Правила за контрол на качеството на авиационното гориво и работни процедури при транспортиране, съхраняване и зареждане на въздухоплавателни средства с гсм глава първа

Чл. 251. (1) Операторът по зареждане с ГСМ трябва да се стреми да не допуска разливи и течове. Всеки разлив може да доведе до пожар или замърсяване на околната среда, затова трябва веднага да бъде отстранен. Всеки разлив на гориво си има своите характерни особености, като например големина на разлива, климатични условия, местонахождение на разлива и други.

(2) Мерките, които трябва да бъдат предприети в случай на ралив, зависят от конкретните ситуации, така че никой комплект от инструкции не може да бъде приложен във всички случаи. Бързата реакция, съобразителността и инициативността от страна на добре обучения персонал са от първостепенна важност за недопускане на замърсяване, произтичащо от разливите на гориво.

(3) Ръководителят на оператора по зареждане с ГСМ е длъжен да се погрижи за спазване на разпоредбите, отнасящи се до замърсяването на околната среда. Това включва актуализиране на аварийния план при разлив и информиране на целия персонал за плана, и действията при евентуален разлив.

Чл. 252. (1) Персоналът трябва да може да анализира аварийните ситуации, да действа дисциплинирано и да прилага регламентираните процедури с увереност. Това може да бъде постигнато само ако процедурите обхващат всички възможни аварийни ситуации и извършеното обучение гарантира, че персонала е запознат с процедурите и може да изпълнява задълженията си.

(2) Ръководителят на оператора по зареждане с ГСМ е длъжен да разработи писмено и осигури изпълнението на процедури за действие при всички аварийни ситуации. Задълженията му трябва да включват, без да се ограничават само до, следното:

1. 
   да може да разпознава вида и мястото на аварията;
   
2. 
   да посочва какви действия трябва да бъдат предприети;
   
3. 
   да определя задълженията на наличния персонал;
   
4. 
   да казва кои телефонни номера да бъдат набрани при обичайни и аварийни ситуации;
   
5. 
   да е осигурил и държи на склад аварийни съоръжения;
   
6. 
   да актуализира всичко;
   
7. 
   тези разпоредби трябва да бъдат съхранявани на общодостъпни места и персонала трябва да има лесен и незабавен достъп до тях.
   

(2) Трябва да бъдат провеждани редовни курсове на обучение, така че всеки един служител да знае своите задължения. Когато е възможно, съответните летищни и местни власти трябва да вземат участие в тези курсове на обучение.

1. 
   повреда на съоръженията, която би възпрепятствала работата;
   
2. 
   енергиен срив;
   
3. 
   разлив на гориво;
   
4. 
   сериозно нараняване на персонала, изпълнителите или трети страни в резултат на действията по време на съвместна операция;
   
5. 
   терористични действия, предупреждение за бомба, гражданско неподчинение и други;
   
6. 
   проблеми с качеството на горивото;
   
7. 
   самолетен инцидент/злополука, причина за който е горивото;
   
8. 
   пожар.
   

1. 
   прекратява всякакво протичане на гориво като при работа с горивозареждаща автоцистерна задейства крана за дедман управлението, спира помпата и затваря ръчните кранове, а при работа със сервисер задейства крана или клапана за бързо прексъване в хидратната шахта и спира помпата на сервисера (ако има такава);
   
2. 
   натиска най-близкия авариен стоп-бутон за зареждане с гориво от хидрант;
   
3. 
   подава авариен сигнал, информира обслужвания оператор и извиква летищната противопожарна служба;
   
4. 
   започва обработка на пожара с подходящи пожарогасители;
   
5. 
   ако е безопасно, откача и събира шланговете на зареждащата автоцистерна и изтегля автомобила на безопасно разстояние;
   
6. 
   веднага щом стане възможно обръща внимание върху ранените и информира своя ръководител.
   

1. 
   подава звуков сигнал и извиква противопожарната служба;
   
2. 
   чрез задействане на аварийни стоп бутони спира всякакво движение на продукта чрез спиране на помпи и затваряне на кранове/клапани;
   
3. 
   започва борба с пожара с използване на подходящи пожарогасители;
   
4. 
   когато е безопасно затваря всички входящи и изходящи кранове/клапани на всички резервоари;
   
5. 
   веднага щом стане възможно обръща внимание върху ранените и информира своя ръководител
   

1. 
   подава звуков сигнал и извиква противопожарната служба;
   
2. 
   чрез задействане на аварийни стоп бутони спира всякакво движение на продукта чрез спиране на помпи и затваряне на кранове/клапани;
   
3. 
   извиква аварийно-спасителната служба
   
4. 
   започва борба с пожара с използване на подходящи пожарогасители;
   
