се полагат пред комисия, назначена от изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация". Изпитите са писмени и обхващат темите, дадени по-долу. Изпитът се провежда при спазване на изискванията на т. 8.2.2.7 на Приложение Б на ADR по методика, утвърдена от изпълнителния директор на ИА "АА".

5) На успешно издържалите изпита изпълнителният директор на ИА "АА" издава ADR удостоверение. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на издадените удостоверения на водачи, превозващи опасни товари.

Чл. 11. Периодично (на 5 години и с оглед продължаване валидността на ADR удостоверението) водачите преминават опреснителен курс, който се провежда съгласно изискванията на т. 8.2.2.7.3 на Приложение Б на ADR.

Чл. 12. (1) Темите, които задължително трябва да бъдат включени в основния курс за обучение съгласно Приложение № 4 към чл. 22, ал. 1 от Наредба № 40 За условията и реда за извършване на превоз на опасни товари са както следва:

1. Общи изисквания, регламентиращи превоза на опасни товари.

2. Основни видове опасности.

3. Информация за защита на околната среда при контрола на пренасяне на отпадъци.

4. Превантивни и обезопасяващи мерки, съответстващи на различните видове опасности.

5. Какво да се прави след произшествие (първа помощ, пътна безопасност, основни познания за използване на защитна екипировка и др.).

6. Маркировка, етикетиране, табелки и сигнализация с оранжеви табели.

7. Какво трябва да прави и какво не трябва да прави водачът при превоза на опасни товари.

8. Цел и начин на работа на техническото оборудване на превозните средства.

9. Забрани за смесени товари в едно и също превозно средство или в контейнер.

10. Предпазни мерки, които трябва да бъдат взети по време на товарене и разтоварване на опасни стоки.

11. Обща информация, отнасяща се до гражданско-правна отговорност.

12. Информация за многомодулни (комбинирани) транспортни операции.

13. Обработка и складиране на пакети.

(2) Специалните теми, които задължително трябва да бъдат включени в специализирания курс за превоз в цистерни:



  1. Поведение на превозните средства на пътя, включително и движенията на товара.

  2. Специфичните изисквания за превозните

  3. средства.

  4. Общи теоретични познания за разнообразните и различни системи за пълнене и изпразване на цистерни.

  5. Специфични допълнителни разпоредби, които са приложими при използването на тези превозни средства (удостоверения за одобряване, маркировка на одобряването, табелки и маркировка с оранжеви табели и др.).


Раздел IV

Основни изисквания, свързани с осъществяване на превози на опасни товари по шосе

Чл. 13. Водачите на моторни превозни средства, превозващи опасни товари са длъжни:

1. да носят ADR удостоверение за преминато обучение за превоз на опасни товари, издадено от изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" или от компетентния орган на съответната държава в случаите, когато това се изисква от разпоредбите на част 8, Приложение Б на ADR.

2. да присъстват при натоварването на опасните товари;

3. да не приемат за превоз опасни товари, чиято опаковка е повредена или неуплътнена;

4. да не превозват други лица, освен членовете на екипа;

5. да не отварят опаковката или контейнерите, съдържащи опасни товари;

6. да спазват общите и допълнителните изисквания към съответния клас опасен товар, посочени в част 8 на Приложение В на ADR, свързани с товарене и разтоварване на товара, паркирането и надзора върху ППС;

7. да поставят или отстраняват от ППС съответните на товара и вида превоз етикети;

8. при произшествие или авария да вземат предписаните в писмените указания мерки за отстраняване или ограничаване на вредите (съгласно т. 5.4.3 на Приложение А от ADR);

9. да не извършват превози на опасни товари, без да са оборудвани ППС с противопожарни средства и друго оборудване (съгласно т. 8.1.4 и 8.1.5 на Приложение В от ADR).