5. 
   веднага щом стане възможно обръща внимание върху ранените и информира своя ръководител
   

1. 
   подава звуков сигнал и извиква противопожарната служба;
   
2. 
   чрез задействане на аварийни стоп бутони спира всякакво движение на продукта чрез спиране на помпи и затваряне на кранове/клапани;
   
3. 
   извиква аварийно-спасителната служба (полиция, бърза помощ);
   
4. 
   започва борба с пожара с използване на подходящи пожарогасители;
   
5. 
   затваря крановете на местата за източване;
   
6. 
   затваря дънните клапани на всички жп цистерни (когато е безопасно);
   
7. 
   веднага щом стане възможно обръща внимание върху ранените и информира своя ръководител
   

1. 
   спира се незабавно работата на всички помпи и се натискат аварийните стоп-бутони
   
2. 
   установява се източника, естеството и величината на разлива;
   
3. 
   затварят се крановете за спиране изтичането на продукт;
   
4. 
   проверяват се крановете на маслоуловителя и на обваловката на резервоарите и при необходимост се затварят крановете на входовете и изходите;
   
5. 
   спира се всякаква дейност, която може да увеличи опасността от запалване или пожар;
   
6. 
   всички лица в района се изтеглят, освен ако тяхното присъствие не е в интерес на безопасността;
   
7. 
   ако има опасност от пожар се извиква противопожарната служба и се поставят в готовност пожарогасителите;
   
8. 
   вземат се мерки за предотвратяване навлизането на разлято гориво/масло в повърхностните води, канализация за отпадни води, дренажи или водни пътища (използва се например земя за ограждане на зоната на разлива)
   
9. 
   веднага щом стане възможно се алармира старшия дежурен в аварийно-спасителната служба
   
10. 
    веднага щом стане възможно се продължават операциите по почистване, които при необходимост се координират с противопожарната служба;
    
11. 
    когато операцията е под контрол се събират показания от всички свидетели и се оформя документация по инцидента
    

1. 
   прекратява всякакво протичане на гориво като при работа с горивозареждаща автоцистерна задейства крана за дедман управлението, спира помпата и затваря ръчните кранове, а при работа със сервисер задейства крана или клапана за бързо прексъване в хидратната шахта и спира помпата на сервисера (ако има такава);
   
2. 
   установява се източника, естеството и величината на разлива;
   
3. 
   натиска най-близкия авариен стоп-бутон за зареждане с гориво от хидрант;
   
4. 
   ако разливът е значителен се подава алармен сигнал и се информира обслужвания клиент за евентуално изтегляне на ВС. Извиква се противопожарната служба на летището и и се оказва съдействие при поискване.
   
5. 
   Изисква се всички лица в района на разлива да напуснат веднага, освен ако присъствието им не е в интерес на безопасността.
   
6. 
   Откачат се шланговете
   
7. 
   Веднага щом стане възможно се информира ръководителя на оператора
   
8. 
   Събират се данни за инцидента от свидетели и се изготвя документация по инцидента
   

Чл. 261. (1) В зависимост от пламната температура (определена в закрит тегел) течностите се делят на леснозапалими течности (ЛЗТ) с пламна температура до 61°С вкл. и горими течности (ГТ) с пламна температура над 61°С.

(2) В зависимост от предназначението си складовете за ЛЗТ и ГТ се делят на две категории:

1. I категория –самостоятелни търговски складове (предприятия), които обслужват различни потребители (без бензиностанции и нафтоснабдителни станции) когато в тях се съхраняват над 2000 m³ ЛЗТ или над 15000 m³ ГТ;

2. II складове на територията на промишлени и други обекти, предназначени за задоволяване на собствените им нужди, в които се съхраняват не повече от 2000 m³ ЛЗТ или не повече от 15000 m³ ГТ.

(3) При подземно съхранение на ЛЗТ и ГТ се допуска увеличаване на обемите по ал. 2 със 100%.

Чл. 262. От гледна точка на възможността за възникване на пожари при манипулиране с авиационни ГСМ трябва да се имат предвид техните свойства като:

1. това са нефтопродукти, които са пожароопасни, взривоопасни (при определени условия) и имат способност да се наелектризират;

2. пожароопасността на горивото е свързана с неговата лесна изпаряемост, която довежда до възникване на взриво и пожароопасна гориво-въздушна смес практически в целия диапазон на експлоатационните температури.

3. възпламеняването може да настъпи когато реакциоспособна гориво-въздушна смес е в контакт с източници на нагряване (открит огън, електрическа искра, гореща повърхност) с висока локална температура.

4. при нагряване на сместа може да възникне самозапалване.

5. в горивото могат да се натрупат високи електрически потенциали (електростатични заряди), а разряд на електрическите потенциали през паровъздушната смес е опасен източник на открит огън.

6. наелектризирането на горивото става при преливане, преминаване през тръбопроводи и каучукови маркучи, при филтриране и при разбъркване.
Раздел II

противопожарни изисквания за спазване и оборудване в складовете за ГСМ

Чл. 263. (1) Леснозапалимите и горимите течности се съхраняват в резервоари, варели, туби, бидони и др.

(2) Резервоарите се проектират подземни, полуподземни или надземни.

(3) Допуска се съхраняване на съдове с ЛЗТ под негорими навеси, а тези с ГТ и на открити площадки.

(4) Складовите стопанства за гориво-смазочни материали се обезопасявт с гръмоотводи.

Чл. 264. Резервоарите и хранилищата са:

1.подземни - когато най-високото ниво на течността в резервоара (или разлята в хранилището) е най-малко с 0,2 т по-ниско от най-ниската проектна кота на прилежащия терен, и резервоари, които имат околовръстен, плътно допиращ се до стените им насип, превишаващ най-високото ниво на течността в тях с не по-малко от 0,2 т, широк в най-горната си част най-малко 3 т;

2. полуподземни - когато са вкопани на не по-малко от половината от височината им и при това положение най-високото ниво на течността в резервоара (или разлята в хранилището) не превишава с повече от 2 т най-ниската проектна кота на прилежащия терен;

3. надземни - когато не са спазени изискванията посочени в т. 1 и 2.

Чл. 265. (1) Не се допуска проектиране на резервоари в подземни котловани (бункери, галерии, пещери и др.) и съхраняването на ЛЗТ и ГТ в открити ями и котловани.

(2) Резервоарите за съхраняване на ЛЗТ и ГТ се проектират метални (хоризонтални, вертикални или сферични) и стоманобетон­ни. Металните вертикални резервоари са:

1. с неподвижен (стационарен) покрив;

2. с понтон (неподвижен покрив и плаващ над течността понтон);

3. с плаващ (подвижен) покрив с ограждащ борд, висок най-малко 0,3 т, на разстояние 1 т от стената на резервоара.

(3) В покривите на вертикалните резервоари за ЛЗТ с обем 500 т³ и повече (без тези с плаващ покрив) се предвиждат лекоизхвърлящи се звена за поемане на взривната вълна при евентуална експло­зия, заварени с 50% олекотени шевове в сравнение с другите шевове по покрива.

Чл. 266. (1) Лекоизхвърлящите звена се разполагат симетрично, като общата им повърхнина е равна на 50% от повърхнината на покрива на резервоара. Лекоизхвьрлящите звена трябва да бъдат за:

1. резервоари с обем от 500 до 5000 т³ - най-малко 2 броя;

2. резервоари с обем от 5001 до 15 000 т³ - най-малко 3 броя;

3. резервоари с обем над 15 000 т³ ~ най-малко 4 броя.

(2) Фундаментите и топлоизолацията на резервоарите се проектират негорими.

(3) Металните стойки на сферичните резервоари за ЛЗТ и ГТ се проектират защитени с огнезащитни облицовки или замазки до грани­ца на пожароустойчивост най-малко 2 h 30 min или с водни инсталации за охлаждане.

Чл. 267. (1) За изпускане на образувалите се пари и за изравнява­не на налягането към резервоарите (без тези с плаващ покрив), пред­назначени за съхраняване на ЛЗТ, и с вместимост над 400 т³ се пред­виждат дихателни и предохранителни (аварийни) клапани (механични или хидравлични) с огнепреградители.

(2) На резервоарите за ЛЗТ с вместимост до 400 т³ вкл. и за тези,
предназначени за съхраняване на ГТ с пламна температура от 61 до 120°С, се предвиждат само дихателни тръби (отдушници) с огнепреградители.

(3) За резервоарите за ГТ с пламна температура над 120°С се пред­

(4) Дихателните тръби на резервоарите за ЛЗТ и ГТ в помещения се извеждат извън сградите 2 т над покрива им или на външна стена на височина най-малко 3 т от земята и на разстояние 2 m от прозорци, врати и други отвори и се съоръжават с огнепреградител.

(5) Допуска се обединяване на дихателните тръби от няколко резервоара, ако парите на съхраняваните в тях ЛЗТ и ГТ при смесването си не предизвикат запалвания, пожар или взрив.

Чл. 268. (1) Нивопоказателите и приспособленията за вземане на проби към резервоарите за ЛЗТ и ГТ не трябва да създават опасност от искрообразуване, течове, пароотделяне и натрупване на опасни потенциали от статично електричество.

(2) Допуска се използване на нивомерни стъкла на резервоари с обем до 200 т³ ако са защитени от механични повреди и са изолирани от резервоарите посредством спирателна арматура.

(3) Не се допускат нивомерни (контролни) стъкла, вградени в стените на резрвоарите.

(2) Преливането на ЛЗТ и ГТ по самотек от основните ре­зервоари в междинни резервоари, в авто- и железопътни цистерни, в танкери и др. се допуска само ако е автоматизирано - изключващо разливане на течностите. В такъв случай тръбопроводите се предвиждат с резервна спирателна арматура с автоматично действие, монтирана до резерво­арите.

Чл. 269. (1) Резервоарите се проектират поединично или в групи. Резервоарите с единичен обем над 10 000 т³ се проектират на групи в един ред, а тези с обем до 10 000 т³ вкл. - на групи най-много в два реда. Допуска се резервоарите с единична вмес­тимост до 500 т³ вкл. да са в четири реда.

(2) Максималната обща вместимост на резервоарите от една гру­па е:

за резервоари с плаващ покрив - 200 000 m³;

за резервоари с понтон или със стационарен покрив -120 000 т³ при съхраняване на ГТ и 80 000 т³ при съхраняване на ЛЗТ.

(3) Максималната вместимост на единичните (отделните) резер­воари трябва да е:

1. 
   за резервоари с плаващ покрив - 120 000 т³;
   
2. 
   за резервоари с понтон - 30 000 т³;
   
3. 
   за резервоари с неподвижен покрив - 20 000 т³.
   

1. 
   между надземни резервоари - 40 т;
   
2. 
   между надземни и полуподземни резервоари ~35 т;
   
3. 
   между надземни и подземни резервоари - 30 т;
   
4. 
   между полуподземни резервоари - 25 т;
   
5. 
   между полуподземни и подземни резервоари - 15 т;
   
6. 
   между подземни резервоари ~ 15 т.
   

(3) Допуска се разстоянията от резервоарите и хранили­щата за ЛЗТ и ГТ до съседни сгради и съоръжения, а също и разстояни­ята между стените на резервоарите, разположени в една група, да се намаляват при подземни резервоари и хранилища - с 50% и при полуподземни резервоари и хранилища - с 25%. Разстоянието между стените на подземните резервоари от ед­на група е най-малко 1 т.

1. между групи с ЛЗТ - 10 т;

2.между групи с ГТ – 5 т;

3.от група с ЛЗТ до група с ГТ - 7 т.

Чл. 272. (1) Отделно стоящите надземни и полуподземни резервоари или група резервоари с обем над 1000 m³ вкл. - към складовете от I категория, и с обем 500 m³ вкл. - към складовете от II категория, се предвиждат обваловани със земен вал, широк на върха най-малко 0,5 т, или оградени с негорима стена, изчислена за хидравличния на­тиск на разлятата течност и с граница на пожароустойчивост най-мал­ко 5 h.

(2) В случаите, когато теренът създава условия за разливане на течността при авария към съседни сгради, съоръжения, реки, езера и др., обваловане се проектира независимо от единичната и общата вмес­тимост на резервоарите.

Чл. 173. Обваловки, в които са разположени надземни или полуподземни резервоари, се разделят посредством вътрешни (междинни) валове или стени на части, така че повърхността на всяка една от тях без площта, заемана от резервоарите, да не превишава 2500 т².

Чл. 274. (1) Минималното разстояние от стените на резервоарите до долния вътрешен ръб на основните (външните) валове или стени е:

a) при резервоари с обем от 500 до2000 m³ вкл. -5m;

б) при резервоари с обем над 2000 m³ -10 m.

(2) Разстоянията по ал. 1 не се нормират за резервоарите, осигу­рени със стабилни или полустабилни инсталации за пожарогасене и ох­лаждане, и за тези с обем до 500 m³.

(3) Не се нормира разстоянието от стените на резервоарите до вътрешните (междинните) валове или стени.

Чл. 275. (1) Височината на външните (основните) валове или стени се приема с 0,2 т над нивото на разлятата течност.

(2) Обемът на обваловките се приема равен на:

1. вместимостта на резервоара – при единични надземни резер­воари;

2. надземната вместимост на резервоара – при единични полуподземни резервоари;

3. единичната вместимост на най-големия резервоар – при група надземни резервоари;

4. най-голямата надземна единична вместимост - при група полуподземни резервоари.

(3) Височината на вътрешните (междинните) валове или стени се предвижда с 0,3 т по-малко от височината на основните (външните) валове или стени.

Чл. 276. За достъп към всяка подгрупа резервоари през външни­те валове или стени се проектират най-малко две срещуположни стълби-преходи от негорим материал с широчина най-малко 2 т и наклон, не по-голям от 45°. За резервоари със стабилни и полустабилни инста­лации за пожарогасене минималната широчина на стълбите е 0,8 т.

Чл. 277. За групите от резервоари с вместимост 1000 т³ и повече се осигурява възможност за прехвърляне на течностите в случай на авария или пожар от един резервоар в друг.

Чл. 278. Не се допуска транзитно преминаване на електрически кабели и въздушни електрически линии през обваловката на резервоарите. Подземни електрически кабели се проектират на разстояние най-малко 2 т от необваловани резервоари.

Чл. 279. Около единичните резервоари с обем 5000 т³ и повече и около всяка група резервоари с общ обем над 10 000 т³ се проектира околовръстен път за противопожарни нужди. В останалите случаи се допуска задънен (тупиков) път, завършващ с обход или площадка за обръщане на противопожарните автомобили с размери най-малко 12/12 т. Пътното платно се проектира с широчина най-малко 6 т с трай­на настилка и защитено срещу заливане с ЛЗТ и ГТ,

Чл. 280. Складовете с ЛЗТ и ГТ се про­ектират в подветрената страна спрямо населените места, промишле­ните и други обекти и по възможност на най-ниската част на терена.

Чл. 281. Сградите и съоръженията на територията на складове за ЛЗТ и ГТ се проектират от I или II степен на пожароустойчивост или от стоманени конструкции.

(2) Складовете за ЛЗТ и ГТ се проектират оградени с негорима ограда извън обваловката с височина от 1,2 до 1,5 т.

(3) Минималното разстояние от оградата на склада до резервоа­рите, сградите и съоръженията, свързани със съхранението и манипулирането на ЛЗТ и ГТ е:

1. при складове от I категория: за ЛЗТ- 10т, за ГТ-5 m;

2. при складове от II категория: за ЛЗТ - 4 т, за ГТ - 2 т.

Чл. 282. (1) Складове за ЛЗТ и ГТ от I категория се проектират извън жилищните зони на населените места.

(2) Общата вместимост на един склад не може да превишава 320 000 т³ като разстоянието между два съседни склада е най-малко 250 т.

(3) Разстоянията от надземните резервоари до най-близките съседни сгради, съоръжения и складове на предприятия, стопанства, жилищни зони и др. се определят по таблица № 9.

Чл. 283. (1) Минималните разстояния от наливно-изливните уст­ройства, хранилища, навесите и откритите площадки за ЛЗТ и ГТ от I категория до най-близките съседни сгради, съоръжения и складове на предприятия, стопанства, жилищни квартали и др. се определят по таб­лица № 10.

(2) Разстоянията от сгради и съоръжения в района на складовете на ЛЗТ и ГТ от I категория, непосочени в ал. 1, до сгради и съоръжения на съседни обекти се определя по таблица 8 като по отношение на помпените станции и разливните помещения разстоянията се увеличават със 100%.

Чл. 284. Минималните разстояния от наливно-изливните устройства, хранилищата, навесите и откритите площадки за ЛЗТ и ГТ от I категория до сградите и съоръженията на територията на склада (без резервоарите) се определят по таблица 11.
Таблица № 9

Чл. 285. Минималните разстояния от помпените станции и разливните помещения за ЛЗТ и ГТ за складове от I категория до пътищата се определят по таблица № 13.

Чл. 286. (1) Минималните разстояния от наливно-изливните уст­ройства, хранилища, навесите и откритите площадки за ЛЗТ и ГТ от II категория до най-близките съседни сгради, съоръжения и складове на предприятия, стопанства, жилищни квартали и др. се определят по таб­лица № 14.

(2) При определяне на разстоянията по таблица № 14 от хранилищата, откритите площадки и навесите до съседните сгради и съоръжения се има предвид общата вместимост на съдовете, които ще се съхраняват в тях.

(3) Разстоянията от сгради и съоръжения в района на складовете за ЛЗТ и ГТ от II категория, непосочени в таблиац № 14, до сгради и съоръжения на съседни обекти се определя по таблица 8 като по отношение на помпените станции и разливните помещения разстоянията се увеличават с 50%.

(4) Допуска се за ГТ с пламна температура над 120°С посочените в таблица № 14 разстояния да се намалят с 25%.

Таблица №10

Таблица №12

Таблица № 13.

Чл. 287. (1) Допуска се съхраняване на ЛЗТ и ГТ в помещения от I и II категория на пожароустойчивост в сгради с производствено предназначение, когато това се налага по технологични или други изисквания.

(2) Количеството на съхраняваните течности в помещенията по ал. 1 се определя по таблица № 15.

(3) Допуска се в отделни помещения на сградите, разположени над първия етаж, съхраняване най-много на 0,1 m³ ЛЗТ и 0,5 m³ ГТ.

(4) Общият обем на ЛЗТ в една сграда не бива да превишава 100 m³, а на ГТ-500 m³

(5) Вратите и помещенията в които се съхраняват ЛЗТ и ГТ се предвиждат с негорими прагове, ограничаващи разливането на течностите извън помещенията, а когато водят към съседни помещения-и с граница на пожароустойчивост най-малко 45 min.

(6) Допуска се помпите за ГТ да се предвиждат в помещението за резервоари за ГТ.

Чл. 288. (1) Сградите на хранилищата за ЛЗТ и ГТ се проектират от I и II степен на пожароустойчивост.

(2) Блокиране на хранилища с разливни, помпени и други обслужващи ги помещения се допуска, ако те са отделени с негорими стени с граница на пожароустойчивост най-малко 1h и имат изходи, които водят непосредствено навън.

(3) Допуска се свързване на помещенията по ал. 2 със самозатварящи се врати с граница на пожароустойчивост най-малко 45 min.

Чл. 289. (1) Хранилищата се проектират разделени с негорими стени с граница на пожароустойчивост най-малко 2 h 30 min, на отделни секции с единична вместимост не повече от 200 m³ - за ЛЗТ и 1000 т³ -за ГТ. Общата вместимост на едно хранилище за ЛЗТ е най-много 1200 т³, а за ГТ - 6000 т³.

(2) Вместимостта на хранилището или секция от него за съвместно съхраняване на ЛЗТ и ГТ се приема по приведен обем, като 1 т³ ЛЗТ се приравнява на 5 т³ ГТ.

(3) Вратите на отделните секции се предвиждат негорими и с прагове, непозволяващи разливане на течностите извън помещението.

(4) Разстоянието между резервоарите в една секция е най-малко 1 m.

Чл. 290. Секции на хранилището с площ повече от 200 т² се про­ектират най-малко с два изхода, разположени разсредоточено, като разстоянието от изхода до най-отдалечената точка от пода на хранили­щето е най-много 20 т.

Чл. 291. (1) Хранилищата се проектират за складиране на варели в един ред по височина - при съхраняване на ЛЗТ и в два реда - при съхраняване на ГТ.

(2) Допуска се височината на складираните варели по ал. 1 да се увеличи с още един ред при използване на самоносещи се палети.

(3) При механизирано подреждане на варелите на стелажи стелажите се предвиждат най-много на три етажа - за ЛЗТ и най-много пет етажа - за ГТ, като варелите се складират в един ред на всеки етаж от стелажа.

Чл. 292. (1) Леснозапалими и горими течности в маломерни не-чупливи опаковки се складират на фигури с дължина до 9 т, широчина до 2 т и височина до 1,4 т, като опаковките се подреждат една върху друга.

(2) Леснозапалими и горими течности в малки чупливи опаковки се складират на стелажи, без да се ограничава броят на стелажите, като не се разрешава поставяне на опаковки една върху друга.

Чл. 293. Стелажите се проектират негорими и разделени един от друг с проходи, широки най-малко 1 т,

Чл. 294. На открита площадка се допуска складиране най-много на четири групи варели с ГТ, като раз­мерите на всяка група са най-много 25/15 m, а разстоянието между гру­пите - най-малко 5 т. Между всеки два реда в групата се предвиждат проходи, широки най-малко 1 т. По височина варелите се складират най-много в два реда.

(2) Разстоянието между групите от варели на две съседни площадки е най-малко 15 m.

(3) Разстоянията от площадките за съхраняване на ЛЗТ и ГТ във варели и бидони до сгради и съоръжения на територията на предприятието и складовете се определят в съответствие с таблици 8 и 10.

(4) Складирането на варели за ЛЗТ се разрешава само под негорими навеси на групи в един ред.

Чл. 295. (1) Разстоянията от подземни резервоари, наливно-изливни устройства, хранилища, площадки, помпени станции и разливни помещения за леснозапалими и горими течности до хангарите, ремонтните работилници и местата за приземяване на ВС е най-малко 75 m. Това разстояние може да се намали на 60 m от подземни резервоари от оперативни зарядни пунктове с вместимост до 400 m³, подземни или полуподземни помпени станции или наливно-изливни устройства с резервно предназначение.

Чл. 296. За съхраняване на горивото за ВС от селскостопанската авиация се проектират самостоятелни площадки на разстояние от местостоянките и местата за обработка и зареждане на ВС с химически торове най-малко 50 m.

Чл. 297. (1) Разходните резервоари (междинни, оборотни, мерници и др.) за леснозапалими и горими течности, разположени в сградите, се предвиждат с преливна тръба с диаметър не по-малък от 1,5 пъти от захранващата, която да отвежда течностите в основните или аварийни резервоари.

(2) Аварийните резервоари се оразмеряват за обема на най-големия разходен резервоар и се предвиждат на разстояние най-малко 5 m от негорими стени от негорими стени с отвори и на 1 m от стени без отвори.

Чл. 298. (1) Помпените станции за леснозапалими и горими течности се проектират в самостоятелни сгради от I и II степен на пожароустойчивост, но се допуска предвиждането на помпени станции в едноетажни сгради и навеси от негорими материали без посочената степен на пожароустойчивост. Допустимо е също така пристрояването или встрояване на помпени станции на първия етаж в производствени сгради от I и II степен на пожароустойчивост.

(2) Не се разрешава помпени станции към складове I категория ( т.е. където се съхраняват над 2000 m³ леснозапалими течности) да се встрояват или пристрояват към производствени сгради.

(3) Изискванията по ал. 1 и 2. не се отнасят до помпени станции на открити площадки с не повече от две помпи (при тези условия те се считат за технологични съоръжения).

Чл. 299. Подовете на помпените станции се проектират с негорими непросмукващи материали, които са искронеобразуващи.

Чл. 300. Помещенията на помпените станции се проектират с дължина не по-голяма от 90 m.

Чл. 301. В помпени станции за течности с пламна температура 61°С и по-малко се допускат ДВГ и електрически двигатели в нормално изпълнение, ако са отделени от помпите с негорима стена с граница на пожароустойчивост най-малко 1h 30 min без отвори и със салниково уплътнение през стената.

Чл. 302. За транспортиране на леснозапалими течности се предвиждат безсалникови мембраннни помпи или помпи със салниково устройство, изключващо пропускането на течност.

Чл. 303. Спирателните арматури, разположени извън сградите, се предвиждат най-малко на 3 m от помпената станция и другите сгради и съоръжения. Когато спирателната арматура е в пристройки към помпената станция пристройките се отделят от помпената станция с пожарозащитна стена без отвори и трябва да имат самостоятелен изход навън.

Чл. 304. (1) Противопожарното водоснабдяване на складовете за ГСМ се предвижда от високонапорни сключени водоснабдителни мрежи от стоманени тръби. По изключение, когато захранването е чрез етернитов водопровод, то се изисква захранването на мрежата да става най-малко през два водопровода като всеки един от ях е оразмерен за пълния воден разход.

(2) Мрежите се оразмеряват за най-големия воден разход за пожарогасене и охлаждане в района на резервоарния парк.

(3) Допуска се складове с вместимост до 5000 м³ леснозапалими или горими течности да се водоснабдяват единични отклонения от противопожарни водопроводи с дължина до 200 m или от водоеми с електро- или мотопомпи за подаване на водата към мястото на пожара.

Таблица № 15

Чл. 305. За гасене на нефтопродукти се използва въздушно-механична пяна. Минималната интензивност на подаване на въздушно-механична пяна в зависимост от вида на горящия продукт се определя от следната таблица № 16:

Чл. 306. (1) Разчетното време за гасене с въздушно-механична пяна се приема за 10 min за една пенна атака.

(2) Разчетната площ при определяне на необходимите средства за пожарогасене е както следва:

1.огледалната повърхност на резервоара-при резервоари с неподвижен покрив и понтон;

2.площта между стената на резервоара и ограждащия борд-при резервоари с плаващ покрив.

Таблица № 16.

Чл. 307. Минималната интензивност на подаване на вода за охлаждане на надземните резервоари с леснозапалими и горими течности е както следва:

1. 
   за горящия резервоар-0,5 l/s на всеки метър от дължината на окръжността на резервоара. За полуподземни резервоари и за тези с плаващ покрив с понтон разходите за вода за охлаждане могат да се намалят до 50%.
   
2. 
   за съседни резервоари- 0,2 l/s на всеки метър от дължината на половината окръжност на резервоара като за тези с топлинна изолация не се осигуряват водни количества.
   
3. 
   при хоризонтални резервоари за разчетна се приема удвоената дължина на резервоара-за горящия резервоар и дължината на резервоара когато е съседен.
   
4. 
   не се изисква охлаждане на съседни резервоари ако отстоят на разстояние един от друг над два пъти по-голямо от посоченото в таблицата
   

Чл. 308. За резервоари с обем над 10 000 т³ се предвиждат стабилни водни инсталации за охлаждане и на покривите им с интензивност:

1. 
   при резервоари с неподвижен покрив - 0,02 l/s.m²
   
2. 
   при резервоари с понтон - 0,01 l/s.m².
   

Чл. 310. На територията на складовете и предприятията се осигу­рява трикратен запас от пенообразувател, включително и количества­та, необходими за запълване на сухите тръбопроводи за воден разтвор и пенообразувател.

Чл. 311. (1) Гасенето на пожари и охлаждането.на резервоарите за леснозапалими и горими течности се проектира чрез стабил­ни или полустабилни инсталации, с преносими (подвижни) уреди и съо­ръжения и мобилна техника.

(2) Стабилните инсталации за пожарогасене и охлаждане се състоят от водоем, резервоар за пенообразувател, помпена станция, захранващи тръбопроводи и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, дренчерни глави, водоразпръсквачи и др.

(3) Полустабилните инсталации за пожарогасене и охлаждане се състоят от захранващ тръбопровод с колектор и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, водоразпръсквачи и др. Захранващите колектори на инсталацията се предвиждат извън обваловката на резервоарите в близост до противопожарните пътища. Захранването на инсталациите се осъществява от противопожарни автомобили, мото- или електропомпи посредством шлангови линии.

(4) Времето от получаването на сигнала или съобщението за пожара до подаването на пожарогасителното средство в резервоара или помещението не трябва да превишава 30 тт,

Чл. 312. (1) Надземните резервоари с обем 10 000 т³ и повече, както и сферичните резервоари за леснозапалими и горими течности, се проектират със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане, с дистанционен пуск от централен пулт.

(2) Надземните резервоари с обем от 500 до 10 000 т³ се проектират с полустабилни инсталации за пожарогасене и със стабилни – за охлаждане.

Чл. 313. Разстоянието от противопожарните хидранти и от подс­тъпите, шахтите и площадките за 'засмукване на вода от противопо­жарните водоеми до обслужваните от тях резервоари, хранилища и от­крити площадки за леснозапалими и горими течности, технологични ин­сталации, сгради и други съоръжения е от 30 до 100 т - за противопо­жарните хидранти, и от 30 до 150 т - за водоемите.

Чл. 314. Броят и местоположението на лафетните струйници в района на резервоарните паркове се определя с оглед оросяването на всеки резервоар с две струи. Допуска се при резервоари със стационарна охладителна инс­талация всеки резервоар да се оросява само с една струя.

Чл. 315. (1) Сградите и съоръженията, които подлежат на осигуряване с инсталация за пожароизвестяване и пожаро гасене са посочени в таблица № 17:
Таблица № 17

№ по ред	Сгради, помещения или съоръжения	Пожароизвестяване	Пожарогасене
1.6	Помпени помещения за втечнени газове, леснозапалими и горими течности	С площ над 300 m2-автоматично	С площ над 500 m2-автоматично
3.9.	Закрити складове за леснозапалими и горими течности а) в резервоари б) в помещения	Не се изисква С площ над 300 m2-автоматично	За резервоари с единична вместимост от 500 до 10 000 m3 полустабилна инсталация за пожарогасене и стабилна за охлаждане; 10000 m3 и повече-стабилна инсталация за пожарогасене и охлаждане с дистанционен пуск С площ над 500 m2-автоматично

(2) Пожароизвестителните и пожарогасителните инсталации трябва при задействането им да подават светлинен и звуков сигнал в помещения с постоянно дежурство и на фасадата на сградата.

(3) При наличие на автоматична пожарогасителна инсталация се допуска да не се предвижда пожароизвестителна инсталация.

Чл. 316. (1) Устройството и разположението на тръбопроводите в складовото стопанство трябва да бъде такова, че да осигурява най-късия път за транспортиране на горивата.

(2) Тръбопроводът трябва да бъде направен с компенсатори за поемане на линейното разширение при изменение на температурата на тръбопровода.

(3) Тръбопроводите се замасяват (заземяват) като проверката на заземяването се извършва най-малко два пъти в годината (лято и зиме).

(4) Тръбопроводите се разполагат така, че да имат едностранен наклон с оглед пълното му изпразване при необходимост.

Чл. 317. (1) Всички шибърни кранове трябва да се поддържат в работоспособно състояние като неизправностите се отстраняват незабавно. Не се допуска отваряне или затваряне на кранове с употреба на лостове, чукове и други подобни средства.

(2) Спирателна и друга арматура, застрашена от замръзване се зазимява.

(3) На всички фланцови съединения се извършват периодични прегледи.

Чл. 318. (1) Забранява се експлоатацията на помпи със следните неизправности:

1. 
   нагряване на лагери и салници над 60°С;
   
2. 
   пропускане на петролни продукти през салника;
   
3. 
   чукане и други дефекти на отделните детайли;
   
4. 
   когато не може да бъде превъртан вала и на ръка или се чува стържене;
   
5. 
   при неизправни манометри
   

Чл. 319. Противопожарни изисквания към електроинсталациите на складови стопанства за ГСМ са дадени в Противопожарните строително-технически нормиприети с Наредба № 2 за противопожарните строително технически норми.