Чл. 14. При превоз на опасен товар водачът е длъжен да носи транспортно-съпроводителните документи, които се изискват от нормативната уредба, както и следните документи, които предоставя на контролните органи при поискване за проверка:



  1. удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи определени опасни товари, издадено от ИА "АА" или от компетентен орган на съответната страна по спогодба ADR;

  2. ADR удостоверение за обучение на водача, превозващ опасни товари за съответния клас;

  3. превозен документ за опасни товари и свързаната с него информация, определени в т. 5.4.1 на Приложение А от ADR, а в съответните случаи и опаковъчно удостоверение за контейнер съгласно т. 5.4.2 на Приложение А от ADR;

  4. писмени указания съгласно т. 5.4.3 на Приложение А от ADR.

Чл. 15. Изискванията към персонала са както следва:

  1. лицата, наети на работа от работодател, извършващ превози и/или товарене и разтоварване на опасни товари, които класифицират, пакетират, маркират, етикетират, товарят, разтоварват, предават или приемат за превоз опасни товари, или подготвят превозните документи на опасни товари, преминават курс на обучение за изискванията при превоза и безопасна работа с опасни товари. Лица, които не са преминали обучението не се допускат до работа с опасни товари.

  2. обучението по т.1 се провежда в работно време от консултантите по безопасността или други лица с подходящо образование и опит, като разходите не могат да бъдат за сметка на обучаваните.

  3. работодателят определя с писмена заповед обхвата, продължителността и съдържанието на обучението, както и лицата, които провеждат обучението като в зависимост от отговорностите и задълженията на лицата обучението включва:

а) въведение в общите изисквания за превоз на опасни товари;

б) детайлно обучение в съответствие със специфичните задължения и отговорности на персонала, свързани с превоз на опасни товари;

в) информация за произтичащите от товарите рискове и опасности – при превоза на опасни товари, при произшествия или инцидент, както и при манипулации с тях;

г) действията, които трябва да се предприемат в случай на произшествие.

Работодателят периодично осигурява опреснително обучение на персонала, но не по-рядко от един път в годината.

4. лицето, провело обучението, издава служебна бележка за преминато обучение, която се съхранява в личното досие на работника или служителя. Копие от служебната бележка се връчва на лицето, преминало обучението.

5. в случаите, когато превозът на опасни товари включва и комбиниран транспорт, персоналът трябва да бъде обучен и за изискванията, валидни за другите видове транспорт.

Чл.16. Изискванията към пътните превозни средства, превозващи опасни товари са както следва



  1. видът, конструктивното и допълнителното оборудване на ППС от категория N и O, предназначени за превоз на опасни товари, трябва да отговарят на вида превоз съгласно общите и специфичните за отделните класове изисквания на част 9, Приложение Б на ADR.

  2. пътно превозно средство, натоварено с опасен товар, не може да има повече от едно ремарке или полуремарке.

  3. пътните превозните средства, посочени в част 9 на Приложение Б на ADR, подлежат на ежегодни прегледи за проверка на годността им за превоз на опасни товари пред акредитирани лица. За извършените прегледи на превозните средства акредитираните лица издават "Протокол за годност на пътно превозно средство за превоз на опасни товари" по образец.

  1. Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" акредитира лицата за извършване на ежегодните прегледи.

  2. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" издава на превозвача или собственика на ППС "Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари" по образец със срок на валидност една година при съответствие с изискванията на ADR.Удостоверението е бяло с розова диагонална ивица и се издава на български и на английски език. Удостоверението важи и за превоз на опасни товари на територията на Република България.

  3. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на издадените удостоверения за одобрение на ППС за превоз на опасни товари.

Чл. 17. Изискванията за маркиране и етикетиране на ППС са както следва:

  1. всяко ППС, допуснато за превоз на опасни товари, се маркира и етикетира съгласно част 5 на Приложение А от ADR.

  2. маркировките и етикетите върху ППС трябва да бъдат добре видими, четливи и устойчиви за нормални условия по време на превоз, както и да издържат на огън поне 15 мин.

  3. на ППС, специализирано за постоянен превоз на определени опасни товари, задължителните маркировки и етикети могат да се нанесат трайно.

  4. на празно и почистено от опасни товари ППС или на ППС, в което няма товар, който може да се класифицира като опасен, е забранено поставянето на маркировка и етикети, указващи наличието на опасен товар. Когато има трайно нанесени маркировки и/или етикети същите се закриват по подходящ начин.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница